България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво правехте в свободното време
- Лиляна коя
- Просто те попитах дали някакви политически…
- Помниш ли първия път, когато си се качила на кола
- А на влак
- Тук има една тема за еврейските традиции и религията, синагогата…
- Годината
Касета 2, Страна А… Как си прекарвахте времето? Имам един, а… Аз съм имала много приятели, цялата махала ми е… аз въобще съм била дружелюбен човек, за разлика от сега. Сега малко съм се… Е, то време ми е вече да се… да стигна до 4-5 души в живота си. Но! Човек на млади години – приятели, мноого приятели. По селата, където съм расла, в училище, в гимназията, във ВИТИЗ, във… ДВТУ тоест, в театъра – и до ден днешен. Контактна съм била, въпреки че не съм от най… Какво правехте в свободното време?Аз ли? Аз не съм имала никога свободно време. И до ден днешен аз се учудвам на хора, които казват, произнасят това понятие “скука”. Аз съм намирала к`во да правя винаги, не ми е стигало времето. [през смях] Това не го записвай! Политически, спортни или културни занимания? Политически – с голяма благодарност съм била към Съветската армия. Почвам от Сталинград, защото знам как се слушаше в едно мазе в Дупница к`во става. Знам един дядо, който дойде, воденичар, който ме нахрани и прати, каквото остана, трохите за родителите ми. В Дупница на мойта приятелка Лили (там я има на снимка) дядо й – воденичар, дойде при майка ми. Той се дигна от друго село, от края на Дупница, да й каже: “Ако искате… Нещо ше ви дигат нанекъде извън страната… Аз имам хора горе по баирите, ше ви…”. Можех партизанка да бъда, знаеш колко добре щях да съм след 9-ти? Няма значение. Но той е бил ятак, предполагам. Той ни предложи да ни скрие. Даже името му не знам – дядото на Лиляна знам, да ме прости Господ. Лиляна коя?Лиляна Митева. Не знам дали е жива. От Дупница съученичка моя. Даваха ни чорба в Дупница – всеки обяд ни даваха по два-три черпака, като идваше и баща ми. Идваше от… лагерите. Чорба. И аз винаги отивах на училище с котлеварка – след училище ни сипваха чорба. Мисля, че еврейската организация по некакъв начин вареше тая чорба. С к`ви пари не знам. Там Бетам ли имаше в Дупница? Навсякъде даваха чорба. Да не говорим, че в чорбата три дена в Хасково един офицер слагаше нафталин вътре и не можеше да се яде. Но! Тая котлеварка един прекрасен ден – ето, момент на антисемитизъм – моя съученичка вече в бранническа униформа, Лида Жадровска от Дупница, взе да я подритва, да вика: “И че ги раниме ли ние тия чафути?”. И искаше да ме удари. А аз не можех да я ударя, щот` тя е два пъти колко мене – дебела, едра, а аз – едно ситно еврейче. Не знам по какъв повод ти го казвам това. Просто те попитах дали някакви политически…Да, имах приятели. … занимания по това време. А политически аз казах. След 9-ти настаниха руснаци в нашта къща. Върнахме се в къщичката, правена от тухлите (баща ми, майка ми и циганина). Настаниха две руски момичета, руски войнички, които. Едната се оказа еврейка, Лида Кункунина се казва. Обади ни се един старшина, Дерепчийски, евреин. Помоли баща ми да го заведе на синагога. И въобще, в нашата къща вероятно затова са ги сложили. Другата Мира се казва. Тия момичета… нощно време ги нямаше по цяла нощ, през деня идваха сутрин, събличаха се вънка на чешмата с голите цици и се миеха пред цялата махала, не им пукаше, на външната чешма. А всички викаха: “Тия са курви. Нощно време сигурно обслужват армията и идат да се поизмият. Марийко, какво ти влезна в къщата!”. Всъщност, една сутрин дойдоха, прибраха им… старшина Дерепчийски дойде, плаче. Прибраха им леглата – те са всека вечер бомбандирали тогава Белград. И когат` дойдоха сутринта (аз съм го писала в “Еврейски вести” това навремето), казаха: “Те са загинали”. И аз обикнах тези хора, коит` ни оставиха книги, оставиха ни пушки. Донесоха ни едни ботуши, щот` аз ходех боса в най-големия студ и кал до ушите. Нямах какво да обуя. Отидоха пак, запалиха, олия туриха в синагогата със старшина Дерепчийски (баща ми беше на работа с майка ми). Той ни разказваше, че е от Виница. И… жена му еврейка също, дъщеря му… И все казваше: “Ти ще учиш при Ездра”. Дъщеря му свири на цигулка. Свиреше. И ми разказа, една вечер се напи, баща ми му купи водка. И разказа, че кат` се е прибрал (дали му отпуска) в неговата къща… е намерил само една яма с вода. Нито жена му е жива, нито дъщеря му. И ни показа снимка – жена му беше с една плитка. Оттук нататък аз влязох в РЕМСа. Влязох в това движение с благодарността, че съм останала жива. След това съм влязла ив Партията, защото аз смятах, че… смятам, че съм имала защита в нейно лице. Дадоха ми образование безплатно. Всичко ми дадоха. Аз бях езин човек, който… до един момент бях щастлива именно политически. В един момент аз полудях от много други неща и в един момент станах… даже се настроих зле към това, което ме заплени като свобода. Не знам дали не говоря повече, но… това са били моите политически убеждения. И това е, ако имам грях, но нямам грях – аз до ден днешен съм си с левите убеждения, но непреодолима е затъпяло всичко това… ляво. Помниш ли първия път, когато си се качила на кола?Не. Не съм се качлана на кола, но на каруца се качвах редовно. Отзад каруците в България знаеш, че имат една опашка и там си се возехме. На кон ме качваше един белогвардеец. А на влак?На влак – от много рано, защото бяхме по “чужбините”, Долни Дъбник и… [Мездра] Кога за първи път?Спомням си най-ярко, когато заболях от дифтерит и една нощ ме завряха в един влак да ме доведат в София да ме оправят. Но аз много се гордеех предд другите, които не бяха се качвали по селата на влак, щото аз пътувах на влак. За влак дати кажа – гара Мездра, най-голямото тържество на деня беше вечер да хванеш жена си подръка, детето зад тебе и да отидеш на гарата. Като ше мине софийският влак… И ние, понеже – сиромаси хора, майка ми взимаше едно парче хляб и ми купуваше едно кебапче от гарата. Там продаваха, имаше едни кебапчета за тия… те не ядяха, горките, кебапчета, може би не обичаха. Още нещо искам да кажа. Баща ми си е продал халката… усетили са, че имам музикално ухо и че се стремя да слушам музика (какво съм слушала – циганските сватбарска музика). Баща ми си е продал венчалната халка и си спомням, за да донесе един човек, негов приятел (за приятелство говорим!)… казваха им, тия, дето разнасят по България нещата… цигулка. Била съм на 4 години. Е, това баща ми… за това само заслужава да му запаля сега свещ. Да си продадеш венчалната халка… А всички комшии викат: “Мани бе, това… Айде, мож` да е, че свири на цигулка, че… ше се напие там, ше се наяде. А момиче - боже… ”.
В синагога не съм влизала въобще в живота си. Скоро влезох да видя как е реставрирана [софийската синагога], така се случи. Значи и иврит не си учила. Учеха ли те на нещо специално твоите родители? Не. Аз бих казала алегорично – учили са ме на нравственост със… държанието си, с това, че никой не е сядал да ме възпитава, но са се държали така с мене, както… благодарна съм им. не съм гледала сцени във вкъщи, простотии, скандали. Е, баща ми беше доста ревнив, па на всичкото отгоре там един руснак белогвардеец се влюби в майка ми (това в книгата съм го описала). Но майка ми казваше за еврейките и държа да го кажа. Когато аз нещо кривнах в един момент в живота си, майка ми ме извика и каза: “Лас джудиас сон онорадас”, това значи: “Еврейките са почтени”. Аз бях женена вече и нещо… няма да минавам във… подробности. Еврейките са почтени. Се`а, колко са почтени, не съм сигурна, но тряб`а да ти кажа, с такъв морал, с така нравственост е било моетосемейство – чисто като сълза. Кой беше любимият ти празник навремето? 24 май. Да ме заведат на… тоя прословут празник, който го няма никоя страна. А еврейски? Еврейски… Пурим. Но! Не знам доколко интересува, но това е от българска страна, ше го кажа. Една сутрин се събуждам, лежим още с мъжа ми, детенцето е на 3 години, майка ми го къпе и го реше отвънка и еврейката казва: “Сега баба ше те заведе на манифестация за Свети Свети Кирил и Методий. – два пъти се казваше навремето – Да видиш какво хубаво нещо е това, дет` са измислили буквичките, дето ти чета приказките…”. Това е… трябва да ти кажа, ето, евреите в България с какъв пиетет… към… не само към писменост – към българщинатата. Евреинът може да бъде благодарен за всичко. Щот` ни е трябва да бъдем благодарни. Ний сме в свойта си земя, но нас са ни приели друговерци. Пак ще те върна на друга тема – по време на Закона за защита на нацията и Холокоста. Ужасно. Отново – изселването. Колко време продължи? Къде беше? Как приключи всичко? Един прекрасен ден баща ми си дойде от работа по никое време, донесе в едно пликче нещо и се разпиляха едни копчета по земята… И тури едно картонче на масата. Ние с майка ми питаме: “Какви са тия жълти копчета?”. “Това са звездите и това трябва да го зашиеш на всички дрехи”, каза баща ми. “А това к`во е?” – “Еврейско жилище”. Така аз се докоснах до Холокоста. Тури “Еврейско жилище” майка ми и дойде леля Мика да ни иска нещо - оцет ли, сол ли, и вика: “К`во е това, ма? Бооже, мани тия глупости!”. Помниш ли датата? Не. Датата винаги можеш да я разбереш. Научно си го има отразено. Годината?Предполагам, че е `43-та. И след два дена баща ми изчезна, въобще го взеха… [в трудов лагер] нямаше време и да се обади. Това беше. Така беше. Ние по едно време не го знаехме въобще къде е. Изселването беше? Изселването беше много страшно. Ние бяхме вече там, в оная дупка на [улица] “Перник”, на Коньовица. Изнесохме целия багаж на улицата. Майка ми ходеше да чисти още при едни евреи – да им мие каците, че ше ги продават. А аз застанах с една Олга до мене да продаваме. И тя ми каза: “За това ше искаш два лева, за това – пет лева”. Минаваха… и добре, че дойдоха да си купят нещо хората, защото ние нямахме какво да ядем. [тук има мистериозен проблем с касетата, на която явно тече запис, но нищо не се чува] Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|