Доклад №0300000812 за извършен одит на развитието на електронното управление за периода от 01. 01. 2010 г до 30. 06. 2012 г. Ноември 2013 г
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Част първа
ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИКАутсорсинг – от англ. other-source-using - използване на външен източник/ресурс (делегиране на изпълнението/управлението на задачи/процеси на външен изпълнител) Единна среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД) - управляема среда за стандартизиран обмен на документи, вписани в регистъра на информационните обекти, между информационните системи в администрацията за нуждите на електронното управление. Индикатор за измама – улики, сведения или указания, че областта или дейността, където са намерени, трябва да се изследва по-подробно. Белег, от който може да се направи обоснован извод за преднамерено невярно или неточно представяне на факти. Мрежова и информационна сигурност (киберсигурност) - способност на мрежите и информационните системи да се противопоставят на определено ниво на въздействие или на случайни събития, които могат да нарушат достъпността, автентичността, интегритета и конфиденциалността на съхраняваните или предаваните данни и на услугите, свързани с тези мрежи и системи. Облачни технологии (Изчисления в облак) - предоставянето на компютърни (изчислителни) услуги. Това е термин от областта на информационните технологии, означаващ използването на споделени ресурси, софтуер и информация. Оперативна съвместимост – Способността на информационните системи и бизнес-процесите, които те поддържат, да обменят данни и да интегрират информация и знание Отворен код – Софтуерът с отворен код е достъпен за подобрения и промени от всеки, който смята, че може да допринесе за качествата му. Най-популярен пример – браузерът Firefox. Отворени стандарти – публично достъпни, технологично неутрални по отношение на производители, проектирани за широко приложение. Прототип на системата за електронна идентификация - включва защита на данните и правата за достъп до тези данни на четири нива: електронна идентификация, проверка за автентичност, управление на достъпа до данни и управление на електронния подпис. Реинженеринг - Фундаментално преосмисляне и пълно препроектиране на бизнес процесите за достигане на коренни подобрения в основните показатели на предприятието, такива като разходи, обслужване и времетраене. Широколентов достъп – Линия с широка честотна лента, по която могат да се предават данни с висока скорост. Така става възможно по една линия да се предават множества различни услуги – данни, глас, видео. Част първаРЕЗЮМЕПредмет на одита е развитието на електронното управление в България на национално ниво за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2012 г., като хоризонтална политика, в която централна роля има министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Електронното управление е средство за трансформация на публичната администрация посредством възможностите на информационните и комуникационните технологии, ориентирано изцяло в услуга на гражданите и бизнеса. Потенциалът му е свързан не само с повишаване ефикасността на администрацията и създаване на условия за икономическо развитие, но и с подобряване качеството на демокрацията, живота и благосъстоянието на обществото и гражданите. Проверени, анализирани и оценени са ефективното и ефикасното планиране, организиране и изпълнение на дейностите по изграждане и развитие на електронно управление на национално ниво, като са направени следните основни констатации и изводи: 1. Националната стратегическа и оперативна рамка на електронното управление следва, в основни линии, актуалните приоритети и съвременни тенденции. 1.1. Стратегическите документи за електронно управление трябва да са по-ясни и достъпни, като се ограничи използването на специфична терминология, създаваща впечатление, че това е строго експертна област, „запазена“ за ограничен кръг хора, притежаващи специфични познания. 1.2. Сред основните предпоставки за успех са наличие на адекватен механизъм за управление, осигурен финансов ресурс и механизъм за координиране с органите на местното самоуправление в условия на децентрализирано управление, но те не се реализират. В резултат не са осигурени условия за адекватно изпълнение на стратегията за електронно управление. 1.3. Не са определени измерители на ефекта от развитието на електронното управление върху икономическия ръст, живота и благосъстоянието на обществото като например ръст на БВП, намаляване на безработицата, съкратени разходи на бизнеса, повишаване на доходите, оптимизиране на публичните приходи и разходи, ограничаване на корупционната среда, повишаване на обществения контрол и удовлетвореността на гражданите и бизнеса и др. Това поражда обективни трудности пред ефективно приоритизиране на задачите, обосноваването на необходимите финансови средства, правилното оценяване на постигнатото, и в крайна сметка – пред успешното изпълнение на стратегическите цели. 1.4. С въвеждането на електронното управление допълнително нараства вероятността от реализиране на рисковете за достъп до лични данни в електронен формат и използването им за неправомерни цели. Това изисква допълнителни мерки за противодействие срещу неправомерното използване на лични данни в електронен формат и нарушаване на правото на личен живот. 2. Не е изградена подходяща институционална рамка за управление и контрол и липсва ефективна координация на дейностите по изграждане и развитие на електронното управление. В период на повече от две години след 2010 г. няма секторни стратегии за електронно управление, което показва, че процесът по развитие на е-управлението не се възприема като действителен национален приоритет от повечето министерства. Едва в края на 2012 г. пет секторни стратегии са във финалната фаза на процеса на одобрение. 2.1. На фона на критиките по отношение на отчетността и ефикасността на съдебната система и необходимостта от координация между институциите прави впечатление неучастието на представителя на Висшия съдебен съвет в заседанията на Координационното звено на оперативно ниво. Електронното правосъдие не трябва да се подценява, тъй като може да допринесе за рационализирането и опростяването на съдебните производства и да улесни достъпа до правосъдие. 2.2. За периода от 2002 г. до края на 2012 г. за дейности по реализиране на електронно правителство и електронно управление e изразходван публичен ресурс в размер на стотици милиони левове. Отсъствието на функционираща национална система за отчитане на разходите по хоризонтални политики не позволява идентифициране на общия размер на изразходваните средства за реализация на електронното управление в България. Това е в разрез със заложения в Стратегията за електронно управление в Република България 2010 – 2015 г. принцип за отчетност и прозрачност и не осигурява основа за информирано вземане на решения във връзка с по-нататъшното развите на електронното управление в България. През одитирания период е осигурен недостатъчен финансов ресурс за повечето дейности, което застрашава постигането на заложените стратегически цели за електронно управление, а приложите проекти не са добре приоритизирани. 2.3. Успешното развитие на електронното управление е функция и на наличието на добре управляван и подходящ административен капацитет. В структурните звена, отговорни за електронното управление, съществуват проблеми, свързани с достатъчността и мотивираността на служителите. Установиха се обезпокояващи случаи на нарушаване на приложими изисквания, с които се заобикалят изискванията за провеждане на конкурс за постъпване на държавна служба при назначаване на лица с ръководни функции. Трайното незаемане на част от ръководните длъжности ограничава възможностите за ефективен мониторинг и контрол. Нарушават се принципите за субординация и се създава среда за вземане на решения в тесен кръг с произтичащите потенциални рискове . Допълнително не са определени минимални изисквания и процедура за избор на ръководител, координатори и експерти, участващи в проекти за електронно управление, което създава предпоставки за субективен подбор и рискове за ефективното управление. 3. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изправено пред много нерешени до края на 2012 г. проблеми по отношение на информационния и технологичен модел на електронното управление, свързани с: неосигуряване на оперативна съвместимост на информационните системи в администрацията и зависимости от конкретни операционни системи, платформи, софтуер и доставчици; трудности пред ефективното управление на киберсигурността; неосигурена комуникационна свързаност на всички администрации; правни и организационни трудности при въвеждане на електронни услуги; липса на оценка на готовността и на процедура за преглед на работата на единния системен оператор. Няма разработен и въведен инструментариум за измерване, наблюдение и оптимизация на използването на наличните ресурси и за прогнозиране на нуждите от хардуерни и комуникационни ресурси в рамките на публичната администрация. В резултат не се използва потенциалът на електронното управление за развитие на икономиката и подобряване живота на хората. Основните причини за посочените проблеми са свързани не толкова с технически и други обективни фактори, колкото с липсата на адекватно управление на потенциални рискове за злоупотреби в резултат на съществуващи финансови интереси. Установиха се множество лоши практики и несъответствия, които в авторитетната международната практика са посочени като индикатори за възможни измами. Такива са: недостатъчна прозрачност при вземане на решения; неадекватна система за мониторинг на изпълнението; липса на анализи и разчети при планиране на средства; използване на информация за мотивиране на разход, която произтича от фирма, която впоследствие е определена за изпълнител на обществената поръчка; не са създадени условия за обхващане на оптимално широк кръг подходящи кандидати при провеждане на обществените поръчки; използване на неизмерими критерии за оценка на офертите; честа практика за участие на един кандидат; оценяващите офертите служители са работили в близкото минало в търговско дружество, едноличен собственик на спечелилата фирма; липса на мотиви при присъждане на конкретните оценки в процедури за възлагане на обществени поръчки; чести смени на състава на екипи за управление на проекти за електронно управление; неспазване на изискванията за одитна следа. Едновременно с това, следва да се има предвид, че по проектите за електронно управление, изпълнявани от МТИТС, се полагат значителни усилия за осигуряване на съществени елементи на електронното управление на национално ниво, предпоставка за развитие на секторните политики като е-община, е-образование, е-здравеопазване, е-правосъдие и др. Развитието на е-управлението в Република България не се осъществява при спазване на принципите за ефективност и ефикасност, в полза на гражданите и бизнеса, което поражда рискове за успешната реализация на адекватна и модерна администрация, за създаване на благоприятна бизнес среда и за повишаване на качеството на демокрацията. Забавянето в развитието на електронното управление в страната се потвърждава и от последния доклад на ООН от изследването на състоянието е-управлението в световен мащаб за 2012 г. Сравнителните данни от доклада показват, че по индекс на развитието на електронното управление България от 44 място през 2010 г. е изостанала с 16 позиции на 60 място през 2012 г. През 2010 г. българският индекс е надвишавал, а две години по-късно вече е по-нисък от средното ниво за Източна Европа.1
|