29 декември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Това са част от исканията, които кметството ще представи през 2010 г. пред управляващите. “Всичко на територията на общината трябва да е общинска собственост, за да се управлява по-добре. Няма държавна дейност, която да не сме дотирали - и болницата, и театъра. Ремонтът на Националната художествена гимназия нямаше да завърши, ако не се бяхме намесили”, уточни кметът Йордан Лечков.

ВиК дружествата също трябвало да са на общините, защото при авария гражданите се жалвали на кметовете, но те били безсилни. Според Лечков и част от ДДС също трябвало да остава в кметствата.



29.12.2009 г., с.5
17 общинари не платили за смет и данък сгради
Седемнадесет общин­ски съветници от ГЕРБ и БСП от Благоевград не са си платили местните да­нъци и такси, съобщи вче­ра кметът Костадин Па­скалев. Някои от тях дъл­жали суми от порядъка на 5 хил. лв. „Когато говорят в съвета за морал, би тряб­вало да са изрядни платци и да дават личен пример", заяви Паскалев.

Имената на длъжници­те щели да бъдат опове­стени след Нова година. Кметът се закани, че ще прати съдия-изпълнител на всички, които не са се издължили към хазната.

- Изпращаме една добра година. Това твърдение може да прозвучи скандално, тъй като целият свят и страната ни са в тежка финансово-икономическа криза. Но ние, българите, трябва да сме благодарни, защото избегнахме голяма катастрофа.

- Каква катастрофа?

- Нека си представим, че парламентарните избори бяха довели до неубедителен резултат, който щеше да изисква ново безпринципно коалиране. Какво щеше да се случи? Страната месеци наред щеше да изпадне в отсъствие на власт, което неминуемо щеше да доведе до извънредни парламентарни избори и във всички случаи до разоряване. А в условията на криза отсъствието на ясен стопанин само ще усложни положението. В този смисъл щастливо е обстоятелството, че Бойко Борисов успя да постигне наистина неочакван резултат, който е повече от реалното му присъствие в страната като електорат. Хитринката с мажоритарните кандидати се оказа бумеранг, който отряза главите на тези, които я замислиха. В случая тези двайсетина места, които Бойко Борисов успя да вземе, му дадоха възможност да поеме риска да направи правителство. И му прави чест, че го пое, тъй като това спасява страната. От друга страна обаче има и тревожни знаци.

- Кое е тревожното?

- То е по линия на компетентността на администрацията, която на всички равнища, освен на най-горното, е изпаднала в неподвижност. Може би поради прекалената концентрация на сила на върха. Тъкмо администрацията през последните две години на управлението на тройната коалиция й изяде главата. Не бива да мислим, че с избора на Бойко Борисов нещо се е променило. Всъщност още е рано за твърди изводи. Характерът на настоящото управление все още не е ясен - има и позитиви, има и плашещи неща. Стилистиката му дразни интелигенцията и най-образованата част от населението, но ако се постигнат резултати в рамките на върховенството на европейските норми, то стилистиката ще си остане само лош грим върху красиво лице.

- Какво да очакваме от 2010 година? Наистина ли най-тежкото предстои през март-април догодина?

- У нас идва не кризата, а последиците от нея. Затова България изостава с около 5- 6 месеца. Осезаемо тя се почувства през 2009 г. Какво се случи тази година? На равнището на средния българин - нищо особено. Той я следеше от новините, но не я усети, тъй като нямаше драстични съкращения. Реалната покупателна сила на населението не намаля, тъй като инфлацията падна от 10 на нула процента. А това вече е увеличение на разполагаемия ресурс. Затова имаме около 7% ръст на доходите и не се намали потреблението на бързооборотните стоки, които са индикатор какво се случва в една страна. Кризата обаче удари тежко бизнеса, тъй като рязко се затегна кредитирането поради изтегляне на инвестиционен ресурс, предимно чужд. В резултат фирмите се опитаха да изрежат излишните си тлъстини без големи сътресения . Затова и безработицата има ръст само 2-2,5%... В крайна сметка на финала на тази година българският бизнес е изразходвал резервите си.

- Какво да очакваме оттук нататък?

- Очаквам лавинообразно влошаване на икономическата ситуация в страната. Бизнесът ще трябва да прибегне до по-драстични съкращения. Държавният сектор вече започна и ще продължи в по-радикална форма. Това ще доведе до безработица над средноевропейската, т.е. над 10%.

- Българинът тепърва ще усети кризата?

- Да, през 2010 г. обикновеният българин ще усети последиците от световната криза. Какво би могло да й противодейства? Страната, макар да е стабилна финансово, не е в състояние да инжектира ресурс за потребление. Финансовата ни сфера не би могла да отприщи кредитирането или значимо да намали лихвените проценти. Същевременно нямаме производства и индустрия, с които сами да се хванем за косите и да се изтеглим. Златният дъжд, който се изсипа над страната през последните шест години и който се оценява между 40 и 60 млрд. се дължеше наполовина на спекулативен капитал в областта на имоти, туризъм, земя. Този капитал го няма и скоро няма да се върне в България. Не можем да разчитаме на инвестиционни чудеса от чужбина. Единственото, на което трябва да се опрем, е собствена политика. Да използваме това време за преструктуриране на публичния сектор и за подобряване на бизнес средата.

- Какво трябва да се случи, за да развържат банките кесии и да отпускат кредити при по-изгодни лихви?

- По-изгодна лихва може да има, когато България стане член на еврозоната. Първото облекчение ще е, когато бъдем допуснати до еврочакалнята. България заслужава да бъде включена в Европейския валутен механизъм, тъй като покрива изискванията. Но и тук решението ще е политическо и е въпрос на взаимодействие и съотношение на силите в ЕС.

- Кога би могло да стане това?

- Би било отлично през 2010 г. България да влезе в чакалнята на Европейския валутен механизъм,след което в рамките на две години да извърши преминаване към еврото. Това е оптималният вариант, който може да се реши чрез политическо лобиране и убедителен диалог с европейските партньори. Затова обаче е нужно много да се работи и да се подобри бизнес средата.

- Как ще стане това?

- Като се реформира излишната и враждебна администрация, а не както сега - например изкуствено да се спират инвестиции с екопретекст. При това генерален - за всички. Това е безумие! Нямало било държавна стратегия за ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). Е, и? Все едно, като няма стратегия за транспорта в София, да вземем да го спрем за шест месеца. Манията на чиновника е да спира, а не да работи. Второ, да се пристъпи към децентрализация по посока на местната власт. Третото, което трябва да се направи, е да се подобрява имиджът на страната. Това трябва да стане основно чрез туризма. Притеснен съм, тъй като за идващата година са предвидени рекордно ниски пари за реклама. Истината е, че България изобщо не се рекламира. А по различни оценки туризмът у нас е водеща индустрия - от 12 до 15% от БВП. Това е изключително значима сфера за всяка икономика, тъй като осъществява т. нар. износ на място.

- Какво да рекламираме? Презастрояването по Черноморието ли?

- Че има презастрояване, има. Връщаме се на темата за администрацията и регулативните режими. Не става дума за пари, а за липса на административен капацитет и политическа воля. Това е липса на държавност. За да създадеш политика, пари не трябват, но като няма политика, после всичко излиза прескъпо. В същото време има засилване на екологическия фундаментализъм.

- Бившият премиер Станишев беше казал, че бъдещето на България е голфът, което беше посрещнато с усмивка.

- Каза го Българската голф асоциация, той го разбра. Успешното бъдеще на българския туризъм е неразривно свързано с голфа. Два са основните аргументи. У нас климатично летният и зимният сезон са много къси, по три месеца плаж и сняг. Изгражда се огромна база, която девет месеца не работи, а трябва да се поддържа. Това води до около 35% запълняемост на курортите по официални данни за тази година, т. е. 65% от базата е празна. А голфът не е зависим от това колко топла е водата в морето и колко сняг има в планината.

- Има ли шанс тази игра да стане популярна у нас?

- Българските голфъри са не повече от 300, но не виждам причина да не станат 30 хиляди. У нас обаче има само шест голф игрища, а те трябва да са поне 25 като начало. И тук държавата може много да направи. Не като дава пари, а като създава регулации и като стимулира. Финансово бизнесът сам ще се справи, ако не се блъска в административна стена и с политическо неразбиране.

- Как стана така, че независимо че имаме само 6 игрища, едно от тях - “Блексирама”, бе обявено за най-доброто ново голф игрище в света?

- Американската награда, която получихме, е своеобразен “Зелен Оскар” в голфа - признание за хармония с природата. А проектът “Блексирама” от инвестиционна гледна точка преди две години получи наградата “Бентли”. Покупката на вила при нас е желязна инвестиция и неслучайно кризата го доказа. При нас стойността не пада, защото не продаваме бетон и тухли, а начин на живот и мислене. Наистина загробих 5 години от живота си, слава Богу, с признат резултат. Но без подстрекателството и подкрепата на Краси Гергов не би се получило. Основната ми цел бе да създадем нещо, което отлично да се впише в природата, без да я влошава, т. е. нещо, обратно на множеството бетонни джунгли по Черноморието ни.

България остава в периферията на международните търговци

Планове за разрастване през 2010 г. са заявили 91% от търговците на 220 водещи марки, показва проучване на CB Richard Ellis (CBRE), една от водещите компании за бизнес имоти в света. България все още не влиза в класацията на петнайсетте най-предпочитани държави за експанзия от международните търговци, показва още проучването. От таргетираните 56 страни интересът е най-голям към Германия (47%), следвана от Франция, Испания, Полша и Италия.

Най-активни остават търговците на хранителни продукти - магазини и супермаркети, ресторанти и кафенета. След тях се нареждат тези за специализирана мода - обувки и аксесоари. В дъното на класацията са секторите на електрониката, домашните потреби и луксозните стоки. Изследването е сред търговци, опериращи в Европа, Близкия изток и Африка.

Почти половината имат планове да отворят поне един магазин в Централна и Източна Европа през 2010 г. Българският пазар се разглежда в съвкупност с други малки пазари в страни като Румъния, Гърция, Сърбия, Хърватия и Македония и това забавя навлизането, коментираха от MBL. Компанията е асоцииран партньор на CB Richard Ellis и е осъществила проучването сред българските търговци.

Според Манол Гойгаджиев, мениджър търговски площи в MBL/CBRE, търговците предпочитат по-големи пазари като Русия и Полша, където разрастването може да стане по-бързо и ефективно.

Франчайз - предпочитаният модел

Търговците, които използват франчайзинг, са значително по-активни от тези, които навлизат директно. Това е и предпочитаният модел за развиващите се пазари, сред които е и българският, коментира Манол Гойгаджиев. Той посочи, че с изключение на хранителните вериги и електрониката по-голяма част от търговските модни марки, представени на българския пазар, са базирани на франчайзинг модел, както и на продажба на едро.

Според Гойгаджиев, преди да стъпят на пазари като нашия, търговците следят най-вече развитието, успеха или неуспеха на конкурентите си. Причината е, че в условия на криза не могат да си позволят грешки и се нуждаят от повече доказателства за стабилността на пазара, за да могат да оправдаят инвестиционните си намерения.

Проучването на MBL/CBRE е обхванало 110 търговци, активни на българския пазар. Петдесет и един процента от тях планират да отварят от един до два магазина през следващата година, а 27% - между три и пет магазина.

Нови марки атакуват пазара

Навлизането на нови световноизвестни модни гиганти като Peek & Cloppenburg, Gap и Inditex с петте бранда - Zara, Bershka, Pull & Bear, Stradivarius, Massimo Dutti, както и магазини на Humanic, Reserved, Sephora ще променят облика на пазара на търговски площи още през първата половина на 2010 г., посочиха от Forton и Colliers. Димитър Киферов, мениджър търговски площи във Forton, очаква положително развитие на пазара през втората половина на 2010 г. поради факта, че Западна Европа е пред преодоляване на кризата.

"През изминалата година навлязоха няколко дискаунт вериги в България, а доста модни брандове продължиха експанзията си. През 2010 г. очаквам много компании да използват ситуацията да се разширяват при добри за тях условия, които ще им дадат солидна позиция за устойчив растеж след това", коментира Иглика Йорданова, мениджър "Търговски площи" в Colliers.

Прогнозата им се потвърждава от проучването на MBL/CBRE, според което 59% от анкетираните търговци от модния сектор планират да отворят от един до два магазина през следващата година, а 33 на сто от тях са планирали от три до пет магазина до края на 2012 г.

Големите градове и моловете

Столицата е предпочитаният град за разрастване (виж графиката) на търговците, следвана от Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора. Въпреки лошите резултати от обороти, генерирани в търговските центрове извън София, над 65% от анкетираните търговци от MBL/CBRE смятат да се разрастват чрез наемане на магазини именно в търговски центрове. Като втора предпочитана локация остават главните улици на големите градове. Процентът на търговци, които искат да отворят магазини в аутлети и търговски паркове, е под 10.

В същото време Иглика Йорданова от Colliers очаква през 2010 г. да се развият нови формати, които ще отразяват ценовата чувствителност на крайния клиент като ритейл паркове, аутлет формата, дискаунт вериги. Според Йорданова в световен мащаб ще сме свидетели на структурни промени на търговските пазари, а популярността на формати като ритейл паркове и аутлети ще продължи да се увеличава.

Търговците остават оптимисти

Въпреки че през отиващата си година търговците имаха сериозни затруднения заради свитото потребление и забавеното кредитиране, по-голямата част от тях са оптимисти за настъпващата 2010 г. Ръст на оборотите прогнозират 39% от търговците на дрехи и 31% от всички останали, анкетирани от MBL/CBRE. Запазване на тазгодишните нива очакват 42% от всички запитани. Песимистите, които прогнозират спад на оборотите си, са 19% от търговците на мода и 27% от останалите анкетирани фирми.

Ниската покупателна способност на населението е основният проблем на пазара според 90% от запитаните фирми. Другите пречки за развитие са намирането на качествен персонал и високите наеми на търговските площи

Одитната институция от години посочва, че партиите не спазват законовата забрана да преотдават на фирми предоставените им помещения. При смяната на областните управители през лятото и предупрежденията, че имотите им могат да бъдат отнети, партиите нарушителки обявиха, че са прекратили договорите.

Областните управители и кметовете са предоставили помещения на 62 политически партии, 37 от които не са имали законово право да ползват държавни и общински имоти, пише в одита на Сметната палата. НДСВ, ВМРО, ЗНС, Комунистическата партия и Национално движение за спасение на отечеството са нарушили законовото изискване за "вярно и честно представяне на имущественото състояние" на партиите.

"Гергьовден" и ЗНС неправилно са вписали размера на държавната си субсидия, а РЗС, НДСВ, ВМРО и не са отчели точно разходите за наеми на местните си структури, констатират одиторите.

Най-много общински имоти под наем има БСП (виж таблицата). При проверки на място одитният екип е установил, че в 49 от тях незаконно се извършва дейност, различна от партийната. Друго нарушение на социалистите е, че са взели дарения от участници в обществена поръчка, но до приключване на одита са възстановили взетите суми.

СДС също имат голям брой държавни имоти. Към декември м. г. партията системно не е плащала наема по 40 от договорите, но по време на одита са се издължили за половината помещения. В 30 от партийните офиси се осъществявали дейности, различни от основното им предназначение.

В годишния финансов отчет на ДПС за 2008 г. не е отразена информация за приходи от преотдадено имущество, липсва и пълна информация за помещенията, ползвани по места. В представената от партията справка липсват договорите за преотдаване под наем, преотстъпване за ползване и ползване съвместно с трети лица на терените. НДСВ има близо 32 хил. лв. от преотдаване на помещения.

Получените приходи от наеми не са декларирани пред НАП, но е внесен дължимият данък. Не е отчетен и резултат от стопанската дейност. При проверки на място е установено, че в 11 от имотите се осъществяват дейности, различни от основното им предназначение.

През 2008 г. ДСБ е ползвала 69 помещения. Клуб в "Красно село" е бил даден на партията на Иван Костов от СДС на база на вътрешно споразумение, но без сключен договор, а ДСБ не плаща наем. В годишния финансов отчет на партията не е отразена информация за приходи от преотдадено имущество. Не е отчетен резултат от стопанска дейност въпреки установеното от насрещните проверки ползване на помещения не по предназначение.

За миналата година ГЕРБ е проверявана само заради предоставени й общински имоти. Установено е, че формацията е нямала законовото право да получи 14-те помещения в различни райони на страната. Незаконно преотстъпени общински имоти са установени и при партията около бизнесмена Христо Ковачки - ЛИДЕР, на която са дадени три имота.

Партия "Национално движение за спасение на отечеството" в нарушение на закона е превела част от държавната си субсидия на други формации - на "Атака", "Нова зора" и Съюз на патриотичните сили "Защита".


29.12.2009 г., с.5
„Градсокот обзавеждане” в София ще е в един стил
Павилионите, билбордовете, спирките за градския транспорт, пейките и дори химическите тоалетни в София ще бъдат подменени следващата година. Целта е тези елементи от градската среда, поставени върху общинска или държавна собственост, да бъдат с един и същ дизайн. "Искаме да въведем ред в града", каза кметът Йорданка Фандъкова. Тя добави, че всички нови договори за реклама, както и за поставянето на будки за вестници и сергии по пазарите ще бъдат съобразени с новите правила. Това щяло да помогне и за разпознаването на незаконните обекти, тъй като поне в началото те щели да се различават от типовите проекти.

Уеднаквяването на дизайна на преместваемите обекти и на рекламните елементи е залегнало в наредбата, която регламентира поставянето им. Тя е в сила от няколко месеца, но на практика ще започне да действа от догодина. В нея е записано, че поставяните в града павилиони и билбордове трябва да съответстват на типов проект. Той може да е общински или корпоративен - собственост на компанията, която ще експлоатира обекта.

Така, ако фирма за външна реклама е разработила свои билбордове, може да сложи тях и да не ползва общинските прототипи, обясниха от "Московска" 33. По наредба общинските прототипи са задължителни само за модулни павилиони и открити щандове и маси за търговия. От общината се надяват, че няма да има разностилие, тъй като големите играчи на пазара на външна реклама са много малко. Вчера те не бяха открити за коментар.

За да бъдат избрани общинските прототипи на преместваемите и рекламните елементи, е обявен конкурс за дизайн. В него могат да участват архитекти с проектантска правоспособност или архитектурни студиа. До 5 февруари кандидатите трябва да представят в общината идеите си как трябва да изглеждат преместваемите обекти, рекламните и информационните елементи, градското обзавеждане като кошчета за отпадъци и пейки, както и спирките на транспорта.

Проектите ще бъдат оценявани от жури, чиито членове ще бъдат обявени през януари, уточниха от администрацията. С най-голяма тежест при класирането ще са два критерия - естетическите качества на предложения проект и дали отговаря на функциите, с които ще се използва. Ще се оценява още какви материали са вложени, колко ще струва изработването и дали цената намалява при серийно производство.

Общината ще откупи авторските права върху прототипите, а за изработването им ще плащат кандидатите да ги поставят.

С 2.3 пункта се e понижил през декември общият индекс на бизнес климата в България, показват данните на НСИ. Показателят отразява икономическите очаквания за следващите 6 месеца сред мениджърите на компании. Така настроенията се влошават отново, след като през ноември беше отчетено първото подобрение от пролетта.

От НСИ отчитат, че влошените настроения на шефовете на компании от сектора на услугите и промишлеността имат основен принос за понижението на общия индекс. За сметка на това очакванията на строителните компании остават същите като през ноември. "По мнение на строителните предприемачи строителната активност и нивото на поръчките намаляват, като очакванията за следващите три месеца са дейността да продължи да се свива, както и по-нататъшно намаление на персонала", отчитат от НСИ. Най-много спрямо ноември се понижават очакванията на фирмите от сектора на услугите. Те обясняват песимизма си както с икономическата ситуация, така и с голямата конкуренция на пазара.

Като все по-голям проблем за предприятията се очертава свитото търсене от чужбина - над 35% от фирмите се притесняват от този факт, като делът им продължава да расте през последните месеци. Основен проблем за бизнеса обаче остава несигурната икономическа среда - 55.5% от компаниите го посочват като пречка. Общо 16% от анкетираните очакват цените да продължат да падат през следващите 3 месеца - фактор, който обикновено се отразява негативно върху производството и ограничава печалбите. Един от всеки 5 мениджъри е обявил, че пречка за компанията му са финансовите проблеми. Тази статистика не се е променила съществено през последните месеци, като общо над 21% от запитаните дават такъв отговор.