2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание

Малките и средните предприятия

Ключов елемент на развитието на МСП е качеството на фирмените им стратегии. Необходимо е специално подпомагане от държавните и неправителствените структури за повишаване на качеството на тези стратегии, което без съмнение ще доведе до ново ниво на ефективност на предприятията. Необходимо е да се преодолеят следните сериозни препятствия:

• 
  Мениджърите на МСП не признават, че управлението на предприятията е сериозен проблем за тях, и все още преобладаващата част не са открили, че могат да управляват предприятието си по-качествено, ако преминат различни курсове за обучение на мениджъри или използват по-активно услугите на професионални мениджъри.
  
• 
  Предприемачите, заети в малкия и средния бизнес в България, все още градят партньорства в бизнеса си не на основата на обективно получена пазарна информация, а на основата на информация, която е с произход техния собствен кръг от контакти.
  
• 
  Малко са МСП, които използват Интернет като източник на информация за бизнеса си, въпреки че Интернет се придвижва напред в класацията на информационните източници за технологиите, внедрени в МСП, което ще повлияе положително на бизнеса в средносрочен аспект (1-3 години).
  
• 
  Когато МСП имат нужда от информация за пазари и потенциални клиенти, браншовите организации и държавните институции се използват по-скоро по изключение като източник на такава информация;
  
• 
  Високият разход на суровини и материали е сред основните проблеми за предприятията, като се нарежда веднага след ограничения достъп до кредитиране, който по традиция е проблем номер едно за МСП не само в България.
  
• 
  Българската икономика все още има слаб експортен потенциал, генериран от МСП, защото те все още не намират достатъчно ниши на международните пазари. Въпреки това в страната има възможности за възникване на конкурентоспособни клъстери, тъй като около 20% от предприятията възлагат определени етапи от производствения процес на други предприятия.
  
• 
  Обучението на човешките ресурси не е сред най-популярните методи за повишаване на конкурентоспособността на МСП.
  
• 
  Езиковото обучение е на едно от последните места в областите, в които фирмите провеждат обучение; това създава заплаха от маргинализиране на българските МСП в единния европейски пазар.
  
• 
  Съществува противоречие между оценката на бизнеса за качеството на собствените им производствени фактори и нуждите от инвестиционно финансиране.
  
• 
  Връзката между състоянието на бизнеса и намеренията за инвестиции е пряка – лидерите в сектора на МСП са по-склонни да въвеждат нови технологии в основно производство.
  
• 
  Все още мисленето на голяма част от българските мениджъри е с краткосрочен хоризонт, а членството в ЕС не се оценява като важен катализатор за позитивни промени на вътрешнофирмено равнище. Близо половината от всички МСП изобщо не са започнали подготовка за присъединяване към ЕС.
  
• 
  Въпросът за влиянието на процеса на присъединяване към ЕС върху техния собствен бизнес засега изобщо не присъства в дневния ред на около 30% от мениджърите на МСП в България.
  
• 
  Информационната политика на държавата досега не е ориентирана към нуждите, които бизнесът има във връзка с присъединяването към ЕС, което е една от основните причини почти половината от малкия и средния бизнес в България да не започне подготовка за присъединяване към единния пазар.
  
• 
  Предприятията все още разчитат предимно на ценовата конкуренция, за да си осигурят предимства на европейските пазари, но това е стратегия, която задоволява нискодоходните сегменти на европейския пазар и следователно е с по-нисък потенциал за развитие на сектора на МСП в България, отколкото конкуренцията, основана на качеството на продуктите.
  

Утвърждаването на малките и средните предприятия като конкурентоспособен сектор в българската икономика предполага справянето с няколко основни предизвикателства:

• 
  подобряване на бизнес средата чрез по-нататъшно оптимизиране на регулативните режими, намаляване на държавните помощи за конкретни отрасли и интензифициране на регулиращата роля на КЗК;
  
• 
  подобряване на функционирането на съдебната система;
  
• 
  подобряване усвояването на средствата от предприсъединителните (и след 2007 година – на структурните) фондове;
  
• 
  включване на целенасочени политики към човешките ресурси в подкрепа на предприемачеството;
  
• 
  интегриране на икономическата политика с мерките, предвидени в Лисабонската стратегия;
  
• 
  включване на устойчивото развитие като компонент на политиката към предприятията;
  
• 
  прилагане на клъстерни подходи за развитие на всеки един отрасъл.
  

Тези предизвикателства определят и основните препоръки за повишаването на конкурентоспособността на българските малки и средни предприятия:

• 
  Необходими са усилия за по-нататъшно подобряване на бизнес средата с акцент върху някои елементи на институционалната среда (съдебна система, започване на нов бизнес, борба срещу корупцията).
  
• 
  Необходимо е изграждане на компетентна, безпристрастна и бързо действаща държавна администрация в подкрепа на МСП.
  
• 
  Наложително е да се повиши качеството на информационно-консултантските услуги на държавните органи и институции, за да могат представителите на МСП да получават навременна и пълна информация за законодателните промени, европейските изисквания към тях и за съществуващите програми за финансиране на национално и наднационално равнище.
  
• 
  От изключителна важност е нормативната база да бъде стабилна и предвидима, а действията на институциите в подкрепа на сектора на МСП – последователни и непротиворечиви.
  
• 
  Предприетите законодателни инициативи, свързани със Закона МСП и проекта на Закон за насърчаване на инвестициите в МСП, следва да намерят бързо практическо приложение.
  
• 
  Освен Гаранционния фонд към МТСП с предимно социална насоченост, следва да бъдат създадени както Национален гаранционен фонд в подкрепа на МСП, така и общински гаранционни фондове, за да се стимулира създаването и развитието на МСП на местно равнище.
  
• 
  Необходимо е да бъдат създадени различни инструменти за подобряване достъпа до финансиране на МСП в начална фаза на развитие и за високотехнологични МСП.
  
• 
  Необходимо е Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП да насочи своите усилия към изграждане на капацитет и обучение на представители на МСП и научни организации за активно и успешно участие в европейските програми за подкрепа на сектора на МСП.
  
• 
  Създаването на единна база данни с информация за състоянието и нуждите на сектора на МСП, както и за съществуващите програми и политики в подкрепа на сектора, би помогнало за изграждането на механизми и структури за адаптиране на политиките и програмите към непрекъснато променящите се условия и изисквания на динамичния сектор на МСП.
  
• 
  Необходима е по-добра координация между всички правителствени и неправителствени институции и организации, които работят в подкрепа на МСП, за да се избегне дублирането на функции.
  

Достъпът до финансиране на МСП у нас показва, че той е важна характеристика едновременно на политиката към МСП и на средата за развитие на МСП. Въпреки все по-ограничения потенциал за държавна намеса в икономиката по линия на прякото финансиране или участието в собствеността, остават неизползвани възможностите за държавно подпомагане на достъпа до финансиране чрез различни гаранционни схеми или съфинансиране, както и чрез разяснителна дейност и подобрен административен капацитет за усвояване на международни (включително европейски) програми за финансиране на сектора на МСП. Приоритет на държавата трябва да бъдат и мерки от по-общ характер (административни, регулативни и нормативни), които като цяло да подобрят бизнес средата и така да предоставят на частната инициатива решаването на проблема с достъпа до финансиране на МСП.

Икономика на знанието

Стремежът към познание винаги е бил част от сърцевината на европейското ни начинание. Благодарение на него сме формулирали своята самобитност и ценности; този стремеж трябва да бъде двигател и на конкурентноспособността ни в бъдеще.
В доклада на Европейската комисия пред пролетния Европейски съвет (22-23 март 2005 г.) е записано, че “в напредналите икономики като тази на ЕС знанието, т.е., изследователската и развойна дейност, иновациите и образованието са двигател на нарастването на производителността. Знанието е онзи фактор от решаващо значение, благодарение на който Европа може да си осигури конкурентноспособност в глобален мащаб, там където други се конкурират с евтина работна ръка основни суровини.” Как може да бъде постигната по-висока конкурентоспособност на базата на създаване на икономика на знанието?
1. Повече и по-качествени капиталовложения в изследователската и развойна дейност
Европейският съюз все още инвестира с около една трета по-малко отколкото САЩ в изследователска и развойна дейност. Осемдесет процента от изоставането се дължи на недостатъчните разходи за изследователска и развойна дейност в частния сектор и по-специално в информационните и комуникационните технологии. Понастоящем ЕС изразходва една 2% от БВП, като почти не е отбелязан ръст за периода от старта на Лисабонската стратегия насам. Необходимо е да ускорим напредъка към зададения за ЕС показател от 3% от БВП разходи за изследователска и развойна дейност. Това налага по-високи и по-ефикасни обществени разходи, по-благоприятна уредба и мощни стимули за предприятията да търсят иновации и провеждат изследователска и развойна дейност, както и по-голям брой добре подготвени и мотивирани научни работници.

В контекста на общата реформа на нормативната уредба за държавните помощи на преден план трябва да бъде изведено преразглеждането на действащата уредба на държавните помощи за изследователска и развойна дейност, с цел да бъде улеснен достъпът до финансиране и рискови капитали, както и до обществено финансиране на изследователската, развойната и иновационната дейности. Необходимо е да се улесни предоставянето на финансова подкрепа за научни изследвания и иновации, особено за новите и новаторски предприятия. Понастоящем ограниченият достъп до финансиране е една от най-сери­оз­ните прегради пред иновациите. Когато общият ефект за обществото като цяло е значителен, следва да бъде осигурявана подкрепа с обществени средства при запазване на условията на конкуренция.

2. Улесняване на иновационната дейност, усвояването на информационни и комуникационни технологии, и устойчивото оползотворяване на ресурсите
За тази цел е необходимо да бъде повишен приносът на висшите учебни заведения за генерирането и разпространяването на знания; да се укрепи изследователския потенциал и качеството на изследванията във висшите учебни заведения, така че те да станат по-привлекател­ни и да заздравят връзките си с реалната икономика; да се усъвършенства изследователското сътрудничество и трансфера на технологии между висшите учебни заведения и предприятията. В редица отношения действащите подходи към финансирането, управлението и качеството се оказват неадекватни предвид предизвикателствата на един вече глобален пазар на академични преподаватели, студенти и дори на самите знания.
На регионално и на местно равнище е необходимо да се работи по-целенасочено за обособяването на иновационни полюси, които да обединяват високотехнологични малки и средни предприятия, висши учебни заведения и необходимата делова и финансова подкрепа. За тази цел трябва да се създадат условия за по-пълно оползотворяване на възможностите, които предлагат регионалните и социалните фондове на ЕС, в подкрепа на регионални иновационни стратегии. Това е от съществено значение за извличането на максимален ефект от новите „центрове на върхови постижения“, развивани съгласно европейската изследователска програма, така че повече идеи да намират своя път от научните лаборатории към производствените предприятия.
В по-общ план резултатите, що се отнася до иновациите, в съществена степен зависят от засилване на инвестиционната дейност и оползотворяването на новите технологии, и най-вече информационните и комуникационните, както в частния, така и в държавния сектор. Информационните и комуникационните технологии са гръбнакът на икономиката на знанието. На тях се пада почти половината от ръста на производителността в съвременната икономика.

Каталог: uploads -> publication
publication -> Курсови проекти
publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
publication -> Център за икономическо развитие
publication -> В административното правораздаване целта на концепцията

Изтегляне 0.7 Mb.

Сподели с приятели: