Доклад 2010 2011г. Резюме 3 Постигнатото 15

Постигнатото

Всеки един от проектите е разписан и планиран след сериозен предварителен анализ и реална оценка на конкретни нужди, в дейностите си интегрират компонентите, които Планът залага като задължителни за всеки един от проектите, взети са в предвид най-успешните и работещи модели и са комуникирани предварително публично със заинтересованите страни. Проект на проекта „Детство за всички” публично е дискутиран на 27.05.2010г. пред 14 НПО, Проект на проекта за приемна грижа е дискутиран на 16.03.2011 пред 15 НПО. Проект на основните дейности, включени в проектното предложение за деинституционализация на децата от осем пилотни дома за медико-социални грижи е представен на областните оперативни екипи и регионалните екипи по деинституционализация в периода април-май 2011г.

Преди отваряне на всяка една от схемите за кандидатсване с проекти по ОПРР и ОПРЧР се публикува работен вариант на Изискванията за кандидатстване с оглед получаване на коментари от заинтересованите страни.

Проектите към настоящия момент (най-вече проектът „Детство за всички”) успешно прилагат принципа на „допълващо финансиране” и взаимната обвързаност между различните финансиращи инструменти, според общите цели на Визията – деинституционализацията на децата и развиване на услуги, които да са индивидуално ориентирани. В рамките на компонентите, свързани с планиране на услугите и оценка на нуждите, се дава рамката на необходимите услуги, които следва да се финансират от инфраструктурните програми.

Успоредно с реализирането на проектите и подготовката на 5 проекта, които ще стартират през 2011г., се подготвят нужните промени в правната рамка и регулациите, които да обезпечат устойчивостта на резултатите и да гарантират реформата в дългосрочен план (Концепция и проектозакон за детето, Концепция за правосъдие за деца, Концепция за деинституционализация на ДМСГД и др.).
В рамките на изпълнението на Плана за действие всички проекти:

• 
  надграждат върху успехите,
  
• 
  използват международната добра практика,
  
• 
  са разработени въз основа на анализ на индивидуалните нужди и обстоятелства при всяко дете
  
• 
  дейностите са насочени към изграждане на редица нови услуги и подобряване на тяхната устойчивост, и
  
• 
  гарантират ефикасно използване на ресурсите,
  

• 
  Развитие на стабилни услуги в общността, като от една страна общите разходи за новите услуги ще бъдат в малка степен повече от настоящите разходи за институционална грижа, както и осигуряване достъп на всички нуждаещи се групи.
  
• 
  Подобрено качество на услугите – в проектите на новите услуги е подобрено съотношение персонал-деца. Настоящото съотношение в институциите е приблизително 1:15. Очаква се, че за повечето деца съотношението ще бъде 1:1 или 1:2 в приемната грижа. В резидентната грижа (ЦНСТ) за деца с увреждания, съотношението ще бъде 1:4, а в останалите услуги от резидентен тип съотношението ще бъде 1:6.
  
• 
  Значително увеличаване на относителния дял на броя на децата в приемна грижа спрямо броя на тези в резидентна грижа.
  
• 
  Сериозни инвестиции в подобряване на достъпа до здравна грижа и образователни услуги.
  
• 
  Увеличаване на броя на ползвателите на услуги.
  
• 
  Намаляване броя на децата в системата за грижа.
  

С оглед на анализа за изпълнение на дейностите и мерките по различните глави от Плана за действие, може да се направи изводът, че към настоящия момент прилагането на Плана е в рамките на заложените инициативи и финансови средства и се реализира по начин, че да осигурява сигурност на инвестициите. Все пак, научените уроци очертават една сериозна група от предизвикателства, които трябва да се вземат в предвид и да се намери адекватното им решение с оглед на ефективното и ефикасно изпълнение на проектите, доброто планиране и развитие на бъдещите проекти и постигане на целените с Визията резултати.

Основни предизвикателства

• 
  Едно от най-важните предизвикателства е обезпечаване на доброто, ефективно и координирано управление на проектите и вземането на решения, с цел това да бъдат най-адекватните и правилни решения по отношение конкретните детски съдби.
  
• 
  Предизвикателство е и осигуряването на отлична координация на дейностите и ефективни форми на комуникация между екипите на всички проекти от Плана за действие на национално ниво (включително координация на инфраструктурните инвестиции с инвестициите в човешките ресурси), както и осигуряване на добра координация на действията в различни населени места, където се работи с различни структури и власти.
  
• 
  В някои от случаите законодателните промени следват пряко апробираните промени в проектите (новите услуги по проекта за домовете за децата с увреждания) или в определени случаи вървят успоредно или предхождат тези промени (уредбата на приемната грижа), но за да могат да влязат в сила и за да произведат желания ефект се изисква по-дълъг период от време поради сложността на консултативния процес и законодателната техника.
  
• 
  За някои от предвидените дейности в Плана за действие са заложени много кратки срокове, а промените изискват подготовка на идейни концепции за реформа в конкретната секторна политика (напр. младежко правосъдие, включващо образование и пр.), ясен и конкретен план за действие, реализиране на проекти, които да обезпечат реформите.
  
• 
  Основната част от реформата е свързана с промяна на вкоренени с десетилетия стереотипи, включително съществен риск е възпроизвеждане на старите модели в новите услуги.
  
• 
  Сериозно предизвикателство пред реформата и ефективността на проектите е, че ще стартира реформирането на една система, без да е доизградена докрай новата, която пълноценно ще я замени.
  
• 
  Риск е и форсирането на реформите с оглед на силни обществени настроения, натиск за бързи действия, стремеж за отчитане на напредък пред влиятелни външни фактори и др.
  
• 
  Част от хората, работещи в институциите сега, могат да видят в промяната заплаха за себе си, а не шанс да станат част от нов и по-хуманен модел на грижа за децата. Тази демотивация може да се изрази било в преждевременно напускане, било в активно противопоставяне на реформите или оттегляне в позиция на пасивна съпротива, а тези процеси пряко рефлектират върху качеството на грижата.
  
• 
  Децата и младежите, които към момента са в институции са прекарали по-голяма част от своя живот в институционална грижа и поради спецификата на развитието си са изключително зависими от грижата на възрастен. В този смисъл, те са свързани с тази среда и интервенциите по проектите, които са насочени към промяна на статуквото следва да бъде добре и внимателно планирано защото системата напуска едно стабилно, макар и назадоволително състояние на функциониране, и времнно навлиза в период на неравновесие, преди да бъде стабилизарана на ново, по високо ниво на функциониране .
  

Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki -> deca%20i%20semeistvo -> zakrila%20na%20deteto
zakrila%20na%20deteto -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ
zakrila%20na%20deteto -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето
zakrila%20na%20deteto -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found
zakrila%20na%20deteto -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване
politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила
zakrila%20na%20deteto -> Доклад юни 2011 Юни 2012 г. Резюме 3 Основни предизвикателства 4

Изтегляне 0.91 Mb.

Сподели с приятели: