Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари
Изтегляне 2.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- /Продължение на текста на Баал аСулам/ 5)
- Еарот веБиурим 36)
- /Продължение на текста на Баал аСулам/
- Еарот веБиурим 37)
- Еарот веБиурим 38)
- Еарот веБиурим 39)
- /Продължение на текста на Баал аСулам/ 6)
- Еарот веБиурим 40)
- Еарот веБиурим 41)
- Еарот веБиурим 42)
- Еарот веБиурим 43)
- Резюме Разкриването на Б-жествеността Му
- Разкриването в съответствие с нивото на развитие
Но още може да се каже, че това е основано на казаното по-горе, че всички заповеди се явяват частностите, от които е построена заповедта „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1) и в това единно цяло се съдържа заповедта „За да му е добре с теб“ (21). И ако е така, то тези (заповеди) са еднакви не по форма, защото тук се говори „с теб“, а там - „както самия себе си“ (1) и не по равенството на формулировките, а (равенството ) им произтича от факта, че всички заповеди се появяват за създаване на нова човешка природа, характеризирана като любов към другите и цялата Тора сама се е появила, за да ни обясни и окаже пътя за изпълнение (на заповедта) „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1). И какви характерни черти трябва да носи в себе си тази заповед, и в цялата Тора няма да намериш нищо освен допълнение и обяснение на тази заповед. Затова тук от Тосафот получаваме указание, как трябва да се отнасям към другия в примера с частния случай „За да му е добре с теб“, касаеш роба-евреин.От това практически произтича, че ако човек има свежа и стара храна, то свежата храна трябва да се даде на ближния, защото трябва да отдава приоритет на нуждите на ближния. Въобще говорейки, ако дойде гост, предпочитаме да му дадем храната, останала от Шабата, за да се избавим от излишното. Но човек трябва да е готов пред своите желания да предпочете нуждите на другия. И той винаги е длъжен да вземе за себе си по-лошото, а за ближния си – по-доброто: (например) в съответствие със законите за приношение на Коените, човек е длъжен да им принася именно най-доброто. (Отново, защото цялата Тора се е появила само, за да обяснява заповедта „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1) и именно от примера с Коените трябва да изучават тези детайли). Откъде човек да вземе енергия, за да върви по пътя на чистотата? Отговор: човек трябва да се приучва да мисли за ближния, сякаш е велик човек и затова трябва да се вглежда във вътрешния му свят, да мисли, че във всеки човек има частица от Б-г и аКБ“У, го подбужда към това действие. По такъв начин и следва да се върви по този път, защото с помощта на тези мисли човек може да получава енергията, за която се говореше по-горе. Защото да се прави добро за велик човек – това е огромно удоволствие. Още повече, целта е да се достигне сливане с Г-спод. Както аКБ“У мисли за нас и както Провидението Му и Благостта Му са предназначени изключително да ни правят добро, а за себе Си Той не получава никакви блага, така и на нас е заповядано да концентрираме вниманието си върху другия човек, за да стане другият център на живота ни. Следователно ако тръгнем по този път, ще можем да стигнем съединение с Твореца във всяка ситуация и ти няма да намериш по-ефикасна енергия, освен тази. Но хаза“л казват: казвай Шма (Слушай) – на всеки език, на който разбираш. Съгласно простото тълкувание, смисълът се заключава в това, че ако човек разбира това на английски, то трябва да произнася „Шма“ на английски. От гледна точка на вътрешната част на Тора, смисълът е в това, че ако чува само езика на самолюбието и не разбира езика на любовта към другите, то е длъжен да си внушава идеята за ярема на Небесното Царство, на разбираемия за него език на самолюбието. Т.е. заради себе си, защото иначе въобще не би могъл да съблюдава Тора и изпълнява заповедите. Но това е само защото няма избор и е ясно, че човек трябва все повече и повече да се приучва към разбирането на идеята за приемането на ярема на Небесното Царство на езика на любовта към другите. А защо всъщност трябва да предпочитаме нуждите на другите пред собствените нужди, нима в стиха (на Тора) не се говори само: „И обичай ближния си, както самия себе си“ (1), т.е. нима не се приравняват нуждите на другия към собствените нужди? Простото тълкувание на тази заповед създава усилване на задълженията, състоящи се в това, да се предпочитат нуждите на ближния в сравнение с нуждите ни, защото когато искат да изправят огънато желязо, трябва да го огънат в обратната страна. И е необходимо подробно да разгледаме понятието „ближния ти“: хаза“л са казали (в Мишна), трактат Авот (глава 1, мишна 6): „Купи си другар“. Моят рав (23), з“л обясняваше: „купи“ означава „заплати“, когато купуват, трябва да платят, защото човек е придобил качествата на приятеля си, а смисълът на думата Хавер (приятел) се определя по смисъла на сродната и дума Хибур (съединение), защото, за да се съединиш с него, трябва да се плати. По какъв начин трябва да се плати? Моят рав (23) говореше: „Още не съм срещнал човек, който да ходи озадачен между стените и да мисли: Владико на света, какво мога да направя за приятелите си? Естествено се срещат хора, мислещи противоположното, размишляващи за себе си: какво могат да направят, за да се избавят от страданията и мъките? И какво могат да направят, за да получат някакво удоволствие и определено задължение? Тези хора не се безпокоят за мъката на другаря. Оттук виждаме, че да си евреин не е просто, защото йудаизмът се занимава със свръхестественото. Това не прилича нито на тфилина, който слагаме всяка сутрин, нито на законите за съблюдаването на Съботата, т.е. на едни или други действия. Защото действията си човек може да извършва, но за да промени желанията си, вече е нужна помощ от аКБ“У. Следователно тези действия не са цел, а средство за постигане на целта – изменение на човешката природа: от природата на себелюбието към природата на човек, който обича другите. Така и са говорели хаза“л: „Аз създадох злото начало, Аз създадох Тора като подправка“ (24), т.е. Тора и заповедите не могат да се изпълняват без връзка с края на пътя, а краят на пътя е достигане на изменението на природата (на човек) с помощта на Тора и заповедите. В това и се състои единството на йудаизма и народа на Исраел, защото народът на Исраел укрепява позициите си и през цялото време, в по-голяма или по-малка степен се придвижва към свръхестественото. Затова се казва: „Защото мъдростта ви и разумът ви е в очите на народите“ (25). /Продължение на текста на Баал аСулам/ 5) Преди всичко следва да разберем, защо Тора е дадена именно на исраелския народ и заедно с това не е дадена в равна степен на всички хора заедно, нима тук няма, да не дава Б-г (хас веШалом), някакъв национализъм? Разбираемо е, че само изгубил ума си може да помисли такова нещо. Еарот веБиурим 36) Коментар. Само изгубилият ума си може да мисли, че аКБ“У може да има някакво национално предпочитание, т.е. че Той предпочита един народ пред друг народ. Само за кръвта и плътта е възможно да предпочита един човек пред друг или някаква група хора пред друга. Но за аКБ“У, Сътворилият абсолютно всички творения, Даряващият ги със Светлина и Даващ на всички тях живот, не е присъщо никакво предпочитание. И въпреки това, на практика виждаме, че народът на Исраел е бил способен да приеме законите на Тора по времето, когато другите народи не са могли. Това е предизвикано от двете причини: 1) По причина на наследството, тъй като хората от народа на Исраел – са потомци на праотците, обладавали изключително възвишени души и поради това душата ни е устроена така, че тя повече подхожда за работа с вярата и алтруистични действия, отколкото душата на другите народи според устройството си. Но нима и Ишмаел, и Есав също не са потомци на праотците, а само Ицхак и Яаков?! Въпреки това, още при източника се наблюдава отклонение, тъй като Ишмаел не ходил по пътищата на Авраам, както и Есав не ходил по пътищата на Ицхак и те са се отделили от духовните закони, по които ходили отците им, а Ицхак, Яаков и дванадесетте колена (на Исраел) ходели именно по духовните закони на отците си. 2) По причина на страданията: народът на Исраел е претърпял повече страдания, от всеки друг народ и страданията са го подготвили към усещането, че себелюбието е неприемливо и затова (хората от народа на Исраел) били способни да приемат законите на Тора и се стараели да ги следват, за разлика от другите народи, които не били способни на това. А що се касае до духовните Източници, то е необходимо да се каже, че от съсъдите (килим на ивр. бел. на бълг. ред.) в началото се поправят Висшите, т.е. в началото се поправят чистите съсъди и чак след това се поправят съсъдите с по-голям Авиют (26), т.е. ниските съсъди. И поради това в началото трябва да се поправят хората от народа на Исраел, защото те произхождат от чистите съсъди, намиращи се в (духовните) светове и чак след това могат да се поправят народите на света, произхождащи от съсъди с по-голям Авиют, намиращи се в (духовните) светове. Пояснение. Подобно, както в материалния свят кли е вместилище, което може да се напълни, така и в духовното терминът съсъд означава вместилище, т.е. усещане от човек на недостиг и това усещане на недостиг може да се напълни. Накратко може да се каже, че съсъдът е желание за получаване. Още трябва да отбележим, че понятието светове, упоменати тук – това са духовните светове, защото аКБ“У е създал система от духовни степени, наречени светове, които се явяват като план за служенето на човек и придвижването му по пътя на сливане с Г-спод. И следователно, тъй като хората от народа на Исраел произхождат от чисти килим, т.е. от по-чистите желания, намиращи се в световете, то им е по-лесно да се поправят, отколкото народите на света, произхождащи от по-егоистичните съсъди, намиращи се в световете, с по-грубите и низки желания. И е необходимо да разберем, в светлината на тези думи, как да дадем обяснение на явлението, че днес по-голямата част от народа на Исраел не ходи по пътищата на праотците и къде е действието на двата пункта, представени по-горе: наследството и страданията? И за това трябва да кажем следното. 1) Колкото плодът е по-сладък в края, толкова е по-горчив в началото и затова често наблюдаваме, че състоянието на скриване трябва да предшества състоянието на разкриване. А там, където няма голям потенциал за разкриване и скриването не е така голямо. И само там, където потенциалът за разкриването е голям, такова е и скриването, предшестващо разкриването и то подготвя това разкриване – голямо и велико. Подобно на това, което наблюдаваме при развитието на животното, което не е богато от събития и е достатъчно скоротечно, поради което и животното всъщност, не е предназначено за величие. В същото време развитието на човек е последователност от много дълги и постепенни изменения, изискващи много големи усилия и затова и той е предназначен за величие. И затова този, който наблюдава младенец и еднодневно теле, вероятно ще е уверен, че именно телето е предназначено за величие, защото то незабавно започва да функционира и след кратко време вече може да бъде сравнено с това, както функционира бащата, който го е породил. И обратно - преди човек да може да бъде сравняван с бащата, който го е породил, му е необходимо да се развива много години. 2) Същото може да бъде казано за народа на Исраел в цяло: защото той е предназначен за величие, то и етапите на развитие, през които преминава, заемат дълго време и са сложни и изискват много усилия. И затова му е дадено да изтърпи велико скриване и лишение. И всичко това обозначава необходимостта постепенно исраелският народ да се готви за великия завършек. Защото лишенията и страданията изискват от индивида и народа работа за постепенно изменение на начина на живот. Тъй като цялото разкриване (и постижения на) Четирибуквеното Име изисква противоположна (на Б-г) ситуация. Подобно на това, което виждаме, че човек може да получи наслаждение от храната само в тази мярка, в която преди нея е изпитвал глад. Така например виждаме, че комунистическият режим в Русия е начертал като знаме (лозунг) изкореняването на религията и именно поради това наблюдаваме сред много хора, извършили алия от властта на комунистическия режим, голяма готовност и повишено внимание към духовността. Същата е ситуацията с народа на Исраел като цяло: колкото е по-лоша и уродлива, толкова повече сме уверени, че впоследствие от мръсотията ще възсияе скъпоценен камък. 3) Никъде не може да се скрие процесът на масово възвръщане към Б-г, на по-голямата част от народа на Исраел. И поради това вече днес наблюдаваме, че съществува някакъв информационен поток от народа на Исраел към народите по света, предизвикващ изменение сред народите на света. Тъй като по-горе сформирахме закона: „Колкото е по-сладък плодът в края, толкова е по-горчив в началото”. И е необходимо да отбележим, че хаза”л са изразили това в следващия вид: „Там, където стоят възвърналите се към Б-г, абсолютните праведници не могат да устоят” (27). Защото възвърналият се към Б-г, който е бил с много трудно начало, намирайки се далеч от правия път, предвид възвръщането си, застава на степен по-висока, отколкото праведника, началото, на който не е било толкова тежко. Използвайки този принцип, обяснихме днешната ситуация на народа на Исраел, защото в края му предстои да достигне най-високата степен и затова се движи към целта постепенно и бавно, но слава на Б-г, по малко започваме да виждаме първите знаци за подобряването на всички нива. Освен това, по повод народа на Исраел и народите на света е необходимо да отбележим, както отбелязахме и по-горе, че Исраел е смятан, че е с чисти килим, докато народите на света – това са по-егоистични килим и поради тази причина хората от народа на Исраел са могли да приемат законите на Тора, за разлика от останалите народи, които не са били способни на това. А щом е така, то и отдалечеността на народите на света от Твореца е много повече, отколкото отдалечеността на Исраел и затова когато народите на света се прилепят към Г-спод, целият свят ще възсияе във велико съвършенство (28). /Продължение на текста на Баал аСулам/ Говорейки истината, хаза”л, вече са стояли пред този въпрос и именно това са имали предвид, когато са казвали (Вавилонски Талмуд, трактат Авода Зара, л. 2): че аКБ”У се обърнал и към другите народи и те не я приели, както е известно. Еарот веБиурим 37) Искам да кажа, че именно защото на аКБ”У не присъщо никакво национално предпочитание, аКБ”У предлагал драгоценното Си съкровище, т.е. Тора, на всички народи. /Продължение на текста на Баал аСулам/ Въпреки това в думите им е заключена следната трудност: ако е така, защо ни наричат избран народ, както е написано: „Теб избра Б-г, Г-спода твой, да Му бъдеш народ, избран сред всички народи, по лицето на земята” (29), след като се оказало, че нито един от другите народи не я пожелал? Еарот веБиурим 38) Тъй като понятието за избора се отнася именно към ситуация, когато има няколко възможности и човек избира от тях най-желаната. Но аКБ”У нямал никаква възможност, тъй като сред народите нямало нито един, който да желаел Тора, с изключение на народа на Исраел, а щом е така, защо ни наричат избран народ? /Продължение на текста на Баал аСулам/ Още повече тези думи са трудни според същността си: нима е възможно аКБ”У да е дошъл с Тора в ръка и да е водил преговори с дивите народи от различни страни, тъй като за това никога не е било чувано и това изглежда съвършено неприемливо. Еарот веБиурим 39) Разяснение. Тук предизвиква затруднение това, как аКБ”У е предлагал Тората Си на народите от различните страни, тъй като от думите (на Талмуда) може да се разбере, сякаш те се колебаели и се бавели. Как е възможно Той да им предлага Тора и да води с тях преговори? /Продължение на текста на Баал аСулам/ 6) Още повече, когато добре разберем същността на Тора и заповедите, които са ни дадени и с изпълнението на които е желателно (да се сдобием), изпълнявайки ги, (ще разберем) така както са ни указали хаза”л, че това е целта на великото творение, подготвено за нас, - тогава ще разберем всичко. Еарот веБиурим 40) Т.е. когато разберем, какъв е централният пункт в изучаването на Тора и изпълнението на заповедите, какво трябва да желаем да придобием, благодарение на Тора и заповедите, тогава и всичко ще разберем, защото Тора и заповедите представляват целта, заради която аКБ”У е сътворил, цялото това велико творение. /Продължение на текста на Баал аСулам/ Тъй като е съвършено очевидно, че не познаваме никой, който би правил нещо безцелно и от това няма никакво изключение, без да броим умствено изостаналите, които ги има сред рода човешки или младенците, а щом е така то е ясно, че не може да има никакво съмнение в това, че аКБ”У, за величието на Който няма предел, не може, хас веШалом, да извърши нищо малко или велико без цел. Еарот веБиурим 41) Не познаваме никой, който би правил нещо безцелно и от това няма никакво изключение, без да броим умствено изостаналите, които ги има сред рода човешки или младенците. Невменяемите хора се упоменават, защото те извършват постъпки, без определена цел. Също и децата могат да извършват съвършено безцелни постъпки, само поради някакви импулси и усещания. Въпрос: Нима някога не извършваме постъпки, предизвикани от някакви импулси и усещания, когато целта ни се явява само прекъсването на тези усещания и защо Баал аСулам се изказва презрително относно тези импулси и усещания? Отговор: Защото всички тези импулси и усещания произтичат от желанието за получаване. Въпрос: От една страна виждаме, че Тора предава на човек система от твърди рамки на хладни предписания, които въобще не са свързани с никакви усещания, а само принуждават човек. От друга страна, „Милосърдният иска сърцето (на човек)” (книгата Зоар за седмичната глава Ки Тице, фрагмента „Творящият милосърдие заедно със Създателя си”, п. 108), т.е. Тора желае усещанията?! На това трябва да кажем: тук няма противоречие, защото Тора от една страна иска, човек да наложи забрани на усещанията присъщи на желанието за получаване, а от друга страна човек да разкрива постепенно в себе си, с помощта на 613 заповеди, Б-жествената система от импулси и усещания на алтруистично желание. Следователно Тора иска, човек да придобие усещане, но не усещане, произтичащо от нечистия материал на желанието за получаване, а усещане произтичащо от Възвишения материал на алтруистичното желание. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И хаза”л са ни казали, че светът е създаден изключително, заради съблюдаването на Тора и заповедите. Коментарът за това, със съответните разяснения, даден ни от Ришоним, з”л, гласи, че намерението на аКБ”У относно творенията, от самото начало се заключава в това, да извиси другия до Б-жествеността Му (30). Еарот веБиурим 42) Оттук възниква, че докато на човек не му е известно, какво е Б-жествеността Му, да бъде Той възславен, още не е постигнал целта си. Защото всеки човек е длъжен да достигне състояние, в което Б-жествеността го облича, да е (неразривно) свързан с Твореца и да води с Него диалог лице в Лице, т.е. пряк (диалог). Когато седим с приятели, в нас не възниква съмнение в това, че те са свързани с нас, благодарение на петте ни органа за чувства и разума, всички те свидетелстват и (ни) говорят, че приятелите са с нас. Но що се касае до Твореца, то работата стои по друг начин, защото Творецът е скрит, на Него не му е присъща телесна форма и телесните понятия към Него не са приложими, дори и от гледна точка на усещането, че Той е скрит. И всичко това се прави преднамерено, за полза на творението, за да имат избор, за да повярват в съществуването Му, да бъде Той възславен. Обаче целта на Твореца, какво вече беше казано, се заключава в това, да не остане това скриване, а творенията да Го познават и да Го усещат. Следователно целта Му е да възвиси другия към Б-жествеността Му (30), т.е. творенията да усещат реалността на Б-жествеността, точно по такъв начин, както те усещат цялата окръжаваща материална реалност и в тях да не възниква никакво съмнение по повод тази реалност. За да усещат Десницата на Г-спод, във всеки случай без изключение, както в личния живот, така и в живота на цялата община на Исраел. За да се прилепяме в мислите и усещанията си към Твореца през всички дни на живота ни. И за да достигнем състоянието „С Б-г ходил Ноах” (31), т.е. все пак (човек) да ходи в единение с Б-г, правейки всяко нещо и през всяка минута от живота си, за да води диалог (с Него) и беседа и всъщност да установи връзка с Твореца, подобно на това, както хората се намират в контакт един с друг, аКБ”У пожелал да възвести Б-жествеността Си на творенията (30) и изключително за тази цел създал всички сътворени взети заедно. И всичко сътворено трябва да достигне тази степен, всеки човек в съответствие с нивото си, именно така се описва, това което ще стане в бъдещето: „защото всички те ще Ме опознаят от малко до голямо” (32) и цялата земя ще се напълни със знанието на Б-г. Естествено, това ще стане на множество нива, във всеки човек в зависимост от съсъдите, степените, на които се намира и подготовката му. На едно място той казва, че желанието Му, да бъде Той възславен, е било да облагодетелства създадените (всички) сътворени от началото на творението Му, докато тук той казва, че желанието Му се заключава в това, да възвести на другия за Б-жествеността Му (30). Следователно облагодетелстването, за което беше казано, се заключава в това, да се възвести на другия за Б-жествеността Му. Необходимо е допълнително обяснение, за да се изяснят двете характеристики на целта: 1) „Светът е създаден изключително заради съблюдаването на Тора и заповедите”. 2) „Намерението на Твореца, да бъде Той възславен, относно творенията от самото Му творение се заключава в това, да се възвести на другия за Б-жествеността Му” (30). Трябва да се каже, че тези две неща са свързани едно с друго като две различни степени: 1) Невъзможно е да се достигне готовност за разбиране на Б-жествеността Му освен с помощта на Тора и заповедите. Следователно Тора и заповедите се явяват най-важните фактори от жизнения път, наистина водещи до изменение на природата на човек от състоянието, в което в него властва желанието за получаване, до състоянието, в което над него властва алтруистичното желание. И тогава човек става готов за разбиране на Б-жествеността Му. А дотогава не е готов, защото аКБ”У действа, изхождайки от алтруистични мотиви и Б-жествеността Му се разкрива на този, който действа изхождайки от алтруистични мотиви. 2) Същността на разкриването на Б-жествеността на творенията произтича също от Отиот аТора (от буквите на Тора) и това става след като вече се е подготвил, за което вече говорихме. Следователно Тора е ползвана от човек на две степени: 1) 613 съвета, как да се излезе от властта на желанието за получаване и да се стигне до властта на алтруистичното желание; 2) 613 дяла, т.е. всяка заповед отговаря за особена Б-жествена Светлина, разкриваща се на човек според нивото на очистването му. Следователно тези две характеристики на целта съставят едно цяло. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И Б-жествеността Му се постига от творението съразмерно потока на насладите Му, които все по-силно (въздействат на творението), докато не се достигне желаната мярка и затова принизените се възвеличават с истинско прозрение, за да станат колесница (устремена) към Него, да бъде Той възславен и за да се прилепи до Него, докато не достигне пълното съвършенство: „Очите не видяха Б-же освен Теб” (33). Еарот веБиурим 43) И Б-жествеността Му се постига от творението съразмерно потока на насладите Му, които все по-силно (въздействат на творението), докато не се достигне желаната мярка. Коментар. Възвестяването на Б-жествеността Му се разкрива на човек постепенно, отначало в малка, начална форма, но вече „съразмерно с потока на насладите Му”, защото дори най-малката степен на възвестяването на Б-жествеността Му, носи в себе си повече удоволствие, отколкото всички удоволствия на Този Свят. А после пози поток на наслада продължава да се усилва, в зависимост от работата на човек. И е нужно да се знае, че когато става възвестяване на творенията за Б-жествеността Му, се разкрива безгранично удоволствие, явяващо се абсолютно духовно наслаждение и именно това удоволствие имал предвид Твореца, творейки творението, за да облагодетелства създанията Си. Всички останали удоволствия, които не произтичат от разкриването на Б-жествеността Му и наречени, съгласно хаза”л (удовлетворение на) въжделения, придобиването на собственост и почести, в които също има нещо, явяващо се удоволствие, в Светия Зоар З”К (аЗоар аКадош на иврит) се определят с термина Неиру Дакик (малка искра) – най-тънкия и малък лъч Светлина, който от самото начало е бил преднамерено отделен от системата на Святостта, за поддържането на системата на нечистотата и Клипот (нечистите сили), т.е. за поддържане на човечеството, дори когато то не върви по пътя на вярата и доброто. И това (прави) е така защото цялата работа по служенето на Г-спод заема много години и е невъзможно през цялото това време за човек да няма никакъв живот, затова и е установено, че за него ще има живот, т.е. удоволствие от други неща, нямащи духовна природа. За този механизъм се казва, че човек трябва да живее, използвайки удоволствието като гориво. Ако човек не изпитва удоволствия и не вижда удоволствия в бъдещето, той не може да продължава да живее. И затова в това време той получава наслаждение от материалния свят: от придобиването на собственост, удовлетворяване на въжделенията и почестите. Интелектуалното наслаждение стои малко по-високо, но и то не е Б-жественото Откровение. И човек трябва да е достатъчно мъдър и сериозен, за да не пропадне по пътя на гоненето на удоволствията, дадени на човек за удовлетворяване на минималните потребности за преживяването си, защото човек лесно може да се погребе сред тези удоволствия и тогава угасва надеждата, че ще може макар и някога да види истинската Светлина. Резюме Разкриването на Б-жествеността Му Когато аКБ”У сътворявал Творението, намерението Му било, създанията, т.е. другите особи да установят връзка и да се съединят с Б-жествеността и всеки, според мярката на постижението си, да постигне Твореца, да бъде прославен Той. Когато творението усеща реалността на аКБ”У, Провидението Му и как Той осъществява това Провидение, тогава самото творение, на практика, в съвършенство постига Него Самия и тогава творението усеща безкрайно наслаждение, щастие и радост. Тъй като на практика това е най-голямото, което творението може да достигне. И това е най-удивителният опит, който творението може да придобие – съединението с Твореца и постигането на Твореца. Разкриването в съответствие с нивото на развитие Да си представим група ученици (обучаващи се) при велик рав. Каквото е нивото на развитие на учениците, такова ще е нивото на възприемането им и постигането на величието на рава им, качествата и характера му. Когато човек започва да се учи от рава си, възприемането на качествата на рава и величието му е доста ограничено, защото това му възприятие може да съответства на личното му развитие и не повече. На първата степен му се струва, че вече разбира рава, а после, когато се придвижи малко повече и се поправи, вижда, че всъщност не разбира рава, а всъщност сега той го разбира по-добре – качествата му, дълбочините и висотата на мъдростта, които рава им достига. Колкото е по-високо нивото на развитие на ученика, толкова повече е способен повече да възприема и постига величието на рава. Всеки път му се струва, че вече разбира рава, но когато достига следващата, по-висока степен, се убеждава, че още не разбира рава. А същото става с хората и Този, Който побира в Себе си целия свят. 44) Колесницата Когато протича разкриването на Б-жествеността на аКБ”У това (този процес се дели) на огромно множество степени, зависещи от състоянието на човек, докато не се подготви и не се поправи. „И затова (благодарение на разкриването на Г-спод, да бъде Той възславен, в душата на човек) принизяването се възвеличава (…), за да стане колесница, (устремена) към Него, да бъде Той възславен”. Какво означава колесница? Понятието колесница многократно се появява в хасидските книги и рава ми, з”л (23) обясняваше това така: в материалния свят колесницата е предназначена за езда на място, в което човек седи и това място се премества от място на място. Хаза”л казват: „Праотците – са колесница” (34) – всеки от тях бил носител на определено качество и се явявал колесница (устремена и устремяваща другите към придобиване) на това качество. Авраам бил колесница (устремена) към добротата, т.е. където и да ходел, носел това качество и всеки (човек) в този свят можел да се научи от него, как да възпитава в себе си добротата. Ицхак бил колесница, (устремена) към могъществото, той носел със себе си това качество, където и да ходел. Тези, които се удостоят с разкриването на Б-жествеността стават колесница, (устремена) към Него, да бъде Той възславен и се удостояват със съединение с Г-спод и тогава стават колесница, (устремена) към Г-спод, да бъде Той възславен и Г-спод се облича в тях, т.е. аКБ”У сякаш „се вози” на тях. Той се разкрива в душите им и човек, който се прилепи (до Него) навсякъде носи със себе си разкритието на Г-спод. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели:
|