Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби

Във второто отделение, наречено Пресвято място (Светая Светих), е имало само един предмет, наречен ковчега на завета (Изх.25:10-22). Бил е направен от дървото ситим, обковано със злато, и е имал размери 1.25 Х 0.75 Х 0.75 метра. Върху него се е поставял капак, направен от чисто злато, който се е наричал умилостивилище, очистилище или седалище на благодатта. Капакът е имал корона, отлята от злато - същата, както върху кадилния олтар. В този ковчег Моисей е поставил десетте заповеди, написани на две каменни плочи със собствения пръст на Бога (Вт.10:4,5). За известно време ковчегът е съдържал и едно златно гърне, пълно с манна, и Ароновия жезъл, който е процъфтял (Евр.9:4). Над умилостивилището са били поставени два златни херувима - единият е стоял в единия му край, а другият - в другия край (Изх.25:19). За тези херувими се казва, че те "ще прикриват с крилата си очистилището, като ги разпростират върху него, а лицата им ще са едно срещу друго над умилостивилището". Тук Бог е общувал със Своя народ: "И там ще се виждам с тебе (Моисей); и отгоре на умилостивилището, между двата херувима, които са над ковчега на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ти заповядам за израилевите синове" (Изх.25:22). Божият закон, вместен в ковчега, е великото правило за пълноценен човешки живот. Този закон е произнасял смърт за престъпника, но над него е било поставено очистилището, което по силата на умилостивението е давало прошка на каещия се грешник. Така в делото на Христа, символизирано чрез службата на скинията, "милост и вярност, правда и мир се целунаха" (Пс. 85:10). Ковчегът на завета е показвал как Бог ще съчетае правдата и милостта си и представял крайната цел на спасителния план: "Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде" (Ер. 31:33). Така човекът ще бъде обновен и прославен.

21. ОЧИСТВАНЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО

(коментар върху кн. "Даниил" - 8:13,14)

Извършваните в светилището служби могат да бъдат групирани в две категории, в зависимост от това къде са се извършвали - дали в Светая или в Светая Светих. Второто отделение е било използвано само един ден в годината, докато първото отделение - всеки ден. Затова първият тип служби се наричат ежедневни. Най-важната част от тях е била тази, която се е извършвала за отделните личности. Каещият се грешник е донасял приношението си до вратата на скинията и поставяйки ръката си върху главата на жертвата, е изповядвал греха си, като по този начин фигуративно го е пренасял от себе си върху невинното животно. Тогава агнето е било заколвано от неговата ръка и кръвта се е занасяла в Светая и се е пръскала пред завесата, зад която е бил ковчегът, съдържащ Божия закон, който грешникът е нарушил. Така символично грехът се е пренасял от грешника чрез кръвта в светилището (Лев.4:1-21). Казаното важи за човек, който е от свещенически род. Ако обаче приносителят е от обикновения народ, приношенията пак се внасят в светилището, но не пряко, а чрез личността на обслужващия свещеник (Лев.4:22-35 и 6:26). Греховете на Израил са се натрупвали в светилището, то се е омърсявало и е трябвало да бъде очиствано. Чрез специална служба неговите отделения и олтарите трябвало да "се очистват и освещават от нечистотата на Израилевите чеда." (Лев.16:19). Веднъж в годината, във великия ден на умилостивението, само първосвещеникът е влизал в Светая Светих, за да очиства светилището. С тази дейност е приключвала целогодишната служба. Подробни описания за нея намираме в "Левит" - 16 глава.

Денят на умилостивението, Великият ден, в Израил се е считал за особено свят и не се е вършела никаква работа в него. Бил е фиксиран точно на десетия ден от седмия месец тишри, който отговаря на нашите септември-октомври. Който не е смирявал душата си в този ден, е бил отхвърлен от Израил - не е доживявал другата година (Лев.23:29). Десет дни преди това се е чувал гласът на тръбите, които са оповестявали на целия еврейски народ, че трябва сериозно да се замисли за поведението си, тъй като наближава Великият ден. След като първосвещеникът е извършвал определени процедури, за да се подготви за службата, при вратата на светилището са били донасяни два козела. Чрез жребий се е определяло кой да бъде "за Господа" и кой "отпущаем". Козелът за Господа е трябвало да се заколи като приношение за греха на народа. Първосвещеникът е занасял кръвта му отвъд завесата и е попръсквал капака на ковчега на завета - умилостивилището. "И да направим умилостивение за светилището поради нечистотиите на израилевите чеда и поради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за скинията на събранието, която стои между тях сред нечистотиите им." (Лев.16:16) Оттук се вижда, че службата на умилостивението е имала за цел да очисти предметите в светилището, народа и разбира се, самия първосвещеник. Кръвта на заклания козел е преминавала през цялото светилище чрез първосвещеника, стигала е до най-святото място, до ковчега на завета, където се е срещала с обвиненията на Божия закон. С този си преход тя е поемала вината, натрупана през годината, след което се е насочвала към другия козел. "И да тури Арон двете си ръце на главата на живия козел и да изповяда над него всичките беззакония на израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове, и да ги тури върху главата на козела. И да го проводи в пустинята с ръката на определен човек, и да понесе козела на себе си всичките им беззакония в необитаема земя; така да пусне яреца в пустинята." (Лев.16:21,22) Докато козелът не се отпрати в пустинята, дотогава народът не се е чувствал освободен от товара на греха. Затова, докато се е извършвала службата, народът мълчаливо е гледал всичко, потънал в смирение и молитва към Бога.

