Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари
/Продължение на текста на аБаал Сулам/
Изтегляне 2.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Еарот веБиурим 97)
- /Продължение на текста на аБаал Сулам/ 19)
- Еарот веБиурим 98) Те притежавали способност да постигнат и намерят всички пътища на Б-г на нивото на духовността на Тора.
- /Продължение на текста на аБаал Сулам/
- Еарот веБиурим 100) Телесна чистота/40/
- 101) Или телесната чистота/40/, или висотата на душите на светите ни Праотци, в огромна степен сформирали синовете си и синовете на синовете си
- По необходимост.
- Еарот веБиурим 104 )
- Уточнения към п. 19 Като
- /Продължение на текста на аБаал Сулам/ 20)
- Еарот веБиурим 105)
- Еарот веБиурим 106)
- Уточнение към п. 20 Разбираемо е
- Завършването
- Когато човек
- Продължение на текст на Баал Сулам 21)
- Еарот веБиурим 107) Чашата на заслугите, заключена във високо ниво на разбиране на природата на любовта към другите
- Уточнения към п. 21 Светът
/Продължение на текста на аБаал Сулам/ 18) И затова един от мъдреците от времето на Мишна й илюстрирал взаимната отговорност с притчата, в която двама плували с лодка и единият започнал да пробива дупка в лодката под себе си, спътникът му казал: „Защо пробиваш?“ И /първият/ му казал: „Какво ти влиза в работата, нима не /виждаш/, че под себе си дупча, а не под теб“ и /вторият/ му казал: „Безумецо! Нали с лодката и двамата ще загинем“, край на цитата (Вайкра Раба, ч. 4, /п. 6/). Т.е. когато говорят, че свалящите от себе си ярема /на Тора/ потъват в дълбочината на себелюбието, /което означава/, че с делата си те създават желязна бариера, която възпрепятства привържениците на Тора, дори да започнат да съблюдават Тора и заповедите като подготовка, т.е. в степента, в която предписва стихът „И възлюби ближния си, както самия себе си“ /4/, което е стълба, водеща до сливане с Него, да бъде Той възславен, както е упоменато по-горе и колко са правилни думите на притчата: /вторият/ му казал: „Безумецо! Нали с лодката и двамата ще загинем“. Еарот веБиурим 97) Следователно успехът на такава община, построена на алтруистична основа, зависи от всеки без изключение. И ако един член на общината започне да работи със себелюбие, то в такава степен той вече не работи за благото на ближните и в такава степен той им пречи да действат от алтруистични подбуди, защото им се налага да се грижат за собствените си нужди, т.е. в мярката, с която той ги възпрепятства, заставяйки се да се грижат за нуждите си. По този начин, хората действащи само от егоистичните си подбуди, освен всичко друго причиняват и зло на другите. Когато всички работят от алтруистични подбуди, общата сграда пребивава в цялост и е съхранена, но ако един човек потъне в дълбочината на себелюбието, той в тази степен ще се включи в разрушаването на общата сграда, защото на останалите ще им се наложи да работят заради получаването, а не от алтруистични подбуди. А на практика, за да развалиш другите няма необходимост от това, обществото да е достигнало подобно идеално състояние. Но във всяка общества, ако един от членовете му се занимава с удовлетворението на себелюбието си, то тъй като той изпраща по целия свят сигнал за себелюбието си, то в такава степен той укрепва себелюбието в цялото общество и следователно вреди не само на себе си, а и на другите. И тази концепция разбива цялата основа на западната култура. И това произтича, защото, както учи западната култура, сам със себе си човек може да прави всичко, което поиска при условие, че с действията си той въобще не безпокои другите и не им нанася вреда. И затова човек сам със себе си може да се занимава с най-отвратителните неща в света при условие, че не носи вреда на другите. Йудаизмът твърди точно обратното, че работата не е съвсем така, защото всички в народа на Исраел са отговорни един за друг/1/ и когато човек действа заради удовлетворение на въжделенията си, без да нанася ущърб на другите, той всъщност вреди на другите повече, защото изпраща на света сигнал за себелюбието си и по този начин въвежда увреждане във света като цяло. А съгласно вътрешната част на Тора нещата стоят още по-сериозно, защото човек дори не е нужно да се занимава с неща, характеризирани като отвратителни, а ако той седи и закусва и при това яде обикновена храна, но всичко това изцяло е мотивирано от себелюбието му, то излиза, че по този начин той наклонява чашата на везната на целия свят към страната на вината/13/. Следователно съгласно Тора не съществува това, което в западната култура се определя като „свобода на личността“, защото Творецът не предоставя свобода на личността, а „всичките ти действия се записват в книгата“/23/ и оказват действие на върху теб самия и върху цялото общество и в бъдеще за всичко това ще ти се наложи да отговаряш. /Продължение на текста на аБаал Сулам/ 19) А раби Елазар бен раби Шимон бар Йохай, /в трактовката си/ за взаимната отговорност отива още по-далеч и му е недостатъчно, всички от народа на Исраел, да са отговорни един за друг/1/, но в числото на отговарящите един за друг той включва хората от целия свят/13/. Но несъмнено всички признават, че в началото е напълно достатъчно един народ, който съблюдава Тора, т.е. само за да започне поправянето на света, тъй като не могат изведнъж всички народи на света да започнат /поправянето/, в съответствие с изречението на хазал, че аКБ“У предлагал Тора на всички народи и те не пожелали да я приемат/24/, т.е. са потънали в нечистотата на себелюбието над собствения си нос: едни в разврат, други в грабежи и убийства и т.н., до такава степен, че в онези дни дори е било невъзможно да се помисли за разговор с тях на темата: дали ще се съгласят, да се откажат от себелюбието. И затова аКБ“У не намерил нито един народ, който е готов да приеме Тора, освен потомците на Авраам, Ицхак и Яаков, върху които благотворно повлияли заслугите на Праотците, както са казвали хазал: Праотците съблюдавали цялата Тора още преди тя да е била дадена, т.е. благодарение на висотата на душите си, те притежавали способност да постигнат и намерят всички пътища на Б-г на нивото на духовността на Тора, произтичащи от сливането с Него, да бъде Той възславен, без предварителното възхождане по стълбата на практическите предписания, заключени в Тора, които те са нямали съвършено възможността да изпълняват (съгласно казаното по-горе в п. 16). Еарот веБиурим 98) Те притежавали способност да постигнат и намерят всички пътища на Б-г на нивото на духовността на Тора. Духовност означава алтруистично желание, както е писал рабейну/34/ Баал Сулам във Въведение в мъдростта на Кабала (п. 11). 99) Следователно независимо, че обкръжението на Праотците не е представлявало по себе си пълноценен народ, извършващ алтруистични постъпки, благодарение на което се създават идеални външни условия за това, всеки жертвайки себе си, да действа, стремейки се да удовлетворява нуждите на другите, въпреки това, благодарение на чистотата на душите си, те придобивали желание да доставят удоволствие на Б-г и по този начин се удостоили да се слеят с Него. /Продължение на текста на аБаал Сулам/ Тъй като е несъмнено, че или телесната чистота/40/, или висотата на душите на светите ни Праотци, в огромна степен сформирали синовете си и синовете на синовете си, за които става въпрос и тази чистота се съхранила в тях до това същото поколение, в което всеки от народа до един приел върху себе си това високо служене и всички до един заявили с пълен глас: „/Всичко, което каза Б-г/ ще направим и чуем“/5/. Еарот веБиурим 100) Телесна чистота/40/ - тъй като отишли праотците ни в Египет, където били поробени с тежка работа с глина и тухли /и това способствало за очистването им/. 101) Или телесната чистота/40/, или висотата на душите на светите ни Праотци, в огромна степен сформирали синовете си и синовете на синовете си. Следователно в потомците им, т.е. в народа на Исраел има две преимущества пред народите на света: 1) страданията по време на робството в Египет. 2) Висотата на душите на праотците, защото тази височина генетически от техните души преминала в душите на потомците им и по този начин потомците придобили готовност да приемат принципите на Тора. Необходимо е да се добави – това е присъщо на всеки човек поотделно. Защото във всеки човек има народите по света, т.е. желанието за влизане в забранена полова връзка, получаване на пари, придобиване на почести и т.н. и в него има и точка на народа на Исраел, генетически произтичаща от праотците ни. И ето, ако народите на света властват над човек, той не е способен да приеме Тора и не е заинтересован от нея абсолютно и съвършено. По-точно, съгласно Мидраша, аКБ“У се обърнал към всички народи и те не пожелали да я приемат/24/, така и отделният човек не е способен и не желае да приема Тора на Б-г. Той е способен да изучава Тора само като премъдрост и като концепция, но на практика никак не е свързан с Тора на Б-г, представляващата по себе си Тора – любов към другите, защото не иска да я приеме. И само когато човек обърне внимание на това, че всъщност не е заинтересован от Тора абсолютно и съвършено и започне да излива душата си в молитва за тази точка /народа на Исраел/, тогава аКБ“У може благодарение на Светлината, заключена в Тора/25/, тя да свети малко по малко и постепенно светенето присъщо в човек в точката на Народа на Исраел и тогава постепенно придобива способност да започне да слуша за изпълнението на Б-жествената Тора. Тъй като без това той няма никакво отношение към Б-жествената Тора. 102) Ще направим и чуем/5/. Понятието „ще направим“ означава, че човек е готов да пристъпи към служене по принципа „И възлюби ближния си, както самия себе си“/4/ без предварителни условия, основавайки се на вярата в Б-г и във величието на ближните си. А „ще чуем“ означава разбиране без всякакви условия, че цялото това служене има ценността си, когато присъства само вярата в това, че ако приемем върху себе си нелекото служене, проявяващо се, както между човек и ближния му, така и между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят, тогава накрая ще разберем ценността на това служене. /Продължение на текста на аБаал Сулам/ И затова поради необходимост сме били направени народ, избран от всички народи. Еарот веБиурим 103) По необходимост. Защото всички други народи по света не желаят Тора абсолютно и съвършено. /Продължение на текста на аБаал Сулам/ Оказва се, че само върху синовете на исраелския народ е било възложено задължението за взаимната отговорност и въобще не върху народите на света, защото те не са били /способни/ към такова партньорство и това е просто, защото такава е реалността – но как е възможно раби Елазар да има по този повод друго мнение? Еарот веБиурим 104) Искам да отбележа, че раби Елазар, несъмнено, приема за истина това, че на първата степен само народът на Исраел трябва да изпълни тази забележителна работа, основана на любовта към другите. А той възлага взаимната отговорност и на целия свят, защото говори за втората степен. *** Уточнения към п. 19 Като начало е достатъчно един народ да изпълнява Тора и заповедите по надлежния начин. Всички останали народи по света били потънали в паяжината на материализма и себелюбието дотолкова, че било невъзможно да се говори, те да приемат Тора. Душите на праотците били толкова високи и чисти и затова те са могли да придобият сливане с Б-г, т.е. качествата им били идентични с Неговите качества, намирайки се на степента „Както Той е Милосърден, така и ти бъди милосърден“/26/. И всичко това е било още тогава, когато на практика още не е било възможно великото служене според принципа „И възлюби ближния си, както самия себе си“/4/, защото били малобройни, както той ни обясни сам в предишната статия/27/. Хората от народа на Исраел са най-добре подготвени за приемането на принципите на Тора, отколкото народите по света, защото те придобили тази готовност, благодарение на висотата на душите на Праотците, а също и защото народът на Исраел страдал повече от всички народи, както с душата си, така и с тялото си от враждебното отношение към него от народите по света и затова те се очистили и се научили да разбират, че за преживяването на народа, за предпочитане е общината да бъде организирана в съответствие с принципа „И възлюби ближния си, както самия себе си“/4/. Наследственост. Подобно на това, както съществува наследственост в материалния свят, когато материалните качества се предават от бащите към децата, така и духовните качества, готовността на душата, се предала от праотците към децата независимо от това, че в по-голяма или по-малка степен праотците са достигнали сливане с Б-г. Следователно може да се каже, че аКБ“У избрал народа на Исраел по необходимост, защото в никой друг народ душите на хората не били готови с труд да противостоят на себелюбивата човешка природа. Само хората от народа на Исраел били способни и по силите им било да приемат това служене и затова /мъдреците/ казали: „Всички в народа на Исраел са отговорни един за друг“/1/, тъй като само техните души били готови. Но раби Елазар бен Шимон говори за отговорността на човек към цялото човечество. Защо? *** /Продължение на текста на аБаал Сулам/ 20) Въпреки това, пълното поправяне на света ще настъпи по времето на приобщаването на всеки човек в света към тайнството на служенето Му, да бъде Той възславен, както е казано: И ще стане Б-г Цар над цялата земя, в този ден Б-г ще е един и Името му ще е едно/28/ и в този откъс в Танаха е написано точно така: „в този ден“ - не по-рано, а ето и още няколко стиха: /Няма да правят зло и няма да се погубват на цялата Ми Света планина/, защото пълна ще бъде земята с познание за Б-г, /както морето е покрито с вода//29/; /И ще бъде в края на дните: ще се утвърди планината на дома Б-жи като връх над /всички/ планини е ще се възвиси над всички хълмове/ и ще се устремят към нея всички народи/30/. Обаче функцията на народа на Исраел по отношение на целия свят е подобна на функцията на светите ни Праотци по отношение на народа на Исраел, т.е. подобно на това, както заслугите на Праотците ни са повлияли на нас, за да се развиваме и очистваме, докато не станем достойни за получаването на Тора, защото ако не са били Праотците ни, съблюдаващи цялата Тора докато не е била дадена, то е разбираемо, че въобще не бихме били достойни за похвала в сравнение с останалите народи (за това е казано по-горе в п. 19), точно така е възложено на хората от народа на Исраел чрез заниманията с Тора и заповедите заради самата Тора, да подготвят самите себе си и синовете на целия свят, за да достигнат ниво на развитие, достатъчно за поемане върху себе си на това високо служене – любовта към другия, която е стълба към крайната цел на творението, т.е. към сливане с Него, да бъде Той възславен, както вече се обясни. Еарот веБиурим 105) Ако не са били Праотците ни, съблюдаващи цялата Тора докато не е била дадена, то е разбираемо, че въобще не бихме били достойни за похвала в сравнение с останалите народи. Следователно в аКБ“У, няма никакви сантименти по отношение на народа на Исраел, а аКБ“У търси в света качества идентични на Неговите качества и тъй като Той е Милостив и Милосърден, Той търси тези качества в творението. И тъй като тези качества се развили в народа на Исраел, поради двете назовани по-горе причини: благодарение на висотата на душите на Праотците ни, по генетичен път предали се на потомството и поради причината на страданията в египетското робство, т.е. в робството под властта на себелюбието – предвид тези две важни обстоятелства народът на Исраел се приближил към аКБ“У. И всичко това трябва да се изучи и на нивото на отделния човек, т.е. докато народите на света властват над човек, в човек не може да пребивава Шхина/31/, т.е. не може да има връзка между човек и Б-жествеността и само според мярката на придвижването на човек в направление на придобиване на любов към другите се създава връзка на Твореца с него. И макар, че съществува явлението, за което говорят:“Аз съм Б-г, Живеещ с тях, сред нечистотата им“/32/, но такава Шхина пребивава в човек, който е потенциално способен да достигне любов към другите, защото в този случай аКБ“У му дава да познае, че себелюбието е нечистота и по този начин Той постепенно придвижва /човек/ в направление на придобиване на любов към другите. /Продължение на текста на аБаал Сулам/ /Това става/ така: всяка без изключение заповед, която всеки човек от народа на Исраел изпълнява, за да достави удоволствие на Създателя си, а не заради някакво възнаграждение и не по силата на себелюбието, води до някакво придвижване в развитието на всички синове по света. Защото нищо не става веднага, а само в резултат на постепенното развитие, малко по малко, докато /ефектът/ не бъде достатъчно голям, за да се сдобият с такова предвижване всички синове по света, при което те биха се очистили в желаната мярка. И в изразите на хазал, това се нарича да се наклони чашата на везната към страната на заслугите/13/. А именно, достигането на точната мярка на желаното очистване те сравнили с това, както при човек се претегля нещо на везни и склоняването на чашата на везната завършва процеса на достигането на желаната тежест. Еарот веБиурим 106) Същото касае и отделния човек: 1) отначало той трябва да разбере и усети, че народите по света, намиращи се в него, се отнасят към нечистотата. 2) Той трябва да изпълни /написаното в Тора/: „Ето народът отделно ще живее и сред народите няма да се брои“/33/, т.е. постепенно той трябва да започне да си установява законите на народа на Исраел, преставайки да взима под внимание законите на другите народи. 3) Според степента на предвижването в развитието на любовта към другите, той изпраща сигнал за любов към другите и към вътрешния си свят, и към външния свят и по този начин, както народите на света, намиращи се в него, така и тези, които се намират отвън, продължават процеса на поправяне. И няма никакво съмнение, че отначало тези промени трябва да станат вътре в човек. И според степента, като стават все повече такива хора, ще се строи и новото исраелско общество, което може да бъде Светлина за другите народи. *** Уточнение към п. 20 Разбираемо е, че ако удовлетворението на потребности на човек зависи от другите хора, потънали в паяжината на себелюбието, то той съвършено не може да развива в себе си любовта към другите, защото удовлетворението на минималните му потребности не е гарантирано, затова е необходимо, с развитието на любовта към другите да се занимава целият народ на Исраел – същото е вярно и за отношението между народите. Завършването на поправянето ще настъпи само, след като всички жители на света опознаят същността на служенето на Него, да бъде Той възславен. Точно, както заслугите на Праотците ни се предават на нас и нашите заслуги се предават на целия свят. Когато човек развива в себе си любов към другите, той въздейства не само на себе си, но и на другите. Всеки човек, поправяйки се сам, въздейства и на всичко, което го окръжава. Рав Кук, зацал, има следното изказване: Истинските праведници не се жалват от греховността, а преумножават праведността. А има хора, които само мислят как да навредят на другите и по този начин преумножават греховността в света, а ако те преумножат собствената си праведност, то по този начин те ще подобрят състоянието на праведността в света. Истинските мъдреци не се оплакват от глупостта, а преумножават мъдростта. Идеята е в това, че човек не трябва да се занимава с търсене на отрицателните качества в другите, а да преумножава положителните си качества и по този начин да внася дял в подобряването на състоянието на нещата сред народа на Исраел и за цялото човечество. Рабейну/34/ Баал Сулам сравнява това с везната, на която добавят всеки път някакво количество сусам, което е с много малко тегло, но постепенно се натрупва маса, накланяща чашата на везната. Както наклоняването на чашата на везната на самия човек към страната на заслугите и собственото му поправяне, води до поправяне на народа на Исраел, така и народът на Исраел ще стане основен фактор, подготвящ поправянето на цялото човечество. Когато народът на Исраел се повдигне по стълбата на любовта към другите, тогава това ще се предаде на целия свят. *** Продължение на текст на Баал Сулам 21) И ето такъв е /смисълът/ на думите на раби Елазар бен раби Шимон, когато казва, че светът се съди по мнозинството/13/ и т.н.: ролята замислена за исраелския народ е да подготви света за окончателното очистване, докато /хората/ не бъдат достойни да приемат върху себе си службата към Него, да бъде Той възславен, не в по-малка степен, отколкото самите исраелтяни били достойни за това при получаването на Тора, което на езика на хазал означава, че хората вече са достигнали такова преобладаване на заслугите, че те превишавали чашата с вината, която се заключава в нечистото себелюбие. И е разбираемо, че ако чашата на заслугите, заключена във високото ниво на разбиране на природата на любовта към другите – е по-голяма и по-тежка, отколкото чашата на нечистата вина – те стават готови за решителен прелом и са съгласни с това, да кажат „/Всичко, което каза Б-г/ ще направим и ще чуем“/5/ подобно на това, както са говорили хората на Исраел; по друг начин са стояли нещата по-рано, т.е. докато не са удостоени с превеса на заслугите – тогава разбира се превишава себелюбието и те се отказват да приемат ярема /за служенето/ Му, да бъде Той възславен. Еарот веБиурим 107) Чашата на заслугите, заключена във високо ниво на разбиране на природата на любовта към другите. Има се предвид не външното, а вътрешното разбиране, при което усещанията на човек произтичат от присъщата му точка на истината, защото любовта към другите е принцип на истинския Живот, защото само този /принцип/ е способен да въведе човек към сливане с Б-г и към установяване на власт над времето. И всеки трябва да усети това, както в системата на личността си, така и в системата на обществото като цяло. *** Уточнения към п. 21 Светът е съден според мнозинството/13/: аКБ“У е създал целия свят и не може да се каже, че само евреите, намиращи се в света, ще се удостоят с достигане на пълното съвършенство и ще стигнат да сливане с Б-г и съединение с Твореца, а всички останали народи нямат нито начало, нито край, както праха, разнасян от вятъра. АКБ“У е сътворил целия свят, за да стигнат всички те до служене на Б-г. Целият свят стига до служенето постепенно, както постепенно стига до служене отделният човек и ежедневно се обучава за служене, за да разбере значимостта на другите и Твореца и постепенно завоюва все по-голяма територия; няма никакво съмнение, че и за целия свят това е постепенен процес. Струва ни се, че това е сън, а не реалност, дори ако говорим само за народа на Исраел. Кога светът ще достигне състояние, в което всички те ще възжелаят да стигнат до сливане с Б-г и да вървят по пътеките на алтруизма и вярата? Главното се състои в това, че всеки трябва да се грижи да собственото си поправяне и по този начин да ускори общото поправяне. Само трябва да се знае, че всичко зависи от волята на аКБ“У и времето, което трябва да премине, също зависи от Твореца. Виждаме, че когато човек го настигне беда, той пристъпва към търсене на истинския смисъл на живота и престава да прави глупости. Това се нарича пътя на страданието и аКБ“У по този начин съкращава времето за развитието на човек. Това несъмнено се отнася до целия свят. *** Написано е, че след завършването на поправянето ще има разлики сред народа на Исраел. Всеки ще стигне до своето поправяне, но не всички качества и състояния ще са еднакви. Тук няма да има множество идентични хора, а всеки ще обладава своя собствена индивидуалност и духовност. Ще ги обединява това, че всеки ще поправи себе си, качествата си в максимално възможната и най-пълна степен. Има принципна разлика между /Духовният/ Източник на народа на Исраел и /Духовният/ Източник на народите по света и затова всички те няма да бъдат еднакви и това касае хората сред народа на Исраел и няма никакво съмнение, че хората от всички народи няма да са еднакви. Но всички те ще достигнат, както своето сливане с Б-г, така и идентичност на качествата си с качествата Му. Всички народи трябва да стигнат до служене на Б-г в не по-малка степен от народа на Исраел и на езика на хазал, за това казват, че те се сдобили с преобладаване на заслугите. Светият Аризал казва, че събиращият всички души Източник, е била душата на Адам аРишон и всички души произлизат от нея. Има такива, които са произлезли от главата на тази душа, а има и произлезли от ръката на тази душа, от краката и т.н. – всеки има свой характер и свои качества. *** Има хора, които за завършили поправянето си в Този Свят, но продължат да действат заради общото цяло. Първоначалният процес е личното поправяне, заради самия себе си, а после идва работата, заради общото цяло. В процеса на собственото си поправяне човек действа и заради себе си и заради другите, но не за да се усеща съвършен, а останалите – развалени, а за да се усеща развален и да работи над поправянето си и благодарение на това да подбужда към поправяне и другите. Малко хора са били завършили поправянето си и са останали да работят за благото на другите. Подобно на Светия Баал Сулам, завършил поправянето си още в много млада възраст и останал тук, за да донесе на хората излекуване от недъзите им, обучавайки ученици, които са били сред най-великите хора в света и написал коментарите си към Святата книга Зоар и към трудовете на Аризал и всичко това е заради общото цяло. Също така е известно, че душата на първия ребе от Гур-Калвария е била изключително възвишена и той казвал, че аКБ“У е изпратил душата му в Този Свят, за да приближи сърцата на хората от народа на Исраел към Небесния им Отец. И същото можем да кажем за душите на Светия Аризал, Рамхал, раби Исраел от Ружин и много други. *** Човек, който се занимава с поправянето си, изпълнява велика мисия по отношение на другите, подбуждайки ги към взаимна отговорност, бъдейки носител на любов към другите. Тази мисия е важна не само за самия човек, но и за очистване на цялото общество. И обратно - в степента, в която човек умножава себелюбието си, той преумножава и себелюбието на общото цяло. Не съществува разлика между раби Елазар и хазал, те просто говорят за различни степени. Хазал, говорят за първата степен при поправянето на света, а раби Елазар говори за завършването на поправянето. *** Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели:
|