Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари

/Продължение на текста на Баал аСулам/

Изтегляне 2.43 Mb. страница 4/14 Дата 19.09.2017 Размер 2.43 Mb. #30520

Навигация на страницата:

• Еарот веБиурим 54)
• /Продължение на текста на Баал аСулам/
• Еарот веБиурим 55)
• Еарот веБиурим 56)
• Еарот веБиурим 57)

/Продължение на текста на Баал аСулам/ В тези думи е заключен най-дълбок смисъл и вече съм го разяснил в необходимата мярка в книгата „Паним масбирот” (която е коментар) към „Дървото на живота” (на Аризал), клон първи, а също в книгата „Учение за Десетте Сиферот, Истаклут Пнимит, част първа, а тук се представя възможност (да обясним) кратко, за да е разбираемо за всеки. 8) И това прилича на богаташ, който повикал човек от пазара, за да го храни и пои и му давал сребро, злато и всичко, което пожелал и ежедневно му давал все повече подаръци, отколкото преди и накрая богаташът го попитал: кажи ми, нима не изпълних всичките ти желания? И му отговорил (човекът): още не са изпълнени всичките ми желания, защото по-добри и приятни за мен биха били тези богатства и разкош, ако си ги бях направил със собствен труд, както ти си ги придобил, а не бих ги получавал от теб като дар от милост. И богаташът му казал: ако е така, то не е създаден човек, който е способен да удовлетвори желанията ти. И това е естествено, защото макар от една страна, той да изпитва огромно удоволствие, постоянно увеличаващо се пропорционално на количеството дарове, които получавал, от друга страна трудно издържал срама, предизвикан от получаването на тези блага, които богаташът всеки път давал все повече и повече. Защото в света има естествен закон: получавайки безплатно от този, който дава с доброта и милост, (човек) изпитва нещо като срам и не може да издържа (това). И от тук за нас произтича друг закон: невъзможно е да си представиш никой в света, който би могъл да изпълни желанията на ближния си, задоволявайки ги, защото във всеки случай няма да може да предаде (на ближния усещането, че получаваното от него) характера и чертите на (моето собствено достояние), а само с това (усещане на) съвършенството се достига в желаната пълнота. Еарот веБиурим 54) Следователно, що се касае до удовлетворяването на материалните нужди, човек е в състояние да надари другия с цялата благодат, но няма възможност да му предаде усещането, че всичко достигнато и придобито е със собствен труд. И намираме в алахичните постановления, касаещи благотворителността правилото, имащо за цел да унищожи срама: най-ценна е благотворителността, когато даващият не познава този, на когото дава, а получаващият не знае от кого получава. И ако благотворителността се осъществява в такава форма, то както са установили хаза”л, срамът се намаля до минимум, тъй като когато получаващият не знае от кого получава, то във всеки случай няма да изпитва срам от това, че получава незаработено, защото от него е скрит този, който дарява подаръка. Но това получаване според хаза”л не унищожава напълно вредата, нанесена от непоносимия срам, тъй като беднякът знае, че получава, дори да не знае от кого, но самото чувство, задължително присъстващо в творението, вече предизвиква в него вътрешно чувство на срам. Но няма какво повече да се посъветва, защото въобще да не се дава нищо не е възможно: нито за даващия, който е длъжен да се учи да дава, нито за получаващия, който се нуждае от помощ. Излиза, че хаза”л са намалили срама до минимум и щом е така, нима това не подхожда на Твореца, да бъде възславен Той. Защото Неговото даване, да бъде Той възславен, трябва да бъде съвършено и затова ни е дал възможност да се трудим над Тора и заповедите и сами да придобиваме (това, което сме длъжни да получим) и по този начин срамът напълно се унищожава. От това следва изключително удивително нещо: това, което тялото ни нарича „мъки” за Творението и тежък труд над Тора и заповедите, целият този труд ни служи за наше благо. И не следва да се огорчаваме по този повод, а обратно, да благодарим на Г-спод, да бъде Той възславен, за това. *** А всъщност, целият Благодат за творението ни е даден в дълг, а длъжникът е длъжен да връща и щом е така, то той не се срамува, когато взима назаем. И понякога не е длъжен да върне дълга си във вида, в който е взет, а може да го върне в друга форма. Например работникът дава в дълг на собственика, отдавайки силите си, а собственикът му връща дълга като пари. И именно това са имали предвид хаза”л в известното изречение (Мишна, трактат Авот, глава 3, мишна 16, приблизителен цитат): „Той казвал: книгата за дълговете е отворена, ръката записва, а продавачът дава назаем”. Разяснение: Този свят е подобен на отворена лавка, от която може да се вземе всичко, което искаме и не е нужно да се плаща, на което раби Акива отговорил: грешката ви е в това, че всичко, което се взима в този свят, малко или голямо, велико, материално или духовно – всичко се записва. Къде се записва това? В съзнанието на човек. И тъй като това е записано там, то е ясно, че ще дойде ден и човек ще трябва да плати за всичко взето. Т.