2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
Принос към укрепването на промишлената база
Изтегляне 0.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Селско стопанство
- Икономическо образование и наука
3. Принос към укрепването на промишлената базаОт решаващо значение за успеха на икономиката на знанието е способността да се превръщат технологичните постижения в конкретни продукти, пазари и работни места. Това е важен елемент от Лисабонската стратегия на Европейския съюз, в изпълнението на която трябва да се включи и България. За да укрепи и запази лидерските си позиции в икономиката и технологиите, Европа трябва да разполага с висок промишлен капацитет, като по-специално оползотворява в максимална степен технологичния си потенциал. Бързото развитие на изследователската и развойната дейност и внедряването на иновации създава преимущество на първенците с дълготраен ефект, а някои технологични пробиви позволяват да се налагат международни стандарти. Необходим е пазарен подход, основаващ се на ориентирано към укрепване конкурентоспособността на промишлените отрасли технологично развитие. Досега невинаги сме оползотворявали пълноценно синергийния ефект от съчетаното решаване на проблемите в областта на научните изследвания, регулирането и финансирането. Конкурентноспособността в промишлените сектори може да бъде обезпечена чрез мащабни технологични инициативи, които мобилизират средства от ЕС, държавата и промишлените среди. Целта е да бъдат преодолени недостатъците на пазарните механизми и да бъдат стимулирани конкретни развойни проекти за продукти и услуги въз основа на онези технологии, които са не само от фундаментално значение за устойчивото развитие на икономиката, но биха допринесли и за повишаване на конкурентноспособността в промишлеността. Управлението следва да бъде организирано на основата на обществено-частни партньорства. Селско стопанствоСелското стопанство остава важен сектор в икономиката, въпреки тенденцията за намаляване на дела му в произведения брутен вътрешен продукт. Това се определя от значението му като местен източник на суровини за преработвателната и леката промишленост, от значението му за туризма и други. Развитието на селското стопанство ще допринесе за постигането на две стратегически цели: устойчив и балансиран растеж на основата на повишаване конкурентоспособността на секторно и фирмено равнище и намаляване на регионалните и социалните различия. Политиката в тази област трябва да продължи да съответства във възможно най-пълна степен на изискванията на присъединяването към ЕС. Основни насоки на тази политика трябва да бъдат: по-нататъшно развитие на пазарните структури и на организациите на производителите на селскостопанска продукция като основни елементи на Общата организация на пазара в ЕС; стимулиране пазара на земя и завършване процеса на реституция на горите; подобряване конкурентоспособността на стопанствата и на преработващите предприятия и създаване на експортно ориентирано земеделие, щадящо околната среда; въвеждане изискванията на единния вътрешен пазар и елементите на Общата селскостопанска политика (ОСП); устойчиво развитие на селските райони и подобряване жизнения стандарт на населението в тези райони; развитие производството на био-продукти. Приоритет на политиката в областта на селското стопанство остава подготовката за присъединяване към ЕС и ефективното прилагане на правилата на ЕС по отношение на земеделското производство. В периода до 2007 г. ще трябва да се създадат условията за пълно прилагане на вече реформираната до това време ОСП и на методите на събиране и обработка на статистическата информация за сектора. Новите ориентири на реформираната ОСП се отнасят с пълна сила за България: повишаване конкурентоспособността на селскостопанските производители; засилване на пазарната им ориентация; опазване на околната среда; подобряване качеството на храната и състоянието на животните; ревизиране на Общата организация на пазара. Ако се приеме, че хармонизирането на законодателството е приключило, все още предстои да се изградят необходимите интегрирани контролни системи и регистрите за тяхното обслужване, както и да се доразвие административния капацитет. В периода на присъединяването на страната към ЕС (до 2007 г.) ще трябва да продължи ефективното използване на фонд САПАРД за изграждане на пазарно ориентирани стопанства, способни да прилагат новата ОСП и да използват Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство. Като предшественик на ОСП САПАРД подпомага създаването на необходимите условия за прилагане на реформираната ОСП в подкрепа доходите на селските стопани и Втория стълб на ОСП за развитие на селските райони. Подготовката за приложението на реформираната ОСП в България включва дейности в следните области: рационализиране на земеделските структури (в пряка връзка с процеса на консолидация на земята); навлизане и широко разпространяване на технологични иновации в селскостопанското производство и преработвателния сектор (изпълнението на проектите по САПАРД имат съществена роля); изграждане на конкурентни стопанства и укрепване на пазарните им позиции; подобряване на човешките ресурси в земеделието посредством професионално обучение, стимулиране на младите хора да се заемат със земеделие и т.н.; подпомагане развитието на алтернативни дейности в селските райони (селски туризъм, занаятчийство, нови производства като бубарство, билкарство и т.н.). За да се подобри значително производството в земеделския сектор и да се гарантира неговата конкурентоспособност, ще трябва да се вземат конкретни мерки в няколко насоки. Като производител както на пресни, така и на преработени продукти, България трябва да започне да се конкурира много по-агресивно на международния пазар. Това, от своя страна, може да бъде постигнато чрез стриктно придържане към строг качествен контрол и спазване на стандартите; техническо подпомагане на предприятията от хранително-вкусовата промишленост и нови технологии в преработката и пакетирането на продуктите; прилагане на усъвършенствано, практически ориентирано обучение и квалификация в областта на съвременното производство, техниките на съхранение на продукцията и практиките на преработка. За да се постигне очакваният ефект, механизмите по програмата и осигурените с нея средства трябва да бъдат допълнени от държавни финансови механизми. Подкрепата на селскостопанското производство с държавни субсидии кореспондира на ОСП и е крайно належаща, за да се подпомогнат производителите да запазят конкурентоспособността си на европейския пазар и да се възползват от структурните фондове. Новата визия за подкрепа на селскостопанския сектор включва комбиниране на държавните финансови инструменти с механизмите, предлагани по линия на САПАРД. Тази подкрепа е структурирана в прилагането на четири типа финансови инструменти: инвестиционни кредити, инвестиционни субсидии, текущи субсидии (в това число и експортни) и интервенция на пазара за земеделски стоки. Съгласно договореностите с ЕС в периода 2007-2010 г. България ще има правото да допълва директните плащания, идващи от европейските фондове, с плащания от държавния бюджет в размер на 30% от полагащата се субсидия. Така директните плащания през 2007 г. могат да достигнат 55% (25% от ЕС + 30% от държавния бюджет) и всяка следваща година да растат с 5 процентни пункта. Ролята на Държавен фонд Земеделие е да действа като инкубатор на пазарно ориентирани дребни и средни производители, способни да развиват и разширяват дейността си така, че да могат да поемат отговорностите по прилагането на реформираната ОСП и да могат да се възползват от мерките, предвидени със структурния фонд за земеделие. За тази цел в следващите години ще трябва да подпомага активно увеличаването на обработваемите площи, за да се подготви земеделието за преминаване към директни плащания за обработвана земя, а по-късно – и към плащане за отделно стопанство. Крайната цел е осигуряване на необходимите доходи за производителите без да се нарушават пазарните принципи и да се ограничава конкуренцията на пазара. Отделянето на директните плащания на селските стопани от вида и обема на произведената продукция като основен принцип на новата ОСП и въвеждането на директни плащания на основата на обработваната земя за подкрепа доходите на селскостопанските производители се оценява като благоприятно за българските земеделци. Първо, защото това е по-лесния и прозрачен начин за разпределяне на субсидии. Второ, този начин на плащане ще се превърне в мощен стимул за включване в обработка на пустеещите понастоящем земи. Трето, ще се избягнат съществуващите понастоящем несъвършенства на механизма за подкрепа, позволяващ от субсидиите да се ползват търговците, а не производителите. Четвърто, българските земеделски стопанства не са организирани така, че да могат да се възползват пълноценно от субсидиите за производството. Пето, намаляването на субсидиите, основаващи се на обема на произведената продукция и пренасочване на ресурсите към подпомагане развитието на селските райони, отговаря на общите цели на икономическата политика на България. Според доклада на ПРООН за човешкото развитие за 2003 г. “Преговорите за присъединяване не би трябвало да се приемат като юридически или външнополитически акт. Необходим е вътрешен дебат и обществен консенсус за начина на прилагане на новата ОСП на ЕС в България. Особено важно е да се реши до каква степен ще бъде запазена връзката между преките помощи и вида и обема на производството. Остава въпросът дали за България ще бъде полезно да приложи системата за преки плащания само на национално или едновременно на национално и на регионално равнище.” Икономическо образование и наукаВ условията на преход към пазарна икономика настъпват съществени промени в образованието по икономическите дисциплини в България. На първо място, тези промени са повлияни от измененията в икономическата среда. Интересът към икономическото образование нараства поради необходимостта от такива знания за извършване на самостоятелен бизнес, заради доброто заплащане. Същевременно много специалисти, които имат бакалавърска или магистърска степен в неикономическа област се нуждаят от икономически знания в работата си. Големият интерес към икономическото образование обуслови възникването на факултети по икономика и/или стопанско управление (бизнес администрация) към почти всички държавни и частни университети в България. Дори и в частни университети, които се определят като специализиращи се в хуманитарните науки (liberal arts) като НБУ и Американския университет в Благоевград, програмите по бизнес администрация привличат много студенти и осигуряват значителна част от приходите, с помощта на които се издържат други важни и интересни, но по-малко търсени или скъпи специалности. Смяната на икономическата система и интересът към икономическото образование се явиха като предпоставки за сериозна реформа, която носи по- скоро белезите на хаотичната подредба отколкото на стратегия, подчинена на потребностите на практиката и стандартите на висшето икономическо образование в страните с развита пазарна икономика. Университетите, вкл.висшето икономическо образование, се развива в определена законова рамка. Тя определя неговия инстутционален, но не и съдържателен характер. В страната липсват стандарти,определящи равнището на образованието в съдържателен аспект. В началото на 90-те години се въведоха строго регламентирани държавни изисквания за дисциплини, които трябва да се изучават от всички бакалаври по икономика, стопанско управление и туризъм. Част от тези дисциплини бяха въведени, за да се запази съществуващия научен потенциал в университетите, който често не отговаряше на съвременните изисквания за обучение по тези специалности. В началото на новото столетие се премина към напълно противоположна нормативна уредба, при която няма задължителни изисквания за учебни дисциплини, а се определят минимален брой часове за придобиване на бакалавърска степен. Така бакалаври с една и съща специалност от различни университети могат да изучават различни и по съдържание, и по хорариум дисцплини. Известен контрол върху тези процеси може да се упражнява от националната агенция по акредитация, но той би бил оспороим, тъй като липсват общи изисквания към специалностите. Ръководствата на университетите са тези ,които определят дисциплини и специалности. Автономията не винаги е доказателство и гаранция за качество. Все още нито конкуренцията, нито пазарът могат да играят ролята на оценител и коректив по отношение на равнището и качеството на преподаването в университетите. Основен проблем на висшето икономическо образование е кадровият. Демографският проблем е определено труден за решаване. Липсата на качествени стимули и добри условия за работа влияят демотивиращо за млади и способни кадри. Налице е криза в кадровото осигуряване- отиващи си преподаватели и липса на попълнение. Липсата на ясна перспектива както по отношение на млади научни работници,така и на магистри и студенти води до изтичане на мозъци и в областта на икономическото образование и наука. Установената система за управление на кадри в университетите няма лостове за освобождаване от слаби преподаватели,което допринася за изостряне на кадровия проблем. Не е масово явление привличане на чуждестранни преподаватели за изнасяне на лекционни курсове,което не допринася за разнообразяването на обучението и за издигане на неговото равнище. Бизнесът не проявява интерес към подготовката на бакалаври и магистри по икономика и стопанско управление. Част от преподавателите и студентите участват в изследователски задачи, свързани с практиката или с обучение на фирми, но това е по-често изключение, отколкото правило. Липсват разработени казуси за български фирми, софтуер за обучение по различни дисциплини, сайтове с подходяща информация на български език. Икономическите университети и факултети не са изследователски центрове. Липсват материални, информационни, финансови и кадрови ресурси и стимули. Изследователската работа не е приоритет на преподавателите. Липсват и връзки между университетите и научноизследователските звена с известни изключения. Чисто изследователските звена в областта на икономиката са малко. На практика само Икономическият институт на БАН и Агенцията за икономически анализи и прогнози към МФ са държавни изследователски центрове, както и изследователското звено на БНБ. Последните два имат ограничени, ведомствени задачи, а ИИ на БАН е в сериозна идейна и кадрова криза. България днес има нужда, както на ниво администрация, така и на фирмено ниво, от висококвалифицирани специалисти в икономическата сфера. Страната има необходимост от адекватно икономическо образование и икономическа наука, съответствуващи на процеса на присъединяване към Европейския съюз, но в много по-голяма степен на необходимостта от теоретично и кадрово обезпечаване на новото пазарно стопанство. Конкретните насоки за развитие на икономическото образование и наука до 2010 година са следните:
Каталог: uploads -> publication publication -> Курсови проекти publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> България не подобрява конкурентоспособността си publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България publication -> Център за икономическо развитие publication -> В административното правораздаване целта на концепцията Изтегляне 0.7 Mb. Сподели с приятели:
|