Даряването на Тора с обсъждане от рав Авраам Мордехай Готлиб Еарот веБиурим /бележки и коментари
/Продължение на текста на Баал аСулам/
Изтегляне 2.43 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Еарот веБиурим 45
- /Продължение на текста на Баал аСулам/
- Еарот веБиурим 47)
- Състоянието (на творението)
- Еарот веБиурим 49)
- /Продължение на текста на Баал аСулам/ 7)
- Еарот веБиурим 50)
- Еарот веБиурим 52)
- Еарот веБиурим 53)
/Продължение на текста на Баал аСулам/ При това що се касае до необикновеното величие и великолепие на това съвършенство, то дори Тора и Пророците се въздържали от това, да кажат дори и една дума по повод това възвишено състояние, хаза”л само са намеквали (Вавилонски Талмуд, трактат Брахот, стр. 34Б): „Всички пророци са пророчествали само за дните на Машиах, а що се касае до бъдещия свят, то „очите не са виждали Б-г освен Теб” (33)”. Еарот веБиурим 45) Стихът „очите не са виждали” (33) се появява само, за да охарактеризира това велико съвършенство, предназначено за човек в съответствие с качествената му същност. Чак до там, че „очите не са виждали” – творенията сами не могат да постигнат и видят това. Крайната и най-висока степен на съединение на творението с Твореца е съвършено свръхестествена степен и тъй като тя е най-високата и възвишена, творенията не могат да намерят думи, за да изразят това състояние. Смисълът на виждането с очи е осмислянето и постигането от човек на всичко постигнато, както осмислено с помощта на разума, така и като чувствено възприятие. И стихът „(Никои) очи не са виждали Б-г освен Теб” (33) има предвид, че постигането на Б-жественото, разкриващо се в Бъдещия Свят е невъзможно да бъде разбрано от обитателите на Този Свят, освен от Твореца, Който сам знае, колко велика е степента, предназначена за Бъдещия Свят. Освен това може да се измени интонацията на този стих така: „Очите не са виждали, (да е имало) Елоким (35) освен Теб”. Разяснение. Тъй като (друг) стих гласи: „Гледайте сега, че (…) няма Елоким освен Мен” (36) и смисълът на това изречение е такъв: тъй като Елоким това е Атрибутът Съд, който оказва за голям Авиют (26) и голям Хисарон (37), които се изискват за разкриването на Б-жествеността, кратко казано, на Нуквиот (38). Творецът сякаш провъзгласява: „Гледайте сега, че няма Елоким освен Мен”, т.е. в творението не са различими необходимите Нуквиот и Хисарон, за да постигнат съществуването на Твореца. И цялото това „сега” е в продължение на шест хиляди години. Но в Бъдещия Свят ще се разкрие и тази степен на Нуквиот, т.е. максималния Хисарон, който е необходим за разкриването на Г-спод, защото само когато в творението има Хисарон, в него има и напълване. Следователно този стих се обяснява така: заедно с това, че съществува желанието Му да облагодетелства творенията Си, ще се разкрие и съществуването на Елоким, т.е. съществуването на усещането за недостиг и само благодарение на това, ще е възможно абсолютното напълване, характеризирано (от стиха): „Очите не са виждали”. 46) Дните на Машиах – това е поправянето за шест хиляди години, смятано като най-съвършеното състояние присъщо (на тези години). Но съществува и едно още по-съвършено състояние, което не се отнася до шестте хиляди години, а съвършенство в същностния смисъл на думата и то се нарича Бъдещия Свят. /Продължение на текста на Баал аСулам/ Както е известно, това е извън пределите на разбирането и тук не е мястото да продължаваме това. И това съвършенство е изразено в изреченията на Тора и Пророците, а също и при хаза”л с простата дума „сливане”. И ето в обикновената реч тази дума почти е загубила значението си, но ако задържиш за миг мисълта си на тази дума, то ще стоиш удивен от поразителната височина, защото ще си представиш Б-жествеността и великолепието (39) на принизеното творение и тогава ще можеш да оцениш, кое се отнася до сливането на Единия с другите, (а кое не) и тогава ще разбереш, защо отнасяме тази дума към целта на цялото велико творение. Еарот веБиурим 47) Разяснение. Човек трябва да си представя в главата понятието Б-жественост, т.