България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- И домът ви е бил явно по-беден
- Домашни прислуги и такива неща…
- Какви автори Натол Франс, Балзак, Зола и т.н. Той какво ти препоръчваше
- А вестници четяха ли Много. Редовно баща ми. Какви вестници
- И библиотеки редовно са посещавали
- Тя е била тогава Столичната библиотека
- Доколко бяха религиозни Кои от еврейските традиции почитаха
- Той там имаше ли определена функция
- Сама каза тази дума. Как си се чувствала в детството си
- А съучениците ти Как се чувстваше с тях
Касета 1, Страна BИ… Но какво нещо е, когато живееш в друга среда, аз ти казах. Беше толерантна към всички нации. Имаше приятелка циганка, пълно с кадъни беше във вкъщи и тука, въобще на Балканите… Затова аз смятам, че Балканите са средище на най-голямата култура на тоя свят; не съм шовинист, а го казвам с убеждението си, защото ние живеем много раси , много етноси на едно място, а това е богатство. Те са имали двамата майчин език български. Къде и кога бяха родени? Ще припомня, че баща ми е роден в Белоградчик. Майка ми е родена в София, но бащата на майка ми е от село Калища, Радомирско. Така. Неговото образование беше юридическо? На баща ми – юридическо, той е… сега, това е интересно. Той е сирак, израсъл по мазетата на втория си баща, но! – намерил е начин да замине с конски вагони във Франция. Намерил е начин да учи, като е бил… Първо е започнал да рботи с едни цигани калайджия. След това е… намерил си е работа в Монпелие ли, или в Тулуза е следвал – не мога да ти кажа, е намерил работа в една катедрала да чисти. Да мие прозорци, да чисти, да мете. И е работил доста време там, докато в един прекрасен ден някой е казал на попа там, на техния Сеньор ли, как ги наличат в католическа черква: “Ами той е евреин и осквернява черквата”. И го изгонил свещеникът. И след това е бил… в един бар е бил на вратата. И тука ще ти кажа нещо много смешно. Баба ми като се караше и не обичаше другата ми баба – баба ми… на майка ми майката не обичаше другата баба, че си е подхвърлила детето по мазетата. И казваше: “Това златно момче, което е работило в едно кабаре на вратата при палтата, дето най-много духа!…”. Да. И затова е болнав, щот` му е духало [смях]. А майка ми, понеже е работел в това кабаре и е бил на вратата, казваше, като се караха: “Ами разбира се, аз няма да бъда твойта най-любима жена! Ти колко жени там голи си ги гледал в това кабаре?!”. А той вика: “Не ме пускаха вътре въобще”. Ей такива работи. Все пак той си е изхранвал прехраната по този начин. А при нея как са стояли нещата? Тя е имала основно образование. Тя е имала основно образование и след това е помнала да... Тя беше безумно красива жена и са я взели още на 14-15 години да продава в един парфюмериен магазин. И ето (в Израел е тая снимка), навънка са изкарвали някаква количка с парфюми, с помади и такова, и са слагали майка ми да продава (имам я тая снимка, ама не знам, май че е в Израел), а… И тя е също работела като парфюмеристка. И така баща ми, минавайки, си купува сапун за бръснене. Така се е запознал с нея. Запознала го е една леля Фанка Фотографчийката. Ей така, първата среща – пред Халите е било… Кога? Коя година? А… еми трябва да е било `27-ма година, щот` аз съм родена на `29-та. А той чака. Валяло е дъжд. Толкова майка ми се е засилила, че е паднала и си е скъсала, казваше баща ми, воалажените чорапи. С чадъра… [смях] И кат` се караха, тя вика: “Умряла съм за тебе!”, а той казваше: “Как бе, ти се изтрепа за мене, помнеш ли воалажените чорапи?”. Добре, къде е кога са сключили брак? В синагогата. Софийската? Софийската. Не знам коя година е било. Но знам, че е било проблем да имат деца и за мене е лежала майка ми. Аз съм седмия месец родена даже, седмаче. И много са страдали от това. И след мен въобще не са имали деца. Искали са да имат много деца, защото всички евреи са имали тогава много деца. Те са се обличали, предполагам, по-модерно? Европейски. Елегантни, чисти. И искам да ти кажа, че евреите са много чистоплътни хора. И къщите им грееха. Ама мизерия, ама отвънка кокошки, курешки, фашкии… вътре, ако влезеш, грее - мож да лежеш. Така беше. Това си спомням. Обаче финансовото им състояние по това време не е било особено цветущо. Ужасно, ужасно. Ние живеехме тука – ”Слатински редут” и баща ми каза: “Шабат ше дойдете да ви заведа на ресторант”. Той работеше като машинописец. И… шабат… “Ама ше дойдете пеша”. А този ресторант, ще ти кажа, той е шкембеджийница, където е “Георги Димитров” – пред Бетама. Едни бараки. Оттука дотам пеша (щот` тука живееме, дотам пеша отиваме) наобяд и той казва: “Днеска па не дойде никой да му напиша заявление, ама не се бойте”. Ядохме шкембе чорпа, ядохме кебапчета и той каза: “Пиши го там!”. Това ни е било материалното състояние. И: “Доволни ли сте, видяхте ли, че ви доведох на ресторант?”. А то – една барачка. Но битът беше такъв на бедни хора като нас. И домът ви е бил явно по-беден?Домът беше… направиха си къщичка. С колко стаи? Къщата ни беше хубава. Ние… Те са си построили къща. Като как са си построили? Купили са си със зестрата на майка ми място тука, в Слатинския редут, извикали са циганин за щастие – мястото е било глиняно, с глина. Циганинът и те са си направили тухли, изпекли са си ги и ние имахме много хубава къща: стая, кухня и антре! А обзавеждането? Е, в началото ходехме по едни дъски и падахме в мазето, защото нямахме под, но след това купиха и мебели, и от баба ми, богатата, тая, неговата майка - каквото остане. Имахме даже едно меко кресло. Това е положението. Течаща вода? На двора – да, имали сме. Тоалетна – на двора. Топлили сте се с мандали? С мандали беше при баба ми, а ние – с печка. И събирахме тука шишарки от гората за подпалки. Значи градина и животни сте нямали? Е, имахме животни. Имахме кокошки, имахме… Баща ми изкопа една дупка в земята, напълнихме с вода, за да имаме патици. Имахме зайци. И котки, колкото искаш. Едно куче имахме, ама ни го сгази една кола. Домашни прислуги и такива неща…Мойто семейство – не. Книги? Много. Религиозни, светски или от двата вида?Никакви религиозни – светски. И то две трети от тях бяха на френски – на баща ми. Какви автори?Натол Франс, Балзак, Зола и т.н. Той какво ти препоръчваше?Той ми препоръчваше Жул Верн, Карл Май, “Мартин Идън” ми купи веднъж на Джек Лондон. И във вкъщи си четяха с майка ми на глас “Мадам Бовари” от Гюстав Флобер. Майка ми много я жалеше. И така нататък. От баща ми знам за Цвайг и за всичко, което след това ми… просто ми отвори прозорец да чета. Но във вкъщи имаше много книги. Когато стана изселването, майка ми разпродаде много неща, за да имаме пари да се изселиме, но книгите занесохме при професор Камен Попдимитров – бате Камен, цигулковият ми професор, и той ги прибра на тавана си всичките. И след като се върнахме, ни ги върна и баща ми каза: “Ей сега знам, че съм щастлив”. Зарад книгите. А вестници четяха ли?Много. Редовно баща ми. Какви вестници?Беше “Зора”, “Заря”, “Утро” - това бяха вестниците, които той четеше. И библиотеки редовно са посещавали?А… Народната библиотека, не – общинската библиотека, която е… две библиотеки. Едната беше на “Бачо”, на… не знам, там е някъде, срещу Младежкия театър. Там ме записа мене. Другата библиотека беше тази, която е гръмнаха до Градската градина, дето я махнаха. Тя е била тогава Столичната библиотека?Така. Плюс това ме записа, защото не всички книги, които търсех тука… на улица “Чумерна” имаше една детска библиотека. Къде е това?Улица “Чумерна” е към гробищата, към гарата. Значи, първите две са били в центъра на София, другата – на края. Да. Там, защото имаше много детски книги. А винаги, на цялата мизерия, аз получавах “Детска радост”, “Чуден свят” и ми се купуваха книжки. Аз до ден днешен имам “Мистър Пикуик” на френски. Доколко бяха религиозни? Кои от еврейските традиции почитаха?Майка ми правеше маца, правеше тархана (през калбур), ядяха свинско, но се подигрваха на себе си, ядейки това свинско. И винаги се почиташе Нова година еврейската, Песах. Не ходеше баща ми на работа, обличахме се добре, ходухме на гости. Шабат?Шабат в нашта къща – не, но при дядо ми… Ноче ди шабат сме ходили много пъти с тия, казвам ти, двата свещника. Кой дядо? Дядото… на майка ми бащата. Е, аз друг дядо нямам и това ми е втори дядо. Не го и помня. Почитаха се… еврейската религия се почиташе, без да се робува на неща, които… не знам. Баща ми до известна степен атеизъм там, из Франция е получил. Уважаваше всички религии. Спомням си, с часове ми е говорел за католиците, за Жана д`Арк, за историята на Франция и т.н. С уважението към другите религии. Те са били част от еврейската общност, нали? Кой? Родителите ти. Да, баща ми ходеше всека… след 9-ти особено. Преди това ходеше в Бетама, ходеха и двамата. След 9-ти баща ми всека седмица ходеше в еврейския дом, майка ми – не. Той там имаше ли определена функция?Не. Но идваше и майка ми вика: “Какво бе, ходльо, в Бетама какво има?”. И той казваше: “Джидьос, джидьос, джидьос – мунчос джидьос”. Значи “евреи, евреи, евреи – много евреи”. Искам да кажа, че след 9-ти аз съм… ме изпрати той в бетама, където с Боян Дановски аз карах театрален курс. Където свирех при Марио Менаше Бронца – ние имахме голям, голям, чудесен симфоничен оркестър. Там съм свирила. Въобще, еврейски живот докъм `48-9-та година имаше интензивен. Аз първия си рецитор пък след това направих в еврейския дом. В читалището на Бетама? Да. Там съм прорецитирала за първи път. Това ми говори (мене ми е мътно малко вече), но това ми говори, че те са били конгломерат от някаква култура за децата, подрастващите, за да ме прати баща ми там да свиря и да рецитирам, и да… Значи е имало някакво… А “Ашомер Ацаир” по това време е било активно? Сигурно е имало, аз… [не съм го посещавала] Сестра на майка ми – леля ми Лиза, танти Лиза, дъщеря й Зелма беше в “Ашомер Ацаир”. Тя беше по-малка от мен една или две години и в един момент тя замина още преди 9-ти септември с някакъв кораб за Израел по линия на “Ашомер Ацаир”. Имам друг някакъв родственик, който пък… един кораб го потопиха и той замина там. Но Зелма до ден днешен живее в Реховот. Тя отиде в Израле като дете, не мога да ти кажа кой година, може би четиридесет и… те си ги знаят тези неща. `48-ма? Не, преди 9-ти отиде още момичето. Или може би след 9-ти веднага. Не мога да ти кажа. Отиде и след това отидоха родителите й – в един Квар Анагид ги настаниха. Имаха портокалова градина и тя се пенсионира скоро като учителка (не скоро, преди няколко години) в Израел. Тя е много еврейка. Ходила съм й на гости, много… онова, което би трябвало да е евреинът. Нейнитя мъж беше от Полша. Родителите му са изгорени, а него са го запазили и това е страшен случай. Детенцето го взимат, на двора има клозет, изкопават още един клозет, слагат го в новия, долу; идват германци да живеят в тая къща и това дете е било в клозета за германците отдолу. Така е оживял мъжът на Зелма като дете – пикали са му и му са акали на главата. Вечер са го взимали по нощите, изкъпвали са го и на другия ден пак са го слагали там. Така е оживяло това дете. Те бяха много евреи. Как се казваше той, покойник вече - един прелестен човек, полско еврейче, което поляци са го спасили. Това са ми разказвали – потрес. Той даже мисля, че една книга е написал, пак в Израел, по тоя повод. Но не знам, аз не знам иврит. Да се върнем на твоите родители. Те имаха ли политически възгледи по това време? Не. Не, баща ми беше… сега. Баща ми е имал и той до известна степен някаква лява ориентация. Защо? Защото като се е врънал от Франция (или между следването ли, не знам) в един момент той… Много го е обичал него Йосиф Хебст. И аз се познавам и с Екатерина Каравелова навремето, и с Виола са се знаели, майка ми е знаела… те са били много по-малки, нали, деца са били, но са се знаели. А с Екатерина Каравелова – чрез майката на баща ми, баба Бея. Но Йосиф Хебст го препоръчва и баща ми става стенограф в Народното събрание. Тая препоръка… След това убиват Йосиф Хебст. Тая препоръка някой я изважда и той влиза в един списък от препоръчани на евреина, журналиста, с леви убеждения Йосиф Хебст. И, доколкото знам, в тоя, Ловчанския лагер, който сега е Слънчев бряг, [баща ми там] е бил след 9-ти. Той лагер е бил за евреи антифашисти. Не съм сигурна. Някаква друга културна или обществена организация, в която да е членувал? Не. Военната му служба? Еми, не знам, той кат` че ли, след като е завършил ли, даже не знам дали и женен не е бил вече, когато е трябвало в трудовата… в трудови войски да бъде трудовак. Защото, доколкото знам, може да няма антисемитизъм по моите възгледи, може да няма, така, отношение към малцинствта, но в трудови войски винаги са взимали циганчета, турчета, еврейчета. Така знам от баща ми. Така че нищо не знам. А какво знаеш за техните братя и сестри? На кой? На майка си и на баща си. Всички заминаха за Израел. Живееха едната – леля ми Лиза, в Квар Анагид, на село. Тя беше в Кюстендил женена. Тая Зелма, за която казвам, е нейна дъщеря. А… другите двама братя. Как се казва лелята? Танти Лиза. Мъжът й се казваше Бенцион Бар Давид. И ше ти кажа за него. Той беше от Кюстендил. Много сладко е това, което искам да ти кажа. Той беше тенекеджия. Оженили са се с чичо Бенцион. И неговата тенекеджийница – това мож` да е… като анекдот мина след това, но аз съм им ходила на гости – неговата тенекеджийница се казваше “Тишина”. [смях] Чичо Бенцион. А другите й братя на майка ми… значи, те бяха селяни, той си купи едно тракторче, гледаха портокали там. За кого става дума, извинявай? Чичо Бисион и танти Лиза. Не, другите братя? Другите братя… Единият е Бенямин – чичо Буко, и чичо Рахо [Рахамин]. Те отидоха там. В Хайфа са слезли, там са поживели, били са хамали на портото [пристанището], след това са отишли в Яфо и пак- хамали. След това са отворили заедно едно дюкянче, бакалия. И аз, като отидох (аз съм ходила `64-ти година), те бяха много замогнати вече. Всеки имаше по пет на пет метра бакалницка. Нали? И ме посрещнаха. Живееха в арабски къщи, на тия изгонените ли, кои араби не знам – много мизерни къщички, без хладилници даже. И си спомням много слабо, купиха по мое време един хладилник и аз си слагах главата в него, щото нямаха тия… еркъндишън ли, какво там. Значи твоето семейство е общувало предимно с роднините по майчина линия? Предимно с тях, защото ония бяха… Често ли се срещахте? Ма много често! И тряб`а да ти ка`а, на Пурим ме маскирваха с една… на баща ми кожуха, от кожената страна – обръщахаме го наопаки и ходехме да плаша баба ми, дядо ми, братовчедите. Като Аман си била маскирана. И там се събирахме, и там спехме по пода, защото не мо`еме да се върнеме по нощите до Слатинския редут. Кааак! Пурим беше празник! Както сега тия фойерверки тука, това беше фойерверка… Но това са нещата, които аз имам по-късно вече, защото детството ми е сред… по селата. Сама каза тази дума. Как си се чувствала в детството си?Много щастлива! Аз съм проходила в Долни Дъбник и съм тръгнала на училище в Мездра. И съм била много щастлива, защото съм расла на воденица, то си ми личи – не млъкнх. Баща ми работеше във воденица; майка ми можеше да си гледа по 20 кокошки, щот` те кльоцат там. Значи, месо е имало винаги. Гледаше по… не знам колко патици. Баща ми винаги правеше по една дупка [в земята] – за вода за патици. Майка ми гледаше и две гъски. Ааааа… з агъските, като стигнем, да ти кажа. Тя ги тъпчеше със… между краката си слагаше гъската и ги тъпчеше с царевица, не знам дали тоя способ съществува още. Но баба ми – майка й (в книгата пише), зтова й казваха Придворната. Тя беше уговорила с един готвач на царя. Царят… много са обичали гъски. И ония й е казал: “Мазалика, ако ти ми носиш по 4 гъски на месец, пари ше напра`иш”. Никакви пари не направи, но тя всеки месец 4 гъски носеше в двореца и пак така ги тъпчеше, между краката, и те… ставаха. За един месец или за два месеца се издуваха. Така. Израсла съм сред гъски, след пилци. А съучениците ти? Как се чувстваше с тях?Чудесно! Най-добрите ми приятели. Първата ми любов на 7 години -Гешко Лишков, циганче. Баща му държеше въртележките до гарата, цял живот ше ме върти… Решихме да се ожениме: ше ме върти на въртележки… Бойна Враджова, Прабиг Враджов, циганьора, а… Тинка, Минка, Пинка – всички там. Децата цял ден играехме. А в общността добре ли ти беше тогава? В общността еврейската по-късно отидох. По-късно. Аз ти ка`ам: общността беше баща ми само. “Евреино Сами! Ееееее, па добър си бе, евреин! Как си?” Това не беше оскърбително, ти разбираш ли? Беше като медал за храброст. “Евреино, голема работа, евреино Сами!” Това не го знаят в западна Европа, това го знаеме тука, на Балканите. Все пак тогава ти си прекарвала повече време с майка си. Да. Продължила си след това да ходиш на училище. Любимите ти предмети кои бяха по това време? [издава звук, смесица между изхилване и изпръхтяване] Или май няма такова нещо? Аз мога да кажа само едно - за нелюбимия си предмет геометрия. Двойкаджийка бях. Когато получех тройка, майка ми правеше пудинг. И черпеше комшийките. И учител са ми взимали – не става нищо. “Защо, бе, се караш на детето? Толко може, горкото…”. Тоест, ти си обичала… Обичах география и затова пътувах толкова много, вероятно, в живота си. Обичах и български език. Аз знех може би 2/3 от “Епопея на забравените” на Иван Вазов наизуст. Кои учители си обичала? Обичах учителката по литература Катева, до денн днешен ми е пред очите. Кои автори? Дойдоха [в училище] веднъж да записват за “Бранник”. И децата там се записват. И… един Хаим – идиот, все се биехме с него, вика: “И аз искам да се запиша!” - “Те – казва – евреи не могат”. Да уточним – легионерската организация е това. “Бранник”. “Легиона” е друго. Трябва да ги провериш тия неща. “Бранник” беше за по-малките. И… един нещо се опита: “Вие, евреите, не знам какво си…”. И тя стана червена и каза: “В моя клас няма да позволя такова нещо”. Още един случай. Аз съм двойката известна, до ден днешен, аз не знам таблицата за умножение, аз ги събирам. Да ми кажеш: “Пет по седем”, аз ще кажа: “7 и 7 – 14, значи два пъти по 14…”. Това съм аз – тъпо. К`ва еврейка съм, не знам в това отношение. Но! Аз тръгвам от тука – изселват ни. Трети прогимназиален клас съм и имам двойка по геометрия и трябва да имам поправителен. Тръгваме… всички ги дипломират, а аз трябва да имам поправителен. Отиваме в Хасково, там попадам в полиция, нещо. Зарад нещо, написани стихове (в книгата е описано всичко). След това се връщам оттам, отиваме в Дупница, не ме приемат в гимназия – искат диплома за прогимназия. И пише… Или някакъв документ, че съм учила до ІІІ-ти клас. Пише мама на бате Камен - този, професорът по цигулка и той изпраща диплома за завършен ІІІ-ти клас. Запомни, г-ца Янкова ми беше кошмарът, да не я видя… ей така, ако можех да я удуша, двойка до двойка ми пишеше, тройка, че айде там, горката, да не плаче майка ми. И прочитаме, той изпраща свидетелство за завършен трети клас с две четворки – едната по геометрия, едната – по математика. Какво е правел тоя човек? Как са си говорили с г-ца Янкова? Какво ли й е казал – къде са тия хора, дали ще останат живи? Тая жестока за мене жена се оказа светица. И мен ме приеха… не ме приеха в гимназия, а в стопанско училище. Но! Това какво ти говори? Че двама българи са седнали за едно тъпо дете, да му дадат все пак, колкото могат, нещо да продължи да учи. Еврейче – в тоя момент. Ти си вземала частни уроци тогава. Взимах. По какво бяха?По математика и геометрия. А музика? Музика – да. Бата Камен с баща ми се знаеха от Франция и той не му взимаше пари. Взимах и частни уроци при Джулия една, пак приятелка на баща ми, италианка. Френски ми праподаваше – пак безплатно. Така, услужваха си помжду си. И аз фрнския го знам: 100-200 думи, да се оправям по света от тая Джулия, която… друга съдба. Джулия… минаха германците оттука, тя се сгоди за германец. Той отиде на Източния фронт. Убиха го там. Горката, много го обичаше. Майка ми, дет` викаше (щот първи приятелки бяха с Джулия): “Па може и да има добри германци”, кат` се сгодиха. Забременя, мама я води на аборт и т.н. От германци. Джулия коя? Джулия де ла Гнезе. Това е друга история. Джулия беше учителка по италиански и по френски. След 9-ти Джулия изчезна [драматична пауза]. Тя, която… най-почтена. Майка ми вика: “Девствена отиде при германеца” и я изкараха курва и я пратиха… за немска курва на тия лагери. Баща ми тръгна да я търси. Майка ми тръгна да я търси. [пауза] Там е някъде, умря. Слд 9-ти… Гледаш ли, колко е… живота страшен? Майка ми да каже: “Може и да има добри германци” в оня момент… Ти сама навлезе в темата за приятелството. Извън училище, какви бяха приятелите ти? … Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview interview -> Молхов Хаим Меворах interview -> Касета 1, Страна А interview -> Луна Давидова interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала interview -> Грация Нисим Албухайре interview -> Адела Хинкова interview -> Софи Леон Пинкас interview -> Виктор Барух interview -> Бина Йосиф Декало interview -> Леон Нисимов Лазаров София България Интервюирал: Леонтина Израел Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|