Чрез тази годишна служба, единствена от втория тип - служба, извършвана в Светая Светих - на народа се давали важни уроци относно умилостивението. В приношенията за грях, принасяни през цялата година, на мястото на грешника е заставал невинен заместник, жертва, но кръвта й не е можела да направи умилостивение за греха. Тя е била само средството, чрез което грехът се е пренасял в светилището. Чрез кръвната жертва грешникът е признавал авторитета на Божия закон, изповядвал е вината си и вярата си в Този, Който "щеше да вземе греховете на света", но не е бивал напълно освобождаван от осъждането на закона. Той си е излизал простен, примирен, но не и очистен. В деня на умилостивението първосвещеникът, достигнал с кръвта на жертвения козел чак до очистилището, е вземал в качеството на ходатай греховете върху себе си и е напускал светилището, за да ги стовари върху главата на отпущаемия козел. Тази символика е представяла Божието изкупително дело в неговата заключителна фаза.

Светилището е било направено по даден образец. То е представлявало в символичен вариант действителни събития, които ще настъпят след идването на обещания Спасител. Жертвите въплътявали Исус Христос - "Агнеца Божий, Който взима греховете на света" (Йоан 1:29). Свещеник и първосвещеник е пак той: "Защото Христос не влезе в светилище с ръка направено, което бе праобраз на истинското, но в самото небе, за да се яви пред лицето на Бога за нас" (Евр.9:24). Това означава, че жертвата, свещеническата и първосвещеническата служба са представлявали трите вида дейности, които Исус ще извърши, за да даде прощение, примирение и чистота на обичащите Го души. С раздирането на завесата в Ерусалимския храм Бог преустановил символичните служби, защото символът и образът се срещнали, когато Исус издъхнал на кръста - жертвата вече е дадена. С възнесението Си Исус поел функцията на небесен първосвещеник: "Той направи очистване на греховете ни и седна отдясно на величието на небето. А краят на това, което говорим е, че ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на величествения престол на небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек" (Евр.1:3; 8:1,2). Денят на Петдесетница с изливането на Светия Дух открива, че небесното светилище е започнало своето функциониране, тъй като елеят е потекъл и светилникът е запален (Деян.2:1-18). Подобно на старозаветните свещеници Исус дава на всяка молеща Го душа прощение и примирение. Той (по силата на собствената Си кръв) прехвърля вината върху Себе Си и я внася за разглеждане във Вселената. Но това не може да продължава безконечно. Ще дойде ден, когато на греха като явление трябва да се сложи край, т.е. светилището да се очисти и вината да се стовари върху главата на "отпущаемия козел". Даниил получи привилегията със собствените си очи да види блясъка на небесното светилище, престола на Бога, където "хиляди по хиляди Му служат и десетки хиляди стоят пред Него" (Дан.7:10). Даниил видя последната част на ходатайствената служба, когато "съдилището ще седне и книгите ще се отворят". Той видя и великия първосвещеник, който изглеждаше като "Син Човешки и идваше с облаците небесни, и застана пред Стария по дни" (Дан.7:13). Това ще стане във Великия ден на очистване на светилището. В този ден Бог ще изтрие греховете на Своя народ и ще му даде достойнство, за да бъде пълноправен жител на Вселената; спасените да се чувстват и да бъдат възприемани като души, които сякаш никога не са съгрешавали. "Тогава останалите на Сион и оцелелите в Ерусалим, всички, записани като живеещи в Ерусалим, ще се наричат святи" (Ис.4:2,3). Христос ще облече своите верни в собствената Си правда, за да може да представи на Отца Си църквата "славна, без петно или порок, или нещо подобно" (Еф.5:27).

"Отпущаемият козел" представя Сатана, прекия подстрекател на всички грехове. Правдата изисква Сатана да понесе последното наказание. Христовото дело за изкупването на човека и за очистване на Вселената от грях ще завърши с премахването на греха от небесното светилище и с възлагането му върху Сатана. По този начин при Второто и при Третото Си идване Бог ще се срещне с три групи разумни творения. Вярващите в Христа, които са изповядали греховете си и са възприели Неговата благодат, ще бъдат облечени в Христовата правда. Втората група хора са неправедните, които ще се срещнат със своята вина. Третата група разумни същества са Сатана и падналите ангели. Те ще се срещнат не само със своята вина, но и с вината за подстрекателство, чрез което са карали праведните да съгрешават. Изпъждането на "отпущаемия козел" в пустинята съответства на времето между Второто идване на Исус и Третото Му идване, период от хиляда земни години, когато Земята ще се върне в първоначалното си състояние - пуста и неустроена, бездна. Тогава единствените й обитатели ще бъдат Сатана и падналите ангели. Те ще бъдат оковани с веригите на самотата, бездействието, размишлението и обвинението (Откровение 20 гл.). След това Исус ще дойде, за да потърси сметка от неправедните, от Сатана и демоните. Те ще бъдат унищожени, а земята - обновена, пресътворена, върната в първоначалния й Едемски замисъл. На нея спасените ще живеят вечно заедно с Исус и Отец (Откровение 21 гл.).

КОГА СВЕТИЛИЩЕТО ЩЕ СЕ ОЧИСТИ?

Пророкът получава отговор - до 2 300 денонощия. Един пророчески ден съответства на една буквална година (Езекиил 4:6). Следователно след 2300 години ще започне службата за очистване на светилището. Няма обаче начална дата, за да прибавим към нея две хиляди и триста години. Освен това ангелът казва на Даниил, че "видението се отнася за далечни времена", което показва, че говори за небесното светилище, а не за земното, което по времето на Даниил е било разрушено. Единадесет години по-късно Даниил, молейки се горещо за своя народ, научи повече по този въпрос.

"Познай прочее и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до Месия..."(Дан.9:25)

Има три декрета за съграждане на Ерусалимския храм, разрушен от Навуходоносор II: декрет на Кир от 537 г.пр.Хр. (Ездра 1 и 3 гл.), декрет на Дарий I от 520 г.пр.Хр. (Ездра 6 гл.) и декрет на Артаксеркс от 457 г.пр.Хр. (Ездра 7:1-26). Първите два засягат само реставрирането на храма. Последният говори за даване на пълна автономия на еврейската държава и възстановяване на религиозните и граждански права на еврейската нация, за което е упълномощен Ездра. Следователно третият указ ще ни послужи като отправна точка. Като вземем под внимание, че Ездра е използвал еврейския календар, според който годината е започвала през есента, разбираме, че началната точка на пророческия период е есента на 457 г.пр.Хр. Когато прибавим към нея 2300 години, стигаме до есента на 1844 година. В символичното богослужение има дати за по-специални празници като Пасхата, Петдесетница. Тези образци са намерили своето изпълнение не само относно събитието, но и относно времето. Така например на 14-ия ден от първия месец, в същия ден и месец, в който петнадесет столетия се е колело пасхалното агне, Христос, след като яде с учениците Си пасхалното агне, учреди Господната вечеря. Същата нощ Той бе хванат, за да бъде разпнат и умъртвен. И като подобие на сплетения сноп възкръсна на третия ден "и за умрелите стана начало" - пример за всички, които ще бъдат възкресени, за да наследят вечен живот. Десетият ден от седмия месец (Великият ден на умилостивението, времето на очистване на светилището) през 1844 година се е падал на 22 октомври. От 22 октомври 1844 година Небесният първосвещеник е започнал службата на умилостивението. Това означава, че ние живеем в последните секунди на човешката история!

Този огромен период визира и други важни събития: "Седемдесет седмици се определиха заради твоите люде и заради светия ти град, за да се свърши престъплението и да се довършат греховете, и да стане умилостивението за беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресвятото" (Дан.9:24). В оригинала е употребена думата "отрязвам" (седемдесет седмици се отрязаха) - нещо, което убедително показва, че става дума за периода от 2 300 денонощия. Бог отдели 490 години за еврейския народ, даде му благодатен период. "Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките места, и ще ви доведа в земята. И ще ви дам ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, за да правите съдбите ми и да ги извършвате." (Изх.4:24-27) Уви, след това не се е реализирало! След завръщането си от пленничество еврейският народ не довежда докрай започнатата реформа. "Умилостивението за беззаконие" обаче не е поставено в зависимост от човешка воля. Предложената чрез Исус вечна правда и помазването на "Пресвятото" (небесното светилище) - също.

"От излизането на заповедта, да се съгради наново Ерусалим до Вожда Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради отново стената и улиците, макар в усилни времена. И след шестдесет и две седмици ще бъде посечен Месия, но не заради себе си; и людете на вожда, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на войната ще има определени опустошения." (Дан.9:25,26)

(фигурата от темата)

В 408 г.пр.Хр. завършва възстановяването на държавата на евреите - точно "седем седмици" (49 буквални години) след 457 г.пр.Хр. За това, че времената са били усилни, ни свидетелстват еврейската история и библейските книги на Ездра и Неемия. Вторият период се състои от 62 седмици, или 434 години. Те, събрани с 49 години, трябва да ни отведат до Месия. Името Месия (на гръцки Христос) е титла, която Исус от Назарет получи при Своето кръщение (Деян.10:38; Лука 3:21,22; Ис.61:1,2). Годината е 27 след Христа, годината на Христовото кръщение. А последната от седемдесетте седмици? Какво ще стане през нея?

"И ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще престанат жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят, и до свършването на времето гняв ще се излее върху запустителя." (Дан.9:27)

След три години и половина Исус е разпънат на кръст (точно в средата на последната седмица), завесата на храма се раздира и жертвеното животно избягва (Мат.27:51). Но Бог продължава да предлага Своята кръв на разпъналия Го народ още три години и половина. Исусовите ученици проповядват Евангелието само на еврейския народ, само на изгубените овце от Израил (Мат.10:5; 15:24). Краят на този период е съпроводен с две важни събития: смъртта на първия мъченик за Исусовата вяра (дякон Стефан) и първата среща на младежа Савел с Евангелието. Това е 34 г.сл.Хр. От тази година нататък ролята на еврейския народ като Богоизбран е приключена. Евангелието ще се разпространява чрез нов тип организация - църква.

Тридесет и шест години по-късно римските войски обсаждат Ерусалим. След продължителна обсада градът е превзет с пристъп и въпреки усилията на император Тит да запази храма, той е унищожен. "Людете на Вожда" - да, наистина, римските войски се явяват инструменти в Божиите ръце, средство, чрез което би трябвало да се вразумят неговите люде. От този момент в центъра на историческите събития ще стои Христовата църква, която става наследница на Божиите обещания.

22. ОТВЪД ВИДИМОТО

Даниил е научил за тези неприятности. Представата му за проблемите на малкото хора, отишли в пустите земи, за да издигнат храм на Всевишния и да живеят съгласно Неговите изисквания, е била обогатена и с пророческо видение. Може би Божият Дух го е пренесъл напред в бъдещето и му е показал следващите години, през които храмът стои недовършен и пуст. При вида на тази тъжна гледка сърцето на пророка се е свило от болка. Във видението той не е могъл да получи някакъв добър съвет, да види някакъв изход, това е било просто "явление" - наниз от случки без никакъв коментар. Затова Даниил остава потънал в размишления. Той е човек в напреднала възраст. Вярната му служба в двореца му е осигурявала спокойствие, почит и богатство. Но какво са те за него, за човека, който от юношеските си години живее с проблемите на Божия народ? И сега, вече към края на живота си, може ли да стои със скръстени ръце и да не се опита да направи нещо за народа си? Той има голям авторитет в двореца и естествено би повлиял на Кир да се ускорят някои процеси, но дали това е по Божията воля? Даниил не смее да предприеме нещо съществено, без да има Божието одобрение. Затова отпърво отива заедно със свои приятели на едно сравнително усамотено място близо до река Тигър, за да потърси своя Бог в молитва и пост. В случая постът е частичен - ограничаване на храната, за да бъде личността в постоянна готовност да възприема Божията воля. Пълният пост е за кратко време и включва пълен отказ от храна и вода (виж Йоан 3:7,8). Дните се нижат бавно и мъчително. По необясними за Даниил причини небето мълчи. Но пророкът не се отчайва. Той знае, че Бог никога няма да го остави в неизвестност - това не е присъщо на Неговата любвеобилна природа. Как ще получи отговор, никой не е в състояние да каже, но едно е сигурно - отговор ще има. Така се изнизват цели три седмици.

"И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, когато бях при брега на голямата река Тигър, като повдигнах очите си, видях и, ето: един човек, облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазко злато. Тялото му бе като топаз, лицето му като изгледа на светкавицата, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му като глас на много народ. Само аз, Даниил; видях видението (явлението); а мъжете, които бяха с мен, не го видяха, защото голям страх ги нападна и те побягнаха да се скрият. И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мен и енергията ми се обърна в тление, та останах безсилен. Чух обаче гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му, аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята." (5-9)