Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия



страница5/8
Дата22.07.2016
Размер1.42 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8
Глава 2. Исканията
Апел на БЗНС „Никола Петков”, прочетен (вероятно) на митинга на 18.11.1989 г. (чете Георги Скачков)

Мъжки глас:До Председателя на Народното събрание на НРБ; До Председателя на Държавния съвет; До ЦК на БКП; Обръщение към будната българска и световна демократична съвест; Днес, 23 септември `89 година, ние, последователите на великите идеи на Александър Стамболийски и неговият Български земеделски народен съюз се събрахме да почетем паметта на неговия достоен продължител Никола Д. Петков, невинно осъден и обесен на същата трагична дата преди 42 години по заповед на Сталин и неговите представители в България. След дълго и сериозно обмисляне, тъй като досега на отправените от нас призиви по групи и поединично до същите представителни институции не ни бе обърнато никакво внимание, освен да бъдем привиквани поотделно от органите на МВР и да бъдем задължавани да подпишем предупредителни протоколи със заплахи за отговорност по чл.273 от Наказателния кодекс като престъпници, решихме отново да излезем с този Апел към будната българска и световна съвест: да се застъпи за реабилитацията на Никола Петков, един от най-верните български синове – честният, достойният и неподкупен земеделец, оглавил Обединената опозиция от 101 народни представители, бранещ програмата на Отечествено-фронтовското правителство от 17 септември `44 година и честта и независимостта на БЗНС и принципите, формулирани от Александър Стамболийски. Този човек, поради несъгласието си да приеме ръководната роля на Партията, да отстъпи от принципите на демокрацията и парламентаризма, бе обявен за изменник на родината в един скалъпен процес в известния и вече разобличен стил на сталинизма, осъден и обесен на тази трагична дата. Сталинистите ликуваха, а народът, съзнавайки великата загуба на селския трибун, скритом плачеше и презираше убийците, безсилен да се брани от безогледната диктатура на заслепени властници, станали господари на имота и живота ни. Годините отминаха, светът осъди както диктатурата на Хитлер, така и тази на Сталин; но за нас останаха последиците от тях – лагерите, затворите, гробовете, а на оцелелите – болестите и мъките от разбития живот. Ето защо ние сега се обръщаме към будната съвест, където и да се намира тя, и у приятели и у врагове, защото няма друг начин за консолидация на този изтормозен свят от войни, вражди и раздори, над който е надвиснала и екологическа катастрофа, освен да се признаят и огласят грешките, довели ни до това състояние и да се върнат порядките на добрия, морален, човечен живот, с приличие и срам, с покаяние и уважение, с труд и чест да изградим един нов достоен човешки и световен дом на базата на световните духовни ценности. Така разбираме ние преустройството, прокламирано от великия руски човек, славянина все още комунист - Горбачов, и всяко саботиране на това преустройство, било от неразбиране, било от страх, е ново престъпление против човека и човечеството, което иска да живее в мир и човещина, а не с насилие в името на каквато и да било идеология. Чрез реабилитацията ще се признаят грешките, ще се отрекат методите, ще бъдат що-годе удовлетворени невинно пострадалите, ще бъде възстановена честта и достойнството на верните борци за народни правдини, ще им бъде оказана почит за делата, ще бъдат посочени за пример на поколението, ще се заличи позорът, приписан им в очите на честните хора, ще се върне величието и народополезността на делата им. Ето затова, а не (за) лична мъст и нови ежби искаме тази реабилитация и грешат онези, които се страхуват за личната си отговорност, които са били оръдие или от зле разбирана преданост са вършели противоправни деяния. Нашият народ има един прекрасен обичай - ден на всеопрощение, Поклади. На този ден, кой където и да е, и с каквито и хора да е, и без причина се каят и молят за прошка за волни и неволни прегрешения. Сега е време за Поклади. И в целия наш /…/ живот – и политически, и социален, и икономически – „навсякъде трябва да потърсим грешките си, и да ги посочим, и да се разкаем, и да се поправим, и да вървим заедно”, по думите на Апостола Левски. Ето затова ние се обръщаме към будната човешка съвест, където и да се намира тя: А тя е отразена в Декларацията за правата на човека на ООН от 10.12.`48 г., във Хелзинки и Виена…; Търсена е в самото ООН – този световен дом, най-надеждната опора за мира и разбирателството в света, в неговите членове 55 и 56 от Устава му; В отдела за защита правата на човека към Световната политическа организация за защита на политзатворници Амнести интернешенъл - всички да се надигнат и да поискат истината за осъждането и обесването на Никола Петков, за да се успокоят и нашите собствени съвести, които било от страх, било от интерес /…/ и като че ли нищо не е станало: убит е един техен другар, макар от най-достойните, а те мълчат и си правят оглушки, за да им е по-леко, за да са си добре; а че тези двама братя Петко и Никола Петкови (са) убити, защото са защитавали идеите на БЗНС и интересите на българския селянин! - те сами са си избрали този път и са заплатили с главите си за това. Не така, другари! Това са светци, а не байганьовски интересчии като някои от нас и затова Никола Петков и всички паднали като него в борбата за защита интересите на селото, трябва да бъдат реабилитирани и ние искаме от будните съвести това. И никакви предупредителни протоколи не ще ни изплашат и не ще се смирим, докато не се върне достойнството и честта на този човек и на оглавявания от него опозиционен Български земеделски народен съюз. Разберете, няма БЗНС без принципите на този съюз, без неговата самостоятелност - другото е лъжа и лицемерие. Стамболийски ни завеща Земеделски съюз без опекуни и без настойници, Земеделски съюз - защитник на правата и интересите на селото от всякакви посегателства. Ето за какъв съюз се бори и бе обесен и Никола Петков. Резултатът – БЗНС опозиционен бе обезглавен, народните представители изпратени по лагери и затвори, народът онемя. Взехме му имота, отсекохме ръцете на стопанина, той избяга като от чума от родния си дом, селата запустяха. 2000 вече умряха, а останалите вегетират. Отровихме земята, половината запустихме, и сега се чудим как да накараме паразитизма да разбере, че който не работи, не трябва да яде. Отмина времето на диктатурата, сега е времето на партньорството. Да си припомним диалектическите принципи: на отрицание на отрицанието, борба и единство на противоположностите и количество и качество. Мнозина ги забравихме, но те са неумолими! И колкото по-рано разберат това и си направим необходимите изводи от тях, толкова по-добре за всички нас. Преустройството е правилно разбиране на диалектиката и всеки опит да го спрем е пагубен. Не със заплахи и не със /…/ ще се променят нещата, а с честни преговори и намиране на верен път към бъдещето на страната. Стига сме се прекръщавали по чужда воля на различни имена - ние сме си все същите. Никой няма право да си играе със съдбата на народа ни според своите хрумвания, за които после горчиво се каем и плащаме с народната мъка. Нека направим този народ отново стопанин, да му върнем поне част от земята, да го оставим да живее според собствените си убеждения и желания, така ще го направим творец и гражданин със самочувствие и достойнство, а не с готови схеми, недоказани от живота, да искаме да го правим насила щастлив. Не щастието му ще избираме ние, а като го оставим свободен, той сам ще си намери щастието, според способностите и честта си, според уменията, трудолюбието и достойнството си, тогава ще стане отново и родолюбец, и деца ще ражда, и радост ще има – и това ще бъде дело на всички. Преустройството - това е консолидация на социалните слоеве и работа като на свое, а не на чуждо. Другото е от лукавого – лъжа и лицемерие. Дълбок поклон пред честта, достойнството и величието на селянина-трибун Никола Петков. Дълбок поклон пред паметта на всички знайни и незнайни жертви, паднали в защита на селската чест, за опазване на селския дух, селската вселена – извор и кърмилница на българщината, крепителка и защитница на българския народ и държава. Нека будната съвест възтържествува.”

За панахидата: Георги Скачков…



(23.09.1989 г., ролка № 176)
Декларация на НДЗПЧ към новото ръководство на страната, чете Румен Воденичаров

Румяна Узунова: Ето, Включих. Високо!

Румен Воденичаров: Започвам. „Уважаеми съотечественици, уважаеми членове на независимите демократични сдружения, дами и господа. Преди два месеца Независимото дружество за защита на правата на човека в България изготви своя първи обзор за нарушаването на човешките права в България. Той завършваше така: „За все повече хора става ясно, че т. нар. реален социализъм в неговите съществуващи форми и като система е изчерпала своите възможности и се е превърнала в исторически абсурд. Пред очите ни подобно на снежен колос тя се топи, губейки бързо неясните си очертания, предизвиквали толкова години идеологически халюцинации. Насилието, лъжата и лицемерието стават все по-очевидни. При такава база, без обзорни човешки права, не може да има нито ефективен труд, нито технически прогрес, нито пък високо благосъстояние на нацията. Пътят към тези наистина високи цели минава единствено през демокрацията и плурализма на мненията. За да се тръгне по този път, обаче, е необходимо да се излезе от дългогодишната кома на социалната теория, след което да се реформира радикално политическата система в България. Колективизмът, който в различни отблъскващи форми владееше част от европейските народи до `80 години на нашия век, днес отстъпва място на ценностите на либералната демокрация от ХІХ век. Човешките права се превръщат във въпрос, съизмерим с икономиката и екологията. Крачка по крачка злото отстъпва позициите си на доброто. Все повече държави започват да привеждат своите национални законодателства в съответствие на международната Харта за правата на човека. Процесът изглежда необратим. Този гигантски процес, нахлул като топъл вятър и в страните от Източна Европа, не може да не обнови и България, ако нейните граждани искат през следващия век да бъдат равностойни и равноправни членове на Европейската и световна общност.” Край на цитата. В събота, на 18 ноември хората по улиците на София си казваха честито, но това се правеше без изразяване на особен оптимизъм. След дългите години на обществен застой във висшите ешелони на властта няма нито един човек с неопетнено име. „Изкуственият отбор”, с който неподражаемо си служеше досегашния Генерален секретар, доведе до отрицателна селекция и в момента в Политбюро няма човек с подчертани реформаторски качества. Всички потенциални реформатори се намират по ниските нива на партийната йерархия или вън от нея. Избирането на Петър Младенов като първа, макар и закъсняла крачка на демократични промени, трябва да се приветства с умерен скептицизъм. Положението, което той наследява, не е завидно. Празна хазна, огромен държавен дълг, раздут непроизводителен административен и репресивен апарат, етнически проблеми и като следствие от тях проблеми с трудовите ресурси. Беззаконие в смисъл, че законът не е еднакъв за всички. Десетилетията на двусмислие причиниха дълбок упадък на нравствеността на нацията, загуба на редица национални добродетели и това, според нас, е по-тежко наследство от икономическата разруха и екологическото замърсяване. Ние, членовете на Независимото дружество за защита на правата на човека разглеждаме промяната на партийното ръководство като абсолютно необходима стъпка, за да бъде запазено малкото, което ни е останало от името на България. Ние изразяваме мнението, че новият Генерален секретар, като продукт на съществуващата тоталитарна система, въпреки че не участвал във вътрешни беззакония и разхитителства, трябва да разделя солидарно с г-н Тодор Живков вината за провежданата външна държавна политика 15 години и за лошото име, с което се ползва България в света. Без критична оценка на миналото си г-н Младенов трудно ще спечели отново уважението и подкрепата на българските мюсюлмани, а също и на голяма част от българската интелигенция, в която той следва да търси опора за предотвратяване на националната катастрофа. Името на България като на демократична страна той ще трябва да чисти и създава наново. Особено неотложен за новия екип на г-н Младенов е въпросът с преразглеждане на критичния да нашата страна въпрос на правата на българските мюсюлмани. Става въпрос за 1 и половина милиона български граждани, етнически турци и помаци, които от 20 години са обект на насилствена асимилация, на прилагане на груби репресии и дори проливане на кръв. Потокът на български граждани на изток в търсене на религиозна свобода отвърна цяла демократична Европа от България. На Парижкото съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа по т. нар. „Човешко измерение” нито една от 32 европейски страни не подкрепи българската кауза. Нашите средства за масова информация старателно премълчаваха този факт и продължават и сега вълната на дезинформация. Но показателно е, че съветското списание “Новое время” писа още през м. юни тази година: "Българският представител се опита да отхвърли тези обвинения, но остана в изолация." Знае се кой беше български представител на Парижкото съвещание. Положението с правата на около 250 хиляди помаци е дори по-тежко, тъй като за тях не е в сила новия паспортен режим. Като профилактика срещу смутове спрямо тях се прилага Указа за гражданска мобилизация. Не се приемат в обществени заведения в дрехи, които изисква тяхната религия. Подменят се месните учители с българи немохамедани. Наказват се с уволнения, ако посмеят да обрежат децата си според мюсюлманския ритуал. Правят се истински блокади на помашки села, които се съпротивляват по-организирано на асимилацията. НДЗПЧ настоява за незабавно възстановяване на правата на тази огромна трудова сила на нацията, за пълна гласност по въпроса за понесените от нашето стопанство щети и за обявяване и наказване на виновниците за тази национална трагедия. Ние сме убедени, че така както 20 хиляди граждани на ГДР са на път да се върнат в родните си места след емиграция в западна Германия и пробива на Берлинската стена, така и десетки хиляди етнически турци, тези непретенциозни труженици, които винаги са твърдeли, че не изпитват омраза към българския народ, биха се върнали в запустелите си села, ако малцинствените им права се гарантират един път за винаги. Не всички американци обичат негрите, но това не е причина те да нямат равни права с всички други. Не е пречка само преди няколко дни черен американец да бъде избран за кмет на Ню Йорк и черен американец да бъде избран за губернатор на южния щат Вирджиния. От новия Генерален секретар трябва да се осъзнае час по-скоро, че „Държавна сигурност” като устройство, численост и финансиране представлява зловещ остатък от сталинизма, който със сигурност е успял само в едно: да вкорени чувството за страх у болшинството българи. Десетки хиляди - никой не знае точната цифра, но не са по-малко от 100 хиляди - стари мъже години наред не произвеждат нищо и разбират сигурността на държавата като непрекъсната вахта с гръб към границата. Тези юнаци, които сега все още стискат юмруци в джобовете си, ще трябва в бъдеще да използват по-целенасочено енергията си, не за непрекъснато следене или влачене на демократи по асфалта, а за борба с истинските закононарушители и за производство на материални блага. НДЗПЧ мисли, че ще изрази чувствата на всички присъстващи като настоява както за съкращаване на числеността на забуленото в секретност ведомство на „Държавна сигурност”, така и за поставянето на дейността му за в бъдеще под парламентарен контрол. За всеки от нас е ясно, че вече с полу-мерки няма да е възможно излизането на пътя, на който са излезли отдавна европейските демокрации. Ние явно се намираме далеч встрани от него. И ако настоящата смяна се окаже само борба за власт, отдалечаването може да продължи. Примерът на съседна Румъния показва, че това в края на ХХ век може да се окаже гибелно.

Изказвайки в този критичен за нацията момент нашето задоволство от направената промяна, НДЗПЧ в България настоява: Новият Генерален секретар, доколкото при настоящето държавно устройство е първата фигура в коридорите на властта, да даде бързи практически доказателства, че България ще стане правова държава. Т.е. държава, управляваща се с дълго действащи закони, а не с постановления и наредби. Това включва, на първо време, признаване на правото за съществуване и регистриране на всички независими сдружения на гражданите, свобода на словото и печата, свобода на мирните събрания и демонстрации, на всички политически затворници, не само за тези по чл. 273; нов подход към кризата с етническите турци и българо-мохамеданите и другите етнически малцинства; започване на разследвания за престъпленията на досегашните партийни и други ръководители. За нас, членовете на независимите сдружения и в частност членовете на НДЗПЧ, индикаторът за това дали г-н Младенов ще бъде наречен реформатор е незабавното възстановяване на нарушаваните основни човешки права. Ние напомняне на г-н Младенов, че Виенските споразумения на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, които България подписа изцяло, а не като Румъния със 17 забележки, я задължава до една година да приведе вътрешното си законодателство в съответствие със задължителния документ от Виена. До изтичане на този срок остават два месеца, а направеното, ако изключим новия паспортен режим, не е много. В по-далечна перспектива, но също в кратък исторически срок, ще трябва да последват: промяна в съществуващата Конституция, която е безнадеждно остаряла; разделяне на съдебната, изпълнителната и законодателната власт; възстановяване на парламентаризма като многопартийна система; поставяне на „Държавна сигурност” под контрол; пълно премахване на привилегиите; приемане на законодателство за народни референдуми; разобличаване на фалшификациите на историята; изкореняване на национал-шовинизма от образователната система…



(„Изкуствен отбор” – противоположно на естествения отбор /от руски - подбор/, който е основен термин в дарвинизма и с който се обяснява устойчивостта на видовете; 17.11.1989 г., ролка № 35)
Румяна Узунова: Почни малко по-отпреди…

Румен Воденичаров: Добре, два реда от преди това…

Р. Узунова: Да, два реда стигат…

Р. Воденичаров: …Поставяне на „Държавна сигурност” под контрол, Премахване на привилегиите, Приемане на законодателство за народни референдуми, Разобличаване на фалшификациите на историята, Отстраняване на национал-шовинизма от образователната система, Демилитаризация на всички сфери на обществения живот. Ние заявяваме открито, че демократични промени със запазване на старите структури, изключително в рамките на социализма, както казва г-н Младенов, не са възможни. Партията, която досега упражняваше тотален контрол върху всяка дейност на гражданите, ще трябва да се откаже от него, и следва да престане да дублира дейността на правителството. Това, което всява у нас безпокойство е фактът, че в програмната си реч Новият генерален секретар, може би от тактически съображения, изобщо не намеква за подобни промени. Давайки му днес доверие на кредит, ние в същото време го предупреждаваме, че ако демократичните промени закъснеят, младото поколение ще почне да гласува с краката си по примера на младежите от ГДР. По всички въпроси, касаещи правата на гражданина, нашето Дружество ще продължава дейността си за защитата им. То ще бие камбаната за гражданска тревога при всяко нарушаване, накърняване или грубо погазване и при новия Генерален секретар. Ние изказваме надеждата, че колкото по-правова държава ще става България, толкова по-кратки ще бъдат годишните ни доклади до международните ни организации Амнести интернешенъл и Хелзинки уоч, толкова по-редки ще бъдат острите ни декларации пред средствата на информация на демократичните страни, по-малко ще бъдат нашите апели и петиции до органите на властта. Ние не си правим илюзии, че в България всичко ще се промени бързо и безболезнено. Нашето поколение, чиято екологическа съвест е нечиста, за щастие има гражданска съвест, която е многократно по-чиста от тази на хората, които ни управляваха досега и от тази на някои членове от Политбюро /имам предвид г-н Кубадински и г-н Папазов/, които ще ни управляват и занапред. Ние не можем да оставим на идното поколение на България чист въздух, чиста земя и чиста вода, но бихме могли да им оставим поне едно демократично общество след десетилетия на тоталитаризъм. А в демократично общество не може да се залага здравето на нацията в името на абсурдна и недостижима цел. За такова общество в България ние сме готови да вложим усилията си, без да търсим политически дивиденти и каквито и да е привилегии. За такова демократично общество се надяваме, че ще вложи енергията си и новият Генерален секретар г-н Петър Младенов. Да пребъде свободна, независима и правова България.”

(17.11.1989 г., ролка № 46)
Васил Станилов представя „Декларация за необходимите промени” на новоучреденото Дружество на сатириците в България

В. Станилов: Дружеството на сатириците в България, учредено на 30 ноември 1989 г. при очерталото се разведряване на политическата обстановка, схваща започналите на 10и ноември промени само като предварителна, макар и сериозна заявка за създаване на свободна и демократична България. Дружеството издига следните искания: Отстраняване на компрометирани личности от Политбюро до най-малката партийна група, от Министерския съвет до последното кметство; Ново народно събрание, съставено от нови народни представители да изготви и гласува нова Конституция, която няма да осигурява ръководна роля на никоя партия; Незабавна замяна на опетнените ръководители на средствата за масова информация, списанията, издателствата и т.н.; Без отлагане да бъде приет демократичен закон за печата; Да се извършат действителни промени в органите на МВР; Да бъдат наказани участниците в репресии и разформировани въоръжените цивилни отряди и да се вземе бойното оръжие, раздадено на отделни лица и групи; Да се търси отговорност на всички, които раздухват враждебност между различните слоеве на населението; Да бъдат напълно реабилитирани правно и граждански всички репресирани. Тези искания трябва да бъдат изпълнени, защото нашият народ вече доказва, че не е население, което търпеливо чака да му бъдат отпуснати полагащите му се права и свободи. 13 часа на 8 декември 1989 г., София.”

(8.12.1989 г., ролка № 202)
Открито писмо на Марко Ганчев до БКП

Р. Узунова: Включих, говори.

Марко Ганчев: „Драга Партийо, вчера за първи път извикаха по твой адрес „Долу!”. Бих се наел да те защитя, ако ми разрешиш да защитя и тези, които викаха „Долу!”. Знаеш ли, че го викат не заради старата ти вина, която ти наистина си осъзнала. Викат „Долу!” заради новото ти хитруване. И ти ги нарече екстремисти. Повече от година ти наричаше екстремисти нас, умерените либерали, членове на независимите сдружения /да не говорим за по-силните думи като „родоотстъпници” и т. н./. След като се разбра кои са продали рода си заедно с хазната му, от няколко дни насам, а по-определено едва от вчера ти заговори, че активистите на независимите сдружения сме били едни много достойни хора, мъдри и уравновесени и трябвало да ти помогнем срещу новите екстремисти. Не ти се сърдим, че повече от година нашата ръка изтръпна да виси във въздуха, протегната към тебе за диалог. Хайде, тогава друга ръка правеше ръкостисканията! Но ти се сърдим за дето само преди няколко дни твоята ръка изпрати полутаен - полуявен инструктаж до твоите поделения: да предотвратяват по всякакъв начин обединяването на независимите сдружения. Значи не си имала сериозно намерение да седнеш на равноправен диалог с тях за спасяването на България, докато не се яви нуждата те да ти помагат да се спасиш от новите екстремисти. Най-точната дума за твоя водач до преди един месец бе думата „шмекер”, но ти нали искаш да се разграничиш от него?! Защо продължаваш да шмекеруваш? Не разбра ли, че времето на монолога мина - сега е време за диалог и само диалог с обществото. Признай си, че още когато насрочихме първия наш митинг за 18 ноември, на същото това място ти пак направи хитруване, като насрочи свой митинг един ден по-рано, да не би да излезе, че нямаш вече ръководна роля! Ти изхитрува и на онзиденшния Извънреден пленум да отстраниш предварително непопулярните членове на твоето Политбюро, чиито оставки щяхме да искаме на тоя митинг. Радваш ли се на новата успешна шмекерия?! Не се радвай, че си изпреварила улицата! Щеше да я изпревариш, ако не беше избирала на първия си Реформен пленум тия хора. Едва след като видя, че това няма да мине, ти ги отстрани. Ами тия, които останаха, какви са, с изключение на двама – трима? Ще ми кажеш ли откровено проверила ли си дали някой от тях не е говорил съвсем наскоро в старозагорски предприятия, че Блага Димитрова била „дърта маймуна”, Радой Ралин – „стар брадат козел”? Да не мислиш пък, че много ме очарова и с връщането на Александър Лилов? Не искам да го обвинявам, че навремето, като завеждащ отдел в ЦК той извика на разговор нас, (повтаря) четирмата писатели, които отказахме да гласуваме срещу Солженицин. След разговора бяхме изключени от Партията за 13 години? Наистина, личеше си, че човекът се гърчеше и срамуваше от тая операция, но я проведе! Толкова ли нямаш млади, и неопетнени, способни кадри измежду твойте членове, които са една десета от населението на страната?! Цялата страна бе разочарована като видя по телевизията новия кандидат-член на Политбюро Иван Станев - уважаван бригадир от Кремиковци, обаче без политическо мислене дори в зачатък. Ами новите членове на Централния ти комитет, които са писатели?! Чунким са нещо по-различно! (повтаря) /Това чунким ли те плаши? А, не се чу. Чунким или санким – все това!/ Разликата е, че са много повече от бригадирите! (пауза, включване отново и повторение). Въпреки това не освободихте един от тях, макар да знаете, че са не само живковисти, ами и мракобеси! Прощавай, че се бъркаме в твоя личен живот, обаче през много десетилетия ти се бъркаше в нашия личен живот и сега ти се връща. Не можеш да разбереш защо вече викат „Долу!”. Ето, заради тия неща, и за много още други, в които ти „изчакваш да овладееш положението”, както се изразяваш на своя жаргон и „да минеш в настъпление” (повтаря). Много добре знаеш, че това вече няма да стане! Сядай на Кръглата маса за диалог със Съюза на демократичните сили, но без да подаваш под масата инструктажи срещу партньора си. (Повтаря). Бърза се с дребни маневри, които да успокоят консервативните сили, а се закъснява с ясните становища по важни неща, които могат да ни спечелят морален кредит пред света. Какво му е толкова деликатното на „турския въпрос”, когато той е неразделна част от общия въпрос за надценяването на ролята на насилието, каквото надценяване ти правиш от много десетилетия насам, без да си го признала нито веднъж. Признавай го, и хората да си върнат имената, а ти да смениш своето, защото срещу него вече викат „Долу!”. Много страни те изпревариха и с това, но… твоя си работа. Ние ще ги помолим да не викат „Долу!”. И ако не е твърде късно, може и да ни послушат, особено ако им го кажем без хитруване. И на тях, както и на тебе, казваме без хитруване следното: В твоите заговорнически кабинети, Партийо, се ширят илюзии, че нещата още се управляват от там. Илюзии се ширят и сред вас, чудесни активисти на независимите организации, опиянени от свободата, че всичко вече е във ваши ръце. Това са опасни илюзии. Истината е, че и сред едните, и сред другите има можещи хора. Дълги десетилетия сме слушали притчи за класова борба. Сега у нас действително се води голяма класова борба - борба между класата на можещите с класата на неможещите. Който успее да обедини класата на можещите, той ще бъде можещата фигура в България, неговата организация ще бъде можещата организация. Драга Партийо, прощавай, че когато си имаш толкова грижи, искам да те помоля за някои конкретни услуги от името на моите колеги от областта на културата. Настояваме: 1. Да бъдат разпуснати монополните обединения в културния живот, които играят ролята не само на гигантски цензори, но и парализират всяка творческа инициатива /каквито са обединението „Българска книга и печат”, „Българска кинематография” и други от този род/; 2. Да се разреши кооперативна и индивидуална издателска дейност, като се промени т. 3 от чл. 22 от 35о постановление на Министерския съвет; 3. Комитетът за телевизия и радио да мине под контрола на Народното събрание, като се ръководи от обществен съвет; 4. Да се премахне правото на БТА за избирателност и диктат върху разпространяваната информация. Вчера дори в. „Работническо дело” се оплака от това, а знае се, че не е много популярен в свободомислието си; 5. Висшите учебни заведения, Българската академия на науките, Народната библиотека и други престижни общонационални културни институции да се финансират директно от държавния бюджет чрез Парламента, а не чрез междинни ведомства. Това да се уреди с нарочен закон; 6. Да се преустанови унищожаването на архиви в момента, за каквито случаи има несигурна информация по несигурни слухове. Ако това се допусне, могат да изчезнат ценни архиви не само за нашите съдилища, но и за нашата история. Впрочем, това е едно и също, тъй като сега историята упражнява съд над всички нас. Желая ти добро здраве!”

Р. Узунова: Това е пълният вариант, така ли?

М. Ганчев: Да, пълният.

Р. Узунова: А ти го посъкрати?

М. Ганчев: Не, аз четох някъде последната трета, примерно.

Р. Узунова: Да.

М. Ганчев: Да, нещо такова.

Р. Узунова: А то поради…

(10.12.1989 г., ролка № 257)
1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница