Джеймс Редфийлд Следващата стъпка в еволюцията на личността

Много отдавна хората са се научили да използват огъня, да се придвижват на малки групи през континентите в тър­сене на условия за по-добър живот и да следват напътствия­та на шамани за духовния свят. Днес ние използваме атом­ната енергия, изпращаме изследователи на Луната и следва­ме най-различни духовни водачи към новооткритите облас­ти на съзнанието и духа. През последните три хиляди годи­ни това дълго пътуване от каменната епоха получава уско­рение. По време на големите пробуждания, които разгле­дахме, човечеството увеличава все по-бързо познанията си за света, за себе си и за трансцендентните неща. Религиозните традиции са ни дали представи за морално извисяване, познания за изключителни човешки способности и безброй трансформативни практики. Ренесансът и Просвещението ни дават една нова оценка на индивида и освобождават си­лата на разума. Съвременната наука показа, че еволюцията е факт, а няколко съвременни философи, като се започне от германските идеалисти, ни дават първите представи за връзката между развиващата се Вселена и божественото.

Този цялостен напредък е белязан с отстъпления и чудо­вищни изкривявания в човешкия дух. Например жените подчертано отсъстват от повечето исторически хроники, за­щото в повечето общества са били отричани техните основ­ни човешки права и те са били поставени в неравноправно положение спрямо мъжете при решаването на човешките дела. Това е било така, защото повечето мъже са считали, че жените са с по-слаби умствени възможности и затова са ли­шавани от възможности да се образоват и следват призва­нието си. Независимо от това, нашият вид успява да се из­дигне над невежеството и некадърността въпреки моменти­те на отстъпление и лутания. Това развитие от епохата на палеолита до чудесата на съвременния живот е наистина ед­на изумителна история. То изглежда още по-удивително, ако се гледа на него като на неразривно свързано с развити­ето на цялата Вселена. Като самия космос човечеството ня­ма да остане закотвено във видимите си граници. С всеки исторически етап, както отбелязахме, неговите възможнос­ти за по-нататъшно развитие се се увеличавали: според нас всички тези пробуждания сочат пътя към друг еволюционен скок и помагат да се подготвим за него.
Част втора

ВЪЗНИКВАЩОТО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО

Голямото пробуждане на човечеството, което разгледах­ме в част първа, постави основите на нещо, което според нас ще бъде следващата значителна стъпка в еволюцията. Стъпили на това, което са ни дали тези пробуждания, ние можем да започнем да проектираме едно бъдеще, в което ще бъде даден нов израз на нашите латентни способности. Нашата способност за прояснено възприятие и за мистично знание, силата на волята ни, способността ни за комуники­ране, нашата виталност и самата ни идентичност могат да намерят нов израз в по-висшата форма на живот, която в моменти на вдъхновение много от нас провиждат. Дълбоко сме убедени, че можем да разгърнем тези нови способнос­ти, така че да се проявяват в живота ни с по-дълбока любов, чувство за предназначение и синхронично протичане.

В следващите глави ще се спрем на тези изключителни човешки преживявания с описания как възникват те и с практически съвети как да ги съвместим с ежедневието ни. За да придобиете представа за предвижданата от нас промя­на, можете да си спомните за древния Египет, когато обик­новените хора не са могли да четат и да пишат, защото тези способности са били достояние на малка група привилеги­ровани преписвачи на текстове и духовници. По същия начин до неотдавна само малка елитна група хора можеше да работи с компютри, докато днес второкласниците си пишат домашните на тях. В този смисъл изключителните качества, които ще разгледаме в следващите страници, въпреки че се­га са напълно очевидни за сравнително малък брой хора, всъщност са достъпни за всички. Те отразяват част от чо­вешката природа, която все още не е актуализирана, но тя според нас може да стане норма за всяко човешко същест­во.

3. НАШИТЕ РАЗШИРЯВАЩИ СЕ ВЪЗПРИЯТИЯ

Знаете ли колко далеч в света около вас могат да достиг­нат възприятията ви? Вярвате ли, че осъзнаването може да ви разкрива измерения отвъд непосредствения физически свят? Многобройните изследвания на подобни изключител­ни преживявания и трансформативни практики показват, че можем да подобрим значително нашето зрение, да изострим слуха си, да развием нашата способност да усещаме нещата чрез докосване, да изострим обонянието си и вътрешното самосъзнание на нашето тяло, да култивираме у себе си извънсетивни способности. Смятаме, че повечето от нас от време на време зърват за кратко тези способности и че всички те могат да бъдат развити.

Например някои дегустатори могат да различават хиля­ди реколти вина. Експерти по парфюми различават до три­десет хиляди вида аромати. Има експерти по платовете, ко­ито могат да преценят качеството на тъканите дори ако пръстите им са покрити с восък.

Чувството за равновесие също може да се развива и в то­ва ни убеждават големите танцьори, състезатели по скокове във вода, строители на мостове и гимнастици. Можем също така да получим и развием дарба за ясновидство, както и усета за фина енергия. Като ви караме да се замислите върху подобни ваши преживявания, препоръчваме ви да се опитате да си припомните моменти, когато вашите нормал­ни способности за възприемане на света са се разширявали, когато сякаш преоткривате едно или повече ваши сетива.

Много атлети съобщават за изумителна промяна в сила­та на зрението си. Джон Броуди, един от най-добрите за­щитници в Националната футболна лига¹³, в продължение на няколко години описва случаи, когато, както твърди в едно интервю, „времето като че ли забавя хода си по стра­нен начин и сякаш всички започват да се движат със забаве­но темпо. Имам чувството, че разполагам с всичкото време на света, за да наблюдавам как ресийвърите тичат в тяхното поле, но същевременно си давам сметка, че защитната ли­ния се приближава с най-голяма бързина."

За подобно преживяване говори и състезателят по голф Джак Флек, който твърди, че при победата си във финалния мач над Бен Хоган по време на Открития шампионат на САЩ по голф през 1955 година „дупката изглеждаше голя­ма като вана. Изведнъж се убедих, че не мога да пропусна. През цялото време се стараех да запазя това чувство, без да си задавам въпроси." А защитникът Макартър Лейн споде­ля нещо още по-необикновено, като твърди, че на моменти виждал футболното игрище като от „допълнително око", което се намира в точка над главата му.

За такива преживявания, както и за религиозни и артис­тични озарения, често се говори като че ли са дело на висша сила, въпреки че обикновено те са плод на дисциплина и упорити усилия. Характерно за тях е и споменаването на някакво ново ниво на функциониране („допълнително око" или „точка над главата", както я описва Лейн). Често пъти те са съпроводени от съзнателна „капитулация", от доброволно оставяне на нещата да се развиват сами, като при Флек, който „не задава въпроси".

В книгата си „Изкуството да виждаме" Олдъс Хъксли описва като някаква съвременна притча възстановяването си от почти пълна слепота. Той пише, че градската скука, страхът и прекомерното напрежение са психологически ба­риери пред доброто зрение. За подобряването му препоръч­ва да се развиват паметта и въображението, както и релак­сация с помощта на полагане на дланите, печене на слънце и будно внимание. „Ние прекарваме прекалено много вре­ме, загледани в едно нещо, докато същевременно мислим за друго", казва Хъксли.

Може ли зрението да се развива? За да проучим този въпрос, нека насочим вниманието си към някои хора, чиято работа и препитание зависят от способността им да виждат добре. Това са хирурзи, художници, изследователи, автомо­билни състезатели, полицаи, пожарникари, играчи на бейз­бол, които разполагат с по-малко от половин секунда, за да ударят топка, която се носи със скорост сто мили в час.

В най-добрите години на Марк Макгуайър в бейзбола питат един от неговите съотборници дали знае тайната на успехите му. Играчът споделя в едно интервю, че преди всяка игра Макгуайър се взира в тъмнината на своето шкаф­че и си представя всеки удар, който трябва да посрещне. По време на мача това му помагало да вижда по-ясно и да по­добри точността на ударите си по топката.

В средата на кариерата си японската бейзболна звезда Садахару О бива сполетян от период на рязък спад на ефек­тивността си. За да подобри резултатността и самоувере­ността си, той започва да тренира бойното изкуство с дър­вени саби кендо. Една от използваните при него техники се нарича „мецуке", която се отнася до повишаване на способ­ността за фокусиране на погледа и наблюдателността. В своята автобиография той пише:

„В това упражнение се изисква фехтовачът да не изпуска от поглед опонента си нито за част от секундата, защото в битката човек не може да разчита, че ще разполага с повече време. Ученикът бива научаван да извършва това наблюде­ние така, като че ли има два чифта очи: с едните, които не сваля от тези на опонента си, се опитва да отгатне намере­нията му, а с другите наблюдава тялото на противника. Тъй като подобно виждане едновременно в две посоки изглежда почти невъзможно (то се постига извънредно трудно), инст­рукцията най-често е да се гледа на противника като на да­лечна планина." Великият самурай Мусаши нарича това „отдалечен поглед към близки неща".

От наблюденията на Лорънс ван дер Пост върху бушмените в пустинята Калахари научаваме, че някои общества развиват засилени визуални способности. Те са обучени да виждат дивеча на разстояние повече от миля. Можем да се поучим и от примера, който ни дават с развитието на спо­собностите си за съсредоточаване такива фотографи като Анри Картие-Бресон и неговото умение да вижда „решител­ния миг", в който ще запечати историята.

Френският писател Жак Реда се разхождал по улиците на Париж с цел да открива всеки ден по нещо ново, защото знаел, че този навик засилва още повече любовта му към града.

Замислете се върху вашия собствен опит. Може и вие да сте упражнявали някакъв вид спорт и да сте имали моменти на изключителни визуални способности, които да са откри­вали пред вас нови тайни и нова красота на заобикалящия ви свят. Може светлината да ви се е сторила по-ярка, откол­кото преди, или с изненада да сте установявали колко вели­колепна при допир е тревата. Или пък в моменти на неочак­вана опасност зрението ви рязко се е подобрявало.

Днес много примери от практиката ни учат, че понякога можем да виждаме по-надалеч и по-ясно, отколкото обик­новено очакваме. Далечни предмети могат да ни се видят по-близо, което ни позволява да забележим повече техни детайли. Понякога като че ли времето забавя хода си и това ни позволява да забележим неща, които обикновено остават незабележими. Цветове, форми и периферни подробности могат да бъдат видени по начин, който ни изпълва с възторг и благоговение. В такива моменти като че ли светът оживя­ва и виждаме всичко променено. В своята пиеса „Дългото пътуване на деня към нощта" американският драматург Юджийн О'Нийл описва със следните думи подобно пре­живяване на своя герой Едмънд.

„Лежах върху бушприта с лице към кърмата, а водата под мен се пенеше, всички платна на мачтите се извисяваха високо на лунната светлина. Бях опиянен от красотата и на­певния ритъм на всичко това и за момент загубих представа къде съм, загубих живота си. Бях свободен! Разтворих се в морето, превърнах се в бяло платно и летяща пяна, в красо­та и ритъм, в лунната светлина, в кораба и във високото, об­сипано със звезди небе! Без да имам минало и бъдеще, бях станал част от едно цяло, изпълнен с покой и дива радост, бях станал нещо по-голямо от собствения ми живот или жи­вота на Човека, бях част от самия Живот! Част от Бога, ако щете."

В такива моменти обикновено не само зрението ни се из­пълва с красотата. Другите ни сетива също се възвисяват и сякаш се свързват неотделимо едно с друго.

Свръхестествен слух

В своя бестселър „Моцартов ефект" авторът на книгата, музикантът Дон Кемпбъл, ни напомня, че думата „лекувам" е свързана с „правя звук". В такъв случай ние можем да се лекуваме с музика, ако, разбира се, се вслушваме в нея и ако я чуваме. Усещаме интуитивно, че музиката и други звуци влияят на настроението ни. Гугукането на гълъба, кацнал отвън на перваза на прозореца, ни кара да се почувс­тваме щастливи, далечният звън на църковна камбана ни изпълва с очарование, а стигналият до нас звук на свирката на локомотива ни връща към отдавна забравени спомени от детството. Но всичко това става, ако наистина ги чуваме. Поетът Дейвид Райт описва магията на слушането в автоби­ографията си „Глухота: собствен опит".

„Да си представим, че е спокоен ден, всичко е напълно притихнало, не помръдва ни вейка, ни лист. Струва ми се, че е тихо като в гробница, въпреки че из плетищата е пълно с шумни, невидими птички. После се долавя някакъв полъх, достатъчен, за да помръдне листата; виждам и чувам това раздвижване като въздишка. Илюзорното беззвучие е пре­къснато. Виждам така, като че ли чувам, един зрим шум на ветреца, който размърдва листака... Понякога трябва да нап­равя умишлено усилие, за да си спомня, че „не чувам" ни­що, защото няма нищо за чуване. Такива несъществуващи звуци са летенето и движението на птиците, дори плуването на рибата в прозрачната вода или в аквариума. За мен е яс­но, че летенето на повечето птици или поне на тези, които са далеч от мен, би трябвало да е безшумно... И въпреки то­ва ми се струва, че го чувам. Всяка птица създава различна „зрима музика" - от равнодушния, меланхоличен полет на чайките до стакатото на стрелкащите се лястовици..."

В моменти като този, описан от Райт, физическият звук се възприема с нова острота, дълбочина и плътност. Но има и друг вид чуваемост, която включва възприемането на зву­ци без явен физически източник. Такива възприятия са опи­сани в книгата на Едмънд Гърни „Призраци на Живите". В нея той предава следния разказ на професор Ернесто Бозано:

„На 22 март 1832 година около десет часа вечерта, два часа преди смъртта на Гьоте, пред къщата на великия поет спира карета. От нея слиза една дама и бързо влиза вътре, като пита прислужника с разтреперан глас: „Още ли е жив?" Това е графиня В., ревностна почитателка на поета, която той приема винаги с удоволствие в дома си заради утехата, която му носи нейният жизнен изказ. Докато се из­качва по стълбите, тя внезапно спира, заслушва се и пита слугата: „Какво е това? Музика в тази къща?" Той на свой ред се ослушва, но само пребледнява и се разтреперва, без да отговори. Междувременно графинята прекосява хола и влиза в кабинета, чийто праг само тя има привилегията да прекрачва. Фрау Фон Гьоте, зълвата на поета, пристъпва напред, за да я посрещне. Двете жени се прегръщат и избух­ват в плач. След малко контесата пита: „Кажи ми, Отилия, докато се качвах по стълбите, чух музика в къщата. Защо? Защо? Или може би греша?"

„Значи и вие сте я чули? - отвръща фрау Фон Гьоте. Не­обяснимо е! От вчера на разсъмване от време на време се чува странна музика. Тя изпълва ушите и костите ни." Точ­но в този момент някъде отгоре, като че ли идващи от по­виеш свят, се чуват музикални акорди, които постепенно отслабват, докато напълно заглъхват."

Някои религиозни фигури често говорят за красиви, подс­казващи нещо звуци, за които няма видима причина. Когато умирал, християнският светец свети Гутлак чул да пеят анге­ли, а на смъртния си одър света Тереза дьо Лизийо, както и поетът Уилям Блейк, чули небесна музика. Свети Джоузеф от Купертино чул в деня на своята смърт камбана да го призова­ва при Бога. В есето си ,Пожарът на любовта" отдалият се на съзерцание английски духовник Ричард Рол (1290-1349) описва така музиката, която чувал по време на молитва:

„Когато седя в параклиса и повтарям най-усърдно псалми преди вечеря, чувам над мен звук на арфи или пеене на певци. И когато от все сърце отправям молитвите си, усещам, без да знам как, от небето да се чува чудесна музика, която изпълва душата ми. Мисълта ми се превръща в песен и дори когато се моля и пея псалми, аз излъчвам същите звуци."

Свръхестествена или „небесна" музика като тази, която чувал Рол, на санскрит се нарича „над". Тя отдавна е извес­тна на индуистко-будистката религиозна традиция. Според тази традиция ритмите и съзвучията на „над", които може да разкрие религиозната посветеност, стават толкова по-отчетливи, колкото повече човек се отдава на съзерцанието. Твърди се, че всички можем да почувстваме подобни съзву­чия като постоянен музикален фон. Радост, гняв, тъга -всички наши настроения се подсилват от тях. За това явле­ние се говори в Нада-Бинду упанишада на Ригведа, в която ни съветват да се съсредоточим върху „нада", за да се из­дигнем над обикновеното съзнание. Тайната е в дисципли­ната „концентрирано" вслушване.

Опитвали ли сте някога да се вслушвате по този начин? Припомнете си моменти, когато подобно вслушване е има­ло за вас необикновено значение. Вслушвали ли сте се нап­регнато като дете дали някой от родителите ви си идва у до­ма? В такива моменти на стаено очакване често чуваме зву­ци, които никога преди не сме слушали. Като че ли къщата се намества или пък чуваме далечно преминаване на влак, или тихото движение на щурците и жабите отвън. Такъв вид вслушване, ако се практикува упорито, може изненад­ващо много да подобри слуха ви.

Ирландците отдавна говорят за способността да се наб­людават неща извън обсега на нормалните сетива като за „второ зрение". В своите песни и поезия те твърдят, че това са „тънки места", където е по-лесно да се появи нещо нео­бикновено или свещено. Става дума за свещени места или такива, от които се вижда надалеч, особено на разсъмване или при здрач - времето на „келтския залез". По същия на­чин в индуизма и при будистите се говори много за „трето око" и други свръхестествени способности, а еврейски, ис­лямски и християнски мистици описват различни видове „духовна сетивност".

Една такава способност представлява виждането на аура или ореол около животни, растения и хора, искри, изпълва­щи въздуха, или необясними светлини в храмове и пещери, в които се извършват ритуали. В модерните времена психиатрите Карл Юнг и Вилхелм Райх считат тези възприятия за важни. Юнг ги приравнява към светещите точки в алхимич­ните текстове, „пронизващите света душевни искри" при кабалистиката, „атомите светлина", за които говорят древ­ните гностици, и „искрите звездна субстанция", за които спорят древните гръцки философи Хераклит и Демокрит.

В списание „Квадрант" физикът бизнесмен Едуард Ръсел описва няколко епизода, по време на които вижда подобни светлини:

„Когато обсъждахме една трудна задача с мой служител, сигурно бях поискал от него невъзможното, защото той ме изгледа напълно отчаян и обезверен. След това цялата му аура светна със стотици малки искри.

Понякога миг преди двама души да постигнат пълно съг­ласие по обща идея, точно между тях и малко отгоре се поя­вява ярка искра. Забелязвал съм влюбени, които като че ли са обгърнати от „облак на любовта", който виждам като об­виваща ги мъгла. Или при оживен спор (при който хвърчат искри!) виждам да се появяват светещи точки между участ­ниците в него."

Буквално във всяка религиозна традиция се говори за ау­ра, за необясними светлини и божествени искри като за не­що напълно реално. Твърди се, че всеки от нас може да се научи да ги вижда чрез молитви, медитация и други дис­циплини. Може би ви се е случвало да забележите аура око­ло харизматични оратори или около любовта на живота ви. Много хора виждат светещи точки около новороденото им дете, около книга, предмет на изкуството, а също и около някой непознат.

Ясновидство

Има значителни доказателства, че ясновидството или т.нар. „виждане от далеч" е често срещано човешко качест­во, което обаче е много подценявано. Някои антрополози считат, че шаманите в обществата от каменната епоха са го използвали при лов и за други цели. То е било смятано за реална сила в повечето индуистки, будистки, суфистки и даоистки традиции и често е споменавано като присъщо на еврейски и християнски мистици.

През последните десетилетия добре известната изследо­вателска и консултантска организация SRI International (Станфордски изследователски институт) извършва с по­мощта на средства, отпуснати от американското правителс­тво, няколко научни експеримента, посветени на ясновидството. Директорът на това изследване, физикът Ръсел Тарг, описва приложението на ясновидството в шпионажа и пред­ставя своя труд пред съветската Академия на науките. Изс­ледвания върху ясновидството се извършват и в други изс­ледователски центрове в Съветския съюз и в Съединените щати. Различни правителствени агенции спонсорират по­добна дейност с надеждата, че тя ще бъде от полза за откри­ването на вражески оръжейни системи и военни действия.

През 1995 година ЦРУ поръчва да се направи преглед на тези спонсорирани от правителството изследвания. Основ­ната задача на комисията, натоварена с този преглед, е да даде оценка на експериментите, свързани с ясновидството, които са били извършени в Международната корпорация за приложни науки (SAIK), както и в SRI International. В коми­сията са включени един нобелов лауреат по физика, между­народно признати експерти по статистика, психология, нев­рология, астрономия и един американски генерал-майор от запаса, който също е физик. Тъй като изследванията по ли­ния на SRI International са удостоверили съществуването на ясновидството в степен, задоволяваща правителствените спонсори, експериментите по линия на SAIK се правят не толкова с цел да се докаже съществуването на това явление, а по-скоро да се разбере какъв е неговият механизъм.

По време на един от тези експерименти ясновидец, на когото са били дадени само координати като географска ширина и дължина за място някъде в Съединените щати, успешно описва секретен обект във Вирджиния, чието съ­ществуване се пази в строга тайна. Той успява да опише вътрешността на обекта и да разчете секретните кодови ду­ми, написани върху папките, поставени в заключени шка­фове.

По-късно един скептично настроен вестникарски репор­тер чул тази необикновена история и решил да я провери. Той отишъл с кола до мястото, посочено на картата, което се намирало на 135 мили югозападно от Вашингтон, надя­вайки се да открие „базов лагер на извънземни или най-мал­кото командния център за третата световна война". Вместо това видял безлюдна хълмиста местност, в която имало ня­колко стада овце и много овчи тор. Не се виждали никакви военни съоръжения, нито въоръжен персонал, нито сгради. Репортерът не разбрал, че е видял точно това, което би трябвало да види - овце да пасат по хълма. Секретният вое­нен обект се намирал точно на това място, но бил скрит дълбоко под земята.

Американският парапсихолог Рий Уайт се спира подроб­но на редица подобни случаи, описани в книгата на Албън Бътлър „Животът на светците" - многотомен енциклопеди­чен сборник разкази за светите хора на християнството.

„Случвало ли ви се е да усетите, че някой, когото позна­вате, е в беда? Усещали ли сте кой се обажда, докато теле­фонът звъни? Може би ще трябва да приемате по-сериозно такива моменти и да се вслушвате по-внимателно в интуи­цията си."

Паралелно с разширяването на способностите си за възп­риемане на световете извън нас можем да развиваме и едно повишено осъзнаване на света вътре в нас. Това може да се постигне чрез медитация, йогизъм, биовръзка, бойни изкус­тва, спорт и други занимания. Например бегачите на дълги разстояния се научават да сменят темпото, като откликват на неуловимите промени в мускулния им тонус. Опитните яхтсмени могат да поддържат курса на яхтата с едва забележими промени в балансирането. Ездачите в родеото се за­държат на гърба на опитващите се да ги хвърлят бикове благодарение на изключителната мускулатура на краката си.

Но повишеното осъзнаване на тялото не се изчерпва са­мо с това да усещаме мускулите си и с чувството за равно­весие. То е възможно и по отношение на визуалните ни представи, звуците, вкусовите възприятия и миризмите. Ня­кои атлети, които се намират в много добра кондиция, сле­дят нивото на стреса по вкуса на слюнката си или по мириз­мата на потта си. Бегачи и майстори по бойни изкуства са в състояние да опишат как виждат свои органи, тъкани и клетки.

Изглежда обаче, че осъзнаването на тялото може да над­хвърля нормалния праг на нашата нервна система. Много хора усещат, че могат да осъществяват връзка с най-вът­решната дейност на техните органи и клетки по начин, кой­то медицинската наука трудно може да обясни. В това отно­шение подобни хора са подпомагани от йоги, учители по зен будизъм, суфи и други духовни наставници, развили не­обикновено соматично осъзнаване. Всяка религиозна тради­ция пази богат запас от такива знания.

Така например твърди се, че сред стотиците изключител­ни сили, или „сидхи", които дава индуистко-будисткият йогизъм, има някои, благодарение на които посветеният може да долови и най-микроскопичните частици материя. „Ануд-ришти сидхи" - термин, произлизащ от ану - атом, и дриш-ти - прозрение, означава способност да се усещат малки, скрити или отдалечени неща, включително телесни струк­тури. Твърди се, че с помощта на „антара дришти сидхи" можем да огледаме нашите вътрешности като с рентгенови лъчи. „Аниман сидхи"- една от осемте прочути сили, за ко­ито се говори в йогистките текстове, дава възможност на човека да вижда клетките и атомите, от които е съставено тялото му. Поразителното е, че тази способност е била отк­рита хиляди години преди изнамирането на микроскопа и други инструменти на съвременната наука.

Извършените напоследък експерименти, както и дълго­годишният натрупан опит по пътя на съзерцанието показ­ват, че утвърдените психологически навици и асоциации, независимо дали са съзнателни или несъзнателни, влияят върху образните представи, свързвани с ясновидството, как­то по отношение на нещата вътре в тялото, така и за тези извън него, като понякога изопачават информация, която се счита за точна. Цитираните по-горе експерименти „Тарг-Путоф", както и доказателствата, събрани от индуистката, будистката, даоистката и йогистката традиция подсказват, че вътрешното ясновидство, като всяко друго необикновено явление, се определя от комплекса дух-тяло, в което то се наблюдава с всичките му генетични и културни особености. Това е тема, към която ще се върнем: всички наши способ­ности, независимо дали са естествени или свръхестествени, соматични или екстрасоматични, подлежат на ограничения и изкривявания, предизвикани от нашите наследствени и социално обусловени особености.

Въпреки това е възможно чрез съзерцание да се научим как да сканираме нашите телесни структури и процеси като с нещо подобно на подвижен обектив на камера, който да фокусираме върху конкретни органи, тъкани и клетки с цел лечение или трансформация. Така може да бъде осъществен полезен диалог, чрез който нашите тела да ни известяват за нуждите си или отрано да ни предупреждават. Може дори да отидем още по-далеч. Според безброй гадатели и мъдре­ци можем да предприемаме необичайни пътувания в обик­новено невидими пространства на нашата телесна архитек­тура и да откриваме, както в извънземното пространство, необикновени тайни на материята.

Вие също може да сте имали подобни моменти на нео­бикновени възприятия. Ако сте ги имали, предлагаме ви да мислите за тях не като за изолирани явления, а като за раж­дането на нов начин за разбиране на света. Внезапното съзиране на изключителна красота, чуването на звуци на нови нива или виждането отдалеч на детайлите на дадено отдале­чено място са твърде често срещащо се явление по света.

Има все повече доказателства, че продължителните и системни упражнения могат да улеснят актуализацията на нашите новозараждащи се способности. В глава шестнаде­сета предлагаме специални упражнения, които могат да ви помогнат да развиете способностите, описани в тази и в следващите глави.