Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Обществени поръчки

В началото на декември 2011 г. правителството одобри проект на нов закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. С предлаганите промени⁷ в националното законодателство се въвеждат изискванията на три европейски директиви, в т. ч. за координиране на процедурите по възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги в отбраната и сигурността. Новите правила за възлагане ще се прилагат за няколко групи поръчки: доставката на военно оборудване според Общия списък на оръжията на ЕС; доставката на специално оборудване (което включва, изисква и/или съдържа класифицирана информация); поръчките за строителство и услуги, пряко свързани с посоченото оборудване; поръчките за строителство и услуги за специфични военни цели и поръчки за специално строителство и специални услуги (свързани с класифицирана информация).

Праговете, над които задължително ще се прилага редът, определен в ЗОП, са за поръчки за строителство, равни или по-високи от 4 млн. лв. без ДДС и за доставки, услуги и конкурс за проект, равни или по-високи от 400 хил. лв. без ДДС. Тези стойности ще важат за всички възложители, когато предметът на поръчката е в областта на отбраната или сигурността, независимо дали лицата са държавни органи или дружества, които осъществяват секторна дейност.

Възлагането на поръчки в отбраната и сигурността ще се осъществява чрез ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление. Състезателният диалог и договарянето без обявление могат да се провеждат само при наличие на определени, изчерпателно изброени основания. В законопроекта са предвидени различни възможности за възложителя да поставя изисквания към кандидатите, участниците и изпълнителите, свързани със сигурността на информацията както в процедурата за възлагане на поръчката, така и по време на изпълнение на договора.

Предоставена е възможност на възложителя да преценява капацитета на участниците да обезпечат сигурността на доставките. Предвидено е чрез различни договорни клаузи възложителят да си осигури навременна доставка на необходимото му оборудване или своевременно предоставяне на съответните услуги. Специфичен нов момент са правилата за избор на подизпълнители. С тях се цели създаване на конкуренция във веригата за доставки на основния изпълнител. 

С предлаганите промени се цели и прецизиране на някои разпоредби и облекчаване на реда за възлагане. По-съществените от тях са:

• 
  завишаване с 10 на сто праговете, над които се прилага съответният ред за възлагане;
  
• 
  допълване на условията, при които определени поръчки могат да бъдат запазени изключително за участие на специализирани предприятия и кооперации на лица с увреждания. Въведено е предложението на национално представените организации на хора с увреждания лицата, които участват в такива поръчки, да могат да изпълнят най-малко 80% от нейния предмет със собствени производство и ресурс. Отпада задължението за представяне на гаранции за участие и за изпълнение в тези поръчки;
  
• 
  въвежда се санкция за неправомерно задържане на гаранции за участие в процедури.
  

На 20 декември 2011 г. ЕК обяви⁸, че предстои преразглеждане на директивите за обществените поръчки. Това е част от една цялостна програма за всеобхватно осъвременяване на процедурите за възлагане на обществени поръчки в Европейския съюз. Освен преразглеждането на действащите директиви, програмата предвижда и приемане на директива за концесиите, които понастоящем са уредени само отчасти на европейско равнище и които имат своите особености, налагащи приемане на отделен акт, но в съответствие с общата реформа. Реформата на законодателството в областта на обществените поръчки е едно от дванадесетте приоритетни действия, предвидени в приетия през април 2011 г. Акт за единния пазар (IP/11/469).

В документа се посочва, че публичните органи изразходват всяка година 18% от БВП за стоки, услуги и строителни работи. При сегашните условия на бюджетни ограничения и икономически затруднения в повечето страни членки политиката в областта на обществените поръчки трябва да осигури още повече, отколкото при обичайните условия, възможно най-доброто използване на тези средства, за да се стимулират икономическия растеж и създаването на работни места и така да се допринесе за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“. Изтъква се, че са необходими гъвкави и лесни за употреба инструменти, благодарение на които прозрачното и конкурентно възлагане на поръчки ще се улесни както за публичните органи, така и за техните доставчици, за да бъде възможна покупката на стоки и услуги при най-доброто съотношение между качество и цена.

Предложенията за реформи най-общо са в следните насоки:

1. Разпоредбите и процедурите да бъдат опростени и да станат по-гъвкави. За тази цел се предлага:

• 
  да се предвиди възможност за по-често използване на процедурата на договаряне, която позволява на възлагащите органи да придобиват стоки и услуги, отговарящи по-точно на потребностите им и на най-добра цена;
  
• 
  да се разшири използването на електронни средства за комуникация при процедурите за възлагане, а в средносрочен план да се въведе и задължение за употребата им, тъй като те са основен фактор за опростяването на обществените поръчки;
  
• 
  да се намали радикално административната тежест, в т.ч. изискваната от икономическите оператори документация, което ще представлява голямо улеснение за тях.
  

3. Същевременно предложената реформа има за цел да улесни подобряването на качествените измерения на обществените поръчки чрез придаване на по-голяма тежест на социалните и екологичните критерии, например разходите за целия жизнен цикъл или участието на уязвими лица и лица в неравностойно положение, допринасяйки по този начин за постигането на целите на стратегията „Европа 2020.

4. В рамките на предлаганата реформата се предвижда също така:

• 
  усъвършенстване на действащите разпоредби, гарантиращи предотвратяване на конфликтите на интереси, облагодетелстването на определени лица и корупцията, за да се осигури повече почтеност при провеждането на процедурите с оглед на свързаните с тях финансови интереси;
  
• 
  определяне от страна на държавите-членки на единен национален орган, който да отговаря за наблюдението, изпълнението и контрола върху обществените поръчки, за да се осигури по-ефективно прилагане на разпоредбите на практика.