/Продължение на текста на аБаал Сулам/

Но благодарение на това, народът исраелски се поправил и е станал подобен на предавателно звено, с помощта на което се изливат искри на очистване върху целия човешки род по целия свят, при което тези искри на очистване от ден на ден се множат, сякаш някой напълва съкровищница, докато не я запълни в желаемата мярка, т.е. докато /народите/ не достигнат такова ниво на развитие, че да могат да разберат, каква благодат и какъв покой са заключени в зърната на любовта към другите. Защото тогава те ще осъзнаят необходимостта да наклонят чашата на везната към страната на заслугите и да приемат върху себе си ярема /на служенето/ Му, да бъде Той възславен, а чашата на вината ще изчезне от земята.

Обаче необходимо е още да се обясни, къде в Тора сме намерили, че е бил зададен на синовете на Исраел този въпрос и че до получаването на Тора те са дали съгласие.

На пръв поглед, тези думи изглежда неуместни, защото е разумно да се предположи, че ако някой предлага на ближния си, да изпълни някаква работа и иска да получи съгласие, той е длъжен да му разясни с пример, в какво се състои работата и какво е възнаграждението, позволявайки на работника на разбере, следва ли да отхвърли или да приеме /предложението/. А тук, в двата приведени стиха, на пръв поглед не виждаме нито пример, който да илюстрира работата, нито какво е възнаграждението за нея, защото Той казва: „ако слушате гласа Ми и съблюдавате завета Ми“ и не ни обяснява, нито какъв глас, нито какви задължения ни налага заветът; а после казва: „то ще бъдете за Мен най-драгоценен дял от всички народи, защото Моя е цялата земя“, от което е невъзможно да се изведе, дали Той ни заповядва това, т.е. трябва да прилагаме усилия, за да бъдем избрани от всички народи, или това ни е обещано благо.

Необходимо е също да се разбере, в какво е връзката /на останалия текст/ със заключителната част на този откъс „тъй като Моя е цялата земя“, който трите Таргума: на Онкелос, Йонатан бен Узиел и Ерушалми – и всички коментари на Раши, Рамбан и останалите се затрудняват да установят според простия смисъл на текста, а Ибн Езра привежда /мнението/ на раби Маринус, че /на иврит и арамейски/ „Ки“/51/ означава „аф ал пи“/52/ и пояснява: и ще Ми бъдете най-драгоценен дял от всички народи, макар че Моя е цялата земя. И към това той добавя собствените си съображения, погледни там внимателно/53/.

Обаче това негово обяснение не се съгласува с /мнението/ на хазал, които са казали/54/: „Ки“ се използва в четири значения: „и“/55/, „дилма“/56/, „ела“/57/, „деаа“/58/; той добавя още и пето значение: „аф ал пи“!?

След това фрагментът от Тора завършва: „и ще Ми бъдете царство на свещеници и свят народ“. Освен това, оттук не може да се изведе, това заповед и задължение да се прилагат за това усилия ли е или е обещано благо. Освен това тези думи „царство на свещеници“ той не пояснява и за това няма никаква аналогия в целия Танах. Всъщност, той във всеки случай, трябва тук да определи разликата между царство на свещеници и свят народ, защото в обикновено значение „кеуна“/59/ е същото като „кдуша“/60/, а от само себе си се разбира, че царство, което изцяло се състои от свещеници - това е свят народ, а щом е така, то думите „свят народ“ са излишни!?

27) Обаче в съответствие със всичко това, което разяснихме от началото на статията досега, точната трактовка на думите на Тора/61/ се заключава в това, че истинското им значение напомня за преговори, предложение и съгласие, т.е. /Творецът/ действително предлага с тези думи /това, което представлява/ цялата същност и цялото съдържание на работата по /съблюдаването на/ Тора и заповедите и цялото предлагано възнаграждение, ако бъдат послушни. Тъй като цялата същност на работата по /съблюдаването/ Тора и заповедите се изразява в думите на Тора „и ще ми бъдете царство на свещеници“, тъй като „царство на свещеници“ означава, че всички вие от малък до голям сте подобни на свещеници, т.е. както свещениците нямат дял, нито каквато и да било материална собственост в Земята /на Исраел/, защото Б-г е делът им, тъй като за цели народ изцяло ще бъде установено, че цялата земя, заедно с цялото й напълване е посветена на аКБ“У.
Еарот веБиурим

119) Свещениците нямат дял, нито каквато и да било материална собственост в Земята /на Исраел/, защото Б-г е делът им. В противоположност на останалите колена, всяко от които получило дял в Земята /на Исраел/, свещениците това не са получили, а се посветили да служат в Храма.
/Продължение на текста на аБаал Сулам/

И никой /в тази земя/ с нищо не трябва да се занимава, освен да изпълнява заповедите на Б-г, да бъде Той възславен и да удовлетворява всички нужди на ближния си, за да не останат в него неизпълнени желания, т.е. нито един човек да не трябва да се грижи за собствените си нужди.

Така стоят нещата и с делничните работи, такива като жътвата, сеенето и т.н., така че те действително да се смятат подобни на служенето на свещеника, принасящ жертви в Храма, защото каква е разликата, дали се занимавам с изпълнението на заповедите за принасянето на жертви за Б-г, предписващи активни действия или изпълнявам заповедта „И обичай ближния си, както самия себе си“/4/, която /също/ предписва активни действия и ще се окаже, че човек, който събира урожая на полето си, за да нахрани ближния си, е подобен на този, който стои и принася жертва на Б-г.
Еарот веБиурим

120) Следователно поведението на общината на Исраел трябва да достигне подобие на „царство на свещеници“, т.е. всеки до един е длъжен да изпълнява работата си, съответстваща на професията и специалността му, но той е длъжен да прави това, не за да получава възнаграждение, а заради другите. Следователно от тези качества - от алтруизъм и любов към другите, трябва да е построен животът на целия народ. В тази ситуация няма да се усеща недостиг дори на едно нещо. По друг начин стоят нещата, когато всеки е загрижен за нуждите си, именно тогава остават неудовлетворени много от нуждите му.
/Продължение на текста на аБаал Сулам/

Още повече, се обяснява, че предписващата активни действия заповед „И възлюби ближния си, както самия себе си“, е много по-важна от жертвоприношенията, както установихме по-горе (в пп. 14-15, внимателно погледни там).

Още повече, не докрай е изяснен въпросът за това, че цялата Тора и заповеди са дадени за нищо друго, освен и само с целта да се „претопи“ народът на Исраел с помощта им, което означава изчистване на тялото/40/ (както е казано по-горе в п 12), след което, благодарение /на Тора и заповедите/, той трябва да се удостои с истинската награда, т.е. сливане с Него, да бъде Той възславен, което е целта на творението (погледни по-горе в п. 6, внимателно погледни там). А за тази награда се говори с думите „свят народ“, тъй като чрез пътя на сливане с Него, да бъде Той възславен, ставаме чисти, подобно на написаното в Тора: „Свети бъдете, защото Аз, Б-г, Г-спода ваш съм свят“/62/.
Еарот веБиурим

121) Необходимо е да разберем следното: нима не е вярно, че благодарение на това, че сме свети, т.е. се отделяме от себелюбието, можем да се прилепим към Него, а не обратно – благодарение на сливането с Него ставаме свети!?

На това трябва да отговорим, че същността на работата се характеризира с думите „царство на свещеници“, докато същността на наградата се характеризира с думите „свят народ“. Разяснение. Благодарение на работата и прилагането на усилия на човек да придобие алтруистично желание, той се удостоява с истинска награда: сливане с Него, да бъде Той възславен, т.е. се удостоява, че става алтруист по природа. Тъй като, както природата Му, да бъде Той възславен е алтруистична, така и човек става алтруист по природа. И за това говорят: „свят народ“, защото благодарение на придобиването на друга природа той се освещава и се отделя от изначално създадената си природа, представляваща по себе си желание за получаване заради собствена изгода. Необходимо е да се добави следното: благодарение на това, че човек придобива от Небесата друга природа, той се удостоява с Висше сливане на степен постигане на Имената Му, да бъде Той възславен, т.е. Вкусовете на Тора и заповедите, а също със съкровищницата на Тайните Му, да бъде Той възславен; това също се включва в понятието „свят народ“, т.е. се удостоява с постигане на висотите на Святостта на аКБ“У.
/Продължение на текста на аБаал Сулам/

И ето виждаш, че с думите „царство на свещеници“ се изразява всеки вид работа, /основана/ на принципа „И възлюби ближния си, както самия себе си“, т.е. царство, напълно състоящо се от свещеници, чийто дял е Б-г, които не владеят никаква материална собственост и по неволя сме длъжни да признаем, че това е единственото имащо смисъл обяснение на понятието „царство на свещеници“, тъй като не можеш да се ориентираш, както е /“царство на свещеници“/, изхождайки от възлагането на жертви на жертвеника, тъй като е невъзможно да се каже за целия народ, тъй като много от тях няма да участват в жертвоприношенията? И /е невъзможно, изхождайки/ от събирането на приношенията за свещениците, защото кой ще дава? И /е невъзможно/ да се разбере, изхождайки от святостта на свещениците, тъй като нима вече не е казано „свят народ“, а е необходимо /да се заключи/, че целият смисъл /на думите „царство на свещеници“/ се състои в нищо друго, освен само в това, че Б-г е делът им, че са лишени от каквато и да била материална собственост, а значи /царството от свещеници/ е мярката на любовта към ближния ти, както към самия себе си, обхващаща цялата Тора, както се говори по-рано, а в думите „свят народ“ се изразява даряването на награда във всяка форма, /а тази награда/ е сливането, както вече се каза.

Но сега, в това същото време, когато /другите народи/ още не са избрани за тази роля, Аз съм длъжен /да заповядам на Своя/ най-драгоценен дял и ако се съгласите на това, т.е. да станете най-драгоценен дял от всички народи, то ви заповядам, да Ми станете „царство на свещеници“, което е най-висшият стадий на любов към другите, а именно любовта към ближния си, както към самия себе си, която е основа на цялата Тора и всички заповеди взети заедно.

А „свят народ“, което е висшата форма на наградата, а именно сливане с Него, да бъде Той възславен/67/ и това включва всяка награда, на която може да се надяваме.

От това, което вече бе казано, е добре разбираемо, че изразът за служене във висшия му стадий с думите „царство на свещеници“ в съвършенство се определя от /заповедта/ „И възлюби ближния си, както самия себе си“ и действително представлявало за Моше рабейну съблазън, да се въздържи и да не разкрие веднага същността на служенето, заключаващо се в необичайна и велика саможертва, поради страх, че синовете на Исраел няма да се съгласят да се откажат от материалното си достояние, да отдадат цялото си богатство и собственост заради Б-г, както предписват думите „царство на свещеници“. Подобно на написаното от Рамбам: на жените и непълнолетните е забранено да се разкрива понятието „чисто служене“, което ги задължава /във всичко/ да действат не заради получаване на награда, а /трябва/ да се изчака, докато не станат по-големи и мъдри и да могат да преодолеят природата си и да изпълнят това/71/, както бе написано по-горе.

И затова отначало аКБ“У го предупреждава, съгласно приведените по-горе думи/73/ „не по-малко“, за да им разкрие истинската природа на цялата необичайна саможертва, изразена в думите „царство на свещеници“.

Ето, че обяснихме, че за степента на /саможертвата, необходима за/ служенето, изразена с думите „царство на свещеници“, е било казано /на Моше/ „не по-малко“, а за размера на възнаграждението, изразена с думите „и свят народ“, му било казано „не повече“.

Забележки на преводача

1. 
   Всички от народа на Исраел са отговорни един за друг – Вавилонски Талмуд, трактат Санедрин, стр. 27б; Шавуот, стр. 39а.
   
2. 
   Да не бъдат отдадени бащите на смърт заради децата, а децата да не бъдат предадени на смърт заради бащите, а човек за греха си да бъде предаден на смърт – Дварим 24, 16.
   
3. 
   А един грешник ще погуби много добро – Коелет 9, 18.
   
4. 
   И възлюби ближния си, както самия себе си – Вайкра 19, 18.
   
5. 
   Всичко, което каже Б-г, ще правим и чуем – Шмот 24, 7.
   
6. 
   „Не съм чул това” означава „аз не разбирам това” – Вавилонски Талмуд, трактат Бава Батра, стр. 13б.
   
7. 
   Един еретик видял Рав, вглъбен в ученето, докато пръстите на ръцете му били под краката и той ги стискал, така че пръстите му се обезкървили. Той му казал: „Вие сте безразсъден народ, отдал предпочитание на устите си пред ушите си и продължавате да упорствате в безразсъдството си. В началото трябва да чуете и ако можете да приемете, а ако не, да не приемете” – Вавилонски Талмуд, трактат Шабат, стр. 88а.
   
8. 
   Когато хората от народа на Исраел отдали предпочитание на „Ще правим” пред „ Ще чуем” (5), зазвучал гласът Б-жи и казал: „Кой е разкрил на децата Ми тази тайна, която използват (само) ангелите-служители?”. Защото в Тиилим е написано (103, 20): „Благославяйте Б-г, Негови ангели здрави със сила, изпълняващи словото му, за да чуят глас словата Му” – Вавилонски Талмуд, трактат Шабат, стр. 88а.
   
