Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Политика към предприятията

Търговска политика

В края на 2011 г. беше публикуван регламент на ЕК, с който за първи път български продукт (горнооряховски суджук) получава патент за защитено наименование с географско указание. Съгласно този регламент само фирми, работещи в района на Горна Оряховица, имат право да произвеждат продукт, носещ названието „горнооряховски суджук“. Още двадесетина български месни и млечни продукти чакат своята защита и вписване в европейския регистър на защитените наименования за произход и за географско указание. Процедурата обаче е доста сложна и отнема много време, тъй като документите се разглеждат и одобряват първо от национален орган (у нас – МЗХ), а след това и от експерти от ЕС, като междувременно се разглеждат и оценяват и евентуални възражения на производители както от страната, така и от другите държави членки на ЕС. Така за регистрирането на един продукт са необходими поне 2-3 години.

На 16 декември 2011 г. по време на осмата Министерска конференция на Световната търговска организация Русия беше одобрена за член на СТО след продължилите 18 години преговори. Очаква се страната да ратифицира документа в рамките на 220 дни и да стане пълноправен член на организацията 30 дни след нотифицирането на ратификацията пред СТО. Това означава, че едва ли българските търговци ще усетят още през 2012 г. положителното въздействие от това решение. Очаква се вносните мита в Русия да бъдат намалени на средно 7 на сто от сегашното равнище от 10.2 на сто, като за някои стоки са предвидени преходни периоди. Намаляването на митата при вноса на млечни продукти, зърнени храни, лекарства и козметика ще бъде в рамките на 5 процентни пункта, на мазнини – 1.9, а на химикали – 1.3 процентни пункта. При вноса на свинско месо е договорен 8-годишен преходен период, през който ще бъдат запазени сега действащите високи мита. За българските износители е важно, че ще отпадне необходимостта от лиценз при вноса на алкохолни продукти, месо и фармацевтика още от момента на влизането на Русия в СТО. При вноса от Русия също ще се стигне до поевтиняване, тъй като страната ще трябва да премахне прилаганите експортни мита, но това няма да стане веднага. Засега е трудно да се каже кога и колко ще се усети положителното въздействие от членството на Русия в СТО върху българската търговия предвид налаганите от страната сложни процедури и тежки нетарифни ограничения, чието облекчаване ще отнеме много време.

Инвестиционна политика

Въпреки натрупания опит, показващ, че много от досега прилаганите стимули не са изиграли ролята, която им се възлагаше, управляващите продължават да предлагат нови насърчителни мерки. Някои от основните акценти в предлаганите промени в Закона за насърчаване на инвестициите засягат както критериите за издаване на сертификат, така и новите стимули. Допълнителен критерий за издаването на сертификати клас А и Б ще бъде броят на създадените работни места, наред с изисквания минимален праг на инвестицията, като по-големият брой работни места може да свали предвидения инвестиционен праг. За инвеститорите, които създават голям брой работни места във високотехнологични сектори или в общини с безработица над средната за страната, е предвиден и друг стимул – разходите за осигуровки да бъдат покривани от държавата за определен период от време. Предвижда се и увеличаване на правомощията на общините по отношение политиката на насърчаване на инвестициите, като се даде право на общинските съвети да определят праговете на критериите за издаване на сертификат в съответствие с нуждите на общината. Може много да се спори за смисъла и ефекта от подобни мерки. Проблемът е, че правителството отказва да разбере, че на инвеститорите не им трябват стимули, а ясна политика, устойчиво законодателство, по-малко бюрокрация и административни спънки, значително ограничаване на корупцията (особено в местната власт), подобряване на образованието, засягащо качеството на човешкия капитал, т.е. подобряване на цялостната бизнес среда. Не измислени привилегии, а ясни и непроменящи се правила, върховенство на закона и предвидимост на икономическата политика ще привличат вниманието на чуждестранните инвеститори.

Пример за това как не трябва да се случват нещата, са готвените поправки в Закона за енергията от възобновяеми източници, които внасят объркване, несигурност и желание сред чуждестранните инвеститори да се оттеглят от страната. Промените ще позволят на НЕК и ЕРП да определят дата за свързване на екоцентралите с мрежите си без обвързване с определен срок. Другата промяна предвижда преференциалните цени за изкупуване на зелената енергия да се определят едва след въвеждането в експлоатация на проектите. Корекциите в закона, приет само преди няколко месеца, отново променят правилата и внасят поредната доза несигурност у инвеститорите, като не им дават възможност да планират паричните си потоци. С проблеми и неясноти в законодателството се сблъскват и проектите за изграждане на централи за биомаса. Така целият сектор на възобновяемите енергийни източници, обявен за приоритетен, остава обгърнат в мъгла след многото промени и влошените условия за инвестиране. Инвеститорите обмислят оттегляне или изчакват следващите промени, замразявайки много от проектите си.