е. Хазяинът на дома е и Продавачът, Той е и Г-спод, да бъде Той възславен и дава назаем, т.е. дава на творението усещане, че може да взима всичко. Но Той е създал механизъм, че всичко потъва вътре в съзнанието на човек и затова всичко взето ще бъде платено, когато дойде денят под една или друга форма. А понятието „придобиване” означава, че той привежда нещо от едно владение във друго, съгласно алахическото определение, т.е. той привежда от друго владение в свое и това действа и по отношение на кражбата, а също и за алахическото постановление за Шабата. А всички творения взети заедно са реалната проява на битието Му, да бъде Той възславен и „Няма никой освен Него” (53), а Той е създал един реален обект, усещан външен по отношение на Него и този обект е човешкото желание за получаване. Следователно в цялото това творение има две неща: от една страна - Творецът, да бъде Той възславен, а от друга, желанието за получаване и то се смята за единствен реален обект освен Твореца. И когато човек получава нещо в границите на желанието си за получаване, се оказва, че той „взима”. И това привеждане (от едно в друго владение) не е задължително да бъде физическо видимо, а то се отнася до душата. Например човек учи Тора. Ако той учи Тора, заради удовлетворението на желанието си за получаване, от това следва, че е привел концепциите на Тора, които е възприел, в пределите на желанието си за получаване. И се смята, че е взел и съответно трябва да плати. По друг начин стоят нещата с всички деяния, извършвани от човек, за да доставя удоволствие на ближния или на Г-спод, да бъде Той възславен: оказва се, че не е взел, а е оставил вещ във владението на Твореца, да бъде Той възславен. Възможно е човек да седи и яде, но не прави това поради желанието си за получаване, а защото иска да достави удоволствие на ближния или Твореца и следователно не извежда нищо от владението на Твореца, защото владението на Твореца е алтруистично владение и тъй като той дарява, а не получава, не взима нищо. А понякога става, че човек не иска да получава,а дава, но причината за това не е заповед на Твореца, а че така му е по-добре, следователно въпреки, че не получава, а дава това е способ за получаване, т.е. по този начин „взима”, а продавачът по този начин дава в дълг. Но действието, извършено от истинска любов към другия или Твореца не се отнася до придобиването и не е важно дали това деяние е даряване или получаване. А това, че творението трябва да плати, ако взима е страдание. И за това има две причини: 1) Тъй като цялото това придобиване натоварва с тежест душата на взимащия, а тази тежест означава страдание и (формиране на) кли за получаване на удоволствие от това, че взима. 2) Тъй като никога нито един съсъд за получаване, произтичащ от желанието за получаване, не може да се напълни, защото към момента на смъртта на човек и половината от желанията му не са изпълнени, следователно в човек възникват страдания от това, че (желанията му) не могат да бъдат изпълнени. И е възможно тези страдания да идват до него постепенно и според усилването им като резултат, той ще иска задоволяването им с нещо друго, различно от исканото до сега. А функцията на тези страдания е като резултат да го направят нещастен, за да остане единственият способ, който може да го оживи, като му доставя постоянно и истинско удоволствие, е придобиването на любов към другите и отдаването. Защото удоволствието от отдаването нищо не взима, не предава от едно владение в друго и следователно продавачът му не дава в дълг. Освен това, удоволствието от даването, идващо от истински обичащото сърце – е вечното удоволствие, съвършено противоположно от удоволствието от получаването, което дори веднъж не води до удовлетворение. И именно така се обяснява казаното от хаза”л: „При старейшините на хората, невежи в Тора”, т.е. у тези, които са прилепени до земните ценности и получаването, „докато продължава старостта им, времето замъглява разума им”. Разяснение: Защото те стават все повече и повече потънали в получаването. И това се нарича с името „глупост”, защото дори веднъж те не изпитват истинско удоволствие и претърпяват велики страдания поради наслаждението си. По друг начин стоят нещата със „старейшините на познавачите на Тора: докато продължава старостта им, с времето помъдряват” (54). Тъй като мъдростта, упомената тук от хаза”л е най-дълбоката мъдрост, присъща на творението и това е мъдростта на Б-жествеността, т.е. мъдростта на любовта и даването. И за тази мъдрост се говори: „И в това е мъдростта ви и разумът ви в очите на народите” (25), защото само в този пункт е заключена цялата уникалност на народа на Исраел. И по този начин е разбираемо, че човек се удостоява с характеристиката „познавач на Тора”, когато в съвършенство постига тази мъдрост, а не събира никаква външна информация. Аз чувах от Адмора, з”л (44), че затова се нарича тайна мъдрост, защото е скрита от всеки човек. Защото когато човек вижда някой, че прави нещо, не може да знае, каква е мотивацията му. И е възможно да види, че човек яде, без да проявява добри маниери, но на практика нищо не взима. А може да види човек, който дава на целия свят, а всъщност взима максимум възможното. Освен това, човек не може да разясни това за себе си, защото това дори от него самия това е скрито в много случаи, взима или дава. И се иска велика помощ от Г-спод, за да види човек истината в цялата и яснота. И тази истина се показва само на избрани единици. И много често се получава така, че в човек се смесват любовта към себе си и любовта към другите и това вече е добро, защото все пак са му присъщи някакви искри на осъзнаване на красотата на любовта към другите. Но хаза”л дори в тази ситуация не правят компромис и за това казват: „Всеки, който смесва Небесното Име с нещо друго се изкоренява от света” (55). И адморът, з”л, обясняваше: смесващият самонаслаждението с любовта към Г-спод, при което наслаждението да е наречено „нещо друго”, се изкоренява от Б-жествения свят и не може да има дял и наследство в Б-жествения свят. И това не означава, че човек трябва да отстъпва назад, а е длъжен винаги да се стреми напред и да се старае всеки път все повече да увеличава частта, която е в Името на Небесата и да намалява „нещо другото”. А страданията, упоменати по-горе, са необходими, защото има сила бутаща напред, а има и сила дърпаща след себе си. Например двигателят се намира отпред на влака, а понякога отзад, понякога за да го бута, а понякога за да го дърпа след себе си. Същото се касае до силата, подбуждаща човек: има сила, която го бута отзад и в живота му това е страданието, а удоволствието, което може да постигне в бъдеще е силата, дърпаща след себе си. И именно това обясняваше адморът, з”л (44), говорейки за благословението „Насочващ крачките на човек” (56), защото човек прави крачки на два крака: единият крак е страданието, а другия удоволствието и само благодарение на тези две неща човек крачи. И следователно аКБ”У насочва крачките на човек с помощта на страданията, които Той е отмерил за душата му и с помощта на удоволствията, получаването на които Той подготвя. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И това се говори само за творенията, но е съвършено невъзможно и неправилно да говорим това за Съвършенството на Всевишния, да бъде Той възславен и превъзнесен. И ето какво Той ни е приготвил: чрез труд, грижи и чрез заниманията с Тора и заповедите сами да разкрием величието си, защото тогава цялото наслаждение и цялата Благодат, достигаща до нас от Него, да бъде Той възславен, т.е. всичко, което се побира в понятието „сливане с Него, да бъде Той възславен”, ще принадлежи към категорията на собственото ни достояние, придобито от нас чрез делата на ръцете ни и тогава ще се чувстваме собственици на това, защото за нас няма смисъл никакво съвършенство, освен това, което беше разяснено по-горе. 9) Обаче следва да разгледаме основата и източника на този естествен закон и от кои недра е дошла до нас (тази) напаст: това, че изпитваме срам и не можем да търпим, когато някой ни оказва милост. На практика, това е разбираемо от закона на известния учен-натуралист, че „всеки клон по природата си е близък и подобен на корена си” и всички свойства, проявяващи се в корена, съответстват по свойствата на клона му: и тя ще ги заобича и ще ги желае и ще извлече от тях полза за себе си. И обратно, ако в корена не се проявят някакви свойства, то и клонът му ще се държи далеч от тях и няма да може да ги издържи, а освен това ще и навредят. И този закон се изпълнява по отношение на всеки корен и клона му и не може да бъде нарушен. И оттук ни се разкрива подход за разбиране на източника на общата закономерност, касаеща удоволствията и страданията присъщи на нашия свят, тъй като от факта, че аКБ”У е Източник на всичките Си творения, които Той е създал, следва, че всички свойства, включени в Него, да бъде Той възславен и непосредствено от Него разпространявайки се в нас, ни пронизват с аромата си и са станали приятни за нас, защото по природата си сме близки до Източника ни, да бъде Той възславен. Еарот веБиурим 55) И оттук ни се разкрива подходът за разбиране на източника на общата закономерност, касаеща удоволствията и страданията присъщи на нашия свят. Тук е заключен подходът към отговора на главния въпрос на живота ни: защо някои неща ни доставят удоволствие и наслада, а други ни доставят болка и страдания? Отговорът е: всичко, което съществува в Източника ни, в Твореца и което Му е присъщо ни доставя наслада и удоволствие, например мъдростта, успеха, скромността и положителните качества. И ненавиждаме глупостта, слабостта и получаването в дар безплатно от друг, защото на Източника ни съвършено не е присъщо получаването. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И всички свойства, които не се проявяват в Него, да бъде Той възславен и не са ни предадени непосредствено от Него, и не са съответстващи на същността на самото творение, трябва да са против природата ни и трябва да ни е трудно да ги издържим. Т.е. обичаме покоя и в крайна степен ненавиждаме движението, и това стига дотам, че не правим никакво движение освен да постигнем покой. И това е така защото, нашият Източник не се движи, а се намира в покой и в Него, хас веШалом (Б-же пази) не се проявява никакво движение, затова то трябва да противоречи също и на природата ни, и да ни бъде ненавистно. Еарот веБиурим 56) Разяснение. На Б-жественото не е присъщо движение, защото всяко движение произтича от някакво усещане за недостиг, а усещането за недостиг не е присъщо на Б-жественото. А за човек е присъщо движението, например човек преминава от йешива в йешива, работи на някакво място, а после преминава на друго. Причината за всяко движение е усещането за недостиг, човек не се чувства добре и това го заставя да търси, да се мести и преминава на друго място. И затова, когато светият Аризал иска да определи Б-жествената преизпълненост казва: Висшата Светлина се намира в състояние на абсолютен покой. И тук се има предвид не физическият покой, хас веШалом, а се има предвид преизпълването. „Покой” – това е понятие, което означава същото, което и „преизпълнеността”. Тъй като пребиваването в състояние на препълненост – това е покой и отсъствие на каквато и да е потребност от движение и затова Б-жественото се определя като абсолютен покой. И затова през Шабат, в молитвата говорим: „Молим Те: да бъде благоволението Ти, да придобием покой” (57), „И ще придобият (в Шабат) покой всичко хора от народа на Исраел, освещаващи Името Ти” (58), „(Няма подобен на Него), Даващ покой на хората от народа Си в Съботния ден - Святостта Си, защото към него благоволи Той, дарявайки покой” (59), „И Даващият покой в Святост на хората от народа, преизпълнен от блаженство” (60) и т.н. Защото всички тези фрази предават един и същ смисъл: защото на Съботния ден са присъщи чертите на Бъдещия Свят и душите на синовете на Исраел в този ден придобиват покой, т.е. с преизпълненост, разкриване на аКБ”У в душата на човек. И всеки усеща тази преизпълненост по различен начин, в зависимост от обстоятелствата, защото какво ще яде този, които не се е трудил в навечерието на Шабата? Защото трудът, който човек е правил в течение на шестте делнични дни, за да преодолее присъщото му желание за получаване и да ходи в коловоза на вярата и доброто, се възнаграждава през Съботния ден, т.е. през Съботния ден човек се удостоява да вкуси резултатите от труда си за шестте делнични дни. И затова в този ден всеки човек в съответствие с нивото си опознава Б-жественото, т.е. покоя. Следователно, когато човек се слива с Твореца и се облича вътре в Него, то благодарение на това дълбоко сливане, придобива вътре в себе си пълен духовен покой. И изхождайки от това, нашият рав (61) разяснява, че оттук произтича страстното желание на човек да придобие покой, защото всеки човек жадува да придобие състояние на покой и вътрешно отпускане, а също и преизпълненост и това е така, защото такива качества са присъщи на аКБ”У. И всичките ни усещания за недостиг произтичат от една най-съществена черта на творението и тази черта е желанието за получаване, защото тя не ни дава покой: ако (творението) има сто, то желае да получи двеста, а ако има двеста, то желае да получи четиристотин. Следователно не можем да придобием състояние на покой, предвид това най-съществено качество на творението. Но човек страстно желае това и обяснихме причината за този стремеж. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И точно така много обичаме мъдростта, силата, богатството и т.н., защото всички тези свойства са включени в Него, да бъде Той възславен, Който се явява наш Източник и затова с всички фибри на душата ненавиждаме противоположните свойства, като например глупостта, слабостта и нищетата, защото тях абсолютно и съвършено ги няма в Източника ни и те предизвикват в нас чувство на отвращение и ненавист, а също ни причиняват нетърпима болка. Еарот веБиурим 57) И е необходимо да разберем, нима не виждаме, че човек толкова се наслаждава от получаването, че през цялото време се стреми да получава, тогава как може да се наслаждава от получаването, нима подобно нещо съществува в Източника ни? А от друга страна, на човек му е ненавистен алтруизма, нима не би трябвало да се стреми към алтруизма, та той е свойство на Източника ни? На това трябва да отговорим, че човек, на практика, не се наслаждава от получаването, защото тялото (62) не дава на човек истинско наслаждение от получаване, защото „ако в него има някакво количество, то той желае два пъти повече” и ако за човек през целия живот главното се явява получаването, то е обречен на страдания. А малкото удоволствие, което Творецът е направил част от природата на получаващото творение е подобно на минималното количество кислород, дадено на човек за обезпечаване на жизнените функции преди да постигне, че истински жизненият път е пътят на алтруизма. А до това време човек претърпява велики страдания. Но него го влече към получаването, защото това е оста, около която се върти творението. И ако не знае, как правилно да постъпва, той все повече и повече попада в беда. Защото желанието за получаване, на практика, е саморазрушаваща се система. И ако човек не поставя пръчки в колелата на машината на желанието за получаване, е обречен на унищожение. А ако човек върви по пътя на алтруизма, по пътя на душата, който е ненавистен за тялото, а е любим за душата, само тогава може да придобие истинско, вечно и съвършено наслаждение и само тогава не се явява смъртно същество. Но е необходимо да се различава удоволствието, произтичащо от истинското отдаване, от удоволствието, произтичащо от отдаване, явяващо се само средство за получаване. И същността на разликата е заключена в едно понятие, името на което е любов: защото ако човек се обича, то той прави добро на другия не в интерес на другия, а само защото иска да получи удоволствие и удовлетворение чрез отдаването. И това отдаване означава, че още се намира в коловоза на самоунищожението. А когато човек обича другия, а не себе си и е извършил отдаване в чист вид, само защото желае доброто на другия и не е заинтересован от това сам, то изпитва истинско, т.е. вечно удоволствие. Освен това възниква въпросът: виждаме, че има хора, които обичат да работят и получават удоволствие от работата и когато идва времето за покой страдат. На пръв поглед това противоречи на казаното тук. Но причината е, че покоят им не е съвършенство, както го определихме по-горе. Например човек, който е привикнал да работи цял живот и излиза в пенсия, изпитва страдания и на пръв поглед възниква въпросът, защо страда, нима сега не е постигнал състояние на покой?! И отговорът е такъв: на него не му е присъщо съвършенство. Защото ако човек лежи като камък, който не мърда (63) и няма човек в света, който има полза от него, състоянието му не е съвършено и затова страда. Напротив, когато работи, чувства, че прави нещо в света и принася полза на себе си и другите. Следователно, именно когато работи, се намира в състояние на покой и съвършенство и осъзнава пребиваването си в Този Свят напълно оправдано. И именно, когато излезе в пенсия и физически се намира в състояние на покой, се намира в най-голямото движение, т.е. изпитва най-голямото усещане за недостиг, защото вече не оправдава съществуването си. Следователно понятието покой и движение съвършено нямат физическа природа, а са състояния на душата. И човек не се стреми към придобиването на алтруистични качества, защото алтруизмът е абсолютно противоположен на творението и съвършено скрит. Тъй като от душата на човек е скрито понятието Б-жественост, която дарява човек с Благодат и във всеки случай за него се явява тайната на великото откровение, заключена в това, че зад алтруизма е скрито истинското съвършенство. И още повече, поради страданията човек търси щастието и има стигнали до заключението, че са длъжни да намерят някакви способи да извършват някакви алтруистични постъпки, но човек не разбира, как същността на Твореца е абсолютно чиста доброта, без каквито и следи от получаване и така човек трябва да постигне такова състояние, когато ще излезе от властта на времето и ще постигне абсолютен покой. А дотогава е осъден на унищожение, защото Б-жественото Съществуване не е подложено на страдания и не приема компромиси и То изисква от човек постигане на състоянието „Моето е твое и твоето е твое” (64), а дотогава човечеството няма да намери удовлетворително решение на проблемите с преживяването си. А човечеството, бъдейки привързано към получаването, търси някакви компромиси и затова (някои) общества от света са застанали на пътя на социализма, за да може човек безпрепятствено да се наслаждава на живота, отделяйки някакви средства за благотворителност, помощ за нуждаещите се и т.н. Но очите ни виждат, че 1) това по никакъв начин не решава проблемите на нуждаещите се, а обратно, количеството на нуждаещите се, отхвърлените и тези, на които трябва да се помага, продължава да расте. 2) Благодарение на това човек не застава на пътя на алтруизма, а се занимава с получаване и избира жизнен път, който лошо влияе на него самия, а още повече на другите. Още е необходимо да добавим това, което е казал Рамбам, да ни пазят заслугите му, (Осем глави (65)): „Така както болният усеща горчивото сладко, а сладкото горчиво, защото цялото функциониране на организма му е нарушено”. Така и злото начало внушава на човек, когато е развален, че сякаш ще може да получи огромна наслада, поддавайки се на желанието за получаване, докато ако извършва алтруистични действия, а също и вървейки по пътя на Тора и заповедите, ще изпитва само страдания. И поради това всички синове на Адам гонят получаването и избягват алтруистичните деяния. Но истината е абсолютно противоположна, както вече казахме. И от думите (на Баал аСулам), че обичаме мъдростта, силата, богатството, възниква следното затруднение в светлината на казаните по-горе думи: ако всички тези неща са основани на получаването, как можем да се наслаждаваме от тях?!? Но той не прониква в дълбочината на тези думи, а само в скрита форма намеква, че обичаме всички тези достойнства, защото са присъщи на Източника ни и ненавиждаме недостатъците, защото не са присъщи на Източника ни. Но ако разгледаме дълбокия смисъл на тези думи, те не са за това, за което писахме, т.е. човек, постигащ мъдростта, основавайки се на получаването, без да изпитва истинско удоволствие, не достига съвършенство. Защото колкото и да има в човек, той иска два пъти повече. Но истинската Мъдрост е Б-жествената Мъдрост, защото това е Мъдростта на алтруизма, явяваща се Мъдростта на Тора, за която е казано: „Защото това е мъдростта ви и разумът ви в очите на народите” (25). И това не е външната мъдрост, заключваща се в информираността, а е вътрешната Б-жествена Мъдрост на душата и това е Мъдростта на истинския Живот. Същото се отнася за силата, несъмнено за тази (сила се говори): „Кой е силен? Който обуздава злото си начало (66). А кой е най-силен? Който обръща ненавистника си в приятел (67)”. Защото цялата тази сила се отнася до налагането на забрана на получаването и развитието (в себе си) именно на алтруистични качества. По-нататък за същото богатство е написано: „Кой е богат? Този, който се радва на дела си” (68), което указва за налагането на забрана за получаването и развиването (в себе си) на алтруистични качества. И когато се постигат неща като мъдростта, силата и богатството, съответстващи по същността си на Мъдростта, Силата и Богатството, присъщи на Б-жественото Съществуване, тогава човек наистина придобива покой, а не когато постига външната мъдрост, сила и богатство. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели: