България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Снимка № 3 – “Пижо и Пендо”, от коя година е
- Какви бяха трудностите около това представление
- Критиката тогава как го възприе
- Колко бяха спираните на брой
- Смяташ ли, че системата е била виновна
- Първите три Това беше `69-та година, са спрели и на Моис Бениеш “Парижкото слънце”, където работеха Димитър Вачев и Бенко Молхов. В кой театър
- Във Военния театър Кой я е поставил
Как се казваше той?Дило Диков. Стоянов [презиме]. И там се запознахме. И понеже имах изпит в Консерваторията, аз свирех непрекъснато. И там си занесох цигулката. И той седеше да слуша и така… нещо… “прослуша” ме. Снимка № 3 – “Пижо и Пендо”, от коя година е?Не знам. Цял живот съм го правила. Сигурно също е било през `60-те години. Да. Снимка № 4 – “За тебе, човек”, в ролята на Майката от Херушима; снимката е получила бронзов медал в Хонг Конг, фотограф – Димитър Сибирски. Почина, милият, той беше голям фотограф. Какви бяха трудностите около това представление?То беше експериментално. С някъде към 15 действащи лица, всичко това… Моно. Аз нямам навик да слагам носове и разни… работи по лицето си, значи. Ти даже и без грим си играла. Да, няма никакъв грим. А… това беше спектакъл срещу войната, за мира, с материали от Ванда Василевска, Пабло Неруда, Сартр… Кой друг? Много автори. Направих си аз сценария, напривх си и музиката, помогна ми Николай Савов. Критиката тогава как го възприе?Много добре го възприе. Е! Преследваха ме някои за това, че… се отделям от рецитаторско изкуство и правя неща… даже Любчо Тенев, след това като говорехме, е смятал, че – шашарми някакви, нали: преобличане… реквизит… ползвам некакви шашми. И по-късно по телевизията правех… имаше Зоя Матросов, точно тия два откъса – с картечницата му на сцената, с лазенето, с всичко. С шинелката… има една снимка с ушанка. Той се обади тогава вкъщи, че е гледал тоя откъс. И каза: “Сега разбрах какво правиш. Не съм бил прав”. Минах през тия неща, но не е бил… тоя спектакъл не е бил преследван, както другите. Не е бил спиран. Колко бяха спираните на брой?Десетина. Може би и повече. Тези, които ти бяха най-скъпи?Няма по-скъпи, няма по-евтини. Има - заколват ти детето и те прескачат и отминават. Те заради какво ги спираха? Обвинения в снобизъм, космополитизъм и интелектуалщина? Севелина ги е написала най-подробно. Най-страшното беше за… “На припек и на сянка”, материалът, който въобще не видя… Айде, другите… направя го, па го спрат, па после пак… За интелектуалщина май беше? А, мога точно да кажа, аз си знам какво. А… “Панаир на суетата” [по Текъри], “Престъпление и наказание” [по Достоевски] и “24 часа от живота на една жена” [по Цвайг] амбло, трите ги спряха за “снобизъм и вредни западни влияния”. След това, в Театъра на армията “Изследователят или Дон Кихот води бой” от Вадим Карастильов го спряха “по политически причини”. “Земя, почакай”… не знам какви политически, никой не ми даде обяснение… гоних един генерал по улиците, гоних го да ме остави на работа, както и да е… генерал Гърков се казваше… [дълго пауза] И след това “Земя…” – най-големи неприятности съм имала със “Земя, почакай”. Там – за “космополитизъм и еклектика”. Пък аз не знаех какво е еклектика, та питах хората какво е еклектика. Не знаех какво е, представи си! И когато пък вече “На припек и на сянка” се явих на прослушване… даже там не си спомням кои бяха в комисията! – ник`ви ояснения. Това не мо`е да се играе и толкова. Така ми казаха – това не мо`е. Смяташ ли, че системата е била виновна?А… системата… каква система? Партокрацията. Аз смятам, че тия неща ми ги правеха колегите. По субективни причини?Абсолютно. Кой въобще… и в тия комисии кой въобще… От завист?Да, може би. К`во са ми толкоз завиждали? А може би някои и заради антисемитизъм? Антисемитизъм – не. Само, на Севелина й направи впечатление, че когато са спрели тия мои три спектакли… Първите три?Това беше `69-та година, са спрели и на Моис Бениеш “Парижкото слънце”, където работеха Димитър Вачев и Бенко Молхов. В кой театър?В “199”, заедно… Пак там?Мойте и трите – там. Е, това може би не е случайно. Не знам. Като имам пред вид и други някои неща… но аз съм от хората, които не могат да говорят за антисемитизъм в България, щот` не съм го почувствала. Нито веднъж. Възможно е тук-таме простотият да е бликвала, да е вършила своите зли дела, но аз не мога да се оплача. Мога да се оплача от завист, от мръсотия, от… Снимка № 5 – “Я, колко макове” от Никола Русев, в ролята на Цветарката. Коя година? Не мога да ти кажа коя година. Бях дубльорка на… Пак `60-те години. Е, разбира се, там някъде трябва да е било. Играехме двете с… даже не знам кой на кого беше дубльор. Сигурно аз съм била дубльор на Емилия Радева, сега това няма никакво значение. Това ми е останало много приятен момент от нашето съприкосновление между двете. В такъв смисъл, че обикновено хората, като са дубльори, се изпокарват. А ние си работехме заедно ролята. Във Военния театър? Кой я е поставил?Сашо Стоянов. Сашо Стоянов. Двете… ей тука седеше тя. Тя вика: “На мене по тоя начен ше ми е по-удобно”, аз па - “Ако направя това…”. Разбираш ли? Което много рядко се случва и може би това ни предопредели след това тая творческа дружба за години наред. [дълга пауза] Снимка № 6 – “Моята по-голяма сестра” от Володин. Това е епизодична роля. Това е пак същото време и пак Военният театър. Да. Кой беше режисьор?Пак мисля, че Сашо Стоянов. Ефектната снимка № 7 – “Демон” от Лермонтов. Това е първият ми опит самостоятелно да работя. Като режисьор и актьор в моноспектакъл? Като актьор, защото още за режисура не идваше нищо в главата, но се саморежисирах. С една разкошна музика си намерих от Римски-Корсаков, Гуно, а… не мога да си спомня. Кой театър? А, това ли? Това първият път го пуснах като генерална с публика в Еврейския дом. Гришата тогава ми беше режисьор. Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|