9. 
   И ще Ми бъдете царство на свещеници – Шмот 19, 6.
   
10. 
    Човек и животното пазиш Б-же – Тиилим 36, 7.
    
11. 
    Става въпрос за синовете на Адам, които са надарени с мъдрост, а се държат скромно подобно на животно – казано във Вавилонски Талмуд, трактат Хулин, стр. 5б: Нима не е написано: човек и животното ще пазиш, Б-же (10), (при което думата „животно” се използва в положителен смисъл, а не в отрицателен, както е обикновено в Танаха). Рав Йуда казал, че Рав казвал: Става въпрос за синовете на Адам, които са надарени с мъдрост, а се държат скромно подобно на животно.
    
12. 
    Моят рав, да бъде благословена паметта за праведника – раби Барух Ашлаг.
    
13. 
    Раби Елазар бен раби Шимон казвал: както съдим света по болшинството (на постъпките на жителите) му, така и индивидът съдим по болшинството (на постъпките) му; ако е изпълнил една заповед е щастлив, че е наклонил чашата на теглилката – своята и на целия свят към страната на заслугите, (а ако) е извършил едно прегрешение, то мъка да му е, защото е наклонил чашата на теглилката – своята и на целия свят към страната на вината, както е казано: а един грешник ще погуби много добро (3) – Вавилонски Талмуд, трактат Кидушин, стр. 40б.
    
14. 
    В Предисловие на Учението за десетте Сиферот той на пръв поглед обяснява наклона на чашите на теглилката към страната на заслугите по друг начин – виж п. 121, стр. 34.
    
15. 
    Добър и Творящ добро – Тиилим 119, 68.
    
16. 
    5746г. – 1985-86г. виж статията на раби Барух Ашлаг за 5746г. стр. 34.
    
17. 
    Адморът, да бъде благословена паметта за Светия праведник – раби Барух Ашлаг.
    
18. 
    Ако е направил прегрешение и го повтори, то става за него подобно на разрешеното – Вавилонски Талмуд, трактат Арахин, стр. 30б, трактат Моед Катан, стр. 27б, трактат Йома, стр. 86б.
    
19. 
    Когато в Него, да бъде възславено Името Му, възникнало желание да сътвори света, за да облагодетелства творенията Си, и за да познаят те величието Му, и да се удостоят да станат колесница, която се извисява нагоре, за да се прилепи до Него/20/ да бъде Той възславен, Той създал и надарил със Светлина една от десет точки (представляващи по себе си десетте Сиферот/21/ Акудим/22/, пребиваващи в едно Кли) и те не се проявявали – Дървото на Живота, Аризал, Шаар аКлалим (Порта на общите принципи), начало на първа глава.
    
20. 
    За да се прилепи до Него – Дварим, 11, 22; 30, 20; Йошуа 22, 5.
    
21. 
    Сифера (в мн. число Сиферот) представлява по себе си елемент от духовния обект и сама е духовен обект. Думата Сифера произлиза от думата Сапир (сапфир). Може да се характеризира като Кли и Светлината, която Кли получава. Подобно на скъпоценният камък, който прелива от различни цветове и подобно на това, как цветното стъкло пропуска светлина с определен цвят, различните Сиферот се характеризират с получаване от Кли на Светлина, различна по количество и качество. Съгласно друга интерпретация духовните обекти се наричат Сиферот, когато им е присъща определяна мярка, те имат край и се характеризират с определено число, т.е. думата Сифера, произлиза от думата Сафар - броя). В този случай духовният обект се дели на десет Сиферот или на пет основни Сиферот. Виж „Предисловие към книгата Зоар“, фрагмент Роза, п. 1, втори абзац.
    
22. 
    Акудим – название на света, в който вътрешната и окръжаващата Светлини са свързани една с друга и се съудрят една с друга. Както обяснява Баал Сулам в Общо въведение, п. 5, това название произхожда от „И завързал Ицхак“ (Бирешит 22, 9) (И завързал на иврит се предава с думите „ваяАкод“, т.е. с дума, която има същия корен, както Акудим). За съудрянето на вътрешната и окръжаващата Светлина виж в „Птиха леХохмат аКабала“, пп.. 33-42.
    
23. 
    Всичките ти деяния се записват в книгата - Мишна, трактат Авот, глава 2, мишна 1.
    
24. 
    Предлагал аКБ“У Тора на всички народи, но те не пожелали да я приемат – Вавилонски Талмуд, трактат Авода Зара, лист 2.
    
25. 
    Светлината, заключена в Тора, го възвръща на истинския път – Ейха Раба, Въведение, част втора.
    
26. 
    Както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден – Вавилонски Талмуд, трактат Шабат, стр. 133б
    
27. 
    На практика още не е било възможно това велико служене според принципа „И възлюби ближния си, както самия себе си“/4/, защото били малобройни, както той ни обясни в предишната статия – виж п. 16.
    
28. 
    И ще стане Б-г Цар над цялата земя, в този ден Б-г ще е един и Името Му ще е едно – Захаря, 14, 19.
    
29. 
    Няма да правят зло и няма да погубват по цялата Ми свята планина, защото пълна ще е земята с познанието за Б-г, както морето покрива с вода – Йешаяу 11, 9.
    
30. 
    И ще бъде в края на дните: ще се утвърди планината на дома Б-жи като връх над /всички/ планини, и ще се възвиси над хълмовете, и ще се устремят към нея всички народи – Йешаяу 2, 2.
    
31. 
    Шхина – Б-жественото присъствие, събранието на всички души на Исраел. В „Предисловие към книгата Зоар“, Баал Сулам в п. 31 това е духовно състояние на творението – същност, на което е служенето заради самата Тора, т.е. с алтруистична мотивация. Виж също Предисловие към „Учение за десетте Сиферот“, п. 33.
    
32. 
    И ще изкупи /Аарон/ Светилището от нечистотата на синовете на Исраел, а също /от прегрешенията/, започвайки от престъпленията им и до всички /неумишлени/ грехове и същото ще направи с преходната шатра на Живеещия сред тях, сред нечистотата им – Вайкра 16, 16. Този превод на стиха, както и коментарът към него от рав Готлиб съответства на интерпретацията на Раши.
    
33. 
    Ето - народът отделно ще живее и сред другите народи няма да се брои – Бамидбар 23, 9.
    
34. 
    Рабейну – нашият рав (т.е. нашият учител, този, който е над нас).
    
35. 
    Раби Барух Ашлаг обясняваше, че кражбата се нарича преход от друго владение във владение на Адам, в Ор Шалом към „Птиха леХохмат аКабала“, п. 41. Връзката, към трактата Санедрин не се потвърждава, е взета оттам.
    
36. 
    Целта на Сътворението е в разкриването на Б-жествеността Му, да бъде Той възславен, от творенията – И когато възникнало в Него простото желание – да сътвори световете и да надари със Светлина Неецал/37/, за да прояви в света съвършенството на деянията Си, и Имената Си, и названията Си, защита такава била причината за Сътворението на световете. Виж „Дървото на живота“ с Паним Меирот, клон първи, п. Бет. Виж също „Учение за десетте Сиферот“, част първа, глава първа, тема втора.
    
37. 
    Обяснението, отнасящо се до създаването на понятието Неецал виж в обяснение към статията „какво е Маацил“, виж също обяснение на понятието „Ацилут“ в началото на Ор Шалом към п. 67 от „Птиха леХохмат аКабала“.
    
38. 
    Напълване на цялата земя със Славата Му – Йешаяу 6, 3.
    
39. 
    Както солта овкусява месото, така и страданията очистват греховете на човек – Вавилонски Талмуд, трактат Брахот, стр. 5а.
    
40. 
    В кабала тялото се нарича желанието за получаване. Телесната чистота е чистотата на помислите, т.е. алтруизма.
    
41. 
    Мицраим – Египет, тази дума съдържа буквите Цади-Рейш. Същото съчетание съдържа и думата Цара (страдание, в мн. число – Царот). Словосъчетанието Царот аАйн (буквално: страдания на очите) се среща във Вавилонски Талмуд, трактат Арахин, стр. 16А. Изданието на Сончино превежда този израз като „завист“. Сайтът Даф Йоми – „стиснатост“. Речникът на Ястров в раздела Айн превежда сродния израз Цар Айн като „себелюбив“. Изразът Цар Лев речникът превежда като „скъперник“. Ако приемем този превод, то Царот аЛев (буквално: страданията на сърцето), трябва да се преведе като „скъперничество“. Във всеки случай Царот Айн и Царот аЛев означават проява на себелюбие.
    
42. 
    „И се разположи там Исраел срещу планината“ – хазал разясняват: като един човек, единодушно – Шмот 19, 2 и в коментара на Раши там.
    
43. 
    Любовта тук се приема не като чувство, а като дейност за другите. Под другите тук се разбира, както окръжаващите хора, така и Б-г.
    
44. 
    „Моето е твое и твоето е твое“ – Мишна, трактат Авот, глава 5, мишна 10.
    
45. 
    Кого обича Б-г, този който наказва – Мишлей 3, 12. Виж също коментара на раби Йосеф Кара към стиха на Йешаяу 42, 21.
    
46. 
    Б-же, щастлив е човекът, който Ти наказваш – Тиилим 94, 12. Виж също Баал Шем Тов, Служенето на Б-г.
    
47. 
    В Коелет Раба два пъти: към стиха от Коелет 1, 13 (Лошото начало е дадено от Г-спод на синовете човешки, за да копнеят болестно за него) и Коелет 3, 10 (Видях, работата, която даде Г-спод на синовете човешки, за да копнеят болестно по нея) – привеждат се и такива думи: „Когато човек напуска света и половината от желанията му не са изпълнени, когато има сто, иска да направи от тях двеста, а когато има двеста, иска да направи от тях четиристотин, за да копнее болестно за тях“.
    
48. 
    Б-же чух вестта Ти – Авакук 3, 2.
    
49. 
    Така и знай: ще живеят потомците ти в чужда земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години, /…/, а после ще излязат с голямо достояние – Бирешит 15, 13-14.
    
50. 
    Как ще разбера, че ще я наследят! Бирешит 15, 8.
    
51. 
    „Ки“ означава „тъй като“, „защото“.
    
52. 
    „Аф ал пи“ означава „макар“.
    
53. 
    В текста на оригинала, всички упоменати таргуми и коментари виж в Микраот Гдолот. Напр. в Ню-йоркското издание 5731 (1970-71)г. виж сс.. 282-287.
    
54. 
    /Мнението/ на хазал, казващи: „Ки“/51/ се използва в четири значения: „и“/55/, „дилма“/56/, „ела“/57/, „деаа“/58/ - Вавилонски Талмуд, трактат Шавуот, стр. 49б.
    
55. 
    „И“ означава „ако“, „когато“ в книгата „Даряването на Тора“ по грешка е отпечатано „о“, което означава „или“.
    
56. 
    „Дилма“ означава „може би“.
    
57. 
    „Ела“ означава „но“.
    
58. 
    „Деаа“ означава „защото“.
    
59. 
    „Кеуна“ означава „статус на свещеник“.
    
60. 
    „Кдуша“ означава „святост“.
    
61. 
    Думите на Тора – Шмот 19, 5-8.
    
62. 
    Свети бъдете, защото Аз - Б-г, Г-спода ваш съм свят – Вайкра 19,2.
    
63. 
    Предишните думи – Шмот 19, 5.
    
64. 
    Царство на свещеници и свят народ – Шмот 19, 6.
    
65. 
    Сгула – тук се превежда „най-драгоценен дял“, а по-точно, това означава нещо избрано.
    
66. 
    Сегол – в иврит гласните (графичен знак, означаващ гласна, в дадения случай „е“). поставя се под буквата и представлява три точки по върховете на въображаем равнобедрен триъгълник, разположен с основата нагоре.
    
67. 
    Сливане с Него, да бъде Той възславен – буквално: „И за да се прилепиш към Него, да бъде Той възславен“ – Дварим 11, 22; 30,20; Йошуа 22, 5.
    
68. 
    Авиют – буквално дебелина. Егоистичното желание, което е сравнявано с дебела руда, претопявана в тънък лист метал.
    
69. 
    Ето думите, който ще кажеш на синовете на Исраел – Шмот 19, 6 и в коментара на Раши там.
    
70. 
    В целия Ми дом си Ми доверен – Бамидбар 12, 7.
    
71. 
    Рамбам е писал: на жените и непълнолетните е забранено да се разкрива понятието „чисто служене“, което ги задължава /във всичко/ да действат не заради получаване на награда, а /трябва/ да се изчака, докато не станат по-големи и мъдри и да могат да преодолеят природата си и да изпълнят това – Мишне Тора, Сефер аМада, Илхот Тшува, глава 10. Виж също „Даряването на Тора“, п. 12.
    
72. 
    Хохма означава „мъдрост“. Втората от петте основни Сиферот/21/ от десетте Сиферот. Получаване от още неосъзнаващото се Кли (творение) на цялата Светлина (т.е. наслаждението), което Даващият желае да му даде. Тази Светлина и се нарича Светлина Хохма.
    
73. 
    Съгласно приведените по-горе думи – съгласно думите на Раши/69/.