Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби
Изтегляне 2.81 Mb.
|
|
От притчата се вижда съвсем ясно основната причина за продължителното изследване на злото: трябва внимателно да се отделят стръкчетата на пшеницата от тези на плевелите, а това може да стане само на определен етап от тяхното развитие. Става ясно и защо Бог забавя своята намеса: да не би, изтръгвайки плевелите, да убие някое крехко пшеничено стъбълце. Вижда се и това, че злото е дошло отвън. То е било посято в нашия свят от противника на Бога, когато "човеците спели", тоест когато Адам и Ева са проявили невнимание. И наистина, според първите глави на Библията земята е била създадена красива, без никакво петно от зло и грях. В душите на Адам и Ева са били посети "добри семена", но нещо се е случило. Въпреки предупреждението да се пазят и да охраняват красивия свят (Бит.2:15), те са се поддали на изкушението. И още оттук се вижда, че Бог предупреждава, но не ограничава. Той никога не посяга на правото на избор. Човекът е бил създаден свободен, свободен дори и да се погуби, ако поиска. Има изключително съвършенство и красота в замисъла да се създават нови творения, с които Творецът да общува като с приятели, като с равни! Един безкраен Бог, на Когото са подчинени всички закони, Който поддържа всичко - от атома до мозъка - е Господар и в същото време пътник, Който тихо чука на вратата на човешкото сърце: "Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" (Откр.3:20). Правото на грешника заедно с всички трагични последици, произхождащи от това, е гаранцията за нашата свобода. В този смисъл грехът не е произлязъл от нещо недогледано в Божието творение, не е дошъл като резултат на някаква фатална грешка, той е осъществения риск на изключителната любов и съвършенство, с които Господ е надарил разумните творения, давайки им правото да имат свой автономен, вътрешен свят (Римл.7:22). В какво се състояло провинението на първата човешка двойка? Възможно ли е един забранен плод да донесе толкова тежки последици? Нима Бог е толкова жесток? Не! Колко нежно Той се обръща към Адам след грехопадението: "Адаме, къде си?" (Бит.3:9). Човече, къде си? Защо не ме търсиш? Защо стоиш отчужден от Мен? Много преди да попитаме Бога къде е, Той нас е питал! Голямото провинение на първите хора не се е състояло толкова в яденето на забранения плод, колкото в последвалото го решение да живеят изолирано от Бога, да скъсат връзките си с Него. Сега вече Той не им е нужен и появата Му внася само объркване и смут. Този въпрос: "Къде си, човече, защо бягаш от Мен?" с горест и болка се повтаря на много места в Писанието: "Чуйте, небеса, и слушай, земльо! Господ говори: Синове възпитах и отгледах, но те отстъпиха от Мен. Волът познава стопанина си и оселът яслите на господаря си, но Израил не знае. Людете Ми не Ме разбират!" (Ис.1:2,3) "Защото две злини сториха Моите люде: оставиха Мене, източника на живата вода, и си направиха ровове, ровове разпукнати, които не могат да държат вода!" (Ер.2:13) Колко хора и досега отместват погледа си от Бога, от Източника на живота, и търсят в този свят други източници за задоволяване на висшите потребности на човешкия дух! За Бога няма място в нашите планове, Той е изместен от ежедневните проблеми, от децата, от парите, от професията, от пенсията, от алкохола, от удоволствията, от разврата - от безброй много неща, които не могат да задоволят нуждите на човешката душа. И като резултат тя започва да боледува, да деградира. В Свещеното писание грехът в повечето случаи се представя като тежка морална болест, обхванала цялото човечество и предаваща се по наследство (Пс.51:5). "Сърцето е измамливо повече от всичко и твърде болно, кой може да го познае?" - пита пророк Еремия (Ер.17:9). Грехът внася хаос в чувствения свят, там където са най-нежните струни на човешката душа. Оттам метастазите плъзват и към интелектуално-мисловната дейност: "Защото отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли: прелюбодейства, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства, коварство, похотливост, поглед лукав, хулене, гордост, безумство" (Марко 7:21,22). Грехът нанася поражения и върху съвестта - този тайнствен Божи глас в човека. "Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава, но с това не съм оправдан..." - пише апостол Павел до коринтяните, имайки предвид житейския си опит. Когато е гонил християните, когато ръцете му са били оплискани с кръв, съвестта не само че не го е осъждала, но одобрявала всичките му жестокости. В Писанието се говори за "прегоряла съвест" (1Тим.4:2), "осквернена съвест" (Тит1:15), "лукава съвест" (Евр.10:22). Най-трагичното обаче е, че грехът парализира човешката воля: "Защото, според вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?" (Римл.7:22,24). Човекът е неспособен да осъществява доброто, той може само да мечтае за него. И когато дойде моментът на решението да се следва добрият път, да се вслушаме в пробудения глас на съвестта, тогава се установява, че сме стегнати в стоманени прегръдки и нямаме сили да сторим това, което искаме. Колко алкохолици в този свят издигат глас към Бога да им помогне, защото се чувстват неспособни да се откажат от порока? Колко хора се валят в калта, измъчени и неудовлетворени, но неспособни да се изправят на краката си? Колко копнеят да променят посоката на живота си, но нямат сили да го сторят? На фона на тази трагедия, на тази обреченост, какво трябва да направи Бог? Да наказва ли? Сам Той ни пита: "Защо да ви бия, когато се бунтувате? Защото всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло: от стъпалата на краката до главата няма в тялото здраво място, но струпеи, синини и гнойни рани, които не могат де се изстискат, превържат или омекотят с масло?" (Ис.1:5,6). Не, Бог не иска да наказва, Неговото сърце не би позволило да "бие" страдащите Свои създания! На болния човек му е нужно лечение, а не обвинение и наказание! "Гледах в нощните видения и ето, Един като човешки син идваше с облаците и стигна до Стария с дни, и Го въведоха пред Него. И Му се даде власт и слава, и царуване, за да Му служат всички народи, племена и езици: властта Му е вечна и няма да премине, и царството Му няма да се разруши." (13 и 14 стихове) Човешкият Син е Господ Исус Христос. Чрез чудото на въплъщението Той навлезе в проблемите на страдащото човечество, срасна се с тях. Преминавайки през всички парещи болки на заболялата човешка душа и споделяйки ги с нея, Той успя да й предложи две неща: изцелителна сила, която апостолите нарекоха Божия благодат и мир, идващ от очистването на човешката съвест от "мъртвите дела на греха" (Евр.9:14). И наистина, кой може да утеши пробудилата се съвест? Колко трагедии е предизвикала! Колко хора слагат край на живота си, подгонени от обвиненията й? Кой е в състояние да ги успокои? Кой има тази власт да смъкне товара на обременената ни съвест? Само Един - Исус Христос! Той може да го смъкне, защото самият Той го пое: "Той наистина понесе нашата печал, и със скърбите ни се натовари...Наранен бе заради престъпленията ни, бит биде заради беззаконията ни. Наказанието бе на Него заради нашия мир и с Неговите рани се изцелихме." (Ис.53:4,5) "Човешкият Син дойде да потърси и спаси погиналото." (Лука 19:10) Пророчеството обаче ни открива, че Неговото дело, започнато на земята, продължава и на небето. Какво още трябва да се направи? От какво още се нуждае болният човек? Нека да си представим, че разбойникът на кръста, който се обърна към Исус и получи опрощение, и майката, чийто син е убил, са спасени. Как ще живеят заедно? Как ще се гледат в очите? Няма ли пробудилата се съвест на бившия разбойник, сега вече чувствителна и фина, непрекъснато да му припомня греха? Няма ли да се чувства нищожество? Няма ли непрекъснато да се срамува? А възможно ли е майката да го приеме като равен, като такъв, който никога не е съгрешавал? Няма ли неговото присъствие винаги да й напомня преживения ужас, няма ли да си представя окървавения труп на своето дете, отчаяните писъци за помощ? Какъв рай би било това? Има и още един проблем: "Защото цялото създание с нетърпение очаква откриването ни като синове Божии" (Римл.8:19). Непадналите в грях светове ни съжаляват, съчувстват ни, но не са в състояние да ни приемат като равни! Виждайки всички наши недостатъци, те не могат с категоричност да кажат кой наистина е Божи син. Раят наистина би бил такъв и за хората, ако се виждат достойни и чисти в собствените си очи, в очите на съчовеците си и чисти в очите на непадналите в грях