“Защото не сте приели дух на робство, …”

“Защото не сте приели дух на робство, …”

“И така стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго. Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновление, чрез който и казваме: Авва, Отче!”

Няма мир, няма сигурност и надежда в законничеството. Външно то може да изглежда чудесно, но в него постоянно ще живеете в страх. И това е истинска трагедия - християни да живеят в страх.

Аз искам да ви представя един текст, който е много важен за нас, които живеем в часа на съда. Нека се обърнем се към 1 Йоаново 4:16-18. Моля, забележете това, което апостол Йоан казва на онези, които вярват в Бога. Стих 16:

“И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовтта, пребъдва в Бога и Бог – в него.”

Две неща са важни. Познание и вяра. Знаете ли и вярвате ли? Какво да знаем и в какво да вярваме? Това е въпроса за нас християните. Познавате ли любовта, която Бог има към нас - безусловна, непроменима, жертвоготовна; това е с което ние се занимавахме, когато изследвахме Римляни 5:6-10. Ние познаваме и вярваме на тази любов, която Бог има към нас. И причината поради която Бог ни обича не е защото ние сме добри или защото сме я заслужили, но защото Бог е любов. Естественото нещо за Бог е да ни обича, тъй като Неговата любов е безусловена.

Какъв е резултатът от това? Стих 17:

“В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден.”

По този начин, любовта е съвършена между нас [нашето знание и нашата вяра в любовта се усъвършенстват в нас в това], че ние имаме доверие в деня на съда, тъй като в този свят ние обичаме като Него.

Ако все още се страхуваме от съда на Бога докато сме християни, ние не сме познали Божията любов, не сме станали съвършени в нея - ние все още сме жертви на страха. Причината да имаме смелост в деня на съда, не е защото сме доволни от нашето представяне, но:

“... защото както е Той, така сме и ние в този свят.”

Това са добри новини. Стих 18:

“В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта.”

Всички неща мотивирани от чувство на страх са неприемливи за Бога. “Такава религия”, казва Елен Уайт, “не струва нищо”.

Нека да се върнем на Римляни 8 глава. За какво апостол Павел ни говори тук? Той ни уверява, че ние, които сме ръководни от Духа ще свидетелствуваме с нашето поведение като живеем като Божии деца. Римляни 8:15:

“Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме; Авва, Отче!”

Интересно е, че апостол Павел тук използва две еднакви думи, “Aввa, Отче”. Aввa е Арамейска дума, използвана в езика на Евреите по времето на Христос и Павел. Думата означава, просто, “Отец”. Втората дума, която Павел използва много подходящо е “Отец” на гръцки. Ето защо действително, това означава, “Отче, Отче”.

Дали сме евреи или езичници, няма значение; ако сме християнини, ние можем да се обръщаме към Бога като към “Баща”. Павел ни казва: Той е нашия Баща, не нашия Съдия, не нашия Екзекутор, но нашия Баща, Който обича Своите деца и иска да им подари Своите благословения. Тогава той заявява в стих 16:

“Така самия Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии деца.”

Човешкото същество е съставено от три елемента и апостол Павел посочва това в 1 Солунци 5:23. Ние сме съставени от дух, душа и тяло. Никой от тези три елемента не е способен на независимо съществуване. Но всеки от тези три елемента има своя собствена функция.

Един от аспектите на Духа е нашата съвест. Тя е в областта на духа. Павел казва тук, че Светият Дух, Който сега обитава в нас, ни убеждава чрез нашата съвест, че сме Божии деца. Ние може да сме склонни да не се харесваме като Божии деца но, спомнете си - Духът ни убеждава в нашата съвест, че сме такива, тъй като сме в Христос. И тъй като сме Божиите деца, стих 17 продължава да ни говори:

“И ако сме деца, тогава сме и наследници — наследници на Бога и сънаследници с Христос [споделяме с Христос това, което принадлежи на Него], и ако страдаме с Него, да се и прославим с Него.”

Искам да подчертая това, което се опитвах усърдно да представя в последните няколко занятия и то е, че: Христос трябваше напълно да се идентифицира с нас, за да получи юридически правото да стане наш Спасител. Но за да стане Неговото спасение ефективно, ние трябва напълно да се идентифицираме с Него. Когато направим това всичко, което се отнася и е вярно за Христос, ние приемаме, че се отнася и е верно за нас, не само за добрите, но дори и за лошите.

Когато Христос дойде на този свят, Той дойде от небето; Неговото гражданство не принадлежеше на този свят. Той е Божия Син, Който произхождаше от небесата, но Той достигна до този свят, който е под робството на Сатана. И Сатана, княза на този свят, направи живота на Исус Христос изпълнен с изкушения. Исус изтърпя всичко тук, тъй като Той не бе от света. Той каза ясно, “Моето царство не е от този свят”. Той изтърпя и Неговото страдание не бе само за един сезон. Той търпеше и желаеше да изтърпи всичко, за да можем да бъдем спасени.

Сега ние също трябва да желаем да изтърпим в Неговото име, за да бъдем прославени. Но това, което Павел ни казва тук е, че ако искаме да се насладим на славата, която Христос получи, когато Той се завърна на небето, ние трябва също така да идентифицираме себе си със страданието, което Той изпита в този свят. Павел казва в стих 17 това, че сме сънаследници с Христос във всички благословения, които имаме. Искам да направя пауза тук, тъй като имаме нужда постоянно да си напомняме, кои сме в Христос. Ние сме сънаследници с Него. Какво това наистина означава?

Искам да ви върна във времето с 2600 г. назад. В Даниил 2 глава ние виждаме големия образ, който беше направен от различни метали и всеки метал представляваше царство - Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. Това са древните големи нации. Имаше също така разделени царства, но царството, за което искам да фокусирам вашето внимание не бе представено от статуята но от камъка.

Ако прочетете Даниил 2 глава внимателно, ще откриете, че повече време и повече думи са използвани да обяснят камъка отколкото другите царства. Но съществената разликата между царството на камъка и останалите е, че всички те ще бъдат разрушени. Но царството на камъка ще пребъдва вечно. И то ще заеме цялата територия на другите царства.

В Даниил 7 глава откриваме, че светиите ще царуват с Христос завинаги в царството, което Той ще установи. Искам да ви дам няколко текста, които да ни помогнат, тъй като имаме нужда да имаме ясна визия за тази славна надежда. Откровение 20:6, Йоан ни казва:

“Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила, а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години.”

За кого се отнася първото възкресение? За вярващите. Какво ще кажете за тях? Първо, за тях втората смърт няма сила. Защо? Тъй като, в Христос, ние вече умряхме с втората смърт. Той преживя болката - ние се наслаждаваме на преимуществата. Ние никога не ще умрем с втората смърт, тъй като ние вече сме преживяли втората смърт в Христос.

Но Йоан не спира до тук. Не само втората смърт няма да има сила, но ние ще царуваме с Христос за хиляда години.

Само хиляда години? И после? Имаме още добри новини: ние няма да напуснем нашето царуване. Какво ще се случи след хилядата години? Бог ще премести Своя трон от Небето тази Земя. Тази Земя, която се разбунтува срещу Него ще бъде направена център на Неговото славно царство. И ние четем в Откровение 22 глава че, когато премести Своя трон тук, ще дойдем с Него и ще царуваме с Него. Откровение 22:5:

“... и те ще царуват до вечни векове.”

Тъй като Неговото царство е вечно царство, ние ще трябва да царуваме тъй като ние сме сънаследници с Христос. Той е Царя на царете – ние сме сънаследници.

Павел ни казва тук, каква е нашата привилегия. Но кога това ще се осъществи? При прославянето. Какво да кажем за времето преди него? Ние ще трябва да издържим, тъй като живеем на вражеска територия. Нищо пред, което заставаме с лице към този свят не е постоянно. Нищо! Това е временно. Искам да ви напомня, че можем да издържим за това кратко време, защото нашата истинска, нашата благословена надежда произхожда от Христос.

Библията предсгавя ясно, че трябва да търпим сега и се надяваме за небето в бъдеще. Ето какво казва апостол Павел в Римляни 8:18, относно страданието - Бог ни дава това становище:

“Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравняват със славата, която има да се разкрие за нас.”

Всичко през което трябва да преминем, няма никакво значение в контекста на вечността, тъй като ние вече сме получили вечен живот в Исус Христос. Докато очакваме реализирането на тази славна надежда ние ще страдаме и ето защо той казва в стихове 19-20:

“Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове. Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез този който го подчини ....”

С други думи, когато грехът влезе в този свят, Бог не унищожи света. Той каза, “Да, светът е прокълнат поради грехопадението, но Аз ви давам надежда и докато този надежда стане действителност (която той ще разисква в стихове 24 и 25), вие ще трябва да търпите” - стихове 21,22:

“С надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиити деца. Понеже знаем, че цялото творение в съвокупност стене и се мъчи до сега.”

Целият свят днес е под злото - 1 Йоаново 5:19:

“Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.”

Исус също пояснява в Йоан 15:18,19:

“Ако светът ви мрази, знайте, че Мен преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.”

Така ние трябва да търпим. Нека да погледнем към Римляни 8:23:

“И не само то, но и ние, които имаме първите плодове но Духа, и самите ние въздишаме в себеси и очакваме осиновлението си, т.е. изкупването на нашето тяло.”

Ние сме спасени, но нашите тела са все още грешни. Ние сме все още сме изкушавани чрез плътта и се борим с плътта. Павел ни казва, “това няма да е завинаги”. И той продължава в стихове 24 и 25 и казва:

“Защото с тази надежда ние се спасихме; а надеждата която се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което се вижда. Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.”

С други думи, умовете ни не трябва да са фокусирани в настоящата ситуация, но в бъдещето. Ние имаме бъдеще и това бъдеще е славно. И ако нашия поглед е устремен към това бъдеще, нашето настояще страдание ще изглежда, като че ли е нищо. Но ако сме фокусирали нашите умове върху настоящите страдания, ще бъдемн като Йона.

Той бе в корема на кита за три дни и три нощи, но когато четем неговата история, чуваме го да казва, “Спасението е от Господа”. Не е важно как се чувствуваш, затова дръжте вашия поглед към бъдещето.

Искам да кажа нещо относно думата “надежда”, тъй като понякога използваме тази дума с съмнително съпътстващо значение като:

“Взехте ли успешно вашите изпити”? “ Надявам се да е така”.

“Ще успеете ли по пътя към небето”? “Надявам се за това”.

Това не е смисълът на думата, която Павел тук използва. Той не се съмнява в своето спасение. Той е уверен, но използва думата “надежда” за нещо, което няма в този момент, но знае, че ще го получи. Той е уверен, за това казва:

“Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.. ”. (ето как Павел използва думата надяваме:). , “така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими страдания.”

Аз очаквам с търпение. И докато очаквам, Светия Дух ми помага да издържа страданието, Той ми помага, като ме води и успокоява, Той се застъпва за мен”. Това Павел казва в стих 26:

Духът, освен че ходатайства, ми дава и сила да търпя, същия Дух - Paraclaytos, също така ни помага на нашите слабости. Той разбира, когато охкаме, Той разбира когато се оплакваме, “Защо, Господи позволи това”? Той ни разбира. Той разбира нашето охкане и прави нашите молитви значими, защото не знаем за какво да се молим и много често нашите молитви са eгоцентрични.

“... но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими страдания.”

Бог не се нуждае от думи. Той знае стенанието на нашето сърце - Римляни 8:27:

“А Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.”

Знаем, че Исус ни е изкупил и това изкупление е безусловно; Библията ясно ни учи, че Бог ни спасява безусловно, тя ни учи, че цялото човечество е било изкупено в Исус Христос. Само тези, които умишлено, упорито и безрасъдно отхвърлят това велико спасение ще бъдат изгубени. Това ще бъдат онези, които отхвърлят Исус и казват, “Не желаем да имаме нищо общо с Теб; не желаем и Твоя подарък”!

Бог няма да застави тези хора да Го приемат. Но моля ви спомнете си, че за тези, които приемат Исус и Го следват, Той им е осигурил и Светия Дух. Ние знаем защо. Исус каза защо [Йоан 14:16, 17]:

“И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки – Духа на истината, който светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познаваV Вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас и във вас ще бъде.”

Третата личност на Божеството, Който е на наша страна не осем часа на ден - Той няма работно време. Той работи 24 часа ден, Той е на наша страна докато умрем или докато Христос дойде. Това е Бог, Който аз почитам, на Който аз се покланям, защото Той не ме остави да съм безпомощен, но Той изпрати за мен Paraclaytos, Който да бъде до мен.

Въпросът е, “знаете ли това”? За това Павел казва в стих 28:

“Но знаем ...”

Ако не знаем, в такъв случай не сме разбрали евангелието. Невярващият не знае това, въпреки, че както е явно от текста, това може да се отнася и за него, но той не знае. Ключовата дума тук е, “но знаем”. Какво ние наистина знаем?

“Че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.”

С други думи, не всичко което ви се случва е от Бога. Но Бог ще използува каквото и да ви се случва, лошо и добро, за вашето добро. Това е което Бог има пред вид.

Когато сме объркани, когато сме загубили нашата работа и когато всичко се обърква и светът се проваля, трябва да помним, че Paraclaytos е на наша страна. Ние не можете да Го видим, не може да Го почувстваме, но “ние трябва да знаем, трябва да вярваме”, че Той е на наша страна, за да ни помогне, да ни води. И тогава Павел казва в стих 29:

“Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя.”

Този текст е причинил проблеми. В него има две думи, които не са синонимни: “предузна” и “предопредели”. Не е едно и също нещо да знаеш от по-напред и да бъдеш предопределен. На какво се позовава тук апостол Павел? Той тук не обсъжда спасението, а въпроса за предопределянето на онези, за които Бог знае от по-напред, че биха приели подаръка на Неговия Син: Той ги предопределя (не в смисъл за спасение), но да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, така че Христос да бъде първороден между много братя и сестри”.

За тези, “които знаят, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение,” Бог има специален план. Тях Той ги е предопределил да възпроизведе в тях характера на Неговия Син. Вие разбирате, че Бог желае всички хора да бъдат спасени, но не желае на сила да спаси всички хора. Но Той е предопределил всички, които ще приемат това спасение, … да бъдат съобразни с Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя.

Думата “първороден” в този текст означава “прототип”. Тук апостол Павел използва Христос не като Спасител, но като прототип, като иска да обясни чрез какви средства Бог ще осъществи в Христос нашия християнси опит в спасението. Той иска да възпроизведе в нас това, което Той е вече е завършил в Исус Христос. С други думи, Той иска ние да отразим характера на Неговия Син, Исус Христос. Това е което Той е предопределил за всеки вярващ. За света, Той е изработил едно съвършено спасение към което не може да се прибави нищо; Бог е предузнал тези, които ще откликнат на това велико спасение и ги е предопределил да бъдат преобразени по образа на Сина Си. Ние трябва да отразим характера на Неговия Син. Кои са стъпките за това преобразяване - Римляни 8:30:

“А които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.”

Си спомнете си че, “предопредели” е свързано с репродуциране на характера на Христос. Бог не прави незавършени неща с нас. Искам да ви припомня едно Божие обещание. Намираме го в 1 Солунци 5:24. Стих 23 също е включен в това обещание, но стих 24 е това, което искам да имате предвид:

“А сам Бог на мира, да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.”

Това е и моята молитва, ежедневно да ходим в Духа, ежедневно да заявяваме, “Не Аз, но Христос”, ежедневно да позволяваме на Духа да възпроизвежда в нас характера на Божия Син, чрез който ще можем да се държим и да действаме както Божии деца.

Ние трябва да изтърпим в този свят много изпитания — физически, психически, социални, икономичеси — но моля ви никога не забравяйте, че страданията в този свят, докато очакваме преобразяването да стане осезаема действителност са временни. И помнете, че тези страдания не заслужават да се сравняват с вечната слава, която ние имаме в Христос.

Така аз искам всеки един от нас да остане с Божия Paraclaytos за нас - нашия Помощник. Днес може да сме зависими от църквата, от пастора и председателя на областта или от някакъв авторитет на човек, но когато дойде времето на изпитанието, църквата ще се разпадне, пасторът няма да е тук, канцеларията на вашия председател на областта сигурно ще е заключена, а вие ще бъдете навън в планините. Но моля ви, никога не забравяйте, Кой е на ваша страна. Имаме Един, Който никога няма да ни напусне, никога няма да ни изостави. И Той ще бъде там, за да ни помогне, да ни укрепи, да ни утеши.

(Римляни 8:31-39)

Друга група казва, “Не, във времето на скръбта ще имаме нужда да се запасим храна за две години”. Това звучи като чудесен план, с изключение на това, че във времето на скръбта все още ще има крадци и разбойници и те ще вземат нашата храна преди да разберем и ако им се съпротивляваме те ще са готови да ни убият.

Трети казват, “Ще трябва да се научим как да оцелеем в пустинята”. Те имат пустинна програма за оцеляване. Това е добро с изключение на това, че няма да бъдем способни да се справим с начина на живот, тъй като нямаме познания и изградени навици за живот в пустинята.

Някои други казват, “Ние имаме нужда да преодолеем всяка унаследена и придобита склонност към грях, тъй като ще трябва да преживеем без Посредник”. Вярвам, че евангелието е Божия сила, че то е способно да преодолее всяка унаследена и придобита склонност към грях. Но има две неща, с които ние трябва да сме на ясно:

Няма да сме в състояние да постигнем това; нашата природа ще остане грешна до второто пришествие на Христос - ние винаги ще чувствуваме, че сме грешници.

Верно е, че във времето на скръбтта ще останем без Посредник, но ние никога няма да останем без Спасител. Това е невъзможно! Няма да се нуждаем от Посредник, тъй като съдът е отминал, присъдата е била обявена в полза на светиите. Ние ще трябва да живеем с вяра в Спасителя и Светият Дух може да се оттегли от света, но Той няма да бъде отнет от нас .

Въпросът е, как да се подготвим за тази криза? Вярвам, че апостол Павел ни е дал отговора. В Eфесяни 3 глава, застанал с истинска загриженост за църквата относно кризата, която трябваше да дойде, божествения отговор е, “Само онези, чиито вяра е вкоренена и основана в Божията любов ще бъдат способни да устоят” - Eфесяни 3:16-19.

Рецептата, която той дава за успех е тази: да сме вкоренени и основани в любовта към Бога, да имаме Божията пълнота във нас, да имаме непоклатима вяра - независимо, какво се случва. С други думи, както книгата Откровение ни казва, “имат вярата Исусова” – вяра, която издържа въпреки, че на кръста Той се чувствуваше изоставен от Бога. Това е непоклатимата вяра, вкоренена и основана в Божията любов Агапе - това апостол Павел обсъжда в Римляни 8:31-39.

Това е последната част от Римляни 8 глава. Следващото ни изучаване ще бъде Римляни 9, 10, и 11, където ще се спрем на въпроса за проблема на евреите. Искам да ви напомня, че Римляни 8 глава разглежда въпроса за принципите на християнския живот. И Павловият съвет е, че християните трябва да ходят в Духа, тъй като християнският живот е живот в Духа.

В нашето последно изучаване се занимахме с титлата, която Исус даде на Светия Дух в Неговата работа в този свят за вярващи и за невярващи. Спомняте ли си тази титла? Гръцкото и име е “Paraclaytos”. Това е думата, с която Исус назова Светия Дух.

Какво означава тя? Тя означава някой, Който е на наша страна, готов винаги да ни утеши и да ни помогне. Исус не остави Своите ученици сираци и Своята църква без Помощник. Той изпрати Светия Дух да бъде нашия Paraclaytos, да бъде на наша страна и да ни помага.

В нашето последно изучаване видяхме, че Той ни успокоява, учи, води, и се застъпва за нас. Това е, което апостол Павел ни казва в предшествуващата част. Сега, в Римляни 8:31, след като ни е осветлил за Духа, като наш Paraclaytos, той заявява:

“И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?”

Апостол Павел не ни казва тук, че няма да има никой срещу нас. Ние знаем от Свещеното писание, че дявола е срещу нас. Той е назован “обвинителя на нашите братя” в Откровение 12:10,

И светът, когато види Христос във нас, ще се обърне срещу нас, за да ни погуби. Ние знаем, че целият свят, който е предал себе си на Сатана, ще бъде средството, чрез което ще трябва да застанем с лице към голямата скръб. Това ще бъдат нещата, които ще ни поставят пред огнено изпитание. Ние ще бъдем преследвани, ще трябва да застанем с лице със страданието, света ще бъде насъскан като куче срещу нас.

Така, че апостол Павел не ни казва, че няма да има никой срещу нас. Но ни казва, че “Ако Бог е на нашата страна, няма никакво значение кой е срещу нас”?

Искам да погледнем в думата, “Бог”. На Коя личност от Божеството тук Павел се позовава: на Бог Отец, на Бог Син или на Бог Свети Дух? Отговорът е - на Троицата. Той вече ни е казал, че Светия Дух е нашия Помощник. И когато напредваме в стихове 33 и 34, той ще ни каже, че Отец и Сина са твърдо на наша страна. И ако Божеството - Господарят на вселената е на наша страна, няма абсолютно никакво значение, кой е срещу нас.

Имаме направено заявление, че Бог е на наша страна - стих 31. И Апостол Павел ни дава най-голямото доказателство, което някога е давано в Свещеното писание, че Бог е на наша страна. Кое е най-голямото доказателство, което Бог дава, че е на наша страна? Нека да погледнем в Римляни 8:32:

“Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко.”

Сега, искам да погледнем към този стих много внимателно. Ако се обърнем към Битие 22 глава, ние ще намерим същата дума, която намираме в Римляни 8:32, съвсем същата дума в гръцкия Стар завет известен като Септоагинтата, намираме я в Битие 22:16. Спомняте си, че в глава 22, Бог изпитваше вярата на Авраам и проверката бе много сурова:

“Вземи сега единствения си, син който обичаш, сина си Исак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.”

Мисля и вие сигурно напълно ще се съгласите с мен, че това е един много суров тест. Никакво по-голямо изпитание не може да бъде намерено в Стария завет от жертвоприношението на Исак от Авраам. И в стих 16, след като Авраам издържа изпита, Бог изрече:

“В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ...”

Думата “не пожали” е същата дума, която ние срещаме в Римляни 8:32. Какво ни казва Павел в Римляни 8:32? Бог не пожали Своя Син да заплати напълно греха, който принадлежи на вас и мен.

“Бог не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко”.

Какво означава, Той да не пожали Своя Син? За да разберем това по-добре, нека да се обърнем към Лука 22 глава в Новия Завет. Поставете се на мястото на онези трима Исусови ученика, които бяха свидетели на този ужасен момент записан в Лука 22 глава. Ще започнем със стих 42. Исус е в Гетцимания, проснат върху една скала, заобиколен от тримата ученика, които беше помолил да бодърстват и да се молят с Него. Това е Неговата молитва [Лука 22:42,44]:

“Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не моята воля, а Твоята да бъде”. И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.”

Учениците никога не бяха видели Христос в такава агония. Тя бе така голяма, че капилярите Му се пукаха и кръвта смесена с капки пот капеше на земята. Какъв беше проблемът? Той бе застанал с лице към заплатата на греха, нашите грехове, греховете на света. И три пъти Той се моли на Своя Отец,

“Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша;”

Какво означаваше мълчанието на Бога? “Не, няма да Те отмина с тази чаша, няма да пожаля Тебе - Моят Собствен Син. Не мога да се откажа от Моите нещастни деца, които обичам”.

Защо Бог не пожали Своя Син? Това не е защото имаше вражда между Него и Неговия Син. Отец провъзгласи на света, че – четем в Матея 3:17, Марко 1:11:

“Този е възлюбеният Ми Син , в Когото е Моето благоволение.”

Все пак Бог не Го пожали и чашата не Го отмина по една единствена причина:

“Защото Бог толкова възлюби света …”

Беше толкова възлюбил света, който се беше разбунтувал срещу Него, че не пожали Своя собствен Син. С каква цел?

“за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”,

Апостол Павел казва - спомнете си Римляни 5:8?

“Но Бог препоръча Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.”

Бог демонстрира Своята любов към нас в това, че когато бяхме грешници, когато бяхме врагове, когато бяхме безпомощни, когато бяхме безбожници, Исус умря на кръста. И Апостол Павел казва, че ако Бог е направил това, когато бяхме Негови врагове, Той не пожали Своя собствен Син - Римляни 8:32:

“… как няма да ни подари заедно с Него и всичко?”

Какво означава “да ни подари заедно с Него и всичко” Някои преводачи превеждат, той ще ни даде всички неща “свободно” - дума, която има същия корен, както думата “благодат”, която означава, че “Той най- любезно, най-любвеобилно дава на нас незаслужаващите грешници всичко в Христос”? Тогава Павел ни задава два въпроса в стих 33:

“Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?”

Кои са Божиите избрани. Бог пожела да спаси света, “да не погине ни един” Той предопредели всички хора да бъдат спасени, но тъй като спасението е дар, на този дар няма да може да се насладим, ако умишлено го отказваме. Предпочитам са съм от тези, чийто сърце го оценява и откликва с думите: - “Благодаря ти Боже, за Твоя неизказан Дар, в лицето на Исус Христос”.

“Кой ще обвини вярващите”?

Това е въпросът зададен в стих 33. Ние знаем, че Сатана ни обвинява. Откровение 12:10 ни казва, че той е “обвинителя на братята”. Понякога и нашата съвест ни обвинява, има други, които ще ни обвинят. Но има Един, Който няма да ни обвини и това е Бог.

Защо Бог не ни обвинява? Тъй като Той е Този, Който ни оправдава. И Той ни оправдава, не защото го заслужаваме, но тъй като Той ни обича и Го доказа, като даде Своя Син да умре за нас. За да бъдем на ясно, искам да ви припомня текста в Римляни 4 глава - така, ще сме на ясно относно това, как Бог ни оправдава - Римляни 4:5:

“А на този, който не върши дела …

… неговата вяра му се вменява за правда.”

Това е контекста. Нека да го свържем с това, което пропуснахме между двата реда.

“А вярва в Онзи, Който оправдава нечестивите, неговата вяра му се вменява за правда.”

Това е нашия Бог, Който оправдава нас бунтовните грешници поради Своята любов и Своят Дар в лицето на Исус Христос, Който ние приехме. Може ли Бог, Който ни е оправдал в Христос, да се отметне и да ни обвини? Невъзможно. Бог не е лицемер; Той не се променя. Ако ни е оправдал и публично Го е заявил - Той никога не ще промени Своите заявления. Така, първият извод е: Бог е на наша страна, тъй като Той ни оправдава. Сега нека да отидетем в стих 34:

“Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?”

Христос умря и ние знаем защо. С Него ние също умряхме. За това няма осъждане за нас. Йоан 3:17:

“Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.”

И в глава 8 на Римляни, това е същата глава, в стих 1, ние четем:

“И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус. ”

Как може Христос, Който на безкрайна цена жертвайки Себе Си, ни освободи от осъждането — как може Той ни осъжда? Закона е който ни осъжда. Четем в Галатяни 3:10:

“Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: “Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, записано в книгата на закона”.”

Човек, който не се подчини, да изпълни всеки детайл на закона, е осъден. В това подчинение всички ние сме се провалили. Но добрата вест в стих 13 на Галатяни 3 е:

“Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас, защото е писано: “Проклет всеки, който виси на дърво”. “

И това е, което Бог направи с Него на кръста. Това е този Бог, Който не пожали Своя Син. Може ли Христос да ни осъжда? Но това не е всичко. Павел казва, че не само няма осъждане в Христос, но същия Христос е този, Който ни е освободил от осъждане чрез Своята смърт, Който сега възкресен от мъртвите стои от дясната страна на Бога, за да се застъпва за нас.

Защо и Той се застъпва за нас, нали Бог Отец и Бог Свети Дух са на наша страна? Той се застъпва за нас, тъй като ние имаме обвинител. Този обвинител е Сатана. Ние не можем да се защитим срещу това обвинение, тъй като Неговите обвинения са справедливи. Ние сме грешници, но имаме Един, Който може справедливо да ни защити, тъй като Той е нашата Правда и Той е нашия Застъпник. Аз зная това, което Той ще каже. Той ще каже това, което вече е казал, когато Сатана се препираше с Христос за тялото на Мойсей. Четем в Юда 9:

“… Господ да те смъмри!”

Той ще каже същото, което каза в Захария 3:2, когато се застъпи за Исус - първосвещеника с изцапаните дрехи. Той ще каже:

“Господ да те смъмри , Сатано, да! Да те смъмри Господ, Който избира Иерусалим. Не е ли той една главня, изтръгната от огън?”

Божеството е на наша страна. Отец е на наша страна, Синът е на наша страна и Светия Дух е на наша страна. Римляни 8:31:

“Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?”

Ние сме на печелившата страна. Всичко това е така защото Бог е любов и така отиваме в стих 35:

“Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?”

Любовта Го доведе до кръста. Любовта изрече това, когато Той бе в агония - Лука 23:34:

“Отче, прости им, защото не знаят какво правят.”

Кой ще ни обвини? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? И тогава апостол Павел представя цял списък от неща:

“Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?”

Сега някой от нас може да преживяват някои от тези неща. Но за едно нещо трябва да бъдем на ясно: всички тези неща — скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч — всичко това ще бъде струпано върху нас във времено на голямата скръб. Давид, който изпита някои от тези страдания, прави следното изявление в Псалм 44:22, които Павел цитира в стих 36:

“Защото както е писано: “Убивани сме заради Теб цял ден; смятани сме като овце за клане”.”

Така светът ще се отнесе към вярващите в голямата скръб. Те ще бъдат смятани като овце за клане, тъй като “цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра”. Звяра е Сатана и Сатана и Христос са в състояние на война. Ние принадлежим на Христос и ето защо ставаме врагове на Сатана, врагове на света. С други думи, християните са граждани на небето, които живеят на вражеска територия и в голямата скръб техните врагове ще направят последно усилие да ги унищожат. Но тъй като Бог е на наша страна, ние можем да прочетем стих 37, който ни дава гаранция:

“Не; във всичко това ставаме повече от победители, чрез Този, Който ни е възлюбил.”

Във всичко това — не в някои от тях — във всичко това, през което ще преминем, “ние ставаме повече от победители, чрез Този, Който ни е възлюбил”. Не чрез нашето представяне, не чрез нашите добри дела, не чрез нашите способности, не чрез нашата сила на волята, но:

С други думи, ако трябва да станем способни да издържим във времето на голямата скръб, ако трябва да станем нещо повече от победители, ние трябва да бъдем вкореним и основани в Божията любов Агапе. Нека да се обърнем се към 1 Йоаново. Чуйте как този апостол - любимия ученик на Исус ни казва в 1 Йоаново 4 и ще започнем със стих 16. Аз се надявам, че този стих се отнася за всеки един от нас: