Регионална политика. Европейски фондове

Регионална политика. Европейски фондове

• 
  насърчаване на съгласуваните усилия, сътрудничеството и големи проекти в областта на научните изследвания, иновациите и правосъдието;
  
• 
  подпомагане на по-слабо развитите региони чрез прилагане на принципа на солидарност;
  
• 
  доизграждане на вътрешния пазар;
  
• 
  финансиране на общите политики, като например общата селскостопанска политика;
  
• 
  намиране на отговор на постоянните и новите предизвикателства, които изискват общностен подход на европейско равнище, като изменението на климата, демографските промени, хуманитарните катастрофи и др.
  

• 
  162.6 млрд. евро за регионите по цел „Сближаване“;
  
• 
  38.9 млрд. евро за регионите в преход;
  
• 
  53.1 млрд. евро за регионите по цел „Конкурентоспособност“;
  
• 
  11.7 млрд. евро за териториалното сътрудничество;
  
• 
  68.7 млрд. евро за кохезионния фонд.
  

Новата бюджетна рамка на ЕС предвижда опростяване на правилата за изразходване на средствата. ЕК ще намали броя на програмите и отделните инструменти. Сложните програми, които не са постигнали успех, ще бъдат преработени в опростена и по-ефективна форма, или прекратени. Друг начин за опростяване на управлението на програмите е те да се обединят в единна рамка с общи правила, като се ограничат до минимум изключенията.

Като се отчита натискът върху бюджетите на държавите членки и съкращенията на националните публични разходи за администрация, ЕК предлага намаляване с 5% на персонала на всички институции, служби и агенции.

Като цяло се очаква да има намаление на финансовата рамка на ЕС за периода 2014-2020 г.

Многогодишната финансова рамка предвижда някои нови моменти – така например се дискутира необходимостта от нови финансови инструменти, основани на съинвестиране, които да се добавят към използваните през периода 2007-2013, които разчитат предимно на съфинансиране. По отношение на структурните фондове на ЕС се предлага отпускането им да става на проектен принцип – то да се определя при наличието на успешни проекти, а да не зависи толкова от това, колко бедна е страната. Появяват се и предложения да се формира нова група държави, които да използват средствата за кохезионна политика – страни с доход на глава от населението между 75% и 90% от средното европейско равнище. Някои по-развити държави лансират идеята средствата да се насочват към по-развити страни и региони, които да изиграят ролята на „локомотиви“ и да изтеглят изостаналите райони на Съюза. Обръща се внимание и на възнагражденията и статута на заетите в европейските институции. Традиционно дискусионен въпрос е Общата селскостопанска политика - средствата, които се изразходват за изпълнението й, както и начинът, по който се използват.

Българските институции участват активно в дебатите за новата многогодишна финансова рамка. Според българските експерти България не споделя мнението за намаление на размера на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 година. Ако все пак се стигне до намаление, България не е склонна да прави компромиси по три важни за страната елемента. Това са кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и средствата, предвидени за подкрепа за извеждане от експлоатация на ядрени мощности. Според българското правителство, средствата за най-слабо развитите региони по кохезионната политика не трябва да бъдат променяни. Ако общата сума за директните земеделски плащания бъде намалена, то това не трябва да засяга държавите членки, които получават преки плащания под средния за ЕС размер, какъвто е случаят със страната ни. България продължава да настоява и за 450 млн. евро вместо предвидените 208.5 млн. евро за извеждане от експлоатация на старите блокове от I до IV на АЕЦ „Козлодуй".

Предвижда се размерът на вноската на България в общия бюджет на ЕС за 2013 г. да е 908.2 млн. лв., което е с 12.5 млн. лв. повече от вноската за 2012 г. От приемането на България в ЕС през 2007 г. до август 2012 г. страната ни е внесла над 2 033.4 млн. евро в общия европейски бюджет. Вноската представлява между 1.07% и 1.11% от БНД. Вноската в следващата МФР няма да се различава съществено от сегашната като съотношение към БНД.

Въздействие на европейските средства върху българската икономика. Според експерти се наблюдава съществено въздействие на европейските средства върху всички основни макроикономически показатели на България. Съгласно разработения модел SIBILA³² парите от структурните и от кохезионния фонд на Европейския съюз са допринесли за 65% от растежа на българската икономика за 2011 г. Почти половината от инвестициите в страната за дългосрочно развитие се финансират с такива средства. Друг ефект върху българската икономика е нарастването на обема на частните инвестиции с 40.7% над сценария без европейските средства. Европейските фондове имат значителен принос и за намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта. В резултат на използването на евросредствата към края на 2011 г. коефициентът на безработица в страната е с 1.7 процентни пункта по-нисък, отколкото би бил без притока на тези средства. Към края на 2011 г. заетите лица са се увеличили с 2.6% спрямо сценария при липса на средства от ЕС. Тези ефекти се очаква да се запазят до края на 2015 г. Европейските средства ще съдействат и за ръста на частното потребление, както и на средната работна заплата. Тя би била с 34.6% по-висока към 2015 г. в сравнение със сценария без средства от ЕС.

Според прогнозите, направени по модела SIBILA, към края на 2015 г., когато е крайният срок за усвояване на средствата от сегашния програмен период и когато ще се проявят и част от дългосрочните ефекти по линия на структурните и кохезионния фонд, приносът им за икономическото развитие на страната значително ще нарасне. В последните месеци дори се появиха опасения за силна зависимост на българската икономика от европейските средства, тъй като за една част от бизнеса европейските пари са почти единствен източник на работа и свежи ресурси. Според експертите обаче, България отскоро прилага този интензивен режим на финансиране с европейски средства и ги използва по добър начин - по тази причина не съществува опасност от поява на зависимост. Използването на европейските пари по време на кризата е най-добрият възможен заместител на ограниченото бюджетно финансиране. Логично е да се предполага, че колкото по-голям е обемът на средства, които се инвестират в икономиката, толкова по-голям е ефектът върху макроикономическите показатели. Наред с ретроспективните симулации, целта на SIBILA е проиграването на различни сценарии при различни типове инвестиции – в инфраструктура, в научна и развойна дейност, в квалификация на работната сила, инвестиции в администрацията. Разиграването на тези сценарии с различни пропорции на инвестициите се прави, за да се търси оптимален ефект.

Съществува вариант, при който е възможно в бъдеще да бъдат намалени средствата, които ще бъдат отпуснати на България. Сценарии са разработени за всички възможни случаи на развитие на дебата за многогодишната финансова рамка. Трябва да се отбележи обаче, че България е заявила, че ще положи максимални усилия, за да не бъдат намалени парите.

Договорени средства. Към края на 2012 г. България е договорила 100.3% от общия ресурс за финансиране по оперативните програми на ЕС за настоящия програмен период. Общата стойност на договорените проекти възлиза на 15.734 млрд. лв. - или с почти 50 млн. лв. повече от цялата финансова рамка (15.684 млрд. лв). Разплатените средства са около 5.1 млрд. лева или 33%.

През следващите месеци ще бъдат договорени още няколко схеми и големи проекти, така че преди средата на годината страната ще е приключила с договарянето на средствата за периода 2007–2014 г. България има право да договаря финансов ресурс за настоящия програмен период до края на 2013 г. и да разплаща средства за изпълнение на проектите до края на 2015 г.

От 1 януари до края на ноември 2012 г. са платени 227 млн. лева /общо по програмата са платени около 400 млн. лева/. Това са средствата, които са постъпили реално в сметките на фирмите. Срокът за разплащания е ускорен значително.

Основният фокус в нея е градското развитие, като предвидените средства към момента са 1.5 млрд. евро. С тях първоначално е било планирано да бъдат финансирани 36 общини, които вече са разработили интегрираните си планове за градско възстановяване, на основата на които ще се дават парите. След дебати броят им нараства до 67 общини. Това поставя под въпрос доколко средствата ще стигнат за реализацията на амбициозните интегрирани планове, които са направили големите градове.

Следващият приоритет е “Енергийната ефективност”, за която са предвидени 256 млн. евро. Това е реализиращата се в момента програма за енергийно обновяване на домовете, по която тече одобрението на проектите и се очаква през пролетта да започне самото саниране.

За опазване и развитие на културното и природното наследство са предвидени 204 млн. евро. Другите два приоритета са за държавната здравна и социална инфраструктура – 179 млн. евро и за държавната образователна инфраструктура – 102 млн. евро.