Бог (тревогата) на човека бог е върховният и главен проблем, който не може да

Марксически пантеизъм

Ето един твърде смущаващ отговор за философ, който пренебрегва библейската метафизика и се кълне единствено в науката. Но трябва ли да се учудваме, след като знаем колко странно утежнено с метафизика е неговото учение? Маркс твърди, че е научно, но не е и не може да бъде. Тъй като пътят към Бога не е в абсолютното и обективно търсене, науката не може нито да докаже Неговото съществуване, нито да го отрече. Това не е в нейната област, нито във възможностите й. “Тя може само да констатира явленията и техните взаимни връзки”. Но ако прехвърли границите на това изследователско поле, това престава да бъде наука и става метафизика, вярване, вяра. Оставяйки се да бъде завлечен към метафизиката и отричайки сътворението, марксизмът стига до “нова форма на пантеизъм, който му придава вид на нова вяра, на своеобразна мистика”.

Отговорът на германския философ кара Клод Тресмонтат да отбележи: “Атеизмът свежда живота и мисълта до неживата и немислеща материя, за да се избегне научния скандал, който поражда историческото преминаване на материята от неживо състояние в състояние живо и мислещо”.

Как материята се е информирала и организирала сама? Как е могла да създаде мислещи същества? Как е могла да даде това, което няма? Маркс не отговаря. Атеизмът не е в състояние да отговори на подобни въпроси. Приемането на атеистичното учение впрочем също е акт на вяра.

За библейския монотеизъм Бог е абсолютен. Бог е Дух, съвест и върховна интелигентност. За атеистичния материализъм материята е абсолютна. Последователите му не се осмеляват да кажат: материята е самотворяща се – абсурдността би била твърде очевидна и груба. Задоволяват се да твърдят: Материята е вечна! Констатираме, че тя е тук и това ни е достатъчно!

Но не! Това не е достатъчно за нас, вярващите. Искаме да отидем по-далеч. Като заобикаляме въпроса за нашия произход, имаме чувството, че приспиваме разума. Наслушали сме се на голи приказки, че вярата е спънка за научното търсене. Ние искаме да докажем обратното.

Агностикът, който признава своето невежество по отношение на произхода и съдбата на нещата, е по-рационален от марксиста, който вярва във вечността на материята и твърди, че тя сама е създала живота и мисълта. Да се поддържа твърдението, че материята е вечна, означава с небрежно махване на ръка да се опитаме да избегнем проблема за произхода на вселената.

Рене Кост пита: “Впрочем чие разсъждение изявява по-добра връзка с реалността”? С други думи, кой има по-здрав разум и повече яснота: този, който вижда в природата делото на интелигентност, или който достига по същество до обожествяване на материята, подобно на Енгелс и Маркс?

Марксисткият опиум

За германския социалистически теоретик Фридрих Енгелс, както и за верния му приятел Карл Маркс, светът е единственото несъздадено, нетленно, вечно и в постоянна еволюция нещо. Тук намираме пантеистичните теории на древните индийски, китайски и гръцки философи.

За да придадат повече достоверност на тезата си, атеистичните материалисти казват, че тя е основана на науката.

Но ние очакваме ясно, логично, рационално доказване на теорията им. Когато твърдиш, че се позоваваш на науката, трябва да бъдеш сериозен. Истинската наука не е само въпрос на речи и диалектика. Не е достатъчно да кажеш, трябва да докажеш.

Е, чак толкова! Повечето хора не търсят доказателства! На тях им се подвиква на всички тонове: “Религията е опиум за народа! Религията злоупотребява с вашата доверчивост! Тя е отклонение, което ви пречи да мислите на насъщните си проблеми! Тя ви предлага илюзорни утехи. Бог не съществува. Бог е умрял. За вас има нещо по-добро! Науката е с нас! Науката – това е бъдещето! Скоро ще открием златния век и ще стигнем обетованата земя!”

И тълпи от хора слушат, и тълпи ги следват. Рецептата е проста. Със сръчно устно жонгльорство метафизиката се смесва с положителната наука и всичко това се забърква с голяма доза диалектика. Грешката се възприема, само когато е “гарнирана” с истина. Но опасното при полуистините е това, че почти винаги се вярва на погрешната половина. Поднася се някаква догма, без да се доказва. Пъргаво се скача от здравия терен на науката върху движещите се пясъци на философията и обратно. Хипотезата се трансформира в теза. В името на експерименталната наука се декларира, че земята е родена от естествен процес и че според законите на еволюцията, дължащи се на случайността, материята бавно се е трансформирала, докато е създала живи същества. Но всичко това е заблуда и измамничество.

Еволюционистичните теории дойдоха на помощ на атеизма. Без да иска, Дарвин наля вода във воденицата на Маркс. Подпомогна го, като му предложи научно обяснение на някои очевидности. Немският философ аплодира идеите на английския натуралист и ги възприе с политически и антирелигиозни цели. Дарвин никога не е имал претенцията, не е обяснил всичко. Той признава, че в природата има много и много неразгадаеми тайни. Но отстранявайки Бога, Маркс отиде по-далече от Дарвин.

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 1.3 Mb.

Сподели с приятели: