1 Въведение (Рим. 1: 1-17)

(Римляни 6:16-23)

Първата измама е легализмът, който има сходство с евангелието, но в действителност е извращение. Чистото евангелие произвежда плодове. Но ние трябва да различаваме плодовете на евангелието, които водят до свят живот от легализма. Павел се занимава с този проблем в глава 4, където видяхме, че нашите дела, обрязването и закона по никакъв начин не съдействат за нашето спасение.

Сега в глава 6 той се занимава с другия проблем и това е либерализма или евтината благодат. Евангелието е изцяло свободен дар. То е изцяло действие на Бога в Христос и това е, което ни спасява. Но, имайки грешна природа, много лесно е за нас да извратим истината и да кажем, “Аз не съм вече под закон, но под благодат и в такъв случай защо да се пазя от извършване на грях? В края на краищата, законът не може да ме осъди! Аз съм под благодат, а не по закон”.

Виждаме, въпреки, че евангелието е безусловна блага вест, но то е и опасна новина. Двете опасни изявления с които Павел се занимава в Римляни 6 глава се намират 5:20 и 6:14. В стих 20 той прави следното изявление:

“А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;”

С други думи можем да извратим това, като кажем, “Колкото повече грешим, толкова повече ще умножим благодатта”!

Това е извращение! Затова Павел пита в стих 1 на глава 6:

“Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?”

И неговият отговор е -

“Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?”

Тогава в Римляни 6:14 той прави другото чудесно изявление:

“Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.”

Това означава, че грехът няма повече власт над нас. Защо? Тъй като не сме вече под закон, но под благодат.

В последното изучаване се запознахме с текста на 1 Коринтяни 15:56:

Както дипломатите, които имат имунитет и не могат да бъдат осъдени в страната, където работят, така и християнина има имунитет от осъждането на закона. Законът не може вече да каже “трябва да умрете”! Това добра новина ли е? Да! Но тя е и опасна? Затова апостол Павел задава въпроса - Римляни 6:15:

“Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат?”

Какъв е неговия отговор? Същия както в стих 2 на глава 6:

“Да не бъде!”

Тогава той започва в стихове 16-23, които са нашето преминаване за това изучаване с илюстрация представяща практиката на робството, за да ни покаже, че това становище е опровергаване на евангелието. Той знае борбата на християните и ние ще видим това в глава 7, но тук той се занимава със становището ни към греха.

Нека да започнем с Рим. 6:16. Християнинът трябва да знае две неща:

1. Когато е кръстен в Христос е умрял за греха. Това е в Римляни 6:3:

“Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?”

“Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.” [стих 10].

“Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.” [стих 11].

2. Второто нещо което ние трябва да знаем е [Римляни 6:16]:

“Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?”

Първото нещо, което бих искал да отбележа тук в стих 16 е нещо, което е много трудно за нас, тъй като за човека свободата е всичко. Чудесно е да има политическа, икономическа и социална свобода, но когато говорим за духовната област, няма такова нещо като свобода. Ние сме или роби на греха и дявола, който е автора на греха, или сме роби на Бога - Автора на праведността. Няма такова нещо, като независимост в духовната област. Ние трябва да застанем с лице към този проблем и като се вгледаме, ще забележим, че робството на греха е нашето естествено наследство. С други думи, ако нямаше евангелие, ние не бихме имали избор, ние напълно бихме робували на греха. Единствено поради евангелието ние имаме избор, кой да бъде нашия господар.

Сега нека да отидем в Римляни 7:14:

“Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.”

Когато Адам падна, ние бяхме продадени като роби на греха.

Ние знаем, че в робското общество, ако мъжът е купен като роб и ако той има деца след като е станал роб, неговите деца не са били свободни. Те са родени роби. С други думи, господарят притежава не само роба, той притежава неговата съпруга, той притежава неговата къща, той притежава неговото семейство, той притежава всичко. Това е робството – господарят притежава всичко; ние не притежаваме нищо! И грехът е нашия господар по наследство.

Когато прочетем Йоан 8 глава виждаме, че евреите бяха изгубили тази истина. Те не успяха да разберат защо пророците призоваваха “изчистете покварата”. Те прилагаха този призив за езичниците: “Да, езичниците са под грях, но не и ние”.

Вие си спомняте, какво прави апостол Павел от Римляни 1:18 до 3:20, за да докаже, че и евреи и езичници всички са под грях - (3:9), няма разлика между евреи и езичници, всички са под грях и всички са под закон.

Нека да погледнем в Йоан 8 глава. Тук Исус се опитва да коригира и да покаже на евреите, че те се нуждаят от Спасител, защото бяха роби на греха. Изявлението, което Исус прави в Йоан 8:32 е адресирано към евреите и Той казва в стих 32:

«и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”.

Какво означава думата “истина” намираме в стих 36. Йоан 8:36:

“Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.”

Но вижте отговора на евреите, които мислеха, че Исус ги оскърбява. Те отговориха. Стих 33:

“Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.”

Чуйте Исусовия отговор, Йоан 8:34:

“Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.”

Павел ще докаже това от своя собствен опит, че човек е под властта на греха в Римляни 7:14-25.

14 “Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.”

15 “Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.”

16 “Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.”

17 “Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.”

18 “Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19 “Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.”

20 “Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.”

21 “И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.”

22 “Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;”

23 “но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.”

24 “Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”

Той ще каже в следващия стих, че ако изберем благодатта на Нашия Господ Исус Христос, нашият ум ще бъде освободен от това пленничество.

“Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.”

Моля помнете това, което говорихме: според стих 16, ние нямаме свобода в духовната област. Има двама господари в този свят - сатана и Христос, грехът и правдата и ние сме роби на единия или другия. Обърнете внимание на второто изявление на Исус Христос в Матея 6 глава в Планинската проповед. Исус прави същото нещо, но сега Той проповядва на Своите последователи. Матея 6:24:

“Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.”

Ако Павел или Исус бяха тук днес, те вероятно щяха да кажат, “Вие не можете да служите на Бога и на материализма”, или “Вие не можете да служите Бога и на парите”, тъй като в сърцето на всички е проблема с парите. Ние не можем да бъдем под Божието управление и все още да позволяваме парите или греха да ни управляват. Трябва да изберем Нашия господар — ако сме избрали Христос, като наш господар ние няма да се безпокоим, какво ще ядем и пием или какво ще облечем. Това са проблеми за човек, който е под властта на Мамона. Тъй като ние търсим Божието царство и Неговата Правда, Бог ще снабди всички наши потребности.

Ние ще достигнем до това. Нека да се върнем на Римляни 6 глава. Павел ни казва, че има двама господари. Преди евангелието да дойде, имаше само едни господар - да правим грях. Но сега има двама господари. Ние сме родени под грях, който е нашия естествен господар. Но поради евангелието, сега ние имаме избора, имаме свободата да изберем нашия господар. И Павел заявява в Римляни 6:16:

“Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?”

Ако сме избрали греха за наш господар в такъв случай ще правим грехове, докато грехът ни погребе. Но ако сме избрали Бог като наш Господар, ако сме избрали Правдата за наш Господар, в такъв случай ние сме казали довиждане на греха. Ние не можем да служим на двама господари.

Искам да погледнем още веднаж много внимателно на двете понятия: грях и праведност. Защо Павел не използва думата “вяра”? Тъй като едното е подчинение на греха, а другото е праведност чрез вяря. Защо той използва думата “послушание”? Това звучи твърде законническо.

За апостол Павел думата “вяра” е нещо повече от едно умствено съгласие с истината - то е подчинение на истината. В своето въведение към посланието той се представя по следния начин.

“Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,”

Павел използува думата doulos, която е думата “роб”.

Павел, роб Исус Христов....

В самото въведение той казва на римските християни, Кой е избрал за свой Господар. И момента той е станал роб на Исус Христос - избор, който той е направил по пътя за Дамаск. Той казва: “Господи какво искаш от мен да направя?”

Исус поиска две неща:

първо – да стане Негов апостол и

второ - да отиде при езичниците и да проповядва благовестието.

Тогава в стих 2, стих 3 и стих 4, той установява накратко това, което той разбира под думата “евангелие”:

Това е обещанието на Бог (в Стария завет евангелието бе обещанието на Бог);

Това обещание бе изпълнено в Исус Христос, Който стана един от нас за да бъде наш Спасител и Който доказа, че е Божият Син чрез възкресението.

Но сега погледнете в стих 5, какъв е човешкия отговор:

“чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;”

Така думата “послушание” е средството, с което се описва вярата. Ето защо когато сме в глава 6 на посланието и погледнем в стих 17 - той казва следното:

“Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени, и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.”

Римските християни се бяха подчинили на евангелието. Той им напомня този факт. Следователно, ако те са се подчинили на евангелието, те са казали довиждане на робството на греха. Но апостолът е загрижен за евреите – Римляни 10:16:

“Но не всички послушаха благовестието;”

“Причината да сте изгубени е, че не сте се подчинили на евангелието”. Но от другата страна той се позовава на Исая, за да се защити; тъй като за Павел, “да вярваш” и “да се подчиниш” са синоними.

«... защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?” [Исайя 53:1]

Какво означава “да се подчините на евангелието”?

Бог достига до нас чрез евангелието и ни казва, “Вие трябва да умрете, защото сте грешни. В Моя Син вие сте умряли”.

Подчинение на евангелието означава да кажем, “Боже, приемам смъртта на Христос за моя смърт”. ТОВА е подчиняване на евангелието! Подчинени на евангелието ние казваме, “Сега, Господи аз съм твой роб. Използвай ме, както желаеш”. Това е подчинение на евангелието. Това е безрезервно себепредаване на Исус Христос.

Но ако кажем, “Не искам да бъда роб”!, ако отхвърлим това, оставаме роби на сатана и на греха. Ние нямаме избор там. Ние можем да се самозалъгваме, “Аз съм свободен”. Само чрез благодатта на Бога можем да бъдем, каквито Бог ни иска да бъдем. Исус казва в Йоан 15:5:

“Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.”

Никога не забравяйте това!

Нека да продължим. Павел напомня на християните в Рим и чрез тях на нас: “Помнете, християнинът е човек, който е роб на Бога, вече не на греха, но на Бога и на Неговата правда”. И той казва в Римляни 6:17:

“Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,...”

Вие не отхвърлихте евангелието, но се покорихте на него и се подчинихте ”. Стих 18:

“...и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.”

“И освободени от робството на греха, вие станахте роби на правдата”.

Има разлика между тези две робства. Под грях ние нямаме избор, но под Христос, Бог никога не използва принуждение. Той не казва, “Ако не вършите правда Аз ще Ви накажа”. Неговото робство е робство на Този, който е любещ Господ.

В Стария завет, даже и по времето на апостол Павел, имаше два вида роби. Робите които бяха купувани и работеха по принуда и роби, които избират своя господар.

В Стария завет, това бе много интересна практика. Бог даде закон на евреите: ако купувате роб не можете да го притежавате повече от седем години. След седем години трябва да го освободите. Но свободата за роба би създала много проблеми. Така понякога особено, когато господаря бе справедлив, робът сам пожелаваше да остане роб. Тогава продупчваха ушите му и това бе признак, че сте роб по избор. Ето защо искам да забележете в стих 17:

“...вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,..”

“Вие се покорихте от сърце”. Това бе без никакво принуждение, Бог никога не насилва. Спомнете си за евреите при изхода. Бог ги храни с манна всеки ден. Но те пожелаха да ядат месо и Бог им каза - ще имате, колкото искате.

Кой им даде онези пъдпъдъци? Бог направи това. Негово желание ли беше? Не, те го искаха. Такъв Господар имаме. И ако някой помоли Бог, “искам да се насладя на греха”, Той няма да каже, “може да искаш да се насладиш на греха, но Аз ще те накажа”. Той казва, “Моето скъпо дете, това ще те нарани и тъй като това наранява теб, това наранява и Мене, тъй като Аз те обичам”.

Няма принуждение. Бог не иска принудително подчинение. Той иска подчинение от сърце.

Искам да ви дам и друг пример. Отворете вашата Библия на Деяния 8 глава. Скопеца на етиопската царица Кандакия беше в Иерусалим, за да се поклони като евреите и сега желаеше да разбере, какво казва пророк Исая в своята книгата и Бог поръча на Филип да се срещне с него и велможата помоли Филип [Деяние 8:34]:

“И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?”

Филип му проповяда Исус Христос и то разпънат и знаем, как реагира скопеца – описано е в [Деяние 8:36]:

“И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?”

Филип не каза, “Почакай, ще трябва да ми отговориш на 13 въпроса”. Той не направи това. Единственото нещо, което каза е записано в стих 37:

“И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий.”

Това е единствения въпрос. И помнете - вярата е подчинение. “Ако се подчинявате от сърце, ще ви кръстя”.

Когато се подчините на евангелието от сърце няма да се безпокоите, какво ще ядете и какво ще пиете. Ще позволите Бог да се погрижи за това. И ако трябва да умрете от глад до смърт, това ще е Негов проблем, а не ваш. Но вашата вечна сигурност е да сте уверени, че сте в Христос. Но нека да продължим. Римляни 6:19:

“(По човешки говоря поради немощта на вашето естество).”

Когато говори на коринтяните, той казва - 1 Коринтяни 1:17:

“Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.”

Нека да продължим с Римляни 6:19 -

“Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост..»

Какво иска Павел да ни каже тук? Тези две робства имат развитие. Ако отхвърлите евангелието, това означава, че давате благоприятна възможност на греха да се развива и тогава вие сте свършени, защото ето какъв е края - Римляни 6:23:

“Защото заплатата на греха е смърт....”

Краят на греха е смърт. Да, позабавлявайте се днес, но утре трябва да умрете - Римляни 6:20:

“Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.”

Това не означава, че ние сме неспособни на праведни постъпки, но ние сме неспособни на постъпки на ИСТИНСКА праведност. Има някои хора които не харесват стих 20. Вярно, че грешникът може да извърши много правилни неща, но никога с правилен мотив. Следователно, само християнинът може да произведе праведност, тъй като той е получил подаръка на любовта Агапе. Ето защо Бог казва в Исая 64:6:

“Защото всички станахме като човек нечист, и всичката ни правда е като омърсена дреха;”

Не защото действията ни са лоши; това е тъй като мотивите са лоши, тъй като сме роби на греха. Невъзможно е за необърнатият човек да произведе праведност без егоистични мотиви.

Стихове 21 и 22 ни казва това, че ние сме родени роби на греха, който се развива. Когато приемем Христос - праведността става нашия начин на живот и моля забележете, че това е живот в развитие. Трябва да има растеж. Следователно, стихове 21 и 22 ни казват, че всяко робство имат плод:

“Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт. Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.”

На кого Павел говори? Той говори на онези, които са се подчинили от сърце на евангелието на Исус Христос. Павел в Галатяните 5 глава ще обясни, че плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание, тук в (Римляни 6:22) той го установява с една дума: святост (или освещение). И краят е вечен живот.

Така тези две робства имат развитие и имат да дадат плод или полза и имат резултат в края - Римляни 6:23:

“Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.”

Забележете, че Павел не използва думата “заплата” за вечния живот, тъй като вечния живот е подарък. Да, праведността е произведена във нас, но не като средство за вечен живот. Тя е доказателството, това е плодът, но не и средството за спасение.

18 – Освободени от положението “под закон”

(Римляни 7:1-6)

Павел разисква тук с вярващите един въпрос, който не е нов, но който продължава възбужда спорове в християнската църква. Това е важният аргумент - «вярващият в Исус Христос е освободен от закона» представен в Римляни 7 глава. Във Филипяни 3:6 апостол Павел казва за себе си:

“... по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.”

Тук в Римляни 7:24 той заявява:

“Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”

Това е пълно опровергаване на неговия опит преди обръщането му.

Но тук има и нещо повече - в Римляни 7:22, Павел заявява:

“Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;”

Не е нормално е за необърнатия човек да се възхищава от Божия закон. Всъщност в Римляни 8:7 Павел ни казва:

“Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;”

Така, че апостол Павел тук в 23 стих говори за своя християнски опит: “... но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.”

Един поглед в контекста на цялата част от Римляни 5, 6, 7 и 8 глави се вижда, че апостол Павел се занимава с християнския живот.

Накрая прави изявление, както в Римляни 8:23, където той охка и в Галатяни 5:17, където той разисква борбата между плътта и духът, коeто е в съгласие с написаното в Римляни 7 и което трябва да се реализира в нашия християнски опит.

Павел тук доказва една много важна точка, че светия закон на Бога, който е добър, който е духовен, който е справедлив и грешната човешка природа, която е еднаква и за вярващия и за невярващия са несъвместими. И тъй като те са несъвместим, ние никога не можем да се спасим чрез дела изискани от закона.

Апостол Павел прави изявление в Римляни 6:14, което за еврейското общество би било богохулство. В Римляни 6:14, Павел казва:

“Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.”

В Римляни 3:19 и 20 Павел казва, че човечеството е под закон, затова целия свят стои осъден.

В Римляни 6:14 той казва, че християните не са вече под закон и причината за това е, че при тях е дошла благодатта, която ги е избавила от положението им под закон.

Това е истината, която проповядва апостол Павел, като поема риска да бъде убит от собствения си народ. Четем в Деяние 2:28:

“О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.”

Когато Павел заявява в Римляни 6:14, “Ние не сме вече под закон, а под благодат”, той ясно разбира, че трябва солидно да се обоснове и да обясни.

В глава 7 той ни казва, как сме освободени от закона и защо. Стих 1 - 6 се занимават с въпроса “как” сме били освободени. Той също така засяга и въпроса “защо”, но неговият основен удар е как ние сме били освободени от закона. От стих 7 до края и по специално в стихове 7 до 14, той се занимава с въпроса “защо”. Това е много важно преминаване, за това ние ще изразходваме три часа, за да изследваме глава 7. Но преди всичко, нека да погледаме към първите шест стиха. Това е в което искам да се концентрираме сега. Чуйте как той ни въвежда в предмета - Римляни 7:1:

“Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон),...”

“Аз говоря на онези, които познават закона”. Ако той живееше днес, би казал: “Аз говоря на вас адвентисти”.

Той прави това фундаментално изявление - Римляни 7:1:

Думата “владее” [използвана в някои преводи] означава правосъдие, което господства, властва, управлява. Това се отнася, за който и да е закон. Докато живееме ние сме под закона, където живеем. Ние живеем в България и сме под закона на България. Ние сме под закона на България даже и ако сме на екскурзия в Америка.

Ние сме под закона, докато живеем. Когато умрем, тогава закона вече не ни владее. Това е вярно, за който и да било закон. Въпросът тук е, разбира се, “Кой закон е разискван” – церемониалния или моралния?

Тук трябва да се уточним, че евреите никога не са разграничавали моралния от церемониалния закон. Нека да погледнем, какво апостол Павел - Доктора по систематична теология ни казва в Римляни 7:7.

“Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".”

Позволете да бъдем честни с контекста в това преминаване.

Сега апостол Павел представя илюстрация в стихове 2 и 3. Това е трудна илюстрация, но ние имаме нужда да я разберем в контекста на Библията. Казвам трудно, тъй като някой дами може да не са съгласни с аргумента на апостол Павел тук, но нека да погледнем в него:

“Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; ....”

С други думи, когато жената встъпва в брак с мъж, тя трябва да остане вярна, докато той умре. Това е, което апостол Павел казва. Защо? Тъй като Библията учи, че когато двама души встъпват в брак, те встъпват в брак докато “смъртта ги раздели”. Думата “вързана” означава повече от простото, “Тя е прикрепена към него”. Това също така означава, че тя е с него, според закона.

Според кой закон? Има три закона. Третия се отнася за християните – намираме го в Eфесяни 5:25:

“Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,...”

Моля спомнете си, Христос обикна църквата дори когато “тя” не беше добра към Него. Имайте това предвид.

Първия закон бе когато Бог създаде Адам и Ева. Те бяха равни. Но когато грехът дойде, четем в Битие 3:16.

“На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.”

Нека да бъдем на ясно - законът е добър, той е свят, това което изисква е добро. Но има и неща, които закона не може да осъществи.

Преди всичко, той не може да ни съчувствува. Защо? Тъй като законът не е човек, това са правила. Когато сте хванати от полицая за превишена скорост и от милост той ви прощава, което се случва много рядко, това не е според милостта на закона, това е поради милостта на полицая. И това, което той е направил е обратното на изискването на закона. Той нарушава закона, тъй като той не е нает да ви прости. Така, че законът не може да ви съчувства, при него няма никакво съчувствие.

Второ, закона не е способен да ви помогне. Четем в Римляни 8:3:

“Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше ослабнал чрез плътта…..»

Какво е това, което законът не може да направи? Законът не може да произведе праведност в грешния човек. Може да изисква праведност, но той никога не може да я произведе. В това той не може да ни помогне. Всичко, което законът може да направи е да заяви, както е записано в Галатяни 3:10:

“Защото всички, които се облягат на дела изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: “проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона”.”

Има Един, Който може да ни съчувствува - Евреи 4:15:

Той може да направи и нещо повече от това да ни съчувства, Той може да ни помогне. Евреи 2:18:

“Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.»

Така Христос може да ни съчувствува, Той може да ни помогне.

Но искам да ви кажа и това, което е най-добрто относно Христос - Той не ни осъжда. Римляни 8:1:

“И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус....»

Ако погледнем към последните стихове на глава 6, преди да започне глава 7, апостол Павел ни казва две неща:

«Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ.»

Закона ни задължава да платим за греха. Четем в 1 Коринтяни 15:56:

“Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът.»

Законът ни казва, “ако направиш грях, трябва да умреш”. Благодатта не казва на грешника, “трябва да умреш”. Благодатта казва на грешника, “Аз имам подарък за Вас - вечен живот”. Това е Божия подарък. Йоан 3:16:

Така вечният живот не е спечелен, той е подарък за грешниците.

Но сега проблемът е, че ние не можем да пренебрегнем закона. Защо? Тъй като четем в Матея 5:18:

“Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.»

Има ли разрешение нашия проблем? Нека да погледнем към стих 4 - това трябва да бъде разрешението - Римляни 7:4:

“И така, братя мои и, вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, т.е. с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.»

Спомнете си това, което изследвахме в нашите занятия от Римляни 6 глава:

Смъртта на Христос бе обща смърт.

Когато сме били кръстени, сме били кръстени в смъртта на Христос.

Две неща се случват когато умираме в Христос:

Ние не сме под грях (Римляни 6), и

Ние не сме под закон (Римляни 7).

Законът е все още е валиден, но ние не сме вече под закон, защото сме умряли.

“И така, братя мои и, вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, т.е. с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.»

Какъв плод? Нека се обърнем към евангелието на Йоан 15:1:

«Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е земеделецът.»

Вие сте запознати с всичко това. Но нека да погледнем към Йоан 15 глава 4 стих:

“Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мен..»

Добре, достигаме и до стих 5 и виждаме това, което трябва да правим. “Аз не ви моля да ПРАВИТЕ нещо, Аз ви моля да пребъдвате в Мене”. Йоан 15:5:

Апостол Павел ни казва в Римляни 7:5:

Това означава “преди да умрем”, докато бяхме все още под закон, единствения плод, на който бяхме способни е грях, който завършва със смърт. Но в Римляни 7:6 апостолът продължава:

Преди да приемем Христос, преди да бъдем кръстени в Христос, преди да умрем в Христос, законът ни държа в неговите изисквония и всеки път, когато не се подчинявахме, закона казваше, “трябва да умрете”! Трагедия е, когато продължаваме да казваме на нашите хора, които са приели Христос всеки път, когато нарушат закона - вие трябва да умрете. Ние все още ги поставяме под закон. Ето защо ние сме църква, в която цари несигурност. Резултатът е, че ние не носим плодове, тъй като за Бог плод е не само да правиш нещо добро, това е да го правиш и с правилен мотив.

За да видим този проблем още по добре, нека да се обърнем към Евреи 2 глава и да видим, какво ни казва апостола на нас - Евреи 2:14,15:

“И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има власт, сиреч, дявола, и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.”

Ние имаме Бог, Който е способен да ни възпитава, Бог, който не продължава да ни обвинява всеки път, когато падаме. Той ни казва, “Виж, причината да паднеш е, защото в този момент престана да гледаш на Мен. Моля, позволи да ти напомням, че само когато гледаш в Мен може успешно да се справиш”. И моля, вижте стих 6 на Римляни 7:

«Но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов Дух, а не по старата буква.»

Какво означава “нов Дух, а не по старата буква”? Под закона ние служихме със страх, боейки се от наказание - страх от проклятието. Така всеки път, когато пазихме закона го правихме от страх. Защо? Тъй като, ако не се подчиним на закона, той ни наказва! Трагедия е, когато християните служат на Бога от страх.

Но какъв е “новия път на Духа”? Това означава да служим на Бога от любов, както апостол Павел казва в Филипяни 1:21:

«Защото за мен да живея е Христос, а да умра, придобивка.”

Когато Павел казва, “Аз съм роб на Исус Христос”, той не казва, че това е по принуда. “Аз, от цялото си сърце, искаме да бъда роб на Исус Христос. Аз искам да му служа, ще отида където Той ме изпрати, ще направя това, което Той иска от мен, тъй като Той е моя Приятел и моя Спасител и аз имам желание на да направя всичко за Него, тъй като го обичам ”. И така Павел ще заяви - Галатяни 5:6:

“Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действа чрез любов.»

Единственото нещо, което има смисъл е вярата действаща чрез любов.

Може ли законът и Христос да са врагове? Не! Законът е враг на грешната човешка природа. Това е проблемът. Но проблемът не е в закона; законът е свет, праведен и добър, той е духовен, той е правда. Проблемът е, че животът ми на грешник е несъвместим със закона и следователно, аз живея в страх и несигурност.

Но, когато приема Христос, вече не съм под закон, но под благодат. Той не само ми дарява мир, не само ми дава постоянен достъп до Божията благодат, но и ми дава надежда за Божията слава. Тези дарове раждат плодове в мен, срещу които няма закон. Галатяни 5:22-23:

Е, аз не успях издържа в първия брак, но мога да сключа втори брак, без страх, от радост и мир. И аз мисля вие ще съгласите с мен, вторият брак е чудесен .

Но Бог ни доставя и нов договор. Ние не сме вече под Стария Завет - ние сме под Новия Завет. В Новия Завет законът не е написан върху плочи от камък, но е написан в нашите сърца. Той става част от нашето естество, той става част от нашата природа. Но ние трябва да знаем, че да изпитваме удоволствие от изпълнението на закона не е достатъчно; ние имаме нужда да останем в Христос.

Аз мога да ви уверя в това, че Христос живя преди 2,000 години, живот на любов, този живот Той иска да преживее днес във Вас и в мен. Това е моята молитва, да му позволим да пребъдва в нашия живот, така, че светът да види Божия Син изявен в плътта още веднъж, за Негова хвала и прослава.