Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Туризъм

С най-голям относителен дял от общия брой чужденци, посетили България, са гражданите от Европейския съюз - 54.3%, следвани от тези от другите европейски страни - 34.3%. В сравнение със същия месец на 2011 г. посещенията на граждани от държавите членки на Европейския съюз нарастват с 3.3%. По-съществено увеличение е регистрирано при посещенията на граждани от Испания - с 13.2%, Франция - с 12.5%, Германия - с 11.7%, Австрия - с 9.9%. Същевременно е отбелязан спад при посещенията на граждани от Великобритания - с 13.1% и Италия - с 6.1%.

Нарастват посещенията на граждани от групата „Други европейски страни” - с 9.2%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Русия и Сърбия - съответно с 29.7 и 17.4%. През ноември 2012 г. преобладава делът на посещенията с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 48.2%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 34.6% и със служебна цел - 17.2%. Посещенията с цел почивка и екскурзия формират 77.9% от посещенията на граждани от Македония; 65.7% - от Сърбия и 47.7% - от Русия. Служебните пътувания са 55.9% от всички посещения на граждани от Белгия и 48.7% - от Австрия, а с други цели са 74.8% от посещенията на граждани от Турция, 70.1% - от Украйна, 55.0% - от Румъния и 50.9% - от Гърция.

Пътуванията на български граждани в чужбина през ноември 2012 г. са 252.3 хил., или с 10.4% по-малко отколкото през октомври 2012 г. и с 0.6% под регистрираните през ноември 2011 година. Намаление на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отбелязано към Гърция - с 16.5%, Сърбия - с 16.4%, Румъния - с 12.1%, Германия - с 10.9%, Македония - с 5.5%. Същевременно се увеличават пътуванията към Австрия - с 37.5%, Турция - със 7.6%, Великобритания - с 1.2%. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 56.0%, следвани от пътуванията със служебна цел - 25.2% и с цел почивка и екскурзия - 18.8%. В сравнение с ноември 2011 г. увеличение се наблюдава при пътуванията с други цели - със 102.6%, докато намаление е регистрирано при служебните пътувания и при тези с цел почивка и екскурзия - съответно с 49.5 и 18.5%. През ноември 2012 г. с други цели са били 69.2% от пътуванията към Турция; 60.2% - към Гърция; 49.3% - към Македония. Преобладаващият дял от пътуванията към Великобритания и Украйна са със служебна цел, докато пътуванията към Италия и Испания с цел почивка или екскурзия са съответно 36.9 и 33.3% от всички реализирани пътувания на български граждани към тези страни.

Според проучване, обхванало 400 курорта в 23 държави на Европа, българските зимни курорти се нареждат сред водещите. По отношение на цената, качеството на продуктите и услугите, българските курорти са сред добрите в Европа - съотношението между цената и качеството на предлаганите услуги в България е на приемливо ниво. Забелязва се подобряване на услугите, състоянието на пистите и инфраструктурата за ски туризъм.

По данни на МИЕТ през последните две години се наблюдава ръст на китайските туристи в България. През 2011 г. страната е посетена от 6 251 туристи от тази страна, което е ръст от 1.6% в сравнение с 2010 г. През първите девет месеца на 2012 г. се забелязва увеличение на техния брой, като за този период в страната са пребивавали 6 511 китайски туристи, което е близо 30% ръст спрямо деветмесечието на 2011 г.

Туроператорски и туристически агенции, сдружения на хотелиери и ресторантьори, както и експерти отчитат спад в конкурентоспособността на българския туризъм, както и необходимост от спешни мерки за подобряване на позициите на България като туристическа дестинация. Проучване, направено сред представители на туристическия сектор в рамките на проекта, показва, че почти половината от развиващите бизнес в тази сфера (48%) смятат, че качеството на туристическите услуги у нас е по-ниско в сравнение с конкурентни дестинации. За да се подобри качеството на българския туристически продукт, бизнесът очаква внедряване на доброволни системи за сертифициране в сектора. Въпреки че през последните години българският туризъм показва добри резултати и ръст, както при броя на туристите и посещенията в страната, така и при приходите от туризъм, прилагането на нови мерки за повишаване на конкурентоспособността ще има съществено значение за разширяване на позициите на България като предпочитана туристическа дестинация.

Проектът има за цел да популяризира и да внедри нови мерки за насърчаване на качеството в туризма. Системата за доброволно сертифициране включва изисквания за качество и национален знак за качество, които се присъждат след изпълнението на определени критерии. Според уеб базираната система за качество и конкурентоспособност TRAVELSAT България предлага конкурентно съотношение цена-качество. Страната има и сравнително добра оценка по основни показатели - настаняване, храна, пазаруване, входни такси за различните обекти, паркиране. Като основни проблеми на българския туризъм се посочват необходимостта от подобряване на културните и развлекателни мероприятия и на инфраструктурата, която е под конкурентните нива.

Процесът по въвеждане на националните системи за сертифициране на качеството е труден и продължителен. Като основна пречка пред внедряването на тези системи се очертава липсата на средства от страна на фирмите за въвеждане и сертифициране. Благодарение на системите за качество може да се привлекат платежоспособни чуждестранни потребители и то в дългосрочен план. За да пристъпи към въвеждане на системите за качество, туристическият бизнес настоява за финансово стимулиране. Почти половината от участвалите в проучването са за данъчни облекчения, други предпочитат нормативни облекчения или отстъпки при предлагане на традиционни услуги.

Като цяло нагласите на предприемачите не са оптимистични в краткосрочен план. Те очакват системите за качество да дадат добри резултати поне след десет години – близо половината от анкетираните посочват, че чак след десетилетие мерките могат да доведат до увеличаване на броя на туристите, ръст в приходите и подобряване на имиджа на България.

На този етап фирмите, които предлагат туристически услуги, са слабо мотивирани да положат усилия и да инвестират в системите за сертифициране. Около две трети от предприятията смятат, че ще се увеличи документооборотът и ще се натоварят допълнително служителите. Над половината от запитаните посочват, че ще нараснат разходите им, без реално да се подобри състоянието на фирмите. Едва една трета от предприятията в туризма са осъзнали необходимостта от подобен тип системи. Около 24% от мениджърите са склонни да въведат системата, но заявяват, че нямат нужда от нея, като по-висока склонност се наблюдава при туроператорите, туристическите агенции и хотелиерите. Около 46% от фирмите в туризма са декларирали такава готовност, но едва 17% от тях биха предприели конкретни стъпки за прилагане на системите. Въпреки това 48% от анкетираните осъзнават, че липсата на въведена система по стандарт по-скоро вреди на предприятията в туризма, тъй като се отразява на работата с международни партньори, на качеството на продуктите и услугите като цяло и на имиджа на фирмите.

Ползите от внедряването на системите могат да се търсят в четири направления - повишаване на качеството на услугите, подобряване на имиджа, повишаване квалификацията на персонала и подобряване на маркетинговите резултати.

Маркетинг и реклама. През февруари 2013 г. ще приключи разработването на стратегията за бранд „България“ и въвеждането на интегриран последователен бранд-мениджмът. Това е най-важният проект за България в сферата на туризма и една от основните му цели е да бъде преодоляно разбирането за страната само като слънчева морска дестинация. Целта е да бъдат представени потенциалът и възможностите на туристическите обекти като целогодишно място за отдих и пътешествия.

Според резултатите от маркетинговите проучвания за бранд „България” 80% от чуждестранните туристи, посетили България, са склонни да се върнат отново, а удовлетворени от престоя в страната са 90% от тях. Същевременно в момента България не превъзхожда по нито един показател преките си конкуренти – Гърция, Чехия, Турция, Австрия, Испания, Франция, Италия, Словения и Хърватия. Изследванията за налагането на бранд „България” обхващат страната и 10 чуждестранни пазара сред туристи, туроператори и турагенти, които са били в България и такива, които никога не са били в страната. 35% от чуждестранните туроператори, участвали в изследването, не са запознати с България като туристическа дестинация, а според 23% това е непопулярна дестинация. Сред основните недостатъци на страната е недостатъчно доброто качество на туристическата услуга, необходимостта от по-голяма сигурност, чистота и благоустройство. Докато българските туристи и туроператори отчитат предимствата на страната по отношение на културно-историческото наследство и възможностите за еко туризъм, за чуждестранните оператори страната е свързана предимно с морски туризъм и слънце.

Според експертите в средносрочен план е възможен около 30-40% ръст в сферата на културния, балнео и СПА туризма след въвеждането на бранд „България”. В момента България е основно дестинация за морски туризъм и тя все още е непозната с другите елементи на туристическия продукт – културен, балнео и СПА. Идеята на бранда е именно специфичните форми да се превърнат в конкурентно предимство на страната. Окончателното въвеждане на бранд „България” трябва да приключи в края на 2013 г., а налагането му ще бъде постоянен процес. Целта на проекта е България да бъде асоциирана с определена „запазена марка” като привлекателна дестинация. Проектът е на стойност 2.8 млн. лв., а срокът на изпълнение е 24 месеца.