2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание

Бюджетна политика

Основна цел на бюджетната политика на една държава е създаването на стабилна среда за средносрочното и дългосрочно развитие на икономиката, като балансира потребностите на обществото за поддържане на определени социални нужди.

Оптималният държавен бюджет е обвързан с изразходването на държавни средства единствено в тези сфери, които частният сектор не може да обслужва достатъчно ефективно. Това води до намаляване на разходите в секторите, които се обслужват ефективно от частния сектор, но имат подчертана роля в социалната политика на държавата. Основната стратегия на една разумна бюджетна политика трябва да се фокусира именно върху намаляване ролята на държавата в тези сектори, като това ще спомогне да се намали и данъчното бреме на тези сектори.

За 2003 година, държавните разходи възлизат на 14 071 млн. лв., а като част от БВП представляват 41%. За 2004 година разходите възлизат на 15 200 млн. лв., отчитайки годишен растеж от 8%, докато растежа на БВП не надхвърля 6%. При тези обстоятелства се забелязва тенденция за покачване на държавния сектор през 2004 година в общия дял на икономиката, надхвърляйки 42%.

Делът на разходите на държавния сектор трябва да се разглежда на фона на развитие на икономиката на държавата. Една напреднала, добре развита държава може да понесе един подобен дял от 40-50%, докато една все още бедна държава като България, трябва да има относително малък държавен дял. С други думи, една богата държава може да си позволи да преразпределя значителен дял от националния си продукт, докато това е немислимо за една бедна държава. При тези обстоятелства, бюджетната политика на България трябва да цели общото намаляване на държавния дял от размера на икономиката до един по-умерен размер от 30-35%, като основният инструмент за постигане на подобна цел може да бъде единствено намаляване на бюджетните разходи или като минимум задържането има на фона на една добре растяща икономика.

Бюджетната политика трябва адекватно да адресира и проблема с външнотърговските дефицити на страната чрез планиране и реализиране на бюджетни излишъци, които да се използват за погасяване както на външните, така и на вътрешните задължения на държавата. Една разумна политика трябва да наблегне както на запазването на нивото на данъците, така и на намаляване на бюджетните разходи, целейки бюджетни излишъци, които да посрещат погасяването на държавните задължения, което допълнително ще намали разходите по лихви и облекчи бюджетните разходи.

Намаляването на бюджетните разходи за периода 2005-2010 година трябва да се фокусира в следните направления.

Първото целево перо за намаление трябва да бъдат държавните субсидии. По своята икономическа същност, субсидиите представляват преразпределение на доходи от рентабилни сектори на икономиката към нерентабилни сектори на икономиката, като нерентабилните сектори не създават икономическа стойност, а потребяват вече създадена стойност. В дългосрочен аспект оттеглянето на държавата от собствеността, управлението и субсидирането на нерентабилните предприятия ще доведе до повишаване на ефективността и конкурентността на икономиката, макар и в краткосрочен аспект да е необходимо по-скорошно преструктуриране и преориентиране на работната сила в други, по-доходоносни отрасли на икономиката. В този смисъл, оздравяването, преструктурирането или доброволното ликвидиране на субсидираните предприятия трябва да се възприема като благоприятстващо икономиката ни. Ежегодното намаляване на субсидиите в размер на 20-25% би намалило (кумулативно за 5 години) с около 2/3 размера на държавните субсидии.

Второто целево перо, подходящо за съкращаване на разходите е училищното образование. Световната практика е доказала, че качеството и ефективността на частните училища надхвърля многократно тези на държавните училища. Образованието влиза в спектъра на общо-икономическите конкурентни ефекти и конкуренцията в образованието от частния сектор винаги е имала оздравителен ефект върху качеството на държавното образование.

Основният механизъм за съкращаване на бюджетните разходи по образованието е раздържавяване на част от училищата ни и закриването на друга част. Ясно изразената, дълготрайна и стабилна демографска тенденция на намаляване на подрастващите у нас дава възможност за ежегодно съкращаване на 2% от училищата, тъй щото до 2010 година броят на училищата да бъде съкратен с около 10%. Освен това, допълнително раздържавяване на 20-30% от останалите училища и трансформирането им в частни училища ще облекчи допълнително държавния бюджет, като част от спестените средства се използват за повишение на заплатите и персонала на останалите учители и държавни служители с около 10-15%. Важно е да се разбере, че в случая не става въпрос за масови съкращения на учители, тъй като частния сектор ще поеме голяма част от компетентните учители и служители. В крайна сметка, намаляването на броя на учениците ще доведе неизбежно и до намаляването на броя учители, но частния сектор ще даде възможност на най-компетентните да продължат да упражняват професията си, при това с нарастване на доходите им. Освен това, родителите ще имат реалната алтернатива между избор на частно училище или безплатно образование в държавно училище.

Несъмнено четвъртото перо, подходящо за съкращение, е здравеопазването. Здравеопазването, както и образованието, е подходящ сектор за смесено държавно-частно обслужване. Продължаването на тенденцията за изграждане на нови частни клиники и болници и приватизирането на държавните лечебни институции трябва да стане част от държавната политика на Правителството.

Необходимостта от своевременни реформи в Западноевропейското, Американското и Канадското здравеопазване демонстрират убедително, че съвременните модели на здравеопазване не работят удовлетворително. Опита на тези страни показва, че нарастването на финансирането на здравеопазването не само не решава здравните проблеми на населението, но даже ги и задълбочава. Обяснението за това е съвсем просто: растящите държавни разходи в сектора не се използват за повишаване на количеството и качеството на медицинските услуги, а за обогатяването на лекуващия медицински персонал под формата на изкуствено раздути доходи/заплати и за нарояването на непроизводителната здравна администрация.

Решението на проблемите в здравеопазването трябва да се търси не в нарастване на бюджетните разходи, а в нарастване на конкуренцията от частния сектор. Решението предполага приватизация, без държавата да поддържа частния сектор. Държавната поддръжка на частния сектор обикновено се изражда в множество злоупотреби и корупция, целящи източване на държавния бюджет. Безкрайната серия от подобен род скандали в САЩ е достатъчно да убеди всеки в това. Подчертаваме още веднъж, че както при образованието, продължаването на приватизационния процес в здравеопазването няма да лиши никого от здравни услуги, а може само да подобри тяхното качество и да снижи себестойността им, по този начин намалявайки крайната цена за потребителя.

Всъщност, перото което се нуждае от нарастване на разходите, както правилно отбелязва Министерство на Финансите в приоритетите си, е пътната инфраструктура. Икономическата природа на шосетата и пътищата е такава, че макар и построяването и поддръжката им да се реализира добре и от частния сектор, финансирането им подлежи най-добре от държавния сектор. Трудно е всяко шосе да бъде частно и частникът да налага пътни такси за всяко преминаване през шосето. Това би било доста неикономично и неефективно. Шосетата са публична собственост още от Римско време, а в исторически план частния модел е доказан да работи добре само за магистрали или достатъчно дълги магистрални отсечки. Държавният модел работи в този конкретен случай по-добре от частния, което е основната причина за тази препоръка.

Макар че има очаквания за финансиране от страна на Европейския Съюз от предприсъединителните и структурни фондове, те едва ли ще са достатъчни за цялостно обновяване на пътната ни мрежа. Освен това, по-важно е не самото количество на финансите, отпуснати за тази дейност, а фокуса на Правителството върху ефективното и прозрачно усвояване на тези средства, така че договори и контракти да се дават на най-ефективните бизнеси, предлагащи реални пазарни цени, а не родствени или собствени бизнеси на раздути цени, с цел лично обогатяване от печалби или от рушвети.