Александър Краваров, кмет на Банско: Държавата трябва да има еднакъв подход

За 2009 г. се справихме, изпълнихме си на 100% бюджета. Но тогава заложихме нещо, което беше съвсем реалистично, така че завършихме без задължения и с малък резерв. За тази година бюджетът ни като цифри не се различава от миналогодишния, той е в размер на 28 млн. лв., като единствената разлика е, че за капиталови разходи сме заложили по-малко средства. По отношение на европейските проекти, ние почти нямаме резерви за дофинансиране. Вече имаме заем от фонд ФЛАГ. Затова и тази година ще се въздържим от нови участия.

Надявам се да нямаме заеми по фонд ФЛАГ и да не търсим външна финансова помощ. Такава бихме потърсили за реализацията на големи проекти, свързани не с инфраструктурата, а с екологията.

Фирмите ще работят на по-ниски ставки, защото за тях е важно да оцелеят – по-добре е те да работят за минимална печалба и да съхранят и себе си, и хората си, отколкото да заложат на нереално високи цени, а след това никой да ни ги наеме и бизнесът им да приключи



08.02.2010 г., с. 3
Експортните сектори първи отчитат признаци на оживление
Добрите данни за износа подкрепят оптимизма на мениджърите за 2010 г.
Експортно ориентираните сектори започнаха да показват първите признаци на възстановяване в началото на тази година. Това се потвърждава както от статистиката на НСИ, така и от водещи мениджъри в имотния бранш, текстила и производството на облекла, СПА и уелнес услугите, показва проверка на „Класа“.

Още в петък финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков обяви в Народното събрание, че според данни на ЕК за ноември 2009 г. е регистриран ръст на българския износ с 3,3%. Националната статистика пък отчете ръст през ноември на годишна база от 3,76%, докато този за страните извън ЕС се увеличава със 7,89%. За 11-те месеца на годината обаче се оказва, че изнесените стоки са били за 13,67 млрд. лв. - с 18,35% по-малко от 2008 г.

Прави впечатление също така, че секторите, които първи усетиха рецесията, първи отчитат и оживление.
Цените на имотите се оттласкват от дъното
Ярко потвърждение е и ситуацията при недвижимите имоти. За „Класа“ Калоян Богданов, маркетинг мениджър в АДРЕС, обясни, че в началото на тази година активните купувачи са се възползвали от затишието, за да проведат задълбочени и сериозни преговори, за да постигнат добри цени за имотите, които са харесали.

„Така още през втората седмица на годината започна да се забеляза увеличаване на сделките. Над 90% от сключените имотни сделки са при нива около и под 50 000 евро“, обясни той. Активно продават клиенти с проблеми при изплащането на кредити, като при възможност продават по-голям имот, за да купят по-малък и с разликата да погасят част от кредита си. Много активни са и наемателите, които се възползват от ниските цени, за да купят собствен дом, коментира експертът. Според него за раздвижването са оказали влияние и предложенията на строителите за гъвкави лизингови схеми, като вече сме свидетели отново на макар и единични сделки преди акт 16.

С първите сигнали за отшумяване на кризата в Западна Европа, представители на ИТ сектора също се завръщат на пазара за имоти, каза мениджърът от АДРЕС и допълни, че две основни тенденции с противоположни знаци ще се проявят с различна сила в следващите месеци.

От една страна, първите информации, че банките започват да се преориентират от привличане на средства към „отпушване” на кредитирането вече са факт. От друга страна, съобразно общата икономическа ситуация, продавачите с финансови проблеми може още по-масово да излязат на пазара и да предизвикат допълнително, но не драстично понижение на цените. Експертът отчита раздвижване и на пазара на наемите както за апартаменти, така и за малки магазини и офиси на комуникативни места в кварталите. Завърнаха се и малките инвеститори на имоти, които преценяват, че сега е моментът на ниските цени, допълва той.

Сергей Койнов, изпълнителен директор на Forton International, пък обясни, че сега има интерес на пазара на бизнес имоти от страна на рискови инвеститори и наематели както в търговските, така и в офис и индустриалните площи. Той изрази надежда този интерес да бъде последван от повече сделки на пазара през 2010 г. в сравнение с изминалата 2009 г.

