Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Фигура 24. Приходи от ДДС

Източник: МФ, Собствени изчисления

При четирите основни групи разходи - заплати и възнаграждения, текуща издръжка, капиталови, социални разходи и стипендии – измененията на годишна база за единайсетте месеца на 2012 г. варират между спад с 1,6% и ръст с 21%. При развитието на натрупаните разходи за заплати не се наблюдава промяна в сравнение с останалата част на годината, с изключение на октомври. Месечните разходи през октомври са с 10% над тези от същия период на предходната година. Подобна динамика, макар и с по-нисък темп, се наблюдава и през 2011 г., което означава, че това може да е сезонен ефект. Такъв може да бъде изплащане на допълнителни възнаграждения, които зависят както от свършена работа, така и от наличните средства за това. Все още липсва повече информация за това как едновременно администрацията намалява, както твърдят управляващите, заплатите в нея са замразени и в същото време разходите за заплати и възнаграждения се увеличават.

Натрупаните разходи за текущата издръжка към ноември бележат спад от близо 1,7%. Това говори за известни икономии, но е трудно те да се идентифицират, тъй като тази група разходи включва такива за горива, енергия, външни услуги, текущ ремонт, медикаменти, консумативи, други възнаграждения и плащания на персонала и др.

При натрупаните капиталови разходи продължава да се наблюдава голям ръст на годишна база - 21% в сравнение със спад от близо 5% за същия период на предходната година. Увеличението при социалните разходи – 5,1%, е над два пъти по-високо от темпа за същия период на предходната година.

Въпреки че няма официални данни за изпълнението на бюджета към декември, вече се чуха предварителни оценки за дефицит около 400 млн. лв. Това е значително под целта на Министерството на финансите за дефицит от близо 1,1 млрд. лв. Значително по-доброто състояние на бюджета се дължи както на по-високи приходи, така и на по-ниски от очакваното разходи. То обаче повдига два важни въпроса. Първо, на какво се дължат по-ниските разходи – оптимизиране и преструктуриране или на забавени плащания към частния сектор? Ако е второто, те могат да създадат натиск върху него. Вторият въпрос е - дойде ли краят на фискалната консолидация в страната? Ако дефицитът през 2012 г. е около 400 млн. лв., а за 2013 г. е планиран дефицит от 1,1 млрд. лв., то това е разхлабване на публичните финанси. Подобна политика може да има силно негативен ефект върху частния сектор, предвид силно намалелия фискален резерв през последните години, постепенното увеличаване на публичния дълг и предстоящото изплащане на глобални облигации през 2015 г. в размер на над 1 млрд. щ.д.

Все още не е публикувана информация за бюджет 2013 г. след гласуването му в парламента, където настъпиха някои промени. Въпреки това вече се чуха изказвания на управляващите за увеличаване на някои доходи, което събужда притеснения. Недостатъчните буфери в бюджета, както и ангажименти за разходи, които не са гласувани от парламента може допълнително да влоши несигурната икономическа среда в страната. Въпреки че прогнозите за икономически растеж в ЕС през т.г. са по-благоприятни в сравнение с 2012 г., еврозоната и нейното бъдеще ще продължат да бъдат източник на напрежение.

Данъчна политика. През 2013 г. ставките на повечето данъци и осигуровки остават почти непроменени, което ще спомага за продължаващото възстановяване на икономиката. Акцизните ставки на газьола и керосина се увеличат до 645 лв./1000 л, съгласно поети ангажименти за достигане на минимални нива на облагане. Минималната работна заплата се увеличава от 290 лв. на 310 лв. Работодатели и синдикати в някои икономически дейности са постигнали съгласие за увеличаване на минималните осигурителни доходи (МОД) с 3,3%. За разлика от предходни години, министърът на труда и социалната политика не се възползва от възможността да разпростре това увеличение над всички икономически дейности, включително и в тези, в които не е постигнато съгласие. Максималният осигурителен доход се увеличава от 2000 лв. на 2200 лв.

Като цяло данъчно-осигурителната политика през последните години е стабилна, но не е лишена от промени. Въпреки че ставките на преките данъци и ДДС бяха запазени на постоянни нива, с изключение на осигурителната тежест, не липсват промени по отношение на обхвата им. Това се отнася в най-голяма степен за увеличението на минималните осигурителни доходи, които през 2012 г. са средно с над 40% над нивата си от 2008 г. Това увеличение създава сериозни проблеми както на регионално ниво, заради различията в стандарта на живот, така и на национално. Самоцелното им покачване всяка година дори привлече вниманието на Европейската комисия, която в доклад от средата на 2012 г. изказа опасения, че те могат да се превърнат в пречка пред наемането на нискоквалифициран персонал и млади работници.