Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари
/Продължение на текста на Баал аСулам/
Изтегляне 2.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Еарот веБиурим 76)
- /Продължение на текста на Баал аСулам/
- Еарот веБиурим 77)
- Еарот веБиурим 79)
- Еарот веБиурим 80)
- Еарот веБиурим 81)
- Еарот веБиурим 82)
- Пункт 13). Изводи. Уточнения.
- Народът на Исраел и народите по света. Уточнения.
- Войната със злото начало. Уточнения.
/Продължение на текста на Баал аСулам/ 13) И независимо, че в Тора има две части: първата – това са заповедите, проявяващи се между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят, да бъде Той възславен, а втората – са заповедите, проявяващи се между човек и ближния му и двете са (били създадени) заради едно: именно да доведат творението до крайната цел – сливане с Него, да бъде Той възславен, както вече обяснихме. Еарот веБиурим 76) В Тора има две части: първата – това са заповедите, проявяващи се между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят, да бъде Той възславен, а втората – са заповедите, проявяващи се между човек и ближния му. Тук е включен скрит въпрос: нали учехме, че целта на Тора и заповедите е да отделят човек от нечистотата на себелюбието и да развива в него любов към другите. Нашият Свят рав задаваше следния въпрос: Действително, заповедите, регулиращи взаимоотношенията между човек и ближния му се явяват упражнение за унищожение на себелюбието и развиването на любов към другите, но какъв принос имат заповедите, изпълнявани по отношение на Този, Който побира в Себе си целия свят? Например, какво отношение имат заповедите за Шабата, тфилина, шофара за унищожението на себелюбието? /Продължение на текста на Баал аСулам/ И още повече, дори от практическа страна, в тези две (части) реално се съдържа една категория, защото когато върши делата си „заради самата Тора” и без никакъв примес на егоизъм, т.е. съвършено от нищо да не извлича изгода за себе си, тогава човек не бива да чувства никаква разлика в работата си, работи ли, поради любов към ближния или от любов към Този, Който побира в Себе си целия свят, да бъде Той възславен. Защото естественият закон за всяко творение се състои в това, че всичко, което е зад пределите на собственото му тяло, за него е подобно на безсмислено нещо и съвършено нереално, а всяко движение, извършвано от човек от любов към другите, се осъществява с помощта на Обратната (насочената към себе си) Светлина, за някаква награда, която в края на краищата ще се върне при него, ще му служи и ще му донесе полза заради него самия. И затова подобни дела не могат да бъдат наречени с името „любов към другите”, именно по силата на това, което става накрая и това е подобно на състоянието на наемния работник, получаващ заплащане в края (на работата) и трудът, заплащан на работника в никакъв случай не се смята за (израз на) алтруизъм. Еарот веБиурим 77) Всичко, което е зад пределите на собственото му тяло, за него е подобно на безсмислено нещо и съвършено нереално. Коментар. Всичко, което се намира извън човек, се смята сякаш за несъществуващо, но заради самообразованието човек е длъжен да се види и от противоположна гледна точка, от която би се смятал за несъществуващ, а същността на съществуването се заключава в съществуването именно на другата особа. Това са имали предвид хаза”л, казвайки (Вавилонски Талмуд, трактат Брахот, стр. 63б): „Думите на Тора се изпълняват само за този, който се умъртви за нея”, защото човек е длъжен да умъртви себелюбието си. А освен това те са казали (Мишна, трактат Авот, глава 5, мишна 10): „Благочестив е този, който казва: Моето е твое и твоето е твое”. И съществуват много подобни изречения, изхождащи от устите на хаза”л. Във всеки случай трябва да усвоим, че няма никаква разлика между заповедите, регулиращи взаимоотношенията между човек и ближния му и заповедите, изпълнявани от човек по отношение на Този, Който побира в Себе си целия свят, защото в какво е за мен е разликата, унищожава ли човек своето „аз” по отношение на друг човек или унищожава своето „аз” по отношение на Б-г? Тъй като целта е една – да унищожиш своето „аз” и да увеличиш значимостта на другия за себе си, независимо дали е човек или Г-спод. Следователно ако човек спазва Шабат, въпреки егоистичните си интереси, по този начин унищожава егото си и признава легитимността на съществуването на Б-жественото и т.н. Всъщност, именно поради това Тора полага два коловоза: „И възлюби ближния си, както самия себе си” (1) и „И обичай Б-г, Г-спода твой” (121), защото тези два коловоза са едно и също унищожение на себелюбието и развиването на любов към другите. И щом е така, иска да каже Светият ни рав, то ако човек всъщност работи за другите и не изпитва никаква наслада от работата си, то усеща от тази работа вкус на тъмнина и неудовлетвореност от взаимоотношенията с ближния си и в същата степен от Този, Който побира в Себе си целия свят. 78) Подобно е положението на наемния работник, получаващ заплащане в края (на работата), а трудът заплащан на работник в никакъв случай не може да се смята за (израз) на алтруизъм. Необходимо е да се отбележи, че ако човек работи за възнаграждение, то това въобще не се нарича любов към другия и той привежда следния пример: Алаха гласи, че работата при наемане се заплаща само накрая, т.е. човек ако живее в дома в течение на месец, трябва да заплати за преживяването в края на текущия месец. И ако е така, то можем да си помислим, че собственикът от любов към другите предоставя квартирата си на живеещия за безплатно живеене, затова той казва, че не е така, а на нас само временно ни се струва така, но краят на делото свидетелства за началото му, защото ако в края на месеца дойде за парите, то става ясно, че не става въпрос за никаква любов към другите. Адморът, хаза”л, (44) доведе това до абсурд по следния начин: „Вчера бях на едно място и срещнах човек, изцяло обхванат от любов към другите: аз седях, а той ми носеше храна и всеки път, когато приключвах да се храня, той ми носеше нова порция, взимайки мръсните съдове. И всеки път, когато исках, той ставаше, за да ме обслужва. Кой беше този служител на Г-спод? Сервитьор…”. Нашият рав иска да ни каже, че ако човек работи за възнаграждение, е способен на голяма саможертва, защото иска да му заплатят. Но Т”М ни учат да изпълняваме работа, мотивирайки това с истинска любов към другите, а не за възнаграждение. И от тази гледна точка няма разлика между заповедите, регулиращи взаимоотношенията между човек и ближния му и заповедите, изпълнявани от човек по отношение към Този, Който побира в Себе си целия свят. И трябва да разберем, защо всъщност са нужни два коловоза: развитие на отношенията между човек и ближния му и с Този, Който побира в Себе си целия свят и защо, за да се научи човек да унищожава себелюбието си и да развива любов към другите не е достатъчен един коловоз? Отговор. Всъщност целта се явява достигане на взаимоотношения на любов между човек и Твореца, но Творецът е неосезаем и на човек му е нужна тренировка с нещо по-осезаемо, по-променливо, по-реално и затова аКБ”У е създал коловоза на взаимоотношенията между човек и ближния му. И именно там човек го очакват основните изпитания, именно там той ежедневно се тренира и оценява себе си, но резултатът е установяването на връзка с Б-г, да бъде Той възславен. /Продължение на текста на Баал аСулам/ Обаче да се извърши каквото и да е движение и усилие, изключително поради причина на любов към другите, т.е. без искри от Обратната Светлина и без каквато и да е надежда за възнаграждение, това от гледна точка на естествените (закони) е съвършено невъзможно. Еарот веБиурим 79) Коментар. Тъй като именно аКБ”У е сътворил човек, основната природа, на който е желанието за получаване на наслада и удоволствие, то никой човек не е способен да върви против природата, създадена от аКБ”У. Само „устата, която е забранила е устата, която е разрешила” (122), т.е. само Този, Който е сътворил човек, така че във всичко да е ограничен от себелюбието си, е способен да свали това ограничение. И отначало Той е сътворил човек, така че природата му да бъде желанието за получаване на наслаждение и удоволствие и е направил така, защото изпитва желание да облагодетелства творенията Си, а не е възможно да се наслаждаваш, на каквато и да е Благодат, ако няма стремеж и страстно желание за получаването и. От друга страна, тъй като в Б-жествения свят няма желание за получаване на наслада и удоволствие, а има само желание за даване, то докато желанието за получаване, явяващо се човешката природа, властва над човек, той не може да се съедини с Твореца. Следователно тук е заключено противоречие. И за да се придобият тези две степени (в едно и също време), човек трябва да достигне състояние, в което да получава наслада и удоволствие, мотивирайки това с желанието си да достави удоволствие на Твореца и по този начин всичко ще се осъществи (едновременно). Обаче до състоянието, в което съществува желание за отдаване и желание за получаване, не е възможно да се стигне, без в началото да се постигне състояние, явяващо се крайност, в която човек умъртвява желанието да получава за себе си и се ползва само от желанието да отдава. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И че това е изключено се говори в Тикуней аЗоар относно народите по света: цялото добро, което правят – заради себе си го правят (123). Това се обяснява така: каквато и добрина да демонстрират по отношение на ближните си или служейки на боговете си – причината не е любовта към другите, а себелюбието и това е, защото (любовта към другите) се намира извън естествения порядък на нещата. Еарот веБиурим 80) Имат се предвид не народите на света в простия смисъл, а човек, който не вярва в Г-спод, той е наречен народите по света и във всеки случай цялото добро, което прави, прави за собствената си изгода. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И поради това само придържащите се към Т”М са подготвени, да се приучат да съблюдават Т”М с цел да доставят удоволствие на Твореца си и тогава те малко по малко се отделят и се издигат от първосъздаденото творение и придобиват друга природа, а именно любовта към другите, за която се говори. Еарот веБиурим 81) И затова само придържащите се към Т”М са подготвени, да се приучат да съблюдават Т”М с цел да доставят удоволствие на Твореца си. Ако вече съблюдава Т”М, за да достави удоволствие на Създателя си, то какво още остава да се добави към това, нима това не се явява целта? Има се предвид, че човек изучава Тора и изпълнява заповедите, за да достигне състояние, в което да възжелае да доставя удоволствие на Г-спод. Но е необходимо да се ориентираме, как въобще човек може да възжелае да доставя удоволствие на Г-спод. Как можеш да възжелаеш да доставящ удоволствие на някого, когото не познаваш? Как въобще е възможно да се заповяда да се обича Г-спод, нима хората могат да обичат някой, когото не познават? На това трябва да отговорим, че действително всичко това е възможно според степента на осъзнаване на величието на Твореца дотолкова, доколкото човек вярва. А вяра човек придобива от книгите и начетените хора (124), т.е. е нужно да се стреми да възприема, какво усещат хората, които вече са се прилепили до Б-г. А вярата се измерва само с това, в каква степен човек е готов да се отдаде на Твореца и това касае, както взаимоотношенията на човек с ближния му, така и отношенията на човек към Този, Който побира в Себе си целия свят. Това означава, че в промеждутъците време, в които човек не се отдава (на Твореца), не вярва. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И именно това подбудило мъдреците на Зоар съвършено да изключат любовта към другите при народите от света. И те са казали: цялото добро, което правят – заради себе си го правят (123), защото нямат понятие от заниманията с Тора и заповедите, заради самата Тора, а цялата служба на боговете им, както е известно е обусловена от наградата и спасението в този и в бъдещия свят и следователно служенето на боговете им е предизвикано от себелюбие. И очевидно, че извън пределите на собствените им тела (егоизъм) няма да има никакво действие, заради което биха се повдигнали дори на йота над дъното на (което се намират) природата им. Еарот веБиурим 82) И трябва да отбележим, че всеки човек по природата си, несъмнено се намира на степента добро, което правят народите по света. Но ако знае това и прилага усилия, да придобие любов и моли аКБ”У да му помогне да достигне състояние, в което би могъл да се повдигне от дъното, на което се намира според природата си, то с помощта на Б-г ще може да придобие истинска добродетел, съвършено без да е мотивирана от лични интереси. *** Пункт 13). Изводи. Уточнения. „И независимо от това, че в Тора има две части…” Рабейну Баал аСулам задава въпроса: как може да се разбере изречението на раби Акива (2) и изречението на Илел (7) – несъмнено думите им са верни за заповедите, регулиращи взаимоотношенията между човек и ближния му, например относно заповедта да не се събират падналите класове и забравените снопи, да не се жъне нивата докрай, за заповедта „непременно да им се помага” (125), за заповедта „почитай баща си и майка си” (126). Но как да се разбира, че заповедите, регулиращи отношенията на човек към Този, Който побира в Себе си целия свят, например заповедта за тфилина, заповедта за шофара, за суката са основани на (принципа) „И възлюби ближния си, както самия себе си” (1)? „Крайната цел е сливането с Него, да бъде Той възславен” Целта на заповедите, регулиращи взаимоотношенията между човек и ближния му и отношенията на човек към Този, Който побира в Себе си целия свят, е да доведе творението до сливане с аКБ”У. И още повече от практическа гледна точка тези две категории всъщност представляват една. Коментар. Човек, който дава благотворителност на бедните или слага тфилин – от практическа гледна точка е на еднаква степен, защото ако човек извършва действие заради самата Тора, т.е. не заради собствена изгода, а заради другите без никакъв примес от себелюбие, той практически няма да усеща никаква разлика, работи ли над любовта към ближния или над любовта към Този, Който побира в Себе си целия свят, да бъде Той възславен. Тук рабейну Баал аСулам формулира закон, представляващ по себе си силно твърдение и изключително дълбока истина: естественият закон за всяко творение се състои в това, че всичко, което е извън пределите на собственото тяло, за него е подобно на ненужна вещ и съвършено нереално. Рабейну Баал аСулам с прости думи казва: друга особа не съществува за човек. За човек другата особа е подобна на (неосезаемия) въздух, това е нещо празно, нищо. Това е много силно и болезнено твърдение и то е истина, както и да гледаме на него и сме длъжни да видим тази истина. Т.е. другият съществува и е осезаем в тази мярка, в която можем да получаваме удоволствие от него, докато удовлетворява присъщото ни себелюбие и ни доставя хранителна среда за него. С други думи, ако можеш да получиш от друг пари, почести, да привлечеш вниманието му или извлечеш други изгоди, то другият съществува. Точно така, когато вършим добри дела за другите, то в болшинството случаи, ако анализираме това, ще се окаже, че мислите ни са мотивирани от себелюбието. Ако работата не е в другата особа, тогава в какво е? Човек иска да прави добро на себе си, затова върши добри дела и по този начин чувства, че всичко с него е наред. Трябва да разберем, че аКБ”У иска да достигнем много висока степен на развитие и другият за нас да бъде с нещо по-голям от обикновен обект за спонсорство. Спонсорирайки даваме пари и получаваме още нещо, аКБ”У иска, другият да не е за нас обект на спонсорство, успокояващо съвестта ни, а даването и любовта към другите да станат истинска любов. И затова е нужно, мислите и любовта ни да са високи и чисти. Рабейну Баал аСулам казва: 612 заповеди са частности, изграждащи (принципа) „И възлюби ближния си, както самия себе си” (1). Преди човек да се изпълни с любов към другите, всичко, което е извън тялото му, смята за празно. Затова, когато изпълняваш заповед, дали за установяване на отношенията на човек с ближния му или по отношение на човек с Този, Който побира в Себе си целия свят, няма никаква разлика, защото както не виждаме другите, така не мислим и за Твореца, а мислим, каква изгода можем да извлечем за себе си. Ако е така то излиза, че ако сравняваме заповедите установени за взаимоотношенията на човек и ближния му и отношенията на човек към Този, Който побира в Себе си целия свят, то и двата класа заповеди в еднаква степен се оценяват от гледна точка на полезността им, за удовлетворението на егоистичните желания, докато човек не се поправи с помощта на Светлината, заключена в Тора (106) и заповедите. Освен това рабейну Баал аСулам казва: човек отдава под наем квартира. На пръв поглед, той върши акт на милосърдие, предоставяйки квартирата си за ползване и по този начин проявява именно любов към другите. Но в края на месеца наемателят плаща на собственика и тогава разбираме, че тук няма никакво милосърдие, а собственикът е очаквал да получи компенсация. Точно така стоят нещата със заповедите. Заповедите се изпълняват за получаването на награда в Този или в Бъдещия Свят, подобно на отдаването на квартира под наем, който е плащан накрая. От това става разбираемо, че никакво движение и никакво усилие, мотивирано от любов към другите без каквито и да е искри от обратната Светлина и без надежда за получаване на възнаграждение, не е възможно от гледна точка на естествените закони. Народът на Исраел и народите по света. Уточнения. В Святата книга Зоар за народите по света е казано: „Цялото добро, всичко, което те правят, заради себе си го правят” (123). Коментар. Всички добри дела, извършвани от народите по света за ближните им или служенето на боговете им, е мотивирано не от любов към другите, а изключително от себелюбието, защото любовта към другите се намира извън пределите на естествения ред на нещата, както вече обяснихме. Коментар. В Светия Зоар е казано, че всеки човек е малък свят. Всеки човек без изключение се състои от степента Исраел и степента на народите по света. Степента Исраел това е точката на алтруизма, която е в сърцето на всеки човек и е вярата във величието на Б-г и това е силата, пробуждаща човек да се принесе в огнезапалима жертва, за да Му достави удоволствие, да бъде Той възславен. Степента на народите по света, присъща на всеки човек е желанието за получаване на наслада и удоволствие и това желание се дели на седемдесет народа. На всеки народ е присъщо специфичното му желание, което не е същото, както при другите народи. Сред тях има елини, едомитяни, ишмаелтяни, хананеи и т.н. на всеки народ е присъщо някакво желание и всички седемдесет класа желания са основни компоненти на присъщото ни желание за получаване. В материалния свят народът на Исраел е малък на брой, населява малка територия и е обкръжен от народите по света. Той е подобен на малка овца сред седемдесет вълка. Морал: присъщата ни степен Исраел е точката на алтруизма и вярата, но тя е малка и неразвита в противоположност на седемдесетте въжделения и желания присъщи на народите но света. Човек трябва да прилага много усилия, работейки над Тора и заповедите, за да изведе намиращата се вътре в него точка Исраел от тъмнината на Светлината. Човек трябва да осъзнае ценността и значимостта и сред нечистотата на останалите желания и помисли, които са в него и произтичат от седемдесетте народи по света. В Святата книга Зоар се казва: Всички добри дела, които вършат народите по света, вършат за собствената си полза (123), за да получат накрая възнаграждение. Светият Зоар говори за народите по света във всеки без изключение човек от народа на Исраел. Желанията и помислите на човек са такива, че дори да подбудят човек да върши добри дела, то това ще е направено за собствена изгода. Следователно се говори за вътрешните народи по света, а не за външните – неевреите, защото ако се говори за неевреите отвън, то каква работа имаме с тях? А трябва добре да разберем, че всъщност се говори за нас самите, защото във всеки от нас има желания и помисли от седемдесетте народи по света и основната власт е тяхна, а не на степента Исраел и затова, когато на практика изпълняваме Т”М, това става поради меркантилни мотиви, изхождайки от това, че ще ни донесат изгода както в Този, така и в Бъдещия Свят. Когато разберем това, ще се събудим, за да укрепим присъщата ни степен Исраел, в сравнение с присъщата ни степен – народите по света. Ако е така, то народите по света не са неевреите, намиращи се извън нас, защото предвид качествата ни, до поправянето ни се смятаме за народи по света. Като противотежест на това в човек е включена степента Исраел. Адморът, з”л (44), казваше: (думата) Исраел има същите букви, написани в същия ред, както изразът Яшар Ел (127). Смисълът на Точката Исраел в човек се състои в това, че всичките ни деяния, речи и помисли да бъдат честни пред Г-спод (127), те трябва да съответстват на желанията на Б-г, да бъде Той възславен. Войната със злото начало. Уточнения. В Светия Зоар е казано: всички добри дела, вършени от народите по света, те вършат заради себе си. Всичко, което правят при служенето на Г-спод, всичко, което правят е мотивирано от себелюбието. Те народите по света, които са в човек, също искат да бъдат служители на Б-г. Сред тях има желания и помисли, желаещи да се заселят в материалния свят, а има и помисли, за да бъдат служители на Б-г и да получат за това компенсация. Тези помисли навсякъде следват човек, настигайки го при всяко изпълнение на заповедите и изучаването на Тора. И затова трябва да се знае, по какъв начин и с каква мотивация да се изучава Тора и да се изпълняват заповедите. И тъй като, както вече казахме, човек се състои от две части: от степента Исраел и от степента народите по света, трябва да бъдем много внимателни, така че народите по света да не властват над съблюдаването на Т”М. Съществува известната история за раби Леви Ицхак от Бердичев, да ни пазят заслугите му, че един път като бил в синагогата, облечен в талит, застанал до амуда като шалиах цибур. Това било по времето, когато се произнасяли първите слихот. И цялата община видяла, че той се затуткал, разговаряйки със себе си, после свалил талита, сложил го на амуда и завикал: „Ти се моли!” – събраните в синагогата не разбрали, за какво ставало въпрос. И тогава раби им обяснил: Когато станах, за да произнеса молитва, погледнах вътре в себе си и видях злото си начало, то беше с мен. Злото начало – кое е то? Самолюбието ми също иска да моли с мен. Но злото начало иска да прави това за собствените си интереси. Аз го попитах: „Какво правиш тук?”. Тогава то ми отговори: „Искам да се моля, аз също съм заинтересовано в изпълнението на заповедите и в молитвата. От това получавам велика наслада и удоволствие. След това се чувствам достигнало съвършенството на праведник, затова искам да се моля с теб”. Много се разсърдих и казах на злото си начало: „Аз не съм готов да се моля с теб” – то настояваше и не искаше да отстъпи пред мен, аз се разсърдих още повече и му казах: Тогава се моли, ти ще бъдеш шалиах цибур”… От този разказ сме длъжни да си извлечем следния урок: дори човек да съблюдава Т”М в него присъстват две степени: степента му Исраел и степента народи по света. И той трябва да прилага много труд и усилия, за да ги различи едно от друго. И той трябва да достигне това, че степента Исраел винаги да бъде отгоре, а степента народи по света – долу. Невъзможно е, те и двете да са отгоре, както казваха хаза”л: „Цор ще бъде построен само благодарение на разрушаването на Ирушалаим” (128). Има се предвид твърдината (129), намираща се в нас, т.е. степента народите по света. Те могат да бъдат построени само благодарение на разрушението на Святостта. И обратно, Святостта се построява, когато човек разбира порочността на степента си народи по света, подчинява и се и се спуска все повече и повече. „И затова само придържащите се към Т”М са подготвени, да се приучат да съблюдават Т”М с цел да доставят удоволствие на Твореца си” – когато човек изпълнява Т”М и с помощта на Т”М търси, как да излезе от властта на себелюбието си и да придобие любов към другите „тогава те малко по малко се отделят и излизат от недрата на първосъздаденото творение и придобива друга природа, а именно любовта към другите, за която говорехме”. *** Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели:
|