– Човекът във властта на греха

(Римляни 7:7-13)

Тогава в глава 7, в първите шест стиха, които ние покрихме през последно изучаване, той изтъква, че в Христос, сме освободени не само от доминирането на греха, но и от правосъдието на закона.

Когато поставим тези две неща грях и закон заедно, създаваме сериозен проблем. Апостол Павел в стихове 7 до 13, преди всичко, избистря проблема. След това той продължава, за да покаже, каква е целта на закона в Божия спасителен план. Това е много важно преминаване, тъй като има някои много важни уроци за нас. Нека да направим следващите стъпки и да разберем това, което апостол Павел се опитва да ни каже. В стих 7 на Римляни 7, той започва с въпрос:

“Тогава какво? Да кажем ли, че закона е грях?»

Нека имаме предвид това, което той каза в стих 6. То бе приключващия стих на нашето последно изучаване. В стих 6 той каза:

«...освободихме се от закона...».

И той вече беше казал на нас в Римляни 6:22 това:

Сега възниква въпросът, “Това означава ли, че закон е синоним на грях”? Какъв е негов отговор?

“Да не бъде!”

Да, те имат връзка и връзката е - законът определя за нас какво е грях.

Тук трябва да направим пауза, за да изведем две много важни точки.

Първо, това изявление в стих 7 ни казва, за кой закон апостол Павел споменава, когато обсъжда нашето избавление изпод закона. “Не пожелавай” е десетата заповед на моралния закон - десетте Божии заповеди Изход 20:17.

«... не бих познал, че пожеланието е грях освен чрез закона.»

Между впрочем, няма друг закон, който да определя греха освен моралния закон. Всъщност, ако имахме грях извън моралния закон тогава Десетте Божии заповеди вече не са съвършено определение на понятието «грях». Следователно, който и да било аргумент, че тук апостол Павел се отнася към церемониалния закон няма да може да се съгласува нито с контекста, нито с цялата Библия. Разбира се, че за евреите “закона” означава петте книги на Мойсей и понякога дори означава целия Стар завет. Но вие разбирате, че апостол Павел има пред вид, че това е моралния закон, от който сме били освободени. Аз зная, че това за някои хора ще прозвучи като ерес. Това е защото това е трудна глава.

Но нека да бъдем честни. И ще ви кажа, че ако извратите истината, която апостол Павел представя тук, ще се разминете с благословения, за които ще споменем, когато напреднем в нашето изследване.

Второ, апостол Павел има 10 заповеди на разположение да избра, от които той избира една - 10-та - “Не пожелавай”. Какво наистина означава да не пожелаваш? Това не означава да “да правиш” нещо. “Не пожелавай” означава да не изпитваш желание или да не копнееш за нещо, което не ти принадлежи.

Аз разбирам, че апостол Павел има специална мотивировка, за да избере тази заповед. Тъй като тук той иска да ни каже това, че Божието определение за грях е различно от човешкото определение. Това е важно защото, ако погрешно дефинираме греха, ще пропуснем целта, за която Бог даде закона.

Какво е това “различие”? Позволете ми да ви дам една илюстрация. Представете си, че пред хотел Шератон в София видите паркиран спортен автомобил - Порше, шест цилиндров, металик, бордо и лъскав. Поглеждате бляскавата броня и надничате в купето със седалки от естествена кожа. Поглеждате спидометъра за да видите каква скорост може да развие с шест скоростната си кутия и си казвате, “Как желая да имам този автомобил”.

Дежурният полицайт не може да дойде и да ви арестува. Но Божият закон ви обвинява за извършване на грях. Нашето определение за грях е външно действие тъй като не можем да разберем мотива на сърцето. Но Бог определя греха не само като действие, но и като породено желание, което е било прието от нашия ум.

Евреите допуснаха същата грешка. Те определяха греха като действие. Но Исус ги изобличи като заяви; Матея 5 глава стих 21:

“Чули сте, че е било казано на древните: “Не убивай, и който убие, ще бъде виновен пред съда.”

Това е цитат от Десетте божи заповеди - Изход 20:13.

Но как фарисеите и лидерите на юдейството интерпретира тази заповед? За тях убийство бе действие. Исус продължава в Матея 5:22:

“А пък Аз ви казвам [това е вярното интерпретиране на тази заповед], че всеки който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака (безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.”

С други думи, убийството никога не започва с действие, то започва с желание, което сме питаели. Спомнете си, че когато Исус изговори тези думи, някой от евреите вече планираха неговото убийство. Христос ги засегна, защото те имаха вече желание за извършване на определено действие в техните умове. Тогава Той продължи в стих 27, същата идея:

“Чули сте, че е било казано, “не прелюбодействай”. Но Аз ви казвам, че всеки който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.»

Ние сме в беда - и мъже ... и жени. Ние сме в беда. Имаме нужда да погледаме към греха от гледната точка на Бога. Споменавам това за онези, които мислят, че могат да отидат в небето, като се стремят да бъдат добри. Така може би вие разбирате защо “… защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар” - Галатяни 2:16. Ние имаме проблем.

Искам да ви дам още един текст, тъй като този текст ще ни помогне да застанем с лице към проблема. Когато казвам “ние”, имам предвид християнската църква. И тъй като и ние, като деноминация все още се борим с проблема, ясно е, че не сме намерили неговото разрешение. Позволете ми да ви дам текста и ще ви изложа какъв е проблемът. Нека да се обърнем към Яков 1 глава. Има три неща, които Яков представя.

Преди всичко изкушението. То е желание, но изкушението не е грях. Въпросът е, “Кога изкушението става грях”? Според нас изкушението става грях, когато се извърши действието. Но искам да да видим, как Яков определя, кога изкушението става грях. Искам да забележите аналогията, която той използва тук. Нека да прочетем Яков 1:14:

«А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст. [например, похотта на плътта, пожеланието на очите, и тшеславието на живота — човекът иска желанията на плътта], той е завличан и подлъгван. И тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът като се развие напълно, ражда смърт.”

Ние имаме нужда да погледаме към нещата от Божията перспектива, а не от човешката. Как Библията определя пазенето на закона? Римляни 13:10:

1 Коринтяни 13:1-8:

Нашата потребност като християни не е да се ръководим от манталитета на нашата култура или от мъдростта на света или на учените. Единият от проблемите на науката днес е по отношение на сътворението. Ние имаме нужда да погледаме към него от гледна точка на Бога. За шест буквални дни ли Бог създаде този свят или за хиляди години? Въпросът не е, “Бог наистина ли създаде този свят”? Всички вярваме в това, но ние също така имаме нужда да отговорим на въпроса, “Какво Библията ни учи от гледна точка КАК Той създаде този свят”?

Нека да бъдем Библейски-центрирани християни, независимо дали се занимаваме със закона или се занимаваме със сътворението или с каквото и да било. Това е защото на нас ни е необходима в това преминаване Библейската гледна точка. Нека да върнем сега на Римляни 7 глава;

Павел има предвид тук моралния закон. Позволете да бъдем честни с контекста. Моля не ми казвайте, че стих 7 е за моралния закон, а стих 6 е за церемониалния закон. Ако направите това, това ще е което вие искате да кажете, а не каквото апостол Павел казва. Тъй като стих 7 започва с въпрос и въпросът е повдигнат със стих 6, “освободихме се от закона”.

Правенето на грях, според закона на Бога, не започва с действие, но започва с пожеланието на което сме казали “да” във нашата съвест.

Когато разберем това, това ще унищожи всяка идея, че ние можем да се спасим като пазим закона или чрез вършене на добри дела.

Добрата вест е от Бога. Ето защо, когато богатият младеж зададе въпроса “Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот”? - Лука 18:18-19 или Марко 10:17-18, Исус каза,

«Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен Бог.»

Ние прочетахме вече в Римляни 3:10-12, когато се занимахме с него:

Но сега нека да отидем в Римляни 7:8:"Но грехът понеже взе повод чрез заповедтта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.”

За това апостол Павел, евреин от евреи, който беше фарисей, “по правдата, която е от закона, непорочен” - Филипяни 3:6 - когато открива, че грехът е нещо повече от действие, когато разбира, че и пожеланието е грях заявява за себе си – Римляни 7:9 и 10:

“И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;”

Неговата църква, неговата религия му бяха казали, “Ако пазиш закона, ще живееш.” Тогава Бог му отвори очите и му показа верното значение на закона и ето какво той казва в стих 10:

“Намерих, че самата заповед, която беше назначена да докара живот, докара ми смърт.”

Той откри, че законът никога не дава живот на грешника. Всичко, което закона дава на грешника е смърт – Римляни 6:23

“Заплатата на греха е смърт.”

Кой казва това? Божият закон.

И апостол Павел продължава - Римляни 7:11,12;

“Защото грехът, като взе повод чрез заповедтта, измами ме и ме умъртви чрез нея. Тъй щото законът е свят и заповедтта свята, праведна и добра.”

Тогава той достига и до втория проблем в стих 13;

“Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедтта, грехът да стане много грешен.”

Моля ви да забележите, че думата “грях” е в единствено число. Това не е позоваване на действието, но на това, което ние сме – естеството. Защо апостол Павел ни казва всичко това? Има три причини поради които Бог ни е дал закона. Каква е целта на закона?

Първо - законът определя що е грях, така както Бог го определя, а не както ние си мислим - Римляни 7:7;

“Не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казал: “Не пожелавай”.”

Така аз се нуждая от закона, за да получа правилно определение за греха.

Второ - законът не само определя греха, но го и изважда от неговото скривалище – ние ще се занимаем с това, когато разгледаме стихове от 14 - 25.

Трето - законът прави и още нещо – осъжда греха на смърт. Позволете ми да обобщим това, което прави законът: Законът ни показва, че грехът превъзхожда действието. Библейското определение за грях преминава отвъд действието, това е съхранено желание. Той определя що е грях.

Той изважда греха от неговото скривалище, така че ние да осъзнаваме, че тази човешка природа е във вражда с Бога и Неговия закон. Римляни 8:7:

“Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.”

Той осъжда греха на смърт.

Но както Павел ни открива в стих 13, закона не е отговорен за тези четири неща. Всичко това законът прави за нас за да ни осведоми за тях. Законът не е отговорен за моите грехове, той не е отговорен за моята смърт, той не е отговорен за възникване в мен вражда към Бога. Законът просто отваря моите очи и ми показва това, което съм. Това е целта на закона да ни осведоми за всичките тези четири неща.

Но каква част има закона в плана на спасение? Той ми показва, че греха е измамник. Ние знаем защо? Тъй като произхода на греха е от Сатана. Библията го нарича “Баща на лъжата”. Ние знаем каква беше първата лъжа, която той каза на нашите родители. [Битие 3:4].

Грехът измами и апостол Павел, че би могъл да отиде в небето бидейки добър. Грехът ни мами и днес, като с това ни донася вреда. Грехът е измамлив и резултата в края на тази лъжа е смърт - тя убива. Ние имаме нужда да не позволим на греха да ни мами.

Но това не е единствената причина Бог да даде моралния закон. Той също така го даде така, че когато ние откриваме това нещо, да отидем при Христос, който е разрешението. Ето защо в момента, когато настояваме, че законът в посланието към Галатяните не е моралния закон, ние унищожаваме целта на закона.

Аз искам да приключа това, което ми казва на мен Римляни 7 глава. Целта на закона е двойствена: да покаже, какво представлява грехът и да ни насочи към Христос, като единственото решение на проблема на греха. Така ще приключа с Галатяни 3:19:

“Тогава защо се даде закона?»

Павел има предвид тук моралния закон. Той продължава:

“Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото беше дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.”

С други думи, това бе добавено, за да ни покаже, че сме нарушители. Кой е Потомъкът? Христос. С други думи, законът бе даден преди Христос, за да ни показва, че ние сме грешници и имаме потребността от Спасител - Галатяни 3:21:

“Тогава законът противен ли е на Божиите обещанията? Да не бъде! Защото ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.»

Но Бог никога не е давал закона да ни даде живот. Тогава защо Бог дава закона? Галатяни 3:22:

«Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тия, които вярват.»

В какво вярвате? Аз съм грешник и се нуждая от Спасител - Галатяни 3:23:

“А преди да дойде вярата [преди Христос дойде], ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.»

Ние бяхме задържани в затвора без надежда за избавление, също като Римляни 7. Галатяни 3:24:

Законът е нашия педагог за да ни доведе при Христос. Да не забравим стих 25:

“Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.” [веднъж намерили Христос], ние не сме вече под надзора на закона.

Ние сме под благодат. Но закона играе една много важна роля, отделя ме от себе си и ме довежда при благодатта. Защо? Тъй като формулата на евангелието е “Не аз, но Христос”. Аз ще бъда ясен с вас, “не аз” е най-трудната част в тази формула. За да успее да ни убеди, Бог даде закона така, че ние да кажем “не аз” или, да използувам Павловата формулира във Филипяни 3:3, Бог ни даде закона за това, че “да не уповаваме на плътта” и “да се хвалим в Христа Исуса”. Това е целта на Римляни 7 глава. Тя има да изиграе еднa много важна роля. Бог може да ни даде разбиране, ако ние успеем да сложим настрана всички наши превзети идеи и бъдем честни с това преминаване. И истината ще ни направи свободни е моята молитва в Исусовото име.

(Римляни 7:14-25)

Убден съм, че причината да има толкова дискусии по важните въпроси за нашето спасение е, че дяволът знае, че това познание е важно за разбиране на евангелието и особено на доктрината за оправдание чрез вяра. Ако пасторите отминават тези въпроси, дяволът ликува. Но аз не желая да му давам повод да ликува, защото това е смисълът на моето служене в християнския ми живот и моето желание е същото да се случи и с вас.

Сега ви моля да сложите настрана всички ваши превзети идеи, тъй като те са най-голямата пречка за разбиране на истината. Искам да ви представя изявлението на Елън Уайт отправено към братята във връзка с вестта от 1888 г. То е поместено в Review and Herald от 10 юни 1890:

“… не ни е позволено да променяме Словото Божие според нашите чувства и идеи .... но ние трябва да подчиним нашите чувства и идеи на Божието слово”.

С други думи, ние трябва да позволим Божието слово да управлява нашите идеи. След това тя цитира Божието слово в Исая 8:20:

“Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях.”

Така нашата загриженост за следващото ни изучаване трябва да е, “Какво апостол Павел иска да ни каже тук в Римляни 7:14-22”?

Ако погледнем към стих 14, тъй като това е ключово изявление в това изследване, Павел казва следното:

“Защото знаем, че законът е духовен, а аз съм от плът, продаден под грях.”

Трябва да отбележим, че личното местоимение “аз” се появява 25 пъти в стихове 14-25 на 7 глава. Двадесет и пет пъти! Впечатлението, което получаваме е, че Павел разисква собствения си опит. Но това което е валидно за апостол Павел е валидно за целия свят, защото Павел вече беше заявил в Рим. 3:9, че целият свят е не само под грях, но целият свят е и под закон и следователно, целият свят е виновен пред Бога.

Тук той използва думата “аз” в общ смисъл. Това е вярно за всяко човешко същество, което се опитва да живее живота си в независимост от закона на Бога. Защо? Тъй като законът е духовен, а аз съм “плътски” и тези две неща не могат да се съгласуват. Плътта не може да съответствува на закона и на себе си. Следователно, Павел разисква положението на вярващите и на невярващите. Той има само едно нещо предвид: човекът, който се опитва да живее добър живот без Бога. Това може да се отнася както за вярващите, така и за невярващите.

За да разберем това, трябва да имаме предвид ключовото изучаване на Римляни 7 глава и това са първите шест стиха. Коя е основната тема на това изучаване? “Вярващият в Исус Христос е освободен от Закона”. Погледнете към Римляни 7:4:

“И така, братя мои, и вие умряхте според закона чрез Христовото тяло.”

И след това в Римляни 7:6:

“Но сега, като умряхте спрямо това, което ни държеше, освободихме се от закона; така че ние служим по нов дух, а не по старата буква.”

Павел ни казва, че като християни, ние не сме вече под правосъдието на закона. И вие си спомняте, че законът, който Павел има предвид е моралния закон, тъй като в стих 7 той цитира 10-тата заповед от Декалога, “не пожелавай”. Това е моралния закон.

Но какво означава да бъдем освободени от закона? Това означава, че християнинът вече не зависи от делата по закона за своето спасение. Павел тук не се занимава със стандарта за християнски живот; тук той полага основата на християнския живот - оправданието чрез вяра. В глава 8 Павел представя християнския живот чрез Духа. Но ако не разберем Римляни 7 глава, християнския ни живот ще стане напълно безсмислен, ще стане напълно безполезен, ще стане борба без надежда и без мир.

В стих 7 на 13 глава Павел обяснява, че проблемът със закона не е в закона. Законът е свят, праведен и добър, той е духовен. Проблемът е, че “аз съм плът продаден под робството на греха”. Той доказва в стихове 15 - 25, че святия закон и грешната плът са несъвместими. Независимо дали това е преди или след новорождението, те никога не са способни да живеят в пълна хармония.

Спомнете си, че не е станала някаква промяна в нашата природа, когато преживяхме новорождение. Има промяна в нашия ум, в нашето становище, ние сме преживяли новорождението, но няма промяна на нашата природа. Природата на вярващият и природата на невярващият е идентична. Ето защо, когато достигнем до Римляни 8:22-23, ще видим, че Павел ни казва, че ние “охкахме ... така ние очакваме ... откупването на нашите тела”.

Като християни ние сме спасени, но нашата природа все още не е изкупена. Очакваме това да стане при второто пришествие на Христос “когато тленното ще се облече в нетление и смъртното с безсмъртие” [1 Коринтяни 15:54], тогава ние бъдем свободни от тази грешна природа, с която водим борба в християнския ни живот. Имайте това предвид.

Сега искам да погледнем към някои ключови изявления в Римляни 7:14-25. Апостол Павел прави изаявление в стих 14, че законът е духовен и той — или човечеството — е плът. Тогава той казва, какво се случва когато ги поставим двете заедно: може да изберем да вършим добро, може да решим да пазим закона, но не можем да намерим някой, който да го изпълни. Ето неговият аргумент - Римляни 7:15-16:

“Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. Обаче, ако върша, това, което не искам, съглосен съм със закона, че е добър.”

Моля забележете, има конфликт тук между моя ум, който иска да донесе полза и моето желание да правя правото от една страна и от друга - моята природа, която не се съгласява с това.

Аз вярвам, че това е вярно както за вярващите, така и за невярващите, но апостолът тук, като че ли фокусира своето внимание върху вярващите, тъй като глави 5, 6, 7, и 8 на посланието към Римляните той се занимава с християнина.

След като се позовава на един постоянно присъстващ проблем в Римляни 7:22 апостолът прави следното изявление:

“Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам на Божия закон;”

Има две неща, които бих искал да кажа за този стих 22.

Първо, фразата “вътрешното ми естество” или “вътрешния ми човек ” е фраза, която апостол Павел може да използува само за вярващия. Например, в 2 Коринтяни 4:16 вие ще откриете, че Павел говори тук за вярващите когато използва фразата “вътрешен човек” или “вътрешен ум”:

“Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешнияят всеки ден се подновява.”

Вие виждате, той разисква преобразения ум. Ако се обрънем към Eфесяни 3:16, ще открием същата идея и там. Павел никога не използува тези фрази за невярващи, той ги използува само за вярващи. Eфесяни 3:16:

“… да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек…”

Второ, ако погледнем към Eфесяни 2:3, Павел ни казва там, че умът и плътта на невярващите са в хармонията с греха:

“… между които и ние всички сме живяли някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чеда на гнева, както и другите.”

Това е състоянието на необърнатия човек, но когато до него достигне Божията благодат, неговия ум се обръща към Бога. Бог възстановява ума му. И това е което ние формулираме като “покаяние”: промяна на посоката и намеренията на ума. Но плътта е неизменяема. Това е същото, в което Исус се опита да убеди Никодим в Йоан 3:6 като му каза:

“Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.”

Ние не можем да променим плътта. Единствената промяна на плътта ще се осъществи при второто пришествие от Христос. Така Павел тук очевидно се позовава на вярващите.

Аз искам да ви дам още един аргумент. Има изявления, които Павел прави в своите послания, които оформят почти половината от Новия Завет, където той засяга своя опит на преобразяване. Галатяни 1:14 е пример за това:

“И напредвах в юдейството повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях много по ревностен към преданията от бащите ми.”

Или другият добър пример е Филипяни 3:6, където той говори относно своя опит като фарисей, той казва:

“… по правдата, която е от закона – непорочен…”

Тук няма споменаване на борба. Само като християнин той разисква борбата. Той го прави и в Римляни 8:3, той го прави и в Галатяни 5:17 — борбата между плътта и Духа. Галатяни 5:17:

“Защото плътта желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не правите това, което искате.”

За грешната природа желанията на плътта се противопоставят на Духа и Духа се бори срещу грешната природа. Те са в конфликт един с друг, така, че ние не правим това, което искаме.

Но аз искам да отбележа, че Римляни 7:14-25 не е края на християнския опит. Истинският опит за християнина ще бъде представен в Римляни 8 глава, “Живот чрез Духа”. Но, за да ни подготви за този живот чрез Духа, той трябва да направи нещо което е извънредно важно, и то е: да унищожи в съзнанието на вярващите всяко доверие в плътта, че можем, или, че ще издържим в тази борба благодарение на някаква наша естествена способност. Тъй като формулата на евангелието независимо, дали става въпрос за оправданието или за освещението е винаги една и съща: “Не аз, но Христос”. И най-трудната част от нея е “не аз”.

Затова той иска да се присъединим към него и да кажем “ние знаем” и това е заключението, до което той достига в стих 18, казвайки “Аз зная”. Какво е това, което ние би трябвало да знаем? Римляни 7:18:

“Защото зная, че у мен, т.е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.”

Той не казва, “Аз не съм толкова грешен” или “Аз съм 80 процента грешен” или дори 99 процента. Но той казва – “Нищо добро не живее в мене.” И най-голямото доказателство за това е въпреки, че желая да върша добро, не мога да го извърша.

Сега искам да отидем в следваща точка, която е много важна. Нека да позволим на апостол Павел да говори. Защо плътта [или нашата грешна природа] е неспособна да бъде в хармония със Божия закон? Има нещо в нас, което прави това да е невъзможно. Искам да забележите как апостол Повел адресира проблема. Той не назовава, че това е някаква “склонност към извършване на грях”. Той го назовава, “грехът, който живее в мен”. Погледнете към Римляни 7:17:

“Затова не аз върша това, но грехът, който живее в мене.”

Да погледнем и към стих 20, - той го повтаря:

“Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.”

Да прочетем и стих 22 заедно със стих 23, за да получим контекста. Римляни 7:22:

“Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам на Божия закон;”

Моят ум, който се е предал на евангелието, който е приел Христос, люби закона, иска да го съблюдава и е решил да го пази. Римляни 7:23:

“Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.”

Грях е не само това, което ние правим, но грехът това е, което ние имаме във нас, това което сме. Но евангелието е благата вест, че няма осъждане за онези, които са в Христос Исус. И това е нашето следващо изучаване - Римляни 8:1. Това изявление в Римляни 8:1, не е направено в контекста на “грехове” - множествено число – нашето представяне, но на “грях” – единствено число – нашето състояние, който обитава в нас.

Причината за да подчертавам това е защото искам да стане напълно ясно това, което представя Новия Завет. Даже ако Бог трябва да ни даде победа над над греховете — и аз вярвам, че Той може да направи това, то ние все още ще си останем грешници, тъй като нашата природа не се променя чрез освещението. Може да се промени нашия характер, но ние си оставаме все още грешници и нашата надежда единствено е в оправданието чрез вяра.

Сега искам много ясно да заявя, че вярвам изключително много в освещението. Но аз съм като фермер който фокусира своите усилия и грижи не върху плодовете, а върху дървото. Плодът е естествен, ако дървото е правилно отгледано. И дървото в християнството, дървото в евангелието е оправданието чрез вяра. Плодът е освещение. Ето как Елън Уайт го свързва с вестта от 1888 г. Тя заявява “оправданието чрез вяра, чийто плодове са свят живот”.

Дали сте засяли дървото правилно. Вие може да посветите целия си живот, за да проповядвате и да наблягате на освещението, но въпросът не е в плодовете, а в дървото - дали дървото е засято правилно; всичко друго е абсолютно безполезно.

Времето, което изразходвахме до тук, го посветихме на дървото. Ако дървото е правилно засято в добре подготвена почва сме достигнали до точката, “Не аз, но Христос”, тогава плодовете ще дойдат и земята ще се озари с Неговата слава.

Тъй като когато Бог гледа към християнския живот, Той не гледа така, както човечеството го прави. Човекът гледа към външното представяне. Бог гледа към мотива в сърцето. Ние не можем да имаме правилна мотивация, ако сме все още под вина и сме неуверени или живеем в страх дали ще успеем да се представим за небето или не. Това е невъзможно.

Ето защо Павел иска да унищожи каквато и да е била идея, че ние можем да направим нещо, за да станем приемливи пред Бога, или да подобрим нашето положение пред Бога, чрез нашето представяне. Спасението е напълно от Бога; то е подарък. Да, за да спечелим нещо в този свят ние трябва да го изработим, но слава Богу, спасението е подарък! Това е Библейското становище.

Павел казва, че жилището на греха е в нас. Това не е действие, това е сила. Той нарича това закон, принцип, който ние с нашата сила на волята не можем да победим. Да, ние можем да го игнорираме в някои моменти, за няколко дни, може би за няколко месеца, зависи колко силна е волята ни, но не можем да победим закона на греха в нас. Поради това Павел извиква в Римляни 7:24:

“Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?”

Думата “окаян” в стих 24. се появява само два пъти в целият Нов Завет. В някои преводи може да се срещне повече от два пъти, но в оригинала тя се появява само два пъти. И всеки път, когато я срещнем тя предизвиква противоположни чувства.

В Римляни 7:24, Павел разисква човека, като включва и себе си, който открива, че в него няма нищо добро. Така той заключава, “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?”.

Открили ли сте къде другаде се среща същата дума? В последната книга на Библията - Откровение, глава 3 стих 17. Там не говори Павел, а Христос разгововаря с една група хора наречени Лаодикийци. Те имат специално мнение за себе си, защото заявяват,

“Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо …”.

Но, Верния Свидетел, Христос, казва,

“… а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол.

Това е второто място, където се срещаме със същата дума “окаян”. Ако ние знаехме, щеше да има надежда, но страшното е, че ние не знаем.

Петър беше изпаднал в подобно положение? [Марко 14:27-31 и 14:66-72.] Исус каза на учениците,

“Вие всички ще се съблазните. Петър Му рече, “Ако и всички да се съблазнят, аз обаче, не. … ако стане и нужда да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе”!”

Той не знаеше; той бе искрен. Проблемът не е в искреността; проблемът е, че той не знаеше, че няма нищо добро в него, че е неспособен да изпълни това свое желание. Ето защо, когато времето за проверка дойде, той се отрече от своя Господ — не веднъж, не два пъти, но три пъти. И третия път го направи под клетва, което за евреите бе непростителен грях.

Кой пример ще последваме. Готови ли сме да последваме апостол Павел и да кажем заедно с него, “Oкаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?” И да продължим с него - Римляни 7:25:

Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ!

Това е целта на Римляни 7 глава: да унищожите всяко доверие в нас самите, така, че да можем да кажем, “Не аз, но аз славя Бога за Исус Христос”.

Онези, които учат, че ние сме оправдани единствено от Христос и сме осветени от Христос плюс нашите добри усилия, имат нужда да прочетат, какво апостол Павел казва в това преминаване. Тъй като във всичките си писания, от начало до края, той казва, “моята част е вяра, Божията част е праведност”.

Ние приключваме с разглеждането на Римляни 7 глава. Искам да забележите заключението. Апостол Павел казва на края - Римляни 7:25:

“И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.”

Това заключение звучи странно, след вика на победа в първата част на Римляни 7:25 точно преди силното изявление на християнска увереност в Римляни 8:1. Но това не е грешка! Апостол Павел знае, че победата е в Христос, но той е реалист. Така краят на стих 25 говори, че войната не е свършила и битката продължава, но със сигурност победата ще дойде вместо неизбежното поражение.

Борбата между Духа и плътта продължава. Но християнинът не е сам в тази битка. Христос е на страната на всеки вярващ. Чрез Светия Дух (главната тема в 8 глава) победата ще бъде спечелена. Апостол Павел казва на Филипяните – Филипяни 1:6:

“Сигрен съм, че Този, Който е започнал доброто дело във вас, ще го доведе до завършек в деня на Исус Христос.”

Ние ще открием, когато разглеждаме Римляни 8 глава, че правдата на закона е изпълнима в нас, които не ходим вече в плътта с наши собствени сили, но в Духа. И това е славната картина на Римляни 8 глава.

Но преди да отидем в Римляни 8 глава, искам да ви попитам: Достигнахте ли до заключението, до което е достигнал големия апостол, достигнахте ли до позицията, че “няма нищо добро в мен”? Желаете да кажете заедно с апостол Павел – Филипяни 3:8,9,

“А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра…”

Моята молитва е да осъзнаем това, което апостол Павел разисква с нас и ако искаме Христос да бъде нашата Праведност, да кажем довиждане на всяко доверие в себе си и да позволим на Христос да бъде наша Правда.

Това е единствения сигурен път. Когато заемем тази позиция, ние няма да стимулираме живота в плътта, защото ще вървим в Духа, желанието на живот в плътта ще си отиде — не само доверието, но и желанието — и ние ще живеем за Христос. Това е моята молитва, нашите млади хора да се убедят, че “християнството не е прави това и не прави онова, но християнството е Исус Христос. Той е всичко за нас”.

Святи Татко, моля те да ни благословиш, когато започваме изследването на Римляни 8 глава в следващото изучаване. Тази глава се занимава с една много трудна област и аз Те моля да прибавиш силата на Твоя Дух към нашите усилия, за да разберем това, което апостол Павел иска да ни каже. Ние имаме Спасител, Който не само ни изкупува от нашите грехове, но Той също така ни освобождава от греха който обитава в нас. Ние имаме пълен Изкупител и Спасител в лицето на Исус Христос. И този Спасител искаме ясно да видим. Моля Те Господи, благослови ни да те видим такъв, какъвто си.

21 – Истината такава каквато е в Христос

(Римляни 8:1-3)

“Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че беше отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта.”

Сега, бих искал да кажа няколко неща относно предмета. Първото нещо е изявлението от Елън Уайт, представен в 7BC стр. 904, 905 на ръкопис 67 публикуван в 1898 г. под заглавие: “Най-чудното нещо на Земята и на Небето”.

“Когато се срещнем с дълбок проблем в изучаването, нека да фокусираме нашите умове върху най-чудното нещо, което някога е станало на Земята и на Небето - въплъщението на Божия Син.”

Няколко реда по долу тя споделя:

“Човешкото естество на Божия Син е всичко за нас. То е златната верига, която свръзва нашите души с Христос и чрез Христос с Бога.”

“Това е нашето изучаване. Христос бе наистина човек и Той даде доказателство за Своето смирение, като стана един от нас. Той бе Бог в плът. Когато пристъпваме към този предмет – Христос Божият Син облекъл човешко естество, ние можем подходящо да използваме думите изговорени от Христос на Мойсей при горящия храст, ‘Събуй обувките от краката си’”.

“Ние трябва да достигнем до изучаването на този предмет със смирено и с покаяно сърце. Изучаването на въплъщението на Христос е плодородно поле, което ще възнагради всеки искрен търсач на скритата истина”.

Има четири неща, които имаме нужда да разберем, когато изучаваме този пасаж:

Първо - въплъщението на Христос е дълбоко изучаване. То ще обогати нашия ум не само с най-пълното, но и с най-чудното нещо, което някога се е случило на Земята и в Небето.

Второ - защо човешкото естество на Христос е всичко на нас? Защо трябва да изследваме това? Важно ли е за нашето спасение? Да, това е жизнено важно за нашето спасение, както за нашето оправдание, така също и за нашето освещение, както ще видим по-нататък.

Третото нещо, което ние трябва да знаем, че към тази тема трябва да пристъпим с почит и смирение. Какво аз мисля няма никакво значение. Важно е, какво Словото ни учи за този предмет.

Накрая, това изучаване е плодородно поле и ще възнагради богато онези, които копаят дълбоко.

Има два важни въпроса, на които ние трябва да отговорим, когато се занимаваме с този предмет. Първият въпрос е, “Защо?” Защо Христос стана човек? Каква бе целта на Бога в изпращането на Неговия Син в човешка плът? Защо това е важен въпрос. Това е същността, сърцето на истинската христология. Ние виждаме, че Христос стана човек, не защото пожела да посети тази земя. Той нямаше нужда да стане човек, за да посети тази земя. Имаше друга причина. Каква беше тази причина? В адвентизма има три отговора:

Някои учат, че Той стана човек, за да докаже, че за човекът е възможно да упази Божия закон. Това е вярно: фактът, че Христос упази закона с човешкото си естество доказва, че законът може да бъде спазван от човека, но никъде в Свещеното писание не намираме, че това е причината Той да стане човек. С други думи, това не е първичната причина да стане човек. Няма да намерим такава причина в Библията.

Вторият отговор е, че Той стана човек, за да бъде наш пример.

Библията наистина учи това. В 1 Петрово 2:21, Петър казва:

“Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки.”

Същата идея откриваме и в Филипяни 2:5-8, където Павел убеждава вярващите да имат смирението на Христос. В стих 5 той казва:

“Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус.....”

След това той говори за снисхождението на Христос в стихове 6-8:

“Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но като се отказа от всичко, като взе на себе си образ на слуга и стана подобен на човеците и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.”

Но всеки път, когато Библията говори за Христос като пример, го използва като пример само на вярващите, които са го приели и които стоят оправдани чрез вяра. Но, когато Библията говори за човешкото естество на Христос, с което Той е дошъл в света, тя никога не използва Христос като пример. Христос не е пример за невярващите. Той е пример само за новородения християнин.

Онези, които поддържат тази позиция и поставят ударението на “примера”, често са били обвинявани и до голяма степен с основание, като законници или перфекционисти. С други думи, ако ние трябва да последваме неговия пример, за да бъдем спасени - това е легализъм. Ето защо бих искал да подчертая, че “Христос нашия пример” не е първичната цел на Христос да приеме нашето човешко естество. Това е второстепенна цел, но не е първостепенната.

Това ни довежда и до третия отговор. Христос стана човек, за да спаси падналото човечество.

Самият Исус каза [Лука 19:10]:

“Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.”

Когато ангелът се срещна с Йосиф, го инструктира - Матея 1:21,:

“Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус, защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.”

В Галатяни 4:4 и 5, Павел ни казва:

“А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновлението.”

В Евреи 2:14-17, ни е казано, че Христос взе участие и сподели нашето човешко естество, с което Той би могъл да ни спаси от смъртта и страха от смъртта:

“И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т.е дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство. Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помага на Авраамовото потомство. Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещенник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа.”

Така първичната причина, самото сърце на христологията е, че Христос стана човек, за да бъде Спасителят на света. И само за онези, които повярват в Него, Той става пример.

Когато установим това, ние достигаме и до следващия въпрос и той е, “Как Неговото човешко естество ни спасява”? Ние установихме факта, че той стана човек, за да бъде Спасителят на света. Въпросът е, “Как с това човешко естество, Той наистина ни спасява?” Това е също така много важен въпрос и адвентистите имат два отговора. Ние не сме единодушни по въпроса: “Как Той ни спасява?”.

Едини заявяват, че Той ни спасява “замествайки ни”. Други, че ни спасява “действително”. Всеки от тях заема различна позиция по отношение на човешката природа на Христос, което прави тези две позиции противопоставящи се. Онези, които приемат заместническата позиция учат, че Христос е трябвало да взема безгрешната природа на Адам преди грехопадението.

Думата “заместническа” означава “човек, който функционира вместо друг”. Това е техния аргумент. Те казват, че грехът е двойствен проблем. Грях е каквото аз правя и грях е каквото аз съм, защото съм грешник по природа”. (Ние засегнахме това в последното изучаване на Римляни 7 това, че греха живее в нашата плът, в нашата природа в стих 17, стих 20, стих 23. Павел го нарича закона за греха и смъртта).

Но грехът е също така действие и Христос е трябвало да ни спаси, както от това, което съм, така и от моите провали. Как Той наистина прави това? “Това е много просто”, казват те. “Той взе, безгрешната природа на Адам, на мястото на грешната природа на падналото човечество. Така Неговата безгрешна природа ни съхранява от нашата грешна природа и Неговия безгрешен живот ни съхранява от нашето грешно представяне. Така, Неговата безгрешна природа и Неговото безгрешно представяне взети заедно ни дават едно пълно спасение. Христос е съвършения Спасител”.

Това звучи много добре! Това звучи чудесно! Това звучи убедително! Но тук има един много сериозен проблем. Всъщност, има два проблема, но главния е, че това прави евангелието неетично.

Напълно приемливо е да има замествания във футбола и баскетбола, в учителската професия - ние имаме учители, които заместват. Това е дори приемливо и в храненето – ние можем да заместим месото със соеви продукти. Това е заместване.

Но, когато прилагаме това определение на замяна в спасението, някой който да функционира вместо някой друг, ние заставаме с лице към един етичен проблем. Фундаментален принцип на всеки закон, независимо Божий или човешки е, че не позволява невинен човек да заеме мястото на виновен човек. Никакъв закон не ще позволи това, тъй като това е неетично.

Когато Бог управлява Израел теократично, Той представя много ясно във Второзаконие 24:16, че вина и наказание не могат да бъдат прехвърляни от едно лице на друго:

“Бащите да не бъдат убивани заради децата, нито децата да убивани заради бащите; всеки заради собствения си грях да бъде умъртвяван.”

Той постанови това и всъщност изискваше да бъде изпълнено. В 4 Царе 14:6 ние виждаме и приложението му в историята на Израел:

“Но синовете на убийците не умъртви, според писаното в Книгата на Мойсеевия закон, където Господ заповядва: “Бащите да не бъдат убивани заради децата, нито децата да убивани заради бащите; всеки заради собствения си грях да бъде умъртвяван”.

Забелязваме тук, как този закон е изпълнен. Когато Израел се отклони от този принцип и започна да прехвърля вина и наказание, Бог отново чрез пророк Eзekил го предупреждава. В Eзекил 18:5-20 ние виждаме, какво е отношението на Бога към хората, които прехвърлят вина.

Следователно, Бог представя ясно, че не може да се прехвърля вина и наказание — невинен човек не може да заеме мястото на виновния — в такъв случай заместничеството става неетично. И тъй, като това е неетично, онези които защитават тази позиция, като Реформаторите например, са обвинявани в проповядване на не етично евангелие.

Днес този възглед е осъден и от мюсюлманските учени, който заявяват, че от всички религии християнството е най-неетичната религия в света. За заместническата позиция това е главния проблем.

Но има и втори проблем. Ако Христос не се е идентифицирал напълно с мене, за да стане моят Спасител, в такъв случай очевидно е, че и аз няма да мога да се идентифицирам напълно с Него, за да бъда спасен. Всичко, което трябва да направя е просто да приема и да вярвам (думата “вяра” е разбирана, като умствено съгласие с истината), но истинска вяра изисква пълна идентификация с Христос. Неговата смърт трябва да стане наша смърт; Неговият живот трябва да стане наш живот. Апостол Павел, в Римляни 6:5, използва същата дума “подобна”, която използва и в Римляни 8:3:

“Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;”

(Нашето възкресение ще бъде истинско тъй като Неговото възкресение бе истинско). Ако ние не се идентифицираме напълно с Христос резултатът е това, което наричаме евтина благодат. Истинското спасение, истинското евангелие, истинското оправдание чрез вяра не поддържат една такава позиция.

Какво да кажем за онези, които поддържат позицията, че Исус Христос в действителност ни спасява? Какво означава това? Те казват, че Христос не би могъл да ни спаси, ако най-напред не е получил правото да бъде наш Спасител. Той го получава, като взема естеството на човечеството, което се е нуждаело от изкупление, човечеството, което е осъдено. Той взема това естество върху Самият Себе Си така, че да го изкупи; не вместо него, но напълно идентифициран с него.

Ето защо, когато Христос приема нашето естество, което се нуждае от изкупление, Той получава правото да бъде втория Адам - Спасителят на света. Тогава, чрез Своя свят живот и себепожертвувателна смърт, Той осигурява едно спасение, което в действителност променя историята на човечеството, като ни помества в Себе си. И това е вестта на Римляни 8:1-3. Ние имаме нова история в Христос, нова идентичност, нова позиция. В нея ние стоим съвършени в Христос, ние стоим помирени и оправдани пред Бога. Това не е условно, това е действително спасение за всеки човек. Това е добрата вест на евангелието.

В настоящето време съвремената богословска наука се счита като главна сила в делото за постигане на истината. Въпреки, че здравата библейска наука е важна за правилното разбиране на Свещеното Писание, ние все пак трябва да знаем, че учените често грешат. Например, юдейските учени не се оказаха в състояние да видят страдащия Месия в Стария Завет. Тази грешка силно е повлияла върху решението на водителите на Израел да отхвърлят Исус.

Това не означава, че ние трябва да отхвърлим съвременната богословска наука. Библейските изследвания провеждани в настоящето време, в повечето случаи способстват за по-ясно и по-дълбоко разбиране на Свещеното Писание и ние трябва да се ползваме от тях. Това е особено верно по отношение на човешката природа на Христос и както отбелязва Д. М. Байл, «можем смело да кажем, че практически всички школи на богословската мисъл днес разглеждат човешкото естество на нашия Господ много по-сериозно, отколкото това са правили християнските богослови някога».

От времето на въплъщението на Христос пред човека стои въпросът, кой­то Исус зададе на Своите ученици:

На езичниците-християни от ранната църква, главно гърците, им било трудно по достойство да оценят този факт. Как може Святия Бог, спорили те, да съществува в човешка плът, която за много от тях представлявала самото съсредоточаване на злото? И така в ранната християнска история започнала великата христологическа борба, в която едни отричали божествеността на Христос, а други отхвърляли Неговата човешка природа.

На християнската църква и били необходими два църковни събора, Никейския и Халкедонския за период от 400 години, за да успее напълно да възстанови и приеме апостолските доказателства относно личността на Христос — Той е бил напълно Бог и напълно човек едновременно. Тази позиция, въпреки че не е разрешила всички христологически проблеми, строго се придържала чак до «века на просвещението» (XVIII в.), когато учените-богослови отново започнали да спорят относно личността и службата на Христос. Днес тази дискусия още продължава.

Но въпреки, че не всички съвременни учени имат единно мнение по въпроса за естеството на Христос, верно е и това, че много надеждни съвременни библейски, а също и систематически богослови напълно поддържат гледната точка относно човешката природа на Христос, провъзгласена чрез вестта през 1888 г. Сред тях най-известните са: Андерс Нугрен, Карл Барт, Дж. А. Т. Робинсон, Т. Ф. Торранс, К. Е. Б. Кранфилд, Нелс Ф. С. Ферре, Харолд Роберте, Лесли Нюбиджин и други. Интересно е да отбележим, че всички те без изключение, обосновават своите доводи с учението на Новия Завет.

Например, Андерс Нугрен, знаменития профессор по систематична теология в Лундския университет в Швеция е казал в своята книга «Коментар на Послание към Римляните: «За да може верно да разреши проблема с греха, Синът е трябвало да осъди греха, като го преодолее и лиши от неговата сила ... За апостол Павел е било важно да подтвърди, че когато Христос е дошъл в света, Той в действителност се е оказал в същите условия, в които се намираме ние и е почувствал върху Себе Си действието на същите разрушителни сили, които усеща човек, намиращ се в робство ... Човешката природа на Христос не е била илюзорна, тя била прост осезаем факт. Той е споделил всички наши жизнени обстоятелства и се е оказал под същите разрушителни сили. Той бил изкушен в плътта точно така, както сме и ние, но въпреки това е бил победител над греха ... Христос е преодолял греха в плътта, като Сам дошъл в подобие на греховна плът» (Коментар на Рим. 8:1-11).

Друг съвременен теолог - Харри Джонсън е защитил докторска степен в Лондонския университет по същия предмет. В предисловието на своята книга «Човешкото естество на Спасителя» (Epworth Press, London, 1962) той е записал: «Вечния Божий Син прие човешка природа; с това са съгласни всички християни. Но какъв вид човешко естество е приел Той? Била ли това човешката природа, поразена от грехопадението, "падналата човешка природа", или тя е била такава, каквато първоначално Бог я е сътворил? Отговорът на тази книга е, че Той е взел човешкото естество, каквото то е станало след грехопадението. Въпреки това, е живял съвършено безгрешен живот, като по този начин е изкупил тази "паднала природа" чрез кръста; на тази победа е основано Изкуплението».

Джонсън добавя: «Тази христологическа позиция се подтвърж­дава от Новия Завет и съществуват няколко указания, които ни водят към мисълта, че тази позиция ни дава по-дълбоко обяснение на някои части от евангелското повествование. Тя ясно е показана от апостол Павел и от нея произтичат определени аспекти на христологията на Посланието към Евреите».

Ако ние сме призовани да възстановим вечното Евангелие и да завършим Реформацията започнала преди 400 години, е необходимо сериозно да разгледаме, какво казва Томас Ф. Торренс за човешкото естество на Христос, прието при въплъщението. Моля ви, обърнете внимание на думите на този водещ учен-богослов разглеждайки истината за човешката природа на Христос:

«Най-важната истина, която ние трябва да научим или по-скоро да пренаучим, ако сме я изгубили, се явява факта, че въплъщението е било осъществено от Бога заради нашето спасение в самото сърце на падналото и порочно човешко естество, което се противи и враждува с примиряващата Божия любов. С други думи, въплъщението трябва да бъде разбрано като Божие действие - Бог вземащ на Себе Си нашето паднало човешко естество, болен ум и душа отделени и отчуждени от Твореца. Това е дело на Бога, живеещ нашия предаден в робство живот, обременен с грях и вина. Това представяне широко разпространено в ранната църква в течение на първите пет столетия, отново и отново представя мисълта, че за спасе­нието на цялото човечество е било нужно Христос да се въплъти в човека напълно, че невъзприетото от Него, не може да бъде изцелено и че неприетото от Бога в Христос също не може да бъде спасено ... Следова­телно, въплъщението следва да го разбираме, като принизяване на Божия Син в конкретната форма на нашето собствено греховно естество, като жертва за грях, така Той осъжда греха в самото естество, за да изкупи човека от неговото плътско, враждебно настроено сърце» (Томас Ф. Торренс. «Примирението извършено от Христа», 1983, с. 48, 49).

Поради тази причина в Международния критически комментар от 1982 г. се промени мнението за естеството на Христoc и сега се счита, че Той е приел естеството на човека след неговото грехопадение, а не преди грехопадението. Ето какво се казва в резултат от тази промяна: «Но ако ние признаем, че по мнението на апостоп Павел, Синът Божий е приел падналата чове­шка природа, то е възможно, да видим тук един намек за непрестанната борба, която Той е водел през целия Си земен живот и чрез който Той е привел нашето възстанало в бунт естество към пълно послушание на Бога».

След това се достига до следното заключение: «Защитниците на мнението, че Христос е приел падналата човешка природа имат в сравнение с авторите на Хейделбергския Катехизис повече причини да твърдят, че целия живот на Христос и Неговата служба и смърт са били не само състоянието, в което се е намирал падналия Адам и противодействие на изкушението, на което Адам е отстъпил, но и началото, с което ние започваме, подложени на цялата тежест на греха, унаследен от нас. Той е използвал напълно негодния и безнадежден материал на нашата изродена природа за осъществяване на съвършенно и безгрешно послушание» (С. Е. Б. Кранфилд, Международен критически коментар, Посланието към Римляните, 1982, т. 1, с. 379-383).

Моля, обърнете внимание на това добре премислено заключение след разглеждането на възможните тълкувания на думата подобие в Рим. 8:3:

«Под греховна плът Павел ясно разбирал именно "гре­ховна плът", т. е. падналата човешка природа. Но защо той казва в подобие на плът греховна, а не просто в плът греховна? Във всеки случай, необходимо е да обсъдим пет алтернативни решения на този проблем (решения II и V, цитирани по долу, представляват две мнения в адвентизма: решение II — това е възгледа на тези, които поддържат до-грехопаденческата позиция, решение V — това е мнение на защитниците на след-грехопаденческата позиция).

И така, позиция II: Павел е употребил думата подобие за това, че никой да не помисли, че като Син Божий, Той е приел на Себе Си падналото човешко естество. Неговото естество било подобно на нашата греховна плът, затова Той не приел плът, но само едно подобие, а не идентичност с нея, защото Неговото естество е било праведно, чисто, не греховно. Това традиционното решение е открито за теологически възражения, състоящи се в това, че въпреки, че природата на Христос не е била паднала, тя — по някакъв начин е падналата човешка природа, която се е нуждаела от изкупление.

Мнение V: думата подобие е използована за подтвърждение на факта, че, бидейки изпратен от Своя Отец, Божия Син не е бил видоизменен в човек вътрешно, но Той приел на Себе Си човешката природа, оставяйки Самия Себе Си. От тази гледна точка думата подобие съхранява смисъла на «подобие»; но тук в никакъв случай не е имало намерение да предизвика съмнение в реалността на греховната плът на Христос или да я намали. Целта е да привлече вниманието към това, че въпреки че Божия Син реално е приел върху Себе Си греховна плът, Той никога не е станал греховна плът и даже греховна плът, изпълнена със Святия Дух, но винаги оставащ Самия Себе Си (т. е. Бог).

Ние правим извод, че гледна точка V е най-доброто възможно обяснение, защо Павел използва тук думата «подобие» и защо той счита, че Божия Син е приел същата паднала човешка природа, каквато имаме ние, но в Неговия случай това паднало човешко естество никога не е заменило Неговата пълнота — Той никога не е преставал да бъде вечния Божий Син.

След 15 годишно щателно изследване «Комментара на библейските думи» помести тълкувание на Писанието, което се счита за изчерпателно. Обърнете внимание, че тези коментари представят Христос, изпратен «в подобие на плът греховна» (Рим. 8:3):

«Тук е добавена съществена мисъл за това, че Бог е достигнал Своята цел по повод спасението на човека не с това, да изостави първия Си опит и да започне отново, но, творящ над човека в неговото паднало състояние, позволявайки на греха и смъртта да изчерпят себе си в тази човешка плът. Така, Той възвисил човека над смъртта и го направил носител на живот по Духа. Следователно, какъвто и да е точния смисъл на думата подобие, тя трябва да съдържа мисълта за пълното тъждество на Исус с «греховната плът» (NJB: «такава, каквато е самата човешка природа, в който и да е грешник»).

«Бог изпрати Своя Син имайки дело с греха, или, по-точно, "с греха в плътта". Доколкото греха проявлява своята сила (Рим. 7:5, 14, 17, 18) именно чрез плътта, чрез човека, който принадлежи към този род и тази обусловена негова склонност към греха, именно в плътта, греховната сила трябва да бъде победена и унищожена. Оттук следва, защо е толкова важно да подчертаем пълното уподобяване на Христос с греховната плът на човечеството. Победата над тази сила била достигната чрез смъртта на Христос като жертва, посредством която Бог осъдил тази греховна плът. В двата израза "за грях" и "осъдил" се съдържа ключа към сотериологията на апостол Павел ... Логичните разсъжденя на Павел се заключават в това, че греховната плът не може да бъде изцелена или изкупена, тя може да бъде само унищожена ... Бог не е изкупил плътта чрез акта на въплъщението; Той е унищожил плътта с акта на осъж­дение» (Джеймс Д. Г Дюнн. Комментар на библейските думи, 1988, т. 38, Посланието към Римляните, стр. 420-440).

За нас, адвентистите от седмия ден, няма да има повече оправдание, ако се срамуваме от истината, изложена във вестта от 1888 г. относно човешката природа на Христос. Съвсем очевидно е, че съвременните богослови се завръщат към учението от 1888 г., спечелвайки широко признание даже сред съвременните теолози-неадвентисти.

Но сега нека пак да погледнем към Римляни 8:1:

“И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус..”

Думата “и така” - това е заключението свързано с предшествуващите изявления, които апостол Павел е направил. Какво Павел е казал преди стих 1 на глава 8? Спомняте си това, което Павел заяви за себе си в Римляни 7:14-25, че има проблем в своя живот, който е проблем във всеки човешки живот и това е грехът, който обитава в нас - законът на греха в нашите членове. И в Римляни 7:24 той извиква с отчаяние:

“Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?”

Аз имам тяло, което е осъдено на смърт тъй като има грях, който обитава в него. И това не е поради моите действия, а поради това, което съм аз? Това е проблема. И ние трябва за знаем неговия отговор, Римляни 7:25:

“Благодарение на Бога! Има избавление чрез Исус Христос нашия Господ!”

Така апостол Павел достига до Римляни 8, за да обясни за какво “Благодарностите трябва да бъдат на Бога — чрез Исус Христос нашия Господ”! В заключение на това, той казва: