Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари

/Продължение на текста на Баал аСулам/

Изтегляне 2.43 Mb. страница 6/14 Дата 19.09.2017 Размер 2.43 Mb. #30520

Навигация на страницата:

• Еарот веБиурим 65)
• Уточнение
• /Продължение на текста на Баал аСулам/
• Еарот веБиурим 66)
• Еарот веБиурим 68)

/Продължение на текста на Баал аСулам/ Тъй като диво магаре се ражда човек (88), защото когато излиза (в света) и се ражда в лоното на творението, се намира в самата мръсотия и в най-низкото, което означава, че му е присъща такава огромна степен от егоизъм, защото цялото му движение е обхванато от силата, произтичаща от същността му, съвършено без никакви искри (на желание) да дарява другите. Тъй като се намира (в това време) в най-голямото отделяне от Източника си, да бъде Той възславен и превъзнесен, т.е. те са полярно противоположни, защото аКБ”У изцяло (е насочен да) дава, абсолютно и съвършено без никакви искри за получаване, хаш веШалом, а новороденото изцяло се намира в състояние да получава за себе си, съвършено без никакви искри от алтруизъм и затова се смята, че състоянието му е най-низката точка на унижението и мръсотията, която само може да се намери в човешкия свят. Еарот веБиурим 65) Следователно всеки човек трябва да достигне състояние, в което би усещал, че думите написани тук, са реалност за него, т.е. той се намира в най-низката точка, в унижение и мръсотия, която може да бъде намерена в света на човек. И докато човек не достигне това усещане, не може да се развива и да се издигне от степента на животното до степента човек и избавлението му е невъзможно. И това е подобно на човек, комуто са предложили да вземе участие в някакво пътешествие и във въображението си се вижда, как изкачва планини и обхожда бреговете на реки. Но когато дойде време за работа, вижда, колко е трудно това и колко не е готов за това. Защото докато пътешествието е на хартия, въображението издържа, но когато действително се отправи в пътешествие, то чувства, какво е там всъщност. Морал: докато човек не е тръгнал по пътя на алтруизма, не е способен да усети, че се намира на дъното и в самата мръсотия, защото цялото му движение без никакво изключение от общото правило неотклонно го възвръща около собствената ос и в него няма съвършено никакви искри от алтруистични действия по отношение на другите. *** Уточнение Човек се ражда подобен на животно и именно това означава стихът: „Диво магаре се ражда човек” (88). Когато излиза в света и се ражда от лоното на творението, то се намира в най-голямата мръсотия, на дъното, което означава, че му е присъщо себелюбието в крайна степен. „Защото цялото това движение неотклонно се възвръща около собствената ос”. Новороденото, още от момента на излизането му на света от майчината утроба, иска само да се наслаждава. Защо? Какво заставя в човек да се сътвори желанието за получаване? Рабейну Баал аСулам обяснява: тъй като общото желание на аКБ”У при Сътворяването на света е в това, да облагодетелства творенията Му, за реализацията на тази цел, Той е сътворил света и можем да се придвижваме към тази цел, да доведем до край достигането й само при условие, че творенията желаят да получават наслаждение и удоволствие. Защото в материалния свят виждаме, че е невъзможно да се наслаждаваш без да получаваш. Без апетит е невъзможно да се наслаждаваш от храната. Следователно желанието Му, да бъде Той възславен, е да облагодетелства творенията Си и на практика при Сътворението на всички създания се изисквало, желанието за получаване на наслаждение и удоволствие да е било тяхно главно качество, затова и новороденото всъщност желае само да се наслаждава. В младенеца желанието за наслаждение още не е развито, то се наслаждава само от храна и сън. Според степента на развитието си, разумът му носи знания за това, че може да се наслаждава от много повече неща, при което то мигновено иска да придобие тези наслади. Над него властва законът: „Окото вижда, сърцето копнее” (89). Думите „окото вижда” не задължително означават очите в материалния свят, разумът на човек се нарича с името „очи”. Всичко, което очите виждат автоматично води до копнеж в сърцето и затова младенецът, който е израснал и разбира, че може да получава наслаждение и удоволствие от допълнителните неща, ги желае и по този начин се развива. Благодарение на придобиването на разбирането, че може да се наслаждава от допълнителни неща, то продължава да се развива. И желанието за получаване се използва като средство за мотивация, а получаваното от него удоволствие от желанието за получаване се използва като хранителна среда за мотивацията му. На определена степен то може да придобие силата на преодоляването и да се научи да мисли по друг начин, но за съжаление мнозинството от синовете на Адам остават на тази детска степен до кончината си. Т.е. човек до деня на смъртта си се ръководи от завист, сладострастие и честолюбие (91). Човек се оказва в добро положение, когато разбира, че може да получава наслада и удоволствие от Тора, дори ако това става на основата на себелюбието. И това може да се раздели на две степени: 1) Ниска степен – човек изучава Тора и изпълнява заповедите, защото иска да му се отплатят с пари и почести. Ако е така, то целта на изпълнението на Тора и заповедите се поставя изключително на основата на личната заинтересованост, при което човек достига до заключението, че най-добрият способ за наслаждението от живота е да се прави това с помощта на Тора и заповедите, защото за това обществото го цени, което се изразява, както в пари, така и в почести. 2) По-висша степен - човек не иска синовете на Адам да му плащат, не се нуждае от наградата на синовете на Адам, а иска да му заплати аКБ”У, давайки му възнаграждение и в Този, и в Бъдещия Свят. Ако е така, то човек все още се ръководи от желанието за получаване на наслада и удоволствие и още е заклещен в скобите на себелюбието, макар и да се занимава, работейки над Тора и заповедите. И се намира в парадоксална ситуация: занимава се с Тора и заповедите, но е съвършено отделен от аКБ”У, защото на Твореца, да бъде Той възславен, съвършено не е присъщо себелюбието. Хаза”л са казали: тъй като същността на човек е себелюбието, то в началото изпълнението на Тора и заповедите е достъпно само в случай, че го мотивираме чрез себелюбието. Човек не може от самото начало да изпълнява Тора и заповедите от любов към другите и любов към Г-спод. Любовта към другите и любовта към Г-спод са чудесни степени, но не се постигат лесно. Те не се намират навсякъде, така че всеки, който поиска, може да дойде и да ги придобие. Всеки човек без изключение, се ражда във властта на себелюбието, което е главното качество на всички синове на Адам. Затова хаза”л са казали (Вавилонски Талмуд, трактат Псахим, стр. 50б): „Нека винаги човек се занимава с Тора и заповедите, (дори) не заради самата нея, защото от „не заради самата Тора” ще стигне до „за самата Тора”, но това става в резултат на голям труд. Терминът „не заради самата Тора” означава заради себелюбие. Невъзможно е да се започне по друг начин. Но настъпва време, когато те трябва да излязат от детска възраст, т.е. от властта на себелюбието, да пораснат и да разберат, че истинското изпълнение на Тора и заповедите не може да се основава на себелюбието. Има хора, които се въвеждат в заблуда от цитираните по-горе думи на хаза”л: „Нека винаги човек се занимава с Тора и заповедите, (дори) заради самата нея, защото от „не заради самата Тора” ще стигне до „за самата Тора”. Те се заблуждават по следния начин: ако хаза”л казват, че от „не заради самата Тора” ще стигне до „заради самата Тора”, то те са знаели, какво говорят и затова човек несъмнено ще достигне състоянието „заради самата Тора”. Отговорът на това е отрицателен! Баал Сулам и предшестващите го автори пишат, че е невъзможно да се достигне това – Тора и заповедите да се изпълняват в името на Небесата без труд. Никакво състояние „заради самата Тора” не възниква от състоянието „не заради самата Тора” само с помощта на простото изпълнение, по този начин в края на пътя ще бъде достигнато нещо подобно на това, което е било в началото – потъване в себелюбието. А разликата се състои в това, че в началото сме искали да получаваме наслаждение и удоволствие от шоколад и бонбони, а завършваме с желанието да получаваме наслаждение и удоволствие, свързано с Тора и заповедите и в Този, и в Бъдещия Свят. Но всичко това е концентрирано върху чистия егоизъм. Следователно сме потънали в себелюбие и главното съмнение предизвикват Тора и заповедите! В това се състои парадоксът и по този начин нямаме никаква възможност да се прилепим до реалността на Г-спод, да бъде Той възславен, до реалността на Царя, защото на аКБ”У съвършено не му е присъщо себелюбието. А причината, че Творецът никога не дава като подарък любовта към другите и че над това трябва да се работи, се заключава в това, че няма напълване без недостиг. Защото човек не може да получи отговор, ако няма въпрос. И човек не може да се утеши, ако с него не се е случило нещастие. И човек не може да стане даващ, ако не е страдал от това, че е получаващ. И човек не може да стане вярващ, ако не е страдал от това, че е невярващ. Защото няма напълване без недостиг. И когато се усеща недостиг, винаги трябва много да се трудим, т.е. човек в живота си ще изпитва страдания, ако не обича другите и безуспешно ще се опитва да се освободи от затвора на себелюбието. И освен това, за да започне да изпитва подобен недостиг, е нужна голяма помощ Свише, защото в света съвсем не е лесно да се намери подобно усещане за недостиг, защото то действително стои над човешката природа. И по този повод, хаза”л коментирайки стиха „Заповядай на синовете на Аарон” (92) – не заповядвай, а уговаряй и особено важно е да се уговаря там, където не достига материална заинтересованост. Почитателите на буквалното тълкуване обясняват, че смисълът е, да се уговаря там, където няма да се получи дори най-дребната монета, но светият ни рав обясняваше казаното по-висше: Кис (обикновено превеждано като „материални блага”) е вместилище (т.е. способност да се вмести (получи) наслада), а Хисарон Кис (обикновено се разбира като недостиг от материална заинтересованост) – е недостигът на това вместилище, недостиг от усещането на недостатък и съответно е необходимо да се полагат много усилия за уговаряне, за да прилага човек необходимите усилията, за да се достигне минимален резултат, за да изпитва в по-малка степен болка, задавайки си въпроса: „Защо не обичам другите?” и възнесъл към Твореца молитва: „Докога ще ми даваш страдания от това, че не ме е грижа за другите, а само за себе си?” *** Това, че човек изпълнява заповедите, слага тфилин, съблюдава Шабат, учи, каквото може, но това не му носи избавление, дори това да правят хиляди синове на Адам от всички течения на йудаизма е, защото всички те пребивават и живеят в лъжа и измама. Изпълняващите заповедите гледат към тези, които не ги изпълняват и си казват: слава на Г-спод, че аКБ”У ни удостои с изпълнението на Тора и заповедите, ако целият свят беше като нас, щеше да дойде Машиах. Но истината е друга. Синовете на Адам живеят под властта на голяма лъжа и през цялото време, докато изпълняват Тора и заповедите, основавайки се на себелюбието, те подхранват и поддържат присъщия им егоизъм, а не това от тях иска Г-спод. На човек е предоставен избор: да живее спокоен живот или да разбере, че състоянието му е не това, което трябва да бъде и е длъжен да разбере, че злото е присъщо на мен, а не на друг. Не следва да се обвиняват в обществени и лични неуредици другите: светските, неевреите или някаква друга група хора. Вината лежи изключително върху тези, които избират развитието на себелюбието, облечени в одеянията на изучаващи Тора и изпълняващи заповедите. Г-спод, да бъде Той възславен казва: „Отвратителни ми станаха жертвоприношенията ви” – смисълът на думата Корбан (жертвоприношение) се определя по смисъла на родствената дума аКрава (приближение): Отвратително ми е това, как се опитвате да се приближите до Мен. Идвате в синагогите и викате аКБ”У, да ви приближи, но нямате сърце. Вие дори не знаете, какво означава да се приближите. Баал аСулам обяснява: приближението е качествена единичност (с Твореца), достигайки състоянието „Както Той е Милосърден, така и ти бъде милосърден” (40). Не милосърден на основата на себелюбието, когато милосърдието е ограничено от принципа „Днес аз ти давам, за да ми дадеш утре ти”. И затова той говори: „Когато човек излиза (на света) и се ражда в лоното на творението, се намира в самата мръсотия и в най-низкото”. С резки думи Баал аСулам казва: положението на човек е най-низката точка в унижение и мръсотия, която не може да бъде намерена в човешкия свят. Баал Сулам използва резки думи, за да демонстрира, че всъщност в нашия свят няма нищо ценно. Всяка вещ подлежи на разлагане и не си струва да се прилагат усилия, заради нещо материално: нито от завист, нито поради сладострастие, нито поради честолюбие (91), защото те доставят само мимолетни наслаждения и ни оставят опустошени. Единственото, в което има ценност в Този Свят е Г-спод, да бъде Той възславен, Владиката царуващ над царете и всичко, което е свързано с Него. Защото Той не е подвластен на времето и не подлежи на разлагане. И всичко, което е свързано с Него влиза в Света, който не е подвластен на времето – чудесния и съвършен Свят на щастието. Това съответства на казваното от нас в молитвата (Шахарит през Шабат): „Никой не е сравним с Теб, няма никой освен Теб, няма нищо без Теб и кой е подобен на Теб?” (93). Съществува и по-детайлно разяснение: „Никой не е сравним с Теб, Ад-най Елокейну в Този Свят”. Следователно човек не бива да търси нищо в Този Свят освен Твореца: нито от завист, нито от сладострастие, нито от честолюбие да търси премъдростите на Тора. „И няма да бъде никой освен Теб, Владико наш, в живота в Бъдещия Свят”, предпазвайки се от рисуване във въображението си на различен вид удоволствия в Бъдещия Свят. „Няма да има нищо без Теб, Спасителю наш през дните на Машиах”, за да се предпазим, да не рисуваме във въображението си, че ни е нужна власт над народите и разширяването на територии през дните на Машиах. „И няма да има подобен на Теб, Избавителю наш, по времето на оживяването на мъртвите”. Следователно себелюбието отделя и отсича от нас Г-спод, да бъде Той възславен и ни съединява с реалността на опустошението и лъжата в Този Свят. И още повече, съществува предписанието на хаза”л: „Аз създадох злото начало и създадох към него Тора като подправка” (24). Злото начало е желанието за получаване, защо Тора не ни помага да го овладеем? Отговор: Ако човек правилно изпълнява Тора и заповедите, то Тора несъмнено ще му помогне да овладее желанието за получаване. *** /Продължение на текста на Баал аСулам/ А през цялото си израстване той ще получава от обкръжението си частици (от желанието) да дарява другите” и това, разбира се, ще зависи от степента на развитието на обкръжението му. Еарот веБиурим 66) От обкръжението си. „Обкръжението” – това е всичко, което храни човек и това включва книгите и авторите, т.е. това е обществото. Тъй както човек сам избира, от кого да получава храненето си. Както в материалния свят може да избира, каква храна да яде: по-здравословна, по-кашерна и т.н., така и в духовното човек трябва да бъде внимателен: 1) при избора на книги, от които „захранва” храненето си, тъй като в наши дни е много лесно да се издаде книга: всеки човек, който има компютър, може днес много лесно да се научи, как да отпечата книга. Във всеки случай трябва много внимателно да се избират книгите, от които черпи знания, мисли, идеали и т.н. 2) Човек трябва да бъде внимателен при избора на обществото, в което се намира, защото аКБ”У е сътворил човек обществено същество, т.е. намиращ се под въздействие на обществото и както чайникът слагат върху огън и той не може да направи избор и да не кипи, така и човек не може да направи избор и да се отдели от мислите на обществото, сред което се намира, а трябва да приеме тези мисли, заедно с всички и затова и от самото начало трябва да бъде много внимателен при избора на общество. 67) Разяснение. Развитието на човек зависи от развитието на обществото като цяло, защото ако се окаже в общество действащо по критерия „Моето е мое и твоето е мое” (64), скоро ще стане крадец. А ако се окаже в общество, чийто критерии е „Моето е мое, а твоето е твое” (64), скоро ще стане алчен. А ако се окаже в общество, с критерий – „Моето е твое и твоето е твое” (64), то постепенно ще може да стане благочестив. Необходимо е да се знае, че обществото не е съвкупност от хора, срещнали се по силата на неизбежни обстоятелства, свързани с това, че е необходимо да се молят в минян по три пъти на ден или с това, че е необходимо да се проведат определено количество години в Йешива или с това, че е необходимо да заработва за прехрана и трябва да прекарват осем часа на работа, определено количество години. Под общество се разбира вътрешното съединение между хората, които всеки член на обществото е избрал, осъзнавайки необходимостта да се обедини с другите, изхождайки от осъзнаването на значимостта и високия им статус. Подобно общество може постепенно да създаде атмосфера на сближение и саможертва, съответстващи на закона на Тора „Моето е твое и твоето и твое” (64). /Продължение на текста на Баал аСулам/ И тогава започват да го обучават да изпълнява Тора и заповедите с любов към самия себе си, за награда в Този и в Бъдещия Свят, което се нарича „не заради самата Тора”, защото е невъзможно да бъде обучаван по друг начин. Еарот веБиурим 68) Следователно, макар че придобива от обкръжението си някаква част алтруизъм, въпреки това като цяло, той още се основава на себелюбието. Следователно и тази част алтруизъм, която придобива от обкръжението си, т.е. всички видове алтруистични ценности, съществуват заради получаване на награда в Този или в Бъдещия Свят и не се явяват чист алтруизъм. И това е поради причината, че не е възможно да се обучава по друг начин, за който ще се говори по-долу. И работата стои така, защото няма никаква възможност да се обучава творението, намиращо се в най-низка точка, на дъното и в мръсотията, която въобще може да бъде открита в човешкия свят с чисто алтруистични ценности, защото съвършено не може да възприеме това. Например с Гершел Острополер, който се обзаложил с приятеля си, че може да обучи магаре да чете текст от книга и действително „преуспял” в това с помощта на слама, която слагал между страниците на книгата и магарето прелиствало страниците на книгата, за да намери храна и всеки път, когато намирало, издавало радостен рев. Морал: прелистваме Тора и преглеждаме заповедите, за да получим награда. Но не можем да започнем по друг начин. И затова в началото човек се обучава на алтруизъм заради получаването, т.е. казват му: подобава ти за изпълняваш Тора и заповедите, с други думи, подобава ти да бъдеш алтруист, защото благодарение на това ще извлечеш много изгоди в Този Свят: ще имаш добри деца, достойна заплата и добро здраве. Защото този, който изпълнява заповедите на Твореца, извлича от това само изгоди, както е в материалния свят - този, който се подчинява на указанията на боса, по-късно е възнаграден за подчинението си. А също и възвръщането (към Б-г) и Тшува се основават на извличането на изгода, както вече се каза и ще приведа по тази тема два примера от това, което съм чувал. 1) На лекция, произнесена пред светска аудитория и посветена на семейния живот и женските проблеми, лекторът казал: според статистиката количеството на злокачествените тумори на матката при жени, които не съблюдават законите за семейната чистота е с десет процента повече, отколкото при жените, съблюдаващи законите за семейната чистота. И всяка обикновена жена, която чуе толкова точна статистика, ще си направи простата сметка: защо да си навличам неприятности с Боса? По-добре да изпълнявам законите за семейната чистота и да не се подлагам на риск. Защото аКБ”У е установил такъв ред в света, така че този, който не изпълнява заповедите, рано или късно ще си навлече вреда. 2) На лекция четена от рав пред светска аудитория, той казал: работиш през цялата седмица като кон и в петък приключваш с работата – идва Шабат, т.е. денят за почивка. Когато се прибираш в къщи, удивен откриваш, че домът ти е празен, защото дъщеря ти е с компания на кино, синът ти е на веселба, а жена ти е по магазините. Поглеждаш през прозореца на всеки религиозен съсед и виждаш, че той е със семейството си без никакво изключение, горят съботни свещи и всички те заедно пеят и беседват за основополагащи неща. Прецени, кое за теб е по-добро, да пребиваваш в светския свят, носещ ти резултатите, споделени по-горе или да се намираш в света на живеещите по религиозните закони и носещ резултати, които са пред очите ти. Този пример е толкова прост, че е добър урок за човек за съблюдаването на религиозния Закон, защото това ще съответства по-добре на нуждите му. И освен това, съществува подробно учение за наградата в Бъдещия Свят, защото всяко малко дете знае, че Този Свят е подобен на коридор, т.е. положението (в което се намира в Този Свят) е временно, а Бъдещият Свят е подобен на зала, т.е. положението в него не се променя и то е добро. И според това, как човек все повече и повече извършва преодоляване, той все повече усеща, че плътта му е временна и във връзка с това, ако учи, че именно в залата ще придобие Благодат и блаженство за усилията, които прилага над Тора и Заповедите, то без да се безпокои, ще знае, че ще му се въздаде напълно в края на този процес. И обратно, този, който не съблюдава законите ще бъде изгорен в огъня на гейнома и трябва просто да реши, кое за него е по-добро: да се наслаждава на вечната наслада в Ган Еден или да гори във вечния огън на гейнома. Във връзка с това възниква въпросът: защо не всички светски хора правят Тшува? Отговор: по същата причина, поради която човекът болен от рак не оставя пушенето, защото желанието му за получаване не му позволява да се наслаждава от резултата на дейността си, а го тласка към по-прости и преходни неща, които не изискват прилагането на усилия и работа. Всъщност това зависи: доколко високо качество имат жизнените сили на човек, т.е. от качествата на желанието за получаване, защото ако желанието за получаване е от по-добро качество, то човек не търси прости решения за удовлетворение на неизпълнените си желания, а е готов на сложни и трудоемки решения само с помощта, на които ще може да придобие истински наслаждения. Тъй като нашият рав отделя в желанието за получаване четири степени: нежива – това е много малко желание за получаване и доказателство за това е, че в него не е различимо движение. На растителната степен се присъщи по-големи желания и затова там различаваме движение. И така нататък по същия начин. А също (във висшата от тези степени), в самия говорещ, той отделя няколко степени: 1) нежива – това са хората, които искат да получат наслаждение и удоволствие само от почивката. 2) Следващите хора искат да се наслаждават само от животинските си въжделения и тази степен е с по-качествено желание за получаване, защото този човек е длъжен да работи, за да спечели пари и да заплати за удовлетворение на животинските си въжделения. 3) Желанието за получаване на наслаждение и удоволствие от властта и почестите. И тук желанието за получаване е по-голямо и качествено, защото изисква от човек да прилага по-големи усилия, за да насочи симпатия към себе си в очите на хората. 4) Желанието за получаване на наслада и удоволствие от интелектуална дейност и наука, явяващо се по-качествено желание за получаване. 5) „А аз … близостта към Б-г – е благо за мен” (94), т.е. желанието за получаване на наслада и удоволствие от съприкосновението и връзката с Б-жествените и тук желанието за получаване има най-високо качество, защото човек избира най-голямото удоволствие, макар че се изискват нечовешки усилия. Следователно, колкото човек е качествено по-висок, т.е. по-малко е готов да сглупява с преходните неща, а обратно съвършено не желае да се разпилява, а иска от живота истинските наслади, иска сам да се промени – какъв огромен потенциал е скрил Твореца в творението. И така много светски хора не искат да се замислят, каква работа трябва да извършат и затова такъв човек предпочита да бъде един вид мехур, напълнен с илюзии, защото желанието му за получаване има най-низко качество и не е готов да прилага усилия за нещо, излизащо извън предела на преходните неща. Трябва да разберем, как човек, който е открил в себе си желание за получаване, от по-нисък ранг, може да излезе от пределите на този омагьосан кръг на собственото си себелюбие. Нима той няма възможност да се развива? Отговор: с помощта на по-качествено обкръжение от сегашното, той може да се развива. Защото обкръжението е решаващият фактор, доминиращ в живота на човек и това е една от причините, поради която аКБ”У е създал човек обществено същество и дори душевните му качества да не блестят от генетична предразположеност, въпреки това, благодарение на обкръжението си, намиращо се на по-високо ниво, защото алтруизмът на обкръжението стои над присъщия му егоизъм, понижаващ нивото му, ще може да се възвисява и да достига по-висока степен по стълбата на човешките качества. Но са му нужни страдания, защото само когато страда има стимул да се придвижва нагоре по стълбата на тези човешки качества. Но докато има избор, тъй като първоелементът – прах, унаследен от душата му, го тласка с различни измамни способи надолу, т.е. към страната на разрушението, но доминиращите над душата му първоелементи, напр. въздух, огън и т.н. го подбуждат да се повдигне нагоре, използвайки страданието в качество на трамплин за придобиване на по-висока степен по стълбата на човешките качества, но изборът трябва да направи самият той. Хаза”л са определили тези неща със своя си език (Вавилонски Талмуд, трактат Нида, стр. 16б): „Когато излиза капката семе по време на зачатието, аКБ”У издава решение ще се получи ли от нея богат или беден, силен или слаб, умен или глупав, но Той не дава решение, ще стане ли той праведник или грешник”. И Баал аСулам зададе въпрос: как човек може да се роди глупав и да не бъде грешник? И това затруднение той разрешава с помощта на друго изречение на хаза”л (Вавилонски Талмуд, трактат Йома, стр. 38б): „Видял аКБ”У, че праведниците са малобройни, въстанал Той и ги разпределил по всички поколения”, т.е. аКБ”У разсеял душите на праведниците по всички поколения, за да може глупавият човек, намиращ се под властта на желанието си за получаване, да има възможност да се присъедини към обкръжението на праведника и по този начин да се повдигне нагоре по стълбата на човешките качества. Въпрос: нима човек не е длъжен да приема указанията на Тора като необходими за развитието му или може да си избере за себе си, според душата си, какво да изпълнява и какво да не изпълнява? Отговор: бъдейки нищожен и низък, човек не може да се опре на себе си при избора на път, защото целият е инстинкти, въжделения, печал, страх и ужас и във всеки случай пътят, който би избрал, ще отслабва и подрива духа му. Няма друг път освен пътя на Тора, Моше получил Тора на Синай и я предал на Йошуа, Йошуа на старейшините (95) и така Тора се предава от поколение на поколение, чак до нашето сегашно поколение. И във всяко поколение без изключение аКБ”У поставя възвишена душа, получаваща светенето на законите на Тора в такава форма, в каквато те съответстват на положението на това поколение. За Твореца е казано: „Аз, Б-г не се меня” (96), няма място (за различни) доктрини освен Б-жествената. Той ни е указал само един път и това е пътят на Тора, който трябва да приемем заради благото ни. Създателят е добавил към това, което е сътворил, указания, как да се справяме с това, което Той е сътворил и е глупаво човек да казва, че иска без да се съобразява с указанията на Създателя, да намери собствени начини, за да запусне този механизъм. За да преживее, както отделният човек, така и обществото като цяло, трябва да се направи един единствен избор: да се ръководим от указанията на Създателя. И виждаме, как изглежда Творението, когато човек се опита да строи жизнения си път според собствените разбирания и усещания. *** Осъзнаването на злото трябва да бъде постепенно Стихът на Тора гласи: „Ако вземеш за залог дрехата на ближния си, до залез слънце му я върни” (97). Простият смисъл е следният: ако вземеш дрехата на ближния си като залог за дълг, който си му дал, си длъжен да му я върнеш до залез слънце, за да има с какво да покрие тялото си. Адморът, хаза”л (44), обясняваше вътрешния смисъл на тези думи: ако разкриеш на ближния си истина, която не може да възприеме, т.е. нарушаваш душевния покой на ближния си, трябва да се погрижиш, да му върнеш този покой по начин, за да изгрее отново над него слънцето, т.е. сякаш отново да му донесеш слънцето (98). По този начин той обясняваше и стиха: „Убилият животно трябва да заплати за него” (99): ако си убил животинската част (от душата) на човек и той не може да издържи това, си длъжен да изпълниш егоизма му и ти е забранено да го оставиш пребит, ако не може да изтърпи това, т.е. разкриването (на истината) за другия трябва да съответства на нивото на развитие на душата му. Досега говорехме за разкриването на истината на ближния, но точно така трябва да се разкрива истината на самия човек. Защото човек трябва да проявява чувствителност по отношение на самия себе си и да не яде храна, която не може да храносмели. Човек трябва да проявява внимание към чувствителността на душата си и да върви крачка по крачка, в съответствие с възможностите си да издържа това. И не трябва да се нанася удар, от който може да не се възстанови. От една страна, човек трябва да се стреми към разкриване на истината за самия себе си, към това да вижда разликата между разминаването между желаното и действителното и т.н. От друга страна не е задължително да губи душата си, а трябва да се храни по такъв начин, че дори разбирайки, че съществува остра необходимост да прави нещо със собствената си низост, въпреки това чрез собственото си поправяне да не си нанася тежък удар. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели: