Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари
/Продължение на текста на аБаал Сулам/
Изтегляне 2.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Еарот веБиурим 108) Тук в тази висока точка любовта към Б-г и любовта към ближния действително се сливат ведно
- /Продължаване на текста на Баал Сулам/ А извършващият
- Еарот веБиурим 110) Потъва в кражба и подобни /престъпления/.
- Уточнения към п. 22 Два вида
- /Продължение на текста на аБаал Сулам/
- Еарот веБиурим 111)
- /Продължение на текста на аБаал Сулам/ И благодарение
- Еарот веБиурим 113)
- На трета степен
- /Продължение на текста на аБаал Сулам/ 24) И затова
- Еарот веБиурим 114)
/Продължение на текста на аБаал Сулам/ И ето, какво говорят /мъдреците/ /13/: /ако/ той изпълни една заповед, е щастлив от това, че е наклонил чашата на везната – своята и на целия свят към страната на заслугите. Т.е. на този, който в края на краищата, внася собствената си лепта - на един човек от народа на Исраел като окончателен превес /на заслугите/, сякаш той претегля сусам и добавя по малко в чашата на везната, докато окончателно не я наклони в нужната страна; тъй като всеки, без съмнение, внася лептата си в този превес и без него, окончателният превес не би бил достигнат; и в този смисъл /раби Елазар/ говори за /доброто/ дело на отделния човек от народа на Исраел, че наклонява чашата на везната на целия свят към страната на заслугите, тъй като до момента, когато окончателният превес на заслугите на целия свят бъде достигнат, ще се окаже, че делът на всеки без изключение човек в този превес е такъв, че без неговите /добри/ дела /общото количество на заслугите/ за превеса би било недостатъчно. Ето излиза, че мнението на раби Елазар бен раби Шимон не се разминава с изказването на хазал, за това, че всички в народа на Исраел са отговорни един за друг, а раби Елазар бен раби Шимон говори за бъдещите поправяния на целия свят, а хазал говорят за сегашното време, че само хората от народа на Исраел са приели върху себе си Тора. 22) А раби Елазар бен раби Шимон се опира на стиха от Танаха „И един грешник ще погуби много добро“/3/, защото вече обяснихме по-горе (в п. 20), че достиганото от човек възвишено усещане, произтичащо от съблюдаването на заповедите „между човек и Твореца“, е съвършено еквивалентно на възвишеното усещане, което се достига по време на съблюдаването на заповедите, касаещи човешките взаимоотношения; тъй като всички заповеди е необходимо да се изпълняват заради самата Тора, без каквито и да било егоистични очаквания, т.е. когато няма никакъв отблясък от надежда в качеството на компенсация за усилията ти, да получиш някаква награда или почести и подобно на това, защото тук в тази висока точка любовта към Б-г и любовта към ближния действително се сливат ведно (както се упомена по-горе в п. 15) и се оказва, че с това човек предизвиква някакво придвижване нагоре по стълбата на любовта към другите във всички синове по света взети заедно, тъй като тази крачка нагоре – голяма или малка, с която индивидът придвижва света, благодарение на делата си, в края на краищата в бъдеще ще се окаже добавена към чашата на везната на света, склонявана към страната на заслугите, защото и неговият дял внася принос и се присъединява към общия превес (както бе казано по-горе в п. 20) – внимателно прочети приведения там пример за човека, притеглящ сусам. Еарот веБиурим 108) Тук в тази висока точка любовта към Б-г и любовта към ближния действително се сливат ведно. Коментар. Както той говори по-горе в п. 13, нищо от това, което се намира извън човек не се смята за „моя реалност“ и няма разлика, дали това е Творецът или друг човек. И затова, когато човек се замисли да върши постъпки, за да достави удоволствие на друг, това се разглежда като безсъдържателна и безсмислена постъпка. А когато се случи чудото и аКБ“У даде на човек ново сърце, т.е. друга природа, а именно алтруистично желание и любов към другия, човек започва да обича другите и няма разлика, дали това е аКБ“У или друг човек. И затова заповедите, касаещи отношенията между хората и тези, които засягат отношенията между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят – са едно и също. Освен това, целта на човешкия живот в Този Свят наистина е установяването на връзка с аКБ“У и като добавка, каквито и действия, свързани с любовта към другия, човек да планира, той никога не мисли за външните неща, касаещи другия, а само за присъщата му част от Б-жествеността, т.е. за Б-г, да бъде Той възславен, облечен в него. 109) Рабейну/34/ Баал Сулам ни учи, че помислите и желанията са подобни на сигналите, които се разпространяват във Вселената, т.е. помислите и желанията преминават от човек към другите хора. И затова, както човек сам се държи, така от негова гледна точка се държи целия свят. И макар, че алтруизмът му не се възприема, като накланяне на чашата на везната, въпреки това всеки човек, несъмнено внася своя принос, като влияе на света именно по този неосезаем начин. И ако човек наклонява чашата на везната към страната на заслугите, т.е. към странната на любовта към другите и любовта към Б-г, то предава на целия свят такива сигнали – сигнали на любов и неприемане на егоизма. И обратно, когато човек наклонява чашата на везната към страната на вината, т.е. наклонява я към страната на себелюбието, той предава на света сигнали на себелюбие и по този начин, от негова гледна точка, наклонява чашата на везната на целия свят към страната на вината. И тук трябва да различаваме две ситуации: 1) ако човек се занимава да служи на Б-г и при него идва падение, т.е. той е овладян от себелюбие и от това изпитва страдания, то действията му ще доведат до това, че хората по целия свят ще изпитват страдания от себелюбието си. 2) Ако извършващият егоистични постъпки се примири с това, то и върху света той оказва същото въздействие: хората също ще се примиряват със себелюбието си. Необходимо е да отбележим, че колкото е по-силна е личността на човек, т.е. колкото е по-голямо желанието му, толкова по-значително въздействие той може да окаже на света. В книгата „При Хахам (Плод на мъдреца). Статии“ той ни дава следния пример: подобно на това, както в природата виждаме, че голямата риба поглъща малката, така и този, който изпитва голямо желание, дори по неволя оказва въздействие на изпитващия малко желание. И може да се каже, че колкото човек повече е свързан с Б-г, толкова по-наситен вътрешен живот живее, във всеки случай, той може да окаже по-голямо въздействие върху другите. Но когато човек не се съединява с Б-г, в него има по-малко жизнени сили, при всеки случай алтруизмът му е по-малко и това се проявява, както в позитивното, така и в негативното. По този начин е разбираемо, че човек не бива да бяга по света, да предава информация, да се ползва от средствата за връзка, да възвръща /хората/ към Г-спод, да разпространява /Тора/, да е загрижен да има колкото си може повече ученици и хасиди, а съгласно казаното по-горе, за нас ще е достатъчно, ако сами се върнем към Г-спод и с това ще направим за света много повече. Виж също Предисловие към книгата Зоар, п. 65 и по-надолу. И такива примери сме виждали сред Б-жийте хора, например Баал Сулам е седял в малка стая, вършел е служенето си, а книгите, които е оставил след себе си продължават да променят света, а при него самия не се е учил дори минян ученици. В най-общи черти, когато човек върши действия, които го възвръщат към Г-спод, то в края на краищата това става и с другите. И обратно, когато човек още сам не се е върнал към Г-спод, а вече бяга, за да възвръща другите, то светенето, което излъчва навън, произтича от външната му част и в голямата си степен е лъжливо. /Продължаване на текста на Баал Сулам/ А извършващият едно прегрешение, което означава, че той не може да преодолее и потисне нечистото себелюбие и затова потъва в кражба и подобни /престъпления/, се оказва, че наклонява чашата на везната - своята и на целия свят към страната на вината. Еарот веБиурим 110) Потъва в кражба и подобни /престъпления/. Да отбележим, че хазал казват (/Вавилонски Талмуд/, трактат Санедрин), че Адам аРишон крадял. И Адморът, зацал/17/, обясняваше, че кражбата е преминаването от владението на другите в свое владение/35/. И ето – Адам аРишон, тъй като привлякъл Б-жествената Светлина, наречена „дърво на познанието“, вътре в собствените си егоистични Килим, то следователно той по този начин превел Светлината от владение на Твореца, т.е. от владение на любовта към другите в пределите на частното владение, т.е. във владение на себелюбието. От това следва, че понятието кражба се отнася не към конкретния факт на крадене, а всичко, което Адам прави за удовлетворение на собственото си себелюбие, се нарича кражба. Както казват хазал: „Ако той е ял и не е произнесъл благословение, то се смята, че той краде от Баща си и Майка си, т.е. от аКБ“У и Неговата Шхина“. Тук се прокарва същата идея, защото да се произнесе благословение означава да се свърже храната с Даващия, т.е. аз ям не заради собствената изгода, а причина за храненето ми е желанието на Даващия. Във всеки случай, ако не се свърже храната с Даващия, тя е смятана подобна на кражбата. Необходимо е да се ориентираме в следното: в Предисловие към ТЕС това, склонява ли човек чашата на везната към страната на заслугата или вината, се свързва с темата за вярата, т.е. с това вярва ли човек, че Творецът управлява света с добри подбуди или не, а тук той повече говори за любовта към другите?! Отговор. Това е точно същото, защото този, който вярва в Провидението на аКБ“У, който е Добър и Творящ добро, вярва и в това, че аКБ“У, се облича в другите в целия окръжаващ свят, желаейки да прави добро, във всеки случай, че Той по природата Си прави добро на другите. Напротив, този, който възприема действията на Твореца като зло, така или иначе смята, че деянията на Твореца, облечени в окръжаващия го свят, са действия заради получаването, във всеки случай „Той желае да получава“ /кавички добавени от бълг. ред./, а не да дава. *** Уточнения към п. 22 Два вида заповеди: заповедите, касаещи отношенията между хората, и заповедите, касаещи отношенията между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят, еднакво въздействат върху човешката душа. Както е това зрънце сусам? Това е много малко нещо, което почти нищо не тежи. Човек гледа върху себе си и казва: аз също съм малък, как е възможно, извършваните от мен действия да предизвикат накланяне на чашата на везната на всички взети заедно? Баал Сулам казва: Да! Независимо от това, че човек е малък и действията му не са мащабни, той предизвиква наклоняване на чашата на везната на целия свят. Според степента на това и благодарение на това, че все повече хора се склоняват към любов към другите, се предизвикват изменения в целия свят. Това е подобно на това, когато човек, който добавя по зрънце в хамбара, ако прилага постоянни усилия, в края на краищата натрупва значително количество. /Продължение на текста на аБаал Сулам/ Тъй като когато нечистотата на себелюбието излезе навън, низката природа на творението се възвръща и усилва и следователно той дотолкова намалява теглото на чашата, склоняваща сумата на всички заслуги, подобно на това, както един човек се възвръща и сваля от чашата на везната едно семе сусам, което там е положил неговият ближен, а това означава, че той точно в такава степен усилва превеса на чашата на вината, т.е. той възвръща света назад и за това са казали: „А един грешник ще погуби много от доброто“/3/, тъй като поради загубата на контрол над дребните си капризи, той е стимулирал регреса на духовността в целия свят. 23) С тези думи убедително се разяснява това, което установихме по-горе (в п. 5), че Тора е била дадена само на общината на исраелския народ, тъй като няма никакво съмнение и не може да има две мнения, че това, в което се състои целта на творението се възлага на целия човешки род в съвкупност: и на черните, както и на белите, както и на жълтите без каквато и да била съществена разлика. Еарот веБиурим 111) Целта на Сътворението се заключава в разкритието на Б-жествеността Му, да бъде Той възславен, на творенията/36/ и равът ни е знаел, че в края на краищата това трябва да се разкрие на всички народи по света. Метафористично, разкритието на Б-г, може да се уподоби на електричеството, тъй като електроенергията е енергия присъща на творението и всеки може да се наслаждава от нея в зависимост от своите Килим. Ако човек включи към мрежата фурна, то ще може да я използва като уред за нагряване, а ако присъедини вентилатор, то ще може да я използва за изстудяване. Освен това, вентилаторите биват различни видове, ако присъедини към мрежата по-мощен вентилатор, то този вентилатор ще получава от мрежата повече електроенергия, за да привеждане в действие на механизма си. Точно така е в материалния живот, който е пред нас: има нежива природа, растителен свят, животински свят и свят на говорещите и всеки от тях се храни с Б-жествена жизнена енергия, напълваща сътвореното, тъй като „напълването на цялата земя е Славата Му“/38/. Обаче, неживият е способен да се наслаждава от Б-жествената жизнена енергия в съответствие със своите Килим. И следователно всички промени стават в Килим и всевъзможните мерки – количествени и качествени промени зависят само от състоянието на Килим. Освен това, в рода човешки има такива, които желаят да се наслаждават от животински въжделения и има такива, които желаят да се наслаждават от власт и почести, а също желаещи да се наслаждават от знания и желаещи да се наслаждават от близостта към Б-г. Следователно всеки се снабдява с енергия от Б-жествената Светлина в съответствие със своите Килим. Но се оказва, че тези, които използват Б-жествената жизнена енергия заради низки наслаждения, по някакъв начин оскверняват Б-жественото, защото го използват за низки материи. И е ясно, че истинските жизнени сили са присъщи само на човек в противоположност на останалите създания по света – и това е неговата способност да се наслаждава от близостта си с Б-г, във всички смисли на това понятие. И човек има възможност да промени природата на своите Килим или да разкрие в своите Килим скрити свойства, благодарение на правилния избор на обкръжението си. И въпреки това, в светлината на това трябва да се каже, че макар и нашият рав да говори в най-общи черти, че целта на Творението трябва да бъде достигната и сред африканците, европейците и емигрантите от източна Азия и не би могло да бъде, Б-г, да бъде Той възславен, да оказва национално предпочитание към народа на Исраел, но това предпочитание е било предизвикано само по две сериозни обстоятелства, които той назовава /по-долу/, въпреки това е нужно да се каже, че съществува разлика във възприятието на Б-жествеността и в отношението на съединението с Б-жественото между различните типове хора, обусловено от разликата в техните Килим. /Продължение на текста на аБаал Сулам/ Но тъй като природата на творението й паднала до най-низкото ниво, което означава, както вече се говори по-рано – себелюбието, което установило безгранична власт над цялото човечество, не е имало никакъв способ и никаква възможност да се приближи към тях, за да води с тях преговори и да им обяснява, така че те да решат и да се съгласят да приемат върху себе си дори най-простото обещание да излязат от пределите на тясната си ограниченост в просторния свят на любовта към другите. Без да се броят хората от народа исраелски, благодарение на това, че те по-рано са били 400 години в робство при жестокото Египетско Царство във велики и ужасни страдания, а се известни думите на хазал, че „както солта подправя месото, така и страданията очистват греховете на човек“/39/, т.е. са довели до велико очистване на „тялото“/40/; и към това се добавя и това, че чистотата на Светите им праотци ги е поддържала (както се говори по-горе в п. 16), защото това е основата, за която свидетелстват много стихове на Тора. Еарот веБиурим 112) Те по-рано са били 400 години в робство при жестокото Египетско Царство във велики и ужасни страдания, а се известни думите на хазал, че „както солта подправя месото, така и страданията очистват греховете на човек“/39/, т.е са довели до велико очистване на „тялото“/40/. По този начин, нашият рав иска да каже, че благодарение на тези страдания те придобили сила и мъдрост, които им позволили да излязат извън пределите на себелюбието. Ако се опитаме да разберем тези думи на нивото на материалния свят, то равът ни практически има предвид, че благодарение на великите страдания, изходящи от египетското владичество, хората от народа на Исраел били принудени да се обединят и да изхвърлят от себе си себелюбието в канала подобно на отпадък. Както виждаме, по време на война идва обща беда и тогава всички са принудени да се обединят и да ликвидират всичките си разлики и всичко, което разделя човек и ближния му. От гледна точка на Духовното, подчинението на човек на Египет означава подчинение на себелюбието му. В това се заключават всички трудности на това подчинение и страдание /на синовете на Исраел/, във всеки случай, тъй като те много дълго страдали в това положение, бъдейки под властта на себелюбието, наречено Мицраим, което указва на Царот аАйин и Царот аЛев/41/, те след това могли да се удостоят с освобождение от Египет. /Продължение на текста на аБаал Сулам/ И благодарение на тези две причини, тогава те станали готови за /даряването на Тора/, затова Тора говори за тях в това време в единствено число, например, написано е: „И се разположил Исраел срещу планината“ и хазал ни разясняват: като един човек, единодушно/42/, защото всеки човек от народа без изключение съвършено се бил освободил от себелюбието и всичките му подбуди били насочени изключително, да принася полза на ближния, както това бе показано по-горе (в п. 16), в съответствие със смисъла на заповедта „И обичай ближния си, както самия себе си“/4/ - внимателно погледни там. И се оказало, че всички съплеменници обединили усилията си и станали като един човек с един стремеж и чак тогава станали готови за получаването на Тора, както вече се каза. Еарот веБиурим 113) И чак след като, приели върху себе си задължението да обичат другите/43/, намирайки се на степента „Ще направим и ще чуем“/5/, те станали готови за практическото изпълнение на основните положения на Тора, т.е. на практика, да живеят по принципа „Моето е твое и твоето и твое“/44/. И ако приложим това към нас, то е нужно да го охарактеризираме така: на първата степен човек трябва да изучава Тора, за да може с помощта на Светлината, заключена в нея, да усети великото си падение, произтичащо от себелюбието. На втора степен Светлината, заключена в Тора, трябва да увеличи готовността на човек да унищожи собственото си аз и да придобие алтруизъм. На трета степен, когато тази готовност достигне необходимото ниво, човек става достоен за получаването на Тора. *** Уточнения към п. 23 Кой е източникът на величието на хората от народа на Исраел в сравнение с другите народи? Отговор. Великите и ужасни страдания, които се паднали на дела им. Оттук произлиза, че благодарение на страданията, човек може да расте, за което е написано: „Който обича Б-г, него наказва“/45/, също е написано „Б-же, щастлив е този човек, който Ти наказваш“/46/. Човек от своя страна не желае страданията и ги избягва, но истината се състои в това, че човек, комуто Б-г доставя страдания, трябва да бъде щастлив, по следните причини: 1) човек трябва да разбира, че именно благодарение на страданията се сближава с Твореца, защото страданията демонстрират на човек безполезността на себелюбието. 2) Те показват на човек, че му е нужна вяра, защото без вяра, той страдайки не може да съществува. 3) Благодарение на страданията човек започва да осъзнава съществуването на друга особа. Страдащият човек усеща другите. Следователно страданията действително предизвикват голямо предвижване на човек напред. Виждаме, че човек също може да страда, защото желанието му за получаване не се изпълнява. Нима именно това стимулира придвижването му? Как е възможно това? Желанието на човек да получава работи на търговска основа. То преценя, колко трябва да вложи и колко удоволствия ще заработи. Хората, изпитали големи страдания поради това, че желанието им за получаване не се удовлетворява, прилагат усилия за голямо придвижване напред, благодарение на това, че са видели, че заниманията им не носят изгода. Човек вижда, че изпитва големи страдания заради удовлетворението на страстта си, а от момента, в който успее с удовлетворението на страстта си, изпитва големи страдания, когато вижда, че удоволствието е съвършено несъизмеримо със страданията, които е изпитал. Такива са животинските страдания за разлика от страданията, заради Святостта, при всеки случай на човек му дават да осъзнае, че е страдал напразно и това, което се е опитвал да достигне, не си е заслужавало страданията. И тогава човек напуска пътеката по която е вървял, и се опитва да върви по друг път, и така нататък, докато не разбере, че не си струва да се стреми за удовлетворение на желанието за получаване. Защото, ако човек не започне да се занимава с Тора и заповедите, то желанието за получаване става подобно на самоунищожаваща се система. И хазал характеризират това с следното изказване: „Ако има един дял, той ще желае двеста пъти повече“/47/, желаят да кажат, че желанието за получаване води до това, че човек все повече и повече бяга зад удоволствията (във всеки случай това, което има, не го удовлетворява), докато не падне обезсилен и докато душата му не умира от живота му. Равът ми/12/ пише по повод /върху стиха/ „Б-же чух вестта Ти“/48/: всеки в този свят трябва да се труди и страда. Но на човек предлагат два пътя: благодарение на страданията и труда човек да придобие укритие, което всеки повей може да разруши или с труда си той може да построи здание, което ще стои вечно. Наследството: качествата на човек се предават от праотците му. Народът на Исраел е получил в наследство от праотците и потомството им основополагащите качества: готовност да се придобие любов към другите и вяра. аКБ“У казал на Авраам, сключвайки съюз сред разсечените /жертвени/ животни: „Така и знай: потомците ти ще живеят в чужда земя, и ще ги поробят, и ще ги угнетяват четиристотин години, /…/, а после ще излязат с голямо достояние“/49/. Рабейну Баал Сулам обяснява: Авраам попитал Твореца: „Как ще разбера, че ще я наследят?“/50/. Как ще разбера, че синовете ми ще наследят Земята на Исраел? Нашият рав обяснява: всъщност този въпрос се отнася към Духовното: как ще разбера, че потомците ми ще придобият степента Земята на Исраел, т.е. степента на истинската любов към другите и любовта към Б-г? Отговорът бил: „Така и знай…“; как ще разбереш? „Ще живеят потомците ти…, и ще ги поробят, и ще ги угнетяват“. Това означава, че само благодарение на тежкия труд и страданията в продължение на четиристотин години те ще придобият готовност и /ще осъзнаят/ необходимостта да заслужат тези степени на любов към другите и любовта към Б-г, които са степента Земята на Исраел. Следователно съществува заслугата на праотците и съществува заслугата на страданията и тези две неща са направили народа на Исраел готов да стане такъв, какъвто е. /Продължение на текста на аБаал Сулам/ 24) И затова, според необходимостта, за която е казано по горе, Тора била дадена на единия исраелски народ, само на потомството на Авраам, Ицхак и Яаков, защото не било възможно дори да се помисли за това, някой отвън да може да се присъедини към него. Еарот веБиурим 114) Възниква въпрос: нима другите народи не са търпели страдания и не са били под властта на различни хора; защо страданията не са им подействали и не са ги довели до съблюдаването на Тора? Отговор. Защото тези две причини действат в съчетание една с друга, т.е. ние притежаваме наследството на праотците ни, само защото то генетично се е предало в душите ни, затова египетските страдания са довели до това, че народът на Исраел станал по-добър, придобивайки, както се каза наследството на праотците; а що се касае до другите народи, които не придобили такова наследство, то колкото й страданията да са ги придвижвали, тяхната любов към другите не им е станала мотивация. Може да се каже също, че ако хората от народа на Исраел придобили наследството на праотците, но не са страдали, те също не биха могли да издържат /пред планината Синай/ по време на Даряването на Тора. Във връзка с това възниква въпрос: защо страдат народите по света? На това трябва да отговорим, че страданията и тях ги водят до придвижване, но много бавно, защото на тях не им достига „точката“ на вярата и „точката“ на милосърдието; във всеки случай на тях природно не им е свойствено, страданията да ги придвижат в тези качества. Но несъмнено страданията придвижват човечеството напред. Още повече, без страдания, народите по света няма да намерят друг път и няма да придобият пътя на народа на Исраел. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели:
|