Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари
/Продължение на текста на Баал аСулам/
Изтегляне 2.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Еарот веБиурим 58)
- /Продължение на текста на Баал аСулам/ 11)
- Еарот веБиурим 60)
- Уточнение. Качественото сходство (с Твореца) се дели на две части: 1)
- /Продължение на текста на Баал аСулам/ 12)
- Еарот веБиурим 63)
- /Продължение на текста на Баал аСулам/
- Еарот веБиурим 64
/Продължение на текста на Баал аСулам/ 10) А тази напаст, правеща ни засрамени и нетърпими при получаването на нещо от другите като милост, е предизвикана в нас (от обстоятелството), че не е в природата на аКБ”У да получава, хас веШалом, каквито и да е блага, защото от кого ще получава Той? И тъй като такова получаване не е присъщо на Източника ни, да бъде Той възславен, то предизвиква в нас отвращение и ненавист, за което (вече) говорехме. И обратно, изпитваме удоволствие, наслаждение и блаженство от всички блага, с които даряваме другите, защото това свойство се проявява в Източника ни, да бъде Той възславен. Еарот веБиурим 58) Равът ни е написал това да себе си, т.е. такава е била вътрешната същност на душата му. 59) Следователно удоволствието и благодатта произтичат от алтруистичните действия, които извършваме. Когато човек прави добри дела: или дава пари, или действа сам (69) – когато оказва внимание на ближния си или полага труд и прави усилия в една или друга форма, занимавайки се с алтруистична дейност, при това усеща блаженство и благодат, защото те се проявяват в Източника ни, да бъде Той възславен, Даряващият всички и Желаещият да облагодетелства творенията Си, за което е написано: „Добрият и Творящ добро, както за лошите (хора), така и за добрите” (70). А всяко действие и събитие, случващо се в реалния свят, съществуващ пред очите ни, произтича от Него, да бъде Той възславен, защото всички тези действия възникват благодарение на желанието на аКБ”У, да облагодетелства другия и да му доставя наслаждение. Във всеки случай, когато придобиваме подобно състояние, изпитваме удивително усещане, доброто и прекрасно чувство, защото всеки клон иска да произлиза от корена си, а тъй като Коренът ни е аКБ”У, а клоните са творенията, то творенията, придобили алтруистични качества, тутакси постигат състоянието, присъщо им от природата състояние, в което те се намират в единение с Източника си и тогава те се чувстват добре. Но когато се занимават с получаването на наслаждение и удоволствие и са загрижени само за себелюбието, то накрая изпитват велика празнота, болка и страдание, защото себелюбието не е присъщо на Източника ни. /Продължение на текста на Баал аСулам/ 11) Сега ни стана ясно, че очите ни се отвориха в достатъчна степен, за да разгледаме целта на творението – „и за да се прилепиш към Него” (71) в истинската светлина, защото цялото това величие и сливане, което ни е обещано да достигнем със собствените си ръце, с помощта на Тора и заповедите, е не повече или по-малко от сходство на клоните с Корена си, да бъде Той възславен, тъй като всички удоволствия и наслаждения и всичко високо тук само по себе си има естествен произход, както се обясни по-горе, защото удоволствието е нищо друго, освен близост по свойствата със Създателя, а бъдейки близки по свойства към всичко това, което обикновено се проявява и намира в Източника ни, се къпем в удоволствие, а всичко, което става с нас, под въздействието на това, което отсъства в Източника ни, води до възникване на усещане за непоносимост, отвращение или най-истинска болка, в зависимост от това, което именно (трябва да се случи) в резултат на конкретното придобиване. Еарот веБиурим 60) Сходство на клоните с Корена, да бъде Той възславен. Смисълът на това сходство съответства на казаното то хаза”л: „Точно, както Той е милосърден и ти бъди милосърден” (40), т.е. човек трябва да достигне състояние, при което удоволствието, получавано през живота, се предизвиква от това, че успешно доставя удоволствие на другите, по примера на Твореца, на Чиято природа не е присъщо получаването, а само алтруистичните действия. И когато човек постига такова състояние, се смята, че се е прилепил до аКБ”У и не се е прилепил до нищо друго, в никаква форма, защото на самия Творец не е присъщо нищо телесно и на Него не му се налагат никакви времеви или пространствени ограничения, не са Му присъщи усещанията на петте органи за възприятия. Затова понятието „да се прилепиш (до Твореца)” означава да се асоциираш с Б-жественото битие, посредством реализацията в жизнения път, характеризиран като Б-жествен. Само така човек - нищожен и подложен на (всякакви) ограничения е способен да се прилепи до Г-спод. Рабейну Баал Сулам обясни, че в материалния свят се случва двама човека, да се намират близо един до друг, но заедно с това те са отделени един от друг, защото са качествено различни. Точно така двама човека може да са физически отделени един от друг, но могат да бъдат близки, предвид качественото им сходство и духовно да се намират в единение един с друг. Т.е. близостта и разделението не се измерват с физическото разделяне, а действията им довеждат до качествено сходство между тях. *** Уточнение. Качественото сходство (с Твореца) се дели на две части: 1) Необходимо е да се отделяме от себелюбието и от желанието за получаване на удоволствие. Рабейну Баал аСулам уточнява, казвайки (думите): „(Жизнено) необходимото не подлежи нито на осъждане, нито на похвала” не се отнасят на отделяне тези, които не се съмняват в (думите) „аКБ”У е придал на природата ни тези свойства” отнасящи се до (желанието да си позволяваме) излишества, (да получаваме) свръх необходимото. Благодарение на това, че излишествата и удоволствията престават да бъдат необходимост, ще стане възможно качественото сходство с аКБ”У. И това отделяне се характеризира с думите „Да бъдете свети” (72). 2) Любовта към другите. Както на Твореца е присъща любовта към другите и цялото Му желание е да облагодетелства творенията Си, и да излее върху тях Благодат и блаженство, така и човек трябва да придобие същата природа. Само ако човек изучава Тора и изпълнява заповедите, за да сътвори аКБ”У в него „ново сърце”, ще използва правилната методика на изучаване. Сърцето се нарича желание, а новото сърце – това е желание да се прави добро на другите, в противоположност на старото сърце, явяващо се желание за получаване само за себе си. Желанието за правене на добро не се явява същността на работата. Същността на делото е придобиването на „друга природа”, т.е. любов към другите, а после се придобива желание да се прави добро. Защото, когато човек обича и уважава другия, той иска да му прави добро и да му доставя радост. Законът на творението е такъв: всеки клон желае да е подобен на корена си. И тъй като на Твореца не е присъщо желанието да получава наслаждение и удоволствие, а на човек то е присъщо, и тъй като Творецът желае да прави добро на творенията, както е написано: „С вечна любов Аз те заобичах и затова Аз те привлякох към милостта” (73), човек се стреми да изпълни желанието Му, но сме Му противоположни. Но тъй като всеки клон се стреми да бъде подобен на корена си, то човек няма покой, докато не се поправи, придобивайки алтруистични качества по примера на Източника си. Необходимо е да се знае, че желанието за получаване се нарича „злото начало”. И ето досега човек смята, че „злото начало” му говори да не изпълнява Тора и заповедите или му дава указания да извършва забранени постъпки. А що се касае до по-високите материи, то и тогава човек учи Тора, но усеща присъствието на „злото начало” и че то му говори, да учи Тора, но само за свое удоволствие. Обаче, когато човек учи Тора само, защото е зависим от желанието да получава за себе си, никаква Тора в света няма да му помогне да се съедини с Твореца. Съединението с Твореца става, когато с помощта на Тора и заповедите се научи, как да придобие противоположна природа и да стане качествено равен на аКБ”У. И от изучаването на Тора ло лиШма, т.е. заради собствена изгода, да стигне до изучаването на Тора лиШма, заради нея, т.е. с алтруистична мотивация. 61) Така, както всички удоволствия, наслади и всичко високо тук има естествен произход, когато човек се съединява с Твореца, всички удоволствия и цялата Благодат, която Творецът иска да му даде, цялото откровение на аКБ”У, присъстващо в буквите на Това и в молитвата, всичко това се придобива по естествен начин и не се изисква да се прилагат за това, каквито и да било усилия. 62) А всичко, което става с нас, под действие на това, което отсъства в Източника ни, ще предизвика усещане за непоносимост, отвращение или най-истинска болка, в зависимост от това, което именно трябва да стане в резултат на конкретното придобиване. Разяснение. Всичко, което човек придобива, благодарение на желанието си за получаване, например удоволствието от храната или от отказаните му почести, или от мъдростта, накрая оказват върху него страдание и болка. И дори когато човек достига целите за пребиваването си в Този Свят, т.е. да придобие връзка с Твореца, да бъде Той възславен и тогава, ако в това има някаква лична заинтересованост, то това му причинява болка и страдания. Защото законът е такъв: на Източника ни не е присъщо желание за никакво получаване и затова получаването ни причинява страдания. И обратно: всичко, което в човек е облечено в алтруистични стремежи, му доставя удоволствие и радост, защото алтруизмът и даването е качество, присъщо на Източника ни, на родството Му с творенията. И е необходимо да изясним следното: ако удоволствието, изпитвано от аКБ”У, предизвикано от любовта Му към творенията и доброто, което Той им прави, как за човек може да е необходимо да доставя удоволствие на Твореца, нима на Него му е присъщо получаването!? Отговор. На практика единствената възможност за човек да достави удоволствие на Твореца е само в получаването на тази Благодат и това удоволствие, което Той иска да му дава. Само ако човек получава Благодат и удоволствие, изхождайки от собствените си интереси, т.е. изхождайки от присъщото му самолюбие, се отделя от Твореца, защото на Твореца не е присъщо самолюбие, а е длъжен да получава Благодат и удоволствие, само изхождайки от любовта към Г-спод, защото такова е желанието на Твореца. И тогава човек достига съвършенство: получава Благодат и удоволствие по желание на Г-спод, а иска да доставя на Г-спод удоволствие. И трябва да се отбележи, че е заповядано да установим близки отношения с Твореца, както гласи стихът (на Тора) (Шмот 33,11): „И се обръщаше Г-спод към Моше лице в лице, както човек се обръща към ближния си”. И всеки човек трябва да влезе в такъв диалог с Твореца през целия си живот и да доведе до съвършенство двустранните отношения между себе си и Твореца, с цялата си душа да се стреми към Него, възславяйки Го, достигайки любовта и трепета пред величието Му, да усети, че Творецът изразява любов и уважение, да желае да Му оказва уважение и т.н. А кой сред нас ще каже по-добре от великия Рамбам, който в десета глава на Законите за Тшува говори за това, коя е най-добрата Тшува и това е Тшува от любов, т.е. когато човек се възвръща към Г-спод, защото Го обича. И Рамбам не намира за това по-добра аналогия от любовта между мъжа и жената. И той ни казва, че както ние, на практика, виждаме в Този Свят, че човек се влюбва в жена и не е способен нито в мислите си, нито в чувствата си да свърже съществуването си с никой друг в света, освен с тази жена и посвещава цялото си време, и вървейки (по пътя), и лягайки, и ставайки (74) – точно така човек трябва да заобича аКБ”У и тези отношения трябва да са взаимни, както вече се каза. Само трябва да знаем, че наистина, що се касае до съществуването на Твореца, да бъде Той възславен, то Той несъмнено, е достатъчно възвишен над всички творения, а всички описани по-горе взаимоотношения са пожелани от Него, от гледна точка на връзката Му с творенията, т.