Според Таня Косева – Бошова, изпълнителен директор на Европейски търговски център, раздвижването на пазара на недвижими имоти в сегмента офис площи е започнало да се усеща още в последните няколко месеца на миналата година. “То беше предизвикано основно от стремежа към оптимизация на разходите на местни и чужди компании. Дружествата постепенно се съвзеха от първоначалния шок от световната икономическа криза и осъзнаха, че сега е моментът да се преместят в нов и модерен офис на много добра наемна цена. Раздвижването беше подсилено и от положителните сигнали за стабилизиране на икономиката, които получаваме от САЩ и Западна Европа”, категорична бе тя. Вече има и прогнози на мениджъри в бранша, според които цените не само че няма да падат още, но и дори ще отбележат ръст от 10%.

Експертите са съгласни, че големите български фабрики за текстил и облекла в момента работят и дори има фирми, които набират персонал. Равносметката от ефектите на кризата са: 30% спад в текстилния сектор и съкращаване на поне 30 000 или една-четвърт от заетите.

Особеното в този бранш е, че повечето български фирми работят по поръчки на западни партньори с 6-10 месеца преди съответния сезон, т.е. поръчките вървят с половин година напред. Все пак за трайно възстановяване ще можем да говорим едва след март, когато ще станат ясни договорите за есенно-зимния сезон и какво ще бъде търсенето. Основни западни партнъори на българския текстилен бранш са Италия, Германия, Гърция и Франция.
SPA и Wellness пазарът запазва доходност
Българският SPA и Wellness пазар също е оптимист за развитието си през 2010 г. Наред с модернизацията на санаторно-курортната сфера, която представлява най-мощният потенциал за бъдещето на SPA и Wellness индустрията, се появи нов сегмент – SPA хотели. През последното десетилетие на нашия пазар на индустрията на красотата се отбелязва бурен ръст на SPA сектора, коментира доц. д-р Бистра Димитрова от Националната спортна академия. По думите й ситуацията у нас няма да се различава от тази по света. Тя посочи данни на американския медиен концерн Daily Times, според които първи от кризата ще излязат туризмът и SPА индустрията. През май м.г. в Швейцария лидерите на световната SPA индустрия споделиха същата прогноза. 33,8% от тях посочват, че SPA и Wellness бизнесите са увеличили печалбата си. Независимо от незначителното намаляване на посещаемостта на SPA (с 15%), показателите на доходността са останали непроменени или са се увеличили.

Анализаторите прогнозират, че през 2010 г. доходите на един средностатистически SPA обект в Европа и Северна Америка ще се увеличат съответно около 1,3 млн. и 2,3 млн. щатски долара. Една от причините за възхода е, че още в навечерието на кризата се извърши известно преразпределение на перата на разходите на състоятелните хора - от предметите на лукса акцентът се измества в посока на физическото здраве и душевното равновесие. Второто основание на наблюдателите се базира на факта, че в условия на криза дребните предприятия от индустрията за красота (салони) изпитват дефицит на обичайни стоки от областта на парфюмерията и козметиката.

Затварянето на обичайните салони спомага за преориентирането на потребителите към СПА сегмента, където скоростта на стокооборота е по-ниска и запасите от стоки се изразходват по-бавно. Същевременно се наблюдава взаимно проникване на три близки области - медицина, SPA и хотелски бизнес. През последните няколко години активно се реализират тройни бизнес модели, съчетаващи медицинско и SPA обслужване с услугите по туристическото обслужване.


08.02.2010 г., с. 6
Разтоварване на нефта на 7 км в морето спасява "Натура 2000"
Най-малко 400 курса на танкери годишно са необходими, ако предпочетеният вариант за петролопровода е изграждане на пристанище
Георги Велев

georgi.velev@klassa.bg

Да бъде изградена буйова система (съоръжение навътре в морето), защото по този начин ще се намали възможността за разливи в Бургаския залив и няма да се засегнат зони, влизащи в екомрежата „Натура 2000“. Този вариант за петролопровода „Бургас – Александруполис“ е записан като предпочетен в доклад на проектната компания Trans Balkan Pipeline, който е публикуван на официалния сайт на дружеството. В него се разглеждат предимствата и недостатъците на двете възможни системи за разтоварване на петрол – на буй или на пристанище Росенец. Докладът е изготвен от консултантската компания ILF, след като българската страна поиска в края на миналата година да разгледа и двата варианта.

Предвижда се да се изградят два буя, които да бъдат на поне 7 км навътре в морето. Така туристите няма да могат да виждат разтоварването на танкерите, а и няма да се пречи на корабния трафик на пристанище Бургас, обосновават се от ILF. Най-близката част на брега до буйовете се планира да бъде в района на Поморие. Предложението е да се изградят два буя на по 2 км разстояние един от друг при дълбочина от 36 м. На тях се планира да се разтоварват кораби от типа Suezmax и Aframax. Средният товар на първия вид кораби е 150 хил. т и с него могат да се превозят по 1-1,5 млн. барела петрол.

Около 400 рейса ще правят петролните танкери годишно до Бургас, за да доставят необходимите количества суровина за петролопровода „Бургас-Александруполис“, пише още в доклада. Курсовете ще са необходими за минималното запълване на тръбата с 35 млн. т нефт годишно.

Строителството на буйови съоръжения ще струва с няколко милиона евро повече, отколкото изграждането на ново пристанище, смятат от ILF. То обаче може да се осъществи за 6 месеца, докато строежът на дига за танкерите със зона за маневриране на Росенец би отнел поне 4 години. Оттам добавят че ако българската страна избере варианта за строеж на ново пристанище, то то ще трябва да се извърши в защитената зона „Натура“. Вариантът за пристанище не е предпочетен заради трудните маневри, които ще трябва да правят корабите, за да акостират, и по-голямата вероятност от получаване на разлив на петрол.
Снимка на две колони - Системата за разтоварване чрез буй ще запази зоните „Натура 2000“.



08.02.2010 г., с. 7
Чуждестранните задължения на фирмите ни гонят €30 млрд.
Публичните разходи могат да достигнат 43,5% от БВП, твърдят експерти
Надежда Бочева

nadia_bocheva@abv.bg

Чуждестранните задължения на българските компании са съизмерими с брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни през 2010 г. Това се посочва в анализ на финансовата компания „Експат капитал“, в която управляващ партньор е Николай Василев, бивш министър на държавната администрация. Дългът е натрупан през последните години по време на икономическия бум. Част от него е към чуждестранни компании майки, включително банкови.

„Този дълг е около 30 млрд. евро, но става въпрос за вътрешнофирмени задължения, затова размерът им няма да доведе до нещо фатално за икономиката“, коментира пред „Класа“ Николай Василев. В анализа се посочва, че може да има много фирми с финансови сътресения през 2010 – 2011 г.

Ще приключи ли рецесията през 2010 г.? Това не е сигурно, твърдят анализаторите. Според тях първата половина на годината ще бъде по-лоша и ще последват увеличение на лошите кредити и сериозни отписвания на активи в банките, фалити на индустриални компании, малки и средни фирми, както и продължаваща липса на ликвидност. Прогнозата за строителния сектор е стагнация, спад в цените на имотите и турбулентен фондов пазар. Повратна точка може да настъпи във втората половина на 2010 г., ако ЕС има позитивен растеж от поне 1% дотогава.

Анализаторите прогнозират, че дефицитът тази година ще достигне до 2% от БВП, при препоръчително ниво на излишък плюс 1%.

Според експертите по отношение на публичните разходи бюджетът за 2010 г. не е малък, а прекалено щедър, особено към пенсионерите. Правителството е увеличило държавните разходи до 42,3 на сто от БВП. Те обаче могат да доближат 43,5%. В анализа се препоръчват здравна реформа и закриването на стотина болници, промени в пенсионния модел, съкращения на чиновници, приватизационни и концесионни сделки, както и инвестиции с частни средства в инфраструктурата.

Освен това е освободена и ул. "Попова шапка", където преди това са били разположени фургони и цялата й площ е била заета като строителна площадка. Припомняме, че инвестицията в мола възлиза на 180 млн. евро. Той ще има 50 хил. кв. м търговска площ, разгъната на три нива, около 200 магазина и около 35 хил. кв. м административна площ. Очаква се да бъде открит през март.

Най-накрая бяха отворени ценовите оферти за един от участъците на магистрала „Тракия“. След проблемите в предишни години се очаква тази процедура да стане модел за провеждането на търговете и за другите участъци. Играчите са известни. В крайна сметка ще се борят гръцките „Актор“ и „Терна“, както и българските „Трейс груп“ и Холдинг „Пътища“. В конкурса за строителството на участъка от Стара Загора до Нова Загора самостоятелно участват още турската компания „Доуш“, австрийската „Щрабаг“, „Главболгарстрой“ (в обединение с „Автомагистрали Черно море“, Шумен) и хърватската „Конструктор“ (с българската „Пътни строежи“ Пловдив).

Въпреки очакванията на регионалния министър Росен Плевнелиев, че в наддаването ще се включат между 10 и 15 сериозни строителни фирми, в началото на януари оферти подадоха 8, повечето от тях - участници и в проваления конкурс през 2008 г.

Този път, за да гарантира тръжната комисия, че няма да има изтичане на информация за съдържанието на офертите, бяха въведени специални мерки за сигурност. Нещо повече: документите бяха заключени в огнеупорна каса, в специална зона в Министерството на отбраната. Тя бе снабдена с мерки за сигурност, чийто конкурент може да бъде само НАТО. Членовете на оценителната комисия също бяха изолирани във военното министерство, без телефони, а всяко тяхно действие се записваше от камери, за да се гарантира честността на търга.

Съмнения обаче не липсваха

Два дни преди отварянето на офертите в интернет бяха публикувани ценовите предложения на част от компаниите и информация, че класирането вече е направено. Според тях най-ниска цена е предложило обединението между „Главболгарстрой“ и „Автомагистрали Черно море Шумен“ - 61 542 509 евро. Според неизвестния засега източник на второ място е класирана турската компания „Доуш“ с цена 68 966 000 евро, а на трето – обединението между „Трейс груп“ и СК-13 с предложение да строи за 75 554 112 евро.

Но догадките не приключиха с това. В публичното пространство излезе информация, че най-ниските цени са предложени от конкурентите „Трейс груп“ и Холдинг „Пътища“. След отварянето на офертите действително се оказа, че „Трейс“ предлага най-ниска цена. А тъй като именно тя е водещият критерий при избор на изпълнител, съмненията се засилиха.

Те се подхраниха и от факта, че „Главболгарстрой“ и „Автомагистрали Черно море Шумен“ и „Доуш“ са декласирани от надпреварата. Засега мотивите за отстраняването им са тайна, но е факт и друго - техните ценови оферти не са оповестени. За сметка на това причините, поради които се отстраняват 4-те фирми, ще станат известни заедно с името на победителя в конкурса. Който и да е той, може да преговаря с отстранените компании, които да станат негови подизпълнители.

Подобна бе и конкурсната процедура за избор на разпространител на винетните стикери. Дисквалифицираните в крайна сметка не обжалваха, защото преговаряха с избрания в конкурса победител.

Чака се подробна финансова обосновка

„Магистрали Трейс“ предложи да построи отсечката за 137 868 000 лв., което се оказа близо три пъти по-малко от най-скъпата оферта - 373 641 762 лв. на Холдинг „Пътища“. Другите компании, минали през ситото на оценителната комисия – двете гръцки „Терна“ и „Актор“, пък предложиха съответно 247 608 078 лв. и 292 177 350 лв.

