Джоан Роулинг хари потър и огнения бокал

магии във всеки удобен момент. Чувстваше се много по-подготвен да се справи

с това изпитание, отколкото беше за предишните. Нищо че то вероятно щеше да

бъде трудно и много опасно. Муди беше прав — Хари вече бе успял да надвие

ужасни чудовища и да преодолее различни магически препятствия, а този път

имаше повече време и възможности да се подготви за онова, което му

предстоеше.

Като й дотегна непрестанно да се натъква на тримата приятели навсякъде

из училището, професор Макгонъгол разреши на Хари да използва в обедната

почивка празния кабинет по трансфигурация. Той скоро овладя препречващата

магия, която щеше да му трябва за забавяне и възпиране на нападатели, и

пренасочващото проклятие, с което щеше да отклонява твърди предмети от пътя

си. Полезно откритие на Хърмаяни беше четирипосочната магия, която щеше да

насочва магическата му пръчка на север, когато бе необходимо, за да може да

проверява дали се движи в правилна посока из лабиринта. Имаше проблеми само

със защитното заклинание, което трябваше да го обгражда временно с невидима

стена, за да отблъсква по-леки проклятия. Хърмаяни обаче успя да пробие

щита с добре прицелено кракожелиращо заклинание. Хари се клатушкаше из

стаята десетина минути, докато тя намери из книгите контразаклинание.

— И все пак се справяш доста добре — обнадежди го Хърмаяни, като

прегледа списъка и задраска магиите, които вече бяха разучили. — Някои от

тях непременно ще ти свършат работа.

— Елате да видите нещо — обади се Рон, който стоеше до прозореца и

гледаше надолу към двора. — Какво прави Малфой?

Хари и Хърмаяни се приближиха. Малфой и двамата му неизменни

охранители се бяха скупчили под сянката на едно дърво. Краб и Гойл като че

ли дебнеха да не се появи някой и се подхилкваха глупашки. Малфой държеше

дланта си пред устата и явно говореше в нея.

— Изглежда има портативна радиостанция — рече Хари заинтригуван.

— Невъзможно — сряза го Хърмаяни, — нали съм ти казвала, че тези неща

не действат в района на «Хогуортс». Хайде, Хари — нетърпеливо го извика тя

и се върна в средата на стаята, — дай пак да опитаме защитното заклинание.

опитваше да помогне на Хари да мине успешно и през третото изпитание, та

едва тогава да обърнат внимание на другите проблеми. Във всяко писмо

припомняше, че каквото и да става извън стените на «Хогуортс», Хари нито

носи някаква отговорност, нито е по силите му да промени нещо.
Ако Волдемор наистина става по-силен (пишеше Сириус), моята първа

грижа е да осигуря твоята безопасност. Той не може да стигне до теб, докато

си под закрилата на Дъмбълдор, но въпреки това не поемай никакви рискове.

Насочи цялото си внимание и усилия да преминеш здрав и читав през

лабиринта, а после ще се заемем с други неща.
Хари ставаше все по-нервен с наближаването на двайсет и четвърти юни,

но не се чувстваше толкова зле, колкото при предните две изпитания. Поне

този път бе сигурен, че е направил всичко по силите си, за да се подготви.

Пък и нали това беше последното изпитание — както и да се представи,

турнирът най-сетне щеше да свърши, което си беше голямо облекчение.
* * *
Масата на грифиндорци бе много шумна на закуска в деня на третото

изпитание. Совите донесоха пощата и Хари получи картичка от Сириус с

пожелание за успех. Тя представляваше парче пергамент, на което имаше само

отпечатък на кална лапа, но Хари оцени жеста. Един чухал донесе на Хърмаяни

поредния брой на «Пророчески вести». Тя разгъна вестника, хвърли един

поглед на първата страница и изплю отгоре й всичкия тиквен сок, който току-

що бе отпила.

— Какво има? — попитаха едновременно Хари и Рон, като я погледнаха

недоумяващо.

— Нищо — отвърна Хърмаяни и се опита да скрие вестника, но Рон го

грабна.

Той прочете заглавието и се възмути:

— Какво? — полюбопитства и Хари. — Пак ли Рита Скийтър?

— Не — бързо каза Рон и се опита като Хърмаяни да пъхне някъде

вестника.

— За мен е, нали? — попита Хари.

— Не, не — отвърна Рон абсолютно неубедително.

Но преди Хари да поиска вестника, гласът на Драко Малфой се разнесе

през цялата Голяма зала чак от масата на «Слидерин»:

— Ей, Потър! Потър! Как ти е главата? Добре ли си? Нали няма сега да

вземеш да беснееш тук, а?

Малфой държеше същия брой на «Пророчески вести». Слидеринци се хилеха

подигравателно по дължината на цялата маса и се извръщаха на столовете си,

за да видят реакцията на Хари.

— Дай да го видя! — викна Хари. — Дай го тук!

Рон крайно неохотно му подаде вестника. Хари го разтвори и се озова

очи в очи със собствената си снимка под голямо вестникарско заглавие:

ХАРИ ПОТЪР: НЕУРАВНОВЕСЕН И ОПАСЕН

Момчето, което победи Онзи-който-не-бива-да-се-назова-ва, е

неуравновесено и може би опасно — пишеше специалният кореспондент Рита

Скийтър. — Напоследък бяха направени обезпокояващи разкрития за странното

поведение на Хари Потър, които поставят под съмнение неговата годност да

участва в тежко състезание като Тримагическия турнир, както и изобщо да

посещава училището «Хогуортс».

Потър, откри наскоро «Пророчески вести», редовно припада в училище и

често го чуват да се оплаква от болки в белега на челото си (следа от

проклятието, с което Вие-знаете-кой се е опитал да го убие). Миналия

понеделник в средата на часа по пророкуване репортерът на «Пророчески

вести» видя с очите си как Потър побягна с всички сили от класната стая,

под предлог че от силна болка в белега не е в състояние да учи.

Възможно е, казват най-добрите специалисти от болницата за

магьоснически заболявания и травми «Свети Мънго», мозъкът на Потър да е бил

засегнат от нападението на Вие-знаете-кой, а твърдението му, че белегът още

го боли, да се окаже проява на дълбоко душевно разстройство.

«Той може и да се преструва — смята един от специалистите, — за да

привлича вниманието към себе си.»

«Пророчески вести» обаче се добра до обезпокоителни факти за Хари

Потър, които Албус Дъмбълдор, директор на «Хогуортс», съзнателно е крил от

магьосническата общественост.

«Потър говори змийски — сподели Драко Малфой, също четвъртокурсник от

«Хогуортс». — Преди две години имаше поредица нападения над ученици и много

хора смятат, че зад тях е стоял именно Потър, защото са го видели да си

изпуска нервите в Клуба по дуелиране и да насъсква змия срещу свой

съученик. Всичко това, разбира се, беше потулено. Известно е, че Потър има

приятели върколаци и великани. Ние сме убедени, че той е способен на

всичко, само и само да се сдобие с малко власт.»

Способността да се разговаря със змии открай време се смята за Черно

изкуство. И наистина в наши дни най-известният магьосник, владеещ змийски,

е не друг, а самият Вие-знаете-кой. Един от членовете на Лигата за защита

от Тъмните сили, който пожела да остане анонимен, заяви, че според него

който и да е магьосник, говорещ змийски, трябва да бъде разследван. «Лично

аз подозирам всеки, който може да разговаря със змии, тъй като влечугите

често се използват за най-страшните черни магии и в исторически аспект са

свързани със злото» — сподели той. — «Освен това всеки, който общува със

зловредни същества като върколаци и великани, без съмнение има склонност

към насилие.»

Албус Дъмбълдор би следвало да се замисли сериозно дали на такова

момче не трябва да бъде отнето правото да се състезава в Тримагическия

турнир. Съществуват опасения, че Потър може да прибегне до тъмни магии в

отчаяния си опит да спечели турнира, третото изпитание от който ще се

състои тази вечер.

вестника.

От масата на слидеринци Малфой, Краб и Гойл вече му се присмиваха,

като почукваха глави с пръсти, кривяха си лицата като малоумни и плезеха

езици като змии.

— Откъде е разбрала, че те е болял белегът в часа по пророкуване? —

учуди се Рон. — Няма как да е била в стаята, нито пък да е чула...

— Прозорецът беше отворен — спомни си Хари. — Отворих го, за да мога

да дишам.

— Вие сте били на върха на Северната кула — намеси се Хърмаяни. —

Гласът ти няма как да се чуе чак долу в двора.

— Е, ти нали изследваше магическите методи за подслушване! — каза й

Хари. — Сигурно можеш да кажеш как го е направила.

— Опитвам се! — не се предаваше Хърмаяни. — Но аз... но...

Изведнъж изражението на Хърмаяни стана някак особено, замислено. Тя

бавно вдигна ръка и прокара пръсти през косата си.

— Какво ти е? — попита я Рон неспокойно.

— Ами да... — задъха се от напрежение Хърмаяни.

Тя пак прокара пръсти през косата си и после затули устните си с ръка,

все едно че говореше в невидима портативна радиостанция. Хари и Рон се

спогледаха.

— Сетих се нещо — каза Хърмаяни, загледана в пространството. — Мисля,

че вече знам... Защото тогава никой не би могъл да я види... дори Муди...

Така трябва да е стигнала до перваза на прозореца... Не й е разрешено...

със сигурност не й е разрешено... е сега вече я разкрихме! Трябват ми само

още две секунди в библиотеката, за да се уверя окончателно.

След тези думи Хърмаяни грабна училищната си чанта и изхвръкна от

Голямата зала.

— Ей! — извика Рон след нея. — След десет минути имаме изпит по

история на магията! Виж ти! — обърна се той към Хари. — Колко ли мрази тая

драскачка Скрита, за да рискува да изпусне началото на изпита. Какво ще

правиш в часа на Бинс, пак ли ще четеш?

Освободен от годишните изпити като участник в Тримагическия турнир,

Хари сядаше на най-задната маса по време на всеки изпит досега и издирваше

нови магии за третото изпитание.

— Сигурно — отвърна Хари, но точно в този момент професор Макгонъгол

се приближи покрай масата до него.

— Потър, след закуска участниците трябва да се съберат в стаята до

тази зала — съобщи тя.

— Ама изпитанието е чак довечера! — сепна се Хари и неволно обърна

бърканите яйца върху себе си от страх, че погрешно е разбрал часа.

— Много добре знам, Потър — успокои го тя. — Близките на участниците

са поканени да наблюдават последното изпитание. Сега просто ви се дава

възможност да ги видите.

Професор Макгонъгол се отдалечи, а Хари я проследи със зяпнала уста и

се обърна към Рон с изумление:

— Да не би да очаква, че ще се явят семейство Дърсли, а?

— Знам ли... — отвърна Рон. — Аз ще бягам, че да не закъснея за изпита

при Бинс. Ще се видим по-късно.

Хари приключи със закуската си в опустяващата зала. Той видя как Фльор

Делакор стана от масата на «Рейвънклоу», запъти се заедно със Седрик към

съседната стая и двамата влязоха вътре. Не след дълго и Крум бавно ги

последва. Хари остана на мястото си. Изобщо не му се ходеше в стаята.

Нямаше близки или поне не такива, които биха си направили труда да дойдат и

да гледат как ще си рискува живота. И тъкмо когато се надигна с намерението

да отиде в библиотеката и да попрегледа още малко магии, вратата на

съседната стая се отвори и се появи главата на Седрик.

— Хари, идвай, чакат те!

Тръгна нататък, крайно озадачен. Нямаше начин семейство Дърсли да са

там. Той прекоси залата и влезе в стаята. Точно до вратата бяха Седрик и

родителите му. В един ъгъл стоеше Виктор Крум и оживено разговаряше на

български с тъмнокосите си родители — явно бе наследил от баща си гърбавия

нос. В другия ъгъл на стаята Фльор бъбреше на френски с майка си, която

държеше за ръка малката й сестра Габриел. Момиченцето помаха на Хари и той

махна в отговор. Чак тогава забеляза широко усмихнатите госпожа Уизли и

Бил, застанали пред камината.

— Изненадааа! — развълнувано извика госпожа Уизли, когато Хари,

засмян, тръгна към тях. — Решихме да дойдем да те видим. — И тя се наведе и

го целуна по бузата.

— Всичко е наред, нали? — рече Бил с усмивка и му стисна ръката. — И

Чарли искаше да дойде, но не можа да се освободи от работа. Каза, че си бил

невероятен срещу шипоносеца!

Хари забеляза, че Фльор Делакор гледа с неприкрит интерес към Бил през

рамото на майка си. Явно нямаше нищо против дълги коси и обици с висящи

кучешки зъби.

— Наистина много мило от ваша страна — измънка Хари на госпожа Уизли.

— За миг помислих, че... семейство Дърсли...

— Хмм... — стисна устни госпожа Уизли.

Тя избягваше да критикува пред Хари роднините му, но очите й святкаха

гневно всеки път, щом чуеше за тях.

— Чудесно е, че съм пак тук! — рече Бил и се огледа наоколо (Вайълет,

приятелката на Дебелата дама, му намигна иззад рамката). — От пет години не

съм идвал. Още ли е тук онази картина на лудия рицар? Май беше сър

Кадоган...

— О, да — отвърна Хари, който познаваше сър Кадоган от предишната

година.

— Тя и по мое време си беше тук — намеси се и госпожа Уизли. — Такава

лекция ми дръпна една нощ, когато се прибрах в спалнята в четири часа

сутринта...

— Какво си правила навън в четири сутринта? — учуди се Бил и погледна

майка си изумено.

Тя се засмя, а очите й светнаха.

— Бяхме излезли с баща ти на нощна разходка. Него го хвана Аполион

Прингъл... той беше пазач тогава... така го натупа, че още има белези.

— Защо не ни разведеш наоколо? — предложи Бил.

— Ами добре — съгласи се Хари и всички се насочиха към вратата за

Голямата зала.

Когато минаха покрай Амос Дигъри, той се обърна.

— Ха, ето те и теб! — премери той Хари с поглед от горе до долу. — Бас

държа, че вече не си така надут, откакто Седрик те настигна по точки.

— Какво? — не разбра Хари.

— Не му обръщай внимание — прошепна Седрик на Хари и се намръщи на

баща си. — Не може да преглътне оная статия на Рита Скийтър за турнира...

нали помниш — дето те споменаваше като единствен участник от «Хогуортс».

— Ама не си е направил труда да я опровергае, нали? — продължи Амос

Дигъри достатъчно високо, за да го чуе Хари, който се запъти към вратата с

госпожа Уизли и Бил. — А точно затова... ти ще му покажеш, Сед. Веднъж вече

си го бил, нали?

— Рита Скийтър само гледа някъде да мъти водите, Амос — не му остана

длъжна госпожа Уизли. — Мислех, че това ти е добре известно, като работиш в

министерството.

Господин Дигъри се накани да се заяде, но жена му положи ръка върху

неговата и той се обърна, вдигайки рамене.

Хари прекара сутринта много приятно, разхождайки се на слънце около

замъка с Бил и госпожа Уизли. Показа им каретата на «Бобатон» и кораба на

«Дурмщранг». Госпожа Уизли се заинтересува живо от Плашещата върба,

посадена след като тя бе завършила училището, и им разказа надълго и

нашироко за пазача на дивеча преди Хагрид, някой си Ог.

— Как е Пърси? — попита Хари, като минаваха покрай оранжериите.

— Не е съвсем добре — отвърна Бил.

— Много е разстроен — добави госпожа Уизли, като сниши глас и се

огледа. — Министерството не иска да се вдига шум около изчезването на

господин Крауч, но постоянно разкарват Пърси да го разпитват за

нарежданията, които е получавал от шефа си. Изглежда допускат възможността

да не са написани лично от него. Пърси е в много затруднено положение. Не

му позволиха да представлява господин Крауч като пети съдия тази вечер.

Корнелиус Фъдж ще го замества.

Те се върнаха в замъка за обяд.

— Мамо... Бил! — изуми се Рон, когато седна на масата на грифиндорци.

— Какво правите тук?

— Дойдохме да гледаме Хари на последното изпитание — бодро каза

госпожа Уизли. — Ех, че е хубаво поне веднъж да не трябва аз да готвя! Как

мина изпитът?

— О... нормално — отвърна Рон. — Не можах да си спомня всички имена на

таласъми бунтовници, та си измислих няколко. Всичко е наред — рече той и си

взе корнуолски пирожки под строгия поглед на госпожа Уизли. — Нали всички

се казват я Бодрод Брадатия, я Ург Мърлявия, та хич не ми беше трудно.

Фред, Джордж и Джини също седнаха при тях и Хари се почувства толкова

добре, сякаш им бе на гости в «Хралупата». Беше престанал да се притеснява

за изпитанието вечерта и едва когато Хърмаяни се появи по средата на обяда,

той се сети, че й бе хрумнало нещо за Рита Скийтър.

— Ще ни кажеш ли?

Хърмаяни погледна притеснено госпожа Уизли.

— Здравей, Хърмаяни! — поздрави тя много по-хладно от друг път.

— Здравейте! — отвърна момичето и усмивката му се стопи под

укорителния поглед на госпожа Уизли.

Хари погледна първо едната, после другата и рече:

— Госпожо Уизли, вие да не би да вярвате на ония глупости, които Рита

Скийтър беше написала в «Седмичник на магьосницата»? Хърмаяни не е мое

момиче и други такива измишльотини...

— А! — сепна се госпожа Уизли. — Не... разбира се, че не вярвам!

Но от този момент нататък тя се държеше много по-сърдечно с Хърмаяни.

Цял следобед Хари, Бил и госпожа Уизли се разхождаха около замъка, а

после се върнаха в Голямата зала за тържествената вечеря. На Височайшата

маса вече седяха и Людо Багман и Корнелиус Фъдж. Багман беше весел както

обикновено, ала министърът, който се беше настанил до Мадам Максим, гледаше

строго и не разговаряше. Самата Мадам Максим се бе навела над чинията си и

на Хари му се стори, че очите й са зачервени. Хагрид я поглеждаше крадешком

от другия край на масата.

Имаше повече блюда от обикновено, но Хари вече бе започнал да се

притеснява и не яде много. Когато започна да се мръква и омагьосаният таван

над главите им се превърна от син в сумрачноморав, Дъмбълдор се изправи до

преподавателската маса и тутакси настъпи тишина.

— Дами и господа, след пет минути ще ви приканя да се отправите към

стадиона, където ще се състои третото и последно изпитание от турнира. Моля

участниците да последват господин Багман надолу към игрището за куидич.

Хари стана и грифиндорци от цялата маса го аплодираха. Семейство Уизли

и Хърмаяни му пожелаха успех и той излезе от Голямата зала заедно със

Седрик, Фльор и Крум.

— Добре ли се чувстваш, Хари? — попита Багман, докато слизаха по

каменната стълба. — Уверен ли си в себе си?

— Добре съм! — отвърна Хари.

И май наистина беше така, защото колкото и да беше нервен, дори и

докато вървеше с Багман, не спираше да подрежда в ума си всички проклятия и

магии, които беше упражнявал. Самият факт, че си ги спомняше всичките, го

караше да се чувства по-добре.

Излязоха на игрището за куидич, което бе станало неузнаваемо. По целия

му край минаваше жив плет, висок над шест метра. Точно пред тях зейна вход

към огромен лабиринт. Тунелът навътре изглеждаше мрачен и зловещ.

Пет минути по-късно започнаха да се пълнят и трибуните. Въздухът

загъмжа от развълнувани гласове и тропот, когато стотиците ученици се

отправиха към местата си. По ясното тъмносиньо небе се появиха първите

звезди. Хагрид, професор Муди, професор Макгонъгол и професор Флитуик

крачеха към стадиона, където вече бяха Багман и участниците. На шапките им

блестяха големи червени и светещи звезди. Само Хагрид бе закачил звездата

си на гърба на палтото си от къртичи кожи.

