Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари
/Продължение на текста на Баал аСулам/
Изтегляне 2.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Еарот веБиурим 69)
- /Продължение на текста на Баал аСулам/
- Еарот веБиурим 70)
- Еарот веБиурим 71)
- Еарот веБиурим 74)
- Жените и децата – уточнение
- Как трябва да постъпва малкото дете
/Продължение на текста на Баал аСулам/ А когато израства и порасне, тогава му разкриват подхода към заниманията със заповедите на Тора заради самата нея, с особено намерение да достави удоволствие на Създателя (100). Еарот веБиурим 69) Занимание със заповедите заради самата Тора се нуждае от още разяснение, тъй като в простия смисъл това означава „в името на Небесата”, т.е. изхождайки от любов към Б-г, а не по причина на себелюбието. Но в съответствие с това е нужно да се напише „Тора заради Него”, а не „Тора заради нея самата”. Рабейну Баал аСулам обяснява това, че говорят „заради Тора”, защото за Тора е казано, че е предназначена, за да се разкрие на човек „Светлината на Лика на Царя (101), Б-г, да бъде Той възславен” и в името на това трябва да се учи. И това не е възможно да се достигне без поправяне и подготовка на човек към това, милосърдието да му стане природа. /Продължение на текста на Баал аСулам/ Както е писал Рамбам (Мишне Тора, Сефер аМада, Илхот Тшува, гл. 10) на жените и децата не разкриват, как да се занимават с Тора и заповедите заради самата Тора, защото няма да понесат това. Само когато израснат и натрупат знания и ум, тогава ги обучават как да постъпват заради самата Тора. И както са говорели хаза”л: „От не заради самата Тора, той ще стигне до заради самата Тора” (8), т.е. до (състояние), определяно с намерение да се доставя удоволствие на Създателя, а не за себелюбие. Еарот веБиурим 70) Чувах от Адмора, хаза”л (44), че терминът жена трябва да се разбира не в биологичен смисъл, а се имат предвид мъже, които се намират под властта на желанието за получаване и не са способни да придобия алтруистични качества. А също под деца се имат предвид възрастни, които се явяват деца по мирогледа си. Защото разликата между възрастния и детето се състои в това, че детето живее в окръжаващия свят, изхождайки от виждането, че обкръжаващият свят трябва да го храни. И като следствие то се наслаждава от обкръжението си и получава от него, без да му дава нищо. Ако е така, то човек, характеризиран като жена или дете, не е способен да опознае истинския смисъл на Тора и заповедите, затова с такъв човек е необходимо да се говори на езика на лъжата, защото лъжата за него се явява истина, а истината се явява лъжа. Защото истината и лъжата се измерват с това, полезни ли са за човек, а не в абсолютни величини. Освен това, слушал съм от Адмора, з”л (44), че задаваше въпроса: защо Рамбам казва, че на жените и децата не трябва да се разкрива, как да се занимават с Тора и заповедите заради самата Тора. Нима за заниманията с Тора и заповедите заради самата Тора не е написано в много книги и какво ще стане, ако такъв човек разтвори книга, в която се говори за служене в името на Небесата? И нима за това не е написано в Алахическата литература? Нима всяко малко дете не знае, че целта на работата над Т”М се явява изпълнението в името на Небесата, а не за собствена полза? Това трябва да разясним с помощта на следния разказ: по времената, когато хасидският двор възглавявал най-старият Адмор от Коцк, при него дошъл раби Лейбел Ейгер (102), внук на раби Акива Ейгер, велик равин от тогавашното поколение сред мигнагдим и син на раби Шломо Ейгер (103), който бил един от най-великите познавачи на Тора в поколението си. И ето внукът се присъединил към едно от най-обаятелните направление в хасидизма. Естествено поради това се вдигнал голям шум и баща му пратил посланици, за да се опитат да го върнат и т.н. и след няколко месеца раби Лейбел Ейгер се завърнал в града си. И тогава баща му го питал: „Лейбел, кажи ми, кое беше най-важното от това, което научи в Коцк?” Раби Лейбел му казал: „В Коцк научих, че има Б-г”. Баща му се удивил, повикал прислужницата и я попитал: „Какво ще кажеш, има ли Б-г или не?” Прислужницата отговорила: „Разбира се Б-г има”. Баща му го попитал: „Заради това, което знае обикновената прислужница, ти отиде толкова далеч и стана причина за такива големи страдания в семейството”? Раби Лейбел му отговорил: „Тя казва, че има Б-г, а аз знам, че има Б-г”. И това се явява отговорът на въпроса на Адмора, з”л, защото това, което говори целият свят за необходимостта от служене в името на Небесата, съвсем не означава, че който и да било разбира това дори в най-проста форма. Всъщност, понятието служене в името на Небесата – е най-голямата тайна на земята и това, че всички произнасят думите („служене в името на Небесата”) още не означава, че имат каквото и да е отношение към, стоящото зад това понятие. И истинското разкриване на понятието „в името на Небесата” може да стане само изключително с помощта на Б-г, да бъде Той възславен, Отварящия очите и сърцето на човек. Освен това Адморът, „з”л (44), задаваше въпроса: кое е показател за това, че човек, който се е намирал на степените жена и дете, всъщност вече е израснал, придобил е ум и разум до такава степен, че може да му се разкрие понятието „в името на Небесата”? Отговор: този показател е страданията. Защото колкото повече човек се отделя от женствеността и инфантилността и търси това, което наистина трябва да оживи душата му, толкова повече се изпълва със страдания от празнотата, която присъства в душата му, защото не може да намери удовлетворение в цялото безсмислие и абсурдност, присъщи на Този Свят. И усилването на страданията се явява признак и мярка за ръста на човек и развитието му и според степента на развитието му, му разкриват от Небесата тази велика тайна на служенето, изхождаща от рамките на егото му, практически явяваща се тайната на живота. И оттук става разбираем мидрашът на хаза”л: Когато казали хората от народа на Исраел: „Ще правим и ще чуем” (104) – пред удивените ангелите-служители: „Кой е разкрил на децата Ми тази тайна?” (105). Защото понятието „ще направим” означава унищожение на човешкото его пред друга особа, докато не е готов да жертва всяко разбиране и мислене, присъщо на егоистичния разум и да служи, намирайки се на степента само на едното действие, без каквото и да е разбиране, и без каквито и да било усещания, и тази тайна не е известна на нито един човек. А после човек се удостоява да чуе и разбере отвътре. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И с помощта на естественото средство, заключено в заниманията с Т”М заради самата Тора, което е известно на Този, Който е дал Тора, както са написали хаза”л (Вавилонски Талмуд, трактат Кидушин, стр. 30б): „защото аКБ”У казал: Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”, творенията се развиват и се издигат нагоре по степените на величието, за което вече говорихме, докато не е достатъчно, за да са избавят от всякакви искри на егоизъм вътре в себе си, така че всички заповеди, които са в тялото му, да се възвеличат и всичките му движения да се правят с алтруистична мотивация и дори и необходимото, което получава, да се облича в това намерение, за да бъде в състояние да извършва алтруистични действия. Еарот веБиурим 71) И при помощта на естественото средство, заключено в заниманията с Т”М заради самата Тора. Това означава, че човек изучава Тора, за да го възвърне Светлината, заключена в Тора на пътя на истината (106), т.е. да се научи да действа в името на Небесата, да се научи да живее, да се повдига над злото си, заради другите и заради Б-г, да бъде Той възславен. 72) Аз създадох злото начало, Аз създадох за него Тора като подправка. Следователно целта на изучаването на Тора в никакъв случай не е получаване на информация, знания или някакви умения, целта също не се явява разкриване за себе си на идеи, логически постройки, система от понятия, а изучаването на Тора трябва да има една единствена цел – да направи Тора подправка, подслаждаща злото начало в човек, т.е. да му добави нужната мотивация, с необходимата степен и необходимо качество. И това противоречи на духа, господстващ днес в йешивите (където изучават Тора) заради получаване на информация, знания, развиване на ума и установяването на съревнование между учещите в йешивите, кой ще е най-знаещ и най-умел. И това не противоречи на това, че изучаването на Тора трябва да става под формата на истински учебен процес с повторение и другите му признаци, защото човек несъмнено е длъжен да познава премъдростите на Тора, въпросът е в това, защо? Тора има множество функции, Тора се явява Б-жествена Светлина, действаща в зависимост от състоянието на човек. Тази Светлина по действието си е подобна на електричеството, което се явява неосезаема сила, защото при действието на електричеството не е присъща нито една отличителна черта, то се разкрива в зависимост от включеното към него устройство: ако е хладилник ще охлажда, а ако е електрическа печка, ще нагрява и т.н., така и Светлината на Тора въздейства на човек в зависимост от състоянието на душата му: 1) Опознаването на самия себе си. Това съответства на казаното от хаза”л: „Защо тя е наречена мъдрост? Защото тя отслабва силите на човек” (107). И Адморът, з”л (44), обясняваше, че според него степента в човек отслабва и следователно човек трябва да знае мястото си – ограниченията си, качествата, импулсите, въжделенията, в какво не му достигат знания. Защото иначе как би могъл да се поправи? Осъзнаването от човек на самия себе си става постепенно, в зависимост от количеството и качеството на Святото му служене, т.е. в зависимост от това, колко усилия полага, за да се дистанцира от желанието си за получаване и колко усилия прилага, за да придобие алтруистично желание, така в него се разкриват истинските му качества. 2) До разкриването на истинските му качества води молитвата. Тъй като молитвата означава усещане за недостиг, а това, че по три пъти на ден стоим със сидура не задължително се нарича молитва, а това е преглеждане на буквите на молитвата, учредена от хората на Великото събрание, за да се изпитваме три пъти на ден, колко далеч сме от молитвата, за да се създаде в нас молитва, за да съществува в нас молитва. 3) Молитвата създава в човек съсъд за получаване на Светлината на алтруизма от Тора, т.е. получаването на друга природа, получаваща удоволствие от алтруистични действия. Това е положителната страна на това, което става и това се нарича любов. Точно така Светлината на Тора предизвиква в човек трепет, има се предвид трепет пред величието на Б-г, който не дава на човек да ходи по коловозите на желанието за получаване и придава на човек сила, за да властва над желанието си за получаване. 4) Когато човек доведе трепета и любовта до съвършенство, Тора му разкрива Самият Цар. От всичко по-горе казано е разбираемо, че под осъзнаването на самия себе си се подразбира разкриването на най-егоистичните и най-отвратителните му желания. И макар, че това не е приятно за човек, още повече именно разкриването на тези негови желания му дава възможност да се жертва заради Б-г, т.е. да прилага усилия и да не се ползва от тези желания. И това съответства на изречението на хаза”л: (Мидраш Танхума (по седмичната глава) Кдошим, част 9) (108) Човек не трябва да казва: „Не искам свинско”, а трябва да казва: „Искам, но ще направя това, което ми е заповядал Моят Отец небесен”. Следователно желанията се разкриват на човек, за да му дадат възможност да служи на Б-г и човек е длъжен да не крие желанията си, а да ги преодолява. Чак до там, че след като благодарение на положените усилия, желанията се овладеят, той трябва да се погрижи за придобиване на нови желания. 73) Тези творения се развиват и издигат нагоре по степените на величието, за което вече говорехме, докато това не бъде достатъчно, за да се избавят от каквито и да били искри на егоизъм вътре в себе си. Това е степента „Отстранявай се от злото” (6) или степента „Не прави” или степента на трепет пред Б-г, защото това служене се състои в това, доколко е възможно да се ограничи използването на желанието за получаване и затова се говори, че човек се избавя от искрите на егоизъм вътре в себе си. А понятието „искра” ни указва за енергията на себелюбието. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И именно това са имали предвид хаза”л, казвайки: „Заповедите са дадени за нищо друго, а само с цел чрез тях да се очистят творенията”. Еарот веБиурим 74) Това е степента „Прави добро” (6), т.е. това е подходът за придобиване на друга природа, заключаваща се в любов към другите, така че всички наслаждения в живота да се придобиват не от удовлетворение на желанията си, а от удовлетворението на желанията на другите. И това е степента „прави” или степента на любов към Б-г. Следователно работата на човек се дели на две части: 1) ”Отстранявай се от злото” (6), т.е. отделяне от себелюбието, въжделението и изкушенията и дори когато даваш на другия, това касае себелюбието, и когато съди другия благосклонно, то пак касае себелюбието, защото човешкото его не му позволява да съди другия благосклонно и може да се приведат други подобни примери. 2) Необходимо е да се прилагат усилия, за да се „Прави добро” (6) и това означава любов към другите и основното се заключава в това, да се виждат достойнствата на другия и както вече се каза, да се дава на другите, жертвайки себе си. Още повече е нужно да се знае, че истинската и чиста любов това е изключителен дар от Небесата и не е по силите на човек да се удостои с нея самостоятелно. Но според степента му на работа по реализацията на принципа „Отстранявай се от злото и прави добро” Свише ще го удостоят с този велик дар. 75) И така, ако човек не се удостоява с поправянето си, то се оказва в най-низката си точка, в унижението и мръсотията, която може да бъде намерена в човешкия свят. Според растежа си, детето частично придобива от обкръжението си желанието да прави добро на другите. Когато порасне, започват да му говорят, колко е важна любовта към другите и това зависи, доколко са развити тези, които го обкръжават, от които се учи. Развитото обкръжение разбира, че развиването в подрастващото дете на любов към другите е главното в живота. От една страна, обкръжаващите трябва да го учат на Тора и заповедите, заради получаване на награда в Този и в Бъдещия Светове и това се нарича „не заради самата Тора”. И в същото време те трябва да пробудят в човек позитивно отношение към алтруистичните действия по отношение на другите. Баал Сулам казва: необходимо е да разберем, че не може да се приучи човек да изпълнява Тора и заповедите по друг начин, защото основното качество на човек и вътрешната му същност е себелюбието – егоизмът и само по този път може да се обучава човек. Рамбам също пише за това много подробно и говори за обучаването на децата, което е приложимо и при обучението на възрастните. Детето го учат, като го поощряват с награди в зависимост от това, коя награда му доставя удоволствие. Отначало му дават сладости, после за награда му служат джобни за разходи, а после наградите стават по-сериозни, напр. уважение и т.н., а когато порасне му разкриват как да изпълнява Т”М правилно, заради самата Тора, т.е. да изпълнява Т”М в името на Небесата. Жените и децата – уточнение „В името на Небесата” означава с „особена мотивация: да се достави удоволствие на Създателя си” и това се нарича любов към Б-г. Критерият за любов към Б-г се явява любовта към другите, а това е неразривно свързано с това, цени ли човек другите. Не могат да заобичат човек тези, които не го ценят и уважават. Затова е необходимо да се прилагат големи усилия, за да се намерят в другите положителни качества и да не се забелязват отрицателните. С другите трябва да се държим така, както са ни казали хаза”л: „Съди всеки човек благосклонно” (109), а не се дръж в съответствие с правилото: „Старателно уговаряй ближния си” (110). Защото Адморът, з”л (44), казваше, че тъй като човек в болшинството случаи го движи желанието за получаване, то той уговаря ближния си поради гордостта си, поради желанието да властва над него, да го засрами. Когато човек придобие любов към другия, се стреми към това, да доставя удоволствие на ближния си и това не е обусловено от желанието за получаване от ближния на нещо в замяна, а от обич към ближния, дори последният да не се държи така, както трябва. Тъй като критерият (за изпълнението) от човек (на заповедта) по отношение на Този, Който побира в Себе си целия свят, се явява (изпълнението) от човек (на заповедта) по отношение на ближния си и от това следва, че за правилното изпълнение на Т”М е нужно да се стигне преди всичко благодарение на това, че човек високо оценя и осъзнава значимостта и могъществото на Б-г, да бъде Той възславен. Това води до любов и желание да се доставя удоволствие на Б-г, да бъде Той възславен. И това съвсем не е просто и лесно. Рамбам пише в (Мишне Тора, Сефер аМада) Илхот аТшува, глава 10: „На жените и децата не разкриват, как да се занимават с Т”М заради самата Тора, защото няма да понесат това”. Има го човек да се намира на степен дете или жена. В Тора и Мидраша състоянията на слабост се характеризират с израза „подобно на жена” – това понятие ни е известно от думите на хаза”л: „(Моше станал) слаб като жена” (111). (Това е вярно от гледна точка на физиологията, тъй като мъжете са по-силни от жените, но това не е вярно за душата, тъй като жените често имат по-силни духовни сили от мъжете. А също и по статистика жените живеят повече от мъжете). Адморът, хаза”л (44), обясняваше думите на Рамбам и казваше, че това е казано за дълбоки неща. Имат се предвид не жените и децата в пряк смисъл, а мъжете, желаещи да се прилепят до света Му, да бъде Той възславен, но още не са готови да разберат, колко е сериозно, че се намират в най-низката точка, желаейки да получават наслаждение и удоволствие за собствена изгода. Такива хора, на които истинското им положение не е разкрито, Рамбам нарича жени и деца. Този, който е отслабнал, т.е. още не е готов да погледне истината в очите и да признае, че е въвлечен в себелюбие и отсечен от Твореца, макар, че е потънал в Т”М, въпреки това прави всичко за собствена изгода, такъв човек на езика на Рамбам се нарича жена. И само когато порасне и придобие разбиране и разум, го обучават да прави това заради самата Тора. И както казват хаза”л: „Защото от не заради самата Тора” той стига до „заради самата Тора” (8). А понятието „заради самата Тора” се определя, как намерението да се доставя удоволствие на Създателя си, а да не постъпва за собствена изгода, (а що се касае до собствената изгода) то ще бъде това, което ще бъде. От друга страна, съществуват жени, в които е развито чувството на истината и те могат да живеят истински живот. И от гледна точка на техния вътрешен свят те се наричат мъже, тъй като имат сила за преодоляване, 1) която им позволява да гледат истината в очите и да преодоляват естественото желание да скриват истината (за себе си), 2) позволяваща им да развива любов към другите, каквито зачатъци намират в себе си. Освен това, на децата е забранено да се разкрива, какво е служене в името на Небесата. Детето е неразвито творение, което още не е в състояние да издържи истината за истинския смисъл на живота и което прави второстепенното главно, а главното второстепенно. Детето е този, който не знае как правилно да оцени това, което му дават и го изхвърля след като малко си поиграе. Същото става в Духовното, когато човек поради незнание не е способен да оцени този велик дар, който му се дава, било то любовта към другите или връзка с Твореца. И ето Рамбам говори, че на жените и децата не бива да се разкрива, как да се занимават с Т”М, заради самата Тора, защото няма да понесат това. Адморът, з”л (44), задаваше въпроса: Какво означава „разкриват им”, ако разкрият някаква книга или текст от Рамбам, то ще видят, какво е написано там? Ако е така, то какво означава „да не им разкриват”? Това следва да се обясни в съответствие с думите на Баал Сулам, който каза: когато хаза”л пишат „забранено” се има предвид „невъзможно”, защото е невъзможно да им разкрият. Човек, намиращ се в пределите степените жена и дете, не може да разбере, че е необходимо да се действа „в името на Небесата”, защото за това е нужна подготовка и подходящ съсъд. И тук говорим не за информираност, а за вътрешното разбиране, че през живота трябва да се върви именно по коловозите на любовта към другите и любовта към Б-г, а не по пътя на себелюбието. Въпрос: Нима йудаизмът не разглежда статуса жена като по-нисш в сравнение със статуса на мъжа? Отговор: Това несъмнено е така и главното е, че жената всъщност е освободена от болшинството заповеди. И затова (мъжът) всеки ден произнася благословението: „Да бъдеш Ти възславен, за това, че не ме създаде жена”, а жената трябва да приеме жребия си с радост и да произнесе благословението” „Да бъдеш Ти възславен за това, че ме създаде съгласно волята Ти” (112). И затова жените въобще са освободени от изучаването на Тора и са задължени да изпълняват ограничено количество заповеди. Те са освободени от голямо количество от най-важните заповеди, макар че могат да ги изпълняват, но на основание на закона са освободени от това. И е необходимо да разберем, защо това е така. И от кой Източник произтича това? Нима от гледна точка на кабалистичната мъдрост главното поправяне не става на степента Некева (113), а не на Захар (114) и ако е така, то болшинството заповеди трябваше да бъдат възложени на жената, а не на мъжа? По скромното ми мнение това е свързано с положението на Зеир Анпин (115) и Нуква (116) на (света) Ацилут (117): защото за Некева е установено, че тя се ползва само от алтруистични съсъди и въобще е без съсъди за получаване. И Некева е практически пасивна, а Захар обратно, използва съсъдите си за получаване и той активно притегля Светлината и дарява с Нея Некева. Поради тази причина основните заповеди са дадени на мъжете и това касае, както съветите (77), защото се нуждаят от съвети, като основата на използването на съсъдите за получаване и разбира се, що се отнася до указанията (78) то причината е, че всички Светлини, съдържащите в качество на дялове (79) в заповедите се притеглят именно чрез него (118). Просто казано, причината за това се заключава в това, че Висшето Провидение е установило, жената да изпълнява много важна функция: да износва и ражда децата, да ги възпитава в Т”М. И на практика жената е стопанката на дома, пазителката на домашното огнище и тя носи отговорност за всичко, което става в къщи, и трябва да проявява необходимата мъдрост при възпитанието на децата, за да им внуши достатъчно добри навици при служенето на Б-г. И точно така тя носи отговорност за създаването на благоприятна атмосфера за мъжа си, за изучаване на Тора и съблюдаването на заповедите. Следователно задачата на жената е много важна и трудна и затова аКБ”У я е освободил от множество заповеди. Обаче от практическа гледна точка нищо не пречи на жената да постигне степен на служене на Б-г, защото тя несъмнено е длъжна да достигне сливане с Твореца точно така, както и мъжа. А ако е така, на пръв поглед, жената също може да разкрие всички духовни степени и както знаем, съществували са жени-пророчици и несъмнено те са достигнали това с помощта на велико самоочистване. Само те трябва да правят това в пределите на даденото им. Следователно и от гледна точка на служенето на Б-г, и от гледна точка на цялото творение, заключено в това, да се достигне сливане с Б-г няма нищо, което потенциално да поставя жената под мъжа. В ерата на феминизма жените, макар и външно да са като мъжете, а това е съвършено грешно желание, защото ако Тора е установила такива правила, в поведението на жената във външния свят, че жената да не е длъжна да участва в изпълнението на някаква заповед, то отговорът е ясен: Създателят на всичко, Който е създал жената, е съставил система от правила за поведение и по този начин, тя да достигне поправяне и максимална самореализация без тази заповед. Каква е причината да се води война за правото да се прави едно или друго действие, нима е нормално да се воюва срещу това, което е установено и съобщено от аКБ”У и несъмнено именно така трябва да се държи жената. Как трябва да постъпва малкото дете? Човек, които вижда, че не може да гледа истината в очите, а тя му причинява болка,дразни го и не се вижда готов за тази работа (над себе си), трябва да се прилепи до начетени хора и книги. Под книги се подразбират Светите книги, истинските книги, разкриващи същността на истината, т.е. единственото, което е важно – единението с аКБ”У. А „до начетени хора”, означава хора, вървящи по този път. Няма да намериш човек, който е освободен от това, защото всеки ден произнасяме благословението: „Да бъдеш Ти възславен Адонай Елокейну, Царю на света за това, че ми даваш всичко необходимо” (119) и ако е така, то човек също не може да бъде освободен поради някаква уважителна причина, защото аКБ”У ни дава всичко, от което се нуждаем. Всеки човек притежава качествата, над които трябва да работи. Гледаме друг човек и казваме: Добре, той притежава прекрасни качества, усърден е, мъж, който е способен да преодолява трудности – упорит човек. А аз съм низък и обзет от низки желания и очевидно хаза”л не са имали мен предвид. И по този начин той се освобождава. Обаче аКБ”У е дал на всеки човек свойствата и качествата, каквито трябва да има, над които трябва да работи и никакви уважителни причини няма да му помогнат да се освободи от това. Хората, които се намират на степените жени и деца израстват, придобиват знания и разум и могат да стигнат до „заради самата Тора”, както казват хаза”л: „От „не заради самата Тора” той ще стигне до „заради самата Тора”” (8). На човек е възложено да започне „от не заради самата Тора”, т.е. да служи на Б-г за личните си интереси, защото няма друга възможност, защото първосъздадената му и много непривлекателна природа се състои в получаване на наслада и удоволствие за собствена изгода. А после с малки крачки, в резултат на постепенната си работа над Т”М, той достига състояние „заради самата Тора”. Т.е. желае всичките му постъпки и действия да доставят удоволствие на Създателя си, а не да ги прави от себелюбие. Хаза”л са казали в (Вавилонски Талмуд), трактат Кидушин, стр. 30б: „Аз създадох злото начало и създадох за него Тора като подправка”. Първосъздадената природа на човек се нарича с името себелюбие и във всички поучения на мъдреците ни то се нарича зло начало, при това то отсича човек (от Твореца) и не му дава да се прилепи към доброто, т.е. към Света на аКБ”У и именно поради това се нарича зло начало. И благодарение на прилепването на творението към Тора, то продължава да се развива и крачи нагоре по високите стъпала на вярата, докато не се избави и от най-малките признаци на себелюбие. И всички заповеди, които може да изпълнява, го възвисяват и извършва всяко движение само с алтруистична мотивация чак до там, че дори задължителните действия да извършва изхождайки от алтруистични подбуди. Такова е обяснението на думите на хаза”л на изречението: „Заповедите не са дадени за нищо друго, освен чрез помощта им да се претопят творенията” (120), т.е. да очистят творенията от нечистотата на себелюбието. *** Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели:
|