България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
Коя година? Това е, струва ми се, някъде `57-8 година. И той ти е бил режисьор?
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Не Там… и знай го, защото това е историческо място за рециталите. Къде Точно над ВИТИЗ, до ВИТИЗ… След “Кръстьо Сарафов” и Стефан Караджа…
- Те сами ли се режисираха
- С дистанцията на Брехт си го правила
- Къде го задълбочи най-много
- Ти си влагала и биографични елементи
- Коя година беше първото представление
- Да поговорим малко за Таня. Тя кога беше родена
- Таня завърши тук висшето си образование
- В края на `80-те години
- Това е било изложба на кукли, които е правила
- Леонтина… Леонтина и Мария. … е по-голямата. Мария е по-голяма. С колко
- Чакай, те нали бяха приети в Класическата, преди да заминат
- И там бяха една година ли
- Тази снимка е 2003 година
Коя година?Това е, струва ми се, някъде `57-8 година. И той ти е бил режисьор?Не, не, той дойде просто да погледа. Аз го поканих. Той беше режисьор в театъра. Тогава поставяше той “Г-жа министершата”, такива работи. Аз играех при него. Той е бил във Военния тогава? Да. Това ми е първият [самостоятелен] спектакъл. В две части беше спектакълът: “Тамбовската касиерша” (на Лермонтов една много сладка история – един мъж, който проиграва жена си на карти) и “Демон” от Лермонтов. И за първи път тогава мисля, че поразчупих именно тая рецитация – да застанеш два часа само да приказваш. Нещо се мотах по сцената. Нещо, пелерини, нещо, волари, нещо, свещници, нещо, карти подхвърлях в “Тамбовска касиерша”, нещо, пръстени… И след тов асе игра дълго време във… кажи на “Раковска” – Дом на техниката. Къде е това?Това е точно до културните дейци на “Раковска”, до ВИТИЗ. “Сълзата” сега където е? “Сълзата” къде я търсиш?! ВИТИЗ ти казах. Знаеш къде е Дом на техниката. Не?Там… и знай го, защото това е историческо място за рециталите. Къде? Точно над ВИТИЗ, до ВИТИЗ… След “Кръстьо Сарафов” и Стефан Караджа…Беше Клубът на културните дейци, долу има в мазето… ти влизала ли си в тая зала? На “Раковска”… За първи път чувам… Отдясно на ВИТИЗ точно! Сегашният Кино-център? Така кажи. Аааа, не знаех, че е Кино-център. Глей сега поколенията как се развиват. Искам да ти кажа, оттам тръгна. Първият човек, който направи рецитал самостоятелно, беше Славка Славова. Коя година?Касета 3, Страна B След това беше Спас Джонев с “Песен на песните”, след това излезе Таня Масалитинова с “Ана Каренина”. Е, и “Зографа Захариева” май че правеше вече Спас. То беше… А Славка Славова какво направи? Максим Горки направи. “За майките може да се разказва базкрай” мисля, че се казваше. Третият човек беше Таня Масалитинова с “Ана Каренина”. Но рецитали. В цялата строгост на това голямо изкуство. Те сами ли се режисираха?Сами се режисираха, сами… а, опашки за билети имаше. За седмици напред не можеха билети да се купят. И за тях… И четвъртият човек излязох аз, именно с Лермонтов. В случая с Лермонтов едновременно е работел бай Косьо Кисимов “Демон”. Но той излезе в зала “България” с “Демон”, па че и с рецитал. Отидох да го гледам. И след него вече… В Еврейския дом ми го дадоха… така де, дадоха ми възможност нещо кат` генерална репетиция, с публика. Много го играх на Лермонтов. Колко сезона?Не знам в години, но може би деветдесет и няколко пъти да съм го изиграла, сигурно. Това са поне 7 сезона. Много сезони го играх. Едновременно вече се залепи до него “Евгений Онегин”, който… Там си позволих малко повече свобода във всичките мои… Критиката? Нормално. Но искам да ти кажа следното. Правейки тези неща, аз край тях се интересувах от цялостния автор. Какво ме интересуваше в “Евгений Онегин”? аз каква Татяна съм? Аз съм епизодик и характерен актьор. Или, ако играя централна роля, тя е характерна. Каква Татяна? Какъв Онегин? Мен ме интересуваше обществото. Аз типизирах всичките тия, които правят това време. Аз… мен ме интересуваха тия философски завъртания на Пушкин след всяка глава. Спомням си, че тогава нямах начин да намеря Белински. Имаше го Владо Каракашев. Той ми услужи. Някъде спорах, казвах нещо, коет` Белински е казал за… и тука вече едно изследване. С дистанцията на Брехт си го правила?Да! До известна степен по брехтовски. Но вече едно изследване започна да ме вълнува и това го опитах за пръв път в “Евгений Онегин” – да изследвам автора от всички посоки. Къде го задълбочи най-много?[дълга пауза] Ше ти кажа. Най-много ме интересуваше обществото около тия хора. Най-много ме интересуваше тая нелепа съдба на любовта, която се повтаря у всеки човек. Да обичаш някой, пък се жениш за генерала, който е 30 години по-дърт от тебе… съдбата! Смъртта на Ленски. Има и… сънят на Татяна – това ми беше върхът на… там от Чайковски пусках, от “Лешникотрошачката” и го разигравах. Сънят на Татяна, което е… живееш в някаква безтегловност. Всъщност, ежедневието си ежедневно и е жестоко, но… тая жестокост влиза и в сънищата. Ти си влагала и биографични елементи?Някъде споменавах даже нещо, но за съжаление не пазя… аз пазя много нещата, но не пазя… то беше интересно графично да се види къде съм спирала, къде съм коментирала, какво съм продължавала [става дума за скицата на спектакъла в неговия сценарен вариант]. С Елин Пелин същото направих. Две неща направих: “Гори тилилейски” и “Пижо и Пендо”. И тогава се прочух най-много. Тогава имаше и фестивал на художественото слово, получих ІІ-ра награда. [пауза] Беше много смешно, щот`… тичам с куфарчето и се пребивам - точно пред ВИТИЗ паднах. Така тече кръв от мене, тука от коленете… пребих се просто. С една къса поличка – март месец. И излизам от… Кокалана ше… той ме озвучаваше. Та ми ми коленете, та такова. И аз имах един мизансцен. Има един Гиго, който пада на колене и сурсува: “Майко…!” – не знам какво си. Забравила аз за коленете, явявам се на конкурс. Кат` се хлопнах на тия колене… цялата риза пак в кръв! Та с кръв си получих втората награда. След това в зала “България” дадоха голям концерт – награди и т.н. Никакви парични награди. Тогава се свързах вече много плътно със Славка, с Таня и със Спасчо. А ти как стигна до решението да започнеш да се занимаваш с режисура вече по-сериозно? А, това е по-късно. Как…Направих и “За тебе, човек”, където па си позволих всичко! Изигрх си там 14 ли, 20 ли роли. Чекнах се. Не ми го спряха. И взеха да ме сърбят ръцете нещо да правя с други. А трябва да ти кажа, че литературата беше завряна на кучето в гъза! Играехме български, съветски, не знам какви пиеси - едни глупости, едни… Исках тая литература да… класиката! Тръгнах в битка за литературата в началото, трябва да ти ка`а. Не би ли могло това да стане? Не би ли могло… [пауза]. От едни мисли на Цвайг тръгна първият ми режисьорски дебют с “24 часа” [“24 часа от живота на една жена”]. Та и до ден днешен пак сме канени в Израел. До безкрай! Да се чудиш.
`68-ма. И това ми е свързано със смъртта на майка ми, затова я помня [за годината става въпрос]. Мама почина. Кога? Няколко седмици след премиерата. Искаше много да гледа. Както и да е. И… така почнах. Няк`ви специални натурии нямаше при мене – еееее! - да стана режисьор и такова. Просто интересуваше ме като интелигентен човек с.да измъкна нещо, коет` не е правено. Честна дума ти казвам. Те мислят всички, че съм го правела от суета… Ти ми разказа веднъж за изпита си в провинцията. Аааа! Нищо странно няма. Аз почнах да си поставям насам-натам, но винаги можеха да ми кажат: недей! Нямах тапия. Явява се мойто… “Веселите уиндзорки” от Лом. И там побегнах след… тия, спираните спектакли. Направих “Веселите уиндзорки”. Филипов ми каза: “Безумно интересно. Ела, тая година почвам…” [нов режисьорски клас] Нали? “Взимам клас…” `69-та година? Не. `72-3-та. Някъде там. Това стана в Благоевград. Отидохме, играхме, взехме им акъла. Даже холандците ни поканиха тогава и пак нещо не стана. Ами… мойте, на всичките каза [Филипов]… те бяха млади тогава мнозина от тях… “Кат` се явите във ВИТИЗ, обадете се, че сте от Лом – аз ще ви искам чак н атретия изпит”. Тов асъм ти го казвала може би. Казвала си ми го. Както и да е. И аз почнах задочно. Задочно е да правиш постановки… кой ти дава тука? Никой не ти дава. Тръгнах по Видин, по Кюстендил, по такова, взех да си взимам изпитите. Аз имам вече, нали, ВИТИЗ. Става дума практически. И през `77-ма година във Видин с “Храбрият шивач” ли беше или “Седем с един удар”(не знам как го бях кръстила, то е едно и също) аз вече бях минала през всичките си други изпити и имах обществен дебют – държавен изпит по режисура във Видин. А… комисия ми бяха Филипов, от комитета Беба Богданова и нашта Веселина Ганева, режисьорката. Първи секретар на партията, майнен гъзинен, какво ли не беше! [пауза] И си изкарах там… това е историята. И станах вече… официално можех да поставям. Пречките от формален характер отпадат. От административен. Да поговорим малко за Таня. Тя кога беше родена?`42-ра се роди. Как израстна тя?Израстна добре - като едно добре гледано дете, но израстна болна. Израстна по санаториуми. На 9-годишна възраст получи някакво сърдечно нарушение, много сериозно. И чакахме да дойде пубертета, да се размине това нещо. Тичала съм като луда все по санаториуми, там учеше, вкъщи й викахме учители, като не я пускаха. Въобще, аз имам много мъчителен личен живот. Мъжът ми беше също инвалид – единият крак му беше много зле. Детенцето ми не беше здраво и то. И на всичкото отгоре трябваше да си гледам и работата. Таня завърши тук висшето си образование?Сега, Таня искаше да става художник. Направих всичко възможно д ане стане тая работа, щото… да не се мъчи на тоя свят. Така де, отклоних ги много деликатно. Тя завърши горе, при вас, ХТИ. Коя година?Година, както виждаш, аз се разминавам с тия неща. Сигурно през 1975-6-та. Кога замина в Израел? Е, това е… Между впрочем, трябва да ти кажа, че тя се наложи да стане художник, независимо от образованието. Фърли си дипломата. Тя започна като преподавател в ХТИ. Пращаха я в Англия, не пожела да отиде (щот` знае английски, тогава знаеха малцина). И започна да… В края на `80-те години?Да. Да работи като художник. Оперираха я от сърце на 27 години ли беше, колко. В деня на операцията откриха изложба, от която тя получи и награда за куклите, които беше предоставила тука, на “Шипка”. Както и да е. Това е било изложба на кукли, които е правила?Изложба си беше годишна на Съюза на художниците. Поканиха я след това в Съюза на художниците. Стана. Пратиха я в Полша, където получи от международен мащаб (59 страни се явиха за играчки), тя получи златния медал. Следващата годин аполучи наградата на публиката, която много я зарадва, щот` децата… нали, играчка дете да ти хареса най-много от хилядите там. А, в коя година замина? Де да я знам кога замина. В началото на `90-те години. Сега ще ти кажа коя година. Когато Народното събрание бе запалено [10 януари 1996 – тогава е свалено правителството на Жан Виденов и в България има хиперинфлация], януари месец. Тя февруари замина. Аз правех тогава в Казанлък пак “Уинзорките” на Шекспир. Все пак тя успя да се наложи в Израел с куклите си, известна е, приета е като равна в снобската среда на израелските театрали. Абе наложи се, ама… много сложно, много сложно. Ти си говорила с нея. Пак ми се оплака днеска, то е такава мъка. И сега са в такава криза, че… Добре, но фактите са…Като факти, тя си е известен там дизайнер на кукли. Работи с актьори… кукленици. Член е на УНИМА – международният съюз на куклениците. Да, член е на УНИМА. Преподава. Ама къде преподава, не мога да ти кажа. Тя май каза – в Тел Авив, в училище по изкуствата. В Тел Авив. Нещо преподава, не знам. И то отскоро, тя е имала три лекции досега. А внучките? Те кога бяха родени? Внучките са родени на 13 октомври `82-ра година. Леонтина…Леонтина и Мария. … е по-голямата. Мария е по-голяма. С колко?С четири-пет минути. Аааа… отгледахме ги. Аз им помагах да 14-тата година и на 14 години заминаха. Тъкмо бяха влезли. Леонтина – във… Те завършиха нашето училище, еврейското, 134-то ли? “Димчо Дебелянов”. “Димчо Дебелянов”. И са много благодарни на това училище, щот` те не отидоха слепи и глухи в Израел, а знаеха [иврит] и можеха да се направят по някакъв начин. Чакай, те нали бяха приети в Класическата, преди да заминат?След това, като завършиха [основното еврейско училище] Леонтина беше в Класическата гимназия приета – древни езици, а Мария – в Испанската гимназия. И там бяха една година ли?А, не – няколко месеца и заминаха. В Израел попаднаха в… провери го, това училище е най-престижното на Израел и го е завършил Рабин. Една много престижна гимназия завършиха в Израел. Това, Леонтина попадна в нея. В Яфо?В Тел Авив. А Мария отиде в Художествена гимназия. Те се разделят там. Да. И завърши Леонтина това училище много престижно, не го знам как се казва, мноого престижно. Даже те много трудно я приеха нея там, щот` все аристократи вътре… Явно политиците там са си изпращали децата. Да! Но тя с изпити някакви, с такова… затова съм благодарна аз на 134-то училище. Щото децата са се ориентирали все пак по някакъв начин, не са отишли… [неподготвени] Те имаха основата на иврита. Именно. И… Леонтина в тая гимназия учеше и музика – при едни руснаци там. Няка`ва школа. Цигулка?И завърши… което аз, като цигулар, трялвада ти кажа, че й свалям шапка – завършвайки гимназия (това училище, което завърши там – музикална школа ли, какво е), й дадоха възможност да направи самостоятелен концерт Мо-цар-тов. С 4-ти концерт на Моцарт, който е един от най-сложните концерти. Това го казвам, щото съм все пак грамотен човек в това отношение. Но не пожела да учи музика, просто защото… Тя ми каза: “Виж ги по улиците с шапките на… бордюра”. Аз лично съм чувала Менделсон концерт гениално изсвирен пред една барака. Щот` съм завършила самата с Менделсон концерт. Стоях, слушах… и ревах. Не пожела просто защото обстоятелствата са такива, че на всеки ъгъл има цигулар. Военните й амбиции? Исках да се вреди поне в армията, понеже да отидат… да се вреди в оркестъра. И имах възможност чрез Жул Леви, който е приятел на тамошния [военен] диригент. Зико Грациани?Да. Тя също ми каза, че не обича такива работи и да нея пъхам, къдет` не желае. Отиде на някакви комисии и каза, че иска да… е в най-трудната армия: “Крави”. Защо? Защото, сега като я наблюдавам (колко я наблюдавам и аз от другия край на света) – тя обича да се доказва. Тя иска да се докаже. Но това е мъжка професия все пак. Тя иска да бъде начело на нещата. И тя стигна до офицер ли там, какво. И й предоставиха 30 момчета, които са, извинявай, азиатци и… тя си знае как ги е респактирала, но до ден днешен й звънят и са й приятели. Служи на най-тежките места, където най-много се гърмеше и се правеха… В Йерушалаим. В Йерушалаим. И в нек`ви села. Сега следва външни отношения. И работи като пазач със… пак с оръжието нощно време работи, през деня… пази, а през деня ходи на лекции. Това й е животът. Мария се занимава с изобразително изкуство, с гримьорство, коафьорство, ааа… работи маски. И иска да следва в Америка при Спилбърг. Преподавателка е в някакво средно училище по грим. Много я ценят също. Но сигурно ще трябва да поработи 2-3-4 години, за да събере пари, да може да си осъществи мечтата – тия чудовища на Спилбърг и извънземни да иде да ги преодолява. Това е. Ти колко пъти ходи там? След като те отидоха в Израел. Аз съм ходила много пъти и преди тях. Ходила съм `59-та година, мисля, не… `64-та година съм ходила. След това съм ходила със спектакъла “24 часа…” отидохме да гастролираме. Някъде по перестройките тука, не знам коя година. и след това тръгнах редовно при тях. 3-4 пъти трябва да съм отишла досега. Сравни тези два условни периода – преди и след 10 ноември, когато си ходила в Израел. Не може да няма някаква разлика? Сигурно има разлики, сигурно. На мене винаги там ми е било неуютно, мъчително. Защо?А, просто… не знам защо. Или горещо, или климат, или това, че тука имам професия, че тука съм си все пак може на по-задния… задно място да съм, но съм си личност. Там съм се чувствала… не знам. Неуютно, бих казала. Много ми е скъпа тази страна. Много хубава, много красива страна. Аз не съм си давала сметка колко красива може да бъде пустинята. А имам роднини и… прозорецът [в техния дом] на стаята, в която спя, гледа към прозореца. Това е такава прелест! Че може да се сравни именно с нашите тука земи и прелестта на нашата страна, но съвсем от друг ъгъл погледнато. Може би съм си казвала аз… защото аз нямам и моя си климат тука, мойта си интелектуална среда, а съм там със съвсем други хора, да са ми живи и здрава и роднини, и… Манталитетът е друг. Манталитетът е друг – с тия, които аз знам, познавам, хора, със съвсем друг манталитет там. Но и там, като по целия свят, а… тоя слой интелектуалци не допущат кой да е до себе си. Мен не са ме допуснали. И закога да ме допуснат? Аз ходя за по няколко дена или няколко седмици. Ааааа… 10 ноември 1989-та как ти се отрази? Радвах се, че е дошъл такъв момент, защото имаше моменти вече… не в моя живот – в живота на цялата страна: не можехме да дишаме от глупости и от нелепости. Аааа… много се зарадвах. Бях в Русе, на турне с Кушлеви. Пихме, ядохме… Кушлеви? Сестри Кушлеви, да, музикантите. Музикантки, певици. И… не че съм… аз съм с леви убеждения била цял живот и ще бъда, вероятно, но приех всичко с две ръце, такова, с отворени обятия. А сега?И постепенно видях, че от една лъжа отиваме към друга лъжа. Сега аз съжалявам за онова време, защото в онова време можеше да се прави всичко. Като аз съм преодолявала неимоверни трудности! Ако си силен духом… Сега трябва да имаш пари и трябва да имаш гьон сурат и трябва да си, извинявам се – простак! – с лакти и с крака, и с ръце да риташ. Навремето също имаше такива хора, но пробиваха сил-ни-те, пробиваха интелигентните. Пробиваха и ментарджиите, но животът пресява. Аз на 75 години тряб`а да ти кажа – колкото аз постигнах с труда си, толкова нито един от хитреците не можа да постигне. Може би си давам висока оценка, но аз се гордея с живота си. [дълга пауза] Така. [свенливо] Много ли ти се похвалих? Напротив. Мисля, че си твърде скромна. Сега имам носталгия към онова време – на евтините книги, на културата, на това, което… ето, аз съм със спирани спектакли и одеве казах, че… това е жестоко нещо! Да спреш нечий труд. Но! – всеки ден си казвам, гледайки тая гадост по телевизия и по кина и по театри… и си казвам: “Господи, как да не… как да няма комисия, която да… да спре това! Да тури ръка на очичките на тия млади хора, които с това растат, с това се възпитават…”. И ето, докъде стигаме? Проблемът само в цензурата ли е? Не е до цензура, то е до манталитет. На нас ни внесоха един безпросветен манталитет, който нямо нищо общо със… говорихме одеве за Балканите, говорихмеза наш`та си простотия, но… Но ние сме с много душевни ценности хора! [пауза] А,а,а ни довлякоха манталитета на измета на света! Не говоря като човек с леви убеждения. Аз знам какво правят като култура хората и гледам блестящи западни филми. И… и американски филми – блестящи, дай Боже всеки да направи това нещо. Но! Говорите ли си за това с Луна [Давидова] и с Бека [Арабова]? Ние се събираме по всяка неделя, говориме си. Даже сега, ако утре бяхме се събрали, щях да им пусна нещо, което си записах – на Бенко [композиторът, диригентът, певецът Бенедикт Молхов] и на Асенчо [актьорът Асен Кисимов]… Бенко, Бог да го прости, той си отиде… не знам дали си им слушала концерт за Валери [поетът Валери Петров]? Тази снимка е 2003 година?Трябва да е 2003-та. По повод рожден ден, или?Не е по никакъв повод събирането. Но и котаракът Сами е тука, моля ти се. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|