— Ние ще обикаляме от външната страна на лабиринта — каза професор

Макгонъгол на състезателите. — Ако някой изпадне в затруднение и иска да

бъде спасен, да изпрати във въздуха червени искри и някой от нас ще дойде

да му помогне. Ясно ли е?

Състезателите кимнаха.

— Тръгвайте тогава — бодро рече Багман на четиримата патрулиращи.

— Успех, Хари! — прошепна Хагрид и преподавателите се разпръснаха в

различни посоки, за да заемат позиции около лабиринта.

Багман насочи магическата пръчка към гърлото си, промълви «Сонорус!»

да усили гласа си и скоро той проехтя над трибуните.

— Дами и господа, третото и последно изпитание от Тримагическия турнир

ще започне всеки момент. Ще ви припомня досегашното класиране по точки на

участниците. С по осемдесет и пет точки водят господин Седрик Дигъри и

господин Хари Потър, и двамата от училище «Хогуортс»!

Възгласите и аплодисментите подплашиха птиците от Забранената гора,

които излетяха към потъмнялото небе.

— На второ място с осемдесет точки е господин Виктор Крум от института

«Дурмщранг»! — Последваха нови аплодисменти. — А на трето място е госпожица

Фльор Делакор от академията «Бобатон»!

Хари забеляза някъде по средата в публиката госпожа Уизли, Бил, Рон и

Хърмаяни, които любезно ръкопляскаха на Фльор. Той им махна и те помахаха в

отговор, широко усмихнати.

— И така... след сигнал от свирката ми... Хари и Седрик! — обяви

Багман. — Три, две, едно...

Той свирна кратко и двамата се втурнаха в лабиринта.

Оградните стени от жив плет хвърляха черни сенки през алеята. Дали

защото бяха толкова избуяли и гъсти, или защото бяха омагьосани, те

заглушиха виковете на тълпата още щом двете момчета се озоваха между тях.

Хари се почувства почти като под вода. Той измъкна пръчката си, прошепна

«Лумос!» и чу, че Седрик зад него прави същото.

След около петдесет метра стигнаха до разклонение и се спогледаха.

— До скоро! — каза Хари и тръгна наляво, а Седрик пое надясно.

Свирката на Багман прозвуча за втори път — и Крум бе влязъл в

лабиринта. Хари ускори крачка. Алеята, която бе избрал, изглеждаше пуста.

Той зави надясно и забърза, вдигнал пръчката високо над главата си,

взирайки се колкото може по-надалеч. Все още нищо не виждаше.

Изсвирването на Багман се чу в далечината за трети път. Вече всички

участници бяха в лабиринта.

Хари непрекъснато се оглеждаше. Обзе го познатото чувство, че някой го

наблюдава. Лабиринтът ставаше все по-тъмен с всяка следваща минута, докато

небето над главите им почти почерня. Тогава стигна до второ разклонение.

— Насочи ме! — прошепна той на магическата си пръчка, като я постави в

легнало положение на дланта си.

Пръчката се завъртя веднъж и посочи надясно към плътния плет. Значи

натам бе север, а той знаеше, че трябва да върви на северозапад, за да

стигне до центъра на лабиринта. Най-добре беше да тръгне по лявата алея и

при първа възможност да свие вдясно.

И по-нататък алеята бе пуста, а и след като сви по първия завой

вдясно, Хари пак не попадна на никакви препятствия. Без да разбира защо,

липсата на препятствия за преодоляване го изнервяше все повече. Трябваше да

е срещнал поне едно досега. Имаше чувството, че лабиринтът го подмамва с

фалшиво чувство на сигурност. Изведнъж чу движение точно зад себе си.

Насочи пръчката, готов да напада, но лъчът попадна върху Седрик, който току-

що се бе появил от една алея вдясно. Той целият трепереше, а единият ръкав

на мантията му димеше.