Разработване на програми за усъвършенстване на компетенциите на данъчните служители, с цел нарастване нивото на обслужване и повишаване на доброволното и принудително събиране, ще са в основата на усп

Разработване на програми за усъвършенстване на компетенциите на данъчните служители, с цел нарастване нивото на обслужване и повишаване на доброволното и принудително събиране, ще са в основата на успешната данъчна политика.

Растеж

В периода 2005-2010 година не може да се очаква България да достигне дори и новите страни-членки на Европейския съюз по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Същевременно днешните темпове на икономически растеж, дори и при увеличаването им до около 6% годишно, вещаят продължаване на изоставането. Затова е необходима целенасочена политика за ускоряване на растежа до 8 – 10 % в следващите 5 години.

Към настоящия момент икономиката на България вече е достигнала макроикономическия си потенциал, основан на днешното качество на материалните активи и човешките ресурси. Затова основни двигатели на ускоряването на икономическия растеж ще бъдат качественото преструктуриране на инвестициите в нова техника и технологии, както и придобиването на нови знания, квалификации и умения от работещите.

За постигането на ускорен икономически растеж могат да се дефинират две групи фактори – външни и вътрешни. Външните фактори включват:

• 
  запазване на политическата стабилност и отсъствие на военни конфликти в регионален и континентален план;
  
• 
  продължаващо възстановяване на световната икономика и запазване на темповете на нарастване на външното търсене, особено важно тук е ускоряването на растежа на европейската икономика;
  
• 
  приблизително запазване в периода 2005-2010 година на сегашното ниво на валутния курс долар/евро;
  
• 
  плавни промени на цените на горивата на световните пазари;
  
• 
  плавно нарастване на лихвените равнища на световните капиталови пазари;
  
• 
  изпълнение на критерия за 2% средногодишна инфлация в рамките на Европейския съюз.
  

• 
  запазване генералния курс на водените икономическа, социална и пр. правителствени политики при гарантиране на политическа, социална и етническа стабилност;
  
• 
  запазване на валутния борд до приемането ни в Еврозоната;
  
• 
  демонополизация на досегашните инфраструктурни монополи и възможна максимална степен на приватизация в тези сфери;
  
• 
  нарастване на мястото на малките и средните предприятия не само като дял от заетите, но най-вече във формираната добавена стойност;
  
• 
  намаляване на сивата икономика, основано на либерализация на предприемаческата дейност и отстраняване на административните бариери;
  
• 
  намаляване на бремето на социалното осигуряване върху бизнеса;
  
• 
  стабилно развитие на сектора на финансовите услуги;
  
• 
  активна иновационна политика;
  
• 
  намаляване темповете на растеж на вноса на стоки и услуги и същевременно увеличаване на износа;
  
• 
  подобряване работата на съдебната система и полицията при защитата на собствеността и спазването на договорите в бизнеса;
  
• 
  намаляване на енергийните разходи и увеличаване на енергийната ефективност.
  

• 
  През него свободната парична маса да се насочва директно към финансиране на реалния сектор.
  
• 
  Там да бъдат създадени условия за преструктуриране на предприятията в следприватизационния период.
  
• 
  Фондовата ни борса да стане привлекателен център за навлизане на чуждестранни инвестиции.
  

По определени причини капиталовият пазар не постигна в задоволителна степен нито една от тези три цели. Първо, наличните спестявания продължават да бъдат акумулирани и разпределяни главно чрез банковата система. Второ, следприватизационното преструктуриране на предприятията в масовия случай се реализира извън капиталовия пазар; стремежът на мажоритарните собственици за “отписване” на дружествата от борсата и за промяна на техния “публичен” статут не позволи ефективно преструктуриране на собствеността с помощта именно на фондовата борса. Трето, капиталовият пазар така и не можа да привлече чуждестранни портфейлни инвестиции, които да са съизмерими с привлечените в България чуждестранни преки инвестиции. Последното обстоятелство е важно за очертаване на перспективите пред капиталовия пазар на фона на прогнозите за общото икономическо развитие и привлекателността на икономиката ни за чуждестранни инвеститори в близките години.

• 
  Сред експертната и инвестиционната общност у нас е популярно схващането, че в действителност българските акции в началото на настоящето десетилетие са били доста подценени.
  
• 
  Усъвършенстването на нормативната уредба и най-вече с приемането на измененията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа в средата на 2002 година.
  
• 
  Общата стабилност и положително развитие на българската икономика, и оттам – повишаване на интереса и доверието дори към тази малка част от нея, представена на борсата.
  
