Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор



страница6/26
Дата21.07.2016
Размер5.6 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26
Глава 11

Две момчета без пукнат грош в Бриндаван

— Ще ти се отрази много добре, Мукунда, ако Татко те лиши от наследство! Как глупаво си пропиляваш живота! - Уп­рекът на по-големия ми брат се стоварваше върху ми.

Джитендра и аз, росни-росни от пътя (образно казано, раз­бира се, иначе бяхме покрити с прах), току-що бяхме пристиг­нали в дома на Ананта, който наскоро се беше преместил от Калкута в древния град Агра. Брат ми беше главен счетоводи­тел в Железопътната компания Бенгал-Нагпур.

— Добре знаеш, Ананта, че търся наследството си от Не­бесния Отец.

— Първо парите, а Бог може да дойде и после! Кой знае? Животът може да е твърде дълъг.

— Първо Бог, парите са Негови роби! Кой може да пред­скаже? Животът може да е твърде кратък.

Отговорът ми беше предизвикан от необходимостта на мо­мента и не съдържаше никакво предчувствие. И все пак време­то бе предвидило твърде ранен край за Ананта; след няколко години62 той влезе в земята, където от банкноти нямаше ни­каква полза.

— Мъдрост от ашрама, предполагам! Но виждам, че си на­пуснал Бенарес! - Очите на Ананта светеха от задоволство; той все още се надяваше да привърже крилата ми към семейното гнездо.

— Пребиваването ми в ашрама не беше напразно! Там на­мерих всичко, което жадуваше сърцето ми! И можеш да бъдеш сигурен, че това не беше твоят пандит и неговият син!

Ананта се присъедини към моя смях при спомена за тях; налагаше му се да признае, че бенареският „ясновидец", който беше избрал, не беше особено далновиден.

— Е, какви са плановете ти, мой скитащ братко?

— Джитендра ме убеди да дойдем в Агра. Тук ще видим красотите на Тадж Махал63 - обясних аз. - След това ще се от­правим към новонамерения ми гуру, който живее в Серампор.

Ананта гостоприемно се погрижи за нашето удобство. Ве­черта няколко пъти забелязах, че очите му замислено се спират върху ми.

„Познавам този поглед - мислех си аз. - Подготвя се заго­вор!"

Развръзката настъпи по време на ранната закуска.

— Е, значи ти се чувстваш напълно независим от богатст­вото на Татко. - С невинен вид Ананта обобщи резултата от вчерашния ни разговор.

— Аз съзнавам зависимостта си от Бога.

— Думите не струват нищо! Досега животът те е защита­вал! Но какво би правил, ако си принуден да се уповаваш на Невидимата Ръка за храна и постеля! Скоро ще просиш по ули­ците!

— Никога! Не бих се уповавал на минувачите, вместо на Бога! За своите поклонници той може да изнамери хиляди из­точници, вместо паничката на просяка!

— Пак реторика! Да допуснем, че ти предложа да подло­жиш на проверка във веществения свят своята самохвална фи­лософия?

— Ще се съглася! Нима ограничаваш Бога само до умо­зрителната сфера?

— Ще видим; днес ти се удава възможност да разшириш или да потвърдиш възгледите ми! - За миг Ананта драматич­но замълча, след това заговори бавно и сериозно.

— Предлагам ти тази сутрин да те изпратя заедно с мла­дия ти побратим Джитендра в съседния град Бриндаван. Не трябва да взимате нито една рупия, не трябва да просите нито храна, нито пари, не трябва да разкривате затруднението си пред никого, не трябва да останете ненахранени и не трябва да останете в Бриндаван. Ако се върнете тук преди полунощ, без да сте нарушили нито едно правило от изпитанието, ще бъда най-изуменият човек в Агра!

— Приемам предизвикателството. - Нито в думите, нито в сърцето ми имаше колебание. В паметта ми проблеснаха бла­годарни спомени за Незабавно Благодеяние: излекуването ми от смъртоносна холера чрез молба към снимката на Лахири Махасая; игривият дар на двете хвърчила на лахорския покрив с Ума; своевременната поява на амулета насред моето обезсърчение; решаващото послание на непознатия садху в Бена­рес, предадено през оградата на пандитския дом; видението на Божествената Майка и величествените й думи на любов; Ней­ното нежно внимание чрез Учителя Махасая към незначител­ните ми тревоги; ръководството в последната минута, което материализира гимназиалната ми диплома; и най-висшият дар: живият учител, излязъл от мъглата на продължилите ми цял живот блянове. Никога не бих могъл да допусна, че моята „фи­лософия" е неравностойна за сблъсък с грубите мирски доказа­телства!

— Готовността ти ти прави чест. Веднага ще ви изпратя до влака. - Ананта се обърна към Джитендра, който седеше с отворена уста. - Трябва да го придружиш като свидетел и веро­ятно като втора жертва!

След половин час Джитендра и аз притежавахме еднопо­сочни билети за нашето импровизирано пътешествие. Позво­лихме да бъдем претърсени в един уединен край на гарата. Анан­та бързо се убеди, че нямаме скрити запаси; в простите ни дхоти64 нямаше нищо повече от това, което беше необходимо.

Щом вярата се сблъска със сериозната област на финанси­те, приятелят ми запротестира:

— Ананта, дай ми една-две рупии за гаранция. Така ще мога да ти телеграфирам в случай на несполука.

— Джитендра! - възкликнах аз с упрек. - Няма да се подло­жа на никакво изпитание, ако вземеш каквито и да било пари за сигурност.

— В звъна на монетите има нещо успокоително. - Джитен­дра не каза нищо повече, след като сурово го изгледах.

— Мукунда, аз не съм безсърдечен. - Нотка на смирение се прокрадна в гласа на Ананта. Навярно започна да го мъчи съ­вестта, че изпраща две момчета без пукната пара в непознат град, а може би и заради религиозния му скептицизъм. - Ако по някакъв шанс или благоволение успеете да преминете през бриндаванското изпитание, ще те помоля да ме направиш свой ученик.

В това обещание имаше определено нарушение на общо­приетото, явно поради необикновените обстоятелства. Рядко по-големият брат в индийското семейство ще се поклони на по-младите; той получава уважение и подчинение, отстъпвай­ки само на бащата. Но за отговор не ми остана време, влакът ни се готвеше да тръгне.

Докато влакът ни изминаваше миля след миля, Джитен­дра пазеше мрачно мълчание. Накрая той се размърда, наве­де се напред и болезнено ме ощипа:

— Не виждам никакви признаци, че Бог се готви да ни подсигури следващото ядене!

— Спокойно, Тома Неверни, Господ е с нас.

— А не би ли могъл да Го накараш малко да побърза? Аз вече умирам от глад само при мисълта за това, което ни очак­ва. Дойдох в Бенарес, за да видя мавзолея на Тадж, а не за да вляза в своя!

— Горе главата, Джитендра! Нима не ни предстои да ви­дим свещените чудеса на Бриндаван65? Аз съм изпълнен с дъл­бока радост, че ще стъпя на земята, осветена от стъпките на Господ Кришна.

Вратата на купето ни се отвори и влязоха двама души. Следващата спирка щеше да бъде последната.

— Момчета, приятели ли имате в Бриндаван? - прояви изненадващ интерес пътникът срещу мене.

— Това не е ваша работа - грубо се извърнах аз.

— Навярно сте избягали от къщи, пленени от Крадеца на Сърца66. Аз самият имам нрав на поклонник. Затова ще смет­на за свое приятно задължение да ви подсигуря храна и под­слон в тази изнурителна жега.

— Не, господине, оставете ни сами. Много сте любезен, но грешите, като смятате, че сме избягали от къщи.

Разговорът не потръгна повече; влакът наближи спирка­та. Когато Джитендра и аз слязохме на перона, случайните ни спътници се присъединиха към нас и извикаха файтон.

Спряхме пред величествен дом, намиращ се сред вечно­зелени дървета и добре поддържана градина. Явно благодете­лите ни бяха добре познати тук. Едно усмихнато момче ни поведе без никакъв коментар към гостната. Скоро към нас се присъедини изпълнена с достойнство възрастна жена.

— Гаури Ма, принцовете не можаха да дойдат - обърна се един от мъжете към стопанката на ашрама. - В последния момент плановете им се измениха и те ви изпращат най-искрените си извинения. Но ви доведохме двама други гости. Щом ги видях във влака, аз веднага се усетих привлечен към тях като към поклонници на Господ Кришна.

— Довиждане, млади приятели. - Двамата ни спътници се отправиха към вратата. - Пак ще се срещнем, ако такава е Божията воля.

— Тук сте добре дошли. - Гаури Ма майчински се усмих­на на двамата си неочаквани повереници. - Не бихте могли да дойдете в по-подходящ ден. Очаквах в тази обител две царски особи - наши покровители. Колко би било жалко, ако няма­ше кой да оцени трапезата ми!

Тези събуждащи апетита думи подействаха съвсем неочак­вано на Джитендра: той избухна в сълзи. „Перспективата", която го плашеше в Бриндаван, се оказа царско посрещане. Това внезапно уреждане на въпроса явно му дойде твърде мно­го. Стопанката ни любопитно го погледна, но не каза нищо; навярно беше добре запозната с капризите на юношеската въз­раст.

Обявиха, че обедът е сервиран. Гаури Ма ни заведе в пред­назначения за столова вътрешен двор, изпълнен с вкусни аро­мати, и се скри в съседната кухня.

Предварително бях обмислил този момент. Като избрах подходящо място по тялото на Джитендра, аз го ущипах също толкова силно, както той мене във влака:

— Е, Тома Неверни, Господ действа и освен това бърза!

Стопанката се върна с ветрило пункха. Тя отмерено ни ве­еше по ориенталски маниер, докато ние седяхме на богато ук­расените килими. Учениците на ашрама сновяха напред-назад с около тридесетина блюда. Единственото описание на това би трябвало да бъде не „храна", а „разкошно пиршество". Откакто бяхме дошли на тази планета, Джитендра и аз никога не бяхме вкусвали подобни лакомства.

— Почитаема Майко, това наистина е храна за принцове! Не мога да си представя какво би могло да бъде по-важно за вашите царствени покровители от възможността да присъст­ват на този банкет! Ще пазим спомена за него цял живот!

Обвързани с мълчанието, което ни беше наложил Ананта, ние не можехме да обясним на милата дама, че благодарност­та ни има двоен смисъл. Но поне искреността ни беше очевид­на. Тръгнахме си, съпроводени от нейната благословия и при­мамливата покана отново да посетим обителта.

Навън жегата беше немилостива. Ние с приятеля ми се скрихме под пищното дърво кадабма до вратите на ашрама. Последваха отново остри думи; Джитендра пак беше обзет от опасения.

— В хубава каша ме забърка! Угощението ни беше само щастлива случайност! Как можем да видим забележителности­те на този град, без да имаме и една монета? И по какъв начин възнамеряваш да ме върнеш при Ананта?

— Бързо забрави Бога, щом стомахът ти се напълни. - Ду­мите ми не бяха изпълнени с горчивина, а с упрек. Колко крат­ко човек помни благините на Бога! Няма човек на земята, кой­то да не е видял изпълнена някоя от своите молитви.

— Едва ли обаче ще забравя и безразсъдството си, че съм се хвърлил в такава рискована ситуация с луда глава като тебе!

— Спокойно, Джитендра! Същият Бог, който ни нахрани, ще ни покаже Бриндаван и ще ни върне в Агра.

С бърза походка към нас се приближи слаб младеж с при­ятно изражение. Като спря под дървото, той ми се поклони.

— Скъпи приятелю, вие със спътника си навярно не сте тукашни. Позволете ми да бъда ваш домакин и водач.

Едва ли е възможно един индиец да побледнее, но лицето на Джитендра изведнъж побеля. Аз учтиво отклоних поканата.

— Нали не ме пъдите? - При всякакви други обстоятелст­ва тревогата на непознатия би изглеждала комична.

— Защо не?

— Вие сте моят гуру. - Очите му доверчиво търсеха моите. - По време на дневните ми молитви блаженият Господ Кришна ми се яви във видение. Той ми показа две самотии фигури точно под това дърво. Едното лице беше вашето, учителю мой! Често съм го виждал, когато съм в медитация. Колко бих се радвал да приемете скромните ми услуги!

— Аз също се радвам, че си ме намерил. Нито Бог, нито хората ни изоставиха! - Макар че не помръднах, усмихвайки се на възторженото лице пред мене, с вътрешно преклонение аз се бях хвърлил в Божествените нозе.

— Скъпи приятели, няма ли да почетете дома ми с посе­щението си?

— Много сте учтив, но този план е неосъществим. Ние вече сме гости на брат ми в Агра.

— Нека тогава ми остане поне спомена за една обикол­ка с вас из Бриндаван.

Аз с удоволствие се съгласих. Младежът, който каза, че се казва Пратап Чатерджи, извика един файтон. Ние посе­тихме храма Маданамохана и другите светини, свързани с Господ Кришна. Нощта се спусна, докато отправяхме мо­литвите си в храма.

— Извинете ме, ще донеса сандеш67. - Пратап влезе в магазина до гарата. Джитендра и аз се разхождахме по ши­роката улица, изпълнена сега с относителна прохлада. При­ятелят ни липсваше известно време, но накрая се върна с множество сладки.

— Моля, позволете ми да спечеля тази религиозна зас­луга. - Пратап се усмихваше умолително, докато ни протя­гаше пачка банкноти и два току-що купени билета за Агра.

Благодарността, с която ги приех, беше предназначена за Невидимата Ръка. Нима Нейната щедрост, осмяна от Ананта, далеч не надхвърляше крайно необходимото?

Потърсихме скрито място край гарата.

— Пратап, ще ти предам крия-йога на Лахири Махасая, най-великия йогин на съвременността. Неговата техника ще бъде твоят гуру.

Посвещението завърши за половин час.

— Крия е твоят чинтамани68 - казах аз на новия ученик. Техниката, която, както виждаш, е проста, въплъщава изкуството да ускорява духовната еволюция на човека. Индийските Свещени писания учат, че на прераждащото се его са необходими милиони години, за да се освободи от оковите на мая. Този естествен период съществено се съкращава чрез крия-йога. Точно както Джагадиш Чандра Бос показа, че разтежът на растенията може да бъде значително ускорен над нормалните граници, така и духовното развитие на човек може да бъде засилено чрез вътрешно знание. Бъди верен на своята практика и ще намериш гуруто, който стои над всички гуру.

— Бях изпратен да намеря този йогически ключ, който така отдавна търсех! - каза Пратап замислено. - Освобож­даващото му влияние върху оковите на моите сетива ще ми позволи да се издигна в по-висшите сфери. Видението на Гос­под Кришна, което имах днес, означава единствено най-вис­ше благо за мене.

Поседяхме малко в мълчаливо разбиране, след това бав­но се запътихме към гарата. Когато се качих във влака, бях изпълнен с радост, но днес явно беше денят за сълзи на Джи­тендра. Нежното ми сбогуване с Пратап беше съпроводено от сподавените хлипания на двамата ми спътници. Пътува­нето отново завари Джитендра обхванат от скръб. Но този път той не скърбеше за себе си, а негодуваше против себе си.

— Колко повърхностна е вярата ми! Сърцето ми е било камък! Никога вече няма да се съмнявам в Божието покро­вителство!

Наближаваше полунощ. Двете „Пепеляшки", изпратени без пукнат грош, влязоха в спалнята на Ананта. Лицето му, както беше обещал, беше етюд по изненада. Без да кажа ни­то дума, аз обсипах масата с рупии.

— Джитендра, истината! - Гласът на Ананта беше шеговит. - Да не би този синковец да е организирал някой грабеж?

Но когато му разказахме историята, брат ми стана сери­озен, после придоби тържествен вид.

— Законът на търсенето и предлагането достига по-фи­ни сфери, отколкото съм предполагал. - Ананта говореше с духовен ентусиазъм, какъвто никога преди това не бях забе­лязвал. - За първи път разбирам безразличието ти към пошлите материални придобивки и натрупвания.

Въпреки че беше късно, брат ми настояваше да получи дикша69 в крия-йога. Така за един ден „гуру" Мукунда трябваше да се нагърби с отговорността за двама нечакани ученици.

Закуската на следващата сутрин беше изядена в хармо­ния, която липсваше преди това. Усмихнах се на Джитендра.

— Няма да бъдеш лишен от Тадж. Нека го видим, преди да тръгнем за Серампор.

Като се сбогувахме с Ананта, приятелят ми и аз скоро се озовахме пред славата на Агра - Тадж Махал. Белият мра­мор искреше на слънцето, представлявайки видение от чис­та симетрия. Съвършена рамка са му тъмните кипариси, блес­тящите морави и тихите лагуни. Отвътре е прелестен с дан­телените си резби, инкрустирани с полускъпоценни камъни. Мраморът образува изящни плетеници и спирални орнамен­ти с кафяв и виолетов цвят. Светлината от купола пада вър­ху саркофазите на Император Шах-Джахан и Мумтаз Ма­хал, владетелката на неговото царство и сърце.

Достатъчно сме разглеждали забележителности! Копнеех за своя гуру. Скоро Джитендра и аз пътувахме с влака на юг, към Бенгал.

— Мукунда, не съм виждал семейството си от месеци. Промених решението си; може би по-късно ще навестя учи­теля ти в Серампор.

Приятелят ми, който, меко казано, имаше непостоянен характер, ме напусна в Калкута. С местен влак аз скоро до­стигнах Серампор, дванадесет мили на север.

Трепет на учудване се прокрадна в мен, когато осъзнах, че от деня, в който бях срещнал своя гуру в Бенарес, са изми­нали двадесет и осем дни. „Ще дойдеш при мен след четири седмици!" И ето ме с разтуптяно сърце в неговия двор на ти­хата уличка „Рай Гхат". За първи път аз влязох в обителта, където ми предстоеше да прекарам най-хубавата част от след­ващите десет години с Джнянаватар, „въплъщението на мъд­ростта" на Индия.


Глава 12

Години в дома на Учителя

— Ти дойде. - Шри Юктешвар ме посрещна, седнал на тигровата кожа на пода в своята дневна с балкон. Гласът му беше студен, а поведението равнодушно.

— Да, скъпи Учителю. Тук съм, за да ви следвам. - Като коленичих, аз докоснах стъпалата му.

— Как би могло да стане това? Ти пренебрегваш желани­ята ми.

— Никога повече, Гуруджи! Вашата воля ще бъде закон за мене!

— Така е по-добре! Ще мога да поема отговорността за твоя живот.

— С готовност ви предавам този товар, Учителю.

— Първото ми изискване тогава е да се върнеш в къщи при семейството си. Искам да влезеш в колежа в Калкута. Образованието ти трябва да продължи.

— Много добре, господине. - Аз скрих ужаса си. Нима досадните книги вечно ще ме преследват? Първо Баща ми, сега Шри Юктешвар!

— Един ден ще заминеш на Запад. Хората там с по-голя­ма готовност ще възприемат древната мъдрост на Индия, ако чуждоземният индийски учител има университетска диплома.

— Вие знаете по-добре, Гуруджи. - Тъгата ми се разсея. Споменаването на Запада ми се струваше странно и отдале­чено, но възможността да зарадвам Учителя с послушание беше непосредствено изпълнима.

— Ще бъдеш наблизо в Калкута, идвай винаги, щом на­мериш време.

— Всеки ден, ако е възможно, Учителю! С благодарност приемам вашия авторитет във всяка подробност от живота си, но при едно условие.

— Да?


— Ако обещаете да ми разкриете Бога!

Последва половинчасов словесен двубой. Думата на учите­ля не може да бъде подправена; тя не се дава лесно. Такъв обет означава разгръщане на широки метафизични перспективи. Гу­ру наистина трябва да бъде в близки отношения със Създате­ля, преди да може да Го задължи да се яви! Аз усещах божест­веното единение на Шри Юктешвар и бях решен като негов ученик да настоявам за своята привилегия.

— Имаш взискателен нрав! - След това Учителят се съгла­си и прозвуча изпълненият с любов финал:

— Нека твоето желание бъде мое желание.

Дълготрайна сянка се вдигна от сърцето ми; смътните лу­тания насам-натам бяха отминали. Бях намерил вечно убежи­ще в истински гуру.

— Ела, ще ти покажа дома. - Учителят се надигна от тигро­вата постелка. Огледах се наоколо. Погледът ми с учудване по­падна на един портрет на стената, украсен с вейка жасмин.

— Лахири Махасая!

— Да, моят божествен гуру. - Гласът на Шри Юктешвар затрептя почтително. - Като човек и като йогин той беше по-велик от всеки друг учител, чийто живот съм имал възможност да изследвам.

Аз тихо се поклоних пред познатия портрет. Почитта на ду­шата се понесе към несравнимия учител, който бе благословил детството ми и беше направлявал стъпките ми до този час.

Воден от своя гуру, аз обиколих дома и околностите му. Голям, старинен и добре построен, той беше заобиколен от двор, украсен с масивни колони. Външните стени бяха покрити с мъх; над равния сив покрив пърхаха гълъби, безцеремонно настани­ли се в ашрама. Градината зад къщата беше много приятна с плодните си дървета, мангото и бананите. Балконите с перила от горните стаи на двуетажната постройка излизаха от три стра­ни към двора. Просторната зала на първия етаж с висок, под­държан от колони таван се използваше, както каза Учителят, главно по време на ежегодните празници Дургапуджа70. Тясна стълба водеше към дневната на Шри Юктешвар, чийто малък балкон гледаше към улицата. Ашрамът беше мебелиран семп­ло; всичко беше просто, чисто и практично. Имаше и няколко стола, пейки и маси в западен стил.

Учителят ме покани да пренощувам. Вечерята - вегетари­анско къри, беше поднесена от двама млади ученици, възпита­ващи се в обителта.

— Гуруджи, моля ви, разкажете ми нещо за живота си. - Бях седнал на сламената рогозка до тигровата кожа. Друже­любните звезди бяха съвсем близко, сякаш зад балкона.

— Рожденото ми име е Прия Натх Карар. Роден съм71 тук, в Серампор, където Баща ми бе богат бизнесмен. Той ми остави този наследствен дом, който сега е моят ашрам. Официалното ми обучение не бе продължително, намирах го за скучно и по­върхностно. В ранните години на зрелостта си поех отговор­ността да стана глава на семейство, имам дъщеря, вече омъже­на. Средният период от живота ми беше благословен от вода­чеството на Лахири Махасая. След като жена ми умря, аз се присъединих към Ордена Свами и получих новото име Шри Юктешвар Гири72. Ето това е простата хроника на моя живот.

Учителят се усмихна на нетърпеливото ми изражение. По­добно на всички биографични очерци, думите му предаваха външните факти, без да разкриват вътрешната същност.

— Гуруджи, бих желал да чуя някои истории от детството ви.

— Ще ти разкажа няколко - всяка с поука! - При това пре­дупреждение очите на Шри Юктешвар проблеснаха. - Веднъж майка ми се опита да ме плаши с ужасна история за дух в тъм­ната стая. Аз веднага отидох там и изразих разочарованието си, като не го намерих. Майка ми никога повече не ми разказа страшна приказка. Поуката: погледни страха в очите и той ще спре да те безпокои.

Друг ранен спомен е желанието ми да имам грозното куче на един съсед. Цели седмици измъчвах близките си с това. Ос­тавах глух за предложенията да получа друг домашен любимец с по-предразполагаща външност. Поуката: привързаността е сляпа, тя придава въображаем привлекателен ореол на обекта на желанията.

Третата история се отнася до пластичността на младия ум. Веднъж случайно чух майка ми да отбелязва: „Човек, който приема да работи за някого, е роб." Това впечатление така не­заличимо се запечата в мен, че дори и след като се ожених, аз отказвах всякакви длъжности. Посрещах разходите, като вла­гах семейните спестявания в земя. Поука: добри и позитивни съвети трябва да поучават чувствителните детски уши. Тези ранни идеи дълго време остават дълбоко вдълбани в нас.

Учителят потъна в спокойно мълчание. Към полунощ ме заведе до едно тясно походно легло. Сънят ми през първата нощ под покрива на моя гуру беше дълбок и сладък.

Шри Юктешвар избра следващата сутрин, за да ми даде своето посвещение в крия-йога. Техниката вече бях получил от двама ученици на Лахири Махасая - Баща ми и моят пре­подавател Свами Кевалананда, - но в присъствието на Учи­теля усетих голяма преобразуваща сила. При неговото докос­ване велика светлина прониза съществото ми, подобно бля­съка на безчет слънца, сияещи едновременно. Потокът на не­изразимо блаженство, преизпълващ самата сърцевина на сър­цето ми, продължи и през следващия ден. Едва късно вечерта успях да си наложа да напусна тази обител.

„Ще се върнеш след тридесет дни." Като достигнах дома си в Калкута, заедно с мен влезе и осъщественото предсказа­ние на Учителя. Никой от близките ми не направи ехидните забележки, от които се страхувах, при появата на „високо хвър­чащата птица".

Аз се качих в моята малка мансарда и я дарих с нежни погледи като живо същество. „Ти си била свидетелка на мо­ите медитации, на сълзите и бурите на моята садхана. Сега аз достигнах пристана при моя божествен учител."

— Синко, радвам се и за двама ни. - Баща ми и аз седяхме заедно във вечерната тишина. - Ти си намерил своя гуру, как­то по чудодеен начин и аз веднъж намерих своя. Святата ръка на Лахири Махасая направлява нашия живот. Твоят учител се оказа не непристъпен хималайски светец, а наш съсед. Мол­бите ми са били чути: в своя път към Бога ти няма завинаги да се отдалечиш от моя поглед.

Баща ми също така беше доволен, че ще подновя офици­алното си обучение и организира необходимото. На следващия ден бях записан в Шотландския църковен колеж в Калкута.

Занизаха се щастливи месеци. Читателите несъмнено са направили проницателната догадка, че аз рядко можех да бъ­да видян в учебните стаи на колежа. Обителта в Серампор ме привличаше неудържимо. Учителят приемаше вездесъщото ми присъствие без коментар. За мое успокоение той рядко споменаваше учебните зали. Въпреки че на всички беше яс­но, че учен от мен няма да излезе, аз успявах, когато е необхо­димо, да набера необходимия минимален бал, за да премина.

Ежедневният живот в ашрама протичаше плавно, без осо­бени промени. Учителят ми ставаше преди изгрев слънце. Ле­жейки, а понякога седейки в кревата, той влизаше в състо­яние на самадхи73. Лесно беше да се разбере кога Учителят се е събудил: рязко спираше поразителното хъркане74. Една-две въздишки, по някой път размърдване на тялото. А после - беззвучно състояние на бездиханност: той пребибаваше в дъл­боко йогическо блаженство.

След това нямаше закуска, първо следваше дълга разход­ка край Ганг. Тези утринни разходки с моя гуру - колко реал­ни и живи са все още! Възкресявайки ги лесно в паметта си, аз често се виждам до него: ранното слънце затопля реката, гласът му звучи, изпълнен с автентичността на мъдростта.

Баня, след това обед. Приготвянето му, съобразно ежед­невните напътствия на Учителя, беше задача на младите уче­ници. Моят гуру беше вегетарианец. Преди да прегърне мона­шеството обаче, той беше ял яйца и риба. Съветът му към учениците беше да се придържат към всяка проста диета, ко­ято се окаже подходяща за техния организъм.

Учителят ядеше малко, най-често ориз, оцветен с куркума или сок от цвекло или спанак и леко поръсен с биволско гхи или топено масло. Друг път можеше да има чанна или дхал75 от леща, къри със зеленчуци. За десерт - манго или портокали с оризов пудинг или плодов сок.

Посетителите се появяваха следобед. Един постоянен по­ток се вливаше от света в спокойствието на обителта. Всеки се радваше на еднакво внимание и любезност от страна на Учителя. Човек, който се е осъзнал като душа, а не като тяло или его, разбира, че хората поразително си приличат.

Безстрастието на светците се корени в мъщюстта. Учи­телите не са подвластни на мая, нейните изменчиви, умни или глупави лица вече не им влияят. Шри Юктешвар не по­казваше никакво специално предпочитание към онези, които се бе случило да са силни или осъществени, нито пък пренеб­регваше другите поради тяхната бедност и неграмотност. Той с уважение би изслушал словата на истината, изречени от ед­но дете, и открито би игнорирал самомнителния пандит.

Осем часът беше времето за вечеря, което понякога за­варваше забавили се гости. Моят гуру не би си простил да яде сам; никой не напускаше ашрама му гладен или неудовлетво­рен. Шри Юктешвар никога не изпадаше в затруднение, ни­кога не се изненадваше от неочаквани посетители. Под него­вите изобретателни напътствия и оскъдната храна се превръ­щаше в пиршество. В същото време той беше икономичен. Скромните му средства стигаха за дълго. „Разпростирай се според кесията си - казваше често той. - Разточителността ще ви донесе лишения." Навсякъде: в подробностите около приема на гостите в ашрама, в строителните и ремонтни ра­боти, във всички практически задачи Учителят проявяваше оригиналността на своя творчески дух.

Тихите вечерни часове често ми донасяха съкровище, неподвластно на времето - беседа с моя гуру. Всяка негова фра­за беше отмерена и изваяна от мъдростта. Величествена са­моувереност отличаваше начина му на изразяване: той беше уникален. Той говореше така, както не бях чувал никой друг. Мислите му се проверяваха на фините везни на разграниче­нието, преди да им се позволи словесно обличие. Същността на истината, всепроникваща дори във физиологичен смисъл, излизаше от него като благоуханна еманация на душата. Аз винаги съзнавах, че се намирам в присъствието на жива проява на Бога. От силата на неговата божественост главата ми сама се скланяше пред него.

Ако късните гости доловяха, че Шри Юктешвар е погълнат от Безпределното, той бързо ги въвличаше в разговор. Беше неспособен на позьорство и парадиране с вътрешния си свят. Винаги едно с Господа, той нямаше нужда от специално време за общение. Самореализираният учител беше оставил зад себе си моста на медитацията. „Цветът окапва, щом се появи плодът." Но светците често се придържат към опреде­лени духовни форми, за да окуражават учениците си.

С наближаване на полунощ моят учител можеше да из­падне в дрямка с естествеността на дете. Постелята не го тре­вожеше. Често лягаше дори без възглавница на тясната ку­шетка, която се намираше зад обичайното му, покрито с тиг­рова кожа място.

Продължаващите цяла нощ философски дискусии не бяха рядкост. Всеки ученик можеше да ги предизвика със силния си интерес. Тогава аз не чувствах нито умора, нито желание да спя; достатъчни ми бяха живите слова на Учителя. „О, ве­че се съмва! Да се поразходим край Ганг." Така завършваха много от периодите на моето нощно обучение.

Кулминация на ранните ми месеци с Шри Юктешвар бе­ше един полезен урок на тема „Как да надхитря комарите". В къщи семейството ми винаги използваше през нощта защит­ни завеси. Бях неприятно изненадан да разбера, че в серампорската обител този благоразумен обичай не е удостоен с внимание. В същото време в жилището гъмжеше от насеко­ми; бях изпохапан от глава до пети. Моят гуру ме съжали.

— Купи си завеса, а също и една за мене. - Той се засмя и добави: - Ако купиш само за себе си, всички комари ще дойдат при мене!

Бях повече от благодарен. Всяка нощ, когато прекарвах в Серампор, моят гуру ме молеше да наглася завесите.

Една вечер комарите бяха особено зли. Но Учителят про­пусна да даде обичайните указания. Аз нервно се вслушвах в предупредителното бръмчене на насекомите. Като си лягах, им отправих омилостивяваща молитва. След половин час прес­торено се разкашлях, за да привлека вниманието на моя гуру.

Мислех, че ще полудея от ухапванията и особено от монотон­ните песни, с които комарите празнуваха кръвожадните си ритуали.

Никакво ответно движение от страна на Учителя. Аз вни­мателно се приближих към него. Той не дишаше. За първи път го наблюдавах, докато се намира в йогически транс; това ме изпълни със страх.

— Навярно сърцето му е спряло! - Поставих огледалце до носа му, то не се запоти. За да бъда напълно сигурен, за ня­колко минути затиснах устата и ноздрите му с пръсти. Тялото му беше студено и неподвижно. Замаян, аз се обърнах към вратата, за да извикам помощ.

— Така! Многообещаващ експериментатор! Бедният ми нос! - Учителят ми се тресеше от смях. - Защо не спиш? Ни­ма целият свят трябва да се измени заради тебе? Ти се проме­ни: избави се от съзнанието за комарите.

Аз покорно се върнах в кревата си. Нито едно насекомо не се осмели да се приближи. Осъзнах, че преди това моят гуру се беше съгласил за завесите само за да ми угоди; той не се страхуваше от комари. Йогическата му сила беше такава, че той можеше или да ги накара да не хапят, или да се оттег­ли във вътрешна неуязвимост.

„Той ми демонстрира - мислех си аз - онова йогическо състояние, което трябва да се стремя да постигна." Йогинът трябва да е способен да влезе и да остане в транссъзнателно състояние независимо от многобройните дразнители, които никога не липсват на тази земя. Дали това е жуженето на на­секоми или всепроникващият блясък на дневната светлина, данните на сетивата трябва да бъдат изолирани. И тогава на­истина идват звуци и картини, но от светове по-прекрасни от изгубения рай76.

Комарите послужиха и за един друг ранен урок в ашрама. Беше мекият час на здрачаване. Моят гуру по неподражаем начин тълкуваше древните текстове. В съвършен покой, аз седях в нозете му. Един недодялан комар се намеси в идилията, борейки се за моето внимание. Когато заби отровната си подкожна инжекция в бедрото ми, аз машинално вдигнах ръка за отмъщение. Отсрочка на неизбежната екзекуция! Своевремен­но си припомних един от афоризмите на Патанджали - този за ахинса (непричиняване на вреда).

— Защо не довърши започнатото?

— Учителю! Нима защитавате убийството?

— Не, но в ума си ти вече нанесе смъртоносния удар.

— Не разбирам.

— Смисълът, който влага Патанджали, е отстраняване на желанието да се убива. - Моите умствени процеси бяха отворе­на книга за Шри Юктешвар. - Този свят не е пригоден за бук­вално практикуване на ахинса. Човек може да бъде принуден да унищожи вредна твар. Но той съвсем не е заставен да изпитва гняв или враждебност. Всички форми на живот имат равно право да дишат въздуха на мая. Светецът, който разкрива тайната на творението, ще бъде в хармония с безчислените му смущаващи прояви. Всички хора могат да стигнат до това разбиране, като преодолеят вътрешната си страст към разрушение.

— Гуруджи, трябва ли човек да принесе сам себе си в жертва, вместо да убие дивия звяр?

— Не, тялото на човека е скъпоценно. То има най-висша ево­люционна ценност поради уникалния мозък и гръбначни цент­рове. Те позволяват на напредналите поклонници в пълнота да схванат и изразят най-извисените аспекти на божественото. Ни­то една по-низша форма не е оборудвана по този начин. Вярно е, че човек може да си навлече известен грях, ако е принуден да убие някое живо същество. Но Ведите учат, че безсмислената загуба на човешкото тяло е сериозно прегрешение спрямо косми­ческия закон.

Аз облекчено въздъхнах; Свещените писания в подкрепа на естествените инстинкти - това не става толкова често.

Получи се така, че аз никога не видях Учителя в близост до леопард или тигър. Но веднъж една смъртоносна кобра се изправила срещу него само за да бъде победена от любовта му. От този вид змия много се страхуват в Индия, където тя ежегодно причинява смъртта на повече от пет хиляди души. Опасният сблъсък станал в Пури, където Шри Юктешвар има­ше втори ашрам, красиво разположен недалеч от Бенгалския залив. Прапхула, млад ученик от последните години, бил там заедно с него.

„Седяхме навън край ашрама - разказваше ми Прапхула. - Изведнъж наблизо се появи една кобра, един същински ужас, дълъг четири фута. Капишонът й гневно се издуваше, докато ни приближаваше. Гуру приветствено се засмя, сякаш към де­те. Бях извън себе си от ужас, когато видях, че започва ритмич­но да пляска с ръце77. Той забавляваше страшния посетител! Останах абсолютно тих, като в душата си отправях най-пла­менните молби, които можех да съчиня. Сега змията, съвсем близко до моя гуру, беше неподвижна, явно омаяна от гальов­ното му отношение. Страшният капишон постепенно се свива­ше; змията се шмугна между краката на Учителя и изчезна в храстите.

Тогава за мен остана необяснимо защо моят гуру трябва­ше да движи ръце и защо кобрата не се хвърли върху тях - зак­лючи Прапхула. - Но оттогава осъзнах, че моят божествен учи­тел е отвъд страха да бъде наранен от което и да е живо същес­тво."

Един следобед през първите месеци от пребиваването ми в ашрама видях, че очите на Шри Юктешвар ме фиксират пронизително.

— Много си слаб, Мукунда.

Забележката му засегна болното ми място. Това, че хлът­налите ми очи и мършавият ми вид са далеч от желаното, се потвърждаваше от редиците тонизиращи средства в стаята ми в Калкута. Нищо не помагаше; хроническо лошо храносмилане ме преследваше от детинство. Понякога отчаянието ми дости­гаше връхната си точка и аз се питах дали си струва да се живее в толкова нездраво тяло.

— Възможностите на лекарствата имат граници; съзида­телната творческа сила няма никакви ограничения. Вярвай в това: ще бъдеш здрав и силен.

Думите на Шри Юктешвар предизвикаха убеденост, че са лично приложима истина, каквато нито един друг лечител - а аз бях опитвал мнозина! - не бе успял да събуди в мен.

Ден след ден, гледай ти! - аз наедрявах. Две седмици след скритата благословия на Учителя бях натрупал желаното тег­ло, което ми убягваше в миналото. Постоянните ми стомашни неразположения изчезнаха завинаги. По-късно бях свидетел на мигновеното божествено изцеление, което моят гуру даваше на лица, страдащи от всевъзможни болести - туберкулоза, диабет, епилепсия или парализа. Нито един не можеше да бъде по-бла­годарен за неговото лечение, отколкото бях аз, когато внезапно се освободих от моята болест.

„Преди години аз също много исках да напълнея - разка­за ми Шри Юктешвар. - Докато се възстановявах след сери­озна болест, аз посетих Лахири Махасая в Бенарес.

Господине, бях много болен и загубих доста килогра­ми.

— Виждам, Юктешвар78, направил си така, че да не бъ­деш добре, а сега си мислиш, че си слаб.

Този отговор съвсем не беше този, който очаквах; обаче моят гуру продължи окуражаващо:

— Я да видим; сигурен съм, че утре непременно ще се чувстваш по-добре.

Приемайки с възприемчивия си ум тези думи като знак за тайно лечение, на следващата сутрин аз не се изненадах от подобреното си състояние. Потърсих учителя си и възклик­нах ликуващо:

—Господине, днес се чувствам много по-добре.

— Наистина! Днес си си придал повече сили.

— Не, учителю! - възразих аз. - Вие сте този, който ми помогна, за пръв път през тази седмица имам някаква енергия.

— М-да! Болестта ти е доста сериозна. Тялото ти е все още слабо; кой може да каже какво ще стане утре?

Мисълта за възможното завръщане на неразположението ми ме накара да изтръпна от страх. На следващата сутрин ед­ва можах да се довлека до дома на Лахири Махасая.

— Господине, отново съм болен. Очите на моя гуру светеха лукаво.

— А! Още веднъж си се лишил от сили.

— Гурудева, сега разбирам, че вие ден след ден ми се при­смивате. - Търпението ми беше изчерпано. - Не проумявам защо не ми вярвате.

— Наистина твоите мисли те караха да се чувстваш ту слаб, ту силен - погледна ме нежно учителят. - Ти видя как здравето ти точно следва твоите очаквания. Мисълта е сила също както електричеството и гравитацията. Човешкият ум е искра от все­могъщата съзнателност на Бога. Бих могъл да ти покажа, че това, в което умът ти много силно вярва, мигновено се случва.

Като знаех, че Лахири Махасая никога не говори напразно, аз се обърнах към него с голямо благоговение и признателност:

— Учителю, ако мисля, че съм добре и съм възвърнал предишното си тегло, това ще стане ли?

— Това е така дори в този момент. - Моят гуру говореше внушително, погледът му бе съсредоточен върху очите ми.

О, чудо! Усетих, че нараства не само силата, но и теглото ми. Лахири Махасая беше потънал в мълчание. След като по­стоях няколко часа в нозете му, аз се върнах в дома на майка ми, където бях отседнал по време на престоя ми в Бенарес.

— Сине мой! Какво е станало? Да нямаш воднянка? - Май­ка ми не можеше да повярва на очите си. Тялото ми сега има­ше същите солидни измерения, както и преди болестта.

Претеглих се и разбрах, че за един ден съм качил петде­сет паунда (около 23 кг); те и сега са с мен. Приятелите и познатите, които бяха видели тънката ми фигура, бяха пора­зени. В резултат от това чудо мнозина от тях промениха начи­на си на живот и станаха ученици на Лахири Махасая.

Моят гуру, буден за Бога, знаеше, че този свят не е нищо друго освен обективиран сън на Създателя. Тъй като напълно съзнаваше единството си с Божествения Съновидец, Лахири Махасая можеше да материализира и дематериализира и да пра­ви каквито иска промени в космическото видение79.

Цялото творение се управлява от закони - заключи Шри Юктешвар. - Тези, които се проявяват във външната вселена и се откриват от учените, се наричат природни закони. Но има и по-фини закони, управляващи царството на съзнанието, които могат да се познаят само чрез науката Йога. Скритите духовни сфери също имат своите естествени и законни принципи на действие. И не физиците, а напълно самоовладените учители са тези, които осъзнават истинското естество на материята. Така Христос е могъл да възстанови ухото на слугата, отряза­но от един от учениците му."80

Шри Юктешвар беше неподражаем тълкувател на Свеще­ните текстове. Много от най-щастливите ми спомени са свър­зани с неговите беседи. Но скъпоценните му мисли не трябва­ше да се превръщат в пепел поради невнимателност или глу­пост. Едно неспокойно движение на тялото ми или лека разсе­яност бяха достатъчни, за да поставят точка на неговото изло­жение.

— Ти не си тук. - С това заключение един ден Учителя прекъсна думите си. Както обикновено, той следеше внимани­ето ми със смайваща бързина.

— Гуруджи! - Запротестирах аз. - Не съм се помръдвал, клепачите ми не са трепнали, мога да повторя всяка дума, ко­ято произнесохте!

— Въпреки това ти не беше напълно с мене. Възражението ти ме кара да отбележа, че в ума си ти въздигаше три институ­ции. Едната беше горски приют в една равнина, другата - на върха на един хълм, а третата до океан.

Тези неясно формулирани мисли наистина присъстваха, поч­ти несъзнателно. Аз го погледнах извинително.

— Какво ще правя с такъв учител, който прониква в слу­чайните ми размишления?

— Ти ми даде това право, фините истини, които изясня­вам, не могат да бъдат схванати без пълно съсредоточаване. Ако няма необходимост, аз не нарушавам уединението на чуж­дите умове. Човек има естествената привилегия да скита тай­но из мислите си. Неканен, Господ не влиза там, нито пък аз ще се осмеля да се натрапя.

— Винаги сте добре дошли, Учителю!

— Архитектурните ти мечти ще се материализират по-къс­но. Сега е време за учене!

Така, между другото, по своя непретенциозен начин моят гуру разкри идването на три значителни събития в моя живот. От най-ранната си младост аз виждах загадъчните неясни проблясъци на три постройки, всяка в различна обстановка. В точ­ната последователност, посочена от Шри Юктешвар, тези ви­дения придобиха окончателната си форма. Първо беше основа­но йога училище за момчета в равнината Ранчи, след това аме­риканският център на върха на хълма в Лос Анжелис и накрая обителта в Южна Калифорния край безбрежния Тихи океан.

Учителя никога не заявяваше високомерно: „Предричам, че ще се случи такова и такова събитие!" Той по-скоро намек­ваше: „Не мислиш ли, че би могло да се случи?" Но простите му думи съдържаха пророческа сила. Тук нямаше отмятане; ни­кога неговите леко завоалирани думи не се оказваха грешни.

Шри Юктешвар беше сдържан и конкретен в поведението си. При него нямаше неясни и безразсъдни фантазии. Краката му стъпваха здраво по земята, а главата му се намираше в небесния пристан. Практичните хора предизвикваха възхище­нието му. „Светостта не е бездействие! Божественото възпри­ятие не е неприспособеност! - казваше той. - Активното изра­зяване на добродетелите поражда най-остър ум."

Чрез живота на Учителя аз напълно разорах несъответстви­ето между духовния реализъм и неясния мистицизъм, които лъжливо минават за двойници. Моят гуру неохотно обсъждаше свръхфизичните области. Неговата единствена „чудодейна" аура беше аурата на съвършената простота. В разговор той избягва­ше споменаването на изумителното, но в действията си сво­бодно го изразяваше. Други говорят за чудеса, но не могат да проявят нищо; Шри Юктешвар рядко намекваше за фините за­кони, но тайно работеше с тях по своя воля.

— Самоосъзналият се човек няма да извърши нито едно чудо, докато не получи вътрешна санкция - обясняваше Учите­лят. - Бог не желае тайните на Неговото творение да се разкри­ват безразборно81. Също така всеки индивид на света има не­отменимо право на свободна воля. Светецът няма да посегне на тази независимост.

Мълчанието, обичайно за Шри Юктешвар, се дължеше на дълбокото му възприемане на Безпределното. Не му оставаше време за нескончаемите „откровения", които изпълват дните на учителите, недостигнали Самоосъзнаване. „При повърхнос­тния човек рибата на незначителните мисли причинява силно вълнение. В съзнанията океан даже китовете на вдъхновени­ето едва набраздяват повърхността." Това наблюдение от индуистките Свещени писания не е лишено от тънък хумор.

Поради липсата на импозантност в облика на моя гуру са­мо малцина от съвременниците му успяха да разпознаят в него свръхчовека. Народната поговорка: „Глупав е този, който не може да скрие мъдростта си", съвсем не може да бъде прило­жена към Шри Юктешвар. Макар и роден смъртен като всички други, Учителят беше постигнал идентичност с Властелина на времето и пространството. В неговия живот аз усещах богоподобно единство. Той не виждаше непреодолимо препятствие за сливането на човешкото и Божественото. И такива бариери не съществуват, както разбрах аз, освен духовната непредприемчивост на човека.

Винаги усещах трепет, когато докосвах светите нозе на Шри Юктешвар. Йогите учат, че ученикът духовно се намагнетизира от почтителния контакт с учителя; генерира се фин ток. Нежела­телните нагласъчни механизми в мозъка на поклонника обик­новено се „обгарят"; рутината на светските му склонности бла­готворно се разрушава. Поне за миг той може да види как тайните воали на мая се вдигат и да съзре реалността на блаженството. Винаги когато по индийски обичай коленичех пред моя гуру, ця­лото ми тяло откликваше с пламъка на пречистването.

— Дори когато Лахири Махасая мълчеше - казваше ми Учи­телят, - или когато не говореше на строго религиозни теми, аз все пак съзнавах, че той ми предава неизразимо знание.

По същия начин ми действаше Шри Юктешвар. Ако вли­зах в ашрама разтревожен или безразличен, настроението ми неусетно се променяше. Обземаше ме целебен покой само при вида на моя гуру. Всеки ден с него беше ново изживяване на радост, умиротвореност и мъдрост. Никога не го видях изпад­нал в заблуда, опиянен от алчност, емоции, гняв или някаква друга човешка привързаност.

— Тъмнината на мая настъпва безшумно. Да побързаме във вътрешния си дом. - С тези думи на свечеряване Учителят винаги напомняше на учениците си за необходимостта от крия-йога. Понякога някой нов ученик изразяваше съмнение от­носно това дали е достоен да се занимава с практиката на йога.

— Забрави миналото - утешаваше го Шри Юктешвар. - Отминалите прераждания на всички хора са омрачени от мно­го срамни моменти. Човешкото поведение винаги е ненадеж­дно, докато не хвърли котва в Божественото. Всичко в бъде­ще ще се подобри, ако сега направиш духовно усилие.

В ашрама на Учителя винаги имаше млади чела82. Тяхно­то духовно и умствено образование го занимаваше през целия му живот: даже малко преди да си отиде, той взе за обучение две шестгодишни момчета и един младеж на шестнадесет го­дини. Той направляваше техния ум и живот с онази грижлива последователност, от която етимологично произлиза думата „последовател" (ученик). Обитателите на ашрама обичаха и уважаваха своя гуру. Леко плясване на ръцете бе достатъчно, за да се явят бързо при него. Когато той беше мълчалив и се оттегляше в себе си, никой не се осмеляваше да говори, кога­то смехът му кънтеше весело, децата го възприемаха като един от тях.

Учителят рядко молеше другите да му окажат лична ус­луга, нито пък приемаше помощ от ученици, ако желанието им не беше искрено. Моят гуру спокойно си изпираше дрехи­те, ако учениците бяха пропуснали тази привилегирована за­дача. Шри Юктешвар носеше традиционната одежда на сва­ми с цвят на охра; обувките му без връзки в съответствие с йогическия обичай бяха от тигрова или еленова кожа.

Учителят свободно говореше английски, френски, хинди и бенгалски, санскритът му беше превъзходен. Той търпели­во обучаваше младите си последователи на различни съкра­тени начини за изучаване на английски и санскрит, които ос­троумно бе изнамерил.

Учителя беше внимателен към тялото си, без да му отда­ва прекалена загриженост. Безпределното, посочваше той, подходящо се изразява чрез физическо и умствено здраве. Той не одобряваше никакви крайности. Веднъж един ученик предп­рие дълъг пост. Моят гуру само се засмя: „Защо да не хвърлим една кост на кучето?"

Здравето на Шри Юктешвар беше превъзходно, никога не го видях болен83. Той позволяваше на учениците си да се кон­султират с лекар, ако изглеждаше целесъобразно. Желанието му беше да окаже уважение към светския обичай: „Лекарите трябва да извършват своята лечебна работа посредством Бо­жиите закони, приложени към материята." Но той възхвалява­ше превъзходството на духовната терапия и често повтаряше: „Мъдростта пречиства най-добре."

„Тялото е коварен приятел. Дайте му дължимото, не пове­че - казваше той. - Болката и удоволствието са преходни; по­насяйте всички противоположности спокойно, стремейки се в същото време да отстраните тяхната власт. Въображението е вратата, през която влизат както болестта, така и изцелението. Не вярвайте в реалността на болестта даже когато сте болни; непризнатият посетител ще избяга!"

Сред учениците на Учителя можеха да се изброят много лека­ри. „Онези, които са издирили физичните закони, могат лесно да изследват науката за душата - казваше им той. - финият духо­вен механизъм е скрит точно зад телесната структура."84

Шри Юктешвар съветваше учениците си да бъдат жива връзка между западните и източните добродетели. Той самият във външните си привички проявяваше западна изпълнител­ност, а вътрешно носеше духовността на Изтока. Ценеше прогресивността, находчивостта и хигиенните навици на Запада и религиозните идеали, дали вековен ореол на Изтока.

Дисциплината не беше новост за мене: в къщи Татко беше стриктен, а Ананта често суров. Но възпитанието на Шри Юк­тешвар може да се опише само като драстично. Перфекционист, моят гуру беше свръхкритичен към учениците си както по важ­ните въпроси, така и по отношение на фините нюанси в пове­дението им.

— Добрите обноски без искреност са като мъртва красави­ца - отбелязваше той при удобен повод. - Прямота без учти­вост е като скалпел на хирург - ефективна, но неприятна. Иск­реността, съчетана с вежливост, е полезна и достойна за възхи­щение.

Учителят ми явно беше доволен от моя духовен напредък, защото рядко говореше за него. Но по отношение на другите въпроси бях свикнал на упреци. Главните ми провинения бяха разсеяността, периодичното отдаване на тъжно настроение, нес­пазването на определени правила на етикета и понякога лип­сата на системност.

— Забележи колко добре организирана и бланасирана във всяко отношение е дейността на твоя баща Бхагабати - сочеше ми той. Двамата ученици на Лахири Махасая се срещнаха ско­ро след като започнах своето поклонничество в Серампор. Ба­ща ми и Шри Юктешвар високо се оцениха един друг. И двама­та бяха изградили своя вътрешен живот от духовен гранит, не­разрушим за времето.

От мимолетните учители от по-ранния си живот бях усво­ил няколко грешни урока. Беше ми казано, че за чела не е необ­ходимо да полага старания за мирските задължения и не бях наказван, когато пренебрегвах задачата си или я изпълнявах небрежно. Човешката природа много лесно възприема подоб­ни напътствия. Но под безпощадните порицания на Учителя скоро оздравях от приятните илюзии на безотговорността.

— Тези, които са твърде добри за този свят, украсяват ня­кой друг - казваше Шри Юктешвар. - Докато дишаш свобод­ния въздух на земята, си задължен да се отплащаш с благодар­но служене. Единствено този, който напълно е овладял безди­ханното състояние85, е свободен от космическите императиви. Няма да пропусна да ти кажа, когато стигнеш окончателното съвършенство.

Моят гуру не можеше да бъде подкупен дори с любов. Той не проявяваше никаква снизходителност към никого, който като мен на драго сърце предлагаше да му стане ученик. Не­зависимо от това дали ние с Учителя бяхме заобиколени от негови последователи или от непознати, или бяхме сами, той винаги говореше прямо и укорително строго. И най-дребният пропуск или непоследователност не можеше да избегне упре­ка му. Трудно беше да се понесе това потискащо отношение, но бях решил да позволя на Шри Юктешвар да изглади всич­ките ми психологични гънки. Докато той работеше над тази гигантска трансформация, аз много пъти се разтърсвах под тежестта на неговия дисциплиниращ чук.

— Ако не ти харесват думите ми, свободен си да си идеш по всяко време - уверяваше ме Учителят. - Не искам нищо друго от тебе освен собственото ти усъвършенстване. Остани само ако усещаш, че имаш полза.

Възможностите на езика са бедни, за да изразят благо­дарността ми за всеки смиряващ удар, нанесен по моята сует­ност, за всеки зъб от моята метафорична челюст, избит, за да ме вразуми. Здравата сърцевина на човешкия егоизъм трудно може да се отстрани по друг начин освен чрез суровост. След неговото премахване Божественото намира най-после безп­репятствен канал. То напразно се стреми да проникне през кремъчните сърца на себичността.

Мъдростта на Шри Юктешвар беше толкова всепроникваща, че без да се интересува от това, което се казва, той чес­то отговаряше на неизречените наблюдения. „Това, което чо­век си въобразява, че чува, и това, което говорещият наисти­на има предвид, могат да бъдат противоположни неща - каз­ваше той. - Опитвай се да усещаш мислите зад плетеницата на човешкото многословие."

Но божественото прозрение е болезнено за светските уши. Учителят не беше популярен сред повърхностните ученици. Мъдрите, винаги малобройни, дълбоко го уважаваха. Осмеля­вам се да твърдя, че Шри Юктешвар би бил най-следваният гуру в Индия, ако не беше толкова прям и критичен.

— Аз съм строг с тези, които идват да се учат при мен - признаваше ми той. - Това е моят начин; можеш да го при­емеш или да го отхвърлиш. Аз никога няма да направя комп­ромис. Но ти ще бъдеш много по-мек със своите ученици, та­къв е твоят начин. Аз се опитвам да ги пречистя само в огъня на суровостта, обгарящ над обичайната търпимост. Нежният подход на любовта също преобразува. Твърдите и меките ме­тоди са еднакво ефективни, ако се прилагат с мъдрост. Ти ще отидеш в други страни, където резките атаки срещу егото не се приемат. Един учител не може да разпространи послани­ето на Индия на Запад без достатъчен запас търпение и сниз­ходителност. - Не мога да изразя колко много истина открих по-късно в думите на Учителя!

Въпреки че лишената от лицемерие реч на Шри Юктеш­вар му пречеше да има много последователи по време на зем­ния му живот, днес неговият жив дух шества по целия свят чрез искрените ученици на неговата крия-йога и другите тех­ники. Той има повече владения в човешките души, отколкото Александър Македонски е мечтал да има по земята.

Веднъж Баща ми дойде да засвидетелства уважението си към Шри Юктешвар. Той очакваше най-вероятно да чуе някак­ви хвалебствени думи за мене. И беше поразен, когато получи дълъг списък на моите недостатъци. Такава беше практиката на Учителя - да излага простите, незначителни пропуски с не­въобразима критичност. Баща ми се втурна да ме търси:

— От забележките на твоя гуру можах да разбера, че напълно си се провалил! - Той не знаеше да се смее ли или да плаче.

Единствената причина за недоволството на Шри Юктеш­вар по това време беше, че се бях опитал, въпреки мекия му намек, да привлека един човек по духовния път.

Изпълнен с негодувание, аз побързах да намеря своя гуру. Той ме прие с наведени очи, сякаш съзнаваше вината си. То­ва беше единственият път, когато видях божествения лъв кротък. Напълно се насладих на уникалния момент.

— Господине, защо така немилостиво сте ме осъдили пред поразения ми Баща? Нима това е справедливо?

— Няма да го правя повече. - Каза Учителят с извиняващ се тон.

Аз моментално бях обезоръжен. С каква готовност този велик човек призна грешката си! Въпреки че никога повече не разстрои спокойствието на Баща ми, Учителят немилости­во продължи да ме критикува когато и където си поискаше.

Новите ученици често се присъединяваха към Шри Юк­тешвар в неговата безпощадна критика към другите. Мъдри като гуруто! Образци на безукорно здравомислие! Но този, който предприема настъпление, трябва да не е беззащитен. Същите придирчиви ученици побягваха стремително, щом Учителят публично пуснеше към тях няколко стрели от своя аналитичен колчан.

— Крехките вътрешни слабости, противящи се на най-лекия досег на порицанието, са като болезнени части на тяло­то, ужасяващи се от най-нежна манипулация. - Такъв беше веселият коментар на Шри Юктешвар за бегълците.

Имаше ученици, търсещи гуру според своята собствена представа. Те често се оплакваха, че не разбират Шри Юк­тешвар.

— Нито пък разбирате Бога! - отвърнах аз веднъж. - Ко­гато ви стане ясен един светец, вие сами ще сте светци. - Сред безбройните тайни, които всяка секунда дишат неизразимия въздух, кой ще се осмели да поиска за един миг да схване не­разгадаемата природа на един учител?

Учениците идваха и обикновено си отиваха. Тези, които жадуваха път на елейна симпатия и уютно приемане, не го намираха в ашрама. Учителят предлагаше приют и водачест­во за векове, но много ученици освен това скъпернически ис­каха и балсам за своето его. Те напускаха, предпочитайки не­изброимите унижения на живота пред смирението. Пламтя­щите лъчи на Учителя, свободно проникващото сияние на не­говата мъдрост бяха твърде силни за тяхната духовна немощ. Те търсеха някой по-незначителен учител, който, обайвайки ги с ласкателства, им позволяваше капризния сън на неве­жеството.

През първите месеци с Учителя изпитвах силен страх от неговите упреци. Но скоро забелязах, че те са запазени за уче­ници, поискали неговата словесна вивисекция. Ако някой уче­ник, обиден, изразеше протест, Шри Юктешвар невинно замълчаваше. Думите му никога не бяха гневни, а изпълнени с безпристрастна мъдрост.

Проницателните наблюдения на Учителя не бяха пред­назначени за неподготвените уши на случайните посетители; той рядко отбелязваше техните недостатъци, макар и очевид­ни. Но по отношение на учениците, търсещи неговия съвет, Шри Юктешвар чувстваше сериозна отговорност. Наистина смел е този гуру, който се наема да трансформира грубата ру­да на просмуканото с егоизъм човечество! Смелостта на све­теца се корени в състраданието му към препъващата се сле­пота на света.

Когато се освободих от скритата обида, забелязах, че на­казанията ми значително намаляха. По много фин начин Учи­телят премина към сравнително милосърдие. С времето аз съборих всички стени на рационализма и подсъзнателната ре­зервираност, зад които обикновено се крие човешката лич­ност86. Награда ми беше неизискващата усилия хармония с моя гуру. Тогава разбрах, че той е доверчив, деликатен и мълча­ливо обичащ. Но тъй като не понасяше показността, не си позволяваше нито една нежна дума.

Моят собствен темперамент по принцип беше набожен. Отначало ме смущаваше това, че моят гуру, пропит с джняна, но явно сух за бхакти87, се изразяваше само с езика на студе­ната духовна математика. Но когато се настроих към неговата природа, открих не отслабване, а усилване на моя поклоннически подход към Бога. Самоосъзналият се учител е напълно способен да води своите разнородни ученици по естествените пътища на присъщите им склонности.

Отношението ми с Шри Юктешвар, макар и да не се изразяваше с думи, притежаваше цялото им красноречие. Често усещах мълчаливия му подпис под моите мисли, правещ речта излиш­на. Като седях тихо край него, чувствах неговата щедрост, която спокойно се изливаше върху цялото ми същество.

Безпристрастната справедливост на Шри Юктешвар за­бележимо се прояви по време на лятната ваканция през първа­та година в колежа. Аз приветствах възможността да прека­рам безпрепятствено няколко месеца в Серампор с моя гуру.

— Може да ти се повери грижата за ашрама. - Учителят беше доволен от моето ентусиазирано пристигане. - Задъл­женията ти ще бъдат да посрещаш гостите и да наглеждаш работата на другите ученици.

Кумар, млад селянин от Източна Бенгалия, беше приет две седмици по-късно за обучение в ашрама. Забележително интелигентен, той бързо спечели привързаността на Шри Юк­тешвар. По някаква необяснима причина Учителя беше мно­го снизходителен към новия ученик.

— Мукунда, нека Кумар поеме твоите задължения. А ти опол­зотвори времето си с метене и готвене. - Учителят даде тези инструкции един месец след като новото момче беше с нас.

Издигнат до ръководна позиция, Кумар прояви дребнава домашна тирания. В безмълвен бунт останалите ученици про­дължаваха да се обръщат към мене за ежедневните съвети.

— Мукунда е невъзможен! Вие ме направихте надзира­тел, а другите отиват при него и слушат него. - След три сед­мици се оплакваше Кумар на нашия гуру. Без да искам, го чух от една съседна стая.

— Ето защо го изпратих в кухнята, а теб - в приемната. - Смразяващият тон на Шри Юктешвар беше нов за Кумар. - По този начин ще разбереш, че достойният водач има жела­ние да служи, а не да господства. Ти искаше положението на Мукунда, но не можеш да го поддържаш със заслуги. Върни се тогава към предишната си работа като помощник готвач.

След този унищожителен инцидент Учителя възвърна предишното си отношение на необикновена снизходителност към Кумар. Кой може да разгадае тайната на привличането? В Кумар нашият гуру откри извор на очарование, който обаче не бликаше от останалите ученици. Макар че новото момче явно беше любимец на Шри Юктешвар, аз не усещах смут. Личните особености, свойствени даже на учителите, придават богата сложност на рисунъка на живота. Моята природа рядко се ръ­ководеше от подробности. От Шри Юктешвар аз очаквах по-недостижима облага от външната похвала.

Един ден без причина Кумар ми говореше злобно. Бях дъл­боко наскърбен.

— Много си се надул, ще се пръснеш - казах аз и приба­вих едно предупреждение, чиято истинност усетих интуитив­но. - Ако не се поправиш, един ден ще бъдеш помолен да на­пуснеш ашрама.

Със саркастичен смях Кумар повтори моята забележка пред нашия гуру, който тъкмо влизаше в стаята. Очаквайки да бъда нахокан, аз смирено се оттеглих в ъгъла.

— Може би Мукунда е прав - с необичайна студенина от­говори Учителят. Излязох си без порицание.

Една година по-късно Кумар се отправи на посещение в родния си дом. Той пренебрегна мълчаливото неодобрение на Шри Юктешвар, който никога не използваше авторитета си, за да възпира придвижванията на учениците си. Когато след няколко месеца момчето се върна в Серампор, беше оче­видна неприятна промяна. Нямаше го вече величествения Ку­мар с ведро, сияещо лице. Пред нас стоеше само един не от­личаващ се с нищо селянин, който напоследък беше придо­бил много лоши навици.

Учителят ме извика и съкрушен обсъди факта, че момче­то вече не е подходящо за монашеския живот на ашрама.

— Мукунда, оставям на тебе да съобщиш на Кумар да на­пусне утре ашрама, аз не мога да го направя! - В очите на Шри Юктешвар имаше сълзи, но той бързо се овладя. - Мом­чето никога нямаше да падне така ниско, ако ме беше послу­шало и не си беше тръгнало, за да се смеси с нежелателни компании. Той отхвърли моето покровителство; явно негов гуру все още трябва да бъде грубият свят.

Напускането на Кумар не ми донесе удовлетворение; аз тъжно се чудех как човек, имащ силата да спечели любовта на своя учител, може изобщо да се поддаде на евтините съб­лазни. Удоволствията от вино и секс са се вкоренили в обикновения човек и не изискват особена финост на възприятието, за да бъдат оценени. Уловките на сетивата могат да се сравнят с вечнозелен олеандър, благоухаещ с пъстри цветове: всяка част на растението е отровна. Страната на изцелението е вътре в нас, сияеща с онова щастие, което сляпо търсят в хиляди пог­решни посоки88.

„Острият интелект е нож с две остриета — отбеляза веднъж Учителя по отношение на блестящия ум на Кумар. - Той може да бъде използван за съзидаване или за разрушаване, за да раз­реже цирея на невежеството или за да обезглави самия човек. Интелектът е правилно ръководен само след като умът е осъз­нал неизбежността на духовния закон."

Моят гуру свободно общуваше с ученици и от мъжки, и от женски пол, отнасяйки се с тях като със свои деца. Съзнавайки равенството на душите, той не ги разграничаваше и не проявя­ваше пристрастия.

— На сън не знаете дали сте мъж или жена - казваше той. - Точно както мъжът, играещ ролята на жена, не става жена, така и душата, играеща както мъж, така и жена, няма пол. Ду­шата е чистият, неизменен образ на Бога.

Шри Юктешвар никога не избягваше и не заклеймяваше жените като обект на съблазън. Мъжете, казваше той, също са изкушение за жените. Веднъж попитах моя гуру защо един дре­вен мъдрец е нарекъл жените „врата към ада".

— Навярно когато е бил млад, някое момиче е смутило мно­го спокойствието на неговия ум - хапливо отговори той. - В противен случай щеше да обвинява не жените, а несъвършенс­твото на собствения си самоконтрол.

Ако някой посетител се осмелеше да разкаже неприлична история в ашрама, Учителят запазваше безответно мълчание. „Не си позволявайте да бъдете победени от провокиращия кам­шик на едно красиво лице - казваше той на учениците. - Как могат робите на сетивата да се радват на света? Неговите фи­ни аромати им се изплъзват, докато пълзят в първичната ти­ня. Всички тънки нюанси са загубени за човека на стихийните страсти."

Учениците, опитващи се да избягат от илюзията на мая за дуалността, получаваха от Шри Юктешвар търпелив и пълен с разбиране съвет:

„Точно както целта на яденето е задоволяване на глада, а не лакомия, така и половият инстинкт е предназначен за раз­пространяване на вида според природните закони, а не за раз­палване на неутолими копнежи - казваше той. - Разрушете грешните желания сега; в противен случай те ще ви послед­ват и след като астралното тяло се отдели от физическата обвивка. Дори когато плътта е слаба, умът трябва да е посто­янно устойчив. Ако изкушението ви нападне с голяма сила, преодолейте го чрез безпристрастен анализ и несломима во­ля. Всяко естествено желание може да се овладее.

Пазете силите си. Бъдете като просторен океан, поглъ­щащ вливащите се реки на сетивата. Дребните страсти са ка­то пробойни в резервоара на вътрешния ви покой, допускащи целебните води да се прахосат в пустинната почва на матери­ализма. Силният активиращ импулс на погрешното желание е най-големият враг за щастието на човека. Вървете по света като лъвове на себеконтрола, не позволявайте на жабите на слабостите да подскачат около вас."

Поклонникът накрая се освобождава от всички инстинк­тивни принуди. Той преобразува потребността си от човешка привързаност в стремеж само към Бога - любов единствена, защото Той е всеприсъстващ.

Майката на Шри Юктешвар живееше в района Рана Ма­хал в Бенарес, където за пръв път бях посетил моя гуру. Блага и мила, тя все пак беше жена с много категорично мнение. Веднъж бях на техния балкон и наблюдавах беседата на майка­та със сина. По своя спокоен разумен начин Учителят се опит­ваше да я убеди за нещо. Явно нямаше успех, защото тя много енергично поклати глава:

— Не, не, сине, остави! Мъдрите ти думи не са за мене! Аз не съм ти ученичка!

Шри Юктешвар се отдъпна, без да спори повече, като смъмрено дете. Бях трогнат от голямото уважение към май­ка му дори при неразумните й настроения. Тя виждаше в него само своето малко момче, не светец. В този дребен инцидент имаше някакво очарование; той изливаше допълнителна свет­лина върху необикновената природа на моя гуру, вътрешно сми­рена и външно непреклонна.

Монашеските правила не позволяват на свами да запази светските си ангажименти след официалното им прекъсване. Той не може да изпълнява церемониалните семейни обреди, които са задължение за главата на семейство. Все пак Шанкара, древният основател на Ордена Свами, е пренебрегнал пред­писанията. Когато обичната му майка умряла, той кремирал тялото й с небесен огън, който бликнал от вдигнатите му ръце.

Шри Юктешвар също не се съобрази с ограниченията, ма­кар и по по-малко впечатляващ начин. Когато майка му си отиде, той организира кремирането й край свещените води на Ганг в Бенарес и нахрани много брахмани в съответствие с древния обичай.

Забраните на шастрите са предназначени да помогнат на свамите да преодолеят ограниченото самоотъждествяване. Шанкара и Шри Юктешвар напълно бяха слели съществата си с Трансперсоналния Дух, те не се нуждаеха от спасението на пра­вилата. Също така понякога учителите могат съзнателно да игнорират канона, за да потвърдят, че принципите му са над формата и независими от нея. Така Иисус къса житни класове в деня за почивка и отговаря на неизбежните критики: „Събо­тата е направена за човека, а не човек за съботата."89

Освен Свещените писания рядко някоя друга книга бива­ше почетена от вниманието на Шри Юктешвар. Въпреки това той беше неизменно запознат с най-новите научни открития и другите постижения на знанието. Блестящ събеседник, той се радваше да обменя мнения по безброй въпроси със своите гос­ти. Непринуденото остроумие и безгрижният смях на моя гуру оживяваха всяка беседа. Често сериозен, той никога не биваше мрачен. „За да търси Господ, човек не трябва да обезобразява лицето си, казваше той. Помнете, че да намерите Бога, означа­ва да погребете всичките си скърби."

Мнозина от философите, професорите, правистите и уче­ните, идвайки за първи път в ашрама, очакваха да се срещнат с един ортодоксален привърженик на религията. Високомер­ната усмивка или избликът на внезапна толерантност издава­ха, че новодошлите не очакват нищо повече от няколко благо­честиви баналности. Но неохотното им тръгване явно потвър­ждаваше, че Шри Юктешвар е показал точно проникновение именно в тяхната специфична област.

Моят гуру обикновено беше мил и приветлив с гостите; посрещаше ги с чаровна сърдечност. И все пак закоравелите егоисти получаваха понякога отрезвяващ шок. Те се сблъск­ваха или с хладно равнодушие, или с непреодолима съпроти­ва от страна на Учителя: лед и стомана!

Веднъж един известен химик кръстоса шпага с Шри Юктешвар. Посетителят не допускаше съществуването на Бо­га, доколкото науката не е изобретила способи за Неговото откриване.

— Значи по някаква необяснима причина не ви се е удало да изолирате Висшата Сила в своите епруветки! - Погледът на Учителя беше суров. - Препоръчвам ви един нечуван експери­мент. Непрестанно изследвайте своите мисли двадесет и чети­ри часа. После няма да се чудите повече от липсата на Бога.

Един прославен пандит получи подобен шамар. С показно усърдие ученият разтърси стените на ашрама със своята еруди­ция в областта на Свещените писания. Потекоха звънки откъси от Махабхарата, Упанишадите90, бхашите91 на Шанкара.

— Чакам да ви чуя. - Тонът на Шри Юктешвар беше въп­росителен, сякаш цареше пълно мълчание. Пандитът беше озадачен.

— Цитати имаше предостатъчно. - Думите на Учителя ме накараха да се разтърся от смях, както бях приклекнал в ъгъла, на почтително разстояние от посетителя. - Но какъв оригинален коментар можете да предложите вие от гледна точка на уникалността на собствения си живот? Кой свещен текст сте попили и направили свой собствен? По какъв начин тези вечни истини са обновили вашата природа? Удовлетворява ли ви да бъдете куха фуния, механично повтаряща думите на други хора?

— Предавам се! - Огорчението на пандита беше комич­но. - Аз нямам вътрешно озарение.

Вероятно за пръв път той разбираше, че умелото поста­вяне на запетайки не компенсира духовната пустота.

„Тези безжизнени педанти са прекалено високопарни - отбеляза моят гуру, след като, смирен, ученият си беше оти­шъл. - Те смятат, че философията е мило интелектуално уп­ражнение. Възвишените им мисли са оградени грижливо как­то от грубостта на външните действия, така и от мъчителна­та вътрешна дисциплина!"

При други поводи Учителят подчертаваше безполезност­та само на книжното знание.

„Не смесвайте разбирането с някакъв голям речник - каз­ваше той. - Свещените писания са полезни за стимулиране на желание за вътрешна реализация, ако бавно се усвоява по ед­на строфа за определено време. Непрекъснатото интелекту­ално изследване води до суетност и лъжливо удовлетворение от неусвоено знание."

Шри Юктешвар разказваше за едно свое собствено пре­живяване, свързано с обучението му в Свещените писания. Място на действието бил горски ашрам в Източна Бенгалия, където той наблюдавал методиката на един известен учител - Дабру Балав. Неговият метод, едновременно прост и сло­жен, бил разпространен в древна Индия.

Дабру Балав бил събрал учениците около себе си на уса­мотено място в гората. Пред тях била разтворена свещената Бхагавадгита. Втренчено, те гледали един пасаж половин час, после затворили очи. Минал още половин час. Учителят на­правил кратък коментар. Неподвижни, те медитирали още един час. Накрая учителят проговорил:

— Разбрахте ли?

— Да, господине - осмелил се да заяви един от групата.

— Не, не напълно. Търсете духовната жизненост, дала на тези думи силата да обновяват Индия век след век. - Последвал още един час мълчание. Учителят отпратил учениците и се обърнал към Шри Юктешвар:

— Познавате ли Бхагавадгита?

— Не, господине, не истински, въпреки че умът и очите ми са преминавали през страниците й много пъти.

— Хиляди са ми отговаряли по различен начин! - Велики­ят мъдрец се усмихнал благославящо на Учителя. - Ако човек се занимава с външните прояви на богатството, заложено в Писанията, ще му остане ли време за мълчаливо вътрешно гмуркане в търсене на безценните бисери?

Шри Юктешвар ръководеше обучението на собствените си ученици по същия интензивен метод за насочване към едно единствено нещо. „Мъдростта не се усвоява с очите, а с атоми­те - казваше той. - Когато вашата убеденост в истината е не само в мозъка, а в цялото ви същество, можете скромно да га­рантирате нейния смисъл." - Той не насърчаваше по никакъв начин склонността на учениците да тълкуват книжното знание като необходима стъпка за духовната реализация.

„Ришите са вложили в едно изречение такава дълбочина, че учените коментатори се занимават с тях в течение на много поколения - отбелязваше той. - Безкрайните литературни спо­рове са за ленивите умове. Коя мисъл е по-освобождаваща от „Бог е" или дори само „Бог"?"

Но човек не се връща лесно към простотата. Той рядко би казал просто „Бог", вместо заучени помпозни изречения. Егото му е удовлетворено, че може да прояви такава ерудиция.

Хората, съзнаващи гордо високото си положение в света, можеха в присъствието на Учителя да прибавят към останали­те си притежания и скромността. Веднъж за беседа в краймор­ския ашрам в Пури дойде един местен съдия. Мъжът, който се славеше като безмилостен, разполагаше с властта да ни изго­ни от ашрама. Предупредих моя гуру за възможностите за дес­потизъм. Но той седеше с безкомпромисен вид и не стана да посрещне посетителя. Леко нервен, аз бях клекнал край врата­та. Мъжът трябваше да се задоволи с един дървен сандък; мо­ят гуру не ме помоли да донеса стол. Явното очакване на съди­ята, че важната му особа ще бъде церемониално призната, не се осъществи.

Последва метафизичен дебат. Гостът се луташе сред пог­решните тълкувания на Писанията. Неизменно затъваше и яростта му растеше.

— Знаете ли, че бях пръв на изпита за магистър на изкуст­вата? - Благоразумието го беше напуснало, но все още можеше да вика.

— Господин съдия, вие забравяте, че тук не ви е съдебна­та зала, - спокойно отговори Учителят. - От наивните ви за­бележки мога да разбера, че кариерата ви в университета не е била особено забележителна. Във всеки случай университет­ската степен не е свързана с осъзнаване на Ведите. Светците не излизат на партиди всеки семестър като чиновниците.

След слисано мълчание, посетителят от сърце се разсмя:

— Това е първият ми сблъсък с небесен съдия - каза той. По-късно той отправи официална молба, формулирана с юри­дически термини, които явно бяха част от неговото същест­во, да бъде приет като „кандидат"-ученик.

Моят гуру лично се занимаваше с подробностите, свърза­ни с управлението на неговото имущество. Безскрупулни лич­ности се опитваха по различни поводи да придобият неговите наследствени земи. С решителност и даже стигайки до съд, Шри Юктешвар надиграваше всеки противник. Той се подла­гаше на тези болезнени преживявания, защото желаеше ни­кога да не е просещ гуру или бреме за учениците си.

Финансовата му независимост беше причината, поради която на моя обезпокоително прям Учител беше неведомо изкуството на дипломацията. За разлика от онези учители, които трябва да ласкаят тези, които ги издържат, моят гуру беше неподвластен на влиянието, явно или скрито, на чужди­те богатства. Никога не го чух да моли или дори да намеква за пари за каквато и да е цел. Обучението, което даваше в ашра­ма, беше безплатно и свободно за всички ученици.

Един ден в ашрама в Серампор дойде нагъл съдебен пред­ставител, за да връчи на Шри Юктешвар призовка. Аз и още един ученик на име Канаи също бяхме там. Чиновникът се дър­жеше нападателно към Учителя.

— Ще бъде най-добре да напуснете заслона на това жили­ще и да подишате сладкия въздух на съдебната зала - хилеше се надменно той. Не можах да се сдържа.

— Още една нагла дума и ще се намерите на пода! - при­ближих се аз застрашително.

— Мерзавец! - извика едновременно с мене Канаи. - Как се осмеляваш да богохулстваш в този свят ашрам?

Но Учителят се застъпи за този, който го беше обидил:

— Не се вълнувайте напразно. Този човек само изпълнява законния си дълг.

Човекът, объркан от толкова разнороден прием, почтител­но се извини и си тръгна.

Удивително беше да се види как учител с такава пламенна воля е толкова спокоен вътрешно. Той съответстваше на ведическото определение за божий човек: „По-нежен от цвете, кога­то става въпрос за доброта; по-силен от мълния, когато на риск са поставени принципите."

На света винаги има хора, които, по думите на Браунинг, „не понасят светлина, защото самите те са тъмни". Един от тези, които идваха отвън, от време на време мъмреше Шри Юктешвар за въображаема несправедливост. Моят невъзмутим гуру учтиво го изслушваше, анализирайки дали в обвинението няма частица истина. Тези сцени винаги ще ми припомнят ед­но от безподобните сравнения на Учителя: „Някои хора се опит­ват да станат високи, като отсичат главите на другите!"

Неизменното самообладание на светеца е по-изразително от всяка проповед. „ Дълготърпелив е по-добър от храбър, и кой­то владее себе си, по-добър е от завоевател на градове."92

Често мислех, че моят величествен учител напълно би мо­гъл да бъде император или покоряващ света воин, ако умът му беше насочен към слава или светски постижения. Вместо това той беше избрал да щурмува онези вътрешни цитадели от страст и егоизъм, чието падане ознаменува най-голямото възвисяване на човека.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница