Доклад №0300000812 за извършен одит на развитието на електронното управление за периода от 01. 01. 2010 г до 30. 06. 2012 г. Ноември 2013 г

Част четвърта

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Стратегическата и оперативна рамка на електронното управление следва като цяло съвременните европейски тенденции. Националните стратегически цели на електронното управление са синхронизирани с тези в стратегически и програмни документи. Необходимо е планиране на изрични мерки за адекватна защита на личните данни в електронен формат, за да се осигури ефективно управление на рисковете по отношение на правото за неприкосновен личен живот на гражданите при реализация на електронното управление.

Има много добри идеи, свързани със заложени показатели в ОСЕУ, насочени към решаване на ключови въпроси пред електронното управление. Повечето заложени показатели обаче измерват средствата, а не конкретните ефекти и ползи при изпълнението на целите на електронното управление върху икономическия ръст, живота и благосъстоянието на обществото, и подобряване на публичното управление. Това поражда опасност от изместване на фокуса към самоцелни, скъпоструващи инициативи в крайна сметка без реални ползи за обществото.

Механизмите за общо планиране, финансиране, управление и контрол на процеса на изграждане и развитие на електронно управление са неадекватни като възпрепятстват ефективното, ефикасно и насочено към гражданите и бизнеса използване на съвременни информационни и комуникационни технологии в държавното управление, независимо от постоянно разходваните средства и при потенциални рискове от корупционни и измамни практики.

Изпълнението на стратегията за електронно управление е заплашено от липсата на яснота по отношение на окончателния прогнозен размер на финансиране. Изключително обезпокояващ е фактът, че българският данъкоплатец дори не разполага с единна и точна информация за целия размер, предназначение и полза на разходените огромни суми за електронно управление и свързани с него дейности.

Административният капацитет за координиране и мониторинг на дейностите по развитие на електронното управление е в процес на изграждане. Невъзможността за осигуряване на адекватни на пазара на труда възнаграждения възпрепятства привличането на достатъчно висококвалифицирани специалисти. Инвестирането, посредством качествени обучения на служителите в държавната администрация, e ключов инструмент за осигуряване на необходимите предпоставки за ефективна реализация на стратегическите приоритети на България, който не се използва ефективно. Ето защо е необходимо да се анализират разходите и ползите при преценка на вариантите за осигуряване на конкурентно заплащане и аутсорсване в областта на ИКТ, като последното само по себе си не е фактор за по-високо качество.

Въпреки високото ниво на квалификацията на служителите в отговорното звено в МТИТС (ДЕУ), наличието на текучество и ниски нива на заетост на щата и липсата на анализи на административния капацитет, включително на необходимата численост от гледна точка на значителната натовареност, не осигуряват необходимите предпоставки за ефективна и ефикасна реализация на вменените функции за изграждане и развитие на електронното управление. Установиха се случаи на нарушаване на приложими изисквания, с които се заобикалят изискванията за провеждане на конкурс за постъпване на държавна служба при назначаване на лица с ръководни функции.

Въведени са частични контроли за осигуряване на разумност на бюджетите на проектите за електронно управление, но те не са достатъчни за осигуряване на икономичното използване на националните и европейски средства. Не е извършвано адекватно управление на рисковете и мониторинг на изпълнението на проектите, а това заплашва постигането на целите им.

Съществуват недобри практики и слабости, които не могат да се определят като съвместими с принципите на доброто управление като: използване на информация за мотивиране на разход, която произтича от фирма, която в последствие е определена за изпълнител на обществената поръчка; не са създадени условия за обхващане на оптимално широк кръг подходящи кандидати при провеждане на обществените поръчки; използване на неизмерими критерии за оценка на офертите; честа практика за участие на един кандидат за изпълнител; оценяващи офертите служители са работили в миналото във фирми, свързани със спечелилата фирма; липса на мотиви при присъждане на конкретните оценки в процедури за възлагане на обществени поръчки; чести смени на състава на екипи за управление на проекти за електронно управление; неспазване на изискванията за одитна следа.

В обобщение на изложеното обосновано може да се направи изводът, че системата за управление и координиране на дейностите по изграждане и развитие на електронното управление не функционира по ефективен и ефикасен начин, в полза на гражданите и бизнеса. Едновременно с това следва да се има предвид, че по проектите за електронно управление, изпълнявани от МТИТС, се полагат значителни усилия за осигуряване на съществени елементи на електронното управление на национално ниво, предпоставка за развитие на секторните политики като е-община, е-образование, е-здравеопазване, е-правосъдие, е-гласуване и т.н. Въвеждането на система за мониторинг на изпълнението на дейността за електронно управление ще осигури ефективен контрол на дейностите и устойчивост на резултатите от изпълнение на целите на електронното управление.