Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да
Изтегляне 1.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Началният голям взрив
- Износване и загиване на вселената
Рационалистичният райНе знаеха ли Енгелс и Маркс, че нашият свят се похабява и старее? Науката, на която твърдяха, че се облягат, беше вече в състояние в края на XIX в. да докаже слабостта на теорията им. Сигурни в себе си обаче, те мислеха да оправдаят максимата, според която “добрият Бог знае всичко, но материалистът знае всичко по-добре”. Но как да примирят теорията си с научната действителност? Чудесната вселена, от която е произлязъл животът, ще трябва ли да изчезне завинаги. Енгелс отговаря: “Когато Слънцето изстине, Земята – мъртъв и студен глобус, подобен на Луната – ще се върти в дълбок мрак, описвайки все по-тесни орбити около също така мъртвото Слънце, докато накрая падне върху него. Едни планети са били преди нея, други ще я последват. Вместо хармонично разпределената, светла и топла слънчева система ще има вече само една студена и мъртва сфера, която ще следва своя самотен път през необятното пространство”. Но надеждата, един ден отново да се появи живот на планетата не е изоставена. Енгелс вижда във вселената мощна сила за неизчерпаем живот. Някъде в безкрайните й глъбини, благодарение на топлината и светлината, благодарение на комбинациите и химическите връзки, животът и накрая съзнанието отново ще се зароди от мъртвата материя, както са били родени на нашата земя, и цикълът ще започне отново. Трябва да се разчита на случайността, на чудната случайност и на необходимостта, присъща на нея. Има ли нещо по-неоснователно? Нещо по-фантазьорско? Това са само предположения на ума. Американският астроном Карл Саган лансира друга хипотеза: “Нашите потомци ще се окажат може би по-способни да овладяват или да обуздават еволюцията на звездите. Има и друга възможност – просто да се преселят на Марс, Венера, Титан, или пък, както си представя Робер Годар, ще отидат да търсят в друга млада и обещаваща слънчева система някоя подходяща ненаселена планета. В края на краищата всеки има право да мечтае. Но всичко това е плод по-скоро на развихрено въображение, отколкото на науката. Това е наука фикция, която тръгва от метафизично априори. Ако Бог не се намеси по някакъв начин в човешката история, сигурно е, че само след няколко века животът на планетата ни би станал невъзможен. Демографската експлозия би била една от причините. Според научни пресмятания след 400-500 години всеки човек би имал само един квадратен метър обитаема площ. Това за бъдещето. Но да се върнем към нашето начало.
Карл Саган се опитва да даде отговор. Но всъщност само повтаря онова, което отдавна знаем, т.е. че нищо не е абсолютно сигурно. Нищо извън Божието откровение, дадено чрез Библията. Да оставим американския учен да говори: “С изключение на водорода всички атоми са събрани в звездите – тези космически “кухни”, в които водородните атоми се трансформират в по-тежки атоми. Звездите са продукт на сгъстяването на междузвезден газ и прах, съставени главно от водород. А самият водород? Той се е появил при началния взрив – експлозивното начало на Космоса. В общи линии това е цялото доказателство на учения. Най-простият елемент, водородът, се е породил при началния “голям взрив”. Какво е представлявал този “голям взрив”? Гигандска космическа експлозия. Кой или какво я е причинило? “Тайна!”, отговаря Саган. А какво е имало преди чудния “голям взрив”? В много малък обем (т.е. извънредно концентрирана) цялата материя и енергия на вселената са били събрани в някакво космическо яйце. Яйцето експлодирало и тази грандиозна космическа експлозия родила вселената. Но кой е “снесъл” това космическо яйце? Никой никога няма да узнае това. И ето че пак не сме по-далече отпреди. Теорията за “големия взрив” бе поставена под въпрос от съвременни критици след откриването на многобройни небесни тела, които излизат вън от законите на експансионистичната механика. По-известни учени, които я оспорват: във Франция са Жан-Пиер Вижие, Жан-Клод Пекер; в САЩ – Халтон Арп; в Германия – Хелман Шайдер. Днес много учени посочват, че тази теория не се съгласува със законите на физиката. Износване и загиване на вселенатаОпитът доказва, както вече казахме, че всичко се изхабява, старее, умира и изчезва – галактичната алхимия не е вечна. Ако материята беше от вечността, отдавна вече не би трябвало да я има – износена и овехтяла от такава дълга употреба. Библията казва: “Небесата станаха чрез Словото на Всевишния... Той заповяда и стана” (Псалм 33:6,9). Материята не би могла да произлезе от нищото. Ако няма Създател, тогава тя е вечна. Тя създава всичко от само себе си – и неорганични, и органични тела. Но в такъв случай не би трябвало да се износва, да се изчерпва, да старее като възрастна жена, която е вече немощна в старостта си. Ако пък вселената има начало, тогава не може да се мисли за чист атеизъм. Атеистът е изправен с гръб до стената пред единствената възможна алтернатива: създаване на материята или нейното самосъздаване. Да избере създаването, означава да признае Твореца; но в такъв случай вече не е атеист. Да избере самосъздаването означава да се изкаже за най-абсурдния пантеизъм, какъвто може да се измисли. Разумът се бунтува пред такава абсурдност. Как атеистът да избегне клопката, в която сам се е хванал? Ако иска да си остане атеист, трябва му вселена без край, вечна в миналото и бъдещето. Някои предпочитат не вселена, която виси от двата края, а такава, която няма никакъв край – така не е необходимо да дават обяснение за крайността й. Тогава, ако поддържат тезата за вечността на материята, трябва да кажат, в какво състояние се е намирала тя преди протона – какво е имало преди елементарната частица или гама – лъчите? А ако една вечна вселена на практика все пак се износва, не стигат ли до двойно задънена улица? Всяко произвеждане на светлина съответства на определено разрушаване на материя. Свещ, която пръска светлина, се топи, изчерпва се и накрая изчезва. Звездите и нашето Слънце също се изчерпват. Водородът перманентно и невъзвратимо се превръща в хелий. Ако вселената беше безкрайно стара, не би останала и следа от водород. Всяка секунда четиристотин милиона тона от този елемент се трансформират в хелий в Слънцето, което извлича енергията си от тези термоядрени реакции, подобни на реакциите във водородната бомба. Експлозията е перманентна. Изчислено е, че ще трябват десет милиарда години, за да се изчерпи слънчевата маса. Светлината на звездите, които трептят нощем, се дължи на подобни ядрени реакции.
Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 1.3 Mb. Сподели с приятели:
|