Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари
/Продължение на текста на Баал аСулам/
Изтегляне 2.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Еарот веБиурим 83)
- /Продължение на текста на Баал аСулам/
- Еарот веБиурим 84)
- Краткият и дългият път. Уточнения.
- /Продължение на текста на Баал аСулам/ 15)
- Еарот веБиурим 85)
- Еарот веБиурим 88)
- Еарот веБиурим 89)
- Еарот веБиурим 92)
- Вярата в мъдреците. Уточнение.
- Нива за изпълнение на работата. Уточнения.
- Значимост на групата. Уточнение
/Продължение на текста на Баал аСулам/ 14) И ето вече е очевидно, че по отношение на занятията с Т”М заради самата Тора, дори от практическата им страна, не се усеща никаква разлика между двете и части. Защото, за да се достигне съвършенство (в занятията заради самата Тора) е необходимо всички дела да бъдат заради другите, дали това е заради аКБ”У или заради хората, той ги усеща като непостижима празнота, но в резултат на голям труд, се повдига и възвишава малко по малко, (придобивайки) друга природа. И тогава мигновено се удостоява (с достигане на) крайната цел, а именно сливане с Него, да бъде Той възславен, за което говорихме. Еарот веБиурим 83) Коментар. Ако човек се занимава с Тора в името на Небесата, т.е. сам не преследва никаква изгода от действията си, то в очите му тези действия са подобни на нещо нереално. И независимо от това, прави ли действия заради Твореца или заради ближния, всичко от което не извлича никаква изгода за себе си, смята подобно на абсолютно безполезна вещ. Но след като аКБ”У го удостои с друга природа, заключена в любовта към другите, той придобива противоположни подбуди и тогава в живота си получава удоволствие от това, че може да дава на другите, а собственото му удоволствие, т.е. получаването на наслада за себе си, за него става неприемливо. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И с това се обяснява фактът, че частта от Тора, проявяваща се в човешките взаимоотношения, повече подхожда, за да доведе човек до желаната цел, защото работата по заповедите, проявяващи се между човек и Този, Който събира в Себе си целия свят, да бъде Той възславен, е по-постоянна и определена, няма никой, който би изисквал тази работа (по видим начин) и човек лесно привиква към нея, а нищо от това, което прави по навик, вече не е способно, както е известно, да му донесе полза. Иначе стои работата с тази част от заповедите, която се проявява в човешките взаимоотношения: там няма постоянство и определеност и тези, които изискват (изпълнението на тези заповеди) го обкръжават на всяка крачка, следователно въздействието им е много по-надеждно и целта става по-близка. Еарот веБиурим 84) Виж в „При Хахам, Игрот”, притча от стр. 89 (130). Пункт 14. Равносметка. Уточнение. Що се касае до занимаващите се с Т”М заради самата Тора, т.е. желаещите да достигнат състояние (в което всичките им мисли ще са) в името на Небесата, при което именно тази цел преследват всичко, което предприема, то „дори от практическа страна не усеща никаква разлика между двете и части” – ако извършва действие, без да преследва собствена изгода, то няма никаква разлика извършва ли това, заради ближния или заради Този, Който побира в Себе си целия свят и в двата случая усеща тъмнина, защото работи без „гориво”, така че (в занятията заради самата Тора) да достигне съвършенство – да придобие друга природа. Когато човек разбира, че няма да получи възнаграждение за действието си нито в Този, нито в Бъдещия Свят, действието става за него невъзможно. Това е подобно на задвижването на автомобил, в който няма гориво. Двете части на Тора дават един резултат – когато човек прави нещо не заради собствена изгода, независимо дали за ближния или за Твореца, от негова гледна точка това е невъзможно. Ако изпълнява действие заради себе си, то няма разлика, дали изпълнява заповед, регулираща взаимоотношенията с ближните или заповед, регулираща задълженията му пред Този, Който побира в Себе си целия свят, във всеки случай всичко прави за себе си. Ако прави действия заради другите, то няма разлика, касае ли това взаимоотношенията на човек с ближния му или задълженията на човек пред Този, Който побира в Себе си целия свят, защото това не е заради себе си и затова за него няма никаква разлика. Що се касае до работата, отнасяща се до Твореца, т.е. заповедите, регулиращи задълженията му пред този, Който побира в себе си целия свят, то съществува степен, изключително затрудняваща алтруистични действия, защото в Твореца трябва да вярваш, а ближният е осезаем. Усещания при извършване на действия, мотивирани от алтруистични желания. Уточнения. Когато се извършва действие, от което не се получава никаква изгода и се прави само заради другите, то се усеща нещо от сорта на празнина, подобна на празно пространство, степента „ти вървеше след Мен в пустинята” (139). Коментар. Ако не усеща нищо от това, то чувства вкус на пустиня и вътрешно е огорчен и разстроен. Ако човек прави добро на другите, без никакво възнаграждение, се разстройва, защото върви против природата си. Ако човек, върши действия от любов към другите, било то във взаимоотношенията на човек с ближния или в областта на отношенията на човек с Този, Който побира в Себе си целия свят и не получава никаква наслада, това е знак, че е на верния път, на пътя на любовта към другите. Той не получава за това никакво възнаграждение и трябва да прилага усилия, за да постъпи така, независимо от това, че не усеща никакъв вкус и това се нарича „ще правим”. И в момента, в който придобие друга природа, ще се прилепи до Твореца и това ще е степента „ще чуем” (104). Работата по изпълнението на задълженията на човек по отношение на Този, Който побира в Себе си целия свят се състои в рутинни действия: слагане на тфилин, произнасяне на благословения. Никой не може да изиска нещо друго или да постави човек в друго положение. Към тази работа се привиква лесно и когато привикнат към нея, тя вече не носи полза. Защото, когато работата се прави несъзнателно, без размисъл и съответната мотивация, тя не носи полза. Действията на човек към ближния не предизвикват привикване, защото постоянно се променят. И затова раби Акива е казал, че (заповедта) „И възлюби ближния си” (1) е основен принцип на Тора (2). А „Обичай Б-г, Г-спода твой” (121) е целта, но за да се достигне тази цел, трябва да преминем през (степента) „И възлюби ближния си”. Човек обича ли Твореца? За да проверим това трябва да погледнем, доколко обича ближните си. Защото не е възможно да се обича Твореца, без да обичаш творенията, които Той е създал. И затова „И възлюби ближния си” (1) означава: да се грижиш и правиш всичко за другия, да се грижиш за здравето, благосъстоянието и всичките му нужди. Рабейну Баал аСулам говори, че работата (по изпълнението на заповедите), регулираща отношенията между човек и Този, Който събира в Себе си целия свят, оказва по-малко въздействие върху човек, защото човек привиква към нея, а нищо към което се привиква не оказва никакво въздействие. А частта, регулираща взаимоотношенията между човек и ближния му е по-полезна за поправянето на човек, защото изпълнявайки я, човек трудно може да се излъже. При изпълнението на частта, регулираща отношенията между човек и Този, Който събира в Себе си целия свят от човек не се изисква нищо – всеки ден прави едно и също: талит, тфилин и т.н., този процес не се променя и в резултат човек лесно привиква и не мисли: всъщност защо изпълнявам тази заповед? Защо съблюдавам Шабат? Какви цели преследва Шабатът? Кой е заповядал да се съблюдава Шабат? Той просто е свикнал да съблюдава Шабата. И привичката става втора натура и отсъства работата над себе си и нищо не стимулира самоочистването. Иначе стоят нещата при взаимоотношенията на човек с ближния му, тъй като тук работата е способна да оказва въздействие върху човек, всеки ден от страна на ближния възникват нови и различни от предишните нужди и всеки ден трябва да се издържат нови изпитания. И така в заповедите, регулиращи взаимоотношенията на човек с ближния му имат преимущество, защото те са изисквани и човек не привиква към тях. Необходимо е да се ориентираме в светлината на казаното, защо въобще е нужно да се изпълняват заповедите, регулиращи отношенията между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят. На пръв поглед нима не е по-добре да концентрираме усилията си в заповедите, регулиращи взаимоотношенията на човек с ближния му, за да доведе човек любовта към другите до съвършенство? Отговор. Не трябва да забравяме, че целта е любовта към Твореца и заради това е сътворен целият свят. Любовта към другите се явява само средство за постижение на любовта към Твореца. И това средство е напълно подчинено на достигането на любовта към Твореца. Разяснение. 1) Любовта към другите e предписана от Твореца и ако не беше Той, човек не би имал подобна заповед. Защото,предписаното от човешката етика относно човешките взаимоотношения е доста променливо. 2) Методиката за достигането на любовта към другите е такава: необходимо е да се отчете, че останалите всъщност са задвижвани от Твореца и затова отношението към другия по съществото си е отношение към Б-жественото, облечено в него. Иначе никаква сила не би заставила човек да се подчини на другия. 3) При наличието на конфликт между заповедите, регулиращи взаимоотношенията с ближния и заповедите, регулиращи взаимоотношенията с Твореца, извън всяко съмнение е необходимо да се предпочете Твореца, а не ближния си, защото целта не е любовта към човек, а любовта към Твореца. И само ако двете неща са обединени едно с друго, правилно се променят приоритетите, но ако са отделени едно от друго, то няма никаква полза от любовта към човека. Ако приемем във внимание всичко това, то става ясно, че несъмнено трябва да се изпълняват заповедите, регулиращи отношенията между човек и Този, Който събира в Себе си целия свят, но само заповедите, регулиращи отношенията между човек и ближния му, както вече се каза, оказват толкова чувствително въздействие върху нас, че дори заповедите, отнасящи се до Твореца, се изпълняват не по привичка, а поради желанието, за да ни свети Славата на Б-г и да сме в състояние да унищожим своето „аз” пред Него. В светлината на тези думи е необходимо да се ориентираме, как казаното се съгласува със следното изречение на хаза”л: „Да приемеш гост е по-важно, отколкото да придобиеш Лика на Шхина” (140), нима гостоприемството не се явява само средство, а придобиването на Лика на Шхина – целта? Отговор. При службата на Б-г са присъщи две състояния: 1) Състоянието на служене, наречено гостоприемство, защото доброто начало в човек се смята за гост, защото то не се усеща постоянно. Затова усилията се прилагат от човек за придобиването на властта над доброто началство, наречено гостоприемство и това служене върви срещу човешката природа. 2) Придобиването на Лика на Шхина е наградата, защото след като човек достигне съвършенство в гостоприемството, му се разкрива Царят на царете и в това е целта на творението. И хаза”л искат да ни съобщят, че човек, вече удостоил се с достигането на целта на творението, т.е. разкриването на Шхина, още повече от своя страна е длъжен да предпочете състоянието на служене. И макар, че вече е достигнал края на пътя, е длъжен да желае отново да придобива любовта към Б-г, а придобиването на любовта отново се достига именно чрез служенето. Рабейну Баал аСулам пише: в обществото има до десет процента алтруисти и на тях са присъщи различни степени. И е необходимо да се ориентираме в следното: нима човек по природата си, явяващ се алтруист, трябва да се занимава със служене на Б-г – та нали е алтруист по природата си?! Отговор. Алтруистът има много работа, защото по природата си иска да помага на другите. Но работата му се заключава в това, да свърже всичко това с Твореца. Той е добър по природа и съвсем не му е нужно да върви срещу природата си. Той е длъжен да повярва, че е длъжен да помага на другите, не защото такава е природата му, а за да го доведе това до сливане с Твореца, Който е добър и твори добро (131). Ако човек е алтруист, то работата, която е длъжен да изпълнява е работата върху вярата. Той може леко да откликва, когато хората имат неприятности, но това не е свързано с вярата в Твореца. Изпитание за него ще е времето, когато ще трябва да върши действия срещу природата си. Например аз веднъж се запознах с човек, по природа алтруист и целия си живот той посвещаваше на другите, жертвайки себе си. Но един път той ми позвъни и много сърдит ми каза: „Защо в Тора е написано, че ако човек върви по улицата и види птица с пиленцата и, трябва да пусне майката и да вземе пиленцата (20)? Това е жестокост и аз в никакъв случай не мога да приема това”. Следователно за подобен човек изпитанието е това, готов ли е да постъпи против природата си, в случаите, в които аКБ”У, предписва така да се постъпва. А всъщност, всеки човек е изпитван по това, върви ли в постъпките си против природата си. Затова и в отношенията на човек с ближния му, дори човек да се различава от другите, истински е изпитван само тогава, когато върви против човешката си природа. Например, знаем, че цар Давид преди смъртта си, заповядал на сина си Шломо да убие двама човека: Йоав и Шими бен Гейра (141). И коментаторите задават въпроса: добре, той заповядал да убият Йоав, защото се бунтувал против царстването му, при което убил двама военачалника: Амас бен Етера и Авнер бен Нейра. Но престъплението на Шими бен Гейра се състояло в това, че проклинал царя, защо царят си спомнил за него в последните мигове от живота си? Нима през последните мигове от живота си човек не прави нещо противоположно: нима не се преизпълва с милост към хората и не се старае да прави добро на творенията, за да пристигне в Бъдещия Свят с добро име?! Те разрешили това затруднение по следния начин: цар Давид искал да се разплати с Шими бен Гейра не по времето, когато му се разгневил и усещал сила и мъжественост, защото тогава би направил това поради природата си, а не защото така заповядал Б-г. И затова отложил изпълнението на това именно за последните си мигове, по времето, когато човек обсипва обкръжаващите с милост – той постъпил така, мотивирайки изпълнението, защото е заповядано от Б-г – ако царят се откаже от славата си, това не се приема (142). Краткият и дългият път. Уточнения. Разказват за раби Йошуа, че отивайки към град срещнал малко дете. Раби Йошуа го попитал: Кой от двата пътя, които виждам пред себе си води в града? Детето му отговорило: това е краткият и дълъг, а този е дългият и кратък. Тръгнал раби Йошуа по краткия (път) и не стигнал. Рабейну Баал аСулам обяснява: под „кратък” (път) се има предвид пътека близка до човешката природа, пътят на себелюбието. „Град” това е сливането с Б-г. „Дългият път” върви против човешката природа. Следователно детето казало на раби Йошуа: ако тръгнеш по пътя на изпълнението на Т”М, но на основата на себелюбието, той ни се струва кратък, но всъщност това е дългият път и няма да стигнеш до никое място, т.е. ще ти е трудно да достигнеш целта. Но ако тръгнеш по дългия път, който върви против човешката природа, той ще ти се стори кратък, защото по този път влизат в града, т.е. до сливане с Б-г. Именно така коментира Баал аСулам стиха: „И не ги повел Б-г по пътя на Плиштим, защото е кратък” (143). И Баал аСулам обяснява, че „близък” означава „близък до човешката природа” и затова не ги повел аКБ”У по този път. Какво всъщност означава разказът за раби Йошуа? Рабейну Баал аСулам обяснява: краткият път е път близък до сърцето на човек, т.е. пътят на желанието за получаване, лекият път за човек. Но всъщност това е дълъг път, защото по него не се стига до любов към Б-г. На човек му е лесно да изпълнява заповедите за собствените си нужди и това е краткият път, но в крайна сметка това е дългият път, защото вървейки по него човек не достига поправянето си и трябва да върви по пътя на страданията и да върви по околовръстния път, докато не разбере, кое е главното и кое второстепенното. Пътят, който е дълъг и кратък, подразбира човек, вървящ по пътя на любовта към другите. Но тялото се съпротивлява на това, защото този път се оказва дълъг, но ако човек подчини тялото си и върви по този път, то му се разкрива, че това е краткият път към щастието, т.е. това е път за сливането с Б-г, по „приятните пътища” (144). Ако е така, то за да се достигне целта на живота и да не пропилява живота напразно, е необходимо на практика да се изработят в себе си алтруистични качества и любов към другите, а да не се остава философстващ по темата. Когато човек започне на практика да работи над това, започва да опознава себе си и да се учи да разбира, какво тялото иска и какво да не прави и тогава желанията, които ще се пробудят в него ще бъдат истински желания, излизащи от сърцето, а не просто продукт на интелектуална дейност. Ако е така, е необходимо да се изпълнява тази работа по методиката на Баал аСулам, т.е по практическа методика. Защото ако се остане да се витае в облаците на теоретизирането, не се достига нито един от пунктовете на назначението. Никакво изучаване на Кабала, десетте Сиферот (145) и т.н. не са с развлекателна цел, а с цел да очистят човек, да пробудят в него идеите на Кабалистичната мъдрост, за да го водят до практически цели. Човек, изучаващ кабала, много скоро ще открие, че се смята за велик кабалист и заслужава слава и уважение. Но това не е целта, защото целта е противоположна – да не се смяташ за велика личност и да не си въобразяваш, че се намираш над всички хора в света. *** /Продължение на текста на Баал аСулам/ 15) Сега трябва да ни стане разбираем простият смисъл на думите на Илел, главата на Синедриона, насочени към прозелита, съгласно които в Тора основата на основите е любовта към ближния, както към самия себе си (1), а останалите 612 заповеди са обяснения и свързващи звена към тази заповед (както беше казано по-горе в п.2). И дори заповедите, проявяващи се между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят, също заедно са свързващо звено за тази заповед, позволяваща и да стане крайна цел, произтичаща от цялата Т”М, както са писали хаза”л: „Заповедите не са дадени за нищо друго, освен с цел да се претопи творението с помощта им” (120) (както бе казано по-горе в п. 12), което се явява очистване на тялото, чак до придобиването на друга природа, определена като любов към другите, т.е на единната заповед „И възлюби ближния си, както самия себе си” (1), явяваща се крайната цел на Тора при достигането, на която (човек) моментално се удостоява със сливане с Него, да бъде Той възславен. Еарот веБиурим 85) И дори заповедите, проявяващи се между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят, също заедно се явяват свързващо звено на тази заповед. Коментар. Тъй като заповедите, регулиращи отношенията между човек и Този, Който събира в Себе си целия свят, също учат човек да приема под внимание съществуването на другите, а другият може да бъде човек, а може да бъде и Б-г. И следователно заповедите от тези два вида преследват еднакви цели. 86) Какво е очистването на тялото, т.е. природата на желанието за получаване и себелюбието на човек. 87) Чак до придобиването на друга природа, определяна като любов към другите, като единната заповед „И възлюби ближния си, както самия себе си” (1), явяваща се крайната цел на Тора, при постигането, на която (човек) моментално се удостоява със сливане с Него, да бъде Той възславен. Защото Атрибутът на аКБ”У е абсолютната любов към другите, защото Той изцяло се стреми да облагодетелства творенията Си, то когато човек достигне съвършенство в придобиването на (другата) природа, заключена в любовта към другите, напълно се съединява с аКБ”У. /Продължение на текста на Баал аСулам/ Не е трудно да се отговори на въпроса, защо (Илел) не е указал за това при помощта на стиха „И възлюби Б-г, Г-спода твой с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичко, което имаш” (146). Еарот веБиурим 88) Въпросът се състои в това, защо главата на Синедриона, Илел не указал на прозелита, който го молел, да го научи на цялата Тора, докато стои на един крак, че истинският смисъл на Тора е любовта към Б-г, а защо определил (смисъла и) като „И възлюби ближния си… (1)? /Продължение на текста на Баал аСулам/ А това (не е направено), както обяснихме по-горе, защото говорейки искрено, от гледна точка на човек, чиято природата засега съответства на (непоправеното) творение се оказва, че няма никаква разлика между любовта към Б-г, да бъде Той възславен и любовта към ближния, защото всичко, което е извън него (интересите му), се възприема от човек като несъществуващо (маловажно, без никакво значение). Еарот веБиурим 89) От гледна точка на човек, чиято природата засега съответства на (непоправеното) творение, т.е. природата му се състои от желанието за получаване на наслада и удоволствие заради собствена изгода. 90) Няма никаква разлика между любовта към Б-г, да бъде Той възславен и любовта към ближния, защото всичко, което е извън него (интересите му), се възприема от човек като несъществуващо (маловажно, без никакво значение). Защото единствената реалност, която усеща човек – това е собствената му реалност, защото постоянно изисква самоудовлетворение. И във всеки случай нищо от това, което се намира извън него, съвършено не съществува и няма значение, защото за него съществува само това, което може да използва за собствена изгода. И поради тази причина той казва, че няма никаква разлика между любовта към аКБ”У и любовта към ближния, защото няма разлика говори ли се за човек или за Твореца, защото нищо от намиращото се извън човек няма смисъл за него. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И в ситуацията, когато прозелитът попитал главата на Синедриона Илел да му обясни в най-общи черти, кое е (желателно) от Тора, за да бъде пътят по-кратък, а не дълъг, като казал: „Научи ме на цялата Тора, докато стоя на един крак” (7). Затова Илел поставил пред него целта да обича ближния си, защото тази цел е по-близка и бързо се разкрива (както бе казано по-горе в п. 14), защото предпазва от грешки и защото има такива, които се нуждаят (от тази любов). Еарот веБиурим 92) Следователно, всъщност, няма разлика между Твореца и ближния, защото докато човек не е достигнал поправяне, нищо намиращо се извън него, няма смисъл за него и нищо намиращо се извън него за него не е реално. Във всеки случай, работата на човек е еднаква: да се научи да осъзнава реалността на другия и да го обича. Но главата на Синедриона Илел действително искал да направи пътя на прозелита по-кратък и затова му казал: И възлюби ближния си, както самия себе си” (1) и това повече подхожда, за да се научи човек. А причината за това е, че ближните са осезаеми и истинският човек може да осъзнае, обича ли го ближния или не. И в това много трудно може да се заблудиш. Що се касае до Твореца, тъй като Той не е осезаем и това, което се иска от човек не е казано сега, поради което не е осезаемо и във всеки случай човек може да си въобрази, че обича Твореца. В същото време изискванията на другите се променят от ден на ден и всеки път се проявяват с нова сила и всеки път въздействат по нов начин на нервната система на човек. Във всеки случай той всеки ден държи пред другия нов изпит и постоянно възникват препятствия, които постоянно трябва да се стреми да преодолява. Напротив, исканията на Твореца към човек са постоянни. Например Творецът изисква от всеки човек да се моли сутрин и тази молитва се превръща в рутинно действие, Той изисква да слагаме тфилин и талит и тези действия също стават рутинни. И се получава, че тези изисквания от ден на ден остават постоянни и не се променят и във всеки случай човек привиква към това, и не е възможно да пробуди духът на живота от изпълняваните в постоянен ред заповеди, регулиращи взаимоотношенията между човек и Този, Който събира в Себе си целия свят. Те не оказват върху него нужното въздействие и не му позволяват да разбере, как да върви срещу природата си. И поради тази причина реализацията на принципа „И възлюби ближния си, както самия себе си” (1) става преди реализацията на принципа „И обичай Б-г Г-спода си…” (146). И така, главата на Санедрина Илел и раби Акива установили (принципа) „И възлюби ближния си, както самия себе си” (1) в качеството на цел, защото в това човек не може да се излъже, защото ще има хора, които се нуждаят (от любовта му) и той правилно ще вижда ситуацията. Но истината е в това, че любовта към другите е средство за (придобиване на) любов към Твореца, а не цел. *** Гиюр отвътре Гимара ни разказва за прозелита, отишъл при Илел, за да премине в йудаизма. Необходимо е да разберем, какво означава гиюр в един човек. На човека от народа на Исраел трябва да е присъщо вътрешното желание да приеме йудаизма, тъй като от гледна точка на Алаха той във всеки случай е евреин. Но от гледна точка на вътрешния свят, Исраел е название на всеки човек, желаещ да върши алтруистични деяния, а Гой това е название за този, който иска да получава. „Човек, който желае да извърши гиюр” означава, че се стреми да разбере, какво представлява истинският път, по който трябва да върви, затова той отишъл при главата на Синедриона Илел. На всеки човек е присъщо качеството, наречено главата на Синедриона Илел. Може да се каже, че „главата на Синедриона Илел” ни указва, какво човек получава от рава си: алтруистичното желание и наставление. Значението на израза „глава на Синедриона” (на иврит наси) се определя по значението на родствената дума ниса – Висш по значимостта си. Човек, който желае да извърши гиюр със силата на свойствата на душата си е длъжен да слуша рава си. Вярата в мъдреците. Уточнение. Въпрос: Защо е нужна вяра в мъдреците и не е достатъчна само вярата в Б-г? Защо е написано: „И повярвали в Б-г и раба Му Моше” (147)? Отговор: нужна ни е вяра в мъдреците, за да ни преведат, написаното в Тора на език, понятен за поколението ни. Във всяко без изключение поколение има един или няколко човека, удостоени с това, че Шхина се опира на тях и те се са водачите на поколението си. Те виждат и разбират, какво иска аКБ”У, какво е положението на поколението и как може да се стиковат тези две неща. Вярата в мъдреците е мост и средство за придобиване на вяра в Твореца. Унищожението на своето „аз” пред рава е мост, водещ до унищожение на своето „аз” пред Твореца. Разказ, който илюстрира понятието унищожение на собственото „аз” пред рава си: ребе от Брока (148), съставил книгата „Турей Евен”, бил ученик на ребе от Коцк и заболял от хемороиди. Отишъл да разкаже на Ребе от Коцк. Адморът от Коцк му казал: известно ни е, че тази болест е свързана с недостиг на сън. И в разговора адморът от Коцк го попитал: колко часа истински спа през нощта? Ребе от Брока му отговорил, че спал четири часа. Адморът му казал: това е повече от достатъчно. Оттогава Ребе от Брока спал по два часа всяка нощ. Основите за пробуждането към живот по методиката на хасидите от Коцк. Уточнения. В онези дни лидер на поколението бил пророкът от Люблин. В неговия бейт-мидраш идвал целият народ на Исраел. Хиляди се стичали в Люблин. На определен етап се образувала някаква група, отделяла си и основавала свой бейт-мидраш. В подобен друг бейт-мидраш израснали гиганти от световно значение, бащите на целия хасидизъм: ребе от Коцк, Хидушей аРим от Гур, Ребе от Александров-Лодзин и други. Там израствали истински ангели. Защо те си тръгвали? 1) При голямо стечение на народ имало съблазън да се спре на половината път към сливането с Б-г и те си тръгвали, защото искали да създадат бейт-мидраш за избрани единици, нивото, на които било над средното ниво на народа и които отхвърляли желанието за получаване, а се жертвали, за да придобият алтруистични желания. 2) Те си тръгвали, решени, че са длъжни да построят здание от любов към другите, а в Люблин била народна тълпа, а не група единомишленици. Там били хиляди единици. Съгласно Гимара тези, които предприемали морско пътешествие, не се смятат в минян, защото между тях няма единство, защото в морето, в момент на опасност, всеки се занимава със собственото си спасение. Гигантите от световно значение, които се отделяли, искали да работят интензивно над любовта към другите и затова не им било достатъчно да блуждаят сред хиляди хора между четирите стени, те били длъжни да укрепват връзката между човек и ближния му, да се ориентират, какви черти от характера са присъщи на другия, да уважават другия, да му придават по-голяма значимост, да искат да му доставят радост. Нива за изпълнение на работата. Уточнения. Необходимо е да се започне с три нива след като се организира група, състояща се от трима, четири човека като минимум. 1. Ниво на мислите. Всеки ден трябва да се мисли за достойнствата, положителните качества и черти от характера на членовете на групата. 2. Ниво на думите. Необходимо е да се говорят с уважение добри думи, които подобава да се казват на изключителни хора. 3. Ниво на действията.Нужно е да се прави това, което доставя радост и удоволствие в групата. Тази работа трябва да се изпълнява на практика всеки ден. Рабейну Баал аСулам установил, че групата трябва да се събира един път в седмицата, всеки път в дома на друг, за да се говори за това, колко е важна групата и колко е важна любовта към другите, да се правят практически предложения за развиване на взаимна любов и единение между членовете на групата. Благодарение на това хората започват да се развиват, но трябва да се изберат сериозни хора, желаещи да вървят по този път. Необходимо е да се започне с група най-близка до сърцето на човек. Хаза”л, когато са казвали: „(Ако даваш пари назаем) то бедняците от града ти трябва да са предпочитани пред бедняците от друг град” (149) са установили реда на предпочитанието. Това означава, че ако човек иска да започне с любов към хората от целия свят, няма да достигне резултат, защото това не е реално. Затова трябва да си избере хора, близки до сърцето му, за да се сдобие с видими резултати по пътя на постигането на любов към тях. Затова трябва да се организира група, в която всичките и членове биха били съгласни да вървят заедно по този път на достигането на любов към другите. Значимост на групата. Уточнение. За да се достигне любов към народа на Исраел е необходимо да се започне с ограничено количество хора и постепенно да се разширява обхвата. Човек трябва да си избере група, заинтересувана да върви по този път. Защото ако се обедини с хора, които не са заинтересувани другите да вървят по пътя на достигане на любов заедно с тях, то те ще го повлекат надолу, защото е трудно да се строи, а е лесно да се разрушава. Вървейки по пътя на любов към другите, трябва да се запълват недостатъците от материални блага на другия: недостиг от вниманието, което му оказват, недостиг на пари и т.н. Материалното за другия се оказва Духовно за мен. Защото в човешката природа е да изпитва недостиг от материални блага. Кога не се спи вечер? Когато материалните желания не са удовлетворени. Но ако на човек не му стига Духовното, той така или иначе ще заспи успешно нощем, защото недостигът от Духовно не оказва толкова дълбоко въздействие върху него, както недостига на материални блага. Какво означава „човек дава на другия”? Той дава, когато взима от себе си и въвежда друг във владение, взима от себе си вещи, които са желани от него предмети в материалния свят. Ако човек се стреми да поправи другия и да го направи по-духовен това свидетелства за неговата собствена материалност. Това не се смята даване, защото не взима от себе си и не дава на другия, а обратно – получава и удовлетворява себелюбието си, защото става рав и подбужда другите да правят Тшува, да се върнат към Б-г и му е присъщо огромно себелюбие. Правилният метод на придобиване на любов към другите е да се опитаме да видим положителните качества на другия. *** Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели:
|