Цикъл от 16 сказки

СКАЗКА ШЕСТА

Вчера аз се пос­та­рах да покажа, как, ко­га­то ми­не през вра­та­та на смър- тта, чо­ве­кът въз­ли­за в пър­ви­те из­жи­вя­ва­ния на свръх­се­тив­ния свят, в кой­то той жи­вее през след­ва­щи­те де­се­ти­ле­тия след смъртта. Аз показах, как чо­ве­кът пре­би­ва­ва оп­ре­де­лен брой го­ди­ни в това, ко­ето мо­жем да на­ре­чем об­ласт на Луната, как в та­зи об­ласт на Луната чо­ве­кът вли­за във връз­ка със Съществата, ко­ито ня­ко­га са би­ли свър­за­ни със Земята, кои то не са жи­ве­ели на Земята в ед­но фи­зи­чес­ко тяло, а в ед­но етер­но тяло, и ка­то та­ки­ва Същества са би­ли учи­те­ли­те на пър­вич­но­то човече- ство, те са вдъх­ва­ли в чо­ве­ка она­зи дъл­бо­ка мъдрост, ко­ято е съ­щес­т­ву­ва­ла ня­ко­га на Земята и пос­те­пен­но е угаснала. С от­де­ля­не­то на фи­зи­чес­ка­та Луна от Земята и те­зи Същества са на­пус­на­ли на­ша­та Земя, ка­то са ус­та­но­ви­ли тях­но­то по­-на­та­тъш­но съ­щес­т­ву­ва­не на Луната и чо­ве­кът от­но­во се сре­ща с тях, ко­га­то е ми­нал през вра­та­та на смър­т­та и мо­же да об­гър­не с пог­лед всич­ко онова, ко­ето оха­рак­те­ри­зи­рах вче­ра ка­то ед­но из­жи­вя­ва­не мно­го по­-дейс­т­ви­тел­но от то­ва на зем­ния свят.

Аз ве­че казах, че, след ка­то чо­ве­кът е пре­би­ва­вал дос­та­тъч­но дъл­го вре­ме в сфе­ра­та на Луната, той пре­ми­на­ва в сфе­ра­та на Меркурий, къ­де­то на­ми­ра Същества, ко­ито го из­веж­дат в един свят, в кой­то жи­ве­ят Съще- ства съ­вър­ше­но раз­лич­ни от земните, в ед­на об­ласт обаче, на ко­ято чо­ве­кът съ­що при­над­ле­жи се­га меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, как­то със сво­ето зем­но съ­щес­т­ву­ва­не при­над­ле­жи на Земята и на ней­на­та дей- ствителност.

Позволете ми сега, обич­ни приятели, да про­дъл­жа днес мал­ка­та скица, ко­ято на­ри­су­вах вчера. Можем да из­хо­дим от това, че ко­га­то пре­жи­вя­ва смър­т­та - не­що ко­ето за­ема мно­го крат­ко вре­ме - чо­ве­кът из­жи­вя­ва пос­ле сво­ето съ­щес­т­ву­ва­не в елементите: земя, вода, въздух и огън. Онова, ко­ето на Земята е ди­фе­рен­ци­ра­ни вещества, ко­ето е ме­та­ли и дру­ги ве- щества, прес­та­ва да съ­щес­т­ву­ва ве­че в мо­мен­та на смъртта. Всички твъ- р­ди ве­щес­т­ва са Земя, всич­ки теч­ни ве­щес­т­ва са Вода, всич­ки въз­ду­хо­-

Бих ис­кал да пов­то­ря още вед­нъж та­зи скица: областта на елементите, областта на мировата интелигентност. И се­га чо­ве­кът нав­ли­за в об­лас­т­та на звездите, пър­во в об­лас­т­та на Луната, след то­ва в об­лас­т­та на Меркурий.

Сега ис­ка­ме да си изясним, как жи­во­тът на чо­ве­ка пър­во в об­лас­т­та на Луната мо­же да дейс­т­ву­ва оп­ре­де­ля­що вър­ху не­го­ва­та по­-къс­на Карма. Вчера аз обър­нах вни­ма­ни­ето съ­що и на това. Ето как сто­ят нещата: ко- гато човекът минава през вратата на смъртта, той е извършил в зем- ния си живот това или онова, вършил е добро или зло. С всич­ко то­ва той зас­та­ва пред оне­зи Същества чрез оно­ва изживяване, ко­ето аз опи­сах вчера, Същества, ко­ито мо­жем да на­ре­чем именно, лун­ни Същества. Те- зи Лунни Същества про­из­на­сят ед­на стро­га присъда, ед­на ми­ро­ва присъ- да: каква стойност има едно деяние като добро деяние за цялата Все- лена, каква стойност има едно зло, едно несправедливо деяние за цяла- та Вселена. И след то­ва по­ло­же­ни­ето е такова, че чо­ве­кът тряб­ва да ос­та­ви в об­лас­т­та на Луната всич­ки онова, с ко­ето е ув­ре­дил на Вселената. Човекът тряб­ва да ос­та­ви в об­лас­т­та на Луната ре­зул­та­ти­те на не­го­ви­те ло­ши дела. С то­ва оба­че той ос­та­вя ед­на част от са­мия се­бе си. Сега на нас тряб­ва да ни ста­не ясно, че чо­ве­кът със­тав­ля­ва ед­но един­с­т­во с оно- ва, ко­ето прави, ко­ето върши, мно­го по­ве­че от­кол­ко­то се мисли. Цялото съ­щес­т­во на чо­ве­ка се свър­з­ва с ед­но доб­ро или с ед­но зло деяние. Ако тряб­ва да ос­та­вим злото, ко­ето сме извършели, то­га­ва ние тряб­ва да ос­та­вим ед­на част от са­ми­те нас. Действително ние из­ли­за­ме от та­зи об­ласт на Луната са­мо с онова, ко­ето сме уп­раж­ни­ли ка­то доб­ро за Вселе- ната. Чрез това, ко­га­то из­ле­зем от об­лас­т­та на Луната, ние сме в из­вес­тен сми­съл един осакатен, обе­зоб­ра­зен човек, обе­зоб­ра­зен тол­ко­ва пове- че, кол­ко­то по­ве­че ло­ши мис­ли сме съ­еди­ни­ли с на­ше­то соб­с­т­ве­но съ- щество. Ние тряб­ва да ос­та­вим в об­лас­т­та на Луната толкова, кол­ко­то сме из­вър­ши­ли ка­то вред­но за света.

Ако ис­ка­ме се­га да из­с­лед­ва­ме по­-на­та­тъш­ния ход, по­-на­та­тъш­ния път на чо­ве­ка през жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, ние тряб­ва да има­ме пред­вид следното: човекът, така както той стои на Земята, се състои от ясно различаващи се едни от други членове. Областта на гла­ва­та е от­но­си­тел­но най-развита, тя е за­ло­же­на съ­що и в чо­веш­кия ­

Това е един мно­го ва­жен факт в на­шия жи­вот меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Такива фак­ти са би­ли ня­ко­га познавани, ко­га­то на Земята са пре­би­ва­ва­ли оне­зи Същества, ка­то ве­ли­ки пра­учи­те­ли на чо­ве­чес­т­вото, ко­ито след то­ва са ста­на­ли жи­те­ли на Луната, а пре­ди то­ва са учи­ли хората. Хората са зна­ели то­ва съ­що, че вър­ху същ­нос­т­та на бо­лес­ти­те мо­же да се уз­нае нещо, ко­ето от­го­ва­ря на ис­ти­на­та ед­ва тогава, ко­га­то ис­ти­на­та иде от Съществата на Меркурий. Ето за­що ле­чеб­но­то изкуство, ця­ло­то ме­ди­цин­с­ко зна­ние бе­ше тай­на­та на оп­ре­де­ле­ни мистерии, на мис­те­ри­ите на Меркурий. В та­ки­ва мис­те­рии ра­бо­та­та сто­еше така, че там не е сто­ял ня­кой човек, как­то при днеш­ни­те университети, а чрез култа, кой­то се уп­раж­ня­ва­ше в те­зи мистерии, дейс­т­ву­ва­ха вис­ши Съще- ства от об­лас­т­та на звездите. Самите Богове бя­ха учи­те­ли на хо­ра­та и в древ­ни­те вре­ме­на на чо­ве­чес­т­во­то ме­ди­ци­на­та е би­ла оно­ва зна­ние на мъдростта, ко­ето бе­ше до­не­се­но на хо­ра­та на пра­во чрез Съществата на Меркурий в мистериите; ето защо хората считаха тази древна меди- цина като един дар на Боговете. Всъщност всич­ко онова, ко­ето в ме­ди­ци­на­та е плодотворно, днес то про­из­хож­да или от ста­ри вре­ме­на ка­то ед­но пос­ле­дейс­т­вие на онова, ко­ето хо­ра­та са на­учи­ли от Боговете на Меркурий, или пък тряб­ва да бъ­де от­но­во на­ме­ре­но чрез оне­зи методи,

След то­ва от сфе­ра­та на Меркурий чо­ве­кът нав­ли­за в сфе­ра­та на Венера, в съ­щес­т­ву­ва­не­то на Венера. Онова, ко­ето той мо­же да до­не­се от се­бе си до об­лас­т­та на Венера, то би­ва пре­об­ра­зе­но от оне­зи Същества, които оби­та­ват Венера и ко­ито сто­ят още по­-да­ле­че от зем­ни­те съ­щес­т­ва от­кол­ко­то Съществата на Меркурий, то би­ва пре­об­ра­зе­но от те­зи Същест- ва така, че въ­об­ще мо­же да пре­ми­не по­-на­та­тък в ду­хов­на­та област. Оба- че то­ва е въз­мож­но са­мо бла­го­да­ре­ние на факта, че в нав­ли­за­не­то в об­лас­т­та на Венера чо­ве­кът про­ник­ва в един нов елемент. Когато жи­ве­ем тук на Земята, мно­го важ­но е, че има­ме идеи, има­ме понятия, има­ме пре- дстави. Защото как­во би бил чо­ве­кът на Земята, ако той не би имал идеи, представи. Мислите го носят, кре­пят го, те са цен­ни и бла­го­да­ре­ние на то­ва че има­ме мисли, ние хо­ра­та сме год­ни за нещо, бла­го­да­ре­ние на то­ва ние сме умни. Особено днес е мно­го важно, ко­га­то чо­век е умен. Днес поч­ти всич­ки хо­ра са умни. Но не е би­ло ви­на­ги така, а днес е така. И всъщ­ност це­ли­ят зе­мен жи­вот за­ви­си от това, че хо­ра­та имат мисли. От чо­веш­ки­те мис­ли са е ро­ди­ла ве­ли­ка­та техника, в край­на смет­ка чрез мис­ли­те се раж­да всичко, което чо­ве­кът осъ­щес­т­вя­ва ка­то доб­ро или зло на Земята. Обаче мис­ли­те про­дъл­жа­ват да дейс­т­ву­ват още в об­лас­т­та на Луната. Защото спо­ред начина, по кой­то доб­ри­те и ло­ши­те де­ла са про­из­ве­ли от мислите, спо­ред то­ва съ­дят Съществата на Луната. Но съ­що и Съществата от об­лас­т­та на Меркурий съ­дят спо­ред мис­ли­те за болести- те, от ко­ито тряб­ва да се ос­во­бо­дят човека. Обаче в из­вес­тен сми­съл тук е границата, до ко­ято мис­ли­те имат зна­че­ние - мис­ли­те и въ­об­ще всич­ко онова, ко­ето още при­пом­ня за чо­веш­ка­та интелигентност. Защото ко­га­то от об­лас­т­та на Меркурий нав­ле­зем в об­лас­т­та на Венера, то­га­ва там ца­ру­ва онова, ко­ето ние поз­на­ва­ме от зем­ни­те отражения, в от­б­ля­сък ка­то любов. Тук Любовта за­ме­ня Мъдростта, та­ка да се каже. Ние нав­ли­за­ме в ед­на об­ласт на Любовта. Само бла­го­да­ре­ние на то­ва чо­ве­кът мо­же да бъ­де до­ве­ден по­-на­та­тък до слън­че­во­то съществуване, са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че Любовта го въ­веж­да от сфе­ра­та на Мъдростта в Слън- чевото съществуване.

Видите ли, обич­ни приятели, в ду­ша­та Ви ще из­ник­не мо­же би въпро- сът: как изживява всъщност такива неща онзи, който въобще може да изживее нещо подобно виждайки го? Вие на­вяр­но сте че­ли онова, ко­ето аз на­пи­сах ка­то пси­хи­чес­ки уп­раж­не­ния в книгата, пре­ве­де­на на френ­с­ки език под заг­ла­ви­ето "jnitiation" /посвещение/ и ще знаете, че чрез та­ки­ва пси­хи­чес­ки уп­раж­не­ния чо­век сти­га пос­те­пен­но до ед­но та­ко­ва
виждане. Когато е до­бил има­ги­на­тив­но­то познание, той из­жи­вя­ва пър­во це­лия свой жи­вот до раж­да­не­то по ду­хо­вен на­чин в ед­на ве­ли­ка картина. Онова, ко­ето чо­век из­жи­вя­ва по ес­тес­т­вен на­чин след смъртта, той го из­жи­вя­ва чрез пос­ве­ще­ни­ето във все­ки един мо­мент на живота. Обаче то­ва изживяване, ко­га­то то стиг­не след то­ва до Инспирацията, ни по­каз­ва нещо, ко­ето про­зи­ра през та­зи кар­ти­на на зем­ния живот. Това е имен­но важното. Всъщност чо­век мо­же да го­во­ри вър­ху ця­ла­та връз­ка на тайните, ко­ито сто­ят на ос­но­ва­та на то­ва - а то­ва е би­ло ви­на­ги та­ка - ед­ва тогава, ко­га­то той е стиг­нал оп­ре­де­ле­на възраст. Човекът мо­же да бъ­де пос­ве­тен във вся­ка ед­на възраст; обаче той получава една пълна връз- ка върху космическите тайни чрез собственото виждане едва в опреде- лена възраст. Това е та­ка по­ра­ди след­на­та причина.

Когато на­со­чим пог­лед на­зад вър­ху та­зи кар­ти­на на живота, тя се раз­п­ре­де­ля на пе­ри­оди от по 7 години, а имен­но така, че об­г­ръ­ща­ме с пог­лед един пър­ви пе­ри­од от раж­да­не­то до приб­ли­зи­тел­но 7-та година, един вто­ри пе­ри­од от 7-та до 14-та година, един след­ващ пе­ри­од от 14-та до 21-та го­ди­на и след то­ва един еди­нен пе­ри­од от 21-та до 42-та година; после един период на живота от 42-та до 49-та година, един следващ период от 49-та до 56-та година и един период от 56-та до 63-та го- дина. Ние из­жи­вя­ва­ме те­зи пе­ри­оди на жи­во­та един след друг. Ние гле­да­ме в пър­вия пе­ри­од на жи­во­та та­зи рет­рос­пек­тив­на кар­ти­на и пред нас стои на­вед­нъж всич­ко до смя­на­та на зъбите. Но във все­ки един от те­зи пе­ри­оди ни се явя­ват ка­то през ед­на мъг­ла ми­ро­ви­те тайни, тай­ни­те на Космоса. В пър­вия пе­ри­од на живота, от раж­да­не­то до 7-та го­дина, ние виж­да­ме през та­зи кар­ти­на на жи­во­та тай­ни­те на Луната. Както ко­га­то в жи­во­та гле­да­ме Слънцето да про­зи­ра през ед­на мъгла, та­ка и се­га при та­зи рет­рос­пек­тив­на кар­ти­на тай­ни­те на све­та ни се явяват, про­зи­рат през на­ше­то соб­с­т­ве­но етер­но тяло, ко­ето се­га об­г­ръ­ща­ме с поглед. Обични приятели, това, ко­ето аз Ви раз­ка­зах днес вър­ху жи­те­ли­те на Луната, то се на­ми­ра в кни­га­та на живота, а та­зи кни­га на жи­во­та на пър­вия период.

Вие виждате, обич­ни приятели, че сред то­зи жи­вот меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ние все по­ве­че из­ли­за­ме вън от оне­зи отношения, ко­ито ни за­оби­ка­лят тук на Земята, и нав­ли­за­ме в дру­ги отношения. Онова, ко­ето чо­ве­кът изживява, след ка­то е ми­нал през об­лас­т­та на Венера, пред­с­тав­ля­ва фак­ти­те на Слънчева та област. И след ка­то Ви описах, как мо­же да стиг­не чо­век до те­зи не­ща чрез посвещението, аз ще си поз­во­ля да про­дъл­жа раз­г­леж­да­не­то но онова, ко­ето чо­ве­кът из­пит­ва меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.

Обаче врас­т­ва­не­то в ду­хов­ния свят е не­що такова, че все по­ве­че и по­ве­че чо­ве­кът се приб­ли­жа­ва до Същества, ко­ито сто­ят над него. В об­лас­т­та на Луната ние се на­ми­ра­ме още на­пъл­но меж­ду Същества, ко­ито са ­жи-
ве­ли за­ед­но с чо­ве­ка на Земята, на­ми­ра­ме глав­но те­зи Същества. Но още в об­лас­т­та на Луната ние виж­да­ме Същества, оне­зи Същества, ко­ито ни до­веж­дат на Земята от ед­но зем­но съ­щес­т­ву­ва не в дру­го зем­но същест- вуване. Това са Съществата, ко­ито аз на­ре­кох в мо­ите кни­ги спо­ред хри- с­ти­ян­с­ка­та тер­ми­но­ло­гия с име­то йе­рар­хия на Ангелите. Когато на­со­чим пог­лед на­зад в она­зи опитност, в она­зи опит­ност на посвещението, за ко­ято аз говорих, в пър­во­то дет­с­ко време, ние виж­да­ме съ­щев­ре­мен­но онова, ко­ето е ста­на­ло при чо­ве­ка чрез ан­гел­с­кия свят. Помислете само, обич­ни приятели, кол­ко прек­рас­но жи­ве­ят оп­ре­де­ле­ни въз­г­ле­ди в на­ив­ни­те сър­ца на хо­ра­та и се пот­вър­ж­да­ват всъщ­ност чрез по­-вис­ша­та пос­ве­те­на мъдрост! Ние го­во­рим за това, как дет­с­ка­та въз­раст на чо­ве­ка е про­тъ­ка­на от дейс­т­ви­ето на Ангелите. И ко­га­то на­со­чим рет­рос­пек­ти­вен поглед, дейс­т­ви­тел­но виж­да­ме при из­с­лед­ва­не­то на об­лас­т­та на Луната на­ше­то детс­т­во и с то­ва съ­щев­ре­мен­но тъ­ка­не­то на све­та на Ангелите. Когато в чо­ве­ка се раз­ви­ват по­-мощ­ни сили, ко­гато той нав­ли­за в учи­лищ­на­та възраст, ние виж­да­ме Съществата от йе­рар­хи­ята на Архангели- те. И те­зи Архангели ста­ват важ­ни за нас, ко­га­то раз­г­леж­да­ме сфе­ра­та на Меркурий. В та­зи сфе­ра на Меркурий, в то­ва съ­щес­т­ву­ва­не на Мер- курий ние се на­ми­ра­ме в све­та на Архангелите. И ко­га­то чо­ве­кът е дос­тиг­нал по­ло­ва­та зрялост, той ми­на­ва през въз­рас­т­та приб­ли­зи­тел­но от 14-та до 21-та година. В рет­рос­пек­тив­ния пог­лед ние виж­да­ме да про­зи­рат през пе­ри­ода на чо­веш­кия живот, през кар­ти­на­та на чо­веш­кия жи­вот да про­зи­рат тай­ни­те на Венера. Същевременно ние се на­уча­ва­ме да поз- наваме, кои Същества са свър­за­ни пре­дим­но със съ­щес­т­ву­ва­не­то на Ве- нера. Това са Съществата на йе­рар­хи­ята на Архаите или Праначалата. И се­га ние се за­поз­на­ва­ме с ед­на важ­на истина, от­но­во нещо, което, ко­га­то дейс­т­ви­тел­но го познаем, ни по­ра­зя­ва из­вън­ред­но много. Ние гле­да­ме Съществата, ко­ито са свър­за­ни със съ­щес­т­ву­ва­не­то на Венера, ко­ито ос­вет­ля­ват чо­веш­кия жи­вот след по­ло­ва­та зрялост. И те­зи Същества са онези, ко­ито ка­то Пра-Начала са свър­за­ни със са­мо­то раж­да­не на света. Тези Същества, ко­ито ка­то Пра-Начала са свър­за­ни с раж­да­не­то на са­мия Космос, дейс­т­ву­ват от­но­во в тех­ния от­б­ля­сък при раж­да­не­то на фи­зи­чес­кия чо­век в ре­ду­ва­не­то на поколенията. По то­зи на­чин се раз­к­ри­ва ве­ли­ка­та връз­ка меж­ду Космоса и чо­веш­кия живот.

След то­ва на­ши­ят пог­лед про­ник­ва в тай­ни­те на Слънчевия живот. Що е в край­на смет­ка та­зи слън­че­ва същ­ност за на­ши­те днеш­ни физици? Едно го­ря­що га­зо­ва кълбо, там го­рят газове, пръс­кат топ­ли­на и свет­лина. За ду­хов­ния пог­лед то­ва ед­на де­тин­с­ка представа, ед­на на­ис­ти­на дет­с­ка представа; защото истината е тази, че ако физиците биха направили една експедиция в Слънцето, ако биха могли да направят такава експе- диция, те биха били твърде изненадани, защото биха намерили всичко

Обични приятели, ко­га­то вър­ви­те тук през пространството, през то­ва по- мещение, в ко­ето се намираме, там има столове, има хора, в ко­ито бих­те се сблъскали. Искам да на­ри­су­вам схе­ма­тич­но ня­кои от те­зи неща, те са тук, ние мо­жем да се сблъс­ка­ме с тях. Тук има предмети, меж­ду тях има пространство, през ко­ето ние минаваме. Тази е раз­ли­ка­та в територията, в ко­ято се на­ми­ра­ме тук, че оп­ре­де­ле­ни час­ти на прос­т­ран­с­т­во­то са за­пъл­не­ни от сто­ло­ве­те или от са­ми­те Вас; други части на пространство- то са празни. Когато пре­мах­на сто­ло­ве­те и Вие вле­зе­те вътре, ще на­ме­ри­те са­мо праз­но­то пространство. Празното прос­т­ран­с­т­во е раз­п­рос­т­ря­но мно­го по­-да­ле­че във Вселената. Тук на Земята ние не поз­на­ва­ме това, ко­ето тряб­ва да се на­учим да поз­на­ва­ме във Вселената. Там прос­т­ран­с­т­во­то мо­же да ста­не оп­раз­не­но от са­мо­то се­бе си, та­ка що­то ня­къ­де ня­ма ни­как­во пространство. Когато има­те онова, ко­ето в Германия се на­ри­ча "Зелтерова вода", вът­ре в та­зи во­да има мал­ки бисери, ко­ито са по­-ред­ки от­кол­ко­то водата, тях Вие виждате; водата не виждате, а виждате би- серите. Така също, ко­га­то гле­да­те на­вън в пространството, Вие мо­же­те да не ви­ди­те нищо. Обаче там, къ­де­то се на­ми­ра Слънцето, там има не- що, ко­ето е по­-мал­ко от пространството. Представете си, че тук има­те праз­но­то прос­т­ран­с­т­во на Вселената, но в то­ва праз­но прос­т­ран­с­т­во не би има­ло нещо, да­же ни­как­во пространство, та­ка що­то фактически, ако бих­те дош­ли тук, Вие бих­те би­ли всму­кани, бих те би­ли погълнати, уни- щожени, бих­те изчезнали. Там ня­ма съв­сем нищо, а то е мяс­то за всич­ко духовно. Това е в дейс­т­ви­тел­ност Слънчевото съществуване. Там ня­ма ни­що физическо, ня­ма да­же пространство. Това е в дейс­т­ви­тел­ност Слъ- нчевото съществуване, вър­ху ко­ето фи­зи­ци­те би­ха би­ли твър­де из­не­на­да ни. Едва по кра­ища­та на то­ва праз­но пространство, там за­поч­ва да съ­щес­т­ву­ва нещо, по­доб­но на това, ко­ето фи­зи­ци­те предполагат. Там се на­ми­рат го­ря­щи­те газове, в слън­че­ва­та корона, оба­че вът­ре в то­ва праз­но прос­т­ран­с­т­во ня­ма нищо, ко­ето да е физическо, ня­ма да­же простран- ство. Там има чис­то ду­хов­но естество. Там се на­ми­рат три ви­да Същест- ва: Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/, Кириотетес /Господства/, те са в слънчевото съществуване. В об­лас­т­та на Ексузиаи, Динамис, Кирио- тетес нав­ли­за­ме ние се­га, ко­га­то сме пре­ми­на­ли сфе­ра­та на Венера в по­-на­та­тъш­ния път меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Там ние виждаме, ко­га­то на­со­чим пог­лед на­зад - са­мо че тряб­ва да бъ­дем съ­що по­-въз­ра-­

А сега, обич­ни приятели, ко­га­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не чо­ве­кът дейс­т­ви­тел­но про­ник­ва в та­зи об­ласт на Слънцето, всич­ко ста­ва раз­лич­но от това, ко­ето мо­жем да ви­дим ня­къ­де във фи­зи­чес­кия зе­мен свят. Във фи­зи­чес­кия зе­мен свят - ние има­ме доб­ри намерения, оба­че мо­же би меж­ду нас има ня­кой, кой­то има мно­го ло­ши намерения; ние се стремим да вършим добри деяния, в което успяваме повече или по-ма- лко, а до нас стои някой, който успява така да се каже във всичко. След то­ва виж­да­ме да ми­на­ва животът. След го­ди­ни или де­се­ти­ле­тия пог­леж­да­ме на­зад вър­ху онова, ко­ето е станало, и твър­де лес­но сти­га­ме по от­но­ше­ние на фи­зи­чес­кия зе­мен жи­вот до съждението: добрите намерения, а също и добрите дела не стигат в земния живот до добри последствия, до добри резултати за човека. Например случ­ва се на Зе- мята доб­ри­ят да бъ­де наказан, ло­ши­ят възнаграден, ка­то доб­ри­ят мо­же да ста­не нещастен, а ло­ши­ят щастлив. Ние не виж­да­ме ни­как­ва връз­ка меж­ду онзи, който жи­вее морално, и онова, ко­ето се осъ­щес­т­вя­ва физи- чески. Напротив всич­ко фи­зи­чес­ко има сво­ите не­об­хо­ди­ми последствия; магнетичната сила трябва да привлича желязото, тя има това необ- ходимо последствие. За он­зи живот, кой­то пре­кар­ва­ме меж­ду раж­да­не­то и смъртта, на Земята се осъ­щес­т­вя­ва пър­во са­мо това, ко­ето се на­ми­ра във фи­зи­чес­ка­та връзка. Но, обич­ни приятели, ед­на та­ка­ва фи­зи­чес­ка връз­ка не съ­щес­т­ву­ва в Слънчевото съществуване. В то­ва Слънчево съ­щес­т­ву­ва­не има са­мо ед­на мо­рал­на връзка. Там всич­ко мо­рал­но има съ­що си­ла­та да се осъ­щес­т­ви и да се осъ­щес­т­ви по съ­от­вет­ния начин. До- брото про­из­веж­да яв­ле­ния на съществуването, ко­ито но­сят щастие, зло­то про­из­веж­да яв­ле­ния на съществуването, ко­ито не но­сят щас­тие на чо- века. Моралната връзка, ко­ято тук на Земята е са­мо идейна, но и идей­но тя мо­же да бъ­де пос­та­ве­на външ­но по един не­за­до­во­ли­те­лен начин, ка­то зли­ят би­ва на­каз­ван чрез пра­во­съ­ди­ето - там ста­ва действителност.

В об­лас­т­та на Слънцето всич­ко онова, ко­ето чо­ве­кът е но­сил ка­то доб­ри на­ме­ре­ния да­же и в на­й-д­реб­ни­те мисли, за­поч­ва да бъ­де действител- ност, ко­ято то­га­ва гле­дат Ексузиаи, Динамис, Кириотетес. Така как­то имаме в се­бе си доброто, как­то сме мог­ли да мислим, чув­с­т­ву­ва­ме и из- живяваме, та­ка ни гле­дат Съществата на Слънчевата област. Ето за­що аз не мо­га да Ви опи­ша об­лас­т­та на Слънцето по те­оре­ти­чен начин, а мо­га да нап­ра­вя то­ва са­мо по един жив начин. Не мо­же да се да­де ед­на дефи- ниция, ед­но определение, как дейс­т­ву­ва то­ва или оно­ва доб­ро в Слънче- вата област, а тряб­ва да го­во­рим така, че на слу­ша­те­ля да ста­не ясно:
ако в областта на Земята си имал като човек - една добра мисъл, то- гава между смъртта и едно ново раждане ти ще имаш в областта на слънцето общение с Ексузиаи, Динамис, Кириотетес. Ти ще мо­жеш да во­диш един ду­хо­вен зад­ру­жен жи­вот с те­зи Същества. Обаче ако си ми- с­лил зло, ко­ето та­ка да се ка­же си ос­та­вил за­ед­но с част от тво­ето соб­с­т­ве­но съ­щес­т­во в об­лас­т­та на Луната, ти ще бъ­деш в об­лас­т­та на Слънце- то един самотник, изос­та­вен от Ексузиаи, Динамис, Кириотетес. Така в све­та на Слънцето доб­ро­то ста­ва дейс­т­ви­тел­ност чрез на­шия съв­мес­тен жи­вот с те­зи Същества. Ние не раз­би­раме ези­ка на те­зи Същества, ако не сме мис­ли­ли добро, ако не сме вър­ши­ли добро. Всичко то­ва е дейс­т­ви­тел­ност ка­то дейс­т­ви­тел­но пос­лед­с­т­вие на на­ше­то доб­ро в об­лас­т­та на Слънцето.

Ето кое ис­ках да ка­жа днес пред­ва­ри­тел­но вър­ху те­зи неща, а ут­ре ще про­дъл­жим по­-на­та­тък на­ше­то разглеждане.