Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Външна търговия

Причина за забавянето на износа са свитите пазари и продължаващата криза в ЕС. Нарастването на вноса е свързано както с по-високите цени на горивата и суровините, така и с известно раздвижване на инвестиционната активност в страната, предизвикано от необходимостта от обновяване на амортизираните в годините на кризата дълготрайни материални активи. Ситуацията през 2013 г. едва ли ще бъде много по-различна от тази през 2012 – европейските пазари ще останат потиснати, на някои от големите пазари извън ЕС, като Турция и Китай, може също да настъпи охлаждане на икономиката, в същото време обаче ще продължат усилията на експортно ориентираните фирми да търсят нови ниши и нови търговски партньори. Като цяло износът ще се развива несигурно като производителите на окомплектоващи изделия и на детайли за западноевропейските компании ще продължат да страдат от намаляване на поръчките. Ще продължи и разработването на алтернативни пазари (главно в Близкия Изток и Азия) и търсенето на нови продуктови ниши – кризата вече доказа по-слабата уязвимост към външни въздействия на нестандартните производства, за които винаги ще има търсене. Така ще се компенсира до известна степен свиването на европейския пазар, но общият растеж на износа няма да бъде голям. Стойността и темповете на нарастване на вноса ще зависят от очакваното по-нататъшно поскъпване на суровините и горивата и скоростта на обновяване на националното производство. Най-вероятно темповете на нарастване на вноса ще останат по-високи от тези на износа и ситуацията с дефицита ще се задълбочи.

Свитите пазари и икономическата криза в Европа доведоха до някои промени в стоковата структура на търговията. Нараства делът на потребителските стоки в износа (от 22% през 2011 г. на 23.3% през 2012 г.) като при почти всички стокови групи от този раздел има увеличение на стойностния обем на експорта с изключение на облекла и обувки. Растящите цени на горивата и производните продукти съвсем естествено водят до нарастване дела на енергийните ресурси в износа (от 14 на 16.5%). В същото време значително намалява делът на суровините (от 47 на 43.4%) поради спад в износа на метали предвид продължаващата криза и свиване на производството в страните потребители на българска експортна продукция, както и на проблемите, свързани с преструктурирането на сектора в страната (затваряне на някои предприятия и ограничаване на производството в други). Независимо от това обаче, високите цени на металите и инвестирането в нови мощности и разширяването на производството в част от предприятията дават основание да се предполага, че този спад в износа може да бъде преодолян. При инвестиционните стоки се наблюдава задържане на обема и на дела почти на равнището от предходната година като износът на електрически машини и транспортни средства показва спад, а този на машини и резервни части – нарастване. Повечето експортно ориентирани предприятия от машиностроителния отрасъл се научиха да се справят с промените в пазарната конюнктура, да търсят нови пазари и нови продуктови ниши, така че да запазят производството си. Вероятно и в сегашната ситуация ще се справят с неблагоприятните външни въздействия и ще продължат да увеличават експортната си продукция. При вноса най-значимата промяна, несвързана с изменение на цените на международните пазари, е нарастването с 24% на вноса на инвестиционни стоки, на които вече се падат 23.1% от общия импорт (при 20.7% една година по-рано). Най-силно се е увеличил вносът на машини и резервни части за окомплектоване на оборудване, но растеж има и при другите две стокови групи – електрически машини и транспортни средства.

Глобалната конюнктура доведе до промени и в географската структура на търговията. Характерна особеност на търговията е преорентирането на част от експорта към пазари извън ЕС като опит за преодоляване на свитото потребление от страна на основните търговски партньори. В резултат на това, макар и да остават предпочитан пазар, на страните от ЕС вече се падат 58.7% от износа (при 62.4% през 2011 г.) и също толкова от вноса (при 59.2% за предходната година) за сметка на нарастването на дела на трети страни. Запазва се очерталата се напоследък подредба на основните потребители на българска експортна продукция от ЕС – Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция. По-значими са промените сред страните извън ЕС, където Турция продължава да държи първа позиция, но Китай вече измества Русия от второто място. Износът за далечната азиатска страна нараства с повече от 120% за една година. Китай се очертава не само като алтернативен, но и като все още неразработен пазар. Във вноса първото място неизменно се държи от Русия с над 20 на сто от общия импорт, следвана от Германия – с малко повече от 17 на сто. Доста по-назад остават Италия и Китай – с по около 6 на сто и Гърция и Румъния – с над 5 на сто. Разликата в темповете на нарастване на износа и вноса при търговията със страни като Турция и Китай например води до съществено изменение в салдото по търговския баланс. За една година отрицателното салдо в търговията с Китай се свива с 55 на сто, а положителното салдо в стокообмена с Турция се увеличава с над 24 на сто. Друга характерна особеност на 2012 г. е свиването на търговията с едни от основните ни партньори – Сърбия и Македония. За останалите по-значими промени в търговията с трети страни все още не може да се каже дали са резултат от еднократни сделки или ще се превърнат в трайна тенденция.