Част I : откровение и създаване I. Въведение в курса по еклесиология


Предистория на еклесиологията на Първия Ватикански събор



страница3/25
Дата25.08.2016
Размер1.98 Mb.
#7164
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

2. Предистория на еклесиологията на Първия Ватикански събор

Тази структура на Църквата произтича от историческите събития, които идват от коронацията на Карл Велики (на 25 декември 800 г.) и достигат до прага на Втория Ватикански събор. Карл Велики поема върху себе си задълженията на царя и първосвещеника. Църквата е неразделна част от империята. Папата е в служба на проекта на Свещената Римска Империя. От началото на 1054 г., с разкола на Източните Църкви, пътят на Западната Църква става независим и Свещената Римска Империя съвпада с Римската патриаршия. По този начин се реализира едно съвпадение между Църква и Империя.


Реформата на папа Григорий VII (1073-1085) се стреми да изкорени симонията9 (т.е. купуването на църковните достойнства) и николатизмът (т.е. конкубината, наличието на метреси на свещенослужителите). Освен това папата отстоява и Libertas Ecclesiae, независимост за Църквата, т.е. папата се бори за свободата на Църквата от светската власт. В единадесети и дванадесети век християнска Европа е изградена. В този период Църквата е отправната точка, независимо от големите кризи, които преживява (като например периода на папството в Авиньон).
Годината 1492 маркира края на Civitas Dei за целия християнски свят10. С началото на протестантската Реформация Църквата е принудена да брани своята позиция като обявява, че Римската църква е Истинската Църква.
Френската революция (1789 г.) е събитие, което поставя Църквата на „колене”: Църквата е поставена на ръба, след като е атакувана от всички страни. Всичко това кара Църквата да се определи автономно като съвършено Общество (Società perfeta).
Първият Ватикански събор (1869-1870) показва целия проблем от гледна точка на върховенството на Папата. Наръчникът, следващ един точно определен план (la manualistica), се фокусира върху глава 11 от трактата De Ecclesia (състоящ се от 15 глави), където се разглежда върховенството на Папата. Тази 11 глава от трактата се разделя на четири части: 1) Върховенството на ап. Петър е установено лично от Исус Христос; 2) Върховенството е предадено на всички негови наследници; 3) Необходимост от върховенството в Църквата; 4) Дефиниция на безпогрешността на папската поучителна власт по отношение въпросите на вярата и морала. Преди всичко Папата е този, който отговаря за правилното тълкуване на depositum fidei (т.е. на Светото Писание и Традицията) и едва след него тази роля могат да имат и Съборите. На първо място стои Папата, след него са Съборите. Крайният отговор е плод на съгласуването между всички Епископи заедно с Папата. Така, че има една клерикализация, където миряните не могат да знаят повече от Епископите, които ги водят и представляват. Така разбирана, поучителната власт е regola proxima; тя предава доктрината (учението) на вярващите, които слушат и изпълняват. Обаче по този начин на практика се създава голяма дистанция между Църквата като Учителка (la Chiesa docente) и Църквата като Майка (la Chiesa discente), между учителя и ученика. Църквата е видяна като съвършено общество, за разлика от Държавата. От тук ясно проличава превъзходството на Църквата спрямо Държавата. Законът на Църквата е законът на Евангелието. Активите за споделяне са духовни, есхатологични: това са Тайнствата. Папата (il Pontefice) е установен от Бога.

3. Еклесиология на противопоставянето (ecclesiologia controversistica)

Когато се връщаме назад в историята, ние срещаме един тип еклесиология, която специалистите наричат Еклесиология на противопоставянето. Тази еклесиология се е развила в т.н. период на „Противореформата” (Controriforma). Цялото богословие е насочено срещу протестантите. На първо място се използват изрази като например: „Католическата църква е истинската Църква” и чак след това се излагат възраженията на опонентите (avversari). След това идва на ред demonstratio catholica (католическата демонстрация) с аргументи, разглеждани от седемте собствени loci theologici (богословски места). Еклесиологията на противопоставянето е полемична (спорна). Тя настоява най-вече върху видимостта на Църквата, против протестантската идея за общото свещенство и невидимата Църква, вдъхновена от Светия Дух и основана от Божието слово. Еклесиологията на противопоставянето ни дава точните критерии, според които Църквата е Църква. Според св. Роберто Белармино човек е част от Църквата само тогава, когато е въведен в нея по един видим и доказуем начин; спазвайки нейните закони, той може да участва в даровете на Църквата, т.е. в тайнствата на Господа (седемте тайнства).


За да докаже, че Католическата църква е истинската Църква бяха следвани няколко пътя. На първо място това е историческия път (via historica), който започва от Църквата днес и стига до основаването й преди 2000 години от Исус Христос с принципа на апостолската приемственост. Когато следваме историята, започвайки с основаването на Църквата и доближавайки се лека полека до Първия Ватикански събор (1869-1870), католическото изразяване или доказване на идеята за Църквата започва да се опростява, като се концентрира върху ап. Петър и върху приемствеността на Папите.
На второ място е via notarum, където се казва, че само Католическата църква е наистина „една, свята, католическа и апостолска”.

На трето място е via excellentiae, която е подчертана от Втория Ватикански събор. Верността (лоялността) на Католическата църква към depositum fidei (т.е. на Светото Писание и Традицията), нейният живот и т.н. показват, че тя е истинската Църква. Изповядваната вяра, участието в Тайнствата и послушанието към Папата са основните минимални изисквания, върху които се изгражда пътят, който след това води към светостта. Автоматично са изключени езичниците, неверниците, разколниците, ескумуникираните, и т.н. Всички останали са включени, дори и морално да са лоши. Църквата са вярващите, които изповядват вярата си в Христос и признават първенството на Папата и неговите наследници. Основите на тази еклесиология се намират във вече споменатата по горе григорианска реформа, осъществила се в епоха, когато всички в Европа са християни, а сблъсъците на интереси се развиват между духовната и светската власт.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница