Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари

И така разбери, че предвид това съображение, Тора не е била дадена на светите ни праотци Авраам, Ицхак и Яаков и това продължава до изхода от Египет, откъдето (потомците им) излезли, ставайки пълноценен народ от 600 000 мъже над 20 години и тогава на всеки от тях бил зададен въпроса: „Съгласен ли си за тази велика служба?” и след като всички хора до един се съгласили на това с цялото си сърце и с цялата си душа, казвайки: „Всичко, което каза (Б-г) ще правим и чуем” (104), тогава станало реално изпълнението на цялата Тора и невъзможното преминало в реда на възможното.

Защото с пълна определеност (може да се каже) следното: ако 600 000 мъже избягвали занятията, насочени към удовлетворение на собствените си нужди и в живота си нямали никаква работа, освен винаги внимателно да следят, така че нито една потребност на ближните им, да не остане неудовлетворена, и още повече, ако се занимават с голяма любов, с цялото си сърце, с цялата си душа в цялата пълнота на заповедта: „И обичай ближния си, както самия себе си” (1), тогава извън всяко съмнение е очевидно, че благодарение на грижата за изпълнението на (тази заповед) била удовлетворена всяка потребност на всеки човек от народа без изключение. И всеки би станал свободен за изпълнението на тази заповед и би могъл лесно да изпълни заповедта „И възлюби ближния си, както самия себе си” с всички условия, които бяха уговорени в пп. 3, 4. И не би се вълнувал от собствените си нужди, защото в това време 600 000 обичащи го и верни хора стоят на стража, внимателно следейки, да не остане неудовлетворена нито една негова потребност.

И затова след като целият народ се съгласил за това, моментално била дадена Тора, защото сега станал готов за съблюдаването и. Обаче, по-рано, докато не са достигнали необходима величина, за да се смятат за пълноценен народ и още повече в периода на праотците ни, когато на земята били само единици и съвършено не подхождали да съблюдават Тора, както трябва. За малка група хора е невъзможно дори да започнат да се занимават с изпълнение на заповедите, регулиращи човешките взаимоотношения, основавайки се на любовта към ближния си, както към самия себе си (както бе описано в пп. 3, 4) и затова не им била дадена Тора.

Забележки на преводача

1. 
   „И възлюби ближния си, както самия себе си“ – Вайкра 19, 18.
   
2. 
   Раби Акива казва: това (1) е велик общ принцип в Тора – Бирешит Раба, ч. 24, п 7.
   
3. 
   Не отмъщавай и не дръж злоба – Вайкра 19, 18.
   
4. 
   „Не можеш да се отстраниш” от това, което е казано при намирането на загубено – Дварим 22, 1-3.
   
5. 
   Не кради – Шмот 20, 13.
   
6. 
   Отстранявай се от злото и прави добро – Тиилим 34, 15.
   
7. 
   Един прозелит отишъл при самия Илел и му казал: „Научи ме на цялата Тора, докато стоя на един крак” и (Илел) му казал: „Каквото ти е ненавистно, не причинявай на ближния си” (перифраза (на изречението) „И възлюби ближния си, както самия себе си” (1), (в това е цялата Тора), а останалото са пояснения: иди и учи” – Вавилонски Талмуд, трактат Шабат, стр. 31а.
   
8. 
   Нека винаги човек да се занимава с Тора и заповедите, дори не заради самата нея. И от „не заради самата Тора” ще стигне до „заради самата Тора – Вавилонски Талмуд, трактат Псахим, стр. 50б.
   
9. 
   Слушай Исраел, Б-г е Г-спода ни, Б-г е един – Дварим 6, 4.
   
10. 
    Хаза”л са казали по повод стиха „Шма Исраел” („Слушай Исраел, Б-г е Г-спода ни, Б-г е един” (9): „Слушай на всеки език, който слушаш” – т.е. разбираш, Вавилонски Талмуд, трактат Сота, стр. 32б.
    
11. 
    Нашият господин, учител и рав, да бъде паметта му благословена – раби Барух Ашлаг.
    
12. 
    Той наистина е Владиката ни и няма нищо освен Него – от молитвата Алейну (на нас е възложено да възхваляваме Владиката на целия свят), виж Сидур „Врата на молитвата”, сс. 268-271.
    
13. 
    Б-г, Г-спод е подобен на цар, който имал празни чаши. Царят казал: ако ги напълня с гореща вода, ще се разбият от разширение, а ако ги напълня със студена вода от свиване. И какво направил царят? Той смесил горещата вода със студена и те оцелели. Точно така аКБ”У казал: ако Аз говоря на света с помощта на Атрибута Милосърдие, то ще му е мъчно, защото е потънал в престъпления, а ако е с помощта на Атрибута Съд, то как ще издържи света? Аз ще сътворя света, както с помощта на Атрибута Съд, така и с помощта на Атрибута Милосърдие и така светът ще устои. Бирешит Раба, ч. 12, п. 15.
    
14. 
    Милостив и Милосърден – Шмот 34, 6.
    
15. 
    Тъй като ще процъфтява раба Ми, ще се повдигне и възнесе и много ще се възвиси – Йешаяу 52, 13.
    
16. 
    Всичко, което Аз ви заповядвам строго изпълнявайте, не прибавяйте нищо към това и не намалявайте нищо от това. – Дварим 13, 1.
    
17. 
    Защо лицата на хората не си приличат едно на друго? …По три неща се отличава един човек от друг: по гласа, по вида си и по мислите – Вавилонски Талмуд, трактат Ктубот, стр. 67б.
    
18. 
    Разказват за старейшината Илел, че за един бедняк, произхождащ от добро семейство, той купил кон, за да го язди, а робът му бягал пред него. Един път той не намерил роба, който бягал пред него, затова той сам бягал пред него три мили – Вавилонски Талмуд, трактат Ктубот, стр. 67б.
    
19. 
    И ако се случи да обеднее брат ти… - Вайкра, 25, 25.
    
20. 
    Ако попаднеш на птиче гнездо по пътя или на някакво дърво или на земята, с пиленцата или с яйца, а майка им седи върху пиленцата или яйцата – то не взимай майката заедно с децата. Пусни майката, а децата вземи за себе си, за да ти бъде добре и да се продължат дните ти – Дварим 22, 6-7.
    
21. 
    За да му е добре с теб – Дварим 15, 16.
    
22. 
    Изречението на хаза”л гласи (Вавилонски Талмуд, трактат Кидушин, стр. 20а): „Купилият роб е подобен на придобилия си господар” в текста: „Купилият си роб-евреин е подобен на придобилия си господар”.
    
23. 
    Моят рав – раби Барух Ашлаг.
    
24. 
    Аз създадох злото начало, Аз също създадох Тора като подправка – Вавилонски Талмуд, трактат Кидушин, стр. 30б.
    
25. 
    Защото това е мъдростта ви и разума ви в очите на народите – Дварим 4, 6.
    
26. 
    Авиют – буквално дебелина, егоистично желание, свойство на творението в противоположност на алтруизма, присъщ на Твореца и Светлината Му. Преодоляването от творението на егоистичното му желание и придобиването на алтруистични качества се сравнява с претопяването на голям къс руда, превръщащ се в тънък лист чист метал.
    
27. 
    Там, където стоят завърналите се към Б-г, абсолютните праведници не могат да устоят – Вавилонски Талмуд, трактат Брахот, стр. 34б.
    
28. 
    Рав Готлиб пише, че колкото е по-лошо положението с преобладаването на нерелигиозните хора сега, толкова по-добро ще е то в бъдеще, по въпроса за преобладаването в народа на Исраел на нерелигиозните, Баал аСулам изказва по-малък оптимизъм в Предисловие към книгата Зоар, пп. 57, 68-70.
    
29. 
    Теб е избрал Б-г, Г-спода твой, за да си Му народ, избран сред всички народи по лицето на земята – Дварим 7, 6.
    
30. 
    Намерението на Твореца, да бъде Той възславен, относно творенията, от самото начало на създаването е заключава в това, да се възвести на другия за Б-жествеността Му – виж Дървото на Живота, Аризал, клон първи, параграф пет.
    
31. 
    С Б-г ходил Ноах – Бирешит 6, 9.
    
32. 
    Защото всички те ще Ме опознаят от малкия до големия – Йермеяу 31, 33.
    
33. 
    Очите не виждат Б-г, освен Теб – Йешаяу 64, 6.
    
34. 
    Праотците – това е колесницата – Бирешит Раба 47, 6.
    
35. 
    Елоким – Г-спод, Атрибутът Съд.
    
36. 
    Гледайте сега, че Аз съм Аз и няма господ освен Мен – Дварим 32, 39. Думата „Г-спод” на иврит се предава като Елоким (35).
    
37. 
    Хисарон – усещане за недостиг.
    
38. 
    Нуквиот – женското начало, притежаването на отвор. Отворът е метафора на желанието за получаване.
    
39. 
    Великолепие – Йов 41, 4.
    
40. 
    Както Той е Милосърден, така и ти бъде милосърден – Вавилонски Талмуд, трактат Шабат, стр. 133б.
    
41. 
    И прах ще ядеш през всички дни на живота си – Бирешит 3, 14.
    
42. 
    Всичко, което змията ядяла имало вкус на прах – Вавилонски Талмуд, трактат Йома, стр. 75а.
    
43. 
    Кал ваХомер тук това е следният принцип: тъй като в материалното е така, а има много повече причини в духовното да е така и затова в духовното още повече е така.
    
44. 
    Адмор – раби Барух Ашлаг.
    
45. 
    “Робът предпочита удовлетворението на желанията си” (Вавилонски Талмуд, трактат Гитин, стр. 13а). Робът предпочита необвързваща връзка с робиня, което му позволява свобода и тя винаги е на разпореждането му, и без да е женен с нея, а бракът със свободна жена е задължителен и това ще е единствената възможност за съпружески отношения в случай, че се освободи.
    
46. 
    Този, който не яде своя (хляб, а хляба на другия) го е срам да го гледа в лицето – вариант на изречението от Ирушалаймския Талмуд, трактат Орла, глава 1, Алаха 3.
    
47. 
    Адам и Енош – и двете думи на иврит означават „човек”. В книгата Зоар тези две думи характеризират различни нива на човека. Погледни седмичното четене на Тазриа, фрагмент Адам Иш.
    
48. 
    За всеки, който се опитва да изследва четирите (изброени по-долу) неща (казват): жалко, по-добре да не се беше появявал на (този) свят. Това са: това, което е над (Творенията), това, което е под, това, което е било преди и това, което ще бъде след – Мишна, трактат Хагига, глава 2, мишна 1, виж също Вавилонски Талмуд, трактат Хагига, стр. 11б.
    
49. 
    Ако ти каже човек: „Трудих се, но не придобих” – не вярвай и „Не се трудех, но придобих” – не вярвай, а „Трудих се и придобих” – вярвай – Вавилонски Талмуд, трактат Мегила, стр. 6б.
    
50. 
    Търсещите Ме ще Ме намерят – Мишлей 8, 17.
    
51. 
    Отношенията между работник и стопанина на дома – т.е. между работник и работодател (виж раби Барух Ашлаг „Тайното и явното в служенето на Б-г”).
    
52. 
    Както Аз не искам заплащане, така и вие не искайте заплащане – Вавилонски Талмуд, трактат Недарим, стр. 37а.
    
53. 
    Няма никой освен Него – Дварим 4, 35.
    
54. 
    При старейшините сред хората, невежи по Тора, докато продължава старостта, времето помътнява разума им, … а при старейшините сред познавачите на Тора, докато продължава старостта им, времето просветлява разума им – Мишна, трактат Киним, глава 3, мишна 6.
    
55. 
    Всеки, който смесва Небесното Име с нещо друго, е изкоренен от света – Вавилонски Талмуд, трактат Санедрин, стр. 63а.
    
56. 
    Да бъдеш възславен Ти, Б-же, Г-споди наш, Владико на света, Направляващ крачките на човек – от сутрешните благословения, виж Сидур „Вратата на Молитвата”, стр. 91. Това благословение използва думи от стиха: „Б-г насочва крачките на човек и ще благослови Той пътя му” (Тиилим 37, 23).
    
57. 
    Молим Те: да бъде благоволението Ти, за да придобием покой – виж Сидур „Вратата на Молитвата”, стр. 493 долу (думите „Молим Те” в преведения Сидур може да има вариации). Преводът на този фрагмент там е: Да Ти бъде угоден Шабатният ни покой.
    
58. 
    И да придобият през (Шабат) покой всички хора от народа на Исраел, освещаващи Името Ти – виж Сидура „Вратата на Молитвата”, стр. 493 долу.
    
59. 
    (Няма подобен на Него), Даващият покой на хората от народа Си в Шабата на Святостта Си, защото към тях Той ще благоволи, дарявайки покой – виж Сидура „Вратата на Молитвата”, стр. 501 долу.
    
60. 
    И Даващият покой в Святост на хората от народа, преизпълнен с блаженство – виж Сидура „Вратата на Молитвата”, стр. 502 горе. Там е приведен съкратен превод: „дарява на народа свещен покой”.
    
61. 
    Нашият рав – Баал Сулам.
    
62. 
    Тялото – желанието за получаване, егоистичното желание.
    
63. 
    Лежи като камък непомръднат – Вавилонски Талмуд, трактат Авода Зара, стр. 8б.
    
64. 
    „Моето е мое и твоето е мое”, „Моето е мое и твоето е твое”, „Моето е твое и твоето е твое” – Мишна, трактат Авот, глава 5, мишна 10; също виж в Ор Шалом към п.3 на Въведение в мъдростта Кабала.
    
65. 
    „Осем глави” – предисловие на Рамбам към Трактата Авот.
    
66. 
    Кой е силен? Обуздаващият злото си начало – Мишна, трактат Авот, глава 4, мишна 1.
    
67. 
    А кой е най-силен от силните? Заставящият ненавистника си да го заобича – Авот деРаби Натан, глава 23, стр.533.
    
68. 
    Кой е богат? Този, който се радва на дела си – Мишна, трактат Авот, глава 4, мишна 1.
    
69. 
    „Прави добри дела: или дава пари, или действа сам” – формулировките са взети от Вавилонски Талмуд, трактат Сука, стр. 49б: „Мъдреците ни ни учат: Гмилут Хасадим (добрите дела) са над Цдака (благотворителността) по три причини: тези, които се занимават с благотворителност, дават пари, а тези, които правят добри дела, и дават пари, и действат сами; благотворителността е за бедните, а добрите дела, както за бедните, така и за богатите; благотворителността е за живите, а добрите дела, както за живите, така и за мъртвите” (За мъртвите се има предвид организацията на погребението и участието в него).
    
70. 
    Добрият и Творящият добро, както за лошите (хора), така и за добрите – от пиюта „Държащият в ръка Атрибута Съд”, който пее хазанът при повторението на Мусафа през Рош аШана и Йом Кипур; първите думи „Добрият и Творящ добро” са взети от Тиилим 119, 68.
    
71. 
    И за да се прилепиш към Него – Дварим 11, 22; 30, 20; Йошуа 22, 5.
    
72. 
    Свети бъдете, защото Аз съм Свят, Б-г, Г-спода ви – Вайкра 19, 2.
    
73. 
    С вечна любов Аз те възлюбих и затова Аз те привлякох към милостта – Йермияу 31, 2.
    
74. 
    И вървейки по пътя, и лягайки, и ставайки – Дварим 6, 7; 11, 19.
    
75. 
    Вкусете и вижте, колко добър е Б-г – Тиилим 34, 9.
    
76. 
    И го изпълни Той с дух на трепет пред Б-г – Йешаяу 11, 3; буквално: с обоняние на трепет пред Б-г.
    
77. 
    Съвети – на арамейски Ейтин.
    
78. 
    Указания – на иврит Пикудин; за съветите (77) и указанията виж също в Еарот веБиурим 48) към п. 6 започвайки от думите „613 съвета”.
    
79. 
    Дял – на иврит Пикадон.
    
80. 
    Шхина – Б-жественото присъствие, събранието на всички души на Исраел; в Предисловието към книгата Зоар на Баал аСулам, в п.31, това е духовно състояние на творението, същността на което се явява служенето заради самата Тора, т.е. с алтруистична мотивация. Виж също Предисловие към Учение за десетте сиферот, п.33.
    
81. 
    И възложете (на иврит Самтем) думите Ми в сърцето си и в душата си – Дварим 11, 18. Във Вавилонския Талмуд, трактат Кидушин стр. 30б, думата Самтем се чете като Сам Там (съвършен еликсир).
    
82. 
    В съсъдите на лявата страна – думата „маСмеилим” (постъпващи неправилно) от Вавилонски Талмуд, трактат Шабат, стр. 88б и думата „Смол” (лява страна) са родствени думи.
    
83. 
    Грешниците приживе са наречени мъртви – Мидраш Раба, Лех Леха, ч.39, 7; също във Вавилонски Талмуд, трактат Брахот, стр. 18б.
    
84. 
    В съсъдите на дясната страна – думата „маИминим” (постъпващите правилно) от Вавилонски Талмуд, трактат Шабат, стр. 88б и думата „Ямим” (дясна страна) са родствени думи.
    
85. 
    Що се касае до познавач на Тора, който не владее знания, то трупът е по-добър от него – Вайкра Раба 1, 15. Виж също Баал аСулам, Реч при завършването на Зоар, Еарот веБиурим, п. 368.
    
86. 
    И познал Адам Хава – Бирешит 4, 1.
    
87. 
    Разсъбличай труповете на пазара и заработвай препитание и не казвай: „Аз съм свещеник и велик човек и това е под достойнството ми” – Вавилонски Талмуд, трактат Псахим, стр. 113а.
    
88. 
    Диво магаре се ражда човек – Йов, 11, 12.
    
89. 
    Окото ще види, сърцето ще пожелае, а тялото ще извърши грях – фраза от Раши към БаМидбар 15, 39 (И не блуждайте след сърцата си и след очите си, влачещи ви към блудства), отнасяща се към Мидраш Танхума към седмична глава Шлах (към същия стих): Сърцето и очите шпионират за тялото и предават тялото на разврат.
    
90. 
    Очите на общината – БаМидбар 15, 24.
    
91. 
    Завистта, сладострастието и честолюбието са изброени в Мишна, трактат Авот, глава 4, мишна 21.
    
92. 
    Заповядай на Аарон и синовете му – Вайкра 6, 2. По-нататък се излага и обсъжда коментарът на Раши към този стих, отнасящ се към Сифра.
    
93. 
    Цитираните тук фрагменти от молитвата виж в Сидура „Вратата на молитвата”, сс. 585-586.
    
94. 
    А аз… близостта на Г-спод е благо за мен – Тиилим 73, 28.
    
95. 
    Моше получил Тора на Синай и я предал на Йошуа, Йошуа на старейшините – Мишна, трактат Авот, глава 1, мишна 1.
    
96. 
    Аз, Б-г не се меня – Малахи 3, 6.
    
97. 
    Ако вземеш за залог дрехата на ближния си, до залез слънце му я върни – Шмот 22, 25.
    
98. 
    Ако си разкрил на ближния си истина, която не може да възприеме, т.е. нарушаваш душевния му покой, си длъжен да се погрижиш, да му върнеш покоя по такъв начин, че над него отново да изгрее слънцето, т.е. сякаш отново да му донесеш слънцето – това обяснение, цитирано върху стиха от Тора (97) е основано на играта на думи. В това обяснение се използват думи близки до написаното или имащи същия корен, или думите, използвани в (97). А именно и двете думи на израза „да вземеш в залог” в стиха (на иврит „хавол тахвол”) имат един и същ корен хет-бет-ламед, както и думата „нарушаваш” (на иврит „ховел”) в обяснението; думата „дреха” в стиха (на иврит „салмат”) има корен син-ламед-мем, а думата „покой” (буквално цялост, на иврит „шлемут”) има корен шин-ламед-мем, а буквите син и шин в свитъка на Тора изглеждат еднакви; думата залез в стиха (на иврит „Бо”) има същия корен бет-вав-алеф, както и думата „приношение” (буквалното значение на думата във фразата на иврит „приношение” – „биат”). Трите други думи: ближен, слънце и върни в стиха и в обяснението съвпадат.
    
99. 
    Убилият скот трябва да заплати за него – Вайкра 24, 21.
    
100. 
     Да доставяш удоволствие на Създателя си – израз от Вавилонски Талмуд, трактат Брахот, стр. 17а: Когато раби Йоханан завършвал четенето на книгата Йов, обикновено казвал: човек в края на краищата трябва да умре, а звярът да бъде убит и всички са обречени на смърт. Щастлив е този, който се е възпитавал по Тора и чийто труд е бил работата над Тора, и който е доставял удоволствие на Създателя си, и който е растял, имайки добро име, и е напуснал този свят, имайки добро име, и за него е казал Шломо (Коелет 7, 1): По-добре (добро) име, отколкото добър елей, а денят на смъртта е (по-добър) от деня на раждането.
     
101. 
     Светлината на Лика на Царя – Мишлей 16, 15.
     
102. 
     Раби Лейбел Ейгер – раби Йуда Лейб Ейгер от Люблин, за него виж в края на статията за чичо му раби Акива Ейгер.
     
103. 
     Раби Шломо Ейгер – за него виж в статията за баща му раби Акива Ейгер.
     
104. 
     Ще правим и ще чуем – Шмот 24, 7.
     
105. 
     Когато хората от народа на Исраел казали, че в началото ще направят (104), а после ще чуят, зазвучал глас, който им казал: „Кой е разкрил на децата ми тайната, която използват (само) ангелите служители?” Защото е написано (Тиилим 103, 20): „Благославяйте Б-г, ангелите Му, крепки със сила, изпълняващи словото Му, за да чуят отново гласа на словото Му” – Вавилонски Талмуд, трактат Шабат, стр. 88а.
     
106. 
     Светлината, заключена в Тора, го възвръща на истинския път – Ейха Раба, Въведение, част втора.
     
107. 
     Защо тя се нарича мъдрост? Защото отслабва силите на човек – Вавилонски Талмуд, трактат Санедрин, стр. 26б. „Тя” има се предвид Тора. Тук се използва игра на думи: „Мъдрост” в стиха Йешаяу 28, 29, цитиран преди това, е използван с думата на иврит „тушия”, а „отслабва” в това място на Талмуда се казано с думата „меташейт”.
     
108. 
     Подобно изречение: Откъде е известно, че човек не трябва да казва: „Не искам да обличам шаартнез. Не искам да ям свинско. Не искам да встъпвам в забранена полова връзка”, а трябва да говори: „Искам, но правя това, което ми заповядва Небесния ми Отец”? – Това се извежда от стиха: „Аз ви отделих от народите, за да бъдете Мои” (Вайкра 20, 26) и е намерено в Сифра на седмичното четене на Кдошим, глава 12, п.12.
     
109. 
     Съди ближния си благосклонно – коментар на Раши към стиха Вайкра 19, 15.
     
110. 
     Не изпитвай ненавист към брат си в сърцето си. Старателно уговаряй ближния си и не го замесвай в грях – Вайкра 19, 17. Т.е. Тора гласи, че първо не трябва да се озлобяваме към човек, ако той прави нещо не както трябва, трябва да е уговарян да промени поведението си. Второ, както казва Раши, не е нужно да го засрамваме пред хора, за да не му бъде много неприятно („не го излагай заради греха му”). Рав Готлиб отива по-далеч: съвсем не забелязвай недостатъците му.
     
111. 
     Моше станал слаб като жена – Раши към стиха БаМидбар 11, 15.
     
112. 
     Мъжете говорят: „Да бъдеш Ти възславен, за това, че не ме създаде жена”, а жените: „Да бъдеш Ти възславен за това, че ме създаде съгласно волята Ти” – от сутрешните благословения, виж Сидура „Врата на молитвата”, стр. 89.
     
113. 
     Некева – женската духовна степен.
     
114. 
     Захар – мъжката духовна степен.
     
115. 
     Зеир Анпин – „малкото Лице”, название на духовен обект, Духовен Източник на мъжкото начало.
     
116. 
     Нуква – жена, отвор, метафора на желанието за получаване, название на нисш в сравнение със Зеир Анпин (115) Духовен обект, Нуква на арамит е същото като Некева (113) на иврит.
     
117. 
     Ацилут означава хранене, даряване (със Светлина), а също и близост до Твореца: значението на думата Ацилут е установено по значението на родствената дума от израза „Вееие ецло” („И аз бях при Него (питомница и бях радостна всеки ден, веселейки се през цялото време пред Лика Му” (Мишлей 8, 30)). (Не толкова буквален, но смислово по-добър превод: И Той ме глезеше с подаръци при Себе си, а аз Го радвах всеки ден, веселейки се през цялото време пред Лика Му), което е намек за Йихуд (съединение с (Твореца)). Виж в началото Ор Шалом към п 67. „Въведение в мъдростта Кабала”.
     
118. 
     За съветите (77), указанията (78) и Светлините, съдържащи се в заповедите и сякаш явяващи се дялове (79) виж също в края на п.63 Еарот веБиурим.
     
119. 
     „Да бъдеш Ти възславен Адонай Елокейну, Царю на света за това, че ми даваш всичко необходимо” - от сутрешните благословения, виж Сидура „Врата на молитвата”, стр. 90.
     
120. 
     „Заповедите не са дадени за нищо друго, освен чрез помощта им да се претопят творенията” – Бирешит Раба, част 44, виж също в п.12 и в п.63 Еарот веБиурим.
     
121. 
     И обичай Б-г, Г-спода ти – Дварим 6, 5; 11, 1.
     
122. 
     Устата, която е забранила е устата, която е разрешила – Алахическият принцип е от Мишна, трактат Ктубот. Първи пример: ако Рувен говори на Шимон: тази нива принадлежеше на баща ти и аз я купих от него – то му вярват, че е купил нивата, но ако Шимон знае, че нивата е принадлежала за баща му, може да претендира за този нива. Ако е известно от други източници, че нивата е принадлежи на бащата на Шимон, то не вярват, когато Рувен казва, че е купил нивата (Вавилонски Талмуд, трактат Ктубот, сс. 15б-16а). Друг пример: ако човек казва, че е подписал документ, недоброволно или като непълнолетен, то му вярват, ако само от него е известно, че е подписал. Ако е известно от други източници, че е подписал, то не му вярват, че е подписал документа недоброволно или като непълнолетен (с. 18б). Трети пример: ако жената казва, че е била омъжена, а сега е разведена, то и вярват, ако само от нея е известно, че е била омъжена, но ако това е известно от други източници, то не вярват, че е разведена (с. 22а).
     
123. 
     В Тикуней аЗоар се казва относно народите по света: цялото добро, което правят – правят за себе си – Тикун 30, с. 73б, в изданието с гласни – стр. 445.
     
124. 
     От книгите и начетените хора – както е казано в Еарот веБиурим, п.75, пети абзац от края, книгите – това са Светите книги, а начетените хора са хората, вървящи по пътя на Тора.
     
125. 
     Непременно със сигурност ще му помогне – Шмот 23, 5.
     
126. 
     Почитай баща си и майка си – Шмот 20, 12.
     
127. 
     Яшар Ел – честен пред Б-г.
     
128. 
     Цор ще бъде построен само благодарение на разрушението на Ирушалаим – във Вавилонски Талмуд, трактат Псахим, стр. 42б, се цитира стихът „Аз ще се напълня, защото той е опустошен” (Йермеяу 26, 2). В коментар към това място на Талмуда Раши пояснява: „Казал Цор за Ирушалаим: „Аз ще се напълня от разрушението на Ирушалаим”. Цор се намира в Едом””. За изпълнението на това е написано в Гмара, че през Песах не бива да се използва едомски оцет, защото едомското вино не се превръща в оцет, ако не добавиш към него ечемик, който е забранен през Песах.
     
129. 
     Твърдина (на иврит Цур) се пиша като Цор (128).
     
130. 
     Виж в „При Хахам. Игрот” притчата на стр. 89. …Написано е: „Над присмехулниците Той се надсмива, а на смирените оказва милост” (Мишлей 3, 34). Ще разкажа притча и така вероятно ще разбереш. Живял велик цар, добър и творящ добро (131), чиято единствена цел била да облагодетелства жителите на царството си, тъй като въобще не се нуждаел от работата им. Него го вдъхновявала само възможността да облагодетелства жителите на царството си.
     

И за да избегне жалбите на хората от народа си, за да не се самозалъгват, а също и за да не грешат, говорейки, че те са от хората, които обичат царя, а заедно с това, че не са достатъчно наградени, според силата на съвършенството си царят и тук приложил внимание и затова замислил да създаде средство, което практически би ги лишило от мислите за собственото им съвършенство. Накрая той намерил необичайно мъдро решение.

Той заповядал на народа си без никакво изключение да пребивават за цяла година в служба на царя. И затова отделил място в двореца си. И в разясненията си наложил забрана за служене извън определеното място, за да не се отделят хората, тъй като царят смятал това за нежелателно.

И ето събрал ги заедно, където трябвало да вършат работата си. Той им приготвил обилни трапези и всички възможни по света лакомства, каквито пожелали. След завършването на едногодишния срок, той ще вземе от всички на царската маса от хората, които види лика му и те първи ще седят в царските покои.

И била направена обява. И всички като един дошли в града, където живеел царят, разположен зад крепостна стена, за да бъдат заключени за година, както било казано и започнали да служат.

Хората мислели, че царят ще постави служители, които да ги наблюдават, как върви работата, за да знае кой работи и кой не, но царят се скрил и нямало никакъв надзор и всеки правил това, което му харесвало (132). Така им се струвало и не разбрали удивителния замисъл, според който царят посипал вреден прашец в сладостите и деликатесите и поставил лекуващ прашец в дома, в който се изпълнявала работата.

И по този начин надзорът му се осъществявал от само себе си. Защото тези, които истински и от цялото си сърце го обичали, макар и да виждали, че няма никакъв надзор, въпреки това от любов и вярност точно изпълнявали това, което било заповядано от царя и честно изпълнявали цялата дадена им работа. А също и работели в точно определеното място. И лекуващото средство винаги прониквало в тялото им. И когато идвало време за трапеза, те избирали сладостите и деликатесите, а там имало хиляди вкусни неща. И никога по-рано не били пробвали подобно нещо и не били изпитвали такова наслаждение.

И затова те изключително възславяли и възхвалявали царя за всички прекрасни храни, които вкусвали от царската маса.

А безполезните хора, които въобще не разбирали достойнствата на царя, че той заслужава любов и вярност, като виждали, че няма надзор, не изпълнявали, както следва, заповяданото им от царя. Те игнорирали указанието да работят на определеното място и всеки изпълнявал работата си във владенията на царя, но там където на всеки му харесвало. И когато идвало време за храна, те пробвали деликатесите, но небцето им се изпълвало с горчивина от прахчето на царя, за което говорехме по-горе. И те ругаели и проклинали царя и отвратителната маса, която той им приготвил, като награда за труда им. И царят се оказал в очите им изключителен лъжец. Защото вместо лакомствата и сладкишите от целия свят, той им дал горчива и солена храна.

И затова те започнали да търсят препитание по градските площади, за да се избавят от глада. И тогава те били съкрушени от двоен удар (133), защото работата им се удвоила. И те не усещали вкус от лакомствата, които били на масата на царя пред очите им.

Моралът е такъв: Тора се дели на две части: едната част касае задълженията пред Този, Който побира в Себе си целия свят, като например законите за тфилина, шофара и изучаването на Тора. Другата част касае задълженията пред творенията, като например забраната за кражба, закона „Пазете душите си…” (134), забраната за лъжа, забраната за завишаването на цените, необходимостта от поддържането на чистота и т.н.

И така тази част, която регулира отношенията между човек и ближния му е истинската работа. А частта, регулираща отношенията между човек и Този, който побира в Себе си целия свят – това е наградата и изисканото хранене, наредени на Царската маса.

Но „Б-г всичко правил така, за да Го хвалят” (135), защото дори частта, която регулира отношенията между човек и ближния му, трябва да се изпълнява в резиденцията на Царя, т.е. „да се повдигне Шхина от праха”. И по този начин да имат лечебното прахче като противовес на смъртната отрова, която там действа върху човек.

И в този смисъл е написано: „А на смирения оказва милост” (136). Тора и заповедите, регулиращи, както отношенията между човек и ближния му, така и отношенията между човек и Този, който побира в Себе си целия свят. „Обичащият Го и съблюдаващият заповедите Му” (137) – на изпълняващите възложеното им в определеното място Той оказва милостта на Святостта. „В земята си ще унаследят двойно” (138), защото освен това, че не работят толкова много, изпълнявайки задълженията пред творенията, изпитват удоволствие през всички дни по милостта на Б-г.

131. 
     Добрият и Творящ добро – Тиилим 119, 68.
     
132. 
     И всеки правил това, което му харесвало – Шофтим 17, 6.
     
133. 
     Те били съкрушени от двоен удар – думи от Йермеяу 17, 18.
     
134. 
     Пазете душите си – Дварим 4, 15, т.е. изискването да се пазиш, да се грижиш за живота и здравето си.
     
135. 
     Б-г направил всичко така, че в отговор да Го хвалят – Мишлей 16, 4.
     
136. 
     Над надсмещниците Той се надсмива, а на смирените оказва милост – Мишлей 3, 34, стих приведен в началото на притчата.
     
137. 
     Обичащият Го и съблюдаващият заповедите Му – Дварим 7, 9.
     
138. 
     В земята си ще унаследят двойно – Йешаяу 61, 7.
     
139. 
     Ти вървя след Мен в пустинята – Йермеяу 2, 2.
     
140. 
     Да приемеш гости е по-важно, отколкото да придобиеш Лика на Шхина – Вавилонски Талмуд, трактат Шабат, стр. 127а.
     
141. 
     В разказа за цар Давид, който преди смъртта си заповядал на сина си Шломо да убие двама човека: Йоав и Шими бен Гейра – виж Мелахим 1, 2, 5-6 и 8-9.
     
142. 
     Ако царят се откаже от славата си, това не се приема – Вавилонски Талмуд, трактат Санедрин, стр. 19б.
     
143. 
     И не ги повел Г-спод по земята на Пилиштим, защото тя била близка – Шмот 13, 17.
     
144. 
     Пътища приятни – Мишлей 3, 17.
     
145. 
     Сифера (мн. .ч на Сиферот) представлява по себе си елемент на духовния обект и сама се явява духовен обект. Думата Сифера произлиза от думата Сапир (сапфир). Може да се характеризира с кли и Светлината, която кли получава. Подобно на това, както скъпоценният камък прелива от различни цветове и подобно на това, както цветното стъкло пропуска определен цвят, различните Сиферот се характеризират с получаването от килим на Светлина с различно количество и качество. Съгласно друга интерпретация духовните обекти се наричат Сиферот, когато им е присъща опредена мярка, те имат край и се характеризират с определено число (тъй като думата „Сифера” произлиза от думата „Сафар” броя). В този случай духовният обект се дели на десет Сиферот или на пет основни Сиферот. Вих Предисловие към книгата Зоар, фрагмент Роза, п.1, втори абзац.
     
146. 
     И обичай Б-г, Г-спода си с цялото си сърце, и с цялата си душа, и с всичко твое – Дварим 6, 5.
     
147. 
     И повярвали в Б-г и в раба Му Моше – Шмот 14, 31.
     
148. 
     Ребе от Брока – очевидно раби Аврум Лейб.
     
149. 
     (Ако даваш назаем пари) и става въпрос за бедни от града ти и за бедни от друг град, то бедните от града ти трябва да предпочетеш – Вавилонски Талмуд, трактат Бава Меция, стр. 71а.
     
150. 
     Всичко, което се окаже по силите на ръката ти – прави, защото няма нито работа, нито замисъл, нито знания, нито мъдрост в преизподнята, където отиваш – Коелет 9, 10.
     
151. 
     С немного хора – думи от Дварим 26, 5.