България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Не са ни викали. Баща ми, като…
- Това кога стана `43-та вероятно
- Ти за кой лагер каза, че баща ти тогава е отишъл
- Някакви истории от тези лагери разказвал ли ти е
- И после ти даде благословията си да кандидтастваш в ДВТУ
- Ти във Военния коя година отиде
- Как се запозна със съпруга си
И какво стана?Папа не замина и си останахме. Това си беше. Но все минавах през некакви…. Но е могло. Не съм и помисляла за там аз, за Израел. А тази история с комисаря по еврейските въпроси, Белев? Когато са ви викали…. Не са ни викали. Баща ми, като…В комисарството. С майка ти. В комисарството по еврейски въпроси? Ще ти го покажа. Тая сграда знаеш ли коя е? Тя е - от Младежкия като тръгнеш, може би сега е… една стара сграда, старинна… Това кога стана? `43-та вероятно?Това беше… баща ми го взеха в трудов лагер и майка ми нещо… или… не знам, писала съм го в книгата, вече съм забравила. [пауза] Той я прие, па… А, като искаха да ни изгонят от къщата. Тука, на Слатинския редут.па отиде, па и аз го видях един… толкова неприятен. С едно лице жълто-бяло, височък такъв един, като мъртвец блед. Мама влезе и излезе веднага. И каза: “Не може”. Какво не може?Аз съм запомнила… трябва да се махаме от вкъщи, ако е било за това. Но аз си спомням чистачката, която мете, мете и… едни немци седят насреща и тя… това съм запомнила… и ги кълнеше. “Убил ги Господ – вика - да им метем тука лайната на тия! Кой ги довлече” и такова… В комисариата ли става това? Да, да, да, да. Чистачката мете и си… такова. Те си седят и си пушат момчетата (хубави момчета беха, немчета). Един й вика: “К`во говориш, ма, ше те чуят!” – “А! Те – вика – български не знаят, па шопски…”. Щото тя на шопски си говори. Това ми е ярко. И белег ми е на вратата – и сега го виждам, като се… но повода съм се забравила вече. Дали ви е викнал или вие сами… Не, той не ни е викал, ами майка ми имаше приятелка там една. Тя на баща ми беше приятелка, Лучия [лапсус - става дума за Джулия], дет` ходеше с един германец, па негов приятел й уреди ни уреди среща. Да не би да говориш за Джулия? Джулия уреди чрез приятел на нейния приятел среща на мама с Белев. Пък Джулия след това… умря по лагерите. След 9-ти, сега ги пиша тия работи. Ти за кой лагер каза, че баща ти тогава е отишъл?Слънчев бряг, в Ловеч. То е… Изворче, Ловчанско. Той си е открай време тоя лагер. От `25-та година. Само в него е бил?Не. В четири е бил. И даже в немската книга още една снимка им дадох – от четвъртия лагер. В кои?Еми… Широка поляна [Баташко], де да знам кои са. Има и документи. Виж в книжката. Пише на документите кое къде е. [става дума още за лагера в Дупница и за един друг, който е неизвестен на интервюираната]. Някакви истории от тези лагери разказвал ли ти е?Не, но знам, че като се прибра последният път, целият му гръб беше с виолетови фаши - явно, че са го били. Що са го били? Те не ги биеха по тия лагери. Щот работеха хората. И… си спомням, че си дойде… в 3 часа е пристигнал с някакъв влак. Към шест ни се обади чак. Стоял е на… стълбите да не ни събуди. Кога?`43-та година беше. И… защото е пълен с въшки. И мама го съблече гол на двора, запали една… огън и в един каза му свари дрехите. И го уви в един чаршаф… И валеше сняг. Това си спомням много ярко. Чисти го после от въшки пак. Ей така… такива… дано не ги преживее никой тия неща. И после ти даде благословията си да кандидтастваш в ДВТУ?ДВТУ той не… не му се искаше много. Държеше на музиката, ама вика… “Айде тогава, иди да… малко да се образоваш”. Щото Камен Попдимитров, учителят ми по цигулка, казал: “Много простее това дете”. Не знам к`во съм направила, некоя дивотия. “Много ти простее детето, бе!”. Те бяха приятели. “А иди – вика – в театралната школа, белким малко да се образоваш”. Та ми стана… кост ми застана за цял живот, за к`во ми беше тоя театър… Снимка № 2 – “Лично дело”, Александър Щейн, в ролята на Бикова. Къде се игра този спектакъл? Във Военния театър, но нито знам година, нито знам… Това е в началото. Не знам. Примерно, `60-те години? Сигурно. Не го помниш?Не. Няк`ва партийна секретарка май че бех, нещо за Партията се… борех. Като гледам физиономията – да. Нещо за Партията! Определено. Но тогава в тоя спектакъл играха двама много голуми български актьори. Това е Мара Пенкова и Петър Кючюков, те ми бяха партньори и даже имаме един много смешен случай с бай Петър. Щот` той си беше… играе генерал, пък си беше закопчал най-долното копче на най-горния елик и така ми излиза в една сцена много сериозна, от което аз се напикавам от смях. Случайно е станало явно. Разбира се. Това е. Ти във Военния коя година отиде?Аз… Завършихме `50-та. Една година бях в Народния. Военният театър направи конкурс, явих се на конкурс и влязох с конкурс, но в момента, в който влязох, се ожених. Първият ми работен ден е мойта сватба. Не отидох на работа – отидох да се женя. На коя дата?Това е 11 септември `51-ва година. И питат, казват: “Новата артистка тука…?” – четат ми името - “Ами тя днеска се жени”. Така. И… след това пък… дадоха ми някакви роли и аз забременях и… [пауза] След това почнах да играя, кат` ми се роди дъщерята `52-ра година вече… Първата ми роля е в “Песен за черноморците” от Лавреньов. Как се запозна със съпруга си?А… в трети курс получих пареза на нервус фациалис, това е едно отвратително нещо, устата ти отива накриво, окото ти едното остава отворено и се изкривява цялото ти лице. Защо?Не знам на базата на какво беше, простудно ли, какво ли. По-скоро нерви. Де да знам какво е. И… на който му остане това, остава за цял живот с криво лице. А… спомням си, лекарят дойде и ми каза, че… “Абе, артистка… ако остане това, артистка нема да станеш, ама… ше гледаме да те оженим!” – искаше нещо хубаво да внесе. Нищо. Помина ми това. Както и да е. И отивам лятото… бях ходила другите години на бригади. Ходехме: Перник-Волуяк, какви бригади други, Димитровград. Тая година ме пратиха да се лекувам на слънце във… Черно море, студентският лагер. Там моят мъж, който пък е… страдаше много с краката. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|