Доклад 2010 2011г. Резюме 3 Постигнатото 15

Основни препоръки:

• 
  Междуведомствената работна група в хода на изпълнение на Плана за действие е основният механизъм за координация, планиране и вземане на решения по цялостното изпълнение на Плана за действие. Също така, междуведомствената работна група се превърна и в основния партньор на Европейската комисия за съгласуване на предвидените решения и участие на ЕК в процесите в България. С оглед на обстоятелството, че в края на 2011 г. предстои стартирането на нови 5 проекта по Плана за действие, които изискват още по-добра и навременна координация по отношение на промяната на секторните политики, както и по-добро промотиране на процесите в България на ниво ЕК, е необходимо обезпечаване на техническа подкрепа за работата на междуведомствената работна група за изпълнение на взетите решения.
  
• 
  Към междуведомствената работна група да се създаде експертна координационна група, в която да бъдат представени експерти, ангажирани с управлението на Оперативна програма „Регионално развитие”, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Програма за развитие на селските райони и експерти от министерство на финансите. По този начин ще се осигури координацията на различните финансови инструменти за изпълнение на конкретните мерки по Плана за действие, ще се създадат гаранции за своевременно насочване на финансов ресурс и паралелно с това ще се разработват и механизмите за осигуряване на устойчивост на финансираните проекти след тяхното приключване.
  
• 
  Необходима е сериозна инвестиция в укрепване капацитета на човешките ресурси на регионално и местно ниво за доброто и ефективно изпълнение на проектите. Необходимо е да продължат инвестициите в укрепване на регионалния и местния капацитет и структури и подобряване на координацията по вертикала (с националното ниво) и по хоризонтала (с всички, които са ангажирани на местно ниво).
  
• 
  Необходимо е да бъдат направени сериозни инвестиции в изграждане на интегрирана база данни между проектите за оценените потребности, разкриването на новите услуги и тяхната ефективност.
  
• 
  Необходимо е да бъде направен добър анализ на нужните финансови ресурси за следващите проекти и изработване на механизма за прехвърляне на средствата в националния бюджет от институционална грижа към устойчивост на новите услуги. Все още остава неразработен ясен финансов механизъм, който да гарантира, че средствата за издръжка на съществуващите към момента специализирани институции ще се насочат целево към новите услуги, които ще се разкрият в рамките на проектите по Плана за действие и ще започнат да функционират като делегирани от държавата дейности, когато приключи финансирането им по ОПРЧР. Това създава сериозен риск за нецелесъобразно с Визията използване на освободените средства, осигуряване на устойчивост след приключване на подкрепата от оперативните програми и застрашаване живота на изведените деца. Освен това, в съответствие с чл. 57 от Регламент 1083/2006г. всяка държава – член следва да гарантира, че операциите, които изпълнява ще запазят приноса от фондовете и няма да претърпят значително изменение по отношение на инвестициите или работните места, за период от пет години след приключване на операцията.
  
• 
  В началото на 2012 г. трябва да бъде направен сериозен анализ на резултатите от вече стартирали проекти карти на услугите и да бъдат планирани нужните допълнително инвестиции в инфраструктура и в човешките ресурси.
  
• 
  Промените в един закон задължително следва да се съпътстват от промени по хоризонтала – промени в другите свързани закони и промени по вертикала – в подзаконовите нормативни актове, за да се постигне цялостния ефект и резултат на желаната реформа според Визията. Това ще изисква сериозни и целенасочени усилия в рамките на следващите 15 години, като апробираните и успешни практики от проектите последователно се въвеждат в нормативната база; една от основните препоръки по отношение на нормативната база е залагането на по-дълги, но реалистични срокове за въвеждане на нормативните промени
  
• 
  Необходимо е допълнително да бъдат направени инвестиции в прилагането на новите законодателни промени и предлаганите решения, за да може да се постигне максимален ефект и минимизиране на грешните и недобри практики.
  
• 
  В по-голямата си част промените в нормативната база са изработени в рамките на широк консултативен процес с участието на представители на различни НПО и ангажирани институции. Основна препоръка е да се разшири консултативния процес и да се включат и други заинтересовани страни като представители на местните власти, местни общности и самите потребители на услугите, както и да се увеличи ролята на НПО и доставчиците на социални услуги чрез възлагане и договаряне на повече дейности и отговорности в изпълнение на проектите по деинституционализация.
  
• 
  Облекчаване на процедурите за кандидатстване и изпълнение на проекти с европейско и национално финансиране, свързани с услугите за деца и семейства в риск.
  
• 
  С цел по-доброто планиране на следващите етапи от изпълнението на Плана за действие е необходимо да се осигури периодична оценка на въздействието на проектите от гледна точка на реалния ефект върху потребителите, удовлетворяване на съществуващите нужди, реално „затваряне на входа” към институционална грижа и въздействие върху общностите.