Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Външна търговия

Пазарната конюнктура е толкова непредвидима, че трудно могат да се правят смислени прогнози. Тесните търговски връзки с еврозоната, които бяха в основата на бързо растящия износ през последните две години, сега ще оказват обратен ефект. Несъмнено темпът на нарастване на износа ще отслабне значително поради спад в търсенето на българска експортна продукция в проблемните страни от еврозоната, а и базата за сравнение вече е по-висока. Експортно ориентираните предприятия се опитват да преодолеят свитото търсене в Европа с преориентиране на търговията към такива традиционни в миналото пазари като страните от Близкия изток или към страни с растящи икономики като Турция и Русия, но те също ще бъдат повлияни от ниския икономически растеж в Европа и несигурността на пазара. В тази несигурна ситуация дори запазването на позициите от 2011 г. би било успех.

Наблюдаваните през 2011 г. тенденции в стоковата структура на търговията не са особено благоприятни. Над 60 на сто от износа е съставен от суровини и енергийни ресурси и този износ расте с много по-бърз темп – 38-40 на сто, отколкото този при другите две групи стоки – инвестиционни (32.4 на сто) и потребителски (14.3 на сто). От суровините с най-бърз темп расте износът на селскостопански суровини (с близо 50 на сто) и на цветни метали (с 37.7 на сто). Поради тази причина делът на суровините в общия износ достига 47 на сто за сметка на потребителските стоки, които спадат до 22 на сто. Инвестиционните стоки и енергийните ресурси запазват относителните си дялове – 17 и 14 на сто съответно. Структурата на вноса не се променя съществено – суровините и енергийните ресурси растат с по-бърз темп в резултат на увеличените цени, но относителният им дял на се променя съществено.

Що се отнася до географската структура, въпреки признаците за забавяне на европейската икономика и свиване на пазарите, търговията утвърждава европейската ориентация на страната. Износът за ЕС расте с по-висок темп от средния (33.1 на сто), а вносът – с по-нисък (19.7 на сто), което води до спад в отрицателното търговско салдо с над 57 на сто само за една година. С още по-бързи темпове расте износът за новите страни членки. Промяна има само в подреждането на основните пазари – Германия, Румъния, Италия, Гърция. При стокообмена с трети страни тенденцията е обратна – поради повишените цени на минералните горива темпът на износа (26.5 на сто) е по-бавен от общия, а на вноса (21.8 на сто) е по-бърз от темпа на общия внос, и дефицитът на търговското салдо с трети страни се увеличава (с 6.6 на сто). Почти 50 на сто от износа за страните извън ЕС е насочен към пет страни – Турция, Русия, Сърбия, Македония и Украйна. В търсене на нови пазари силно расте експортът за ЮАР, Канада, Египет. Сред основните доставчици си остават Русия, Китай, Турция, на които се падат 65 на сто от вноса от трети страни и 27.3 на сто от общия внос. Тъй като над 62 на сто от износа и 58.5 на сто от вноса е насочен към ЕС, ситуацията на европейските пазари ще продължи и в бъдеще да определя развитието на външната ни търговия. Едновременно с това и икономиките на много други търговски партньори ще зависят от продължителността на периода на нисък икономически растеж в ЕС.