е. Той е създал тази система на отношения, за да установи връзка с творенията и с помощта и желае от висотата и, творенията да изпитват чувство на любов и взаимност в отношенията, за които се говори по-горе. Следователно ни е заповядано да развиваме тези отношения. А това, което са казали хаза”л, че на Същността Му, да бъде Той възславен, това не е присъщо, то не е, че човек не може да се сдобие с взаимна любов с Твореца, а са казали това, че поради глупостта си човек да не си помисли, че аКБ”У се нуждае от него и затова са продължили, както е известно, че всичко, което касае творенията е предназначено за тяхно благо и полза. Но човек, от своя страна, трябва да бъде подобен на дете, стоящо пред баща си и всяка негова реакция трябва да зависи от реакцията на баща му, от това изразява ли той радост, гняв или любов и в съответствие с това детето се развива. И детето е точно копие на това, което всъщност става с баща му, защото всичко, което е релевантно за него – това е съществуването на система от отношения, свързваща го с баща му. И уви понякога се случва, детето да се държи лошо и вижда сърдитото лице на баща си, то си казва: всъщност, той не се сърди и всъщност мога да продължа да правя, каквото си искам. Но още е необходимо да разберем следното: по какъв начин можем да развием чувство към аКБ”У, при което Той да не оказва никакво въздействие на нито един от органите ни за възприятия? Обаче развитието на такъв орган зависи преди всичко от осъзнаването, че цялото ни битие произтича от Него и се явява резултат от действията Му. И човек трябва да развива в себе си своего рода шесто чувство, за да не бъде ограничен от границите на петте присъщи му органи за възприятие, т.е. да установява неосезаема връзка с Твореца, не с помощта на обонянието, осезанието, вкуса или зрението, а посредством мисленето и неосезаемото възприятие. Обаче възможно е да се направи аналогия с някои аспекти на вкуса, обонянието, зрението и т.н, също и с процеса на мисленето и неосезаемото възприятие. Защото връзката с Твореца понякога по форма е подобна на вкуса, както гласи стихът: „Вкусете и ще видите, колко добър е Г-спод” (75), а понякога тя е подобна на обонянието, както казва стихът: И ще го изпълни Той с дух на трепет пред Г-спод” (76) и т.н. Вече стигнахме до заключението, че съществуват различни връзки с Твореца, различаващи се една от друга подобно на разликите между петте органа за възприятие в материалния свят. Експериментирайки с петте си органа за възприятие в материалния свят, човек може да намери аналогия с усещанията присъщи на духовния свят. Неслучайно рабейну Баал аСулам отначало отбелязва (по-долу в п.14), че заповедите, действащи между човек и ближния му имат по-висш приоритет в сравнение със заповедите, установени между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят, защото в началото човек трябва да развие в себе си чувство на любов към тези, които го обкръжават, да практикува това, работейки върху развитието в себе си на това чувство, да се приближи до нуждите на другите, да отстъпва, да дава, да прави приятно на другите и т.н. Укрепвайки в себе си, необходимите за това качества, човек може да се очисти и да изпита любов, на която не е присъщ егоизма. И според степента на развитието на отношенията към ближния ще може постепенно да достигне подобно усещане по отношение към Този, по Чийто речи е бил създаден света. Ще отбележим, че извън всяко съмнение, чувството на любов на Твореца към човек е съвършено, но човек е способен да открие това, само ако усеща любов към Твореца, само при това условие човек може да започне да разкрива, че и Творецът изпитва към него чувство на любов… И е необходимо да се ориентираме, каква е ролята на практическите заповеди в достигането на любовта към Твореца. Отговор. 1) Не можем да заобичаме никого, без да сме способни да влезем в коловоза му, в заветните му желания, какво той иска от нас?! Би било смешно да кажем на някой: „Аз те обичам, но не ме интересува, какво искаш”. 2) Всички 613 заповеди са 613 предписани способи за развитие на 613 различни видове любов в душата на човек. Защото целта на всички 613 заповеди е да научи човек да дава, да се принизява пред другите, предпочитайки нуждите на другия пред своите егоистични потребности. 613 заповеди създават в човек особено усещането за другия и на основата на това усещане започва да се формира това чувство (на любов). /Продължение на текста на Баал аСулам/ 12) Такива са думите на хаза”л (Бирешит Раба, ч. 44) (задаващи) въпроса: Но какво му е на аКБ”У от това, че колят (скота) през гърлото или през тила? Еарот веБиурим 63) Коментар. Хаза”л се удивяват по повод (детайлните) указания, съдържащи се в дадените ни заповеди и в качеството на пример те привеждат шхита: когато шхита се осъществява по Алаха, скотът се заколва през гръкляна. И те питат: каква е разликата за аКБ”У, колят през гръкляна или през тила? И точно по този начин те биха могли да зададат въпрос за всяка заповед: каква е разликата за аКБ”У, взимат ли етрог в Сукот и защо не се взима авокадо? А по съществото въпросът им е такъв: нима заповедите и това, по какъв начин ги изпълняват се прави самоцелно, т.е. нима в заповедта съществува самостоятелна значимост или заповедта се явява само средство с помощта, на което осъществява дейността си? При това ако заповедите се явяват самоцел, то този въпрос не възниква, а ако заповедите се явяват само средство, тогава въпросът е релевантен, т.е. ако искаме да добием нещо с помощта на заповедите, то каква е разликата, дали те се изпълняват по един или друг начин? И отговорът е такъв: всъщност заповедите не са самоцел, а само средство. И всъщност не е важно за аКБ"У дали някой коли скота през гръкляна или през тила, а заповедта трябва „да претопи” творенията, т.е. да ги очисти от нечистотата на себелюбието. А аКБ”У е установил заповедта именно в такава форма е, за да бъде тя най-доброто средство за „пречистването” на човек. Отчитайки това, може да се даде отговора: действително на заповедта и формата и не са присъщи самостоятелна значимост, а цялата и значимост се заключава в процеса на „претопяването”, произтичащо в човек. Но човек няма свобода на избора сам да установи формата на заповедта, защото Маацил е установил заповедта в такава форма, така че да бъде най-добра за „претопяването” му, за да може тя да освети душите ни и да ни избави от себелюбието. А всъщност, трябва да се знае, че всяка форма на заповедта произтича от Духовните Източници и не е случайна, хас веШалом. Защо заповедта се състои в това, че следва да се коли животното през гръкляна, а не през тила? Това е отделен въпрос и отговорът му произтича от Духовните Източници. Защото този материален свят е предшестван от съвършени Духовни състояния, наричани Духовни светове. Цялата система на Духовните светове има особено устройство, което служи на една цел: човек да достигне поправянето си и да успее да стане колесница, движеща се към разкриването на Б-жествеността Му, да бъде Той възславен. Тук се говори не за нещо подобно (на материалния свят), а за Духовното: за извън пространствени, извън времеви и безформени състояния. Става въпрос за Духовни степени, централната носеща конструкция, но които е разкриването на Г-спод, да бъде Той възславен, в множество чудесни нюанси, атрибути и свойства. Защо тези състояния се наричат с името „светове”? Защото тези състояния все повече нисхождат, приближават се и стават все по-сравними със състоянията от Нашия Свят, разкриването на аКБ”У изчезва все повече и повече, затова „светове” на иврит е Оламот и значението на тази дума може да се определи по значението на родствената дума „аЕлем” (изчезване, скриване). Рабейну Баал аСулам обяснява: че всички заповеди с всичките им частности, чак до последния детайл на практика произтичат от Духовните степени, от това, в какъв порядък на тези степени произтича разкриването на Г-спод. И затова е установено да се слагат две кутийки на тфилина: едната е за главата, а другата е за ръката срещу сърцето и на никакво друго място. А вътре в тфилина се съдържат четири фрагмента от текста на Тора и ремъците трябва да бъдат черни и (ремъкът, прикрепен към една от кутийките) увиват около ръката, правейки седем оборота и тфилинът трябва да се слага през делниците, а не през Шабат и вътре в кутийките трябва да има косми (от опашката на телето) и кутийките трябва да са с форма на куб. Всички частности на заповедите произтичат от Източници, намиращи се в духовните степени и Източниците на тези частности са израз на разкриване на Г-спод или израз на поправянето и подготвителните действия, необходими за разкриването на Г-спод. Централен пункт на цялата Кабалистична мъдрост е връзката между Духовните светове и ежедневния живот. аКБ”У не извлича никаква изгода от една или друга заповед, върху аКБ”У всичко това не оказва никакво въздействие, целта на цялата тази система е очистването на човек. Известно е, че значението на думата Издакехут (очистване) се извежда от родствената дума Закут (чистота), напр. има израз „очистено маслиново масло”. За да стане чист, човек преминава през процес на очистване с помощта на Тора и заповедите отново и отново, чак до момента, когато в него не останат повече шлаки и мръсотия. Във всеки случай е разбираемо, че когато човек иска да се поправи и да излезе от пределите на себелюбието, започва практическа работа над това, но се нуждае от помощ Свише и тази помощ идва благодарение на изпълнението на заповедите. И колкото повече човек разбира Духовните Източници на заповедите, толкова повече може да привлече Светлината на разкриването на Г-спод, Който може да му помогне да постигне, каква полза е замислена да се извлече в резултат на изпълнението на тези заповеди, в съответствие с казаното от хаза”л, защото заповедите са дадени само, за да се претопят творенията с помощта им. Следователно само заповедите са способни да извършат това „претопяване” и очистване от мръсотията на себелюбието. И тъй като Творецът, да бъде Той възславен, ни е заповядал да изпълняваме заповедите за това, за да се очистим, то когато човек изпълнява Тора и заповедите, аКБ”У изпитва удоволствие. И това е степенен процес: защото ако човек изпълнява заповедите без никаква мотивация и без никаква цел, то и от това Творецът получава някакво удоволствие, тъй като основното се явява това, че човек изпълнява заповедите, заповядани ни от Твореца и по този начин в него възникват някакъв род взаимоотношения с друга особа и в това се състои желаното начало. Но естествено, когато човек изпълнява (заповедите) с особена мотивация и с поставена цел да направи промени, за да действа против желанието си и срещу природата си, макар че тялото страда от това и тъй като тялото страда, Творецът изпитва по-голямо удоволствие. Необходимо е да отбележим, че заповедите се делят на два стадия: 1) на съвети (77), т.е. на 613 съвета за човек, как да се очисти. 2) На указания (78), т.е. 613 Духовни ценности, всяка от които пази вътре в себе си в качеството на дял (79) - някакво количество особена Духовна Светлина. Вследствие на това е необходимо да отбележим, че на пръв поглед, цялото отношение на хаза”л към заповедите е като към средство за „претопяване” на творението и е свързано със стадия на съветите. Докато във всяка заповед е вложена друга Светлина от разкриването на Б-жествеността, на всяка заповед на пръв поглед, е присъща самостоятелна значимост и тя вече не се явява средство за „претопяване”, а сама става съсъд за разкриване на Шхината (80) Му, да бъде Той възславен, в човек. /Продължение на текста на Баал аСулам/ Заповедите не са дадени за нищо друго, а само с цел претопяване на творенията с помощта им. Край на цитата. И това претопяване означава очистване на мръсното тяло и в това е заключена целта, която си поставя съблюдаването на Тора и всички заповеди. Еарот веБиурим 64) И това разтапяне означава очистване на мръсното тяло. Има се предвид не материалното тяло, а телесната част от душата на човек, т.е. желанието за получаване на наслаждение и удоволствие. Защото душата на човек се дели на две части: 1) желание за получаване на наслаждение и удоволствие, наричано тяло. 2) Светлината, оживяваща желанието за получаване и наричана душа. Защото е ясно, че никакво очистване не се отнася за материалното тяло, защото работата е в това, не да се чистят органите и не в това да се установи контрол върху храносмилателната система, а цялата работа е в това, да се промени човек. А човек това е душата, докато материалното тяло е външната обвивка, скриваща самия човек. Рабейну Баал аСулам поставя всичко на острието на бръснача, т.е. проверката за придвижването на човек е всъщност само отговор на следния въпрос: искаш да получаваш или да извършваш алтруистични действия? И затова, ако човек преуспява в установяването на контрол над храносмилателната система, да е доволен от малкото, той не казва, че това действие се намира на страната на Святостта, защото „множеството страдания още повече възвеличават себелюбието на човек”. Затова равът ни не свързваше предвижването с никакви действия и с никакъв носител с изключение на носителя, за който говорихме по-горе. Необходимо е да се ориентираме в следното: ако човек има причина да изучава Тора, нима това няма отношение към Святостта или към нечистотата? Защото раби от Сохачев, да ни пазят заслугите му, говореше за познаването на Тора: има учене от Светлината, а има и учене от тъмнината. Ученето от тъмнината означава, че когато човек опознава Тора, самолюбието му се възвеличава, т.е. възвеличава се желанието му да получава, егото му и т.н. Ученето от Светлината означава, че благодарение на опознаването на Тора себелюбието на човек се намалява, т.е. разбира, че е много по-незначим човек, отколкото е предполагал в началото и вижда все повече и повече злото в себе си. И по този повод в Гимара има следните думи на хаза”л (Вавилонски Талмуд, трактат Кидушин, стр. 30б, трактат Шабат, стр. 88б) върху стиха „И възложете” (81): Тора е сравнена с лечебно средство: за постъпващите неправилно с нея е заключена смъртоносна отрова, а за постъпващите правилно с нея е заключен еликсирът на живота. И обяснението на тези думи съответства на казаното по-горе: ако човек получава Тора в съсъдите на лявата страна (82), т.е. в килим за получаване, с други думи използва Тора за цели противоположни на предназначението и, защото с помощта й възвеличава значимостта си, той се намира на степента „грешниците и приживе са наречени мъртви” (83). Но ако човек, получава изучаването на Тора в килим на дясната си половина (84), т.е. в желанието да стане даващ и да придобие любов към другите, се удостоява с еликсира на живота, защото се удостоява със съединение с аКБ”У. Следователно Тора може да стане истинска смъртоносна отрова, ако не сме предпазливи. И такива са думите на хаза”л: „Що се касае до познавача на Тора, който не обладава знания, то трупът е по-добър от него” (85). И е необходимо да се ориентираме, как човек, който е познавач на Тора, може да няма знания. А стихът (на Тора) гласи: „И познал Адам Хава” (86), това ни съобщава, че познанието е съвършеното съединение. И щом е така, то е възможно познавачът на Тора да носи в себе си огромна информация от Тора, но тъй като се ползва от нея, за да възвеличи самолюбието си, а не я ползва, за да унищожи своето аз пред Твореца, то се смята, че не притежава знания, тъй като не му е присъщо съединение с Твореца. И трупът е по-добър от него, защото независимо от това, че трупът смърди, от него все пак има полза, както са казали хаза”л: „Разсъбличай трупа на пазара” (87), защото все още може да се извлече изгода от дрехите на трупа. Но от външната проява на този познавач на Тора има само вреда и никаква полза от него самия и от всички, които го окръжават. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели:
|