• 
  Динамиката и от двете страни на пазара – от страната на предлагането (където, макар и в ограничена степен, имаше предлагане на атрактивни пакети по линия на приватизацията през борсата) и от страната на търсенето (където, успоредно с повишаването на интереса към борсата във връзка с вече растящите цени на акциите, имаше и автономно повишаване на търсенето изобщо на нови инвестиционни продукти и възможности в България).
  

Въпреки положителното развитие обаче, капиталовият пазар в България остава слабо популярен. Ролята на капиталовия пазар във финансовия сектор остава малка. Последните данни към края на септември 2004 година показват, че общата пазарна капитализация на “Българска фондова борса – София” АД е само 9.4 на сто от актуалната прогноза за БВП за 2004 година. Възходът на капиталовия пазар в последните години не бе достатъчен, за да го изведе до мястото и функциите, които му се полагат в една развита пазарна икономика.

• 
  Опити за самостоятелно оцеляване – те ще бъдат свързани най-вече с необходимостта от съкращаване на разходите на отделните тържища и същевременно повишаване на приходите (което предполага например привличане на емитенти и повишаване на ликвидността).
  
• 
  Стратегически съюзи – каквито европейската практика вече познава. Съюзите в този смисъл не предполагат сливания или обединения, а различни варианти на обмяна на информация, координиране на правилата, създаване на възможност за ползване на общи платформи за подаване на поръчки, търговия и приключване на сделките.
  
• 
  Обединения – които също могат да приемат различна форма (сливания, вливания, поглъщане или капиталово участие). Европейската практика вече дава примери и за такива сценарии на развитие дори в рамките на сегашния ЕС.
  

След всичко изложено дотук може да се обобщи, че не само настоящата роля на капиталовия пазар в рамките на финансовия сектор на страната е ограничена, но и перспективите за неговото развитие в непосредствено бъдеще са противоречиви. Някои от най-големите стратегически предизвикателства от вътрешен и външен характер за българския фондов пазар са следните:

• 
  Намаляващо значение на приватизацията през фондовата борса.
  
• 
  Временен характер на вторичната търговия с непарични платежни средства.
  
• 
  Растяща конкуренция от други канали на финансовото посредничество (най-вече банковата система).
  
• 
  Недостатъчна популярност на българския капиталов пазар сред местните инвеститори и емитенти.
  
• 
  Необходимост от по-нататъшно усъвършенстване и хармонизиране на нормативната уредба и на пазарната инфраструктура.
  
• 
  Растяща конкуренция от страна на чуждестранни пазари на ценни книжа, където могат да бъдат привлечени големите български компании.
  
• 
  Растяща конкуренция, породена от перспективите за по-свободно предоставяне на финансови услуги, което би довело до повече възможности за българските инвеститори да участват пряко на външните пазари.
  
• 
  Растяща конкуренция за българските посредници, поради навлизането на чуждестранни посредници на местния пазар.
  
• 
  Евентуален ефект на “изтласкване” на капиталовия пазар като алтернативен канал за посредничество под натиска на идващи в България средства по линия на европейски фондове или по линия на преки чуждестранни инвестиции.
  

Горният списък далеч не е изчерпателен, но дори той очертава необходимостта от предприемане на стратегически действия сега от страна на институциите и на участниците на българския капиталов пазар с цел постигане на устойчивост на пазара до и след 2007 година. Действията трябва да бъдат насочени към:

• 
  Укрепване на организирания капиталов пазар в лицето на БФБ чрез нови продукти и услуги (напр. дериватен пазар или поемане на определен сегмент от българския паричен пазар).
  
• 
  Откриване на подходящи потенциални нови емитенти.
  
• 
  Привличане като емитенти специално на МСП.
  
• 
  Допълнителни промени в нормативната уредба с цел стимулиране на интереса на инвеститори и емитенти.
  
• 
  Форми на регионално сътрудничество или обединение.
  
• 
  Установяване на стратегическо партньорство с пазар(и) от ЕС.
  

Във всички случаи днес е необходимо да бъдат осъзнати два важни извода:

• 
  Настоящият период на относителен подем на пазара в действителност предлага една от последните удобни възможности за планиране и прилагане на мерки от стратегически характер за бъдещето на капиталовия пазар (в частност на борсовата търговия).
  
• 
  Приключването на приватизационните процеси и фактът на вече изградени институционална и нормативна среда трябва да намалят очакванията към държавата и към държавните институции и да съсредоточат повече усилията на участниците на пазара.