Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари
Изтегляне 2.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Еарот веБиурим 94)
- /Продължение на текста на Баал аСулам/
- Еарот веБиурим 95
- Ще правим и чуем (5). Уточнения.
- Еарот веБиурим 96)
- Пункт. 17. Заключение. Уточнения.
- За Барайта на раби Елазар бен раби Шимон
- Взаимна отговорност. Уточнения.
Взаимната отговорност (продължение на текста на статията „Даряването на Тора“) Тъй като всички от народа на Исраел са отговорни един за друг. (Вавилонски Талмуд, трактати Санедрин, стр. 27б; Шавуот, стр. 39а.)
Ако това ти е малко, вземи и погледни в трактата Кидушин (Вавилонски талмуд), стр. 40б, начало на цитата: раби Езалар бен Шимон казал: както света съдим по болшинството (на постъпки на жителите му), така и индивидът съдим по болшинството (на постъпките му); ако е изпълнил една заповед да е щастлив, че е наклонил чашата на кантара си и на целия свят на страната на заслугите, (а ако) е извършил едно прегрешение, мъка да му е, защото е наклонил чашата на кантара - своята и на целия свят на страната на вината, както е казано: а един грешник ще погуби много добро (3). Край на цитата. И ето направиха ме (думите) на раби Елазар бен Шимон отговорен също и за целия свят, защото се оказва, че от негова гледна точка, всички синове на света са отговорни едни за друг и всеки индивид чрез постъпките си прави целия свят да заслужава поощрение или да е виновен. И това е съвършено поразително. Но съгласно обясненото по-горе, думите на хаза”л стават разбираеми и приемливи в абсолютната си простота, защото доказахме и направихме очевидно, че всяка единна частна заповед от 613-те, намиращи се в Тора, се разполага около една ос, едната заповед - „И възлюби ближния си, както самия себе си” (4) и обяснихме, че тази основополагаща заповед е невъзможно да се изпълни освен от пълноценен народ, в който всички са готови за това. И именно в това се заключава взаимната отговорност, че всички в народа на Исраел отговаряли един за друг, защото Тора не им била дадена, докато на всеки от народа на Исраел без изключение, не бил зададен въпросът, съгласен ли е да приеме върху себе си заповедта за любовта към другите така, както диктува стихът на Тора „И възлюби ближния си, както самия себе си” (4) в пълна степен (което е разяснено в пп. 2 и 3. Внимателно погледни всичко, което е написано дума по дума). Т.е. всеки от народа на Исраел бил длъжен да приеме върху себе си грижата и работата заради всеки съплеменник, за да удовлетворява всичките му нужди в не по-малка степен, отколкото грижата на човек за (удовлетворението) на собствените си нужди; защото след като всички от народа единодушно се съгласили и казали: „(Всичко, което говори Б-г) ще правим и чуваме” (5), всеки човек от народа на Исраел станал отговорен за това, в никого от съплеменниците му около него да няма никакъв недостиг, защото само тогава ставали готови за получаването на Тора, защото носейки пълна отговорност от такъв род, всеки съплеменник се избавя от грижите за собствените си нужди и може да изпълнява заповедта: „И възлюби ближния си, както самия себе си” в пълна степен и да даде всичко, което има на всеки нуждаещ се, защото вече не му е нужно да се грижи за себе си, защото знае и е уверен, че 600 000 обичащи го и верни хора, който го обкръжават са готови да се грижат за него (както е казано в п.16, погледни там внимателно). И затова те съвършено не били готови за получаването на Тора от времената на Авраам, Ицхак и Яаков, докато не излезли от Египет и не станали пълноценен самостоятелен народ, защото тогава се създала ситуация, когато всеки човек би могъл да бъде уверен, че никои от нуждите му съвършено не се нуждаят от грижи и размишления; по друг начин стояли нещата, докато били смесени с египтяните: тогава неизбежно някаква част от потребностите им била отдадена в ръцете на тези диви, изпълнени от себелюбие туземци и се оказало, че именно тази част, отдадена в ръцете на туземците, нито един исраелец съвършено не можел да бъде уверен, защото ближните му не могли да изпълняват това, от което се нуждаел, тъй като това не било в тяхна власт; а вече обяснихме, че докато човек е обременен с грижи за себе си, той съвършено не е готов дори за започне изпълнението на заповедта „И възлюби ближния си, както самия себе си” (4). И на теб ти става ясно, че работата по даряването на Тора неизбежно се наложило да бъде отложена до времето на Изхода от Египет и придобиването на самостоятелност от народа, т.е. докато удовлетворението на всичките им потребности да е дело на ръцете им, без да зависят от другите, защото тогава биха станали готови за приемането на взаимната отговорност, за която вече говорехме и тогава им била дадена Тора и затова се оказало, че и след получаването на Тора, ако неголямо количество от хората на Исраел изменят (на Тора) и се върнат към нечистотата на себелюбие, без да се съобразяват с другите, тогава частта от нуждите, възложена на тези немного, ще обременява всеки исраелтянин с грижа за себе си, защото тези немного ще бъдат съвършено лишени от състраданията към него, правейки очевидно невъзможността за изпълнението на заповедта за любовта към другите за целия Исраел, както се обясни по-горе; и по този начин, отхвърлилите от себе си ярема на Тора принуждават съблюдаващите я да останат в смрадта на себелюбието, защото (привържениците на Тора) не могат да се занимават (с изпълнението) на заповедта „И възлюби ближния си, както самия себе си” (4) и да се усъвършенства в любовта към другите без помощта им, както вече казахме. Еарот веБиурим 94) Заповедта „И възлюби ближния си, както самия себе си” (4) може да се изпълнява в рамките на здраво общество, когато всеки е готов да служи на другия, изхождайки от стремежа да придобие любов към другите и от разбирането на това, което е оптимално за народа на Исраел и за целия свят. Всеки мобилизира себе си и уменията си за служба на обществото без да получава за това възнаграждение и тогава хората от нищо не се нуждаят. Въпрос: нима това, че (заповедта) „И възлюби ближния си, както самия себе си” (4) се изпълнява по най-добър начин, само когато е гарантирано удовлетворение на минималните потребности на човек, не ни говори, че това става в рамките на себелюбието? Защото в края на краищата е ясно, че на първо над човек властват минималните му потребности и чак след като удовлетворението им е гарантирано, той ще е готов да работи заради другите?! Можем да отговорим така: 1) Нашият рав говори тук в най-общи черти за това, как да се създаде здраво общество, съответстващо на волята на Б-г, защото такова общество е свободно от различните видове грижи, които са в отделния човек, безпокоящ се за преживяването си. И той не привежда подробности за мотивацията в Името на Небесата и други. Но в следващите статии той подчертава, че цялата тази работа трябва да се изпълнява, бъдейки мотивиран не само от желанието за създаване на здраво общество, а с желание да се изпълнява волята на Б-г и да се прилепи към Него, защото нищо освен изпълнението на тази задача не е способно да укрепи положението ни. 2) Също трябва да отговорим, че удовлетворението на минималните потребности не става в рамките на себелюбието, защото за получаването на необходимото не осъждат и не хвалят. Но само ако говорим за действително необходимото. И не следва да се забравя, че това е обществото излязло от Египет, т.е. общо казано се е отказало от себелюбието и следователно това е общество от праведни хора, заинтересовани да вървят по пътя (на реализация на принципа) „И възлюби ближния си, както самия себе си” (4) и как може още да се мисли за нуждите на другите. Ясно е, че различните хора имат различни разбирания за необходимото и обществото трябва да знае това и да е готово към това. И трябва да се знае, че в нашето положение е необходимо да се придвижваме в посока обединение на общината, даряване и саможертва заради другите постепенно. Защото желанието да получи веднага не му дава да стане алтруист, а това е война, водена вътре в човек и той постепенно може да отвоюва в душата си територия за доброто и алтруизма. И видимо същото постепенно придвижване става и на нивото на обществото като цяло. /Продължение на текста на Баал аСулам/ Сега виждаш, че всички, които принадлежат към народа на Исраел, са отговорни един за друг, независимо (дали ще разглеждаме този принцип) от позитивна или негативна страна: (разглеждането) от позитивната страна означава, че ако (хората) съблюдават (принципа) на взаимната отговорност до такава степен, че всеки се грижи за удовлетворението на всички нужди на ближните си, то благодарение на това, те ще си създадат възможност да съблюдават Тора и заповедите в пълен обем, т.е. доставяйки с това радост на Твореца си (както е казано в п. 13). Еарот веБиурим 95) Защото, когато човек придобие най-голямото алтруистично желание, аКБ”У се радва на това, че децата Му вървят по коловоза Му. Ще правим и чуем (5). Уточнения. „Чуем” (5) означава разбиране. Както казва Гмара, „чух това” означава „разбрах това” (6). Разяснение: разбирам и получавам разбиране за нещо. Следователно „чуем” указва за постигането на полезността на обекта. Хората от народа на Исраел казали: готови сме да приемем служба, основана на принципа „И възлюби ближния си, както самия себе си” (4) независимо от това, че тялото се съпротивлява, рисува ни това в черна светлина и не виждаме от това изгода, но сме готови да пристъпим към това служене. Гмара казва: Дошъл философ при един от Амораим и му казал: Бяхте безразсъдни и останахте безразсъдни. Безразсъден народ (7). Същността на безразсъдството в материалния свят се състои в това, че човек не мисли, а първо прави и после мисли. И именно те казали: „Ще правим и чуем” (5) – т.е. в началото човек изпълнява работата, а после мисли. аКБ”У иска от нас да се заемем с тази работа и ние сме съгласни. Вярваме, че несъмнено след извършването на действието ще стане ясно, че то е донесло голяма полза. Мидрашът разказва, че когато хората от народа на Исраел казали: „Ще правим и чуем” (5), зазвучал гласът Б-жи и казал: „Кой е разкрил на децата Ми тази тайна, която използват (само) ангелите-служители?”. Защото в Тиилим е написано (103, 20): „Благославяйте Б-г, Негови ангели здрави със сила, изпълняващи словото му, за да чуят глас словата Му” (8). „Ангели здрави със сила”, защото изпълняват словото Му, а после чуват. Т.е в началото действат, а после чуват. И е необходимо да се ориентираме, в какво тук е същността и в какво е тайната. Основната идея е проста и се заключава в това, че хората от народа на Исраел казали: готови сме да действаме, първоначално давайки принципно съгласие, макар че Той още не ни е казал, какво да правим. Т.е. съгласни сме докато не са ни съобщили подробностите. Съществува удовлетворително обяснение и то е следното: Б-г казал, какъв род работа се изисква от народа на Исраел, тъй като казал: „И ще Ми бъдете царство на свещеници” (9), при което самите те няма да имат дял и наследство, а функцията им ще бъде да служат на другите. И за това те казали: „Ще правим и чуем” (5). Веднага ще правим, а после аКБ”У ще ни покаже, каква е изгодата от това. Тъй като Баал аСулам е казал, че навсякъде където е написано „действие” се има предвид действие без разумна обосновка, а да се изхожда от вярата и унищожението на собственото аз. И в това се състои тайната от която се ползвали ангелите-служители. Написано е: „Човек и животно пазиш ти Б-же”10). Нима може да има такова нещо, че аКБ”У да не пази животното? Нима цар Давид е говорил за това, че Б-г пази животното? Но хаза”л са казали: „Става въпрос за синовете на Адам, които са надарени с мъдрост, а се държат скромно подобно на животно” (11). Моят рав, да бъде благословена паметта за праведника (12), обясняваше, че думите „Ще правим и чуем” (5) говорят не за глупаците, а за разумните, мислещи хора, умеещите да анализират, хората надарени с мъдрост, а държащи се скромно, подобно на животно (11), които унищожават разума си пред лицето на волята на Б-г. Макар, че са достатъчно разумни и всичко разбират, въпреки това унищожават своето аз пред волята на Б-г. Както и всички хора, такъв човек е преди всичко човек, т.е. дават му се велики желания, прекрасно разбиране на това, което става с него или с големите трудности, свързани с въпросите за Б-г и Машиаха Му, но най-трудното за него е унищожението на собственото аз пред Твореца. И това състояние на унищожението на собственото аз се нарича „животно”, защото то се държи, сякаш в него няма собствен егоизъм и сякаш няма разум. *** Хората от народа на Исраел не можели да получат Тора, докато се намирали в Египет, защото удовлетворението на част от потребностите им била в ръцете на египтяните. И затова те още не били достатъчно свободни за практическата реализация на любовта към другите, защото всеки човек трябвало сам да се грижи именно за тази част от потребностите си, удовлетворението на която била в ръцете на египтяните. След получаването на Тора, ако отделни хора от народа на Исраел въстанат и се занимават с удовлетворяване на себелюбието си, те ще развалят всички и положението ще стане такова, каквото е било, когото удовлетворението на потребностите се намирало в ръцете на египтяните. Защото обществото е единно цяло и всичките му части са свързани една с друга, то ако не се доставят някакви алтруистични действия, които някои части от обществото са длъжни да извършват за другите, то и другите би трябвало в същата степен да се грижат за себе си и няма да са способни да извършват действия от любов към другите. Следователно всеки човек без изключение е важен за единното цяло. Извършилият едно прегрешение (13) – т.е. тръгнал в направление на себелюбието, в този случай той укрепва себелюбието в цялата община. Следователно тук той в осезаема форма обяснява, защо всички хора от народа на Исраел са отговорни един за друг (1). *** /Продължение на текста на Баал аСулам/ А (разглеждането) от негативна гледна точка означава, че ако част от народа не желае да съблюдава принципа на взаимната отговорност, а потъне в себелюбие, то тези хора ще са причината и цялата останала част от народа да потъне в нечистота и низост, без никаква възможност да се измъкне оттам, както вече обяснихме. Еарот веБиурим 96) Във връзка с всичко това трябва да отбележим, че външните обстоятелства за общината на Исраел произтичат от това, което е в сърцето на отделния човек. Защото взаимната отговорност, присъща на народа на Исраел е взаимната връзка на всеки с другия, това е нещото, което се явява причина за реализация на различните сценарии в развитието на общината на Исраел. Затова ако човек вижда, че сред народа на Исраел себелюбието укрепва позициите си, то е длъжен да вини за това себе си, защото е приложил към това ръката си. И ако хас веШалом се случат нещастия в средата на народа на Исраел, то трябва да вини себе си, защото тези нещастия се случват поради това, че не ходи по коловозите на Б-г. И човек не може да вини никой друг, тъй като той е дошъл в света, за да поправи себе си, а не другите и затова е длъжен да търси изискваното за това поправяне вътре в себе си. И не бива да търси решение извън себе си, защото решенията несъмнено са в ръцете на отделния човек, ако не се поправи. И видимо това съвършено изключва подхода на различни хора, които след като стане някакво нещастие, да ни избави от тях Милосърдния Г-спод, с вид на познавачи твърдят, че причината за нещастията е една или друга група хора или едно или друго събитие, вместо да насочи сметката за неприятностите към самия себе си. Въобще говорейки, душата на човек идва в този Свят с определена цел, за да се облече в тяло и да достигне поправянето си. И затова човек, общо казано е длъжен ден и нощ да се занимава само с това, което му дава възможност да приеме ярема на Небесното Царство. И поправянето на самия човек, несъмнено отразява поправянето на целия свят. И човек трябва да се занимава с другите само в такава степен, в която тези занятия съответстват на Б-жията воля и в каквато това може да се докаже без никакво съмнение, изхождайки от това, че самият обкръжаващ свят го подбутва към това пряко волята му. А да порицава другите, човек има право само тогава, когато достигне съвършенство в любовта към другите. И още повече, човек не може да порицава другите, защото трябва да е зает с работа над себе си и благодарение на това, т.е. работата над себе си, всичко (наоколо) ще изглежда добре. А всичко лошо е свързано с пороците му. Обаче човек може да се занимава с поправянето на другите, ако другите идват при него с проблемите си и молят съвет и помощ – тогава, тъй като той е длъжен да им помогне, той ги наставлява по истинския път. Пункт. 17. Заключение. Уточнения. Защо е нужна взаимната отговорност? Гмара, трактат Санедрин гласи: „Всички в народа на Исраел са отговорни едни за друг” (1). Баал аСулам, да бъде благословена паметта за праведника, задава въпроса: на пръв поглед, от гледна точна на здравия човешки смисъл, взаимната отговорност е съвършено неоправдана, защото е възможно някой да сгреши или да извърши престъпление и да разгневи Създателя си, а аз въобще не го познавам и нямам никакво отношение към него, нима при тези обстоятелства аКБ”У ще ме накаже?! Нима в Тора не е написано: „Да не бъдат предадени на смърт бащите заради децата си, а човек за греха си да бъде предаден на смърт” (2)? Как аКБ”У ще ни направи отговорни за греховете на другите, как можем да разберем това от гледна точка на здравия смисъл? За Барайта на раби Елазар бен раби Шимон Простото тълкувание се състои в това, че съществуват нещо като теглилки, измерващи постъпките на целия свят, така и постъпките на отделния човек. И светът е съден по болшинството: ако са повече прегрешенията, то съдът отсъжда за зло, хас веШалом, а ако са повече заповедите, то съдът отсъжда към добро. Същото става с индивида: „Ако човек изпълни една заповед е щастлив, че е наклонил чашата на кантара - своята и на целия свят към страната на заслугите” (3) и т.н. Но всъщност няма такива теглилки, а човек трябва да си представя всеки миг, че личният му и външният свят се намират в това положение, че теглилките и чашите му ще се напълват от предстоящите му постъпки, речи или помисли. Ако извършва алтруистични постъпки, укрепва духа на алтруизма в света, а в противен случай той укрепва духа на получаването в света. И тук няма какво да се измерва. В „Предисловие към учение за десетте Сиферот” той, на пръв поглед, обяснява наклона на чашата за теглене към страната на заслугите по друг начин (14), защото там темата е вярата в Провидението на Б-г, да бъде Той възславен, Който е добър и Творящ добро (15) и (човек) е длъжен да наклони към страната на заслугите чашата за теглене на Б-жественото Провидение, както по отношение на личния си свят, така и по отношение на целия свят, защото каквото и да се прави е за добро и на всичко, което се прави е присъщо съвършенство. Как това, което се разглежда там е свързано с това, което се разглежда тук, а тук наклоняването на чашата на теглилката към страната на заслугите зависи от любовта към другите? На това трябва да отговорим, че и едното и другото говорят за едно и също, защото любовта към другите е възможна само в случая, че човек вижда Твореца, който се е облякъл в другите и е Добър и Творящ добро. Заповедта „И възлюби…” (4) е изпълнима само в средата на пълноценен народ. Вече доказахме, че единици не могат да изпълняват заповедта „И възлюби ближния си” (4), а това може да се направи само от пълноценен народ, когато целият народ е съгласен да приеме условието „Един за всички” – тогава всяка частност зависи от ближните. Защото при нас един е отговорен за другия. Ако е така, то предизвиква съмнение това, че раби Елазар е казал това за целия свят. Но мъдрецът (който е казал, че всички от народа на Исраел са отговорни един за друг (1)) говори за началото на процеса на Избавлението, характеризиращ се с взаимна отговорност само в средата на народа на Исраел, докато раби Елазар говори за цялото човечество, когато всички ще зависят от всички, което се явява края на процеса на Избавлението. Молитвата за много хора Във връзка с понятието „взаимна отговорност” считам, че е нужно да упомена, че равът ми, да е благословена паметта за Светия праведник (12), е писал в статията си от 5746г. (16) по повод това, че „молитвата за много хора не остава без отговор”, т.е. когато човек се моли, следва да се моли не само за себе си, но и за много други хора и за това казват, че „молитвата за много хора не остава без отговор”. Ако човек се моли за себе си, то няма сигурност, че ще получи отговор, но ако се моли за цялата община, то такава молитва не остава без отговор. 1) И ако човек тръгне по пътя на вярата,приемането на Небесното Царство и по коловоза на отдаването, то ще стигне до сливане с Б-г. И в степента, в която разбира, че това за него е задължително, трябва да се моли за цялата община, за да разберат хората от общината, че и служенето, и вярата, и алтруистичните действия за тях са задължителни неща. Следователно той трябва да се безпокои за цялата община на Исраел. 2) Той трябва да се моли аКБ”У да даде и на другите стремеж и сили да се занимават с това, защото сам човек няма никаква възможност да стигне до успех в това (занимание). Иначе стои работата, ако живее в общество, за което главното ще бъде приемането на ярема на Небесното Царство и любовта към другите и за което, това ще стане обществена норма; тогава това ще стане и негов стремеж и леко ще отдава. Следователно второто важно обстоятелство е това, че успехът на цялата община ще стане причина и за личния му успех. 3) Освен това, трябва да се моли за другите, за да приемат и те ярема на Небесното Царство, защото иначе целта на Творението няма да бъде достигната успешно. Следователно третото важно обстоятелство е грижата му за това, целта на Творението, която е поставил Б-г, да бъде Той възславен, а именно „да облагодетелства създанията Си”, да бъде достигната на практика, а това е възможно при условие, че хората от цялата община на Исраел придобият поправяне. Взаимна отговорност. Уточнения. Когато всички членове на общината работят от алтруистични подбуди, това се получава. Ако един от тях се окаже несъстоятелен поради себелюбието си, то несъстоятелността му в съответна степен разрушава функционирането на цялата община. По какъв начин човек прави добро на целия свят? Защо ако наклонява чашата на кантара на страната на заслугите си, също наклонява и чашата на кантара на целия свят към страната на заслугите? Отговор: Ако човек върви по коловоза на алтруизма, той добавя слой в структурата на взаимната отговорност и сътрудничество като цяло. Но ако върви по коловоза на себелюбието, то неговият слой не достига в структурата на единното цяло и от цялото се отнема дела му. И тук трябва да различаваме резултатите от работата в материалния свят и в душата. Резултатите от работата на душата се явява духът, телепатически проникващ към хората по целия свят. Защото ако човек прилага усилия по коловозите на алтруизма, то телепатично укрепва алтруистичното желание в хората по цял свят, а ако върви по коловозите на желанието за получаване, то оказва обратно въздействие. Баал аСулам пита по повод формулировката: „Както света съдим по болшинството (на постъпките на жителите) му, така и индивидът е съден по болшинството (на постъпките му)” (13): 1) Кой притегля това през цялото време? 2) Ако извърши една заповед, то вече е завършил цялата работа, какво тогава му остава да прави? Отговори. 1) Всичко това не се притегля на някакви теглилки, а протича и се различава и в съзнанието на човек, и в съзнанието на целия свят и се претегля там. Ако човек прилага усилия, за да извършва алтруистични постъпки, то алтруизмът се отпечатва в съзнанието му и склонява целият човек към алтруизма; а ако човек продължава да удовлетворява желанието си за получаване, то именно това се отпечатва в съзнанието му, а също и се впива в човек като цяло. Съществува също и обществено съзнание на човечеството, телепатично усещащо, какво прониква в човек и по такъв начин той храни целия свят. И всичко това се притегля в общественото съзнание. 2) Адморът, да бъде благословена паметта за Светия праведник (17), казваше, че по волята на Небесата системата е устроена така, че душата винаги остава в състояние, когато човек балансира между доброто и злото и той винаги балансира между (правилния и неправилен) избор. Защото дори да е наклонил чашата на кантара на страната на заслугите, то се укрепва злото, което противостои на доброто към страната, на която той я е наклонил и то (злото) се намира на степента „А Аз ожесточих сърцето на фараона и сърцето на поданиците му” и пред очите на човек отново се разразява нова война. А ако е наклонил чашата на теглилката към страната на вината, то има закон: Ако е извършил прегрешение и го е повторил, то става за него подобно на разрешеното (18) и вече не усеща в него целия вкус, и следователно то не оказва толкова силно въздействие, и предвид това по силите на доброто начало е да му противостои. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели:
|