От така подадените оферти веднага стана ясно, че обединението „Трейс“ от раз е изпълнило „условието“ за 30% по-ниска оферта от средната, дадена от участниците в конкурса. Затова сега на „Трейс“ им предстои да убедят оценителната комисия, че за около 4 млн. лв. на километър ще успеят качествено да построят магистралния участък. Заради подобни ситуации в тръжните книжа е включено изискването при оферта, по-ниска с 30 на сто или повече от средната за участниците, да се дава подробна финансова обосновка. До месец трябва да знаем отговорите на всички тези въпроси.

При всички случаи „Тракия“ - най-дълго строената, най-обещаваната, най-скандалната, най-приоритетната за няколко поредни правителства, но все още недовършена магистрала, отново получи своя шанс.


08.02.2010 г., с. 11
Малките глоби не стряскат големия мол
11 нарушения за 550 лв. са нищо пред 1 предупреждение за спиране на обекта
С 11 установени нарушения молът на столичния бул. „Ситняково“ „Сердика център“, в който са вложени 180 млн. евро, ще трябва да заплати колосалната сума от... 550 лв. Излиза, че за всяко доказано нарушение инвеститорите трябва да платят средно по 55 лв. Нищо че заради строежа в продължение на месеци движението по един от основните софийски булеварди бе приклещено само в едно платно. Или че вътрешните улички на квартала се бяха превърнали в строителна площадка и там са били разположени фургоните, в които спят строителите... За сравнение - само за паркирането в зелена площ в кварталите на столицата може да отнесете акт за 50 лв., за невзета касова бележка ви санкционират със същата сума. Толкова ще платите и ако ви хванат, че говорите по телефона (без хендсфрий), докато шофирате.

Излиза, че мениджърите на мол „Сердика“ въобще не са се стряскали от наложените им глоби, защото решиха да спазят предписанията на общината едва когато надвисна опасността от спиране на обекта. Добре че кметицата отиде на място, за да инспектира дали всичко е изпълнено, и бързо-бързо оградите и тротоарите бяха освободени, а фургоните разчистени.

Оттук нататък остава да чакаме кога и как инвеститорите ще изкупят „греховете“ си пред столичани, като ремонтират езерото в Борисовата градина и част от парка в „Гео Милев", каквито са допълнителните предписания на общината. Дотогава молът ще бъде отворен и печалбата на собствениците му ще се трупа.


08.02.2010 г., с. 16
Бизнесът настоява да получава одобрението до три месеца
Компании чакат по две години, за да купят морално остаряло оборудване
Фирмите са получили досега символично финансиране от ЕС.Маргарита Димитрова
Идва време, когато ще се молим на фирмите да кандидатстват по европрограми. Това прогнозира председателят на БТПП Цветан Симеонов. В края на миналата седмица палатата събра представители на български компании, неправителствени организации, консултанти и експерти да обсъждат проблемното усвояването на европарите у нас. Според Симеонов половината време мина, а реалните пари от ЕС, влезли в нашата икономика, са нищожно малко. Истината е, че процесът на усвояване на евросредства в България е спрял. На пръсти могат да се изредят отворените процедури по програмите. А това е много жалко, особено в периода на кризата, коментира Петър Стоянов, председател на Българската асоциация на микропредприятията. Той припомни, че е бил обявен за еретик, когато е прогнозирал, че ще успеем да усвоим едва 20-22% от ресурса, определен за страната ни. Българските фирми все повече се демотивират да кандидатстват по европейските проекти, защото прекалено бавно идва реално финансиране. По ОП „Конкурентоспособност”, програмата с най-голямо значение за бизнеса, времето от кандидатстване до одобрение най-често е между една и две години. За този период коренно се променя пазарната картина. А оборудването, което фирмата трябва да купи накрая, е вече морално остаряло.

Парите идват със закъснение

Наблюдаваме бенефициенти, които се отказват да кандидатстват, коментира Ралица Райчева, юрист в „Елана инвестмънт“. Райчева обясни, че бенефициентите са задължени да представят спецификация на машините. Но с времето въпросните предварителни спецификации стават неразделна част от договора и се превръщат в задължителни. Когато дойде моментът за самото възлагане на поръчката, обикновено са минали 6 месеца, дори 1 година, машината е остаряла, в някои случаи дори е спряна от производство. Но получателят на финансирането няма право да купи друго оборудване за същите пари, щом са променени параметрите. Би трябвало предварително представените характеристики да бъдат минимални. Защо не е възможно със същите пари да вземеш по-добра машина със същото предназначение, недоумява юристката. Според нея сериозен е проблемът в Програмата за развитие на селските региони. Голямата част от проектите са подадени преди повече от една година, производителите са променили параметрите на оборудването и кандидатите сериозно се замислят дали да не оттеглят участието си. В много случаи и цената също е вече различна, защото офертите са актуални в рамките на 5 месеца.

В момента се спрени и общинските мерки – 321 и 322 по ПРСР. Общините, които са спечелили проекти, трябва да провеждат обществени поръчки. Длъжни са да представят правна документация, но няма срок, в който идва отговорът от фонд „Земеделие“. Има правен вакуум: общини са изпратили проектна документация, имат готовност да възложат поръчката, но с месеци чакат отговори от фонда. През това време обаче изтичат сроковете по договора.

Да има реални срокове

Спешно трябва да се изгради една работеща схема за всички оперативни програми, които засягат не само бизнеса, но също общините и браншовите организации. Времето от кандидатстването до одобрението на проекта трябва да е заковано в рамките на три месеца, предлага Марияна Кукушева, председател на УС на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. По нейна информация много бенефициенти със спечелени проекти сега се готвят да плащат санкциите и да се отказват. Тя смята, че подобно развитие на нещата ще предизвика нова вълна от безработица след юни. Голяма трудност за фирмите е и 5-годишният мониторинг, който започва да тече след реализирането на проекта. „Разбирате ли колко страшно става? Възможно ли е, особено в условия на криза, пет години след приключване на проекта да успееш да запазваш работните места, дейността си, да увеличиш капитала. Това ще срути много от българските бенефициенти и причината няма да е само световната стагнация, но и вътрешната икономическа криза. В другите държави от ЕС мониторингът започва от момента на одобрението на проекта, припомня Марияна Кукушева.

До края на март се очаква да излезе новата схема на ОП “Конкурентоспособност“. Сигурна съм, че ще кандидатстват само отпаднали при миналата покана фирми, нови няма да се осмелят, прогнозира Лучия Илиева, управител на „Лимасол консулт“, която от години разработва проекти с европейско финансиране. Според Илиева бизнесът изключително трудно се справя с условията. Тя даде за пример варненска фирма от електротехническия бранш, която е спечелила проект за производствени мощности за обработка на ламарина. Одобрението дошло след година и половина изчакване, но през това време Е.О.Н сменили елтаблата с пластмасови. Чиновниците не разрешили да се преработи проектът и от фирмата подписали декларация, че се отказват от идеята си и финансирането й. Тези хора са разочаровани и повече няма да опитват, категорична е Лучия Илиева.

Един от начините да се преодолеят слабостите на администрацията, която работи с европроекти, е да се приложи същият критерий за оценка както към кредитните инспектори в банките – колко финансов ресурс е пласиран към фирмите и гражданите, смята Цветан Симеонов.

Представителите на бизнеса се обединяват и около идеята, че отговорността за усвояването на еврофондовете трябва да се концентрира в много висок пост, например вицепремиер, който да се занимава единствено с тези проблеми.
Вдигат авансовото финансиране на общините до 50%
Общините, които имат одобрени проекти по мерки 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 322 „Обновяване и развитие на населените места” по ПРСР, вече ще могат да получават 50% авансово. Това предвиждат изменения в наредбите за прилагането на двете общински мерки по програмата, които ще влязат в сила на 9 февруари, след публикуването им в Държавен вестник.

Всички общини с одобрени инвестиции по ПРСР, които вече са поискали авансови плащания, могат в срок от 45 дни от публикуването на наредбите, да подадат в ДФ „Земеделие” молба за получаване на 50% от договорените средства. Старите разпоредби даваха възможност авансовото финансиране да е в рамките на 20%.