същества. В последния Си разговор със Своите ученици Исус им казва: "Отивам да ви приготвя място и когато отида и ви приготвя място, ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си, щото, където Съм Аз, да бъдете и вие" (Йоан 14:2,3). "В дома на Отца Ми има много жилища" - в небесната Вселена никога не може да настъпи жилищен недостиг. Но от нравствена гледна точка простеният грешник се чувства сам сред свои. И за да бъде щастлив, за да възприеме рая като роден дом, за да се чувства като частица от общата хармония, той трябва да се вижда чист в собствените си очи и чист в очите на другите; без да се заглушава неговата съвест, чрез достойнствата на Божия син да има съзнанието на същество, което никога не е съгрешавало. Именно в това се състои голямото дело на съда, представен в пророчеството на Даниил. "Защото Отец благоволи в Христос да се всели съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си - и земните и небесните! (Кол.1:19,20) 17. ТРИУМФЪТ НА ДОБРОТО (коментар върху кн. "Даниил" - 7:11-14,26,27) "Гледах в нощните видения и ето, Един като човешки син идваше с облаците и стигна до Стария по дни, и Го въведоха пред Него. И даде Му се власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици: властта му е власт, която няма да премине, и царството му няма да се разруши." (13,14 стихове) Добротата на Бога и Неговата любов няма безкрайно да толерират злото. В крайна сметка то ще бъде унищожено. Но така, че между плевелите да не попадне пшеничено растение, покрай сухото да не изгори и суровото. Малко преди драмата в Гетсимания, когато Исус започва открито да казва, че идва часът на гоненията и смъртта Му, Той използва едно сравнение, за да обясни необходимостта от изпиването на тази горчива чаша: "Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, то принася много плод. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще бъде опазен за вечен живот" (Йоан 12:24-25). Много често, за да стигнат до закоравялото човешко сърце, Божиите истини трябва да се проповядват чрез страданията и смъртта на Неговите последователи. Това, разбира се, не е покана за самоубийство, а съвсем ясно предупреждение, че битката е люта и неутрални няма. Исус казва на учениците Си: "Иде князът на този свят, с Когото нямам нищо общо" (Йоан 14:30). С други думи, светът като цяло никога няма да възприеме Христовите принципи и винаги ще е враждебно настроен към верните последователи. Те ще бъдат като малки светлинки сред преобладаващия непрогледен мрак. Винаги ще има опити да бъдат изтрити от лицето на земята, унижени или изгасени, като бъдат принудени да правят компромис след компромис. "В света скръб ще имате, но дерзайте, Аз победих света! (Йоан 16:33) Макар и оставени в ръцете на враговете, макар изглеждащи като "овце сред вълци", истинските Христови последователи ще получават от Него необходимата морална подкрепа, за да издържат. Да си припомним първия, загинал за Христовата кауза - дякон Стефан. "А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна на небето и видя славата на Бога и Исус, че стоеше отдясно на Бога, и рече: Ето виждам небесата отворени и Човешкият Син да стои отдясно на Бога. Но те извикаха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него. И като го изведоха вън от града, хвърляха върху него камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел." (Деян.7:55-59). Бляскавата проповед на Стефан ожесточава неговите противници. И те решават да го убият. Но вижте Божията протекция, Божията грижа: първо, казва се, че бил изпълнен със Светия Дух, и второ, че е получил видение. Това е особена подкрепа, обещана на всеки верен Христов последовател. Но защо дякон Стефан е трябвало да умре? Кого е ползвало това страдание? На кого е повлияло? Знаем със сигурност, че се е врязало в душата поне на един човек - на момъка Савел. Не очаквайте обаче той да се промени веднага! Това става чак след пет-шест години; а през това време младият фарисей гони християните, с всички средства иска да изтрие от лицето на Земята тази омразна секта. Няма милост нито за жените, нито за децата...Трябва да се сече от корен! Кой би могъл да види в лицето на Савел бъдещия апостол на езическия свят в разгара на тази пъклена сатанинска дейност, всяваща ужас и смърт? Кое око на човек или на ангел е в състояние да види сред буйно израслите плевели в Савеловата душа малкото пшеничено зърно, което с мъка се опитва да прокара своето стъбълце? Само Бог и никой друг! Само Той, великият Сърцевед, е виждал ценното, заради което животът на този изверг е трябвало да се запази. И срещайки го по пътя за Дамаск, той му казва: "Аз Съм Исус, Когото ти гониш! Не ти е лесно да риташ срещу ръжен!" (Деян.9:4,5). Кой е този ръжен, срещу когото Савел ритал? Това е впечатлението, което е оставил дякон Стефан с проповедта си, с кроткото си държание, с молитвата си: "Господи, прости им, защото те не знаят какво правят" (Деян.7:59). Нищо не е било в състояние да изтрие този спомен от съзнанието на Савел - нито ожесточението, нито ревността, нито твърдото убеждение във фарисейското учение. И когато Исус му Се открива, това малко, едва мъждукащо пламъче прераства в буен огън... Историята на обръщането на Савел красноречиво показва сложността на проблема за изкореняване на злото. А Савел е само един от милионите през вековете. Затова е повече от необходимо - както за непадналите светове, така и за нас, хората - откриването на онези първоначални трепети на човешката душа, от които се запалва пламъкът на Божия Дух и окаяното човешко същество получава привилегията да се нарича Божи син и да се обръща към своя Творец като към приятел и брат. Това откровение сигурно би помогнало да се промени оценката на някое чисто разумно същество, гледащо отстрани проблемите и развитието на злото в света. Ето защо не бива да ни учудва споменаването на книги, които се отварят пред очите на непадналите в грях светове (10 стих). Какво можем да кажем за тези книги? Според Свещеното писание информацията за личността на всекиго се съхранява в четири книги. (Разбира се, "книга" е фигуративен израз, който има за цел да направи по-достъпни за нас сцените на съда): 1. "Защото страшно и чудно съм направен. Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се скриха от Теб костите ми, когато в тайна се създавах и в дълбините на земята се образуваше разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми дни, когато още ни един от тях не съществуваше." (Пс.139:14-16) Казано на съвременен език, става дума за генетичната информация, за тайните, до които науката на ХХ век успя частично да се докосне. Тълкувателите с право са нарекли този информационен носител "Книга на родословието". Съдът на небето отчита всички деформации, причинени на личността от бащи, деди и прадеди. Никой няма да носи отговорност за чужди грехове. Изследването е толкова прецизно, че дори броят на космите на главата се взима под внимание - може би и този незабележим факт влияе по някакъв начин на нашата психика. "На вас и космите на главата са ви преброени." (Мат.10:30) 2. "Грехът на Юда е написан с желязна писалка и диамантово острие. Начертан е на плочата на сърцето...Затова, ако и да се умиеш и да употребиш много сапун, беззаконието ти пред Мен си остава петно!" (Ер.17:1; 2:22) Този втори източник на информация разкрива разрухата, причинена от личните ни грешки. Тук вече става дума за персоналната вина. По всяка вероятност това е "най-дебелата" книга... 3. "Тогава боящите се от Господа си говореха един на друг и Господ ги слушаше. И написа се книга на възпоменание пред Него за онези, които се бояха от Господа и мислеха за името Му." (Мал.3:6) Третият източник на информация е наречен "Книга на възпоменанието". Той съхранява нашите добри дела, мисли, чувства и думи, тоест онова, което Божият Дух е възпроизвел у нас. 4. "И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога; и книгите се разгънаха; и друга книга се отвори, която е на живота; и съдени бяха мъртвите според делата си от писаното в книгите." (Откр.20:12). Тази книга е наречена "Агневата книга на живота" (Откр.21:27) и се води единствено от Христос (Агнето). Ясно е, че съдържанието й се отнася до нашите интимни отношения на приятелство, които сме създали с Исус. Това е книгата на нашите християнски трепети, вълнения, послушание, вярност, доверие и обич. Написаното в нея предопределя съдбата на човека: дали е годен за вечен живот, или не; пожелал ли е да се облече с достойнството на своя Изкупител, или си има собствена правда, собствена философия, с която иска да застане пред Вселената. Книгите имат за задача да открият онова, което не се вижда, да осветят тъмните страници на живота, потайните кътчета на човешката душа. От друга страна, те съхраняват информацията за човешката индивидуалност и в деня на възкресението тя ще бъде подновена според тази информация. Затова в Писанието се казва, че "Бог ще докара на съд всяко дело и всичко скришно: или добро, или зло" (Екл.12:14). Ще се преразгледа и доброто, и злото, защото много често злото навлиза в живота под маската на добри действия и прояви. "Нищо не съдете преждевременно, докато дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви сърдечните намерения" - пише ап. Павел към коринтяните (1Кор.4:5). Критериите за добро и зло, воплите на сърцето, внушенията на съвестта, реакциите на човека спрямо нашепванията на Светия Дух - всичко това се съхранява в споменатите "книги" и ще оформи преценката на извънземните светове за нашата ежедневна битка със силите на мрака и греха. То ще открие сложната хирургическа операция, която Божият Дух е извършил на спасените, за да ги свърже с Христос. "Погледнах поради звука на надменните думи, които рогът говореше. Гледах, че се умъртви звярът и тялото му се погуби, и се даде на огнено изгорение. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им обаче се продължи до време и срок." (Дан. 7:11,12) Показвайки ни сцените на съда, пророчеството ни навежда на мисълта, че Бог упражнява влияние в света и не позволява на злото да премине определени граници. В развитието на световната история доста ясно се проявява законът за възхода и залеза на отделните царства. Когато една империя изпепели моралните устои, на които е положила властта си, или своите представи за Бога, малко след това рухва. И не по случайност, а чрез Божията намеса в развитието на човешката история. Употребеният израз "време и срок" според арамейския текст не означава някакво определено количество дни или години, а неопределен период от време, който не е безкраен. В исторически план първите три царства съществуват и след покоряването си. Вавилон е продължил да бъде важен търговски център и по времето на Кир Велики. Персите пък запазват своя облик няколко века след разгрома, който им нанася Александър Македонски. А за гърците е излишно да говорим, те съществуват и досега. Но що се отнася до съдбата на четвъртото царство, на гордия Рим, нещата са коренно различни. След "Великото преселение" римският народ изчезва заедно с културата, която е създал. Унищожението на римската цивилизация е пълно. Днешните римски граждани са потомци на варвари. Те произхождат най-вече от ломбардите. Чак по времето на Ренесанса се прави опит за възкресяване на погребаната култура на Запада. Следователно и в тази подробност пророчеството се изпълнява удивително точно. Цитираните стихове ни представят един свят, който се събаря, руши се и накрая издъхва. Свят, чийто край е логичен завършек на цялата греховна история. Картината на края на съда в небето, който ще предизвика и край на човешката история, е представяна от почти всички пророци. "Ще дойде нашият Бог и не ще мълчи. Пред Него ще има огън поглъщащ и около Него силна буря. Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си, казвайки: Съберете Ми моите светии, които направиха с Мен завет с жертви. И небесата ще възвестят правдата Му, защото Той е съдията" (Пс.50:3-6). Днес Бог все още мълчи, но идва ден, когато ще проговори: "В онзи ден гордостта на човека ще се наведе и надменността му ще се унижи. Само Господ ще се възвиси. И идолите съвсем ще изчезнат. И човеците ще влязат в пещерите на скалите и в дупките на земята поради страха от Господа и поради славата на Неговото величие, когато стане да разтърси земята. В онзи ден човек ще хвърли на къртиците и на прилепите сребърните си идоли и златните си идоли, които си е направил!" (Ис.2:17-20). Идването на Исус ще сложи край на всяка гордост, на всяко зло, край на едно мизерно, окаяно съществуване и начало на нещо съвсем ново. Второто пришествие за грешния свят и похабената земя ще бъде едно катастрофално събитие. "И седмият ангел затръби, и станаха гласове силни на небето, които казваха: Царствата световни станаха царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува во веки веков. Народите се разгневиха, но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на Твоите слуги пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от името ти, малки и големи...и излезе глас силен из храма, от престола, който казваше: Сбъдна се. И бяха гласове и гръмотевици, и светкавици, и стана трус, голям, какъвто не е бил, откакто съществуват човеците на земята, такъв трус, толкова силен...И всеки остров изчезна, и планините се срутиха, и град голям, около един талант тежък, падаше от небето върху човеците..." (Откр.11:15,18; 16:17,18,20 и 21). На фона на тези бедствия става нещо, което умът ни не може да побере: "Съберете преподобните Мои, които направиха завет с жертви." Картината на промяната и възкресението! "Ето, една тайна ви казвам: Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, в един миг, при последната тръба, защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим. Защото трябва това тленното да се облече с нетление и смъртното да се облече в безсмъртие. А когато тленното се облече с нетление и смъртното с безсмъртие, тогава ще се сбъдне словото, което е писано: "Погълната биде смъртта победоносно!". (1Кор.15:51-54) Земята ще запустее от катастрофите на Второто пришествие и от злоупотребата на хората с нейните закони. Описание на настъпилия хаос дава Еремия: "Погледнах на земята и ето, тя беше пуста и неустроена. На небесата нямаше светлина. Погледнах планините и ето, трепереха, и всички хълмове се тресяха. Погледнах и ето, нямаше човек. Всички небесни птици бяха побягнали. Погледнах и ето, плодоносната страна бе пуста и всичките й градове бяха съсипани от присъствието на Господа, от Неговия пламенен гняв" (Ер.4:23-26). А къде ще бъдат спасените? "Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас архангелов и при тръба Божия; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред. После ние, живите, които сме останали с тях, заедно ще бъдем грабнати на облаците да срещнем Господа във въздуха и така ще бъдем всякога с Него" (1 Сол.4:16,17). В продължение на хиляда земни години те ще бъдат при Божия трон (виж Откр.20:4,5). След края на този период Бог ще дойде заедно с тях на земята за трети път. Ще последва възкресение на мъртвите неправедни. "И видях бял престол, твърде голям, и Този, Който седеше на него, от лицето на Когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях. И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога; и книгите се разгънаха; и друга книга се отвори, която е на живота; и съдени бяха мъртвите според делата си по писаното в книгите. И смъртта и адът бяха хвърлени в езерото огнено. Това е втората смърт. И който не се намери записан в книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро." (Откр.20:11-15). Цялата земя ще пламне в огнени пламъци и ще премине в течно състояни ("огнено езеро"). Подобно на Ноевия ковчег, новият Ерусалим, където е престолът на Бога, ще се носи над пламъците заедно със спасените. А после? "И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха." (Откр.21:1). Земята ще бъде пресътворена, върната в Едемската красота. "Понеже нови небеса и нова земя създавам. И предишните неща няма да се помнят, нито на ум ще дойдат." (Ис.65:17) Само две неща ще останат като спомен от страшния кошмар на греха. Първото нещо са самите спасени. Чак сега те осъзнават, че са като "главни, изтръгнати из огън", спасени единствено чрез Божията благодат. А второто? "Бог дойде от Теман. И Светият - от хълма Фаран. Славата му покри небесата и земята бе пълна с хваление към Него. Сиянието Му бе като светлината. Лъчи излизаха от ръката Му и там бе скривалището на силата Му" (Ав.3:3,4). Какви са тези места, излъчващи сила? Раните от гвоздеите! Те дадоха сила на скептичния Тома от неверник да стане вярващ и да каже: "Господ мой и Бог мой!" (Йоан 20:27) Чрез тях се прокарва мост над бездната на греха и се открива възможност Земята да се приобщи към хармонията на Вселената. Те ще направят нашата планета от място на бунт и разруха в място на Божието присъствие и слава, център на универса. Тези рани поднасят изцелителни сили на болните от грях същества и ги правят да бъдат достойни синове на Бога. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.81 Mb. Сподели с приятели:
|