е. нещо Вечно, абсолютно Безгранично, извън Времето и извън Пространството, Нещо, на Което не е присъщо съвършено нищо, свързано с понятието тяло. Следователно се говори за Владиката на Вселената, Създаващия и Оживяващия цялата Вселена в едно и също време, винаги и при всякакви обстоятелства, а от друга страна, трябва да си представя низостта на човек от плът и кръв, който не е вечен, подложен на загниване още приживе, със съвършено объркани въжделения и инстинкти, изцяло потънал в грижи, неприятности, в състояние на отчаяние и мъка. И ограничен с пространствени и времеви ограничения, а също и от възприятията на петте си органи за чувства. Как е възможно, такова низко творение, което не представлява никаква ценност, да може да установи контакт с Твореца, да бъде Той възславен? Затова и той говори, че сливането на създанията с Твореца – това е целта на цялото това велико Творение и това е най-великото чудо в цялото това Творение. 48) Какво е това сливане? Баал аСулам обяснява това на други места: сливането означава съединение, т.е. качествена единтичност, с други думи качествата на творението да са такива, като качествата на Твореца. Това състояние се характеризира с думите: „точно, както Той е милосърден и ти бъди милосърден” (40). Когато духовната природа и духовните качества на творението съвпадат с природата и качествата на Твореца и колкото повече творението се развива в това направление, толкова е по-близо до сливането. Това е степен, която може да се достигне не на един дъх, а с малки скокове, например по половин процент. Според степента на придвижването си се удостоява в някаква степен да усеща Провидението на Г-спод, т.е. да усеща и разбира, как Той управлява Творението, а също се удостоява с все по-укрепваща се връзка с Твореца. Несъмнено, Творецът може да разкрие Светлината Си, Б-жествената Си Светлина в човешко кли за получаване и човек да получава всичко за собствена полза. Но Творецът възжелал да удостои човек с абсолютно сливане със Себе си, а това може да стане само на основата на съвпадението на качествата (на Твореца и творението), т.е. човек е длъжен да придобие степен на алтруистично желание точно такова, както желанието на Твореца се явява алтруистично. И тогава разкриването Му, да бъде Той възславен, с пълната сила ще свети в алтруистичните съсъди на човек, т.е. не заради собствената изгода, а за да се достави удоволствие на Твореца. *** Състоянието (на творението) Понятието сливане с Г-спод. Човек се съединява и установява връзка с Твореца и колкото повече усилия прилага за това, толкова по-явно става участието на Владиката, да бъде Той възславен, в живота му. Следователно човек трябва да се стреми да достигне състоянието, в което би бил свързан с Твореца постоянно, активно, по осезаем начин и това може да се достигне, чрез съблюдаването на Тора и Заповедите. И човек ще знае, че докато не е достигнал тази степен, още не е достигнал целта си. Желано състояние означава, че човек трябва истински да живее в единение с Твореца и това не става по-някакъв свръхестествен начин. Естествената причина за това е, че точно, както виждаме, че съединението на хората става изключително на основата на някакъв общ знаменател, същото се отнася и до Твореца: Неговите и наши качества трябва да са единтични, трябва да бъде (достигнато) състоянието: „Както Той е Милосърден, така и ти бъди милосърден” (40). А това, че не живеем в единение с Него, е свързано с това, че не чувстваме, че притежаваме разбирането за това, как Той осъществява Провидението Си, че всичко се извежда от една единствена причина, че Той е милосърден и иска да дарява творенията с Благодат и изобилие от качества, а на нас не ни е присъщо единение с Него, в нас отсъства връзка с Него и Той не се проявява вътре в нас. И тук съществуват различни степени и всяка зависи от душата (на човек) и обстоятелствата му. За да се достигне състояние на сливане и съединение с Него, да бъде Той възславен, е необходимо да се премине през подготовка. Малкото и принизено творение трябва да достигне състоянието, което е сливане, съединение и съществуването на връзка с Владиката на владиците и е ясно, че това изисква подготовка и затова са предназначени Тора и заповедите. Що се касае до сливането, то съществуват множество степени. З”К дели тези степени на две части: 613 съвета и 613 дяла. 613-те съвета характеризират състоянието, когато човек още не се е поправил и тогава 613-те заповеди стават за него съвети, как да се освободи от желанието за получаване. Те водят човек до осъзнаването на злото, за да се ориентира, че желанието за получаване е зло и да стигне до разкриване (в себе си) на друга природа, характеризираща се с любов към другите. Благодарение на 613-те съвета човек достига до сливане в състоянието „Както Той е Милосърден, така и ти бъди милосърден” (40). Но още не е достигнат краят на пътя. Краят на пътя е 613 дяла (пикудин на иврит) и смисълът на тази дума се установява по значението на родствената дума Пикадон (дял, принос). Т.е. Светлината, заключена във всяка заповед, внася особен аспект от Б-жественост, съвършено различен от този, който внася друга заповед. Човек трябва да достигне състояние, в което му се разкриват 613-те дяла. Заради това и Творецът е създал творението, това и е истинското сливане. Тогава човек стига до опознаване на Владиката, защото Той се разкрива на човек по всевъзможни способи. Докато човек остава потънал в себелюбие, той не усеща разлика между различните заповеди. Т.е. обличайки цицит, човек не се чувства иначе, отколкото ако сложи тфилин, защото нито едното, нито другото съвършено не чувства. И това е същото като написаното за змея: „И прах ще ядеш през всички дни на живота си” (41). Хаза”л са казали, че всичко, което той ядял имало вкус на прах (42). Така и ние: докато изначално създаденият змей властва върху нас, усещаме във всяка заповед същия този прах. Но когато четем З”К или трудовете на Ари аКадош (Светия Ари) виждаме, че наистина сме слепи и пределно развалени. Защото четейки тези книги виждаме, че заповедта за тфилина е свързана с определени степени и в нея са заключени Светлини от определен род, а в цицита други Светлини, а на Шабата са присъщи други Светлини, а ние съвършено нищо от това не различаваме и усещаме. От трудовете на Ари аКадош виждаме, че в една единствена заповед са включени цели светове така, както в една заповед има ред отделни духовни корени. Например в заповедта за тфилина това, защо тфилинът трябва да е с квадратна форма и защо в него влагаме определени откъси от Тора и защо тфилинът трябва да е черен и защо трябва седем пъти да го усукваме около ръката си и за това, каква е разликата между тфилина на Раши и тфилина на рабейну Там и защо сме длъжни да го слагаме на ръката и главата си, а не на други части от тялото. Всички тези Алахот произтичат от духовни корени и във всеки духовен корен е заключено разкриване на своята Б-жествена Светлина и своите Б-жествени идеи, намиращи израз в материалните си клони, които и принадлежат. Ребе, з”л (23), казваше, че в духовното са включени не по-малко различни вкусови нюанси, отколкото в материалното. Защото ако в материалното има толкова много различни вкусови нюанси, толкова повече това касае духовното. Затова трябва да прилагаме към материалния свят принципа Каль ваХомер, за да разберем това (43). Т.е. в материалното има десетки вида храна и всяка е със свой вкус. В духовното още повече на всяка заповед съответства присъща на нея своя Светлина, но това не ни е разкрито, докато не сме се поправили, придобивайки желание да правим добро на другите. *** /Продължение на текста на Баал аСулам/ От думите ни следва, че целта на цялото творение се заключава в това, принизените създания да могат, изпълнявайки Тора и заповедите, постъпателно да се движат нагоре и да се развиват, докато не се удостоят със сливане с Твореца си, да бъде Той възславен. Еарот веБиурим 49) Необходимо е да се ориентираме в следното: нима не виждаме голяма община, изпълняваща Тора и заповедите и заедно с това, не много могат да се похвалят, че са достигнали сливане с Твореца си… Защо Тора и заповедите не правят своето дело? Този въпрос беше задаван на Адмора, з”л (44) и отговорът му беше този: човек отишъл при лекар, изпитвайки болка, доставяща му непоносими страдания. Той се оплаквал от болки във всички части от тялото си. Лекарят бегло го огледал, след което му казал, че има едно лекарство, което може да му помогне и трябва да го приема в големи дози, три пъти на ден. Човекът побързал и купил лекарството си и започнал да го приема. След три дни, когато непоносимите болки се удвоили, той дошъл при лекаря. И едва говорейки попитал лекаря: каква е ползата от лекарството ти? Лекарят го попитал: нима не приемаш лекарството по три пъти на ден, както ти предписах? Болният казал: действително три пъти на ден мажа тялото си с лекарството. Лекарят му казал: аз ти казах да приемаш лекарството вътрешно, а ти мажеш тялото си външно. Морал: Тора и заповедите могат да помогнат, ако човек ги попива вътрешно и започва да мисли и чувства по друг начин, то тогава ще го завладеят съвсем други желания и амбиции, ще се измени речта му, поведението му и всичко това ще бъде съгласно предписанията на Тора. Но ако човек приеме върху себе си Тора само външно, т.е. да вземе от нея няколко външни предписания и не обърне сърцето си към вътрешното изменение, което тя изисква, то във всеки случай не само няма да се поправи, но и ще се развали повече. /Продължение на текста на Баал аСулам/ 7) Обаче тук се спират мъдреците-кабалисти и задават въпроса: защо Той не ни е създал отначало в цялото величие, което Той е желаел, за да се слеем с Него, да бъде Той възславен и защо Му е било нужно, да бъде Той възславен, да ни възлага цялото бреме и целия труд на (непоправеното) творение и Тора, и заповедите? Еарот веБиурим 50) Обаче тук се спират мъдреците-кабалисти и задават въпроса: защо Той не ни е създал отначало в цялото величие, което Той е желаел, за да се слеем с Него, да бъде Той възславен? Разяснение. Нима цялата цел на Тора и заповедите не се състои в това, да не ни изведе от властта на желанието за получаване и да ни доведе до алтруистичното желание и до любов към другия? И нима не е можел аКБ”У да ни създаде вече постигнали съвършенство, т.е. обичащи другите и намиращи се в сливане с Него, за да не ни възлага това тежко бреме на роб и труд над Тора и заповедите?! И защо, бъдейки Съвършен, да бъде Той възславен, е трябвало да сътвори творенията Си несъвършени? 51) Разяснение: самото творение (човек) произтича от мъки, тъй като същността му е в това, че за да осъществява душата дейността си, тя трябва да се облече вътре в материала от плът и кръв, а това е голямо мъчение. Тъй като всичко телесно е много мъчително дори за самото тяло, а още повече за душата. Тъй като усещането за недостиг, изпитвано от тялото, достига Небесата двойно – както физически, така и духовно. Тъй като краят на материалното тяло показва, че началото му не е повече от разлагане, а що се касае до тялото (като вместилище на душата), т.е. желанието на човек да получава, то великото мъчение е заключено в самото желание за получаване, така че, ако в него има нещо, то той иска два пъти повече и никога не достига удовлетворение. А Тора и заповедите също създават големи мъчения за тялото, защото „робът предпочита удовлетворение на желанията си” (45) и (тялото) не е доволно от никакви ограничения, закони и поробване. И всички тези ограничителни рамки на Тора и заповедите са за него велико мъчение. И в името на какво му е нужно на Него, да бъде Той възславен, да ни възлага това мъчение? /Продължение на текста на Баал аСулам/ И отговарят: Защото този, който не яде своя (хляб, а хляба на другия) му е срамно да го гледа в лицето и т.н. (46). Това се обяснява така: този, който яде и се наслаждава от труда на ближния си, се опасява да го погледне право в лицето, защото е (започва да се чувства) унижен и поради това стига до загуба на човешкия си облик. Еарот веБиурим 52) Разяснение. Човек се различава от животното само по едно и благодарение на това може да се нарича с имената Адам и Енош (47): и това е способността към действия, преодоляващи природата си, характеризираща се с получаване, т.е. водещи до достигане на състояние на любов към другите. Напротив – животните не са способни да вървят против естеството си, те във всеки случай се намират под абсолютната власт на природата си, която се характеризира със себелюбие. И така се оказва, че този, който се наслаждава от труда на ближния си, получавайки незаработен дар, получава за собствена изгода и съвършено не се съобразява с другите и във всеки случай не заслужава правото да се нарича човек. И затова аКБ”У е направил така, че човек, когато получава незаслужен дар, изпитва срам да остане в това състояние и е принуден да се поправя. /Продължение на текста на Баал аСулам/ И тъй като (човек, който не прилага усилия) не е способен да усети недостиг в това, което изхожда от Съвършенството Му, да бъде Той възславен и превъзнесен, ни е дарил възможност да заслужим желаното (духовно) възвишение на собствените ни действия, съблюдавайки Тора и заповедите. Еарот веБиурим 53) Коментар. Затова Той, да бъде възславен, не ни е създал вече достигнали съвършенство, защото ако Той би ни създал достигнали съвършенство и въобще не би било нужно да се трудим, то би се оказало, че получаваме от Него, разкриването на Б-жествеността Му, т.е. Благодатта като безплатен дар, съвършено без никакви усилия от наша страна и във всеки случай при това бихме страдали от срам. Но тъй като аКБ”У е съвършен и не Му подобава създанията Му да бъдат несъвършени, затова Той е установил, да заработим съвършенството си със собствен труд и във всеки случай когато получаваме Благодатта и удоволствието, с които Той желае да ни дарява, като при това да усещаме съвършенство. По този повод възникват два въпроса: 1) Нима редът, при който получаващият подарък безплатно, да чувства в себе си недостиг на съвършенство, не е установил Творецът, а след като е така, то отново възниква затруднение: защо Той е създал усещането за срам по време на получаването? Можело е да не се създава усещането за срам и във всеки случай бихме могли да бъдем създадени съвършени?! Тази трудност се разрешава по следния начин: самото усещане на срама ни служи за наше благо: тъй като чувството за срам ни заставя, да не бъдем получаващи и по този начин сме принудени да ставаме качествено идентични с Твореца, защото на Твореца не е присъщо абсолютно и съвършено получаването, а в Него присъстват само алтруистични качества. И тъй като Той пожелал да ни удостои с качествена идентичност с Него, както са казали хаза”л: „Както Той е Милосърден, така и ти бъди милосърден…” (40), във всеки случай, Той ни е предал неотделимото чувство да усещаме срам, когато получаваме дар безплатно, а е направил така, че творенията да са принудени да придобият алтруистични качества, за да се удостоят в единение по свойства с Него. И вече не остава въпросът: нима Той не е Всемогъщ и не е могъл да ни създаде получаващи по природата си и едновременно равни на Него?! Този въпрос вече излиза от пределите на природата, придадена на творението и нямаме власт да излезем от предела на тази природа, както се казва в Мишна, трактат Хагига, че е забранено да се пита да неща, които са над теб (48), т.е. за неща, които не са свързани с реалността, в пределите на която съществува Творението. Всички въпроси трябва да са обърнати към реалността, която усещаме и виждаме, за да изясним, какво е присъщо на тази реалност и за какви цели служи тя. И затова, когато виждаме, че творението по природата си е получаващо, можем да питаме: защо Той е създал тази природа? И отговорът е: тъй като желанието Му е да облагодетелства творенията Си, то Той е създал в творенията стремеж и страстно желание за получаване на наслаждения и удоволствия. От друга страна виждаме, че Тора и заповедите ни задължават да застанем срещу желанието за получаване и тогава трябва да питаме: защо? Отговор: Защото по този начин ставаме качествено равни на Него. И тогава сме длъжни да попитаме: защо Той не ни е създал качествено равни на Него, т.е. извършващи алтруистични действия. И това се решава така: за да не изпитваме срам. А на това трябва да попитаме: защо Той е създал срама? И отговорът отново е: За да ни принуди да излезем извън пределите на природата на получаващите. 2) Ето какво Баал аСулам питал по повод приведения по-горе отговор: ето човек, който се е удостоил да достигне сливане с Г-спод и се удостоява с придобиване на вечна Благодат и блаженство. Как за труд в преходния свят може да се заслужи придобиване на вечна Благодат и блаженство? Тук той използва игра на думи, представяйки полученото възнаграждение за работата. Защото когато човек получава възнаграждение за работа, не се срамува, тъй като той съвършено и абсолютно не се чувства получаващ, защото е придобил възнаграждение за труда си и не се смята за получаващ, защото възнаграждението му принадлежи. Но ако човек работи един ден, а получава заплата за една година, то това разбираме така: вредата, нанесена от срама е запечатана на лика му?! Тази (трудност) се разрешава така: хаза”л имат предвид въобще не това, че човек заслужава възнаграждение за труда си, че компенсацията съответства на труда, а те имат предвид, че човек трябва да се труди така, че само чрез труда си да придобие алтруистично желание и дори да е работил десет минути и е придобил алтруистично желание, то вече е преодолял срама, изпитван при получаване на незаработеното. Защото целият срам произтича от това, че човек получава, но ако човек сложи пълна забрана на получаването и придобие алтруистично желание и всичките му деяния са насочени към това, да прави добро на другите, то не му е присъщ срам. Защото срамът не е присъщ на даващия. Във всеки случай, когато човек с труда си придобива качества, характерни за алтруистичното желание и всичките му дела са насочени към това, да доставя удоволствие на Г-спод, а също и ако получава от Г-спод, да бъде Той възславен, Благодат и блаженство, то това става не по причина на желанието му за получаване, а само по причина на любовта към Г-спод и получава, защото знае, че такава е волята на Г-спод. Следователно такова получаване не води след себе си срам. По този начин е обяснено, че понятието труд не съответства на това, което се вижда на повърхността: трудът предназначен за него, не е за да бъде изплатена компенсация равна на положения труд, защото това е невъзможно, защото трудът е ограничен по време, а наградата е неподвластна на времето. А причината за този труд се явява желанието на Твореца, творението да придобие (друга) природа – алтруистично желание и в момента на придобиването му, вече няма да му е присъщ срамът. Следователно Г-спод, да бъде Той възславен, желае, да получаваме от Него Благодат и блаженство, което се явява разкритието на Б-жествеността Му и от това следва, че всеки здрав човек иска да получава от живота наслаждение. А ако някой не иска да се наслаждава, то е едно от двете: или е ангел, или е болен. Наслажденията присъщи на човек, докато стигне до Святостта – са някои от желанията, характерни за материалния свят, почести, пари, знания по Тора и други. Освен това, желанията за наслаждение са различни в хората, защото на всеки е присъщо да се наслаждава на различни неща. От друга страна, Той пожелал, получаването да не отличава творението от Твореца, защото на Твореца не е присъщо получаване. Затова: 1) Той е дал усещането за срам при получаването в дар на незаработеното. 2) Той ни е дал възможност да се трудим над Тора и Заповедите, за да придобием алтруистична природа. И когато придобиваме тази природа, достигаме абсолютно съвършенство, т.е. също получаване на Благодат и блаженство, както Той иска, а освен това и качествена единичност с Него, а не разлика с Него, защото получаването на Благодат и блаженство носят полза на човек само ако това става, за да се доставя удоволствие на Твореца. И за този труд се говори в думите на хаза”л: „(Ако ти каже човек:) трудих се но не придобих – не вярвай” (49); т.е. ако човек говори, че се трудил, за да придобие алтруистична природа, а не е приел Светлината на Лика на Г-спод, да бъде Той възславен, на това не следва да се вярва, защото това е знак, че още не е положил необходимия труд, за да придобие алтруистично желание. „А ако ти каже човек: придобих без да се трудя – също не вярвай” (49). И е необходимо да се ориентираме: нима състоянието на придобиване не съответства на това, което се говори в стиха: „И всички търсещи Ме, ще Ме намерят” (50) и ако човек е удостоен да намери Лика Му, да бъде Той възславен, как може да се твърди, че затова не е положил никакъв труд? Но адморът, з”л, (11) обясняваше, че след като (човек) се удостои със Светлината на Лика Му, целият му труд се оценява като нямащ никакъв смисъл в сравнение със Светлината на Лика Му. И само на този, който казва: „Аз се трудих и придобих – повярвай” (49). *** По-горе задавахме въпроса: нима не е било възможно да ни сътворят алтруистични? И тази трудност можем да разрешим така, както ни предават мъдреците ни (по друг начин, отколкото по-горе): аКБ”У пожелал да ни удостои с ярема на Царството Си, а придобиването на ярема на Царството Му се изисква, за да усети творението, че Той, да бъде възславен, е правил, прави и ще прави всичко, което се прави. И следователно първоначалното намерение е било да бъдем създадени несъвършени, за да усетим, че Той е Създателят на всичко, а ние се нуждаем от Него на всяка крачка в живота ни. *** Освен това възниква въпросът: защо не усещаме никакви проблеми при получаването и получаваме всичко, което ни дават. И защо не се чувства никакъв срам? По този повод трябва да кажем, че когато става въпрос за отношенията между човек и друг подобен, то няма нужда да се приема на вяра, че когато другият дава, а аз получавам, то несъмнено се усеща срам. Но при взаимоотношенията между човек и Този, Който побира в Себе си целия свят, срам не се усеща, защото човек съвършено не вярва в реалността на аКБ”У и във всеки случай, на него не му е присъщ срам заради Този, в Чието съществуване не вярва и не вярва, че Той нещо му дава. И ако е така, тъй като вярата ни е недостатъчно твърда, не усещаме по осезаем начин, че аКБ”У ни дава живот през всеки миг и ни обезпечава с препитание и ни внушава всички наши добри помисли и всички наши идеи. Но според нивото, на което човек започва да усеща, че Творецът е действително реален, вече не е толкова просто, да го моли за нещо. И в момента, в който човек придобие вяра в реалността на Г-спод в това, че Той управлява света с добро, вече ще му стане съвсем срамно. Следователно, за да започне човек да се срамува, трябва да са изпълнени две условия: първото условие е това, да постигне, че другият му прави добро, а другото условие е, да почувства, че получава. И ако не достига едно от двете условия, то това не е ситуация, в която възниква срам. Съществуват многобройни примери, когато получаващият мисли, че му се полага да получи, само защото влиза във взаимоотношения, подобни на тези между наемател и собственика на дома (51); например, синът мисли, че му се полага да получава от баща си. *** Трябва да отбележим, че срамът е свързан с материалните нужди, т.е. с нуждите на човек за собствената му полза, но не се докосва до духовните нужди. Защото преди началото на Тиилим е написано: „Да бъде благоволение… от съкровищницата на безвъзмездните дарове надари ни”. Моят рав, з”л, отговаряше на това, че аКБ”У говорил на народа на Исраел: Както Аз не искам заплащане, така и вие не искайте заплащане (52) – както Аз правя за вас (всичко) безвъзмездно и не очаквам от вас нищо в замяна, така и ви моля, да се обичате един друг с безкористна любов и да не очаквате отплата. Следователно „…от съкровищницата на безвъзмездните дарове надари ни” означава, че молим аКБ”У, да ни даде като дар да правим (добри дела) за другия безкористно, да възлюбим другия с безкористна любов. Подаръкът, се заключава в това, Той да ни даде сили да обичаме безкористно и произтича от съкровищницата на Твореца, явяваща се съкровищница от безкористна любов. И подобна молба, т.е. молба за духовни (блага) не се явява срамна. Защото, когато човек моли да му дадат сили, да прави добро на другите от любов към тях, а не от любов към себе си, това не е срамно, а обратно, подобни молби са желани. Защото срамът е свързан с получаването, а да се моли Твореца, Той да даде сили за отдаване и избавяне от себелюбието – това е (вече определена) степен (на развитие). Следователно да се придобие алтруистично желание не е срамно, защото е ясно, че всичко, което има в творението, то трябва да получи от Твореца, но Творецът е установил, че срамът се появява, когато творението получава от Твореца заради собствена полза, а всичко, което то трябва да получи от Твореца, за да стане отдаващо, не води след себе си срам. *** И така, необходимо е да отбележим, че простотата на думите на рабейну Баал аСулам в п. 7 не означават, че смисълът непосредствено съответства на това, което ни е написал, а смисълът се състои в това, че ако Той би ни създал в цялото желано величие, придавайки ни алтруистична природа, то това би ни повредило, предизвиквайки срам?! В едно място (в Учение за Десетте Сиферот, Истаклут Пнимит, част първа) рабейну пише, че когато човек се удостоява с алтруистично желание, не му е присъщ срам и затова не е срамно да се моли, защото целият срам е свързан именно с желанието за получаване. И трудът се появява, не за да бъде унищожен срамът, които бихме усещали, ако Той би ни дал алтруистично желание, а трудът се появява, за да унищожи срама, предизвикан от това, което получаваме, тъй като трудът се появява, за да запълни в нас усещането за недостиг и да ни даде алтруистично желание. А по повод написаното в п.7 трябва да кажем, че или редът на нисхождането на мъдростта в първата част на разсъжденията не извежда това, което се постига в заключителната част, или когато се говори за „желаното величие” се има предвид, че ще получим цялата Му Светлина, да бъде Той възславен, по време на сливането (с Него), вътре в желанието си да получаваме и именно на това той отговаря, че това е невъзможно (без труд) и т.н. Каталог: download download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета download -> Огнената пещ download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 2.43 Mb. Сподели с приятели:
|