Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Фигура 22. Приходи от ДДС

Източник: МФ, Собствени изчисления

При четирите основни групи разходи - заплати и възнаграждения, текуща издръжка, капиталови, социални разходи и стипендии – измененията на годишна база за 11-те месеца на 2011 г. варират между –4.8% и 3.9%. Тенденцията на нарастващ темп на увеличение на годишна база при текущите разходи продължава и през последната четвърт на 2011 г. и достигат увеличение от близо 4% в сравнение с 2.9% за деветмесечието. При натрупаните социални разходи и стипендии има леко забавяне на темпа на ръст през октомври и ноември и за 11-те месеца достига 2.3% в сравнение с 3.9% към септември. При разходите за заплати, където се наблюдаваше намаляване на темпа на спад на годишна база, е регистриран натрупан ръст от малко над 0.1% към ноември. Същата тенденция се наблюдава и при капиталовите разходи, които все още не са минали над нивата си от миналата година, но бележат намаляващ темп на спад. При тях се наблюдава зависимостта да се задържат разходи в началото на годината и да се харчат средства ударно в края на годината.

Според предварителни данни на Министерството на финансите бюджетният дефицит за 2011 г. ще е 2.1% от БВП, което означава увеличение с близо 600 млн. лв. само през декември. Това е добра новина на фона на дефицит от над 900 млн. лв. през декември 2010 г., но предвид несигурната ситуация в която се намира световната и европейската икономика, а от там и българската, подобно поведение не изглежда изцяло разумно.

Приетият бюджет за 2012 г. изглежда по-оптимистичен отколкото икономическата обстановка предполага. Заложен е очакван реален ръст на икономиката от 2.9%, при положение, че основните външнотърговски партньори на страната се прогнозира да забавят растежа си и дори да навлязат в рецесия. Дори и приходната част да е разчетена при реален ръст от 1%, очакваните приходи от европейски средства изглеждат твърде оптимистични на фона на усвоените през 2011 г. В бюджета са нужни още буфери, които да омекотят евентуално разочароващо изпълнение на приходите. Един такъв буфер е 90%-тното правило, което го имаше в годините на силен икономически растеж, но не присъства в година на висока несигурност.

Въпреки това, налице са редица промени, които повишават доверието във водената фискална политика. Приети бяха промени в определянето на заплатите на администрацията, които може да се очаква да имат положителен ефект както върху разходите, така и върху подобряване на предлаганите от администрацията услуги. Настъпиха промени в пенсионната система в посока увеличаване на пенсионната възраст и трудовия стаж, което ако не намали разходите за социално осигуряване, поне няма да ги увеличи. В Закона за устройството на държавния бюджет бяха приети промени за максимален прогнозен бюджетен дефицит от 2% и максимално преразпределение през бюджета от 40% от прогнозния БВП. Тези ограничения показват ангажимента на управляващите да водят разумна фискална политика и да не навлизат в прекомерни дефицити и дългове.

Все още предстои обсъждането за допълнителни промени в Конституцията, свързани с промени на фискалната позиция през годината и преките данъци с цел фискалните правила да са още по-строги. Добра стъпка в тази посока би била въвеждането на правила, които да поддържат балансиран бюджет или излишък през целия бизнес цикъл. Т.е. въвеждане на правила за циклично-изгладен баланс или механизъм за компенсиране на реализирани дефицити в един или няколко бюджетни периода в бъдещи периоди. Страната има такава нужда, тъй като бюджетната ѝ база е в голяма степен зависима от икономическия цикъл. Това най-ясно се видя през 2009 г., когато постъпленията се свиват с близо 4 пр.п. от БВП и очакванията са да останат на нива средно под 34.5% от БВП в периода до 2013 г.

Данъчна политика. От началото на 2012 г. има малки промени в данъчните закони, но като цяло данъчната среда в страната остава стабилна и предвидима. Въвеждат се по-високи ставки при акцизите върху дизела и керосина, както и се въвежда акциз върху метана. За сметка на това промени при преките данъци – корпоративен, подоходен, осигуровки, няма да има. Това запазва предвидимостта при водената държавна политика, което е добра новина за бизнеса на фона на несигурността в перспективата за развитие на международната и местната икономики.

Особено добра новина е, че управляващите не се поддадоха на идеята за увеличение на данъци или осигуровки. Въпреки това, беше взето решение за увеличаване на минималната работна заплата на два пъти – през 2011 г. и 2012 г., както и увеличаване на минималните осигурителни прагове. Независимо, че нямаше промяна в ставките, това ефективно увеличава разходите на работодателите за труд, а това може да се очаква да повлияе негативно на инвестициите, създаването на нови работни места и заетостта.

В бъдеще управляващите ще бъдат изправени пред две важни решения по отношение на данъчната си политика и ЕС. Първото е за синхронизиране на данъчни основи при преките данъци, по-конкретно корпоративния, в страните от ЕС. Тъй като в момента България поддържа широка данъчна основа и ниска данъчна ставка, подобно синхронизиране може да се очаква да повлияе негативно, както на бюджетните приходи, така и на икономическата активност в страната. Това е в съгласие с редица проучвания, които показват, че опростяването на данъчното законодателство, унифицирането на изискванията и ниските данъчни ставки имат по-добро влияние върху икономическата активност в сравнение с алтернативата. По този начин се намаляват възможностите за злоупотреби и разходите, под формата на финансови и човешки ресурси, за да се справят със законодателните изисквания.

Второто е по отношение на косвените данъци. Очевидно е, че налагането на шаблонни изисквания за достигане на минимални нива на акцизите се отразява по различен начин на страните с различна покупателна способност. По-бедни страни, като България, усещат промените в акцизните ставки по-тежко, от колкото в други страни. Тази зависимост пролича още по-ясно след икономическия спад през 2009-2010 г., когато приходите от акцизи се сринаха общо с над 12%. Също така зависимостта от минимално ниво в ЕС отнема възможността за политика, съобразена с развитието на българската икономика.

В края на 2011 г. се чуха идеи за намаляване на ДДС, с което се цели да се стимулира вътрешното търсене. Положителният ефект от подобна стъпка е спорен, тъй като е много вероятно тя да не доведе до промяна на цените. Причини за това са например допълнителните разходи на фирмите по преизчисление, преетикетиране, промяна на рекламни материали. Силната конкуренция на пазара и ниските нива на печалби в много сектори, може да доведе до закръгляне нагоре на цените и това да балансира по-ниския данък.

Идеята крие и опасност за бюджетните приходи, тъй като основната част от тях са от косвени данъци – ДДС и акцизи. Ако ефектът от понижаването на ДДС не достигне до реалната икономика като по-ниска цена или поради друга причина вътрешното търсене не се повиши, по-ниската ставка ще доведе до по-малко приходи и оттам ще постави под съмнение изпълнението на фискалните цели.

Структурата на приходите в държавния бюджет отразява нуждите на икономиката на този етап от развитието ѝ – нужда от трупане на капитал и от повишаване на заетостта. Същевременно данъците върху потреблението осигуряват основната част от бюджетните приходи, както за да се насърчи спестяването, така и за да се избегнат данъчни измами, тъй като косвените данъци се събират по-лесно. Ако целта е да се стимулира вътрешното търсене, това може да стане по-лесно и ефективно чрез понижаване на преки данъци. За да се насърчат инвестициите и потреблението може да се мисли например за понижаване на осигуровките (които бяха увеличени в началото на 2011 г.), за премахване на данък дивидент (който представлява двойно данъчно облагане), за изравняване на данъка върху ЕТ с останалите фирми, за признаване на реинвестираната печалба за данъчни цели и необлагането ѝ с данък печалба.