Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Бизнес среда

Новият доклад е озаглавен Doing Business 2012: Doing Business in a More Transparent World - „Да правим бизнес 2012: Да правим бизнес в един по-прозрачен свят" - и анализира нормативната уредба, засягаща местните фирми в 183 икономики. Докладът прави рейтинг на страните на основата на 10 показателя, които са свързани с регулирането на бизнеса, например - започване на бизнес, време за прекратяване на бизнес, условия за осъществяване на външна търговия. В последното изследване методологията е разширена чрез включването на индикатори за оценка на времето за присъединяване към енергопреносната система.

Като цяло България запазва сравнително стабилни позиции, като през тази година е поставена на 59-то място при 57-мо през миналата година. Като положителни са отчетени реформите в областта на търговските и митническите процедури, както и опростяването на процедурите по несъстоятелност. В тези области България е поставена преди държави като Чехия, Италия, Полша и Румъния.

За девета поредна година страните от Източна Европа и Централна Азия са водещи сред останалите региони по отношение на подобряването на бизнес средата. Сред другите страни в Европа и Централна Азия, Грузия е с най-добрите показатели по свобода за правене на бизнес и е класирана на 16-о място. Страната осъществява последователни реформи, като опростява сериозно процедурите за стартиране на бизнес и увеличава достъпа до кредити. След 2005 г. в Грузия са създадени нова митническа агенция и митнически кодове, кредитна служба, променен е имотният регистър и е извършена реформа в съдебната система. Армения се е преместила с шест места напред в глобалната класация и заема 55-то място благодарение на осъществените регулаторни и институционални реформи между юни 2010 г. и май 2011 г. В Русия са предприети мерки по облекчаване на процедурите по регистриране на собственост, намаляване броя на документите, необходими за търговия.

През изминалата година, 21 от 24-те икономики в региона на Източна Европа и Централна Азия, включени в изследването, са подобрили бизнес средата за местните фирми чрез извършване на общо 53 реформи в следните области - време за приключване на процедура по несъстоятелност, стриктно прилагане на договори и защита на инвеститорите. В условията на световна финансова криза, 40% от икономиките в региона са подобрили процедурите си по производството за обявяване в несъстоятелност, като са извършили промени в законодателствата си.

Представените данни показват, че подобряването на достъпа до информация за бизнес регулациите помага на предприемачите. Експертите са категорични, че увеличаването на прозрачността и достъпът до информация за регулациите са изключително важни за създаването на по-благоприятна бизнес среда. Изводът, който може да се направи е, че по-голямата част от страните в Източна Европа и Централна Азия предоставят лесен достъп до списъците с тарифи или изискванията за документи за търговия, стартиране на бизнес, разрешителни за строителство или присъединяване към енергопреносната мрежа. Анализите показват, че всички икономики в Източна Европа и Централна Азия са подобрили своята бизнес среда. В крайна сметка опростяването на бизнес регулациите допринася за икономическия растеж и разширява възможностите за предприемачите.

В края на 2011 г. бяха представени резултатите от проект, иницииран от МИЕТ за административната тежест за бизнеса в България. Нормативната уредба поставя пред бизнеса 918 задължения към държавната администрация, изпълнението на които му струват 2.7 млрд. лева годишно. Очаква се след 2013 г. правилата да бъдат значително опростени и годишно бизнесът да заплаща с 313 млн. лв. по-малко при общуването си с държавната администрация. Около 1/3 от спестената сума ще дойде от въвеждането на електронен болничен лист.

Проучването на МИЕТ обхваща 20 закона, 239 подзаконови нормативни акта към тях и 193 акта от европейското законодателство. Това е втори етап от процеса на намаляване на административната тежест. На първия етап беше приет национален план, за съкращаване на административната тежест с 20% до края на 2012 г.

В представения проект са направени 302 предложения за намаляване на административната тежест. Най-голямата част от предложенията засягат промени в Закона за управление на отпадъците - 85, Закона за енергетиката – 66, Закона за чистотата на атмосферния въздух – 27, Кодекса за социално осигуряване – 22. Предложенията за намаляване на административната тежест са свързани с: подаване на информация по електронен път, служебно събиране на данни от администрацията вместо да бъдат изисквани от бизнеса, премахване на дублиращи се задължения за информиране, намаляване на честотата на подаване на информация, опростяване на терминологията и намаляване на сложността на нормативните разпоредби.

Достъп до Интернет

Разпространението на широколентов интернет е показател, който се използва за илюстрация на степента на развитие на дадена държава и се разглежда от чуждите инвеститори при решението им къде да вложат средства за производство.

В България 3997 села са в интернет изолация, защото до тях не стига нито един доставчик на тази услуга. Това са предимно планински и погранични райони, които са обезлюдени и инвестицията за изграждане на мрежа няма как да се изплати. В осем града също няма интернет. В 116 села има повече от двама доставчика, 228 са с два доставчика на интернет, а в 38 села има един доставчик на услугата.

Първият приоритет на правителството е изграждане на широколентов достъп до интернет в слабонаселените и отдалечени места. За бърз интернет в селата са предвидени 40 млн. лв. по оперативна програма "Регионално развитие“. Проектът обхваща 92 общини, в които влизат 800 села с население около 450 хил. души. Плановете са интернет изолацията на тези селища да бъде преодоляна до края на 2013 г.

В големите градове картината е различна - бизнесът насочва инвестициите си именно към тях. 73% от получавания интернет е със скорост между 2 и 10 Mb/s, което нарежда страната ни сред лидерите в Европа. В 126 града има повече от два доставчика на интернет, като лидер е София с 93, следван от Варна – 36, Пловдив – 26 и Бургас – 21. В 81 града има по два доставчика, а в 38 – по един доставчик на интернет.

Преминаването към мрежи от ново поколение е друг основен приоритет на Стратегията. Сериозен проблем е недостатъчно ефективната регулаторна и нормативна база за подпомагане разрешителните процедури и процеса на изграждане на широколентова инфраструктура. Освен това, въпреки силния интерес към интернет, тази среда се използва сравнително слабо за бизнес и транзакции в сравнение с останалите страни от ЕС.

Друг важен приоритет е създаването на единна национална електронна съобщителна мрежа за държавната администрация. За изграждането й са предвидени 6.7 млн. лв. от бюджета на Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии. Оптимизирането на мрежовото оборудване и оптичната свързаност между отделните администрации трябва да намали чувствително държавните разходи за поддръжка и ще бъде важна предпоставка за успешното функциониране на електронното правителство.